Пола Маринова говори за мода

Текст от поредицата „Интервю с безизвестен”. Можете да проследите всички интервюта в раздела „Личности”.

След толкова различни интервюта, в моя (уж) моден блог беше крайно време да взема и едно интервю на тема мода. И кого-кого да интервюирам по тази пипкава тема, ако не човек, който това именно изучава и на това се е посветил.

Днес ще ви представя Пола Маринова, една моя съгражданка, с която се запознахме съвсем случайно посредством моя приятелка.  Снимах ги веднъж ято красавици-гимназистки от Казанлък. Тогава Пола беше в 12-и клас и беше решена да кандидатства да учи мода. Може да не вярвате, но това си е цяла наука! Няколко години по-късно, Пола е студентка в трети курс в Националната художествена академия, паралелно с това работи за българска модна марка с успехи в чужбина, асистент е в модно списание и се кани да започне трета работа, отново свързана с призванието ѝ – модата. Потърсих я, за да я поразпитам туй-онуй за живота в София, за българския отпечатък в световната мода и други разни интересни неща, няма какво да ви го преразказвам сега, вижте сами:

pola_marinova_%d0%bf%d0%be%d0%bb%d0%b0_%d0%bc%d0%b0%d1%80%d0%b8%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b0

Пола, какво се случва в Казанлък, какво е това чудо, все към мода ни влече? Ти как „кривна” в тази посока?

Мисля, че Казанлък е много творчески град и отглежда наистина много адекватни хора. А избрах модата, защото просто знаех, че е това. Нямам обяснение.

Какво се промени за теб, откакто се премести в големия град? Би ли се върнала в Казанлък? Защо?

Промени се средата ми и се срещнах с хора, които творят! Независимо какво, в София срещаш много млади и активни хора и започваш да имаш надежда, че нещо може да се случи. В Казанлък, за жалост, няма как това да бъде така. Мога да работя и там, но някак си да не се задържам дълго, защото ще загубя инерция.

Ако имаш власт (да речем, че си кмет), какво би направила, за да задържиш младите хора в Града на розите?

О-о!! Ами фестивалите много оживяват града, ще се опитам да създам повече настроение. Тогава излизат и много занаятчии, което е супер! Но като цяло липсват cool места за млади (че и за възрастни). Заведения, магазини, места, които са модерни.

Примерно, в Казанлък няма къде да изпиеш една готина бира или да хапнеш нещо по-интересно. Или пък да си купиш някоя плоча или диск…

Мдам, знам за какво говориш… При толкова секънд хендове, можеше да се направи нещо по-алтернативно, но явно на никого не му се занимава. Или просто липсва правилната публика.

Ами мисля, че има публика. Вярно по-малко са, но има. Но трудно се пробива, наистина, сред тълпата.

А кaто стана дума за секънд хендове, твоето отношение към тях какво е?

Аз само с това се обличам. Казанлък е меката на секънд хенда (килата). На всички разказвам и всеки иска да дойде само заради това дори. Водя софиянци и правя секънд хенд туризъм. Много е романтично, втората ръка, защото си с нещо, което само ти имаш! Много е ексклузив!!!

Да, и аз ги обожавам и ми липсват. Хайде сега разкажи повече за специалността „Мода”. Първо, каква е разликата между модата и стила, според теб?

Вчера точно видях един цитат, че разликата между модата и стила е качеството, съгласна съм. Иначе, специалността „Мода” в академията е малко по-различна от европейската, разбира се. Нова специалност е и все още нещата не са влезли в ритъм, преподавателите са страхотни обаче! Защото наистина ни обръщат внимание индивидуално. Има какво да се желае по програма. Например кроенето и шиенето, което е най-важно, не са ни сила и това е защото нямаме достатъчно часове… Тук се опитват наистина да ни дадат каквото могат, базата. Бяхме скоро в Берлин и обикаляхме университети и си направихме сравнение, което отвори очите на преподаватели и студенти, защото видяхме какво изискват там и какво – при нас…

Доста тъжно за мен, но пък преподавателите се вдъхновиха.

