Тази кучка диастазата или защо мразя да чувам „Честито, госпожо!”

Който не е чул, имам три деца. С три, придружаващи ги бременности и всички допълнителни екстри.

Винаги съм била кльощава и до известна степен суетна, но покрай децата, грижите за тялото ми минаха на заден план и така, лека по лека, бременност след бременност, се оказах с 10-ина килограма над идеалните 50 и ужасното нещо, наречено „абдоминална диастаза” или на прост език, раздалечаване на плоските коремни мускули. Съединителната тъкан помежду им се разтяга по време на бременност и после може да се върне само до едно положение, като ластик, който се е износил. Особено ако сте го разпъвали и отпускали интензивно в рамките на 5 години, нещата хич не отиват на добре.

Здрав корем (вляво) и с диастаза

Още след първото раждане ми се заформи малка дупка между мускулите, на която не обърнах чак такова внимание. След някое и друго упражнение коремът ми се върна обратно, но тези 2 см дупка си останаха и сякаш не ми правеха впечатление. След второто раждане обаче нещата се задълбочиха. Отне ми година да се върна към тялото „преди” и диастазата така се разтвори, че коремът ми започна да стърчи и каквито и упражнения да правех, все си стоеше „леко бременен”. Все пак, след всичките месеци усърдни усилия и след консултации и насоки от специалист в тази област, успях да се докарам до приемлив вид, който особено с дрехи изглеждаше чудесно и не ми създаваше чак такъв проблем.

Тъъъкмо започнах да влизам във форма и хоп! – забременях за трети път и вече тотално нещата излязоха извън контрол. Още от втория месец на бременността мускулите ми не успяваха да задържат тежестта на иновациите в тялото ми и започна да ми личи, че съм бременна. За това усещане спомогна и кожата, която вече се беше поразпъвала два пъти и коремът ми щръкна идеално напред още от 3-я месец. Рекордно големият ми корем от първия и втория път се превърна в абсолютно чудовище по време на третата бременност и въпроси като „близнаци ли чакате?” и „май сте в последния месец?” се превърнаха в ежедневие. Кимах утвърдително и се усмихвах учтиво, без много-много да го изживявам, защото знаех, че след бременността ще положа усилия и ще вляза отново във форма, каквото и да ми коства това.

Pregnancy 20 weeks

По едно и също време, в 20-та гестационна седмица

IMG_0090

Не корем, а чудовище! Тук съм към края на последната бременност, когато бяха ме диагностицирали с многоводие и макрозомия (големи размери) на плода.

Колкото до килограмите – те си играеха на йо-йо през това време – началните 53 достигнаха до 72 през първата бременност, после ги свалих изцяло и постепенно пак качих до 58. Втория път качих само 12 и достигнах до 70. Свалих всички и дори отслабнах до 55. Третия път наддадох отново драстично до 70 и до момента съм свалила 10 от тях. Всъщност, килограмите изобщо не ме притесняват, чувствам се добре така, стига да не беше този ужасен корем, който, от една страна, ми осигурява място в транспорта, но пък кара разни случайни хора да ми честитят, а това вече малко ми бърка в личното пространство, тъй като аз за четвърто не съм готова на този етап и не бих искала непрекъснато някой да ми натяква, че съм бременна.

Pregnancy 32 weeks

Но да оставим настрана естетиката. Откъм функционалност нещата хич не са добре. Всяко по-голямо напрежение – скачане, бягане, вдигане на тежко (в това число спадат и децата) ми се отразява. Затова и обмислям да поизчакам още малко (докато проходи и малката ми дъщеря, а другата тръгне на градина) и да се подложа на абдоминопластика или коремна операция, която има за цел съединяване на мускулите и отстраняване на излишната кожа. Често при такива операции извършват и липосукция, но след консултация с хирург, ме увериха, че при мен просто няма какво да изсмучат.

Ако искате да разберете дали имате диастаза, най-добрият начин е като легнете по гръб, отпуснете ръцете и надигнете само главата. Ако имате диастаза, в средата на корема ви ще се образува подутина, а с напипване може да усетите отдалечеността на мускулите един от друг. По-леката диастаза след раждане е обратима, особено с течение на времето. Моят непрофесионален съвет е да изчакате поне няколко месеца, преди да предприемете каквито и да били упражнения. Много е важно да не се правят обикновени коремни преси при налична диастаза, защото всъщност ефектът може да бъде само отрицателен. Има редица други полезни упражнения, които могат да помогнат при диастаза, така че да имате поне видимо резултат.

