Панталоните на пролет 2015

Featured

Тази пролет може спокойно да изхвърлите всичките си стари панталони, защото тенденциите нямат нищо общо с миналогодишните. Но я по-добре не ги изхвърляйте, а ги забутайте някъде далеч, защото модата има навика да се връща. Доказателство са хрумките на дизайнерите този сезон или по-точно заемките от близкото и не чак толкова близкото минало с някое и друго нововъведение. Чарлстонът се завръща с гръм и трясък. Тенденциите са не просто за леко разкроен в долната част панталон, а и за тези типични чарлстони от ‘30-те години на миналия век, които от силно впити в бедрото преминават към много широка периферия в долната си част. Разнообразие има и в нивото на талията – тя може да е много ниска и да разкрива корема, а може да достига и до малко под гърдите. Въпрос на вкус! Honor Matthew Williamson Emilio Pucci Emilio Pucci Ports 1961 Широките панталони също стъпиха здраво на модния подиум и се очертават като водеща тенденция. Ерата на скини джинсите и клиновете си отива за добро или зло. Ето и някои от по-интересните модели сред пролетните колекции. Balmain Dries Van Noten Jonathan Saunders И не на последно място по важност поставям гащеризоните, а също и комбинезоните, които са функционални и практични за дни, в които нямаме време да мислим какво с какво да комбинираме. Issa Chloé Chloë Sevigny for Opening Ceremony Saloni Saloni Sea Guy Laroche Balmain Снимки: style.com

Готово ли е бебе 1 за бебе 2?

Много се разпрострях в този блог, вече спокойно мога да го прекръстя…

Темите за бебета ме вълнуват по обективни причини и не можах да устоя на желанието и аз да добавя някой текст към морето от текстове за настоящи и бъдещи родители.

И така, имате си бебе вкъщи и в някакъв прекрасен момент ви щуква идеята да си направите още едно. Като родители сте наясно, че това крие рискове, но сте готови да се опълчите срещу тях, а и винаги сте мечтали децата ви да имат малка разлика. Какво обаче мисли бебето по въпроса с появата на братче/сестриче в семейството? Нов съперник за обичта и вниманието на мама, другарче за цял живот или врещящо създание, което ще направи нощите му кошмарни? Повечето родители биха отговорили с „че кой ще пита бебето – то няма думата” или още по-логичното „то е малко, и без това не разбира” и ще са прави. Ето обаче някои знаци, които могат да ви наведат на мисълта, че малкото ви съкровище е готово да стане батко/кака. Достатъчно е едновременното наличие на 3 от тях, за да се впускате смело в това ново начинание.

  • Бебето ви най-накрая е започнало да спи през нощта, без да се буди, и вие се чувствате отпочинали за пръв път от раждането насам… Не се отпускайте, бързо се залавяйте за работа, докато все още сте ОК със среднощното ставане, защото колкото повече време минава, толкова повече ще го отлагате.
  • Взело е да ви доскучава: дечко се заиграва сам и имате прекалено много време за себе си. Поправете тази несправедливост на момента!
  • Обратното – постоянно ви търси, за да си играете заедно, не ви оставя свободна минутка. Бебе 2 ще реши проблема с игрите, а казват, че с появата на бебе 3, децата направо си се гледат сами. Е, всяко начало е тежко и ще минат година-две, докато започнат наистина да си играят заедно, но трябва да мислите в перспектива – след някоя и друга година ще можете да си четете списание с опънати крака на дивана, докато децата бавно, но сигурно разбиват къщата.
  • Бебе 1 вече е осъзнато и ходи на гърне, а многократните пелени прашасват неупотребявани в някой ъгъл. Трябва спешно да се вземат мерки, за да има още по-добра възвръщаемост на инвестицията.
  • Синът/дъщеря ви прави сцени и проявява неимоверен егоизъм. Време е да се научи да дели с други деца, а какво по-добро от ежедневните домашни уроци по коректно поведение в обществото?
  • Детето ви е проходило, т.е. вдигането на ръце е намалено поне наполовина – голям плюс за бременната жена.
  • Бебе 1 не ползва количката си, а сърце не ви дава да я приберете в мазето. Веднага я напълнете с нов материал! Същото се отнася и за креватчето. И за купищата неносени или малко носени бебешки дрешки, и за кантара за бебе, и за коритото, и за шезлонга, и за всичко останало, което сте купили при появата на бебе 1.
  • Малкото човече е престанало да ползва биберон-залъгалка, т.е. няма да краде тази на по-малкото човече. Е, може да му краде някоя играчка периодично, но това ще ви направи още по-изобретателни и ще постави нови предизвикателства пред търпението ви. Приемете го като начин да израснете и да се обогатите като личност.
  • Синът/дъщеря ви храни и облича всички играчки, животинки, че и възрастните в къщата – недвусмислен знак, че е готово да се грижи за нов член на семейството.
  • Когато яде, детето ви няма нужда от помощ – справя се отлично само. Е, може и да понамаца наоколо, но важното е, че няма да се налага да жонглирате с бутилки, купички и лъжици, когато и двете зейнат гладни. Все пак, имате само две ръце.
  • На по-късен етап, детето може само да дойде при вас и да ви попита: „мамо/татко, кога и аз ще имам братче/сестриче?” Е, ако вашият случай е такъв, вероятно изобщо няма да четете този текст.

