Теодосий Теодосиев през моя поглед

Моят клас с класната в средата - Стефка Георгиева

Моят клас с класната в средата – Стефка Георгиева

Не си спомням да бях чувала за Тео преди 2000 г. Тогава ме приеха в Математическата гимназия в гр. Казанлък, в паралелка с профил „информатика”. Какво ми е останало от информатиката – друг въпрос. Но от гимназията като цяло са ми останали много хубави спомени и истински приятели, с които и до днес поддържам връзка.

Физиката е една от основните науки и човек, за да я разбере, първо трябва да я оцени. Аз я обожавам, нищо че явно не ми достигат способности, за да съм добра в нея. Още от прогимназията нещо не се спогодихме с физичните явления и когато в 8-и клас се срещнах с учителя Теодосий Теодосиев, знаех, че бъдещето ми по този предмет не е никак розово. Но Тео е толкова магнетичен, че няма как да не те заплени с онази лекота в общуването, със скромността си, съчетана с огромен преподавателски талант, с всичките качества, присъщи на големите хора. И не е като да нямахме други страхотни преподаватели, просто неговите похвати бяха неповторими и открояващи се. Веднъж срещнал ли си го, остава ти белег за цял живот.

Първата ми оценка на контролно при него беше 2,1. Точно така, при него няма половин оценка или цяла. Той си слага десетичната запетая и по някаква негова логика допълва с подходящата цифра. Може би зад тези цифри стоеше сложна система за оценяване, но моите някак все не достигаха половинката. Но и аз не се впрягах особено. На контролните ни разделяше на две групи – двойки и единици. Нас това ни забавляваше.

Спомням си как веднъж реших, че ще уча за контролно. Седнах и изядох уроците от учебника. Да, ама това въобще не ми помогна да се справя със задачите. Всъщност, Тео никога не се е водил по учебник или поне аз оставах с такова впечатление от часовете му. Добре, че поне учебникът съществува, за да си прочете човек за какво иде реч и да си обясни поне донякъде това, което той обяснява на черната дъска с разните му странни чертежи… Като казах черна дъска, не мога да подмина и начина, по който трие тебешира – винаги с последователни хоризонтални и вертикални движения, така че линиите да са успоредни или перпендикулярни. И след всяко забърсване, гъбата се мокри отново – Тео не понася мръсна дъска! Чудя се, дали би се навил някога да използва бяла дъска с маркери?

С Тео

В стаята по физика след един от часовете, изражението му говори достатъчно…

Часовете при него протичаха по-скоро като лекции в университет – нито ни е държал сметка кой кога влиза/излиза, нито беше стриктен в отбелязването на присъствие… Искаш – учиш, не искаш – твой проблем. Често се шегуваше, че средното образование не е задължително, и подмяташе, че хигиенисти винаги са необходими на обществото. „Който не иска да учи, може да отиде пред пощата, да изплези език и хората да си навлажняват марките на него”, казваше.

Затова и в часовете му беше винаги пълно. Никой не си е и помислял да бяга от час на Тео. Какво може да ти се случи – да те изпита и да не знаеш? Ами че това се случва с 90 % от учениците… Другите са тези 10 % надарени кадри, за които той се бори. Но пък такъв купон не се изпуска. Наред с обясненията, теорията и задачите, вървяха и вечните му вицове, бисери и поучителни истории. Нямаше как неговите часове да са нормални, Тео знаеше точно как да разговаря със самоуверени тийнейджъри, за да им влезе под кожата. Може би защото не слушах останалото, съм запомнила много от историите му и често си ги припомням по различни поводи. Той ни научи на много неща, направи ни личности. Караше ни да се замисляме не само за нещата в училище, а и за важни социални теми, без това да ни натоварва, тъкмо напротив – все намираше начин да вплете някоя смешна история, малко черен хумор, някой път направо груб…

През годините се опитваха да го изкарат какъв ли не – сектант, педофил, расист… Е, може би на някого не му е харесвала откровеността му, някой не е бил достатъчно интелигентен, за да проумее тънката му ирония на моменти и си е направил грешни заключения. В крайна сметка, човекът изказваше гледни точки, никога не ни е натрапвал мнението си, по-скоро ни отваряше очите за неща, за които никога не се бяхме замисляли. От цялата работа видни са само отличията му, а през 2014-та дори го титуловаха „Мъж на годината”.

