До България и назад с 3 малки деца – Част 1: Рубе, Франкфурт, Линц

Карта на пътуването - Париж-София

Маршрутът на отиване – в червено са градовете, където нощувахме.

Нашето голямо, шумно европейско турне тази година бе планирано доста предварително, тъй като решихме да съчетаем традиционното пътуване до България с посещение на някои места из Европа, за да не е, както се казва, само гъз път да види. Веднага пояснявам, че децата са момче на 5 години, момиче – на 3 и бебе, което в хода на пътуването навърши годинка.

С организацията се занимавах само аз, така поне щеше да е сигурно, че всичко ще е обмислено и нищо няма да е забравено. Имах списък с нещата, които трябва да носим, а и с това, което предстои като задачи в България, та мога смело да заявя, че нищо не забравихме този път. Планът се промени в последния момент и тръгнахме два дни по-рано с идеята да спим на север от Париж в град Рубе, където мъжът ми трябваше да бъде по работа. Това добави и още една държава към маршрута, а именно Белгия.

IMG_20180825_083210

Как ще влезе всичко това вътре? Може би с магия?

Разбира се, че багажът беше умопомрачително много. Все пак, пътуване с три малки деца, 10 дни на пътя, нощувки в къмпинг, няколко на море и една в планината – всичко в едно. Трябваше да предвидя както подходящи за 4 сезона дрехи, така и всичко необходимо за нормално нощуване, та се натоварихме като керван, но за голямо мое учудване, всичко се побра в колата. Освен дрехите и еднократните пелени (не използвам многократни, когато пътуваме), помъкнахме и голяма палатка, 4 спални чувала, две шалтета, завивки, сгъваемо детско легло с придружаващия го матрак, задължителната за бебето количка, отделно кърпи, обувки, чехли, козметични продукти, аптечка, о, да не забравя и книжките и играчките, които бяха неизменна част от багажа. Взехме и три плюшени играчки, федербал и футболна топка, два лаптопа и една кутия, в която да слагаме храна и вода за из път. Бях предвидила и няколко подаръка за приятели. Когато стоварих всичкия багаж до колата, бях сигурна, че ще трябва да мисля кое да оставя, но той пък взе, че се побра.

IMG_20180726_170455

И така, хубавото на това, че минавахме през Рубе е, че първия ден разстоянието беше някакви си 230 км и децата щяха по-леко да приемат прехода към нон-стоп пътуване. Защото колкото и да са кротки, децата са си деца и стоенето на едно място хич не им е присъщо. Десет минути след тръгването, дъщеря ми попита „защо още не сме пристигнали?” Oттогава знаехме, че това пътуване ще е дълго. Помнихме от предните пъти, че обикновено след първия ден децата свикват и се примиряват, че ще сме дълго в колата и понасят пътя по-леко.

IMG_20180728_111604

Две хиляди километра не са шега работа, дори за възрастни. Пътят си е път, той е там и трябва да се мине по всеки негов метър, за да пристигнеш. Едни го взимат за по-малко от две денонощия, препускайки с бясна скорост, а други, като нас, го карат по-полека, опитвайки се и да му се насладят. Когато след дълъг застой се наложи да изминеш 500 км за един ден, вечер лягаш в леглото и усещаш, че тялото ти сякаш все още се движи. Чувството е доста странно, бих го сравнила с чувството, което изпитваме вечер след плуване в развълнувано море. Сякаш тялото ти все още се носи на вълните.

IMG_20180726_165954

В тази сметанова сграда се помещава кметството на Рубе

Пристигнахме в Рубе малко преди обяд, оставих мъжа ми да си свърши работата, а ние с децата се помотахме наоколо. По-късно си направихме пешеходна разходка всички заедно и разгледахме. Рубе е почти на границата с Белгия, близо е до северния френски град Лил. Населението наброява около 95 хиляди души. Може би първото и най-запомнящо се нещо са сградите, облицовани с кирпич. Когато го чух за пръв път от мъжа ми, реших, че преувеличава, но наистина, има цели квартали, където къщите са направени по този начин, впечатляващо е. Опитахме се да посетим най-големия музей в града, помещаващ се в стара градска баня с басейн. Французите го умеят това – да правят музеи в гари, бани и къде ли още не… И им се получава. Така и не успяхме да го видим, беше затворен за ремонт. Все пак, разходката дотам беше приятна, а после напазарувахме храна и се настанихме в хотела.