Югоизточна Азия с бебе и половина – къмпингуване по малайски

DSCN5953 Този пост е част от поредицата “Югоизточна Азия с бебе и половина”.

Към началото – ТУК, предишен пост – ТУК

След едноседмичната почивка на о. Пукет отново се завърнахме в Куала Лумпур и, предвид транспортните проблеми, които имахме с количката на Ян, решихме, че ще е най-разумно да наемем кола за остатъка от времето, тъй като искахме да попътуваме из Малайзия и щеше да е твърде сложно да се мотаем с багаж, бебе и количка по влакове/самолети и градски транспорт.

Кацнахме сутринта, беше петък, жегата беше умопомрачителна и просто не ни се излизаше от климатизираната кола.

Това ни спасяваше от силното слънце. До този момент не ми се беше случвало да ползвам продукти с толкова висок фактор на защита.

Това ни спасяваше от силното слънце. До този момент не ми се беше случвало да ползвам продукти с толкова висок фактор на защита.

Планът беше да изчакаме нашия приятел Дейвид да свърши работа, да го вземем и да отпрашим заедно към някакъв морски курорт (Tanjung Resang), който той посещавал редовно и препоръчваше горещо. Намира се близо до гр. Мърсинг (Mersing), на 350 км от столицата в посока юго-изток. Учудващо е, че в Гугъл излизат снимки на някакви невероятно красиви места, а в действителност нещата не изглеждат съвсем така.

Пътуването беше дълго и изморително и въпреки хубавите магистрали пристигнахме около полунощ. Пълен мрак, вляво се чува морето, отдясно се вижда някаква едноетажна постройка, приличаща на столова, където е рецепцията. Бяхме в нещо като къмпинг с малки къщички. Настанихме се в една от тях, а Дейвид реши да спи в палатка на плажа (по думите му, такива възможности за него били рядкост и не можел да я изпусне).

На мен мястото ми се стори по-скоро като нашите къмпинги по морето, отколкото като Sea Resort, както ни го изрекламира Дейвид, но все пак в къщичката имахме тоалетна и баня, а и работещ климатик, което ме успокои донякъде. Имахме и голямо количество комари и гущери геко, както и някакво дърво с маймуни наблизо, които особено сутрин ставаха доста шумни. Дадоха ни разгъваемо легло за Ян – голям бонус, след впечатленията ни от първия хотел в Куала Лумпур.

DSCN5427

Една от къщичките-бунгала

DSCN5425

Главната сграда вляво и морето отпред на около 200 м

2014-12-14-4928 На следващия ден се заехме с опознаване на околността. Оказа се, че това място е напълно изолирано от цивилизацията и няма никакви търговски обекти наблизо. Ако искахме да си вземем нещо за ядене, трябваше да го поръчаме от ресторанта на „курорта” на тройна цена. Най-близкият град – Мърсинг – беше на около 20 км и за всяко ядене трябваше да ходим до там или до другия сравнително близък град, Ендау (Endau).

