Био мода

Спокойно, днес няма да ви занимавам с дрехи от био картофи, нито пък ще разисквам колко био са били пържолите в прословутия костюм на Лейди Гага. (Абе защо все я намесвам напоследък, уж нищо не ми е направила…?!)

Ще наблегна на няколко неоспорими факта за една тенденция, която от известно време се разраства с пълна сила и няма изгледи скоро да утихне. Защото трябва да се яде, по възможност хубава храна, абе, важно си е, няма какво… Нали казват, че човек е това, което яде. Е, да, не сме точно броколи, домати или пилета, метафорично е казано. На ви сега малко цифри, изпийте едно био кафе, да не заспите случайно:

  • 43,7 милиона хектара обработваеми площи от 1,4 милиарда на планетата се експлоатират като био.
  • В Китай, страната-първенец по замърсяване на храните, био пазарът е скочил от 0,37 % през 2007 г. до 2 % през 2015 г.
  • Европа и САЩ консумират 90 % от световната био продукция.
  • био храните са средно с 47 % по-скъпи.
  • Според Европейския регламент, разликата между птицеферма, където се отглеждат кокошки  „клетъчно отглеждане” и такава, класифицирана като био е, че от 13 кокошки на квадратен метър, гъстотата им спада до 6. Кокошките „свободно отглеждане на открито” също са с такава гъстота, но имат достъп до открити площи, където на кокошка трябва да се падат поне по 4 кв. м. зелена площ.
  • Във Франция, само за последната година, броят на био производителите е скочил с 10 %, което означава, че в първите 6 месеца на 2016 г., всеки ден са били сертифицирани по 21 био ферми.
  • Отново там, през 2012 г. са били дадени био сертификати на 663 птицеферми и 175 кланици, което не предоставя никаква гаранция върху условията на клане на животните.
  • Европейските лога „Bio” и „AB” обозначават, че продуктът трябва да съдържа поне 95 % земеделска култура био и позволяват до 0,9 % съдържание на ГМО.
  • След анализ на 240 различни проучвания, сравняващи био и конвенционалните храни, учените от университета Станфорд са открили през 2012 г., че био продукцията има малко влияние върху здравето.
  • Според Евростат, в България началото на био земеделието е през 1990-те, а някъде в средата на първото десетилетие от новия век, страната ни е развила национален план за действие в посока развитието му. Въпреки това, делът на био производството спрямо цялото производство продължава да е сред най-ниските за ЕС  (около 1 %, вж. таблицата).

%d0%b1%d0%b8%d0%be-%d0%bb%d0%be%d0%b3%d0%b8%d0%ba%d0%b0

  • По думите на Гергана Кабаиванова, основател на LocalFood.bg, в България, а и в световен мащаб, доверието на клиентите се измества от сертификата към лицето, т.е. все по-важно е производителите да поддържат директен контакт с клиентите си. Контролът върху био продуктите в цял свят е оспорван, някои дори предричат скорошен край на биосертификацията, защото анализирането и проследяването ѝ предразполага към корупционни практики. Бъдещето е във фермерските пазари.
  • От Шведския институт за проучване на околната среда са изчислили с помощта на семейство доброволци, че след две седмици консумация изключително на био храни, нивото на пестициди в тялото значително намалява.
  • Учени от университета в Ню Касъл пък са доказали, че био млякото и био месото съдържат с 50 % повече мастни киселини Омега 3.
  • Ако живеете био, вече може и да умрете био – в ковчег от био бамбук или бързоразграждаща се пластмаса, а върху  гроба ви може да бъде засадено дърво по ваш избор. Зелени докрай!

Източници: Евростат; Гергана Кабаиванова; organic-world.net; Philosophie Magazine. И други имаше, ама ги забравих вече…

Васко Атанасовски: “Каквото и да правиш, прави го със стил”/ Vasko Atanasovski: “Whatever you do, do it with style”

(Scroll down for the English version)

Текст от поредицата “Интервю с безизвестен”. Всички интервюта можете да проследите в раздела “Личности“.

boris-b-voglar

Васко Атанасовски е вероятно най-успелият музикант, когото познавам лично. Той е от Словения и е създател на “Трио Васко Атанасовски”. Композира, пише текстове, едновременно свири на няколко вида саксофон и флейта и пее вокали. Музикант, в пълния смисъл на думата! Срещнах го в един Шанхайски бар, бяхме излезли с две приятелки по женски, гледаме – сред всички китайски физиономии – трима чужденци в един доста изолиран ъгъл от бара. Имаше свободна маса до тях, така че се настанихме. Малко по-късно вече си говорехме за живота в Източна Европа и викахме „Наздраве!” – всеки на собствения си славянски език. Оказа се, че сме от един и същи регион. Бяха леко подозрителни, когато ги заведохме да опитат от шишчетата агнешко на скара от улицата. На следващата вечер вече ги гледахме как свирят в друг клуб, като същевременно се шегувахме, че „Фръц-фръц, вече познаваме известни хора!”

