Как да пестим модерно и да пътуваме с 20 кг?

6363

Здравейте, шопохолици и запалени туристи! Аз като една (бивша) шопохоличка и (завинаги) запалена туристка, си позволих да наредя няколко малки съветченца, които да ви послужат, ако имате проблем с побирането в 20-те килограма, които авиокомпаниите щедро ни отпускат при пътуване. На мен редовно ми се случва да не успявам да закопчая ципа и да трябва да скачам върху куфара, за да го затворя. Впрочем, ако успеете да го закопчаете от едната страна, завъртете го така, че тя да е към земята, така съдържанието му ще падне надолу и ще ви е по-лесно да закопчаете и останалата част. ;)

Ходете на шопинг планирано!

Не си позволявайте да се отклонявате от пътя си само защото сте видели нещо много красиво. Да, знам, че така стават най-добрите находки, но ако случаят е такъв, концентрирайте се само върху „находката” и не разглеждайте нищо друго, защото започнете ли, ще опразните портфейла набързо. Така или иначе, не може да имате всичко, а и не е нужно нещо да бъде ваше само защото е много красиво.

Най-добре е да си набележите ден, в който да отидете на покупки, както и бюджет, който да не преминавате в никакъв случай.

Не купувайте нещо, ако нямате нужда от него!

Често, когато сме на шопинг виждаме нещо много красиво или модерно, дрехата на манекена привлича вниманието ни и сме дотам. Има пет основни въпроса, които трябва да си зададем:

  1. Имаме ли нужда от нещото и можем ли без него?
  2. Къде ще го складираме?
  3. Дали поддръжката му би струвала допълнителни пари (време)?
  4. На какви поводи ще го обличаме и колко често?
  5. Отговаря ли на стила ни и кои са дрехите от гардероба ни, с които можем да го съчетаем?

Позволете си по-скъпи базови неща и по-евтини сезонни артикули

Една жена винаги има нужда от неща като: черен панталон, чифт джинси, обувки за официален случай, бяла риза, топло палто, практична чанта… Неща, които всички марки и дизайнери предлагат, но качеството и цената им варира в голям диапазон. Имайки предвид честотата с която ги носим, би трябвало да могат да издържат по-дълго време и да са по-класически като модели.

От друга страна, тенденциите се менят постоянно и не може човек да си позволи непрекъснато да дава много пари за някаква изчанчена шапка – последен писък на модата или за най-хитовата рокля от Баленсиага, например. Просто защото следващия сезон тези неща ще са демоде и ще се набиват на очи, а и вие ще се чувствате неловко носейки ги. Освен ако не сте от онези хора, на които не им пука…

Оставете банковата си карта вкъщи!

Дааа, знам, че сме в ХХI век и разплащането с карти е най-удобният и безопасен начин, но е толкова лесно да залитнеш към някоя допълнителна безобидна покупка, когато не виждаш парите, които даваш. Изтеглете сумата, която сте определили като бюджет за пазаруването и я носете в кеш. Така, когато свърши, няма да имате друг избор освен да се приберете по живо, по здраво, вкъщи. А и със сигурност, ще преценяте много по-внимателно дали наистина искате да купите дадена вещ.

Онлайн пазаруването – нож с две остриета.

Какво по-лесно от това – седиш си удобно пред компютъра/телефона/таблета, разглеждаш красиви дрехи и аксесоари, зяпаш моделите, приучваш окото към тенденциите… и само с няколко бутона вече си напълнил дрешника за година напред.

Това е проблем, който много хора имаМЕ днес – невъзможността да се възспрем от дадена покупка, просто защото не можем да оценим действителната стойност на парите. Не ги докосваме, защото са виртуални, не ги броим, защото вече са преброени, те са някаква невидима материя, която ни носи видими благинки. И временно усещане за задоволеност. Само временно, защото след два-три дни вече сме се примирили с придобиването на новата вещ и вече искаме нещо друго. И отново посягаме към онлайн пазаруването. Не е нужно да излизаме, не е нужно да се редим по опашки, да мерим, да се бутаме с други хора, всичко е толкова лесно, ако някоя дреха не ни става, не ни стои добре или просто не отговаря на очакванията ни, можем винаги да я върнем. Това е капан, който сами си залагаме и моментът да се отърсим от него е по-скоро психологически. Някои хора успяват да се справят с това, успяват да кажат „стига”, но други след като опитат веднъж, решават, че това е по-добрият начин за пазаруване и не се връщат във физическите магазини. С времето разбираме, че не само виртуалните пари са свършили, а и че сме се затрупали с ненужни вещи, които само събират прах.