Какви предмети имате?

Имаме „Моден проект”, което е най-важното, защото там правиш колекция от началото, учат ни как да извлечем идея и да я осъществим. Имаме кроене и шиене, модна илюстрация и история на костюма. Другите предмети са общообразователни- история на изкусвото, философия. А, имаме и фотография, което е яко защото ни учат какво да изискваме от фотографа в бъдеще.

Добре звучи… и като нещо, което не може да се учи самостоятелно, сякаш.

О-о да, аз всичко съм научила от академията за тази сфера.

Ти имаш ли шевна машина и шиеш ли? Ако да, какво си уши последно?

Имам машина, но има нужда от ремонт, така че не съм я ползвала отдавна. Ших риза, но наистина последното нещо, което ших, бяха филетки.

(Тук интервюиращата изпадна в паника, смут и ужас, че не знае какво е „филетка” и се впусна в бурно търсене по търсачки, речници и помощ от приятел, за да не се изложи, та в крайна сметка горе-долу ѝ се изясни, но ако и вие сте като нея, да знаете, че е нещо на джобовете, а какво точно – явно ще си остане професионална тайна).

Трябва ли човек да е постоянно в крак с тенденциите, за да бъде приет в тези среди? Доколко е важно как изглеждаш?

Трябва да си наясно какво е модерно в момента, да имаш усещане за нещата. Лично аз ги предусещам, (което сигурно е нормално). И е важно да изглеждаш спретнат, така да речем, скромно дори. Да си личи, че имаш някакъв личен стил, а не си взел готовия ансамбъл от манекена на магазина. Може да са дънки и тениска, но правилните дънки и тениска, които носят някакво усещане…

Имаш ли понякога чувството, че постоянно изоставаш, че постоянно в модния свят се случва нещо, което си изтървала и че трябва непрекъснато да се информираш?

Ооо даааа!!! Това ме натоварва, не мога да смогна да изгледам всички ревюта или lookbooks. Следя само любимите ми и то не постоянно. Не мисля, че ако искаш да създаваш трябва много да гледаш другите. Кому е нужно да ставаш модна енциклопедия? Има хора обаче които успяват и съм забелязала, че повечето са стилисти. Може би в техните среди е нормално и важно.

Кой е любимият ти дизайнер? Разкажи повече за него/нея, защо ти харесва?

Напоследък HBA (Hood by Air), защото са луди. Правят най-откачените дизайни (според моя вкус) и си играят с границата мъж/жена. Същевременно са супер носими. Edgy са! Харесвам много и Dries van Notten и Raf Simons, просто са богове! Всичко е точно колкото трябва да бъде.

А от българските имаш ли любим?

Ами Владимир Каралеев и Кико Костадинов. Последния го намерих случайно и никъде в България не споменават за него, а е много известен по света и прави страхотни неща!!! Много го харесвам.

Модата в България на какво ниво е? Дай оценка по шестобалната система.

Ако гледаме на модата само според хората, които наистина правят мода – 5! Но общо с дизайнерите, които твърдят, че правят “мода”, а всъщност са само вечерни рокли – 3. Защото ако си на български “фешън уик”, или каквото и да е ревю, е само това – рокли!

Пример за добра нова българска марка са „Errors of youth” правят невероятни неща, много алтернативни, ей-такива хора ме вдъхновяват.

А защо от „Форум Българска мода” превключихме на „Sofia Fashion Week”?

Защото организаторите наистина се интересуват от мода и искат “и ние като другите”. Ама културата е друга, по-чалга култура. А можем да бъдем представени по-добре.