IMG_20180726_141424IMG_20180726_163742IMG_20180726_165519

Пътуването с три деца променя всичко. Ако преди с две деца можехме да се поберем във всяка хотелска стая, сега не навсякъде това е възможно. По-бюджетните места не предлагат големи семейни стаи (или поне не в последния момент), а като едни скромни и разумни хора, се опитвахме да даваме колкото може по-малко пари за нощувки. В Рубе се наложи да вземем две стаи, защото нямаше как да се поберем в стая с три легла. Беше ужасно – адска жега, без климатик и рояци комари! Не можеш да отвориш прозореца, а ако го оставиш затворен, се потиш зверски. На всичкото отгоре, докато успеем да изкъпем децата и себе си, все трябваше да прехвърляме някое дете в стаята на другия, да си предаваме хавлии, шампоани, четки за зъби… Абе, спахме колкото спахме, направихме си на сутринта зърнена закуска с мляко, а после хоп-хоп и прекосихме Белгия, без много-много да се офлянкваме.

Около 19, след сто пъти „пишка ми се”, „искам да ям”, „искам вода”, „искам да рисувам”, „искам книжка” и прочее искания, вече бяхме в близкия до Франкфурт град Ланген, където се намираше някакъв тузарски спа хотел, за който обаче ползвахме 70 % отстъпка заради късната резервация. Докато търсехме хотела, си нахвърлях правила, които трябва да спазваме по време на пътуването, като например:

  1. Дете не се пита „пишка ли ти се”, води се до тоалетната при всяка удобна възможност и се заставя да си върши там каквото има да върши;
  2. В колата задължително трябва да има по една бутилка вода до всяко дете, за да не ни занимават;
  3. Да купя бисквити или крекери или нещо друго, което винаги да ми е под ръка, за да не спираме 5 минути след като сме тръгнали;
  4. Книжките да са ми винаги под ръка, както и тефтерите и химикалите (естествено, от 10 химикала в джобчето до мен, за няколко часа оставах с нито един, а дадените на децата бяха разпилявани някъде измежду палатката и торбите с играчки, които се помещаваха в краката им).

Главата ми беше пълна с разсъждения от рода „как може сега тези германци да не си боднат нито една китка под прозорците” и „как изобщо живеят тук”. Този Ланген беше типичната обществена спалня, каквито има покрай всеки голям град – нямаше нищо освен грозни жилищни сгради с онези големи, квадратни прозорци, които тукашните толкова харесват, но пък не видях нито един магазин или ресторант, нито помен за някакъв социален живот. Купчини бетон, издигнати от земята, сякаш на шега, а наоколо – пусти, кални площи. Хотелът се намираше в крайната зона на въпросния град, в която имаше само офис-сгради и отново, нито едно приятно за разходка място.

IMG_20180727_224540

Стори ми се твърде луксозно за нас, особено имайки предвид, че трябваше да изпера няколко чифта гащи и чорапи в мивката с позлатени кранчета, за да си препикая мястото, един вид, и да се възползвам докато има условия, че току виж децата останат без чисто бельо към края на пътуването. Изненада беше, че когато резервирах нощувката, писах и децата, но се оказа, че стаята е просто с по-голямо двойно легло. Бяха се погрижили обаче за бебешкото креватче. Йессс! Като разпънахме нашата си кошара, успяхме чудесно да се вместим в квадратурата и леглобазата с едно спящо между родителите дете. Друга изненада бе, че хотелът гъмжеше от пенсионери с лъскави коли и ние никак не се вписвахме в обстановката с нашия рояк деца и номадски лайфстайл. За щастие, имаше подземен паркинг с асансьор, който ни спираше директно на етажа и не се наложи нито веднъж да минаваме през фоайето с цялата тумба. Дори мисля, че никой от персонала не заподозря, че сме повече от двама души с бебе. Не знам кое най ми хареса в този хотел – климатикът, банята или кафе-машината. Още се колебая… Липсата на комари също оцених високо. Тръгнахме си на сутринта, като бели хора, отпочинали, наспани и готови за поредните 500 км път.

