Изправи се, бе!

Човек и добре да живее, стига до момента, в който решава да се изправи (не себе си, косата!) със сешоар в домашни условия.

Естествено, че този пост си го изсмуках от пръстите само и само да ви се похваля с новия си сешоар. Старият се счупи, страдах, ридах, обаче си знаех, че сама съм си виновна, защото аз си го изтървах с всичка сила на плочките в банята и той просто се разпадна на части.

И така, направих проучване и реших, че ще се снабдя с професионален сешоар, да има всякаквите му там функции и бутони, пък да е мощен поне 2500 вата, да може да се контролира температурата и т.н., но понеже съм си скръндза, си поръчах от добрия стар Интернет китайски сешоар на фамозната марка Гуо Уей (Guo Wei) – ако не сте я чували, си е изцяло за ваша сметка. Това нещо разполага с всички упоменати екстри и струва някакви си 16 евро, което за моята чупеща сешоари натура се оказа идеалната комбинация.IMG_20170411_112055

Пристигна той снощи, този гениален, професионален, магически сешоар и още днес се хванах да го използвам. Трябва обаче да спомена, че го чаках цели 3 седмици, в които имах време и място да се информирам, гледайки де що има клипчета за това как се изправя със сешоар в домашни условия и по-точно как да направим така, че две ръце да ни стигнат за нещо, за което оптимално би било да имаме поне три или, в идеалния случай, четири ръце. На теория се образовах, обзаведох се и с няколко мега важни артикула.IMG_20170411_112033

Едното е тази кръгла четка, с помощта на която се случва изправянето, другите две са продукти, от които, признавам си, нямах никаква нужда, но… то като влезеш в магазин за фризьорски атрибути, нещата излизат извън контрол в някакъв момент.

Взех си този почистващ балсам на Лореал и, да ви кажа, това, което пише на опаковката като инструкции за употреба са пълни врели-некипели. Пробвах да го ползвам на мръсна коса – резултатът беше плачевен, да не говорим, че едва го отмих. Намерих му цаката като го използвах като най-обикновен балсам и така вече е друго нещо. Косата става много мека и жива, придобива и допълнителен блясък, поне при мен ефектът е такъв. Сега, колко подхранва – не мога да кажа, защото моята коса не беше нещо препатила или крещяща за подхранване, затова ще го приемем на доверие.

Другия продукт (на Wella)  ми го препоръчаха като си купувах четката – води се гел за фиксация при термична обработка с продължителност на действието 48 часа. Няма да ви лъжа, че не държи 48 часа, колкото и да ми се иска. Ефектът е горе-долу колкото като излезете от фризьорски салон – на първия по-силен вятър сте като разплетена дамаджана, а обемът пада на втория ден. Но пък хубавото е, че ухае професионално и не слепва косата, нито я омазнява излишно. Също добавя блясък и наистина след употребата му главата ви ще изглежда като обгрижена в салон.

И след като изясних тези жизненоважни детайли, пристъпвам към същината. Цялата процедура ми отне около 20 минути, което за жена с две деца и два етажа за прахосмукане е немислим лукс, да ме прощават дамите, които по принцип отделят толкова, че и повече време за косата си. Добре овладяната теория не ми помогна особено на практика, така че процесът на изправяне се оказа мъчителен, скубещ и в крайна сметка, незадоволителен. Резултатът, от своя страна, не е никак зле, доказателствата тук:

IMG_20170411_110222_1IMG_20170411_110340_1IMG_20170411_110445_1

Определено ми трябваха още две ръце, чудя се как го правят тези девойки от клипчетата – изглежда фасулско, сигурно са тренирали с години…

Като разлика между изправянето със сешоар и преса, мога веднага да отбележа обема! Пресата може да изглажда идеално, но и доста смачква откъм обем. Разбира се, зависи от прическата и от личните нужди и мечти на всяка коса. Колкото до това дали е по-щадящо, мисля, че е еднакво – и в двата случая имаме едновременно механично и термично третиране, а и с правилните подхранващи продукти, можете да сте спокойни за гривата си.

IMG_20170411_110537_1

Усмивки от мен и една бъдеща кака

 

 

Свинско със сладко-кисел сос, ама истинско!