“Sofia Fashion Week” (‘Софийската седмица на модата’) иначе е пародя на каквото трябва да е, била съм няколко пъти зад кулиси само, където има страхотна организация, но самото събитие не се знае какво е: нещо като оскари, викторияс сикрет, кетуалк.. не се знае точно. Има изпълнения между ревютата, обявяват се дизайнери, публиката стои на маси с келнери?!?!?!?!, като на сватба. От другата страна на подиума има правостоящи, които не са ВИП …?!

Моделите пък не са никакви модели, а хора които нямат грам обучение и идея за това. Изказват мнение за грима и косата си, не искат да обличат някои от дрехите, срам ги е без сутиен, да не говоримм дали изобщо могат да вървят или позират на подиума. Отделно се представят стари колекции на дизайнери (известни, не български, Валентино, например?!). Дори не е правилният fashion week за сезона. Последно беше септември, а представиха есен/зима 2016. А така изобщо не се прави…

Явно темата е болезнена, затова преминавам към следващата.

Много модни къщи се навъдиха (в световен мащаб), има ли хляб за всички? Не се ли изчерпват вече откъм идеи?

И аз това се чудя! Иначе хляб, изненадващо, има за всички, защото в момента особено, модата е като бързата храна.

Накъде ще се развива модата в бъдеще?.

Хмм… Странно е защото от една страна, нещата да се забързват, върви се към това да може още като се показва колекцията да я купиш. От друга страна, има тенденция на забавяне, идея да оценяваме повече дрехите си…  Например, да си купиш една дизайнерска дреха на млад, неизвестен творец и да си я пазиш, да си уникален. Мисля, че просто в бъдеще всички ще бъдат “модерни”. Модата ще е супер достъпна, но същевременно ще е по-трудно, защото ще изгуби от ексклузивността си и ще спре да означава нещо.

Има ли още накъде да се създава?

Нещата са много в застой в момента, нищо интересно, нищо ново. Аз лично чакам нещо да се случи.

Е, сигурно някаква ековълна ще се случи… Ще започнат да създават дрехи от… вода!

Хаха! Аз в конструкция и цялостна визия се чудя дали може да се случи нещо драстично.

Освен хората да мутираме и да се появят панталони с три-четири крака…

Какво трябва да има в един гардероб? В твоя какво има?

Да имаш някакви основи като дрехи. И различни връхни неща, с които да разчупиш. Няколко типа дънки, панталони, много тениски. Много якета!!!!

Определяш ли се като жертва на модата?

Понякога да. Наистина е трагично, изпадам в кризи като не знам какво да облека. Много е тежко, защото някои дни съм в определено настроение, имам някаква представа как да изглеждам в този ден и ако не я достигна е тъжно. Някой път пък нямам настроение и тогава е най-фатално.

Случва ли се да си намислиш нещо вечерта, да си приготвиш дрехите, да изпипаш детайлите и на сутринта да станеш и да кажеш: “Ооо, това сега няма да го нося!”

Случвало се е и затова не го правя. Има аутфити, които изглеждат идеално някой дни, обаче не можеш да повториш в други.

Казваш ли си понякога: “Ама как ще изляза така!? Ще ме помислят за луда!”

А-а това никога не си го мисля.

Това е присъщо на модните жертви. Какво би искала да работиш като завършиш, имаш ли идеи?

Свои неща, само за това мисля. Представям си го успоредно с работа, от която се изкарват пари, да направя фирма и сайт. За физическия магазин има време пък и не е необходим в днешно време, особено с българския пазар. Не мисля че ще е умно да разчитам само на това откъм финанси, иначе да, ще е по-трудно ако и работя.

Ще се справиш!

Казвали ли са ти и би ли се подразнила, ако някой ти каже, че това, с което се занимаваш, е несериозно? Какво би отговорила на такъв човек?

Не ми се е случвало, но и не бих се подразнила. Аз все си мисля, че звучи някак повърхностно, но хората не го приемат така, когато го казвам.