Ето ги и етапите, през които преминах откакто родих последното си дете.

Абдоминална диастаза след раждане

Разликите са видими, но крайният резултат не е обнадеждаващ. Трябва да уточня, че това, което изскача напред не са тлъстини, а органи. След хранене мога да се облегна и спокойно да наблюдавам как храната ми се придвижва по червата, защото е изчезнала защитата от мускули отпред. Според един хирург, имам херния на целия корем.

Преди усещах натиск и надолу към перинеума (тазовото дъно). Това, което знам е, че ако имаме слаби мускули на перинеума, трябва първо да положим усилия за стягането им и едва след това да се концентрираме върху корема. Поради същата причина и ползването на стягащи колани и бельо не се препоръчва. Затова аз лично минах през серия кинезитерапветични процедури за стягане на перинеума, а когато се почувствах по-добре опитах и с упражнения за стягане на коремните мускули при диастаза. Ефект нямаше абсолютно никакъв, затова и спрях след месец-два. Все пак, с течение на времето, коремът сам се поприбра, но продължава да стои неестествено на фона на слабото ми тяло, което кара хората да мислят, че съм бременна.

Колкото до упражненията, те винаги са добре дошли, възможно е да подобрят вида на корема ви, да стегнат мускулите, така че да изглеждате задоволително, но ако имате съмнения за сериозна диастаза, особено ако изпитвате болки в гърба или корема, по-добре не се надявайте на чудеса, а се консултирайте със лекар, който да ви посъветва и насочи.

Ако имате мнения по темата или опит за споделяне, ще се радвам да ги напишете в коментар под тази публикация.

Advertisements

Без какво не можем да минем това лято

Купих си модно списание. От най-модните. Сещате се, дето половината списание е реклама, а по-голямата част от останалата половина е някаква пълна боза тип „хороскоп”, „рецепти” и спонсорирани публикации, които ни разказват как да се преборим с целулита и как да бъдем вечно млади, с помощта на кремове и чат-пат някой бабин илач, за да не изглежда съвсем съмнително, нали.

Поразлистих така малко, имаше и една-две интересни статии, впрочем, феминизъм, туй-онуй, да се почувстваш като част от едно цяло, един вид, и да престанеш да се самосъжаляваш, защото на всички жени им се налага да си бръснат краката и да си рисуват очи и на всички им е неудобно на токчета, ама винаги ги възприемат като по-красиви и поддържани (как я мразя тая дума, все едно жената е кола, мамка му!), когато са ги обули. Абе, с две думи, не беше съвсем безполезно четиво.

Очаквах повече да се образовам относно новите тенденции. В един отминал живот бих прекарала три часа в разглеждане на модни блогове и сайтове за улична мода, но предвид липсващото напоследък време, реших да си купя малко и да се сдобия с нещо вече сдъвкано и изплюто. През цялото време обаче едно и също нещо ми махаше от страниците, а именно тази ефирна флорална рокля с воали или без, за предпочитане прозрачна и да се вее колкото се може повече на вятъра. И за да не съм голословна, реших да снимам всички страници, от които ме замеряха тези рокли и успяваха да ме уцелят право в междуочието, да не кажа междуцицието, че ще се приеме зле.

IMG_20180509_173551IMG_20180509_173617IMG_20180509_173715IMG_20180509_173749IMG_20180509_173800IMG_20180509_173808IMG_20180509_173837IMG_20180509_173848IMG_20180509_173428

Добреее, разбрах, че някой много държи аудиторията на въпросното списание да се юрне по магазините и да напазарува догоре козметика, дрехи и аксесоари, а после да дегустира супа с кейл, спанак и настъргана лаймова кора в едно от най-хитовите градски заведения, интервюто с шефа на което се разпростира на цели две страници. И по този начин аудиторията да се почувства една идея по-пълноценна.

Ако сте модни жертви, това е без което не можете да минете това лято! Задълже! Ефирна дълга рокля с цветя по нея, да се вее, много е важно!

Аз обаче отказвам да съм жертва и няма да си купя такава. Първо – защото нямам излишни пари за глупости, второ – защото имам достатъчно парцали, а от известно време се опитвам да наложа минимализма в живота си и трето – защото, прощавайте, ама ми се струва адски неудобна и непрактична вещ, макар и мега модерна. Без рокля това лято мога, но без почивка – не! Хайде, със здраве!