IMG_20170312_131443

Много ми се прияде свинско в сладко кисел сос и реших да си го направя сама вкъщи. За целта прерових всички възможни рецепти на български, но постоянно имах усещането, че нещо липсва или че нещо е преиначено за българския вкус, а аз исках да се получи онова свинско, което съм яла в Китай.

Въпросната рецепта идва от китаец от провинция Гуандун (Кантон) и тъй като не всички съставки могат да се намерят по нашите ширини, една-две от тях са заместени с местни еквиваленти (като например кетчуп).

Рецептата е лесна, макар и да изглежда малко туткава за изпълнение  и списъкът с ингредиенти да е дългичък, но след като я направите първия път, ще се убедите, че няма никаква философия в това ястие, а резултатът е МММММ… От сега ви казвам, ако сте на диета и броите калориите, тази манджа просто я пропуснете, фрашкана е със захар!

 

Какво ви трябва?

400 г свинско филе или вратна пържола

1 к.л. царевично нишесте

2 с.л. китайско оризово вино (можете спокойно да го пропуснете, аз ползвах друг вид китайски алкохол за готвене, който ми стои в шкафа от близо 2 години)

1 к.л. соев сос

По 1 малка щипка от следните подправки: джинджифил на прах, червен пипер, канела, кардамон и куркума

2 чушки – една зелена и една червена

½ к.л. сода бикарбонат

За панировката:

55 г брашно

55 г царевично нишесте

1 белтък

1 с.л. олио

топла вода – колкото да стане кремообразна смес

За соса:

105 г захар

90 г кетчуп

200 мл сок от ананас (от консерва)

135 мл оризов оцет (може и ябълков)

½ к.л. сол

50 мл вода

Зеленчуци:

½ зелена чушка

½ червена чушка

½ глава лук (аз я пропуснах, защото не обичам лук, но пък на нейно място добавих чесън и морков)

200 г ананас на кубчета (от същата консерва)

Какво да го правим сега всичкото това?

Започвате с нарязване на месото на хапки. Слагате го в купа, добавяте соевия сос, подправките, нишестето и виното. Разбърквате хубаво и оставяте за известно време в хладилника да се маринова (най-добре да постои поне час).

Сипвате всички съставки за соса освен водата и нишестето в тенджера. Добавяте зеленчуците и ананаса и слагате на котлона за 10-ина минути, колкото да се сварят зеленчуците. Добавяте накрая с разбъркване разтвореното в 50-те мл вода нишесте и оставяте за още минута.

IMG_20170312_130435

За да пригответе панировката, смесете брашното, нишестето и белтъка. Добавяйте постепенно топла вода и бъркайте докато се получи кремообразна смес (с гъстота за кекс). Изсипете сместа върху месото и разбъркайте хубаво.

Нагорещете олио в уок или дълбока незалепваща тенджера и пускайте месото на хапки (не слагайте твърде много месо наведнъж, защото хапките залепват, най-добре да ги направите на 2-3 пъти). След като са добре позлатени от всички страни, ги изсипете в съд с хартия, за да попие мазнината.

IMG_20170312_130420

Малко са невзрачни моите, защото позагорих последната партида

Китайските ястия по традиция се поднасят горещи, затова тази рецепта може да се приготви предварително като си направите само соса със зеленчуците и отделно панираното месо и да ги оставите така в хладилника.

Непосредствено преди сервиране, запържете месото втори път (ако действието се развива наведнъж, просто излейте олиото от уока и изсипете отново панираните вече вътре), за да получат отново хрупкава коричка и залейте със соса, колкото да го стоплите.

Ястието е готово! В идеалния случай се поднася върху сварен ориз, но ако сте големи лами, може да си го ядете направо така – от тенджерата!