Кредитните карти са наши врагове!

Ако имате кредитна карта, направете си една услуга – срежете я през средата с ножица. Тя НЕ ви трябва! След това отидете до банката и закрийте сметката си завинаги. Всеки може да се оправдава надълго и нашироко какво удобство и сигурност носи една кредитна карта, как никога вече не взима пари назаем от приятели в края на месеца или след годишния отпуск, в който е похарчил повече от предвиденото. Лично аз си мисля, че човекът с кредитна карта е слаб, безволеви и невярващ в себе си. Трябва да изключите пораженческия модел на поведение и да се насочите към това да успявате да се справите и без кредитна карта, да успявате да спестите така, че парите да ви стигат и да не превишавате възможностите си или да харчите повече от това, което имате. Защото харченето на нещо, което не е ваше, е илюзия. Да, свикнали сме да искаме да имаме всичко и веднага, но не си задаваме въпроса дали сме го заслужили. За да заслужим нещо, трябва да го изработим. Е, освен ако не сме Парис Хилтън. Понякога живеем над стандарта си само за да изглеждаме добре в очите на околните, без реално да имаме нужда от това. Преди време нашите баби и дядовци са се срамували да излязат на улицата, ако имат да връщат пари на някого, а в днешно време не се свеним да парадираме с нова кола, къща или нещо друго на кредит. И понеже в случая говорим за дрехи, следващия път, в който понечите да ползвате кредитната си карта, за да си купите някой парцал, задайте си въпроса „наистина ли нямам достатъчно дрехи, та съм склонна да вляза в дълг за още една?” Защото колкото и да го въртим и украсяваме, кредитът е вид дълг. При това солен, с лихви и без компромиси. Замислете се…

Правете ревизия на гардероба си

Трупането на вещи е свързано задължително с място за складирането им. Голяма част от тях ще увиснат тъжно в някой скрин и ще отброяват месеците до следващото обличане. Някои ще бъдат облечени не повече от веднъж. Най-доброто, което можете да направите за гардероба си е да го почиствате редовно. Всеки сезон би било перфектно, но ако нямате време, правете го поне веднъж годишно. Отървете се от старите дрехи и от това, което не мислите, че ще облечете отново. Дарявайте, подарявайте, продавайте или, в краен случай, изхвърляйте ненужното! Ще освободите място в къщата и душата си. Ще освежите и изчистите визията си, ще направите избора си на дрехи по-лесен, тъй като няма да се налага да ровите всеки път, за да откриете точната комбинация. И не на последно място, ще можете много по-бързо да събирате багажа си, когато се наложи да пътувате.

Намаленията невинаги са в наша полза

Кой не обича разпродажби и намаления? Всеки разумен човек се възползва от тях. С намаленията обаче не трябва да се прекалява. 50 %, 60%, 70% и дори 80% под първоначалната цена не могат да бъдат причина да се втурнете в непланирани покупки. „Две на цената на едно”, „купете две, третото – подарък”, „за всеки 100 лв ние ви връщаме 10 под формата на ваучери за пазаруване”? – Всичко това са маркетинг трикове, които имат една единствена цел: да ви накарат да похарчите пари. Толкова е просто, а постоянно го отричаме – ние НЕ пестим, когато си купуваме блуза от 100 лв с 50 % намаление, защото всъщност даваме 50 лв. Ако не сме предвидили да си купим блуза, а я купим, значи не само, че не печелим нищо, ами и сме се овътрили. Тук 50 %, там 50 % и ето ти една камара непредвидени покупки, които са бръкнали надълбоко в джоба ни. Така че стига сте гледали големите червени надписи „Промоция”, а размърдайте мозъка си и мислете, преди да действате. Върнете се отново към 5-те въпроса горе и вземете правилното решение.

