3 зимни тенденции, които ще са актуални поне две зими

Модните маниаци не спят! Те дебнат къде ще изскочи някоя нова тенденция, така че да я сграбчат преди другите да са се усетили и хоп, да я приласкаят, да си я опитомят и да се възползват от нея, погалвайки егото, начесвайки материалната си алчност и демонстрирайки превъзходство пред масата.

Аз, като една изстрадала многодетна майка (сега няма да спра да го повтарям, само гледайте), нямаща достатъчно поле за изява в реалния живот, реших да се изявя тук, във виртуалния, и бързичко ви спретвам една мини модна подборка, за да се види, че съм се информирала този сезон, да оставим настрана, че в ежедневието си ходя с клин, пуловер и апрески, а и същевременно да ви бъда полезна.

Упоменаваните три тенденции са толкова гърмящо пищящи, че със сигурност ако ги обуздаете този сезон, ще ви втръснат още преди въпросните одежди да са се появили масово по магазните, но пък от друга страна, ще са една добра инвестиция, тъй като и следващата зима ще можете още да си ги носите.

А ето ги и трендовете ин куесчън:

1. Суичър

Вписва се дори в моя оглозган напоследък гардероб. Удобен, топъл, мекичък, прикрива несъвършенства… Какво повече? И ако се чудите кое пък му е новото, веднага казвам – задължително върви с някакъв оригинален надпис. Я логото на фирмата производител, я направо името ѝ, избродирано с пайети, я някаква друга причудлива и интригуваща картинка.

mkt-studio-red-burgundy-sweatshirt7366ebae0d4a328caf99cd2d5f58edcc

5cec057f4886ecdf51259e1b9bd7d61ftzjmnr-i

45a2721dc5b2d856efae593c3d795023-revolve-clothing-summer-collectionsweatshirt-holiday-2_holiday_knitwear-sweatshirts_storm_45275f34e5b1ebc594e7a1be25d8ba909-winter-chic-fall-winter8504883031_5d2964e107_ostreet-style-all-black29ffe71061bd27abe70a17bcb0ad9a2111118deasamantha-angelo-wore-saint-pablo-shirt-her-bill-cunningham-inspired-blue-jackethbz-street-style-nyfw-ss2017-day6-01cb42bd4aa2396279ca438733570fa14210-black-oversized-hoodie-thigh-high-boots-street-style

2. Чизми

За тях е необходимо да имате слаби крака. Сори, ама това е положението! Определено с чизми няма как да останете незабелязани, независимо дали са на висок ток или с равна подметка, дали са кожени, кадифени, велурени или платнени. Най-банално и чалга френдли е да ги съчетаете със скини джинси (това даже не искам и да си помислям колко запарващо е), но по-забавно би било с къса пола или шорти, или пък някое рокле. Малко мръвка да лъсне, дори 2 санта, пак ще изкярите!fendi-shoes-fall-winter-2017-2018-10-1200x9007-trendy-boots-fall-winter-2017-2018c3fddc5769b795a443d7f22e4c729743-comment-streetstylefall_winter_2017_2018_shoes_trends_thigh_high_boots1

fall_winter_2017_2018_shoes_trends_thigh_high_boots25b56580c6f4f435554d96d8b39fd3538-thigh-high-boots-knee-boots

milan-mfw-street-style-ss18-day-3-tyler-joe-041-1506358195

new-york-fashion-week-fall-winter-2017-2018-fashion-blogger-blank-itinerary-paola-alberdi-instagram-4717ac1add88e272d325cb778ab15a5ea-purple-boots-outfit-grey-knee-high-boots-outfitgettyimages-854395420

3. Палто от агнешка кожа

Ако не сте чули, този сезон има бум на изкуствена козина и огромно количество модни марки доказаха, че са подвластни на влиянието на новото поколение модни диктатори, приютявайки идеята за зачеркване употребата на естествена кожа и козина и експлоатирайки еко-заместители в колекциите си. И въпреки това, агнешките якета и палта, още познати като дубленки са абсолютен хит както за жени, така и за мъже. Както се казва, агнетата не са лисици. Аз, от опит, ще кажа, че са доста удобни и топли, а вариантите и моделите са огромно количество. Откъм цветове като че ли най-актуални са естествените нюанси, бежово, кафяво, но не липсват и експерименти, които за момента обаче не съм забелязала да са особено популярни.