Мисия “дълга коса” – фаза “черта”

img_20170228_160900_1

След като преживях грозния период, се включвам с моментното състояние на косата ми, а именно фаза “черта”. Много съм доволна, че стигнах дотук, защото оттук до дългата коса остават просто няколко месеца чакане. Поддръжката е по-лесна, пресата влиза по-често в употреба, започвам да се чувствам хубава отново, ура! 🙂

img_20170228_160933_1

Освен това, съм решила да намаля посещенията при фризьор, които във Франция ми излизат златни, ужасно скъпи са подобни услуги тук, а качеството е никакво. Е, може би това се дължи на факта, че аз ходя в по-евтините салони, а съм и доста взискателна, понеже съм свикнала на добри фризьори в България.

img_20170228_160844_1

Вижте как за една година останах без коса ТУК или как започна наново мисията “дълга коса” ТУК

Следва продължение…

 

Плетенето – новата йога?

Зимните месеци са протяжни и смразяващи, понякога с дни сме сгушени като мечки в бърлогите си и гледаме да не си показваме много-много носа навън, да не би да падне като шушулка.

Това от една страна. От друга, плетивата винаги са били актуални и всеки следващ студен сезон е доказателство за това. Обаче, ако доскоро ги имахме за лесна придобивка, за нещо, което можеш да отидеш, да премериш, да платиш и да си носиш с кеф, сега плетката се превръща в нещо още по-по-по. А именно – в терапия.

Много е модерно, уверявам ви, вече цяла година! Мало и голямо във френско се е захванало да плете – напоявяваха се дори цели магазини за прежда, шишове, куки и разнородни помощни пособия за новака в плетенето. Да плетеш, да плетеш – да сакаш!

Освен че плетивата са един от най-практичните избори за зимата, те са и много красиви и разнообразни – цветове, модели, форми, обеми – играта с тях е впечатляваща и зависи изцяло от въображението на плетача и на носещия ги. Няма нищо по-освежаващо и същевременно уютно от дебел вълнен шал, омотан няколко пъти около шията или пък шапка с изтрещял помпон, с който можете да разчупите всеки скучен зимен ансамбъл.

Аз си признавам, че съм се опитвала да плета като дете и нещо така и не ме грабна. Явно не съм от хората, които могат да седят неподвижно на едно място и да творят с ръцете си. Може да ми се случи епизодично, но не трае дълго. А за плетенето се изисква най-вече търпение. Е, и свободно време, разбира се. Но по мои наблюдения, това занимание се съчетава прекрасно с вечерното гледане на телевизия, например. Или слушане на плочи, ако сте по-старомодни.

И за да не бъда съвсем голословна, реших да задам няколко въпроса на една много кадърна в плетенето дама, криеща се зад псевдонима Сръчколета, чиято страница можете спокойно да посетите ТУК.

Аз: Кога и как се захвана с плетене?

Тя: Любовта ми към плетките се зароди още в ранна детска възраст покрай майка ми. Плетивата са нейна страст и някак си успя да запали и мен. Гледах я с голям интерес и често си играех с иглите ѝ. Как започнах…  – Започва се с „на петела гащите” – така майка ми наричаше всичките опити за плетива, които реално не ставаха за ползване. И може да се каже, че доста гащи за петлета съм изплела в детството. Редовно захващах и не завършвах плетивата си… Истинската муза за плетене ме сполетя някак естествено, когато разбрах че ще ставам мама. В главата ми веднага изникнаха стотици идеи за играчки, които бих могла да изплета за бъдещото ми отроче.

Аз: Значи майка ти ти е помагала, а може ли човек сам да се научи? Трудно ли е или мислиш, че всеки може?

Тя: Майка ми постави основите в любовта ми към плетенето и ми е давала всякакви съвети и насоки за предишните ми проекти. Но за плетенето на играчки се рових и търсих сама, докато не попаднах на супер подробни видео уроци в youtube.  За мен, стига да има желание човек, сам може да научи много неща и плетенето е едно от тях, но както и при рисуването, за да се получи добър резултат трябва да има и малко талант.

Аз: Какво ти носи плетенето като усещане?

Тя: Чувството е много подобно на това, когато започнеш да четеш интересна книга и не можеш да я оставиш, докато не я прочетеш до края.

Аз: Би ли го причислила към графата „терапия” и защо?

Тя: О, да, определено е терапия. Защото е доста поглъщащо и действа изключително успокояващо.

Аз: Какво си плела до момента?