IMG_20180729_073003

Пътуването мина без засечки (е, като изключим вече споменатите искания на децата, с които вече започнахме лека-полека да свикваме и да овладяваме) и следобед вече се озовахме в град Линц, Австрия, където по план трябваше да разпънем палатката и да останем следващите 3 нощи. Къмпингът, в който отсядаме вече за трети път, е едно прекрасно място. Намира се на няколко минути пеш от езерото Пихлингер, а там – разкош: спокойствие, птички пеят, водата е като огледало, позастарели австрийци пристигат с коли, вадят щеки, а след това обикалят езерото, ходейки. Така де, то и ходенето си е спорт и си иска специално оборудване, няма да се излагаме. Покрай езерото може да правиш всичко, което може да се прави на езеро – да се къпеш, да хващаш тен, да хвърляш камъни във водата, да си кибичиш замечтано на брега, да погребеш кану или борд, или пък да разпръскаш малко вода встрани с моторна лодка. Само риба не видях да се лови. Отстрани има дървета с дебела сянка, ресторантчета, полянки, детски площадки и дори тоалетна – всичко за душата, при това добре поддържано.

IMG_20180729_084040

Самият къмпинг е три алеи –  малък, но пък чист и подреден. Има част за каравани и кемпъри, друга, в която има нещо като мобилни къщички, които може да се наемат и нашата зона – с палатките. За трите нощувки платихме 86 евро, това включва място за палатка и една кола отпред, като в нашия случай, тъй като бяхме с три деца, но под възрастта за таксуване, ни взеха пари като за едно. Има опция да се пусне ток към палатката, но ние не се възползвахме, защото освен да си заредим телефоните, за друго не ни трябваше. Тях ги зареждахме из заведенията. Впрочем, ресторантът на къмпинга е страхотен – готвят вкусно и цените са достъпни. Там вечеряхме, след като разпънахме палатката, а това беше достатъчно дълъг отрязък от време.

На къмпинг като на къмпинг – едни идват, други си отиват. За трите нощи покрай нас непрекъснато се настаняваха нови „съседи”, повечето за по една нощ. Освен с коли, автобуси или каравани, хората прекосяват Европа и с мотори, с колелета, сигурно и с каруци има, или пеш. Най-хубавото е, че общуването винаги е непринудено, „своите” се намират веднага – по регистрациите на колите се познавахме с французите и веднага тръгваше някакъв разговор. Къмпингуващите са предимно семейства с деца, което е съвсем разбираемо, предвид цените. Децата, обаче, са още по-интересни в общуването. Наблюдавах как синът ми се срамуваше да контактува с други деца, заради езиковата бариера. Разбира се, играеха си, но дотам. Дойде обаче веднъж на детската площадка едно германче с лък. Моят имаше топка. Играчката на другия беше по-интересна, естествено. Докато се обърна, вече се бяха разбрали (незнайно как) и се бяха заиграли. Замислих се, колко логично е всичко. Когато има взаимен интерес, има и начин. Всъщност, игрите на децата са проста илюстрация на отношенията на възрастните. Искаш да поддържаш отношения с някого, имате двустранен интерес, двустранна полза – намирате общ език, правите всеки своите компромиси, прилагате такт, дипломатичност на места и воала – нещата се получават!

IMG_20180730_202330

Времето се изнизваше между пръстите ни, успяхме да си починем, без да се застоим на едно място. Първия ден прекарахме в спане и плаж. Впрочем, наложи се да спасявам сина си от удавяне, не беше предвидил, че дъното може да стане по-стръмно и беше нагазил в място, където не го достигаше. Явно се паникьоса и започна да вика, виждах го как се потапя под водата и реагирах много бързо. Всичко се размина с няколко минути кашляне след това и уплаха от преживяното. Известно време след това не искаше изобщо да влиза във водата. По-късно, в Гърция, където откри надуваемия пояс, сякаш този страх се бе изпарил.

Но спасяването на давещия се Ян не беше най-голямото ми постижение. А беше, че успях да преборя собствения си страх и да се справя с предизвикателството, което мъжът ми ми постави – да преплувам до другия бряг на езерото. Виждате сами, че не става дума за някакво огромно разстояние, може би 200-300 метра. Ходя сравнително редовно да плувам в басейн и правя понякога до километър без да спра. Тук обаче беше различно, защото не се вижда дъното и нямаш представа колко е дълбоко. Вече съм ви разказвала за подобно мое водно преживяване, сега обаче действието се развиваше в някакво най-обикновено езеро, в което ако има живот, говорим за някакви си дребни рибки или най-много жаби. Казах си, „ще го направя, просто трябва да гледам напред и да плувам”. Трябваше да престана и да се вслушвам във фантазията си, защото тя ме плашеше с водни чудовища, водовъртежи и липса на дъно въобще. Някъде към средата на преплуването, когато вече връщането назад щеше да бъде глупаво, покрай мен се размърдаха някакви водорасли и това определено беше миг на паника, в който, за мое голямо учудване аз не се изгубих, а успях да се контролирам някак, повтаряйки си „гледай напред, дишай, няма нищо страшно, ще се справиш”. И взех, че наистина се справих. Всъщност, доста се изморих, защото скоро не бях ходила на басейн и бях отвикнала, но бях много горда от себе си. Естествено, след това трябваше да обикалям езерото, а бях боса и след като повървях малко и си починах, реших, че ще е по-бързо да преплувам езерото обратно. Страхът напълно беше изчезнал и остана само удоволствието.