How to avoid Sofia transport scam

Hello dear foreigner and welcome to Bulgaria!

cs400_53526

As a Bulgarian, I have experienced many unpleasant scenes in the transport of my beloved capital and I have felt shame many times when I saw foreigners being used for money and being deliberately misled by either bus drivers or ticket control agents.

I have decided to say STOP to all this by writing this article and hopefully contributing to ending this corrupted practice. I will be extremely happy if at least one concerned person reads it and avoids the unfair fine.

So here is what I’m talking about. When you arrive to Sofia airport, you have several ways to get to the city center:

  1. taxi
  2. rented car
  3. public transport
    • metro – if you can, use this one, it’s faster and more secure (no holes on the road). Please continue reading, just in case.
    • bus – RED LIGHT!

Taking public transport means you have to buy a ticket. A ticket costs 1,60 leva and there is a place at the airport where you can buy it. If you use the metro, there is no way you enter without ticket and there is enough information about how and where to buy it and how to use it. Unfortunately, if you decide to take the bus, you don’t usually look for a place for buying tickets inside the airport. Foreigners are more likely to follow the normal logic of things in the world and go to the bus stop. Yes, you can buy a ticket in the bus. IN CASE THE BUS DRIVER HAS ONE. Reality shows that mysteriously, bus drivers HAVE NEVER tickets at this stop and the control agents get on at the next bus stop. No lie, no surprise! They have families to feed, what do you think?! So the moment the driver says “no tickets”, get off the bus and go back at the airport to find that place for tickets sale. But best, just go to the metro! If you see no metro around, it probably means that you’ve arrived to Terminal 1 and you have to get to Terminal 2. There is a free shuttle going between the two terminals regularly. It stops right in front of the exit of the airport.

But let me return to the main topic. Imagine you’ve been lucky and bought a ticket and you are in the bus already. IMMEDIATELY validate it! That means finding a strange metallic perforator, stick your ticket inside and make the “clack” sound, which will make holes in the ticket.

Tram-perforator

Here’s what a perforator looks like

If you don’t do that, you’ll be fined on the next stop, when the control agent comes, please don’t act surprised, I’ve already warned you! The rule is you put well your ticket until the end and then push up the little metallic tongue under. DON’T REPEAT! It may make more holes in your ticket and cause problems. Next thing you need to know is that big suitcases are counted as people in Bulgaria, no, this is not a joke. You take space – you pay! No such rule for chubby people, halleluiah! So, if you have bags bigger than 60/40/40 cm, you have to buy and validate a ticket for each piece. You are allowed to have a baby stroller for free though, ain’t that a relief?

There is an option to buy 10 tickets at once. If you choose this option, you have to use them yourself and always keep the last ticket. The cost is 12 leva, while one journey ticket costs 1,60 lv. You can use the same pack of tickets in case you have luggage. Just DON’T SHARE THEM! Only one person can use the pack.

For several years the transport company of Sofia is trying to implement some changes and we finally have electronic passes which allow passengers to use the metro, trams and trolley buses easier and for cheaper price. In general, it is always cheaper to use a pass. There are passes for one day (4 leva) or 3 days (10 leva) for all transport lines – no matter bus, metro, tram or trolley bus. ATTENTION, having a pass doesn’t allow you to transport baggage bigger than 60/40/40 cm, you’ll still have to pay an extra ticket for each piece. You can have more information about Sofia public transport at the metro stations or in the Tourist Information Center, at the “Sofia University St. Kliment Ohridski” Metro station underpass. Here’s the time table:

  • July-Sept:

Mon – Fri: 8 am – 8 pm
Sat – Sun: 10 am – 6 pm

  • Oct – May:

​Mon – Fri: 9:30 am – 6:30 pm
Sat – Sun: Closed

HERE‘s the official tourist information site that you can use when you plan your visit to Sofia.

Enjoy your stay and please share this information with whomever it may concern. Oh, and if you liked this article, please vote 5 stars on the top so that it reaches more people. Thanks!

Камелия Димитрова – успешна, умна, удивителна!