outerwear-fall-winter-2017-2018-fashion-trends-1mood_tendances_mars2_jpg_4591_jpeg_5575-jpeg_north_499x_whiteouterwear-fall-winter-2017-2018-fashion-trends-2max-landlandfashion-sheepskin-coat-for-autumn-winter-season-2017-2018-6665-mens-fashion-fall-winter-2017-2018ralph-lauren-purple-lable-fall-16-mens-033cae54026313fd8d27c0cb21afb356f6-winter-street-styles-fashion-street-stylesbrown-ivory-shearling-coat-2t

Дано съм ви дала идеи за още един предколеден шопинг, а ако не съм ви заинтригувала, правете като мен – загърнете се в нещо топло и наблюдавайте красивите хора наоколо – двустранен бонус е това!

Весела Коледа от мен и внимавайте с празничната трапеза! Не е нужно да изяждате всичко, което ви се препречи!

Снимки: chikoshoes.com, newfashion.unicloud.pl, scstylecaster.files.wordpress.com, vogue.fr, vogue.it, glowsly.com, beautysummary.com , pinterest.com, pinimg.com, hearstapps.com,  Paola Alberdi Instagram, cinefog.com, i1.wp.com, vogue.com

Advertisements

“Дисниленд” – Париж с 3 деца под 5 години

IMG_3703

В очакване на коледното карнавално шествие

Като жител на френската столица, бях посещавала Дисниленд или Евро Дисни, както местните го наричат, още преди да имам деца и пазех спомени за едно безгрижно изживяване, напоено с мирис на карамелизирани пуканки и радостни люде, щъкащи по люлки и влакчета. Разбира се, изобщо не се заблуждавах, че и с деца ще бъде така безгрижно, особено с три “бебета”, като моите, тъкмо напротив. Отидохме една ноемврийска събота, при 8-градусов студ и възмрачно небе, но без прогнозирани валежи. Казах „прогнозирани!”

Предварителната подготовка се състоеше в направата на двайсетина сандвича и 2-3 бутилки вода и сок. Колкото и мизерно да изглежда отстрани, сандвичите са жизненоважни! Просто защото огромна част от времето там минава в кибичене по опашки, а ако тръгнете и да обядвате в някой от ресторантите (които никак не са евтини), ще изгубите средно час и половина и в крайна сметка за ден ще успеете да се качите на не повече от 4-5 атракциона. Впрочем, въпросните ресторанти са предимно за бързо хранене, така че домашните сандвичи определено са за предпочитане. Трябва да вметна, че на някои места времето за чакане достига до час, а дори не бяхме в пика на туристическия сезон. Всички родители знаят как се чака толкова дълго с деца, та така и така висиш, поне да дъвчеш нещо междувременно. Може да помислите и за някаква безобидна занимавка през това време – нещо водни/темперни боички, скачане на въже или игра на чилик… каквото ви дойде. Сега като се замисля, всяко от изброените може да послужи за оръжие, в случай, че търпението ви се изчерпа и решите да нападнете лицето, което пуска хората отпред. Но стига съм подтиквала към агресия!

IMG_3717

С най-младия член на семейството

Паркът отваря в 10 часа, затова още в 9 вече се бяхме натоварили в колата, всички деца по столчетата – закусили, чисти, сухи, някои дори спящи и с един тон пелени, шапки, шалове, одеяла и торбата с боклука, която разсеяният ми мъж по погрешка натъпкал в багажника, така че после да се наложи да събираме обелки от картофи и използвани носни кърпи от паркинга пред Ленда… Да не пропусна да спомена и че имахме лек проблем с акумулатора на тръгване и търсихме помощ от приятел в последния момент, а някъде на средата на пътя светна лампичката за бензина… Да се добави към предварителната подготовка: – зареден резервоар и изправен автомобил! На мъжа ми леко му примигна окото, когато се сети, че със спирането за бензин, ще трябва да изключим и двигателя, а после може да не го запалим отново, но това, за късмет, не се случи и окото му се оправи.

И понеже знам, че повечето български туристи пътуват от Париж и използват специализирани автобуси, които карат до Дисниленд, бързам веднага да кажа, че до там има и съвсем редовен градски транспорт, който за около час ще ви закара до парка, а спирката е по-близо до входа на увеселенията отколкото дори паркинга за колите и автобусите. Цената за възрастен за влака RER A, от която и да е спирка в Париж до последната станция Marne la Vallée Chessy е 7,50 евро за възрастен и наполовина за деца от 4 до 10 години (за по-малките е безплатно). Ако пък пътувате с кола, предвидете си 20 евро на ден за паркинг.