Пет години по-късно, реших да интервюирам Васко и да го разпитам за музиката, живота и стила. Вижте сами…

Първо, разкажи ми за себе си – къде си израснал, в какво семейство, как се насочи към музиката?

Роден съм и съм израснал в Марибор, Словения. Родителите ми са балетни танцьори и всички от семейството ми по мачина линия бяха много артистични. Започнах да свиря на цигулка, когато бях на 5, а по-късно музиката се превърна в мой живот във всички смисли.

Имаше ли момент на колебание, когато избираше пътя, по който да продължиш? Често сме склонни да гледаме несериозно на хората, като кажат „Аз съм музикант”.

Ами аз се интересувах също от поезия и рисуване в началното училище, но музиката винаги е била единствена. За мен музиката е едно от най-важните и „сериозни” неща в живота. Това, да бъда музикант и композитор на свободна практика ми дава страхотна свобода и възможност да живея така, както искам и ми харесва. Смятам, че едно от най-важните неща е да правиш това, което обичаш.

Добре казано. А кога осъзна идеята за свободата като нещо важно? Ето, аз съм от бивша социалистическа държава, никой не ми е говорил за свобода, все някак е отсъствала от общата картина. Трябваше да попътувам достатъчно, за да започна да я мисля като концепция.

Вероятно още като дете. И аз съм от бивша социалистическа държава.

Тогава вероятно е нещо, което родителите са ти дали? Казваш, че семейството ти са били образовани хора…

Родителите ми не са били образовани формално. Т. е. никой от тях не е завършил университет или нещо подобно, но ме отглеждаха така, че станах много самостоятелен. Винаги съм мислил, че тотално бих си похабил живота, ако правех неща, които другите очакват от мен да правя. Например да ходя на работа, която не харесвам и да стоя там по 8 часа на ден. Това за мен би било като затвор. Да не можеш да откриваш кой си, какви са твоите страсти и таланти. Без всичко това, за мен би било все едно да не живея въобще.

Предполагам, че е въпрос на гледна точка, т.е. можеш също да отидеш в един офис за 8 часа и да вършиш нещо колосално по важност за обществото.

Ами тази система, такава, каквато е, не е за мен. Особено в днешно време, мисля, че светът все повече губи стойностното и все повече се оказва, че парите са най-важното. Обедняваме, ако питаш мен.

Как беше… „някои хора са толкова бедни, че всичко, което имат е пари”.

И като стана дума, в България си имаме поговорката „музикант къща не храни”. Няма да те питам дали храниш къща, защото очевидно си професионален музикант, успешен си. Но ако трябва да дадеш съвет на млад човек, който иска да се занимава с това, какво би му казал?

Както във всички други сфери, мисля, че трябва да се гмурнеш и да следващ мечтите си. Ще трябва да работиш здраво, да правиш много жертви и може би нещата няма да станат толкова бързо, колкото си очаквал, но ако си се справил, ако си работил със страст, усилията ще ти се отплатят. За добрата музика и добрите музиканти винаги ще има хляб.

Бих те описала като етно-джаз музикант, поправи ме, ако греша. Какво мислиш за електронната музика, например? Впечатлява ли те? Аз, например, винаги съм разграничавала музиката, правена с „истински” инструменти и електронната. Как виждаш ти нещата?

Аз не се вкарвам в някакви стилови граници, тъй като моята музика е пресичане, микс от Балкански фолклор, рок, джаз и класическа. Електронната музика не е много интересна за мен. Намирам я за плоска, скучна и без много емоции. Предполагам, че затова на електронните партита много хора взимат наркотици, за да се развълнуват. Разбира се, както навсякъде, и тук има изключения и електронната музика може да бъде използвана по интересен начин.

Би ли направил дует с някоя от новите звезди – Лейди Гага, Бийонсе? Защо?

Хаха, не мисля, че ще ме поканят, но защо не. Би било удоволствие.

Как така „Защо не”!? Ами защото пеят по гащи!

Хаха!

Трябва ли непременно да знаеш теория на музиката, за да станеш добър на практика?

Не е задължително. Някои от най-добрите музиканти в историята дори не са знаели как да четат партитури. Вероятно е по-необходимо, ако изпълняваш или композираш класическа музика.

Уморяваш ли се понякога? Ако да, от какво? Би ли променил нещо в живота си?

Според мен е добре да живееш в хармония, така че ако понякога нещо е в повече, мога да се изморя или да ми омръзне. Но с годините се научих да балансирам живота си, така че да нямам много от тези моменти, а повече моменти на удоволствие.

Би ли променил нещо в света?

Аз се опитвам да променям себе си към по-добро всеки ден. Ако всеки го направи, може би светът би бил по-добро място, без войни и експлоатация.