Карта на Tanjung Resang и околността

Иначе местността беше много красива – имаше огромен, почти безлюден плаж, тъй като бяхме там през декември, когато в Малайзия е сезонът на мусоните и като цяло не се препоръчва за туризъм. Въпреки това, имаше още летуващи или по-скоро зимуващи хора, изцяло местни. Палмите допълваха пейзажа, бяха навсякъде. Замислих се, че колкото и красиво да е, не е помислено за развитието на туризма. Малкото постройки бяха в доста окаяно състояние, сякаш не се поддържаха от години. Нямаше как да не направим сравнение с Пукет, където зад всеки плаж има алея с ресторантчета, съблекални, тоалетни и медицински пункт. Разбира се, там е доста по-урбанизирано, но ако се строи „курорт”, би трябвало около него да има някакви такива туристически точки, без това да пречи на красивата природа. Дейвид всичко оправдаваше с думите „сега не е сезон”, но какво означава не е сезон, при положение, че водата става за къпане, времето е слънчево и горещо и единственото, което липсва са туристите? Останах с впечатлението, че просто държавата не полага усилия за развитие на туризма или поне не й е приоритет привличането на чуждестранни туристи. Защото местните очевидно нямаха никакъв проблем с обстановката.

DSCN5436

Така изглежда брегът – това е произведение на малки рачета, които дълбаят дупки и “складират” извадения пясък под формата на топчета. В дупките се крият, когато се появи опасност.

DSCN5394

В околността често се срещат усамотени къщички.

Градчето Мърсинг е пристанище, но това не му пречи да е скучно и неугледно място. Не знам от жегата ли, но почти никакви пешеходци не видяхме. Сякаш всички бяха насядали в колите си и слизаха само до магазина. При това, нямаше много жени-шофьори, въпреки че в страната им е позволено да карат. Единствената радост там беше закусвалнята KFC – лъч надежда за изгледнелия европеец в тъмата местни ресторанти, които се брояха на пръсти и не предлагаха нищо привлекателно. Впрочем, когато един път много изгладняла и ядосана реших да обикалям града, не видях нито една пешеходна пътека или пешеходен светофар, за сметка на това точно преди тротоарите се простираха някакви канавки с вода, дълбоки около метър и широки около 50 см, които трябва човек да прескача. За количка и дума не може да става, добре че вече бяхме с кола и не беше проблем за сина ми да повърви малко.

DSCN5418

Главната улица и единствена в града с прилични тротоари.

DSCN5410 DSCN5416Пейзажът наоколо е предимно от джунгли и тук-таме се срещат струпани близо една до друга къщички. Явно тукашните хора се занимават със земеделие и отглеждане на домашни животни. Видяхме много кози и кокошки. Пред всяка къща имаше паркирани по 2-3 коли, моторите бяха малко. И, разбира се, на несвикналото око впечатление правят безбройните палми, с които след един момент наистина се свиква и дори омръзват.

DSCN5339

Една бяла маймуна се е покатерила за плодове… :)