Какво друго правихме в Линц ще прочетете следващия път. До скоро!

Advertisements

Тази кучка диастазата или защо мразя да чувам „Честито, госпожо!”

Който не е чул, имам три деца. С три, придружаващи ги бременности и всички допълнителни екстри.

Винаги съм била кльощава и до известна степен суетна, но покрай децата, грижите за тялото ми минаха на заден план и така, лека по лека, бременност след бременност, се оказах с 10-ина килограма над идеалните 50 и ужасното нещо, наречено „абдоминална диастаза” или на прост език, раздалечаване на плоските коремни мускули. Съединителната тъкан помежду им се разтяга по време на бременност и после може да се върне само до едно положение, като ластик, който се е износил. Особено ако сте го разпъвали и отпускали интензивно в рамките на 5 години, нещата хич не отиват на добре.

Здрав корем (вляво) и с диастаза

Още след първото раждане ми се заформи малка дупка между мускулите, на която не обърнах чак такова внимание. След някое и друго упражнение коремът ми се върна обратно, но тези 2 см дупка си останаха и сякаш не ми правеха впечатление. След второто раждане обаче нещата се задълбочиха. Отне ми година да се върна към тялото „преди” и диастазата така се разтвори, че коремът ми започна да стърчи и каквито и упражнения да правех, все си стоеше „леко бременен”. Все пак, след всичките месеци усърдни усилия и след консултации и насоки от специалист в тази област, успях да се докарам до приемлив вид, който особено с дрехи изглеждаше чудесно и не ми създаваше чак такъв проблем.

Тъъъкмо започнах да влизам във форма и хоп! – забременях за трети път и вече тотално нещата излязоха извън контрол. Още от втория месец на бременността мускулите ми не успяваха да задържат тежестта на иновациите в тялото ми и започна да ми личи, че съм бременна. За това усещане спомогна и кожата, която вече се беше поразпъвала два пъти и коремът ми щръкна идеално напред още от 3-я месец. Рекордно големият ми корем от първия и втория път се превърна в абсолютно чудовище по време на третата бременност и въпроси като „близнаци ли чакате?” и „май сте в последния месец?” се превърнаха в ежедневие. Кимах утвърдително и се усмихвах учтиво, без много-много да го изживявам, защото знаех, че след бременността ще положа усилия и ще вляза отново във форма, каквото и да ми коства това.

Pregnancy 20 weeks

По едно и също време, в 20-та гестационна седмица

IMG_0090

Не корем, а чудовище! Тук съм към края на последната бременност, когато бяха ме диагностицирали с многоводие и макрозомия (големи размери) на плода.

Колкото до килограмите – те си играеха на йо-йо през това време – началните 53 достигнаха до 72 през първата бременност, после ги свалих изцяло и постепенно пак качих до 58. Втория път качих само 12 и достигнах до 70. Свалих всички и дори отслабнах до 55. Третия път наддадох отново драстично до 70 и до момента съм свалила 10 от тях. Всъщност, килограмите изобщо не ме притесняват, чувствам се добре така, стига да не беше този ужасен корем, който, от една страна, ми осигурява място в транспорта, но пък кара разни случайни хора да ми честитят, а това вече малко ми бърка в личното пространство, тъй като аз за четвърто не съм готова на този етап и не бих искала непрекъснато някой да ми натяква, че съм бременна.

Pregnancy 32 weeks

Но да оставим настрана естетиката. Откъм функционалност нещата хич не са добре. Всяко по-голямо напрежение – скачане, бягане, вдигане на тежко (в това число спадат и децата) ми се отразява. Затова и обмислям да поизчакам още малко (докато проходи и малката ми дъщеря, а другата тръгне на градина) и да се подложа на абдоминопластика или коремна операция, която има за цел съединяване на мускулите и отстраняване на излишната кожа. Често при такива операции извършват и липосукция, но след консултация с хирург, ме увериха, че при мен просто няма какво да изсмучат.