Съгласна съм. А вярно ли е, че най-добрите идеи идват, когато човек е с разбито сърце? Теб какво те вдъхновява да композираш и пишеш песни?

Хм, мисля, че винаги е до това да направиш от нещо изкуство, да трансформираш една енергия в друга. Не е вярно, че може да се създава само от болката, но изкуството има нужда от катарзис. То може също да е лечител. Понякога пиша музика просто заради някакво чувство, може да е тъга, меланхолия или пък радост, щастие.

Разкажи ми сега за Словения, за Любляна. Признавам, че само съм минавала през магистралата от там, когато се връщах от България.

За мен Словения е един оазис между Запада и Изтока, между Западна Европа и Балканите. Добра отправна точка за човек като мен, който пътува много. Малка е, но красива. Не е прекалено населено, можеш лесно да намериш спокойствие и страхотна природа с море, реки, езера, планини и гори. Близо е до Виена, Венеция, Будапеща, Белград. Животът не е толкова скъп и нещата са някак подредени, със щипка балкански подправки.

Има ли нещо, което наистина мразиш в родината си?

Не колекционирам негативни неща, търся позитивните. Не следя и чак толкова новини, но мисля, че политиците са много зле, не само в Словения, ами като цяло.

Хаха, това май е световна тенденция. Дефинирай „стил”. Стилни хора ли са словенците?

Не бих казал, че са стилни, което е странно, имайки предвид колко близо сме до Италия. Може би в последното десетилетие има раздвижване, също по-младото поколение има по-различен подход в това отношение. Намирам стила за много важен.

Какво точно е той за теб? От къде идва?

Предполагам, че е още един начин да изразиш себе си. Каквото и да правиш, прави го със стил. Стилът е нещо, което градиш и създаваш през целия си живот, израствайки като личност. Например, в Италия имат La moda…, модата – това е стил от гледна точка на това какво носиш, но стилът като цяло е много повече неща.

 Кое е любимото ти място в света, ти си видял много?

Не мисля, че е възможно да отговоря на този въпрос, освен да кажа, че главата ми винаги е у дома. Има толкова много красиви места по Земята, но по-важното е какво е вътре в нас, когато ги посещаваме.

Ти какво би се попитал в интервю?

Ами, тъкмо се питах – както си лежа в леглото – кой ден е днес. Осъзнах, че е неделя, стана ми хубаво, че още е слънчево. Зимата става с всяка година по-тежка за мен, аз съм създаден за 40 градуса. Имам доста неща за вършене и предполагам, че денят ще бъде къс, но ще се опитам да го направя хубав.

Как си представяш думата „година” визуално?

Не съм сигурен, че си я представям, т.е. че я визуализирам. Знам само, че е нещо, което става постоянно по-късо, като банан, когато го ядеш.

ОК, пиша „банан”. Да се оправят!

vasko-atanasovski-trio-by-francesco-moretti

Photo: Francesco Moretty – Васко (вдясно) и колегите му от Триото: Мариян Станич (в средата) и Деян Лапаня

Vasko Atanasovski is probably the most successful musician that I personally know. He is from Slovenia and is the front man of the ‘Vasko Atanasovski Trio’. He is a composer, song writer, vocalist and great saxophone and flute player. I guess, ‘musician’ still describes him best. I met Vasko in a bar in Shanghai. It was a girls’night out, I went to a bar with two of my friends and among all the Chinese faces in the place, we discovered them – three foreigners, looking cool, sitting in kind of the most isolated part of the bar. There was a free table so we sat close to them. Shortly after we were already talking about Eastern European life and shouting „Cheers!” – each in their own Slavic language. Turned out we were all coming from the same region. They were very suspicious when we brought them to try some lamb BBQ sticks on the street. The next night we watched them playing in another club while giggling and saying “Yay, we know someone famous!”

Five years later, I decided to interview Vasko and ask him more about music, life and style. See for yourselves…

First, tell me about you – where did you grow up, what was your family like, what steered you towards music?

I was born and grew up in Maribor, Slovenija. My parents were ballet dancers and all the family on my mother’s side was very artistic. So I started playing the violin when I was 5 years old and later music became my life in every sense.

Was there a moment of hesitation when you were choosing your path in life? We usually tend to not take seriously people when they say “I’m a musician”.

Well I was also interested in poetry and painting in my early school years, but music was always the one. And for me music is one of the most important and ‘serious’ things in life. Living as a freelance musician and composer gives me great freedom and opportunity to spent my life as I want and like. I think one of the most important things in life is to do what you love.

Well said.When did the idea of freedom come to you as something important?I mean, I come from a postsocialist country, nobody talks to you about freedom there, it’s somehow out of the picture… I needed to travel a lot to start thinking of it as a concept.

Ah probably when I was a child. And I also come from a post-socialist country.