DSCN5386 Другият по-голям град, Ендау пък представлява една голяма улица с много ресторанти и магазини покрай нея, предимно китайски (!), а и посетителите им бяха също китайци, което много ме учуди. Явно си бяха направили колония тук. Когато единия от дните търсихме място за обяд, се оказа, че нямат нито меню, нито нещо сносно за ядене. В единия ресторант бяха толкова нелюбезни, че почти ни изгониха. Естествено, всички посетители се бяха втренчили в нас и жената, която дойде да ни обслужва не отстъпваше по враждебност. На всеки опит да попитаме дали има дадено ястие, отговаряше с „не”. Все пак открихме прилично място да хапнем, след което видяхме сергия с жена, която продаваше пресни кокоси и накупихме в големи количества.DSCN5302 DSCN5292 Един от следобедите отидохме до рибния пазар в Мърсинг и взехме разни морски дарове, които бяха на много ниски цени. За пръв път видях цели риби тон и нямаше как да не се възползвам да взема. В ресторанта на къмпинга предлагаха да сготвят храната и тъй като познаваха Дейвид от преди, помислихме, че услугата ще е безплатна, но накрая се оказа, че и за готвенето трябва да платим тройно. Въобще, собствениците (имигрирали австралийци) се оказаха меркантилни типове и всяко „удоволствие” трябваше да бъде заплатено по техните тарифи. Нищо чудно, че в задния двор имаше паркирани 4-5 скъпи автомобила последен модел. Нощувките се оказаха на същите цени като в тризвезден хотел в столицата, трябваше да доплатим за сгъваемото легло на Ян, а веднъж направихме грешката да ползваме пералнята им и също се овътрихме сериозно.DSCN5257 DSCN5267 DSCN5269 DSCN5275 Но! Да не остане някой с впечатлението, че сме изградили само с лоши спомени от прекарването там. Имаше си страхотни моменти, близостта до морето беше голям плюс, тъй като можеше просто човек да излезе по бански и да отиде на плаж, без да носи всякакви ненужни неща със себе си. Ян обожаваше морето и му доставяше огромно удоволствие да тича по брега. Мъжете караха сърф (нает от къмпинга), аз си накупих китайски комикси от Ендау и ги разлиствах, когато нямаше какво да правя. Липсата на Интернет определям по-скоро като предимство, защото по време на ваканция ни се иска да се откъснем изцяло от обичайната обстановка. 2014-12-14-4909 2014-12-14-4917 DSCN5380 Имахме възможността да посетим един местен жител – приятел на Дейвид. В двора на къщата му имаше навес и нещо като малка веранда, на която може да седне човек и да си почива. Дъщеря му, черноока сладурана на възрастта на Ян беше едновременно срамежлива и любопитна, защото явно за пръв път виждаше чужденци. Извадихме кокосите от багажника и домакинът изсече дупки отгоре с мачете, а после промушихме сламки и пиехме от сока. Сокът на пресния кокос е много освежаващ, като подсладена вода е. След като се изпие, кокосът може да се сцепи на две и да се издълбае пулпата, която е мека и сякаш желирана. Единственият недостатък на кокосите е, че действат разхлабително…DSCN5337 DSCN5333 DSCN5356 Друга местна атракция са дивите животни. По крайпътните знаци четем „внимание, преминаващи: слонове, тапири и други диви животни”, както и обичайните за нас, крави… Неведнъж видяхме маймуни край пътя, а един път дори спряхме и им хвърляхме бисквити. Падаше голяма борба за лакомството, дотогава не си бях представяла, че ще видя в един и същи момент 15-20 маймуни в различни части от едно дърво. DSCN5324 DSCN5305 Общо прекарахме в къмпинга 4-5 дни, след което Дейвид се качи на автобус и се върна обратно в Куала Лумпур, а ние продължихме на юг в посока Сингапур.

DSCN5174

Край пътя често се виждат нови жилищни комплекси…

DSCN5176

… и мнооого палмови плантации.

Последният малайски град преди Сингапур е Джохор Бахру (Johor Bahru). Честно казано, когато пристигнахме там бяхме далеч от идеята да обикаляме града. Не очаквахме нищо интересно, въпреки че е от по-големите градове в Малайзия. Единствената ни цел беше да намерим приличен хотел и да си починем, а на следващия ден да отидем до Сингапур. Тъй като нямахме право да извеждаме колата извън страната, решихме да ползваме обществен транспорт за пресичането на границата. Хотелът, който открихме беше страхотен и на доста изгодни цени. Явно много други туристи правеха номера с нощуването в Джохор и пътуването до Сингапур, тъй като разстоянието е около 30-тина километра, а цените в Сингапур са в пъти по-високи. Дори Дейвид ни разказа, че някои хора живеят в малайския град, а работят в Сингапур и всеки ден пътуват до там. DSCN5526 DSCN5522 DSCN5532 DSCN5535 А за впечатленията си от Сингапур ще разкажа следващия път…

Към поредицата за Нова Зеландия – ТУК

Без ръкави през пролетта

Ако има нещо, което никога не излиза от мода, то това е плетивото. Сезоните може и да се менят, но плетката на баба остава – вечно на гребена на вълната. Гаранция, че зимата ще ви е топло и ще изглеждате адекватно. И ако все още не сте се научили да плетете, ето ви повод – плетените елеци ще бъдат мнооого модерни идната пролет. Моделите са най-често леки, комбинирани с риза, но има и такива, които могат да се носят на голо. Да, точно така – плетен елек на голо, колкото и боцкащо да звучи. Разбира се, преждата трябва да отговаря на комфорта на носещия. А ето и малко снимков материал.