На Тео му беше ясно кои деца са надарени и кои, като мен, нямат шанс със науката. Но не убиваше ничий ентусиазъм. След няколко неуспешни опита от моя страна да се сдобия с оценка, различна от 2, се амбицирах и реших да посетя школата, която Тео води през уикенда. Станах рано, беше зима, обаче аз исках да видя, дали пък няма да ми помогне това по някакъв начин. Отидох там, умрях от студ и отново нищичко не разбрах. Май тогава си дадох сметка, че от мен учен няма да излезе, вдигнах ръце и си казах, че физиката не ме интересува, пък и не бях готова на чак такава саможертва всяка почивна сутрин.

И тъкмо си представях как едва ли ще завърша успешно първата учебна година в гимназията, когато реших да не бездействам, а поне да проявя малко оригиналност. На поредното контролно, вместо да реша задачите и да отговоря на въпросите, започнах да стихоплетствам на белия лист и написах някаква глупава поема. Тук е моментът да кажа, че хич не съм талантлива откъм писане на поезия, но съм музикална и ритмична и боравя добре с рима, та даже се получава и смешно някой път. Навъртях ги едни за каквото се сетих от физиката, включих и имената на някои от известните ми физици и така предадох листа. Получих оценка 3.6, което беше повече отколкото някои други от класа получиха, а бяха се старали да научат нещо. Зарадвах се, макар че беше несправедливо спрямо останалите.

И така, през следващите години на всички контролни при Тео аз творих, а той снисходително ми пишеше повече от 2 и успявах някак да завърша срока и годината, без да се наложи да се явявам на поправителен изпит. Ето такава добра душа е Тео. И бяхме в прекрасни отношения, аз си прекарвах страхотно в часовете му, имах дори тетрадка, в която прерисувах чертежите от дъската, но имаше и голяма доза лично творчество. Любимо ми беше като каже „хайде сега нарисувайте си една извратена линия” или пък „извадете си инструментите и пишете”. Някой път, ако се разприказваме в час докато той пише нещо на дъската, се обръщаше и с най-строгото изражение, на което е способен, (което също ни разсмиваше) казваше „Ей!”, а след това повтаряше: „Кой не изпълнява командата „Ей!”?” После задължително следваше някой виц, защото самият той осъзнаваше, че явно ни е доскучало от теория. И така, развеселени и разтоварени, бяхме готови за поредната доза наука.

Беше традиция абитуриентите да го канят всяка година на бала си, дори и само за да видят как изпълнява прословутия си „Танц на радостта”. Парчето винаги беше едно и също – „Urgent” на „Foreigner”. И нашият бал не беше изключение и си получихме шоуто, както беше обещано.

Година след като завърших гимназията

Година след като завърших гимназията

После се пръснахме из университетите на България, на някои физиката помогна, в главите на други, като мен, остана само лицето на физиката – не, не Стивън Хокинг, а именно Тео. Когато имам възможност и се прибирам до Казанлък, винаги се отбивам през МеГе-то, както всички го наричаме. Радвам се като видя всеки от преподавателите си, но не пропускам амфитеатралната стая в дъното на десния коридор на първия етаж, точно до секретариата. Това, впрочем, беше и наша класна стая в продължение на 5 години. Веднъж нахлух по време на час и той много ми се зарадва. Макар че вече учех китаистика в Софийския университет, той ме представи на учениците като една бивша поетеса. Посмяхме се и после ме покани да остана до края на часа. Поседях си със зайците и си припомних с носталгия отминалите години.