So it’s probably something your parents gave you? You say your family was quite highly educated…

My parents were not really highly educated in sense of formal education. None of them graduated from university or something, but they raised me in a way that I was very independent.I always thought that it would be a total waste of my life if I would just do things others tell me to do. Like doing a job you don’t like for 8 hours a day. For me that would be like living in prison. Not discovering who you are, what are your passions and talents. Without that it would be as if I was not living at all.

I guess it’s just a different point of view, I mean, you can also work in an office for 8 hours and do something enormously important for the society.

Well this system as it is doesn’t really work for me. And especially nowadays I think the world is losing values more and more ending with just money as something important. Pretty poor if you ask me.

What was it… “some people are so poor all they have is money”.

Talking about money, in Bulgarian we have a proverb saying “a musician cannot feed a family”. I’m not going to ask you if you feed a family, because obviously you are a professional musician and you are successful. But if you have to give advice to a young person who wants to work in this field, what would you say?

As in any other field I think you have to jump for your dreams. You will have to work hard, sacrifice a lot and maybe things won’t work immediately as you think they should, but if you’re doing it right and with passion things will come back to you. Good music will always be appreciated and good musicians will never stay hungry.

I would define you as a ethno jazz musician, correct me if I am wrong. What do you think about electronic music for instance? Does it excite you? I mean, I’ve always made this distinction between “real” instrument music and electronic. What’s your own idea about all this?

I don’t put myself into any style basket – my music is crossover, mix of Balkan folk, rock, jazz and classical. Electronic music is not very interesting to me. It’s quite flat, boring and without many emotions. I guess that’s why at electronic music parties lots of people have to take drugs to feel excited. Of course as always there are exceptions and electronic music can also be played in interesting ways.

Would you make a duet with one of the new stars – Lady Gaga, Beyoncé…? Why?

Haha I think they will never call me, but why not. It would be a pleasure.

What do you mean “why not”!? Because they sing in their underwear?

Hahah!

Do you absolutely need to know music theory to become a good practitioner?

Not really. Some of the best musicians in history never кnew how to read scores. Probably it is more necessary if you play or compose classical music.

Do you feel tired sometimes? If yes, what of? Would you change something in your life?

I think it’s good to live in equilibrium, so if sometimes there is too much of something, I can get tired or bored. But over the years I have learned how to balance my life, so I don’t really have many of those moments now and I have more moments of enjoyment.

Would you change something in the world?

I try to change myself into a better person day after day. If everyone would do that, maybe the world would be a better place, without wars and exploitation.

I agree. Is it true that best ideas come when we have a broken heart? What does inspire you to compose and write songs?

Hm I think it‘s always about turning something into art, turning one energy into another. It’s not true you can create only from pain, but anyway art needs some catharsis. So that it can also be healing. Sometimes I write music starting from a certain feeling. It can be sadness, melancholy or also joy, happiness.

Now tell me about Slovenia, about Ljubljana. I admit, I’ve only passed trough, takingthe highway on my way back from Bulgaria.

I see Slovenia as a fine oasis between West and East, between Western Europe and the Balkans. For me it’s a good base as I’m travelling a lot around. It’s small but beautiful. Not overpopulated – it‘s easy to find peace and great nature with sea, rivers, lakes, mountains and woods. It’s also quite close to Vienna, Venice, Budapest and Belgrade. Life is not too expensive and things are somehow in order with a touch of Balkan spices.

Is there something you really hate about your country?

I usually don’t collect negative emotions, but only look for the positive. However, while I don’t follow the news and media much, I think politics really sucks – not only in Slovenia, but in general.

Hahaha, that’s kind of a global trend. Define “style”. Are Slovenians stylish people?

I don’t find them very stylish, which is strange because we are so close to Italy. Maybe in the last decade things are moving forward and the younger generation has another approach to it. I think style is very important.

What is it for you? Where does it come from?

It’s another form of expressing yourself I guess. And you know, whatever you do, do it with style. Style is something you build up and create all your life as you grow up as a person. For example, Italy has La moda…, fashion… so that’s style in the sense of what you wear, but style is also many other things.

What is your favorite place in the world? You’ve travelled a lot

I thing it’s impossible for me to answer that unless I say where I lay my head is home. There are so many beautiful places on Earth and even more important is what’s inside you when you visit them.

What’s the question you would ask yourself in an interview?

Well I was just asking myself – as I’m still lying in bed – what day is it today? I realised it’s Sunday. Then I got happy that it is still sunny outside. Winter is getting harder for me every year, I was made for 40 degrees. Anyway there is a lot of things to do and I guess the day will be too short, but I’ll try to make it sweet.

How do you imagine the word “year” visually?

I’m not sure I imagine it, I mean visualise it. I just know it’s something that is getting shorter all the time, like a banana when you eat it.

OK, I’ll just write “banana”. Go figure!

 

Чехлите са новите високи токчета!

img_20160922_105733

Доживях! Знаех си, че един ден моите розови градински чехли ще се превърнат в моден хит!