Относно цените за вход – там нещата стоят горе-долу като със самолетните билети. Колкото по-рано резервирате билет, толкова по-евтино ще ви излезе, а може дори да изкарате късмет и да се сдобиете с някой промоционален билет, каквито докопахме ние за 25 евро. Билетите трябва да са на хартия, смартфони не минават.

IMG_3727

Хората горе чакат около половин час, за да се повозят 2 минути на количките долу

Правилата се спазват стриктно от служители и посетители, което е и предпоставка паркът да функционира толкова добре. Всичко е добре обозначено с табели, може да поискате карта на входа за по-добра ориентация, но за нея по-подробно – след малко. На влизане преминавате през контрол на безопасността – проверка на чанти и скенери за метал. Може да се движите с бебешка количка, но трябва да я оставяте преди да се наредите на опашката на всеки отделен атракцион, така че ако сте с бебе, имайте го предвид и си носете слинг, раница, кенгуру, коала и т.н., че да чакате с бебе в ръце не си е работа.

От парка предлагат колички под наем, които изглеждат удобни, но са само със седнало положение. Помислено е и за хората в неравностойно положение – проходимо е навсякъде с инвалидна количка и към всеки атракцион има специален вход, както и служител, който оказва помощ при качване/слизане. Другото важно нещо откъм организация са тоалетните – има ги навсякъде, чисти са и дори има тоалетна хартия и топла вода.

IMG_3755

Тази година Дисниленд Париж празнува 25 години от създаването си

Стигнах до същината – самият парк. В картата са разделени няколко сектора – според атракционите. Например, розовата, Fantasyland, противно на моите очаквания, се оказа по-скоро за по-малките деца, отколкото за момиченца и първоначалният феминистичен хейт, които изпитах, се изпари, след като се озовах на мястото. В нея атракционите разказват различни приказки – Пинокио, Снежанка и седемте джуджета, Алиса в страната на чудесата, Питър Пан… Към нея спада и прословутият Дисни замък, който виждаме в началото на всички филми на Дисни. В него може да се разходите, може да влезете в подземието, да се уплашите от обитаващия го дракон и да си купите някой лъскав сувенир. Магазинчетата със сувенири са абсолютно навсякъде из парка и са разположени според тематиката, така че не се притеснявайте, че ще ви останат излишни пари, няма такъв филм! И ако сте с малки деца, отправяйте се директно към Fantasyland – гаранция, че ще се забавляват до откат, без да се налага да излизате от розовата зона и да търчите като изоглавени напред-назад.IMG_3825

Discoveryland е може би най-посещаваната, тъй като там се намират най-страшните атракциони като скоростни влакчета и други тип „виртуална реалност”, които вълнуват по-големите и са забранени за деца под определена височина, отбелязана на картата. Фенове на „Междузвездни войни” от всички страни, обединявайте се – тук са събрани всички тематични атракциони! Аз останах особено впечаткена от Star Tours, който имитира полет с космически кораб между галактики и планети от филмите. Чист късмет е, че оцеляхме и не се блъснахме в нищо по пътя… За повечето забавления в тази част можете да си вземете т. нар. Fastpass, който бива изплюван от автомат и ви дава определен час, в който можете да се появите и да минете с предимство на опашката, подхилквайки се ехидно на останалите чакащи. Спестявате време, без да доплащате.IMG_3809

Adventureland и Frontierland ви пренасят в света на Индиана Джоунс, Карибски пирати, тук е Къщата на духовете, за любителите на страшното, и индианското селище на Покахонтас. За там не ни остана много време, но и бяхме доста уморени вече. Заради студа, не се качихме и на влакчето, което в рамките на половин час прави обиколка по периферията на целия парк.

IMG_3787

Все пак, бих казала, че случихме на време, имаше дори малко слънце, в друг момент преръмя, но въпреки това, успяхме да се качим на доста неща. На места се наложи да се разделим, понеже с бебе на 3 месеца не може да се качиш на всичко, но успяхме да се организираме и извлякохме максимума от престоя си – возихме се и на корабче по река Мисисипи, и на слончетата Дъмбо, запознахме се от близо с Доналд Дък и другите Дисни герои, които се разхождаха напред-назад из парка, гледахме кабаретното шоу на Мики Маус, както и цяло карнавално шествие с коледна елха и всичко останало.