Реших да драсна една от моите поеми и да му я оставя после. Получи се сериозно и сантиментално и в един момент просто излязох от стаята и се разревах. После се върнах и дочаках края на часа. Естествено, оставих му поемата. Кой знае, може би прашасва някъде в архивите му, заедно с другите малоумщини, които съм писала.

Много съм благодарна, че съдбата ме е срещнала с него и че съм имала честта да ми преподава, макар и да не помня почти нищо от физиката като дисциплина. Е, добре де, помня закона на Ом… Бях си го пришила на дънките.

Трябва да завърша с пожелания. След като го споходи славата, се надявам да има още повече хъс и ентусиазъм и да продължава да работи неуморно, както винаги го е правил, за бъдещето на България, за младите й хора. И може да прозвучи малко егоистично, но ми се иска да е здрав още дълги години, за да мога да пратя сина си на лятната му лагер школа, когато порасне. Бих се радвала да бъде добър по физика, за разлика от майка си.

НЕ правете тези 10 неща, ако сте абитуриенти!

Ах, този бал! Голяма подготовка, голяма еуфория, накрая една голяма дандания и толкова!

От година на година абитуриентските балове все повече се превръщат в един абсурден цирк, някаква манифестация на кича и суетата и всенародно избиване на един единствен комплекс – този за недоимъка. Но ще оставя философските размишления за друг път, понеже, когато аз бях абитуриентка, виждах нещата по коренно различен начин и ми се струваше много наложително да бъда красива на 24-ти май и че едва ли не от това зависи животът ми след това. Така че спирам с поучаването. ;)

Всяка година с интерес следя баловете и това как младите хора виждат купона през своите очи. Най-вече ме интересуват нагласите и вкусовете на подрастващите и спрямо това, което виждам, правя някакви мои си заключения. Прави ми впечатление, че някой път младежите не си дават сметка в колко нелепи ситуации попадат и какви ужасяващо абсурдни снимки качват в Интернет. Реших да подхвърля няколко съветчета, с които да помогна, за да не ви е срам по-късно когато разглеждате снимки от бала, а и на самия бал, да не привличате чак такова внимание с негативни неща.

  1. Не прекалявайте! Колкото по-семпла е роклята ви/костюмът, толкова по-добре. Мислете за визията си като цяло, а не като отделни елементи. Нека ако имате някакви къдрици в роклята, косата ви да не е задължително на същите къдрици. Тогава става прекалено. Акцентирайте върху една част от тоалета – аксесоар, дреха или пък прическа. Колкото повече „крещящи” неща имате по себе си, толкова по-голям е шансът да изглеждате вулгарно и пошло. Ако се водите твърде много по тенденциите на момента и изберете комерсиален вариант за визията си, много е вероятно след няколко години да ви се струва, че сте изглеждали ужасно. Всъщност, вкусовете ни се менят постоянно според модните тенденции и каквото и да изберете, възможността да мразите избора си или да се срамувате от него след време е огромна.

  1. За момичетата – не се разголвайте твърде много. Това не само че е демоде, а e и грозно. Може да подчертаете красивата си фигура и само с по-тясна рокля, не е задължително да лъщи гола плът от всяко вазможно място. Вие сте само на 18, не е нормално едно момиче да изглежда като порно актриса на тази възраст. Замислете се и се съгласете. Направете така, че след 10 години да не ви е срам.