Не вярвате? Вижте това:

Дизайнерът Кристофър Кейн пусна преди дни колекцията си Пролет 2017 по време на Лондонската седмица на модата и, моля ви се, към всичките тоалети обувките са градински чехли! Бил си партнирал с марката „Крокс”, които са нещо като пионери в сферата на  този тип обувки, нищо че китайците бълват някакви мега-количества пластмасови чепици със същото качество. Колко пък да са по-качествени марковите? – Спорно е.

 

За въпросната колаборация дизайнерът заръчал на Крок-аджиите специален мраморен принт, за по-природно така, а отгоре налъмите били украсени с разни там камънаци, кристали, че да е по-луксозно, нали. Как иначе ще излъжеш някого, че не си купува обикновен чехъл за из двора?

Въобще, нали ви казах и преди, че модата се е устремила към комфорта тези години и трябва да се възползваме. Първо минаха през гумените ботуши, след това нарочиха маратонките, какви ли вариации не видяхме, после посегнаха на обикновените гуменки, изредиха джапанките и чехлите за баня и какво остана – горкото сабо! Очаквам включване с плавници следващия сезон.

Радвай се, жено, вади градинските чехли, слагай официалната рокля и беж навън да си най-актуална! Нищо, че нито е пролет, нито е 2017-та, те новите трендове така се налагат… Не знам за вас, ама аз още днес ще изпробвам късмета на моите розови чехли. Току виж ме забелязал някой съсед-дизайнер и ми предложи да му стана рекламен глезен. Трябва само малко да ги лакирам, ще им турна по една биба да си ги персонализирам по-добре и хоп, Цура – кокона!

До!

 

Усмивката

%d1%83%d1%81%d0%bc%d0%b8%d0%b2%d0%ba%d0%b0Този текст бе твърде дълго обмислян от моя милост и така и не откри своя най-добър начин да бъде започнат. Затова ще я караме като в детската градина, едно по едно, за да няма объркване.

1. Първо, какво е усмивката?

Да направим следния експеримент:

Отидете пред огледалото. „Ах, каква красива гледка!”, ще си кажете първо, или пък „Ааа, тук нещо ми стърчи, я да го оправя!” или „Ей, къде съм се изцапал/а така?” Не обръщайте внимание на вътрешния си глас, той е там само за да ви разсее! Слушайте мен!

Дръжте зъбите си стиснати, отворете леко устни, издърпайте ги в страни, с помощта на мускулите на бузите си. При това движение трябва ъгълчетата на устата ви да сочат нагоре, към ушите, а не надолу, към раменете. Ако имате развалени предни зъби, препоръчително е да държите устните затворени и при първа възможност да посетите стоматолог. Ето това е усмивка. Лесно е, нали?

2. Какво да я правим сега тази усмивка?

Ако разполагате с повечко време, постойте така пред огледалото, без да махате усмивката, примерно, минута-две.Възможно е изведнъж да се почувствате глупаво, че го правите, но не се отказвайте. Помислете за хората, с които се срещате, как ви виждат те, когато сте усмихнати, как вие бихте искали да виждате тях. Май е по-добре с усмивка, а?

3. Ама защо да го правя?

Дааа, малко е идиотско да се усмихваш без причина, нали все пак усмивката е нещо, което трябва да се заслужи, също както и целувката, прегръдката, думите „обичам те”… Уверявам ви, няма нищо лошо в това да се усмихвате! Ако ще ви прозвучи по-убедително, с усмивка можете да постигнете неща, които иначе е възможно и да не постигнете. Нека обвинят усмивката ви за користна, не е като да давате подкуп, все пак.

4. Не може ли само да отвръщам с усмивка?

Повечето хора очакват първо на тях да им се усмихнат, за да се усмихнат и те. Аз не харесвам този подход, защото той е пасивен. Аз лично съм активна и се усмихвам първа. Е, ако някой ме изпревари, не се сърдя. Когато вървя по улицата, лицето ми винаги е в състояние на лека усмивка. Научих това във Франция. Логично е: когато си леко усмихнат, е много по-лесно да направиш хубава, широка усмивка в момент на среща внезапна с друг човек. Случвало ми се е да се замисля за нещо и лицето ми да се отпусне от леко усмихнатото състояние. В момент на разминаване с друг много усмихнат човек, се оказа, че времето ми за реакция е твърде скъсено и вместо да се усмихна, от навъсената си физиономия правя някаква неопределена гримаса, която едва ли изглежда много приветливо.