Това е част от поредицата “Интервю с безизвестен”, в която се опитвам да покажа, че всеки човек е интересен и не е нужно да си известен, за да дадеш интервю и да имаш какво да кажеш. Всички интервюта четете ТУК

Камелия_Димитрова_Визаж_МоделсКамелия Димитрова е модел. Тя сияе и излъчва топлина, която те кара да се чувстваш уютно в компанията ѝ. Непринудена, земна и без грам претенция – такава я помня от гимназията, където се запознахме. Бяхме заедно в отбора по лека атлетика, където дългите ѝ крака вършеха чудесна работа. После някак откри, че може да ги ползва и в модните среди и ето я – едно от успешните лица на най-престижната модна агенция у нас. Освен красива, обаче, Камелия е и умна, с което разбива всички клишета. Магистър по финансов мениджмънт, отскоро семейна, пада си по бързи коли и екстремни спортове. С Ками днес ще си говорим за модата, красотата и пътуванията като начин на живот. Вижте сами…

Първо, искам да ти кажа, че съм те запомнила по анцуг в гимназията в Казанлък и с вечно вдигната на опашка или кок коса. Стърчеше над другите с глава и нещо. Това притеснявало ли те е някога?

Страхотен въпрос! Връщаш ме назад в годините, в едно от най-безгрижните ми времена… Така беше, високичка си бях от малка. Никога не ме е притеснявало, даже се радвах, като се извисявах над всички… Може би само когато са идвали при мен разни момченца – обожатели да ме свалят, примерно една глава по-ниски от мен, съм се замисляла… Но в крайна сметка просто ги “разкарвах”.

Как откри, че си красива или винаги си го знаела? Помня, че имаше някакъв момент, в който сякаш изведнъж се промени, беше една нова Камелия, с повече самочувствие, с по-хубави дрехи (в тийнейджърската възраст тези неща ни се набиваха на очи най-много).

От малка ми повтарят колко съм красива и как трябва да стана някой известен модел (като не визирам семейството си – за тях винаги съм била най-красива), имам предвид признанията които получавах на конкурси за красота от детската градина, училище и т.н. Но аз винаги съм си била щура и палава и не съм се вълнувала от тези неща. Промяната настъпи, когато наистина ме “откриха” и започнах да се занимавам професионално като модел.

След конкурса „Мис България”, където ако не се лъжа се класира сред първите 10, как се промениха нещата за теб? Това ли беше нещото, което те накара да се замислиш за кариера на модел? Някой забеляза ли те или сама реши да пробваш?

Точно така, класирах се в челната десетка и там имаше гости и членове на журито от чужди агенции. Предложиха ми договор от агенция в Италия и няколко дни след конкурса заминах за Милано.

Камелия_Димитрова

Предимство или бреме е красотата?

Предимство, разбира се!

Питам те, понеже много хора са предубедени към красивите жени и им лепват какви ли не етикети, в такъв смисъл, красотата не представлява ли по-скоро една бариера към хората? Ти усещала ли си някакво по-различно отношение заради външния си вид? Негативно т.е., ясно, че помага в много случаи.

Аз лично, никога не съм изпитвала негативно отношение заради красота си. Но, човек трябва да притежава и вътрешна и външна красота, а съчетани с интелект са непобедимо оръжие. Може би , аз съумявам да го правя и ми се получава!

Богати ли са българските модели? Може ли да се издържаш с моделство у нас?

Аз малко съм работила в България, повечето време развивах кариера си в чужбина, но сега след като се завърнах, работя тук и смело мога да кажа, че хонорарите тук са много много по-ниски и определено е много трудно да се издържаш само от това.

А като цяло много ли сме далеч в моделството от световното ниво?

Напротив – даже все повече се развиваме и доближаваме до него.

Като редовен участник на Седмицата на модата в София, сподели впечатления.

За мен винаги е голямо удоволствие да участвам! Това са няколко дни, изпълнени с много емоции. Виждаш се с много приятели, запознаваш се с нови и чужди дизайнери… Протича една подготовка, в която всеки влага всичко от себе си, за да се получи в крайна сметка един незабравим спектакъл.

Напоследък все повече се появяват български модели по световните подиуми, в големи рекламни кампании… Защо тогава в България сякаш нещата си остават на едно провинциално ниво? Клюките, жълтите вестници, кое момиче с кой богаташ си легнало, сякаш фокусът е изместен все някъде встрани. Да не говорим пък за риалити звездите. Там е страшно!

Ние от години имаме много български модели, които да работят на световно ниво и са доста добре заплатени. Но в България мисленето е друго, всеки гледа как да избере лесното, жълтото, това което продава…

Ти би ли се снимала в „Биг Брадър”, примерно?

Преди, когато все още дейно работих в Италия, имах предложения да участвам в италианския вариант “Grande Fratello”. Но бях много малка, договорът беше със страшно много условия, а аз трябваше да се върна в България, за да продължа обучението си и отказах.

Съжаляваш ли сега? Ако можеше да върнеш времето назад, би ли го направила? Какво щеше да се промени за теб?