  1. Не си правете снимки с официалния тоалет в домашна обстановка, освен ако не живеете в много изискано жилище. Съгласете се, че е много неуместно човек да изглежда като принц/принцеса и да е седнал на опърпаното канапе от студентските години на родителите си или да позира на фона на соц-секцията от втората половина на миналия век, която е останала в семейството като завещание от баба и дядо. Дааа, този тип снимки може да се разглеждат и като много хипарски, ама трябва да се представят на различно място за тази цел. Арт-арт, колко да е арт?
  2. Още по-нелепи са снимки от рода „аз съм експонат, нещо като Мики Маус, левче-кефче за снимка”. Еми, не е кул някоя много изискана мацка да е наобиколена от цялата си рода – както са си по клинове, анцузи и джапанки. Ако ще се снимате с роднини, поне нека да са и те в официално облекло. Ако някой настоява за такива снимки, убедете се, че те никога няма да попаднат в онлайн-пространството. За целта, правете физиономии или се обръщайте, уж случайно, така че да не ви се вижда лицето. 100 % тези снимки няма да бъдат публикувани.
  3. Не бъдете изкуствени! В момента, в който облечете официалния тоалет, вие сте друг човек. Изглеждате напълно различно и всички ще ви видят в нова светлина. Ако сте били задръстени, сега ще се откроите. Ако сте били много разкрепостени, сега е моментът да сте по-изискани. Със сигурност, печелившата формула е да бъдете себе си и да се държите достойно. Ако тръгнете да позирате, да влизате в роля, ще ви надушат от километри. В крайна сметка, доскоро сте ходили на училище с хората, с които сте на бала и малко или много ви познават. А и поставянето на маска означава минимум забавление, а все пак, идеята на абитуриентския бал е най-вече приятното преживяване и емоцията, а не демонстрацията на пари и физически данни, както много хора си мислят.

  1. Не привличайте внимание насила! Колкото повече го правите, толкова по-просташки ще изглеждате. Това с ненормалното крещене е прекрасен пример. Особено ако сте момиче. Оставете тази работа на момчетата – нека си викат. Те ще страдат на другия ден от пресипване. Много грозно е едно момиче да вика с пълно гърло и когато виждаме такива снимки по вестниците, направо се чудим, къде им е бил акълът на тези девойчета…

Към същата точка мога да добавя и наема на екстраординерно превозно средство, каквито станаха много модерни напоследък – трактор, каруца, комбайн, пожарна, камион, камила, шейна с кучешки впряг и… каквото там още се сетите. Ако толкова искате да сте с оригинално возило, наемете някой лъскав ретро автомобил, ще сте много по-стилни. А още по-удачен за имиджа ви вариант би било да се придвижите до мястото на срещата на велосипед, така както сте в официалния тоалет. Не само че ще привлечете внимание по един стилен начин, ами и защитавате „зелената” кауза.

  1. За дамите – не забравяйте бельото! Съчетайте го предварително с тоалета. Това е нещо, за което понякога не се замисляме. Аз например тичах да си купувам чорапи деня преди бала и се оказа, че са дефицит навсякъде, тъй като всички бяха решили да ги оставят за последния момент. Изберете подходящ сутиен, ако изобщо има нужда, да не се окаже, че се виждат презрамки и „развалят” модела на роклята. Силиконовите са абсолютно забранени! Помислете добре над това решение и, ако трябва, потренирайте с бельото и роклята вкъщи и проверете дали не се свлича нещо, дали не пада, защото няма да е приятно в деня на истината да трябва на всяка минута да си подръпвате нещо тук и там.

  1. За дамите – носете си удобни обувки, защото никой не може да издържи на токчета цяла нощ, освен ако не сте решили да седите на стол през цялото време. Ако по принцип не сте свикнали да ходите на токчета, поработете над походката си. Обувайте ги вкъщи и ходете колкото може повече, за да добиете необходимата увереност. На мен ми се струва много грозно и грубо да видя момиче, което иначе изглежда добре, но да си криви краката по време на ходене, или пък да ходи разкрачено като мъж или да си сгъва коленете като стъпва. Да не се случва и да си изкълчите я глезен, я нещо друго! Ходенето на ток си е изпитание и ако не ви се отдава, по-добре не рискувайте. Намерете си някои по-лъскави „балеринки”, които да ви се връзват с тоалета и не се мъчете.
  1. Не очаквайте твърде много! В крайна сметка, това е само една вечер и тя си отива, както и всички други вечери. Не си мислете, че всичко ще бъде перфектно и безупречно, по-скоро си представете най-лошия сценарий и се придържайте към него в очакванията си. По-добре да останете приятно изненадани, отколкото крайно разочаровани.