5. Кому е нужно всичко това? Усмивки, лиготийки, дрън-дрън…

Добър въпрос. Тази привидна любезност може да изглежда много лицемерна, инфантилна и безсмислена. Въпрос на гледна точка. Аз лично съм забелязала, че настроението ми пряко зависи от усмивките на хората, както и от слънцето, от хубавата музика, от съчетани с вкус дрехи, от някаква добра новина, от усещането за чистота и хармония вътре в мен… И когато съм в добро настроение, съм по-трудоспособна, няма значение за какъв тип работа говорим. Вие може да сте самотен човек, да имате огромни проблеми, може да сте човек, който се занимава с чужди неволи, с болни хора или такива, лишени от надежда, всичко това да ви мачка психически, да ви натоварва, но не може да загърбите хубавото в живота, защото това означава да загърбите и самия живот. Усмивката е началото на всичко хубаво, което ви очаква.

6. И какво от това?

Да направим още един експеримент. Излизаме навън, хващаме първата си „жертва” и му/ѝ се усмихваме. Правила съм това както във Франция, така и в България и осъзнах, че реакцията в повечето случаи е положителна. Или ми се усмихват обратно, или просто ме гледат с недоумение. Редки са били случаите, в които са ме наругавали или гледали с лошо, защото съм се усмихнала, но, няма да лъжа, и такива е имало. Помнете, че това невербално общуване е полезно не само за вас, но и за другия човек.

По-интересна обаче е втората част от експеримента. Да приемем, че човекът насреща ви се е усмихнал. Много е вероятно да ви поиска телефона или да ви заговори. Има обаче и случаи, в които просто се разминавате с човека и оставате с приятното чувство, че сте направили нещо дребно, но хубаво. Ако приемем, че е от тези случаи, пробвайте следното. Точно в момента, в който се приближавате към човека и аха да се разминете, и двамата – усмихнати като кръгли глупаци, изплезете език или направете някоя смешна физиономия. Това вероятно е най-искрено смешното и странно нещо, което ще се случи в този ден на този човек. Просто опитайте и вижте, може после и двамата да си вървите и да се смеете като луди, но това ще е страхотна емоция, която всеки трябва да изживее.

Много усмивки от мен,

Кака Цура

Гергана Бейчева: “Дайте повече свобода на децата си!”

Текст от поредицата “Интервю с безизвестен”. Всички интервюта можете да проследите в раздела “Личности“.

Учебната година започна, първият звънец удари, разляха се води, разпяха се попове, заблестяха лачени обувки, а в ръцете на стреснатите първолачета се озоваха неизменните карамфили. Да ни е честито на всички – на децата, на учителите и на нас, родителите!

Аз отбелязвам празника с поредното интервю и за да е в тон с еуфорията, реших да затрупам с въпроси моята много добра приятелка Гергана, която освен прекрасна майка на две кукли, е и страхотен човек, дама със стил и специалист в това, което прави. И не на последно място, умее да се смее искрено. По образование Гери е начален педагог, след което се фокусира върху логопедията. Тя е и човекът, който забеляза, че синът ми има къса юздичка под езика, без изобщо да сме го обсъждали и към когото не се поколебах да се обърна, когато имаше проблем с изговарянето на „Р”. Неведнъж съм я разпитвала за мнението ѝ по различни родителски въпроси, а съветите ѝ винаги са били адекватни и много полезни. Благодаря ти, Гери, че стана майка преди мен! Познаваме се от цяла вечност, още от прогимназията, знаем много една за друга и винаги когато се срещнем, е малък празник. Що за птица е Гергана – вижте сами:

%d0%b3%d0%b5%d1%80%d0%b3%d0%b0%d0%bd%d0%b0_%d0%b1%d0%b5%d0%b9%d1%87%d0%b5%d0%b2%d0%b0_gergana_beycheva

Кажи първо доволна ли си от избора си на професия, защо се насочи натам?

В момента имам две професии – педагог и логопед, известно време се опитвах да избера една от двете, защото колкото и близки да изглеждат на пръв поглед, всъщност са доста различни, но общото са децата и в крайна сметка намерих начин да работя и в двете направления, това напълно ме удовлетворява. А се насочих натам, защото много по-лесно общувам с децата и времето, прекарано с тях ме зарежда, не ми тежи.

Има ли лоши родители и ако да, как да предотвратим превръщането си в тях?

Въпреки че срещам буквално стотици родители, не мога да кажа, че съм срещала “лоши”. Колкото и странно и неадекватно да се държат понякога, винаги съм усещала тяхната загриженост, внимание и любов към децата им. Това, което бих препоръчала на всички родители е да четат книги, да си дават достъп до повече информация и да гледат критично на взаимоотношенията си с децата, винаги може нещо да се случва по по-добър начин.

Аболютно! Помня един случай, бяхме на морето и дъщеря ти, Мая, искаше да влиза във водата без пояс, а ти се опитваше да ѝ обясниш, че е опасно. Тогава ми направи много силно впечатление твоят подход. Ти клекна до нея, обясни ѝ защо не може, а след това я прегърна. Тя се цупи известно време, но в крайна сметка престана да упорства. Намерих го за много логичен метод и го прилагам върху моите деца сега. Хората си мислят, че тези неща идват естествено, но всъщност по въпросите за възпитание на деца са изписани тонове книги и е хубаво да се информираме. Различен ли е подходът към твоите и чуждите деца?