 

 

 

 

 

 

Кари Брадшоу в реалния живот

garance-dore_zara_9-5-2014-770x510

Ако се интересувате от мода и в частност, ако си падате по модни блогове, то несъмнено името Гаранс Доре ви говори много. За тези от вас, на които не им е познато обяснявам с две изречения – най-известната френска модна блогърка, която успя за няколко години да събере тонове почитатели, да придобие световна слава и да получи наградата на Съвета на американските модни дизайнери в категория „медии”, заедно с тогавашния си партньор – небезизвестния американски фотограф и блогър Скот Шуман (The Sartorialist). Паралелите с живота Кари Брадшоу от ТВ поредицата „Сексът и Градът” са много, включително и това, че наскоро излезе нейна книга, озаглавена „Love X Style X Life”. Като човек, следящ блога ѝ от години, и аз се сдобих с това четиво и от няколко дни то запълва приятно свободното ми време.

Стилна, ерудирана, забавна и до болка откровена, Гаранс Доре ни потапя в своя свят – колкото лъскав, толкова и нормален – и ни преподава уроци по стил, които самата тя черпи от улиците на Париж, Ню Йорк и всички места по света, където я отвежда интересната ѝ кариера на блогър.

Спирам с глупостите и направо ще ви препратя към нейния Блог Гранс Доре, от където може да поръчате и книгата ѝ, разбира се, ако предизвика любопитството ви.

Избрах да преведа малък откъс от книгата, за да добие човек представа за какво иде реч. Приятно четене!

“…

Смокингът

Трябва ли смокингът непременно да е черен?

„Не! Може да е във всякакъв цвят! Може да е червен, кремав, бял. Питайте Бианка Джагър!” (Напишете в Гугъл „сватбата на Бианка и Мик Джагър”.)

Трябва ли да го носим на голо?

Така би направила Бети Катру. Аз не смея, но обожавам жените, които го правят.

Как се чувства човек когато излиза, облечен в смокинг?

Това е преживяване, което всяка жена трябва да изпита. Облечеш ли веднъж смокинг, нещо се случва. Като за начало, си свободен в движенията си. Панталонът. Панталонът! Може спокойно да се качиш на мотор, ако поискаш. И сакото! Сакото оформя и освобождава силуета. Всичко е перфектно, от където и да го погледнеш.

После слагаш много високи токчета.

И така се озоваваш на някое вечерно събиране и демонстрираш, че ще се забавляваш много повече от другите. Първо, защото си се появила (по възможност) на мотор. Второ, защото другите жени носят рокли, т.е. ти си различна и все пак се вписваш идеално.

И тогава, чудо на чудесата, откриваш, че смокингът не само ще ти донесе озадачените погледите на мъжете, но и комплиментите на жените.

Какво да правите, ако друга жена носи черен смокинг на същото събитие, на което и вие?

Не забравяйте, че със смокинга идва и чувството за хумор и героична самоирония. Затова ви съветвам да отидете и да целуните другата жена по устата. Продължително и пред фотографи. Много е хубаво и може да превърне една глупост в мечтана кариера. Питайте Мадона.

Как да изберем смокинг?

Трябва да ви е свободно. Естествено, първият ви импулс, още повече, че сте влюбена в модата, би бил да отидете в магазин на Сен Лоран или да опитате да намерите нещо винтидж и с право.

Ще ви призная обаче, че аз намерих моя смокинг другаде и той е страхотен.

Открих го един ден при Стела Макартни, без изобщо да съм го търсила. Всичко си имаше. Сакото – стегнато, изключително добре скроено, със сатенени ревери. Панталонът – с клипси (с доста висока талия), имаше една подробност, която ме изкуши моментално: беше предвиден да се носи леко къс. И, разбира се, бялата риза И черните обувки бяха също там. Взех всичко.

А чантичката? Трябва ли да имаме чантичка?

Разбира се: това ще ви направи един истински мъж. Имам предвид някой, който познава кодовете на мъжкото облекло и не се колебае да се забавлява с тях. Не се опитвайте да му мислите много-много, не сме в Monsieur Magazine (френско списание за мъжка мода, бел. аз). Един красив, артистичен щрих и сте готови.

Трябва ли да слагаме аксесоари до смърт?

Хммм. Дали да добавиш малко блясък е въпрос на избор. Катрин Деньов или Риана.