Обувките на пролет 2015 – изчанчени, но удобни

И тази пролет, за пореден сезон модата е подчинена на комфорта, три пъти „УРА!” Тенденциите при обувките са за платформи, флатформи и въобще, равни подметки, които обещават краката ни да се чувстват добре. Присъстват огромно количество камъни, на почит сред големите дизайнери също са златистото, сребристото, лакът и блясъкът. Естествено, не липсват и обувки на ток, но дори токовете този сезон са с една идея по-ниски и по-широки от обичайното. Стремително се движим към модела с нисък квадратен ток и леко заострен нос, но нека не изпреварваме събитията! Да не забравя да обърна внимание и на „обувките” тип чехъл, слагам кавичките, защото за мен чехлите никога не са били обувки, няма и да бъдат. Но за някои дизайнери явно е напълно естествено една дама да носи чехли в комбинация с нещо различно от пеньоар. Няма да си вра носа в неща, недостижими за въображението ми, просто ще замълча и ще оставя снимките да говорят вместо мен…

Chloé

Rag & Bone

 Kenzo

Salvatore Ferragamo

Chanel

Comme des Garçons

Michael Kors

 Balenciaga

 Marni

 Rick Owen

 Roberto Cavalli

 Céline

 Dries Van Noten

 Marc Jacobs

Снимки: style.com

Прозрачност и сексапил през пролет/лято 2015

Още една гореща тенденция – прозрачни загатвания в дрехите, които хем да развинтят фантазията, хем да оставят скрито най-важното. Много деликатни мрежести ивици, синтетични прозрачни материи или откровени, но умело изрязани дупки разкриват части от тялото на пролето-лятната кокона. Ако сте решили да експериментирате с този тренд, трябва да сте убедени, че мястото, което разголвате е добре оформено. Погледнете на себе си критично и открийте слабите и силните черти на физиката си, за да подчертаете само достойнствата.

Ето и няколко нагледни примера:

David Koma

CG

Fendi

Ermanno Scervino

Au jour le jour

Tadashi Shoji

Whit

Whit

Снимки: style.com

Югоизточна Азия с бебе и половина – Сингапур

DSCN5783

Изглед към Marina Bay Sands – хотелът, с който градът се гордее заради многото поставени рекорди. На покрива се намира най-дългият басейн и парк върху сграда, с формата на плавателен съд.

Този пост е от поредицата “Югоизточна Азия с бебе и половина”. Първата част е ТУК, а предишната – ТУК.

И така, след почти двумесечна пауза най-накрая се наканих да напиша нещо и за Сингапур.

DSCN5735

В града-градина дори пътните “детелини” са покрити в буйна растителност.

Решихме, че ще му заделим около 3-4 дни за разглеждане. Наспани и отпочинали в малкия и уютен хотел в Джохор Бахру, който открихме (Bliss Boutique Hotel, препоръчан е от приложението Trip Advisor), сутринта се запътихме към гарата, от където тръгваха автобуси за Сингапур. След дълго премисляне как да стане това (с оглед на бебешкото столче и традиционната му липса в такситата), решихме да отидем с кола и да я оставим за през деня на паркинг близо до гарата. Сумата, за щастие, не беше много голяма. Изгубихме ценно време в паркиране, ориентиране на самата гара, обмяна на пари, а и опашките на малайзийската граница не бяха малки, но поне се движеха сравнително бързо. Реално, гарата е и граница, т.е. няма как да хванеш транспорт за Сингапур, без да си минал паспортен и багажен контрол. Дори това, че бяхме с бебе не ни осигури по-бързо минаване. За различните автобуси има различни опашки, които са сравнително организирани и има хора, помагащи на гладкото преминаване на пътниците. Навсякъде имаше асансьори и ескалатори – голям плюс за нас. С автобусните маршрути беше пълна каша, така и не разбрахме кой точно автобус до къде ходи, а освен това има и различни видове – едни спират на всяка спирка, други са по-бързи и ви карат директно до централната автогара в Сингапур.