Ако искате да разберете дали имате диастаза, най-добрият начин е като легнете по гръб, отпуснете ръцете и надигнете само главата. Ако имате диастаза, в средата на корема ви ще се образува подутина, а с напипване може да усетите отдалечеността на мускулите един от друг. По-леката диастаза след раждане е обратима, особено с течение на времето. Моят непрофесионален съвет е да изчакате поне няколко месеца, преди да предприемете каквито и да били упражнения. Много е важно да не се правят обикновени коремни преси при налична диастаза, защото всъщност ефектът може да бъде само отрицателен. Има редица други полезни упражнения, които могат да помогнат при диастаза, така че да имате поне видимо резултат.

Ето ги и етапите, през които преминах откакто родих последното си дете.

Абдоминална диастаза след раждане

Разликите са видими, но крайният резултат не е обнадеждаващ. Трябва да уточня, че това, което изскача напред не са тлъстини, а органи. След хранене мога да се облегна и спокойно да наблюдавам как храната ми се придвижва по червата, защото е изчезнала защитата от мускули отпред. Според един хирург, имам херния на целия корем.

Преди усещах натиск и надолу към перинеума (тазовото дъно). Това, което знам е, че ако имаме слаби мускули на перинеума, трябва първо да положим усилия за стягането им и едва след това да се концентрираме върху корема. Поради същата причина и ползването на стягащи колани и бельо не се препоръчва. Затова аз лично минах през серия кинезитерапветични процедури за стягане на перинеума, а когато се почувствах по-добре опитах и с упражнения за стягане на коремните мускули при диастаза. Ефект нямаше абсолютно никакъв, затова и спрях след месец-два. Все пак, с течение на времето, коремът сам се поприбра, но продължава да стои неестествено на фона на слабото ми тяло, което кара хората да мислят, че съм бременна.

Колкото до упражненията, те винаги са добре дошли, възможно е да подобрят вида на корема ви, да стегнат мускулите, така че да изглеждате задоволително, но ако имате съмнения за сериозна диастаза, особено ако изпитвате болки в гърба или корема, по-добре не се надявайте на чудеса, а се консултирайте със лекар, който да ви посъветва и насочи.

Ако имате мнения по темата или опит за споделяне, ще се радвам да ги напишете в коментар под тази публикация.

Без какво не можем да минем това лято

Купих си модно списание. От най-модните. Сещате се, дето половината списание е реклама, а по-голямата част от останалата половина е някаква пълна боза тип „хороскоп”, „рецепти” и спонсорирани публикации, които ни разказват как да се преборим с целулита и как да бъдем вечно млади, с помощта на кремове и чат-пат някой бабин илач, за да не изглежда съвсем съмнително, нали.

Поразлистих така малко, имаше и една-две интересни статии, впрочем, феминизъм, туй-онуй, да се почувстваш като част от едно цяло, един вид, и да престанеш да се самосъжаляваш, защото на всички жени им се налага да си бръснат краката и да си рисуват очи и на всички им е неудобно на токчета, ама винаги ги възприемат като по-красиви и поддържани (как я мразя тая дума, все едно жената е кола, мамка му!), когато са ги обули. Абе, с две думи, не беше съвсем безполезно четиво.

Очаквах повече да се образовам относно новите тенденции. В един отминал живот бих прекарала три часа в разглеждане на модни блогове и сайтове за улична мода, но предвид липсващото напоследък време, реших да си купя малко и да се сдобия с нещо вече сдъвкано и изплюто. През цялото време обаче едно и също нещо ми махаше от страниците, а именно тази ефирна флорална рокля с воали или без, за предпочитане прозрачна и да се вее колкото се може повече на вятъра. И за да не съм голословна, реших да снимам всички страници, от които ме замеряха тези рокли и успяваха да ме уцелят право в междуочието, да не кажа междуцицието, че ще се приеме зле.

IMG_20180509_173551IMG_20180509_173617IMG_20180509_173715IMG_20180509_173749IMG_20180509_173800IMG_20180509_173808IMG_20180509_173837IMG_20180509_173848IMG_20180509_173428

Добреее, разбрах, че някой много държи аудиторията на въпросното списание да се юрне по магазините и да напазарува догоре козметика, дрехи и аксесоари, а после да дегустира супа с кейл, спанак и настъргана лаймова кора в едно от най-хитовите градски заведения, интервюто с шефа на което се разпростира на цели две страници. И по този начин аудиторията да се почувства една идея по-пълноценна.

