„Laino“

Има щастие едно

То нарича се… „Лено”.

Как по-меко да го кажа?

В стихове ще го размажа.

Мислите, че е шега?

О, напротив, на мига

Аз ще Ви опровергая

С факти бързо ще ви смая.

Марката „Лено” е френска

Козметична марка, фенска,

Има я нашир и длъж

В аптекарския вериж-алъж.

В ден един съвсем прекрасен

Случи се тоз миг ужасен,

Млада, знойна аптекарка

Препоръча туба с шарка.

Гледам я и се помайвам

Как по-мило да откажа?

Аз лицето си с такова

Никогаж не ще намажа!

Казва ми с тон мил и тих

„Туй е чудо невъзможно

Действа както най-отгоре,

също и подкожно.

Ако имате вий пъпки

Нейде по лицето

Или пък сърбежи луди

Долу на крачето,

Мажете два пъти дневно-

Независимо какво –

Резултат не закъснява

Само със „Лено”.

От природата е взето,

Био-еко е това,

Натурални, нехимични

Кремове са т’ва.”

Аз се леко ужасих

Даже май се изчервих

И на касата тогаз

Прихнах в смях в захлас.

И естествено, че няма

Да си купя аз „Лено”,

Все пак, знам какво се крие

В името добро.

Любопитството ме гложди

Няколко недели,

Ала после пак ги зърнах

На един тезгях.

Сини, жълти и червени,

Даже имаше и бели,

Гланцове „Лено” напълно

изненадващо съзрях.

И отново смешна нотка

В мен се разпростря,

„Вече и за устни” рекох,

Тази благинка.

Има щастие едно,

То нарича се „Лено”,

Аз напълно съм сигурна,

Че „Лено” не ще си турна.