Колко време е необходимо, за да облечеш един смокинг? Трудно ли е?

Седем минути да се приготвиш, е казала Лулу де ла Фалез.

Превзето или с ръце в джобовете?

Ръцете в джобовете не са просто поза, това му е цялата работа на смокинга. Да имаш нещо в ръцете си ти дава несравнима самоувереност. Всички жестове се променят, целият баланс на тялото, цялата енергия е изместена. Тази амплитуда, която получаваме може само да бъде съборена от превземките.

Постоянно ми се случва: имам го това много красиво нещо в ръката, което много често е там за красота, ясно е, че не мога абсолютно нищо да сложа вътре.

Ако взема и чаша шампанско, двете ми ръце са заети и не мога да стисна ничия ръка, дори и това да е Марк Джейкъбс, който идва да ме поздрави и който от самото начало си мисли, че съм много невъзпитана.

Можем ли да кажем на американец: „Tonight I’ll put my smoking on!”?

Олелее, какъв ужасѐн поглед! В САЩ на смокинга му казват tuxedo. Не стига, че човекът е тероризиран (толкова колкото и наелектризиран) от факта, че сте французойка, че дори не си криете цигарите, че сте топлес на плажа е че нагъвате охлюви в чеснов сос по всяко време на денонощието. И да прекарате цяла нощ в пушене – това вече е прекалено. Успокойте го, кажете „Tonight I’ll put my tuxedo on, honey.”

Може ли да носим смокинг в ресторант „No smoking”?

А-ха-ха-ха!

Може ли да носим смокинг на събиране с дрескод „черни вратовръзки”?

Името „черни вратовръзки”, бивайки убивано от самото си начало от жадните за величие организаторите на събития, е далеч от това да ни даде ясна идея за дрес кода. Особено в Париж – весел, неподреден и горд град – където хората обичат да пристигат по дънки на много напудрени събития.

Затова, за да сте облечени съвсем подходящо за такова събиране, същевременно уважавайки домакините и без да поемате риска да прекалите (да прекалите, какъв ужас), смокингът е идеален.

Може ли да носим смокинг на работна среща?

Неуместно. Искате да унищожите силата на смокинга? Не.

Затова, пазете го за вечерта.

Може ли да се носи смокинг повече от веднъж?

Смокингът е таен агент. Прави ни красиви, но не се забелязва. Човек си спомня, че сте били в смокинг и че сте имали този блясък, но никога не помни точно кройката му. Той е противоположното на ослепителната вечерна рокля, която всички помнят повече дори от вас самите, тази, която няма да облечете повече от веднъж (дори и много да я харесвате), тъй като всички ще забележат.

Докато смокинга може:

  • Да носите наново, ни лук яли, ни лук мирисали.
  • Да пъхнете в куфара в случай на непредвиден купон.
  • Да го разделите. Да носите горнището без долнището и обратно.
  • Да смените това, което носите отдолу, това ще промени изцяло смокинга.
  • Да го облечете, когато светът се разпада, а вие сте качили три килограма.
  • Да стигнете до там да го носите постоянно.

Ето го и тъжното заключение на моята история.

Смокингът е един подводен камък. Той ви очарова и замъглява здравия ви разум. Ако не внимавате, ще носите само него. Попаднали в мрежите му, ще забравите за удоволствията, които всичко друго може да ви донесе. Никога повече няма да носите рокли. Ще забравите удоволствието да откривате тялото си. Ще качите три килограма. Няма да изненадвате повече.

Ще се превърнете в момичето с черния смокинг.

Бъдете нащрек.

…”

Откровено за майчинството

IMG_20151211_153436

Двете ми прекрасни деца

Забавно е как преди изобщо не бях чела статии за родителството, но за двете години и половина откакто съм майка изчетох какво ли не. Сред купищата статии със съвети за гледане, хранене, поене, приспиване, забавляване и т.н., най-често се открояват две тенденции – умилителни, сърцераздирателни и романтични текстове, които имат за цел да представят майчинството като някаква божествена задача, а майката – като неземно същество, надарено със свръхсили. И втората – цинични текстове, пълни с оплаквания и плосък хумор, които би трябвало да представят майката като мъченица, като някаква изстрадала жена, изгубила истинския си живот, асоциална отчаяна съпруга, която освен за памперси и пюрета за друго не може да мисли и говори.