DSCN5569

Между Малайзия и Сингапур

Всички автобуси спират на сингапурската граница и отново се преминава през паспортен контрол, всички пътници слизат, минават през опашките за печат, преди това се попълват декларации за това къде ще се отседне в града-държава и допълнителна информация. Всеки, влизащ в Сингапур получава и брошура с най-сериозните забрани и предупреждение да се спазва законът.

Всеизвестен факт е, че Сингапур е страна със строги закони и много високи глоби за какво ли не. На няколко места успях да снимам предупредителни табели. Пушенето е забранено на повечето обществени места и, в интерес на истината, почти не видях пушачи докато бяхме там. Толкова по-добре за нас! В града-държава все още съществува смъртното наказание и то се прилага, без значение спрямо кого. Всеки е длъжен да се съобразява със закона и нарушителите биват наказвани, без изключения. Нерядко се чуват случаи за чужденци, решили да използват наркотици или да прибягват до вандализъм, но, бързо заловени, си получават наказанието.2014-12-16-4954

След проверката, отново се качихме на автобуса и от тук имаше две опции: или да слезем на една от първите спирки и да хванем метро, или да продължим с автобуса, без да сме много сигурни до къде ще ни закара и колко време ще отнеме това. Предпочетохме метрото, тъй като бяхме убедени, че ще е по-бързо и удобно, а и Ян не можеше да стои много време кротко седейки в един от нас, а количката трябваше да сгъваме на всяко влизане в автобуса.DSCN5575

Влакът, който пристигна беше много широк, напомни ни малко на корейските влакове, с тази разлика, че вагоните изглеждаха чисто нови и много поддържани. Поради дестинацията, явно се очакваше да има много хора с багаж и имаше големи пространства само за правостоящи, без места за сядане. Влакът всъщност се движеше предимно над земята и само условно може да се нарече метро, тъй като все пак е свързан с метро-мрежата. Веднага ни направи впечатление и смяната на лицата – от забулените малайзийки бяха останали много малко, за сметка на това се появиха доста китайци, индийци и европеидни. Изведнъж се усетихме в малко по-свои води и сякаш по-свободни. Пътуването продължи около 30 минути – учудващо дълго, предвид първоначалните ни очаквания за кратко разстояние. Но пък имахме време да разгледаме наоколо – минавахме през жилищни квартали и всичко изглеждаше перфектно уредено – паркове, градинки, спортни площадки, училища, болници, супермаркети… И нито една кола, паркирана на пътя! Очевидно всички имаха място в подземни или наземни паркинги. Всъщност, много от жилищните сгради започваха с няколко етажа паркинг. Бих се обзаложила, че апартаментите вътре са толкова спретнати и подредени, колкото и сградите отвън, личеше си високият стандарт, въпреки че дори не бяхме в центъра.

DSCN5586 2014-12-16-4953 DSCN5684

В последствие разбрахме, че огромен процент от местните живеят в държавни жилища, които успяват да изплатят с времето, благодарение на тамошната комунална политика, позволяваща на всеки достъпно жилище. Научихме още, че частните жилища са около 20 % от всички, но и наемите, особено в централните части на града, са много високи. В един от кварталите се намират предимно посолства и дипломатически представителства, но и немалко къщи, в които живеят заможни хора или крупни бизнесмени.