IMG_3835IMG_3776

Ама да не си помисли някой, че всичко е минало идеално! Има деца – има проблем! Още след първото побягване на двегодишната ми дъщеря на 20-ина метра в произволна посока, докато цялата група се пулихме в картата и спорехме от къде да започнем, реших да напиша на децата по един лист с телефонните номера на мен и мъжа ми и да им ги пъхна в джобовете с инструкция като се изгубят, да отидат при някоя леля или чичо с деца и да им го дадат. Те май малко се поуплашиха и се държаха доста прилично след това, т.е. сведоха радиуса на бягство до 5 метра. За един ден развих естествен усет за числата 9 и 5 (толкова души с толкова деца бяхме), тъй като на всеки 2 минути се налагаше да преброявам познатото население. Дори не искам да си спомням как след чинно изчакване на цяла една опашка, точно преди да се качим във въртящите се чашки за чай, синът ми заяви „пишка ми се” и след като му казах „стискай!”, той отговори „аз вече малко пишнах, но не е фатално”. Но, за отракания родител такива сцени са ежедневие, така че едва ли ще уплаша някого.IMG_3839IMG_3840

Като цяло, блъсканицата изобщо не е за подценяване, дори през ноември и въпреки огромните размери на парка. Хора от различни националности, с уши на Мики Маус или Шапки с лика на Прасчо и Тигър се движат хаотично, невръстни принцеси се суетят с роклите и короните си, дърпани от някой изнервен родител, малки Йоди размахват светлинни мечове на непознати, разни приказни персонажи се разхождат необезпокоявани и позират с децата за снимка, навсякъде се чува музика, смях и ентусиазирани детски писъци. С две думи, пълна лудница! Но все пак добре организирана.IMG_3857

Когато и да отидете до Дисниленд – няма да сбъркате. С деца или без, с големи или малки, в студ или пек – няма значение, ще бъде весело, екстремно и приказно. Ще напълните очите и ушите с емоции, ще вдигнете хубавичко адреналина и ще се слеете със света на анимационните герои. И не на последно място, портфейлът ви ще се поизпразни, но поне ще ви остане незабравим спомен. Моят ще ми държи влага поне няколко години…IMG_3861

Мисия “дълга коса” – фаза “до рамото”

Докъде стигнахме с косата? – До кривата круша. Е, не съвсем, косата си расте бавно, но славно. Последно ходих на фризьор преди околo два месеца, за да я оформят, но, както винаги, не бях доволна от резултата. И след фаза “черта” вече разполагам с коса до рамото и мисля скоро да я подстрижа сама. Непременно ще споделя резултата.

Впрочем, започнах да ползвам органик шампоан без парфюм на датската марка Urtekram и съм доста впечатлена. Отмива добре, без да създава прекалено много пяна, не изсушава скалпа, а и носът ми не страда, както с всички миризливи продукти напоследък. Да не си помисли някой, че е реклама, просто препоръчвам.

Оказва се, че мисия „дълга коса” не е чак толкова невъзможна и 2 години след мисия „0 номер” вече имаме този резултат, не е зле…пускане_на_дълга_коса

 

Абитуриентска мода за мъже – тенденции 2018

Внимание! Този пост проследява модните тенденции. Целта му не е продажба или реклама на продукт. Снимките в него са само илюстративни. Източник на снимките: vogue.fr.

Вижте тенденциите от 2017-та ТУК.

Иде септември – месецът, в който орди ученолюбиви деца и юноши се устремяват към школото – едни с голямо желание, други – с не толкова голямо, а трети – направо насила. Ако сте сред последните, много вероятно е това да е последната ви година в училище или с думи прости, вече сте в 12-ти клас, което е свързано с мега голямо количество стрес покрай предстоящите матури, евентуален избор на университет, изпити… Смейте се, знам, че днешната младеж е ориентирана много по-навреме, но в ледената епоха, когато аз бях ученичка, едва пристъпвайки в 12-и клас, идваше голямото чудене и неизбежният въпрос „Олеле, ами сега накъде?”.

Има и едно хубаво нещо в цялата работа – предстоящият абитуриентски бал. Онзи трепетен момент на разхищение на родителски спестявания, серенади под учителски балкони, кръчми, изпращания, напивания, крещене като за последно, неизбежна загуба на гласа плюс махмурлук и въобще, емоции на макс. Каквото и да си говорим, колкото и да морализаторстваме, балът си остава един ярък спомен за разцвета на младостта, за времето, когато сме били млади, здрави, прави, красиви и застинали в усещането, че винаги ще сме такива.