Така се формират и нагласите на обществото, особено у хората, които никога не са имали деца – очакванията им са или в едната, или в другата посока. И когато реалността им се стовари, те обикновено преминават в другата крайност в отношението си към родителството, защото очакванията им са били излъгани.

Представям ви моя реалистичен разказ от първо лице за това какво представлява майчинството. И аз откакто имам деца съм станала една мъдра, мъдра… Чак и труд реших да напиша. Ето го:

Раждането на сина ми, на първото ми дете, беше най-щастливият момент в моя живот. Наистина! Няма друго такова щастие, признавам, че дори раждането на дъщеря ми след това беше доста по-бледо в емоционален план преживяване. И колкото и да ви го казват хората отстрани, колкото и да е изтъркано, човек не може да го проумее докато не го усети сам. Чак тогава осъзнаваш какво точно означава думата „щастие” – в най-чистия ѝ вид. После идва всичко останало, но тези няколко първи дни наистина мислиш, че си на върха на света, че са ти пораснали криле или каквото там друго може да си представи човек в такъв момент. Е, да, щастието е огромно и когато получаваш удовлетворение или награда за добре свършена работа, когато си направил световно постижение или важно за човечеството откритие, но ми се струва, че личното щастие на човек е по-силно от професионалното. Така съм чувала, нямам лични наблюдения.

После идва негативното – повторението на едни и същи действия всеки ден може да убие всеки. Сменяне на пелени, кърмене, миене на дупе, преобличане, къпане, разходки, после пак кърмене, пак сменяне на пелени, дупета, кърмене, сменяне, дупета, преобличане… Да не забравяме и къщната работа, ежедневното пране, готвене, чистене… Човек се чувства като затворник и в един момент осъзнава факта, че ЕТО, ТОВА Е КРАЯТ, ЖИВОТЪТ МИ НИКОГА НЯМА ДА БЪДЕ СЪЩИЯТ! Но веднъж осъзнал тази истина, започва да се примирява с нея и да търси и в това положителното – радва се на всеки следващ етап от развитието на бебето, учи се на търпение, на самоконтрол, започва да гледа навътре в себе си, да си задава въпроси за това как и защо трябва да възпитава детето си, какво да му позволява, какво да му забранява, до какво ще доведе всяка казана дума в бъдеще. Родителят започва да изисква от себе си много повече, защото вече не е сам, а трябва да бъде пример за едно малко човече. Човече, което много искаме да се превърне в най-добрия, най-щастлив и най-успял човек наоколо.

Веднъж прегърнал идеята да бъде родител и да върши всички тези досадни и постоянно повтарящи се дейности, човек започва да търси и разнообразие – да се среща с нови хора, да се разсейва, да обогатява себе си, за да може да обогати и детето си. Нещата, които преди сме правили от скука, се превръщат в неща, които правим, за да се разсеем от еднообразието с детето. Много често заниманията, които преди са били самостоятелни се превръщат в занимания заедно с детето или направо в семейни занимания. Търсят се варианти, които да ни забавляват заедно с детето, за да не затъпяваме от постоянните повторения вкъщи. Кръгът ни от познати се разширява и все по-често се срещаме с други родители – нещо, което според някои е негативен елемент, а според мен е колкото неизбежно, толкова и полезно – и за родителите, и за децата. Хората понякога се оплакваме от ограниченията, които родителството ни поставя, но всъщност, това са ограничения, които ние сами си поставяме и винаги има изход, стига да има желание.