Ако сте модни жертви, това е без което не можете да минете това лято! Задълже! Ефирна дълга рокля с цветя по нея, да се вее, много е важно!

Аз обаче отказвам да съм жертва и няма да си купя такава. Първо – защото нямам излишни пари за глупости, второ – защото имам достатъчно парцали, а от известно време се опитвам да наложа минимализма в живота си и трето – защото, прощавайте, ама ми се струва адски неудобна и непрактична вещ, макар и мега модерна. Без рокля това лято мога, но без почивка – не! Хайде, със здраве!

How to avoid Sofia transport scam

Hello dear foreigner and welcome to Bulgaria!

cs400_53526

As a Bulgarian, I have experienced many unpleasant scenes in the transport of my beloved capital and I have felt shame many times when I saw foreigners being used for money and being deliberately misled by either bus drivers or ticket control agents.

I have decided to say STOP to all this by writing this article and hopefully contributing to ending this corrupted practice. I will be extremely happy if at least one concerned person reads it and avoids the unfair fine.

So here is what I’m talking about. When you arrive to Sofia airport, you have several ways to get to the city center:

  1. taxi
  2. rented car
  3. public transport
    • metro – if you can, use this one, it’s faster and more secure (no holes on the road). Please continue reading, just in case.
    • bus – RED LIGHT!

Taking public transport means you have to buy a ticket. A ticket costs 1,60 leva and there is a place at the airport where you can buy it. If you use the metro, there is no way you enter without ticket and there is enough information about how and where to buy it and how to use it. Unfortunately, if you decide to take the bus, you don’t usually look for a place for buying tickets inside the airport. Foreigners are more likely to follow the normal logic of things in the world and go to the bus stop. Yes, you can buy a ticket in the bus. IN CASE THE BUS DRIVER HAS ONE. Reality shows that mysteriously, bus drivers HAVE NEVER tickets at this stop and the control agents get on at the next bus stop. No lie, no surprise! They have families to feed, what do you think?! So the moment the driver says “no tickets”, get off the bus and go back at the airport to find that place for tickets sale. But best, just go to the metro! If you see no metro around, it probably means that you’ve arrived to Terminal 1 and you have to get to Terminal 2. There is a free shuttle going between the two terminals regularly. It stops right in front of the exit of the airport.

But let me return to the main topic. Imagine you’ve been lucky and bought a ticket and you are in the bus already. IMMEDIATELY validate it! That means finding a strange metallic perforator, stick your ticket inside and make the “clack” sound, which will make holes in the ticket.

Tram-perforator

Here’s what a perforator looks like

If you don’t do that, you’ll be fined on the next stop, when the control agent comes, please don’t act surprised, I’ve already warned you! The rule is you put well your ticket until the end and then push up the little metallic tongue under. DON’T REPEAT! It may make more holes in your ticket and cause problems. Next thing you need to know is that big suitcases are counted as people in Bulgaria, no, this is not a joke. You take space – you pay! No such rule for chubby people, halleluiah! So, if you have bags bigger than 60/40/40 cm, you have to buy and validate a ticket for each piece. You are allowed to have a baby stroller for free though, ain’t that a relief?

There is an option to buy 10 tickets at once. If you choose this option, you have to use them yourself and always keep the last ticket. The cost is 12 leva, while one journey ticket costs 1,60 lv. You can use the same pack of tickets in case you have luggage. Just DON’T SHARE THEM! Only one person can use the pack.

For several years the transport company of Sofia is trying to implement some changes and we finally have electronic passes which allow passengers to use the metro, trams and trolley buses easier and for cheaper price. In general, it is always cheaper to use a pass. There are passes for one day (4 leva) or 3 days (10 leva) for all transport lines – no matter bus, metro, tram or trolley bus. ATTENTION, having a pass doesn’t allow you to transport baggage bigger than 60/40/40 cm, you’ll still have to pay an extra ticket for each piece. You can have more information about Sofia public transport at the metro stations or in the Tourist Information Center, at the „Sofia University St. Kliment Ohridski“ Metro station underpass. Here’s the time table:

  • July-Sept:

Mon – Fri: 8 am – 8 pm
Sat – Sun: 10 am – 6 pm

  • Oct – May:

​Mon – Fri: 9:30 am – 6:30 pm
Sat – Sun: Closed

HERE‘s the official tourist information site that you can use when you plan your visit to Sofia.

Enjoy your stay and please share this information with whomever it may concern. Oh, and if you liked this article, please vote 5 stars on the top so that it reaches more people. Thanks!