Bottega Veneta

Jil Sander

Prada

Както вече стана ясно, шлиферите ще са тотален хит, но тяхната разновидност без ръкав не отстъпва като тренд:

Barbara Casasola

Christian Dior

Marios Schwab

Тенденцията „без ръкав” се промъква и при саката, отворен остава въпросът колко е практично, но да не издребняваме…

Cedric Charlier

Wayne

Wayne

Barbara Casasola

Marco de Vincenzo

Не забравяйте, че най-важното е да ви е удобно и да бъдете себе си, всичко друго е второстепенно.

Очаквайте още публикации за модните тенденции на пролет 2015.

Снимки: style.com

10 абсурдни новини от света на модата

  • Долче и Габана са всъщност братя. Е, доведени, ама все пак братя…
  • Името на Коко Шанел идва от българското „Кокона”, а не от „кокошка”, както много хора смятат. Всъщност, малко известен факт е, че тя е кръстена на баба си, Кокора, която е от български произход и чието име в родилното сгрешили. От малка дизайнерката наричали Коко, понеже на френски нашенското „р” звучи грубо и натъртено и никой не успявал да произнесе името й правилно.
  • Кейт Мос се пенсионира. „До гуша ми дойде от модата” заявила категорично моделката пред клюкарско списание на острова, след което добавила, че отваря погребална агенция „With Moss in Paradise”.
  • Алекзандър МакКуийн е жив! Миналата събота български фенове са го засекли в софийска чалгатека, наобиколен от местни красавици. След продължителен купон, дизайнерът се прибрал в хотел в близост до заведението, където се настанил под името Сашо Попа.
  • След дългогодишни опити да забременее, моделът Ирина Шайк очаква четиризнаци. На това му се вика късмет – с един куршум 4 малки Кристианчета-Роналдчета.
  • Модната фурия Анна Делло Руссо си има клонинг, дори няколко. Причината е, че редакторката на японския Vogue е чувствителна към дълги пътувания със самолет и се налага някой да се представя вместо нея на отвъдокеански изяви. Как се организира такава банда от клонинги – само тя си знае…
  • От 2016 г. София се превръща в официална столица на модата. Седмиците за висша мода в Париж ще бъдат провеждани на местна почва, тъй като и без това големите дизайнери аутсорсват у нас и от финансова и логистична гледна точка се оказало по-удобно. Премиерът Бойко Борисов заяви в интервю, че до края на годината ще бъдат построени няколко нови огромни зали, където да се провеждат модните събития.
  • Собственикът на Фейсбук, Марк Зукърбърг, пуска модна линия облекла от деним. Разработката е по поръчка на гиганта Prada и ще носи името Face Prada Jeans. Онлайн магазините вече са започнали предварително наддаване за отделни артикули, като специалисти смятат, че цената на чифт дънки от линията може да достигне до 998.90 евро.
  • Лейди Гага ядоса Жан Пол Готие като публично разкритикува костюмите, които дизайнерът ушил за последното й турне. От своя страна, Жан Пол Готие написа в Туитър, че такава Лейди Гарга като нея би трябвало да поръча костюмите си от „Рошавата Гарга”.
  • Модната марка Кристиан Диор се преориентира изцяло към клиенти с наднормено тегло. Към моделите, представящи колекциите ще има изискване за заоблени форми, но пък цените на артикулите, изненадващо, ще бъдат свалени с 50 %. Американската певица Адел вече подписа договор с компанията да бъде рекламно лице на марката от следващия сезон.

Всички факти в публикацията са измислени. Авторът не поема отговорност за евентуални спекулации с написаното.