Много съм се замисляла, особено като го споделям на разни хора и те са толкова впечатлени и започват да ми обясняват каква грешка съм направила… Колко е можело да ми помогне това да се издигна, да стана известна и вече да съм покорила много върхове… Но, за съжаление, и дума не може да става! Сматям , че такава е била съдбата ми и така ми е било писано… Дори да съм изгубила нещо, Господ ме е дарил с много други, по-важни и ценни неща и съм получила много повече, за което съм благодарна!

От няколко години, в глобален мащаб социалните мрежи все повече диктуват кое лице ще пробие и в този ред на мисли, колкото по-активен и обсъждан е един модел онлайн, толкова по-големи шансове за изява има. В България така ли е? Ти самата използваш ли такива „хватки” или си достатъчно търсена и без тях?

Има го и в България, разбира се, но аз не залагам на това, работя си и без тези “хватки”.

В това няма ли и негативна страна? Например, по-бързо да се изчерпват дадени лица след една главозамайваща слава и след време никой вече да не ги помни?

При всеки е строго индивидуално и зависи от много неща, как ще пробие, до къде ще стигне и колко ще се задържи…

Камелия_Димитрова_Визаж

От Фейсбук профила ти видях, че си падаш по екстремни спортове – какво си пробвала до момента и по какъв начин ти е повлияло? Какво още по-екстремно ти се ще да направиш?

Аз не толкова, защото съм страхлива, но съпругът ми е доста екстремна натура и постоянно ме подтиква да правим разни екстремни неща. Искам да скоча с парашут над палмата в Дубай и възнамерявам много скоро това да се случи!

Ти постоянно пътуваш заради моделството. Сега ти е паднало, оплачи се, кажи, че ти е много тежко и не всичко е толкова розово, колкото повечето хора си мислят. Изморяваш ли се много?

Това вече се случи. Преди 4-5 години просто ми писна, почувствах се изморена и реших да приключа с този начин на живот. Все пак, това са години, години наред пътувания, обикаляне, живеене с различни хора, без семейство, много труд, усилия и диети – моделството в чужбина е много трудно и определено не е толкова лъскаво както изглежда! Сега пак пътувам много и обикалям из целия свят, но със семейството си, по почивки и екскурзии .

А би ли живяла постоянно в чужбина? Защо?

Живея в чужбина от 16-годинишна и винаги съм я предпочитала… Не знам, начин на мислне, настройка… Убедена съм, че и след време, със семейството ми ще бъде пак някъде там…

Мина над половин година от сватбата ти, какво се промени за това време?

Единственото, което се промени е настройката ми за живота! Със съпруга ми очакваме нашата първа рожба и мисленото ми е насочено само натам!

(Тук интервюиращата изпада във възторг, защото тепърва научава за тази новина и следват честитки и пожелания, които си остават лично за Камелия)

За какво мечтаеш?

Мечтая да си родя едно здраво и прекрасно бебенце, което да обикаля с нас целия свят!

Опиши как си представяш думата „година” визуално.

Година – визирам 2018 и си я предствям в една дума БЕБЕ! За мен това е смисълът!

Мисия “дълга коса” – фаза “средно дълга”

IMG_E7634Юхууу! Порасна ми коса! Не мога да си намеря място от радост, някак рязко изведнъж стана дълга, не се майтапя! Просто един ден се погледнах в огледалото и осъзнах, че косата ми вече прилича на нещо, а и други хора започнаха да ми казват при среща “Я, че ти е пораснала косата!” Кеф, кеф, кеф!!! Ето, сложих си грим, направих си букли, да съм по-малко плашеща и се нащраках на ярка дневна светлина за по-силен ефект, докато децата дремеха следобеден сън.

IMG_E7592IMG_E7607IMG_E7624

Естествено, за баланс си открих два-три-пет-шест бели косъма, но няма пълно щастие! И започнах да купувам шампоан по-често, както и се запасих с така необходимата грижа за дълги космалаци. Що си требе, оно си сака! Няма да ви правя реклама, продуктите не са нищо особено, най-обикновени средностатистически балсам и маска. За къдренето пък, парадоксално, използвах преса за изправяне и абсолютно никакви стилизиращи продукти.

IMG_E7660IMG_E7632

Който иска да разбере как може да остане без коса за една година, може да види ето ТУК, а ако ви е любопитен процесът на пускане на дълга коса, четете ТУК.

Ето ТАКА пък изглеждах последния път