Тя: Не толкова много неща, колкото ми се иска. В последните месеци изплетох една дузина играчки и доста шапчици. А преди това по-съществените плетива не са толкова много. Една рокля, един пуловер няколко терлички и елечета и много, много започнати и незавършени неща.

Аз: А защо се спря на детските шапки?

Тя: Причината е дъщеря ми! Исках да ѝ направя весела шапка животинка. И когато човек най-малко очаква, получава окуражаване, и нещата станаха от само себе си. Няколко близки до мен майки пожелаха да направя и на техните дечица и нещата се случиха. Беше нужно да направя две-три шапчици, за да разбера, че това ми носи изключително удоволствие и е нещо, което бих правила с лекота. Освен това са весели и на мен лично ми носят усмивки, а това е идеята ми. Да правя неща, носещи усмивки. Блясъкът в очичките на дъщеря ми при вида на нова шапчица животинче е уникален, чист и неподправен!

Аз: Имаш ли някакъв голям план за в бъдеще?

Тя: Планове, свързани с плетенето имам доста, основният е да наблегна на плетените на една кука играчки.

Аз: Какви качества са необходими и какви качества изгражда плетенето у човек?

Тя: Човек трябва да е творческа натура, изобретател, с богато въображение и мечтател, разбира се. Дали изгражда качества, не знам, но подобрява прецизността и вниманието към детайла.

А ето и няколко клипчета и полезни връзки, които Сръчколета с радост сподели за тези от вас, които проявяват интерес към плетенето и искат да се пробват:

https://www.youtube.com/watch?v=aAxGTnVNJiE

https://www.youtube.com/watch?v=dQeq7Hci_qU

https://www.youtube.com/watch?v=j_8He623MWg

http://ilove-crochet.com/category/crochet/

http://tinashandicraft.blogspot.bg/2016/02/crochet-stitch_8.html?spref=fb

http://www.liveinternet.ru/users/violetta_55/rubric/5163344/

Как се гледа дете в двуезична среда

img_20170122_154615

Отдавна се канех да драсна нещо по темата за билингвистичните (двуезични) деца – не просто защото имам влечение към езиците, но и защото аз съм отраснала в такава среда, а, по стечение на обстоятелствата, моите деца също растат в такава. С други думи, вече понатрупах достатъчно наблюдения, които мога да споделя.

Ако и вие като мен сте българи, живеещи в чужбина и се притеснявате дали ще проговори детето ви по-късно от обичайното, на какъв език ще проговори, доколко това зависи от вас и какво трябва да направите, веднага ще ви успокоя, че за децата двуезичната среда не само че не е проблем, но и е предимство.

Най-важното нещо е да говорите на детето на майчиния си език или на езика, който смятате, че говорите най-правилно. Виждала съм български родители във Франция, които говорят на развален френски на децата си, с ужасно произношение, което смятам, че е грешка. Шансът детето да повтаря вашите грешки е огромен, макар и след време, когато тръгне по детски учреждения, те да отпаднат от речта му. Но защо изобщо трябва да поставяме речта му върху грешни основи?

Аз съм единственият българоговорящ родител при нас и въпреки това, моят син, Ян проговори на български. Това си остава и основният език на комуникация помежду ни. Единственото, което съм направила е да говоря с него само на български език. Не съм настоявала по никакъв начин да ми отговаря на български, единствено го поправям, когато пренася френски граматически конструкции на български, защото той все още не може да си даде сметка, че това е грешно.

Синът ми е на три години и половина. Баща му, от своя страна, общува с него предимно на френски. Така от малък той свикна да разбира и двата езика, но на френски започна да отговаря с няколко месеца закъснение, понеже прекарваше повече време с мен. Преди половин година, когато тръгна на градина, изведнъж много бързо започна да наваксва с френския и сега мога да кажа, че двата езика са на едно и също ниво по брой думи, граматика и разбиране.

Много родители се притесняват, че детето ще се обърка с два езика, но всъщност, децата от много ранна възраст имат способността да различават езиците и това не е никаква пречка за тях. Затова няма смисъл, ако сте смесена двойка и двамата родители да се мъчите да говорите само на единия език, за да избегнете това объркване. Според проучванията, такива деца е възможно да проговорят по-късно, но в нашия случай не беше така. И ако не ми вярвате, ще добавя факта, че аз и баща му си говорим на английски, т.е. детето чува ежедневно три различни езика и въпреки това проговори съвсем навреме и се развива нормално за възрастта си.