И ако вече се чудите защо ви ги дрънкам всичките тези глупости, направо пристъпвам към тенденциите за следващата пролет, каквато е и изначалната цел на този пост. Предлагам ви моя традиционен моден обзор с елементи на хумористичен анализ, тъй като, в крайна сметка, модата е едно голямо шоу, което освен бизнес или изкуство, може да се възприеме и като нескончаем източник на забавление, стига да имаме безочието да я поставим под този ъгъл.

Дизайнерите тази година определено се шегуват с възприятията ни. Като обобщение, след миналогодишния клошар, отиващ на баня, тази година като най-вървежна се очертава визията на цигански барон – меценат. Т.е. хем има афинитет към изкуството, хем циганското все пак надделява. С цялото ми уважение към ромите!

Най-голямото модно явление е широкият панталон – ама направо огромен! Едни крачоли са се развели, като парапланери, току виж от съпротивлението някой по-хилав абитуриент изхвърчал в орбита. Освен, че е огромен, често е и с набор отпред, а коланът е по желание на клиента.

Другият голям тренд, който присъства в огромна част от колекциите тази година е двуредното закопчаване при саката, за което, вярвам, е допринесла носталгията по шлифера и мощното му завръщане преди няколко сезона както при жените, така и при мъжете.

Споменавайки шлифера, не мога да подмина факта, че масово дизайнерите се заиграват с модата от ‘20-те и ‘30-те години на ХХ в., включвайки широките ревери при саката, уголемените нарочно кройки, по-широки ръкави в областта на лакътя, високата талия при панталоните… Дължината на сакото пада доста в сравнение с минали години, въобще, мъжкият костюм навсякъде се третира като една удобна дреха, която може да се носи както с риза и вратовръзка, така и с тениска, поло, пуловер или, о, небеса, дори на голо! Ако разполагате и с космата гръд – още по-добре.

И като ще правим икономии откъм това под сакото, от сега ви казвам, че може да икономисате още от чорапи, папийонките категорично отлитат от модния подиум, шапките – и те почти махат за „чао”, а ако сте решили все пак да си оставите опцията за вратовръзка, правилото е „колкото по-широк ревер на сакото, толкова по-широка вратовръзка” и обратното – с по-тесен ревер и вратовръзка визията ви ще придобие по-рок отпечатък, но тогава непременно трябва да сте и със по-стеснен панталон. Опция са и саката с обли ревери, кой какво го влече, както се казва.

Приключвам серията добри новини с това, че удобните обувки продължават да властват дори в съчетание с официален костюм – можете да сложите всичко от джапанка, през маратонка и мокасин та чак до обувки за ски.

Откъм цветове безспорно бялото е фаворит за сезона. Много от дизайнерите са наблегнали на изцяло бели визии, имаше ги и миналата година, но сега вече се превръщат в масово явление. Доколко е практично бялото обаче – всеки сам ще си прецени. Други модни цветове са сивото, тъмносиньото, бежовото, както и всякакви комбинации от неутрален и по-ярък цвят. Карето е много на почит напоследък. Принтовете продължават да са на мода и през пролетта на 2018-та, нещо повече, към костюма в по-ярък цвят се присъединява и риза в същия нюанс, цялото това нещо хубавичко гарнирано с лъщяща или светоотразяваща материя. Циганийка да има!

Оставям ви да се наслаждавате на огромното количество снимков материал, който събрах (знам, малко се олях), дано успеете да си харесате поне едно съчетание. А ако имате конкретни въпроси към мен, можете да ми пишете коментар под този пост или, ако ви е срам така публично, на e-mail: zuramode@gmail.com, както и на фейсбук страницата на блога. Раздавам безплатни съвети на килограм.

Можете да разгледате всички публикации в категория Абитуриенти ТУК

Започваме с няколко илюстрации на най-горещия тренд, а именно т. нар. “циганин-меценат”.

Следващите няколко спокойно могат да бъдат ползвани като реклама на прах за пране…

Само мааалко му е широчко сакото, но пък това е тенденцията – два реда копчета и да сме по-широкоскроени.

Прехвърляме се на малко по-класически комбинации, черпете идеи с пълни шепи!