Това, че съм родител много ми помогна да разбера радостите и тревогите и на другите родители, опитвам се да проявявам максимално разбиране. За моето си родителстване обаче приех философията, че искам да дам максимална свобода на децата си, но все пак да остана техен родител и авторитет, да не се превръщам в тиранин, който казва “не може и толкова”. Слизам на нивото на детето, предоставям информация и се моля да ми се отвърне със същото уважение, каквото съм проявила и аз. Мисля си, че съм много по-строга и взискателна към моите деца, и смятам, че е нормално, приела съм го. Много по-силни са емоциите и съответно реакциите ми към моите деца.

Разкажи ми по-подробно кое е новото в образованието, какви принципи са ти близки на теб като педагог, каква е твоята лична философия на родител и учител?

Въобще не вярвам в апокалиптичните предсказания, че образованието е сринато, в неграмотността… Винаги ще има неграмотни и грамотни, интересни и безинтересни хора.

Новостите са много, има толкова нови методики и начини за учене в момента, невро-науката постоянно разкрива нови и нови способности на мозъка да учи…

Има положителни промени и във възпитанието на децата, но ми се иска да спомена и за една не до там положителна тенденция. Това, че с най-добро чувство се грижим за децата и искаме да са в максимална безопасност, до голяма степен ги предпазва и ограничава от възможността да получат много ценни умения.

Какво има предвид? – Децата имат твърде малко свобода да решават проблемите си сами, винаги има някой възрастен, които да ги пази, да се грижи за тях, но той не пропуска възможността и да се намеси във взаимоотношенията им, коригира ги, прекратява ситуации… Така децата не успяват да изградят умения за решаване на конфликти, за излизане от ситуация, остават пасивни и най-лошото – дори започват да търсят помощта на възрастен за отсъждането на дадена ситуация. Нищо от това не е полезно, напротив – самостоятелността и решителността са смачкани. В детската група действат определени правила и този, които не се съобразява, си носи последствията. Но това го решават самите деца и могат да си правят експерименти с определени поведения и сами да преценят дали ги устройва или не.

И аз съм с подобни наблюдения по детските площадки, че прекалено много си контролираме децата…

Това е нещо като школа по социални умения. Аз и моите деца имаме късмет, че живеем на място, където мога да пусна детето пред блока, пред който има още 15 деца и да го оставя да се учи.

А ти защо предпочете родителския кооператив пред традиционното образование?

Кооперативът, в които участвам е училищен и изповядва принципите и идеите на Демократичното образование. Предимствата му са, че средата е много подкрепяща, учиш това, което най-много те интересува и мотивира, поставяш сам целите си и правиш каквото се налага, за да ги достигнеш, а в процеса на учене те подкрепя твоят учител или ментор.

Мисля, че основната разлика между масовото училище и новите форми на образование е вярата в способностите на децата и техният вроден инстинкт за учене и търсене. Променя се и ролята на учителя – от всевишния и всезнаещ – към партньор и лидер.

Ако вярваме, че ще има персонализирани лекарства, то вярвам, че и персонализираното учене не е далеч.

Как ти оценяваш конкуренцията като фактор в образованието? Аз имам чувството, че конкуренцията е безпощадна в днешно време, децата са много натоварени, препускат от училище на тенис, на език, после на балет… И всичко това защото трябва да са конкурентни на останалите, иначе изостават.

Да, това пак в много случаи е изкуствено контролирана среда от родителите, къде е свободната игра, кога детето остава само и може самостоятелно да взима решения? Аз не приемам конкуренцията непременно като нещо лошо, но много лесно границата между полезното и безумното може да бъде премината и негативите са единствено за детето… Няма грешки, обаче, ако се съобразим с истинската страст на детето.

Изброй три проблема в българското училище и дай твоите решения.

  1. Нужда от млади учители – обучения и достойно заплащане.
  2. Спорт и социални кътове – само въпрос на политика, пари има достатъчно от бюджета, има и много програми…
  3. Със сигурност трябва повече свобода и за децата, и за учителите какво и как да учат и преподават, защото колкото повече ограничения поставя системата, толкова по-лоши са резултатите. Тук решение нямам, може би трябва още време, за да се преодолее страхът от даване на повече автономност на училищата.

Смяташ ли за възможно образование без оценки? Какви биха били ползите, недостатъците от него?

Смятам, че децата разбират много добре къде се намират спрямо другите и дори да няма оценки, в тях се развива чувството им за сравнение и не можем напълно да ги “оперираме” от неприятното чувство, че не са се справили.

Минавам сега към другата ти професия. Кажи ми кога един родител трябва да започне да се притеснява, че детето му още не говори? И по какво да познае, че има проблем?