Интересен факт, който забелязах е, че френският език изглежда по-лесен за проговаряне от българския. И веднага обяснявам – в ежедневието французите използват по кратки думи и фрази, освен това, една дума се изписва по един начин, а се прочита по друг – обикновено звуковете са по-малко от буквите. Децата започват да говорят първо с повтаряне на еднакви срички (мама, баба, дада…), после преминават в двусрични думи с различни срички (тати, пате…) и постепенно обогатяват колекцията от срички и допълват с нови. За едно дете е много по-лесно да произнесе изречението „C’est quoi?” [Се куа] отколкото „Какво е това?” Сами виждате, че във френския вариант сричките са две, а в българския – цели пет, които едно току-що проговорило дете не може да възпроизведе. Същевременно, ако проговаря на френски, можем да считаме, че вече казва цяло изречение. Същото явление се наблюдава и при китайските деца, тъй като в китайския език простите думи, с които децата започват да говорят са едносрични.

Друг интересен феномен е смесването на езиците. Това е напълно естествено и няма нищо страшно, ако и вашето дете го прави. Просто човек използва най-рационалния начин за комуникация и подбира най-лесните думи в словарния си запас. Често се е случвало синът ми да казва изречение на български, но да добави някоя френска дума. Това е или защото не знае съответната дума на български (или пък френската му е по-близо в паметта), или защото думата на френски е по-лесна за изговаряне от българската. Моята работа в такива ситуации се изразява в това да кажа: „тази дума на български е…” или „може би искаше да кажеш…?” В никакъв случай не трябва да се реагира сякаш детето е направило грешка или да му се караме, защото не говори правилно. По-конструктивно би било ние самите да говорим правилно и да не правим съществени грешки на собствения си език.

Всъщност, човек започва да си обръща внимание и наистина да си дава сметка, че говори неправилно на езика си, едва когато чуе детето му да повтаря негови грешки. Така аз бързичко превключих от „ше” на „ще”, от „тряа” на „трябва”, от „що” на „защо” и т.н. Това са само част от грешките, които съвсем несъзнателно съм повтаряла в ежедневната си реч и детето ми е усвоило. А представете си още колко грешки бихме допуснали, ако говорим на език, който за нас самите се явява чужд. Затова – всеки на своя език, за да няма после недоразумения.

По малко по-различен начин стоят нещата с дъщеря ми, Лора, която е на година и половина и проговаря отскоро. Тъй като влянието на френския у дома се е увеличило и имаме батко, който говори на френски с баща си, а тя чува и попива всичко това, Лора съвсем съзнателно казва голяма част от думите на френски. Колко пък толкова думи може да казва дете на година и половина, ще се зачудите. Всъщност, немалко, по груби сметки някъде около 40 думи. Разбира се, това са едносрични и двусрични думи, които тя произнася на бебешки, но достатъчно ясно и достатъчно еднакво всеки път, че да разбера, че е съзнателно. Например, много по-лесно за произнасяне в момента е собственото ѝ име като Laura, а не като Лора, тъй като френското „Р” е по-лесно за учленяване от българското.

Бих искала да наблегна върху това, че езикът е средство, а не цел. Той е просто начин, по който комуникираме с дадена група хора и не трябва да се превръща във фикс идея за родителите. Чувала съм за случаи, когато родителите толкова много настояват да се говори на родния им език вкъщи, че децата в един момент започват да бойкотират всичко, свързано с езика и страната му, опитват се да избягат от принадлежността си. За да не стигате до този обратен ефект, просто говорете на родния си език и оставете детето само да избере дали да ви отговаря. Ако все пак това не се случи, не се обвинявайте, някои деца така и не проговарят на езика на родителите си – чужденци, но за сметка на това прекрасно разбират и са предразположени към много по-бързото му научаване на по-късен етап, особено ако попаднат в езиковата среда.

Аз ще продължавам да следя развитието на речта на моите деца, и с особено любопитство тази на дъщеря ми и ще се постарая да включвам тук други интересни факти.