Ако се чудите как се съчетава костюм с удобна обувка, вижте следващите кадри…

 

Това пък е доказателство, че в модата граници няма – дори да си мислим, че вече всяка дреха е била експлоатирана на макс, отново се появява нещо такова, често от японски дизайнер, което просто ни отвява!

Ако сте стигнали дотук – БРАВО! Ето ви за награда и няколко идеи за бала, с които просто няма как да останете незабелязани! Ако не друго, може поне да се посмеем или пък да почерпим идеи за следващия Хелоуин 😉

Поздрави от мен, кака ви Цура.

Израел с две бебета и половина – част 3: Йерусалим

Вижте първа и втора част съответно ТУК и ТУКIMG_20170124_120215

Вторник беше денят, отреден за посещение на Йерусалим. Вярно, един ден нищо не е, но все пак, успяхме да се насладим на поне малко от този задължителен за пътешественика град. Вероятно, ако бяхме и вярващи, щяхме още повече да го оценим, но и така ни хареса и се впечатлихме от видяното.

Първото нещо, което за мен беше неочаквано, беше хълмистият терен. Колкото и да бяхме чели за града от пътеводители и Интернет, това някак ни свари неподготвени. И като казвам хълмист, това са някакви невъобразими спускания и изкачвания, всички улици са извити и криволичат между склоновете и особено за човек, който не познава местността, шофирането е доста стресово. Успяхме да паркираме в един от малкото безплатни паркинги в сравнителна близост до Стария град. Всъщност, за времето, което си бяхме отделили, успяхме единствено да се разходим там за няколко часа.

IMG_20170124_114657

Там, в далечината се намират стените на Стария град, а на преден план виждаме една от многото криви улици с наклон

Старият град на Йерусалим представлява опасана от високи стени територия от по-малко от 1 квадратен километър. В тези граници градът се помещава през вековете чак до 1860 г., когато се изгражда нов еврейски квартал. Предполагам, няма нужда да навлизам в история и да разказвам колко свещено място е градът за мюсюлмани, християни и юдеи. Със сигурност, по улиците му могат да се видят от всички по много.

IMG_20170124_160941Усещането да се намирам там мога да опиша като пътуване във времето – изведнъж, преминавайки през една от 8-те порти на града, се озоваваш няколко столетия назад сред вековни каменни сгради, хора, изглеждащи като застинали в миналото, малки магазинчета и сергии, продаващи какви ли не местни боклуци, огромен арабски пазар, на който се изострят всичките ти аудио-визуално-обонятелни рецептори и се отключват застинали в сезона алергии. Преминавайки през огромния арабски пазар, сякаш се върнахме отново на Къпалъ Чарши в Истанбул – отново бяхме в лабиринт, под овални арки и коридори, с подвикващи ни търговци, заобиколени от тълпи дезориентирани туристи, които се колебаят между това да гледат за посока в смартфоните си (сякаш изобщо някой имаше представа накъде точно отива) и да се пазарят за някой причудлив сувенир с оригинална хрумка.IMG_20170124_120839IMG_20170124_154604IMG_20170124_154530

IMG_20170124_163215

Древност и съвремие в перфектна симбиоза

В цялата тази олелия обаче има и улици с имена, представете си. Успяхме някак да се ориентираме до Стената на плача, където бяхме си уговорили среща с приятели от френската страна на булката. Събрахме се около 20 души и се запридвижвахме тромаво сред малките тунелчета. IMG_20170124_121646

Да ви разкажа малко за Стената. Уикипедия твърди, че тя е „подпорна стена от времето на Втория храм в Йерусалим. Този храм е бил най-свещеното място в юдаизма. (…) След разрушаването на Втория храм от римляните през I в. сл. Хр. Стената на плача е единствената структура, останала от него.”

IMG_20170124_121819

Площадът пред Стената на плача

За едно просто око като моето обаче, това е огромна стена, съставена от големи каменни блокове, която е застанала от едната страна на големичък площад. На площада е пълно с народ – туристи, богомолци или просто случайно преминаващи хора. Стори ми се, че най-многобройни бяха юдеите. Може да се каже, че всички пътища в Стария град водят към площада. Входовете/изходите са няколко, а от по-високите места се открива страхотна гледка към местността и всъщност това, което виждаме по кориците на повечето пътеводители.IMG_20170124_123001