Около втората година децата се очаква да могат да произнесат две свързани думи като “дай вода” или “има пиш”, да могат да изпълнят (разберат) някоя поръчка като “донеси ми шишето”. От моя опит знам, че родителите винаги усещат, когато има някакъв проблем и най-добре би било да се консултират с логопед, а не само с другите родители наоколо, защото така може да се изгуби ценно време, ако наистина има някакъв проблем.

Защо толкова много българи не могат да произнесат правилно “Л” пред твърди гласни като “А”, “Ъ”, “О”?

От мързел, мързи ги да си движат езика.

Хаха, това ми хареса!

И от незнание разбира се, просто никой не се е ангажирал да им покаже как точно се произнася правилно. Правилното произношение винаги прави добро впечатление и обратното.

А трябва ли според теб да се обръща специално внимание на това в училище? Като че ли, никой не ни учи да произнасяме правилно, сякаш очакването е един ден от само себе си да започнем да го правим… И ако не си имал перфектно говорещи родители, въпрос на шанс е да попаднеш в правилната среда.

Затова, който има проблем с „Л” или „Р”, да потърси решение, ако не заради себе си, то поне заради децата си. Всъщност, правилното произношение следва да е приоритет на предучилищните педагози, но те нямат време и това е нормално. Според мен родителите са тези, които трябва да обърнат внимание и ако са приели добрия говор за важен фактор към успеха, то нека просто да помогнат на детето. Толкова пъти ми се е искало да си предложа услугите, ама съвсем безплатно, на любимите ми певци, които не произнасят “Л” – само и само да не ме дразнят!

Хайде стига за работа, дай да си поговорим за по-лични неща. Ти как успяваш да съчетаеш това да си майка, съпруга и работеща жена? Има ли главна и поддържаща роля или си постигнала баланс?

Мисля, че главно съм майка, не бих направила компромис там… Все пак успявам и да работя, и да имам семейство, за което да се грижа, но нищо не би било така, ако не ме подкрепяше Наско (мъжът ѝ, бел. аз), всяка моя стъпка напред е с негова помощ.

Да, със сигурност мъжете са ключов фактор, за да успяваме да съчетаваме нещата. Каква е твоята формула за щастие?

Споделено време с любими хора + добре свършена работа = пълно щастие и удовлетворение.

Напоследък се размислих по темата с грима, провокирана от различни неща и като цяло осъзнаваща повече собствената си свобода. Ти си естествено красива, предполагам, че ти се случва често да излизаш без грим, просто защото нямаш нужда от него. Затормозява ли те понякога очакването на хората в България, че под красота се разбира да си непременно гримирана, с прическа, с по-вталени дрехи, т.е. общоприетият модел за „секси”? Не ограничава ли всичко това личния ни избор?

Аз обичам грима, приемам за съвсем нормално приложението му, за да подчертае чертите на лицето, а за специални случаи си е задължителен, според мен. Когато си слагам грим, се настройвам психически за общуване с другите, за срещи с хора. Не съм съгласна, че гримът, прическата и вталените дрехи са част само от българската действителност, навсякъде това е фактор. Ако наистина сме свободни, то бихме приели всеки избор, без значение дали това е да носим свободни и удобни дрехи или секси и прилепнали. На мен ми харесва по средата, хем да са удобни, хем да са красиви.

Аз намесвам свободата от гледна точка на това, колко ние самите се подчиняваме на очакванията на хората…

Доста съм мислила по тази тема, особено за клишетата с учителското облекло. Обществото от една страна очаква учителите да се обличат “прилично” предвид работата с деца, от друга ги смята за скучни, защото се обличат консервативно. Малко е объркващо, но е по-безопасно да се обличаш както очакват от теб, в която и да е сфера, не само в училище.

За съжаление, май си права. А има ли връзка, според теб, между парите и стила?

Дори да има, не е силна. Има намесено, обаче, доста его и когато егото и парите се срещнат, не остава място за стила.

Какво ще пожелаеш на всички деца, които днес влизат в класните стаи?

Бих им пожелала да се забавляват, да играят и учат, да прекарват колкото може повече време с приятелите си, защото тези приятелства са наистина ценни!

Като за финал, опиши как си представяш думата “година” визуално?

Представям си сезоните, винаги като влизаме в нов сезон, имам усещане за нещо ново и вълнуващо. Най-вече ги виждам в цветове, но усещането не е само визуално, “година” предизвиква и другите сетива, като аромати, спомени и едно някак еуфорично чувство, че нещо предстои. Защо ме ограничаваш само визуално?!

 

Внимание, реклама! Логопедичният кабинет на д-р Гергана Бейчева се намира в Пловдив, на адрес: ул. Крали Марко 13. Първата консултация е безплатна, а можете да се свържете с нея и на този имейл: gergana.beycheva@mail.bg. Гери с желание ще отговори на въпросите ви!

Ако искате пък да научите повече за говора и логопедията, това е нейният блог: http://bubblyspeech.blogspot.com