Позитивната страна на всичко това е, че за разлика от всякаква друга работа (защото това да си родител си е работа, при това 24/7), в този случай виждаш много бързо резултатите от труда си. Имаш срещу себе си човече, което ти се усмихва или плаче, т.е. показва някаква реакция, дава ти да разбереш дали е доволно или не, дали е разбрало какво му казваш, дали е съгласно с това, което му казваш, изпълнява или не това, което му казваш. Докато се обърнеш, бебето вече е проходило, разбира всяка твоя дума и дори отговаря в смислени изречения. Лека-полека започваш да виждаш ефекта от това, че си повтарял непрекъснато едни и същи действия – детето се учи чрез подражаване. Започва да подрежда, започва да изхвърля боклука в кофата, без да си го помолил, а просто защото знае, че така трябва, защото мама/татко прави така, започва да прави нещата по начина, по който ти се иска. Казва „благодаря”, „моля” и дори „наздраве” когато кихнеш. Разбира се, често се случва и да прави бели, но това е по-скоро неволно, защото не знае, че не бива да прави едно или друго нещо или защото търси границите на свободата си. Нашата работа като родители е не да се ядосваме и караме, а да проявим търпение в такива ситуации и да обясним, че не може, защото… Да, не е никак лесно да бъдеш пример, особено когато ти самият си наясно, че никакъв пример не можеш да бъдеш. Но трябва да се стараем. Никой не ни е обещавал, че родителството и възпитанието на дете е лесна работа. Може да е благородна, но не е лесна. Все пак, не е и непосилна.

Всъщност, в живота си човек се изправя пред всякакви предизвикателства и се научава малко или много на подход. Когато имаме невероятно къси срокове за приключване на дадена работа, когато учим за няколко изпита едновременно, когато трябва да се справим с някакъв житейски проблем от личен характер – човек винаги полага дадени усилия – физически, ментални, психологически и израства като личност. Гледането на дете също е предизвикателство и изисква усилия. Затова човек не бива да го отделя като някаква нова категория предизвикателство, с което не може да се справи, а просто да подходи по начините, с които подхожда към останалите предизвикателства – труди се, мисли, чувства и позволява на тези подходи да го променят към по-добро.

Съществува раздут мит за безсънието или недоспиването на новите родители. Моят личен опит показва, че това недоспиване може много бързо да се преодолее. Първо, с него се живее, свиква се, особено в началото, когато бебето още не е наясно кога е ден и кога – нощ. Второ, то не трае чак толкова дълго. А ако трае много дълго, тогава вероятно нещо не е наред. При мен важи правилото „спокоен родител – спокойно дете”. Синът ми е отраснал без телевизия, в сравнително спокойна среда, със сравнително спокойни родители. Според мен, колкото повече агресивната външна среда влияние на детето, толкова по-раздразнително и нервно става то и толкова по-неспокоен е сънят му. Физическите занимания също са важни. Ако детето не може да изразходва качествено енергията си, а седи по цял ден пред телевизора или играе видео игри, това със сигурност няма да му помогне да има спокоен сън. Лично мнение, не се ангажирам с обекнивност по този въпрос, тъй като наблюденията ми са ограничени до познатите с деца.

Може би най-важното, което научих през този период е, че към детето трябва да се отнасяме с уважение. То е човешко същество, мисли, чувства и всяко наше действие или недействие се отразява на личността му. Родителството изисква да мислим в аванс. Едно от проявленията на уважението към детето е обясняването „ЗАЩО”. Обясняването на причината за нещо дава на детето увереност, че то е значимо и му вдъхва доверие в себе си. Знаенето на тази причина му вдъхва доверие в света и сигурност, дава му опора, на която да стъпи. Даването на избор на детето е друга форма на уважение. Всяко дете иска да бъде възрастен, всички сме били деца и помним колко много сме искали да пораснем и да станем като мама и татко. Възможността да избираме ни прави една крачка по-зрели, тъй като с избора идва и отговорността. Внушаването на отговорност в ранна детска възраст ще направи детето по-разсъдително в бъдеще, по-логично и последователно. И не на последно място, трябва да можем да се поставяме на мястото на детето, да погледнем ситуацията с неговите очи. Мисля, че всеки родител, който прекарва достатъчно време с децата си и наблюдава реакциите им, може да го направи с успех и да види нещата през детския поглед. Така взимането на родителски решения не е насочено срещу детето, а в негова полза.