Пространството пред стената (да кажем, 50-60 метра) е отделено с ограда от другата част на площада, а също отделени с ограда са двете половини на стената – ляво за мъже, дясно – за жени. Впрочем, очевидно има много сериозно разделение в еврейската култура между двата пола. Нещо, което забелязахме едва тук. Преди да се насочат към стената, достъпът към която е от двата ѝ края, вярващите измиват ръцете си на чешма с висящи на връвчици метални кани. Духовно пречистване, един вид. По оградата и отстрани има библиотеки с религиозни книги, затворени в стъклени витрини. Всеки може да потърси каквото му трябва и да вземе за временно ползване. Още съжалявам, че не проявих любопитство и не отворих да разгледам.IMG_20170124_122606

Има много столове за сядане, но народът масово отива близо до самата стена и нещо там прави – стои, пипа я, целува я, моли се, плаче или нещо друго – каквото намира за подходящо. Оказа се, че има поверие, според което ако си напишеш желанията на листче и ги пъхнеш между камънаците на стената, те непременно ще се сбъднат. В резултат, де що има фуга беше натъпкана с листчета. Само не знам дали някой минава да ги почиства после, иначе не си обяснявам при целия този наплив как все още има места за нови листчета. Като катинарите по парижките мостове, с които влюбените „заключват” любовта си… Неслучайно думите „суеверие” и „вяра” са с еднакъв корен.

Най-забавно за мен обаче беше правилото да не обръщаш гръб на стената на тръгване. Това налага вярващите да вървят наобратно към изхода, без да извъртат очи от нея. Предполагам, че на ден по няколко десетки набожни люде се спъват и падат. Остава само някой да ги заснеме и монтира в смешно клипче, съпроводено от музиката към шоуто на Бени Хил.

IMG_20170124_122050

И докато едни се покланят пред светини, други (по-фотогенични) са хванати от местни репортери…

След стената, цялата група седнахме в едно заведение, където обядвахме набързо, а после продължихме из лабиринта в разглеждане на дебрите на стария град. Не се размина и без полагане на длан на Божи гроб, такава си е традицията, трябваше да я почетем, иначе все едно не сме ходили до Йерусалим. Малко бяхме объркани, първо докато намерим църквата Възкресение Христово, където се смята, че е бил разпънат, после – погребан и накрая – възкръснал божият син, след това пък в самата църква изгубихме ориентация.

16300329_10154900745284120_3405137140487765841_o

Кака ви Цура стана хаджийка

Още с влизането се озоваваш в помещение, където те сварва нещо като каменен гроб с лампи над него и където някакви хора полагат длан, целуват и се снимат, та тъкмо си мислиш и ти „а, ето го, бързо снимка!” и после виждаш на стената табела с надпис: „към Божи гроб” и стрелка надясно. Вляво пък се е наредина една дъъъъълга опашка предимно от руснаци, които чакат под един голям купол около някакво кръгло помещение, което на всичкото отгоре е оградено със скелета, тъй като е в процес на реставрация. И докато останалата част от групата започна да се катери по етажите и да оглежда различните помещения на църквата, която впрочем никак не е малка, но тя една да беше – църкви в стария град на Йерусалим не е като да няма, – ние с мъжа  и децата последвахме стадния инстинкт и се наредихме чинно в края на рускоезичната опашка. Излишно е да казвам, че като цяло, информационни табели липсват.

Чакането беше доста досадно, най-вече защото не знаехме за какво точно чакаме, но стоически издържахме на неведението и нахалните дебели лелки, които се опитваха да ни прередят (без успех, защото, нали, шамапрощавате, ама аз също съм от Изтока и имам бегъл опит в кисненето по големи и нецивилизовани опашки без никакви ограничения за по-добра организация, та трудно може да ме пререди някоя си Дуня от Сверловск).

В края на това продължило около половин час чакане, се шмугнахме през тясна врата и преминахме през малка стаичка надолу в земята, в дъното на която имаше още една врата, охранявана от поп, който стриктно връщаше всяка неприлично облечена жена. Слава на Христос, че пътувахме през януари и не бях по минижуп, да бера срам пред събралите се наоколо религиозни люде. И добре, че не ни искаха документи, че ако бяха разбрали, че сме неженени и с две и половина деца, щяха да ни отлъчат завинаги и от църква, и от Йерусалим въобще – грешници, с грешници такива! Зад въпросната порта имаше второ помещение, горе-долу 2 кв. м., където… абе и ние не знаем какво имаше точно, но предполагам е бил третият Христов гроб (така излиза, че са няколко в тази църква, явно за улеснена логистика бяха го решили, иначе представете си какво меле ще стане, ако всички туристи ходят да целуват едно и също място).