Когато пристигнахме от Woodlands в Orchard (в централната част на града), първото нещо, което се опитахме да намерим беше центърът за туристическа информация. Наложи се да повървим 20-тина минути докато стигнем до него. Там една много мила дама ни показа по-интересните места на картата и ни препоръча, тъй като вече беше обяд и не ни оставаше много време, да хванем един от туристическите автобуси, които правят обиколка на града. Така и направихме. Качвайки се на такъв автобус, човек може да слиза и да се разхожда колкото си иска пъти в рамките на един ден. Ние улучихме дъждовно време, а и детето заспа, затова направихме наведнъж цялата обиколка (отнема около час и половина).

DSCN5604

Търговски център, чиято сграда наподобява дървета и короните им. Много от сградите са подвластни на идеята за симбиоза с природата. Екологичните нововъведенията да добре дошли и това личи.

DSCN5593DSCN5601

Признавам, че до този момент винаги съм гледала с пренебрежение на туристическите автобуси, имах усещането, че човек нищо не успява да види от самия град и само го влачат от едно на друго място, за да направи снимки. Е, лъгала съм се – информацията и цялостният обзор на града, които човек получава от такава обиколка са безценни. Имаш карта на маршрута и успяваш да се ориентираш кое къде е. За първи ден е много добра идея, а и вървят интересни факти за историята и жителите на града. Виждайки забележителностите веднъж и чувайки основна информация за всяка, човек много по-лесно решава къде да отиде след това, къде ще му е интересно и дали ще е удачно да помъкне 18-месечно бебе на въпросното място.DSCN5655 DSCN5656 DSCN5609

След обиколката се поразходихме малко пеш и решихме, че ще е по-добре да се прибираме обратно в Джохор Бахру, но и си дадохме сметка, че ако всеки ден пътуваме по този начин, няма да успеем да разгледаме добре града. Затова, когато се върнахме обратно, резервирахме евтин хотел в Сингапур за следващите две нощи. На другата сутрин, отпочинали и заредени с нови сили за справяне с границата, отново се насочихме към града-градина, както го наричат.DSCN5669DSCN5781

От хотела в Джохор бяха така любезни да се съгласят да оставим колата на техния паркинг, въпреки че нямахме повече нощувки при тях. Трябваше мъжът ми да ни закара с колата до гарата, където да го чакаме, а той да върне колата пред хотела и да вземе такси, за да се присъедини към нас. Нямаше друг вариант, за да превозим нашия „малък принц” безопасно.DSCN5673

DSCN5662На втория ден от обиколката се насладихме на Музея на изкуствата (Singapore Arts Museum), който, честно казано, малко ни разочарова. Може би защото сме обикаляли по доста европейски музеи и имахме представата за Сингапур като за средище на изкуството и сборен пункт на артисти от цял свят. Колекцията в този музей беше сравнително малка, а някои от гидовете се държаха не съвсем адекватно и подхождаха към всички с някаква странна инфантилност.

DSCN5733

Една от станциите на метрото…

DSCN5636

След това се запътихме към Научния център на Сингапур (Science Centre Singapore), където са събрани научни познания и историята на града под формата на снимки, игри и интерактивни експозиции, където всеки може да намери нещо интересно за себе си. Мястото се оказа доста далеч от туристическия център и попътувахме може би около час с наземен влак. Към края на пътуването се изсипа пороен дъжд, заради който се наложи да вземем такси от станцията до музея. От паркинга за таксита до входа на музея имаше около 5 минути път, но, за щастие, всички алеи бяха покрити с навеси.