Кой знае още колко истини ми предстои да открия. И все пак, най-романтичното и красиво нещо от това да бъдеш майка е че непрестанно се връщаш в детството си, всяко ново откритие на детето ти пропомня твоето собствено такова, завладява те неповторимо чувство на сигурност и уют, които си имал като дете. Радваш се на малките неща, на дъгата, на тревичката, поникнала между плочките на тротоара, на локвата, в която може да цопаш колкото си искаш с лъскавите си гумени ботуши, на калинките и паяците, които възрастните често подминават с пренебрежение, на свещичките на тортата, на балоните, които хвърчат във въздуха, на облаците, на лакомствата, на играчките…

Разбира се, че има моменти на безсилие, на изтощение, на отчаяние дори. Има разочарование, излъгани очаквания, несправедливост, а понякога и изолация (често доброволна). Но има и удовлетворение, радост и щастие, има ново измерение на любовта, което откриваме с раждането на детето, има гордост, мечти, нови и нови предизвикателства, които само родителството може да ни даде. В крайна сметка, има нов живот, който сме дали, който е бил даден и на нас от нашите родители и който трябва да продължи въпреки всичко. Има и усещането, че ако не си постигнал нищо значимо за благодентсвието на човешкия род, то може би твоето дете ще го постигне. Може би твоето дете ще спаси света от гибелта, към която сам върви.

В заключение ще кажа, че ДА, ЖИВОТЪТ МИ КОРЕННО СЕ ПРОМЕНИ, НО към по-добро. С две деца успявам някак да се организирам и мотивирам да свърша всичко по-бързо, за да ми остава време за мен самата. Започнах да поддържам външността си дори повече от преди, да се храня по-здравословно, да заделям време за излизания и спорт. Имам достатъчно време да чета, да се разсейвам в социалните мрежи, да си говоря с приятели, да гледам филми, да кулинарствам и дори успях да намеря време да напиша този текст! И през цялото това време аз съм майка, жена и домакиня. Не мрънкам и не се хваля. Това е моят живот в момента, след някоя и друга година може би ще е по-различен, но в момента е такъв и си го харесвам.

10 стилни съвета за бъдещи Дядо Коледовци

Удари декември, а мен ме удари музата и реших да спретна една бърза коледна статийка с някои наглед очевидни неща, но пък доста важни!

И така, как трябва да изглежда един модерен, комерсиален, материален Дядо Коледа?

Най-общо, трябва да сте в червен плюшен костюм (панталон и … ъъъ… палто?) с бели мъхести краища – по яката, ръкавите и долния край на палтото, червена шапка с бял помпон и същото мъхесто чудо по периферията. Трябва ви и бяла брада (с мустаците към нея!), черни ботуши (а не както се пее в песента „с червените ботушки…” – познайте по кое време е измислена), черен колан с позлатена тока и червена торба от същата материя като костюма. Замалко да забравя и ръкавиците – те са абсолютен must have! Има си обаче и някои детайли, които често Дядо-Коледовците омаловажават. Ако ви предстои да бъдете Дядо Коледа, четете:

santa-claus-clipart2

  1. Задължително изперете костюма, ако сте го ползвали миналата година или сте го давали на свой познат/приятел… Никой не обича Дядо Коледа, който мирише на отлежала пот. Ако ще и пет пъти да е обиколил Земята.

2. Изберете ЧЕРВЕН костюм. Не бордо, не морков, а ЧЕРВЕН! Друг вариант е да разчупите традицията и да се издокарате в синьо, сините Дядо-Коледовци много успешно се наложиха в последните години като тенденция.

 

41cqs-2gepl-_ux342_

3. С брада от памук ще станете за смях. Ако пък е нещо като мръсен парцал – още по-зле! Най-добре да имате истинска, побеляла брада, но ако още не сте достигнали такава мъдрост, намерете си хубава, бяла, пухкава брада, като от реклама! Така прекрасно ще пресъздадете идеята за Дядо Коледа…

santa

4. Белите пухкави материи ще изглеждат много по-добре, ако са от естествен косъм. Но дори и да не са, можете да ги направите по-пухкави като просто ги разрошите с помощта на гребен.

5. Ако държите да не ви познаят, замислете се и за някакви очила, нали сте стар – простено ви е. Само не слагайте слънчеви, че децата са любопитни, не върви да лъжете, нищо, че вие самият сте една лъжа.

real-santa-claus

6. Не забравяйте и румените бузи и нос – може да постигнете лесно този ефект с помощта на червило и пръст.