Попът даваше време 5 секунди на човек – ни повече, ни по-малко, няма какво да се офлянкваш толкова вътре – влизаш, прекръстваш се и излизаш. Това вярата да не ви е халва с шанфъстък! Колкото отреди попът – толкова е отредил и Бог, точка! Влязохме ние вътре с мъжа ми, децата, докато се огледаме, нещо табелка да видим – току виж се ориентираме за какво сме висели половин час отвън, и дядо поп почука отривисто по вратата и ни направи знак, че поклонението ни е приключило. Сигурно сме били единствените, които нищо не пипнаха и не целунаха, ама само като си помисля, че целият бивш съветски блок, заедно с мръсните си ръце и усти минава ежедневно от там, стори ми се твърде нехигиенично да бършем микроби след това… Впрочем, в последствие научихме, че двата големи камъка в стаичката са всъщност онези Свещени Камъни, затваряли пещерата с гроба Му. Спирам с важната информация.

IMG_20170124_153123

Калпазани!

Така се случи, че след това просветляващо и пречистващо преживяване, някак се изгубихме с останалите и мъжът ми тръгна да ги търси, а аз останах да чакам пред църквата с децата. Разположих се на едни каменни стълби, които водеха към някаква заключена метална врата и се заозъртах наоколо, а децата тръгнаха да се катерят нагоре. И точно когато си мислех, че ще си почина малко, дъщеря ми, Лора се затътрузи надолу по стълбите с рев. Действието се развиваше пред очите на много туристи и веднага някакви жени заприиждаха да ми предлагат помощ, аз успях да я хвана, но така и не разбрах как точно е паднала и дали се е ударила. Видях само една цицина на челото. Нали знаете колко помага паниката в такива ситуации? Е, хората наоколо бяха по-паникьосани от мен, една ми предлагаше вода, друга ми казваше някакви хватки, да видя дали нямала мозъчно сътресение, дори двама униформени дойдоха да ми обясняват къде е медицинският пункт, а на детето видимо нищо му нямаше и се успокои за секунди, щом я гушнах. Реално беше претърколила 3-4 стъпала докато я хвана. Ясно беше, че не можех да остана там, рискувах да започнат да снимат репортаж за лошите майки с мен в главната роля, затова събрах дечурлигата и багажчето и тръгнах в незнайна посока, където, за мой късмет, открих другите от нашата група. Появи се и мъжът ми и продължихме обиколката.IMG_20170124_162531IMG_20170124_161026IMG_20170124_160934

16252394_10154980800371737_2275006601647824585_oПо-късно се разделихме с останалите, а ние се запътихме към голямата джамия със златния купол (още известна като Палатът на Камъка и съвсем между другото е най-старата, запазена джамия в света). Въпросният мюсюлмански храм е нещо като задължителна забележителност за туристите. Там обаче ударихме не на палат, а на камък. Когато стигнахме до т. нар. арабска част (да, има си определени зони за различните общности), бяхме посрещнати от трима мъже в сериозно военно снаряжение и автомати в ръце. Е, виждали сме такива и в Париж, особено след атентатите от последните години, и не се уплашихме особено. Казаха ни, че след 17:00 часа входът за немюсюлмани е забранен и би било опасно да ни пуснат (опасно за живота, в смисъл, може някой малко да ни позаколи там). Доядя ни, защото се разминахме с голямата джамия със златния купол, но… какво да се прави – правила. От друга страна, остана нещо и за следващия път.

IMG_20170124_162921За утеха, извадихме по един банан от багажа, нахранихме всички налични маймуни (за децата говоря) и продължихме накъдето ни видят очите, а в последствие и към колата, защото вече започнахме сериозно да се изморяваме, особено мъжът ми, който трябваше да носи Лора на рамене от време на време. Впрочем, от количка в стария град на Йерусалим изобщо няма смисъл – навсякъде земята е от каменни блокчета и бутането на количка би било само причина за изнервяне.

Така приключи последната еднодневна екскурзия от престоя ни. На следващия ден събрахме багажа от къщата за гости, простихме се със собствениците, натъпкахме в торби каквото беше останало в хладилника и поехме към Тел Авив и летището. Довиждане, Израел и… до нови срещи, може би?

IMG_20170125_074358

Последното януарско кафе на терасата, докато мъжът и децата все още спят, а аз се наслаждавам на птичето пеене…