Самият център е любопитно място, дава възможност на хора от различни възрасти да научат каквото ги интересува за Сингапур и заобикалящия ни свят. Останах обаче с впечатлението, че има зле прикрита пропаганда – сякаш се опитваха да натрапят на сингапурците някакво национално самосъзнание, което вероятно липсва като цяло, заради разнородния облик на населението и заради „младостта” на държавата. Имаше много „игри” и „викторини” с въпроси от рода „какво би направил един сингапурец в тази ситуация?” и се внушаваше предприемачески дух (най-вече на децата, явно съобразено с очакванията към тях). И все пак, трябва да се отчете, че може би това е един от най-добрите начини да се образова едно дете – чрез игри, интерактивни занимания и като цяло, с модерни методи.DSCN5610 DSCN5700 DSCN5659

Вечерта се прибрахме в хотела, който се намираше в китайския квартал и, съответно, беше пълен с китайски туристи. Ужасно място – стаите не отговаряха на моите очаквания за комфорт и чистота, за Ян нямаше легло и трябваше да го приспособяваме на нещо като диван, защото леглото беше малко. Но поне имаше работещ климатик, а и телевизорът с китайски канали много ме зарадва – така имах възможност да си упражня малко слушането. Докато стигнем от метрото до хотела, минавахме през някакви тесни тротоари, пълни с магазини, които изкарваха стоката отпред и поради постоянния поток от хора, минаването с количка беше цяло предизвикателство. Минахме и през редица азиатски проститутки, а след това видяхме и 10-тина пред хотела ни. Напълно беше възможно мястото да е редовно посещавано от тях и клиентите им. Да не говорим, че рецепционистката, която ни се падна беше много нелюбезна и отговаряше едносрично, често с „НЕ” на въпросите ни, без дори да ни погледне. Липсваше й само пила за нокти, всичко друго – зелена коса, изкуствени мигли и тениска „Hello Kitty” – беше налично. Може би единственият плюс на китайския квартал (освен цената на нощувките) бяха множеството китайски ресторанти, от които спокойно можеше да поръчаме за вкъщи. И това, че човек можеше да усети китайската атмосфера, без да му се налага да посещава Китай. Това не е характерно за китайските квартали в много други градове, там винаги има някаква смесица с местното.2014-12-18-4985 2014-12-18-4983 2014-12-19-4990 DSCN5866

На другата сутрин решихме да си направим една голяма пешеходна разходка, тъй като това щеше да е последният ни ден тук. Тръгнахме от Ботаническата градина – друга забележителност на Сингапур и продължихме накъдето ни видят очите. Това се оказа и най-позитивното ни преживяване в крайна сметка. Времето беше слънчево и горещо, обиколихме немалко места, включително и хотела-визитна картичка на града, Marina Bay Sands. Влязохме във фоайето и се разходихме просто от любопитство. Обещахме си следващия път като посещаваме Сингапур да нощуваме там, вместо в китайския квартал.

2014-12-18-49722014-12-18-49682014-12-18-49692014-12-18-4970DSCN5741 DSCN5765 DSCN5760 DSCN5739DSCN5776

DSCN5766 DSCN5859 DSCN5852 DSCN5860

Останаха, разбира се, и много неща, които не успяхме да разгледаме, като островът Сентоса, например, но за малкото време, в което бяхме там, успяхме да се насладим на мястото и да почерпим максимално от преживяването. В моите очи Сингапур остава като една магия, някаква невероятна смесица от старо и ново, симбиоза между природа и архитектура, сблъсък на различни култури и националности. Хората са много топли и приветливи, човек се чувства навсякъде като у дома си и няма това усещане за изгубване и туристическа самота, каквито има в повечето големи градове. Хареса ми и това, че е доста спокойно, движението е добре уредено, може би защото не бяхме с кола, но стресът липсваше. Най-доволни обаче безспорно са децата, защото там е техният рай! Толкова много начини да се забавляваш, при това без да се налага да плащаш за това – всичко е достъпно, модерно и добре поддържано. Има страхотни паркове, детски площадки, водни игри…DSCN5818 DSCN5800 DSCN5737 DSCN5780

За момент с мъжа ми се размечтахме как бихме живели в Сингапур след някоя и друга петилетка. Кой знае, може би един ден и това ще се случи. Но нека първо ни омръзне Париж…

На другата сутрин тръгнахме обратно за Джохор Бахру, около обяд взехме колата и се отправихме към следващата спирка – град Малака.