7. Дядо Коледа по традиция е дебел. Вярно, дискриминативно е спрямо всички слаби мъже, които искат да влязат в образ, но пък винаги могат да сложат по една възглавница тук и там и да ги пристегнат с нещо, така че да не падат.

cvr-coca-cola-art-christmas-santa12

8. Не питайте децата дали са били добри през годината – що за глупав въпрос? Естествено, че под натиска на подаръците всеки ще ви отговори утвърдително! Много родители не са съгласни с идеята децата да се държат добре САМО ЗАРАДИ подаръците. Говорете им за по-интересни неща, опитайте да ги научите на нещо ново или да им разкажете за Лапландия… Един кандидат-Дядо Коледа трябва да бъде информиран, за да може да задоволи детското любопитство.

9. Ще направите голяма услуга на родителите и ще им спестите неудобни въпроси, ако просто признаете, че не сте Дядо Коледа, а актьор. Може все пак да обясните, че това се налага, защото онзи Дядо Коледа, който живее в Лапландия (без да споменавате думата „истински”, защото рано или късно децата ще разберат истината) няма физическата възможност да обиколи домовете на всички деца. Децата не са глупави и определено виждат, че Дядо Коледовците в различните търговски центрове, в детската градина и по различните коледни събития изобщо не си приличат. Не карайте родителите да се оплитат в лъжи, за да замажат нещата!

parents-reveal-how-kids-found-out-about-santa

10. Абе я по-добре направо не се преобличайте, а си бъдете вие и подарете на децата си време, прекарано заедно, накарайте ги да се замислят за истинските ценности, а не за материалните неща, обяснете, че подаръците са просто жест и се дават в знак на топли чувства. Научете ги, че човек трябва и да дава, а не само да получава. След време децата ще оценят откровеността ви.

dad-daughter

Идеалната тоалетна

DSC06608

Тоалетна на върха на небостъргач в Шанхай, Китай

Днес е световен ден на тоалетната. Да ни е честит! И ето повод да напиша този пост, който отдавна замислям, но все не ми остава време. Това четиво може да послужи на всеки, който се сблъсква с понятието „обществена тоалетна”, на хотелиери, на ресторантьори и въобще на всеки човек – да си свери часовника и да си даде сметка за някои неща, които може би са му убягвали до момента. Всеки, който е пътувал по света се е сблъсквал с различни видове тоалетни. От моите лични впечатления нивото на тоалетната зависи от социалното ниво на ползвателите ѝ. Затова, ако ви предстои да оборудвате тоалетна – ето ви един кратък, но съдържателен наръчник, по който да се ориентират.

И така, какво трябва да има в една тоалетна?

Обществена тоалетна на улица в Пекин, Китай

Обществена тоалетна на улица в Пекин, Китай

Платена тоалетна на магистрала в България

Платена тоалетна на магистрала в България

Елементарни изисквания:

– Да е чисто и сухо
– Водата да работи безотказно и да има четка за почистване
– Да има врата и тя да се заключва
– Да има закачалка
– Да има тоалетна хартия
– Да има кошче
– Да има сапун за измиване на ръце, най-добре течен
– Да има сушило или хартия за бърсане на ръце
– Да има огледало пред чешмата

Детска тоалетна на магистрала в Германия

Детска тоалетна на магистрала в Германия

Място за преповиване на бебе в същата тоалетна

Място за преповиване на бебе в същата тоалетна

Допълнителни изисквания, желателни, особено ако се търсят клиенти с деца:

– Да може да се влиза с количка (включително и с по-широка, за близнаци)
– Да има място за преповиване на бебе (пластмасова масичка, прикрепена към стената)
– Да има дръжки за инвалиди (или обособена кабина с чешма вътре)
– Отделна стая за кърмене и повиване, снабдена с фотьойл и микровълнова фурна (за претопляне на шишета), както и хартиен еднократен чаршаф на ролка и хартиени кърпи

Тоалетна в къмпинг в Австрия

Тоалетна в къмпинг в Австрия

2014-08-03-4209
Атмосфера:
– Да е ароматизирано
– Да има спокойна музика, например джаз, класическа или чил-аут
– Да има отделно място със стол и огледало за гримиране
– Да има атмосфера, декорации, картини или цветя
– Да има навлажнени топли хавлиени кърпи за ръце (и кофа, в която да се събират за пране), лосион, парфюм за ръце

Тоалетна в скъп хотел в София

Тоалетна в скъп хотел в София