Иначе нямам какво да отговоря, всеки си има право на мнение. Не искам да убеждавам някого в нещо. Смешно ми е, когато някой каже, че не се интересува от мода, но си купува нови дрехи и ги подбира. То това е модата!

А ти самата не си ли имала моменти, в които да си мислиш “ей, сега да бях записала едно право или нещо с компютри…”

Оооо, неее, това звучи като кошмар.

За какво мечтаеш?

Да съм доволна от себе си, независимо с какво се занимавам. Да съм доволна, че съм направила каквото съм могла, за да стигна където искам.

Как си представяш думата „година” визуално?

От рождения ми ден до следващия, ама визуално… Златна единица!

Олекотеното яке на нов лад

korean-girl-in-lightweight-jacket

Тооо малко е късно вече, паднат ли температурите, модерно-немодерно – налага се да се мушнеш в нещо топло. И все пак, официално зимата започва на 21 декември, така че цял месец и отгоре предварително ви я презентирам тази тенденция, радвайте се!

Тенденция, тенденция – нищо ново под слънцето. Олекотените якета са си класика, мен ако питате, от поне 15-ина години вече не са мръднали от улиците, само се видоизменят. В началото бяха едни такива грозни, черни и на много широки хоризонтални ивици, носени предимно от мъже (коя жена ще иска да изглежда като в чувал, па макар и при -10 градуса). После се пооблагородиха малко, тук-там се запоявяваха цветове и по-разчупени модели, но пак си останаха в графата „спортни якета”. Въобще, известно време това си бяха просто едни евтини китайски грейчици, с които не е необходимо да изглеждаш супер-добре, но пък, в крайна сметка, зимата кой ли изглежда добре, а за сметка на това ти държат топло на дупето и други важни зони.

rihanna-in-sofia

За мен преломният момент беше якето-рокля, с което Риана се появи на концерта си в София преди ехееее, не помня вече колко години, старост-нерадост. Много ефектно беше. Тогава някак открих, че олекотените якета не са чак толкова торбести и грозни и с правилната кройка може да изглеждат не само красиво, но и много секси.

 

lightweight-coatВ последвалите години се запоявяваха какви ли не модели, олекотеното яке стъпи и на модния подиум и се превърна в равноправен и непоклатим моден атрибут. Повечето големи марки го рехабилитираха и набързо наизмисляха какви ли не причудливи дизайни, десени, апликации… Веднъж на една витрина съзрях такъв тип яке с дигитален принт на животинска козина. Аз го гледам, то ме гледа – наистина си помислих, че пред мен стои дългокосместа шуба, още ме е яд, че не го снимах. По-оригинално и устойчиво просто няма накъде!

Ultra lightweight jackets.png

Този сезон разнообразието от модели е огромно и позволява олекотеното яке да бъде пригодено дори за най-капризния гардероб. Съвсем спокойно може да го облечете и с по-официално облекло и да го съчетаете с обувки на ток. Най-голямото му предимство е, че не тежи и същевременно топли. Другото му, не по-маловажно предимство е, че омекотява ударите и ако се подхлъзнете на лед зимъска, натъртването ще е по-леко.

 

lightweight-jacketАплодирам технологиите и адмирирам находчивостта и снисходителността на дизайнерите, които позволиха на модните жертви да не треперят в тези и без това депресиращи месеци и да не хващат настинки за щяло и не щяло. Браво!

Сузан Саамиева за соцталгията, приятелството и идеалите

Текст от поредицата „Интервю с безизвестен”. Всички интервюта можете да проследите в раздела „Личности”.

suzan-saamieva

Сузан Саамиева бих описала с една единствена дума: шарена. Тя е дръзка, космополит, свободомислеща, на моменти непримирима с глупостта, с огромно чувство за хумор и силно изтънчен вкус. Тя самата си признава, че се случва да критикува нечий външен израз на разбиране за мода, например. Със сигурност ако търсиш препоръка за нещо красиво и качествено – книга, филм, музика – тя е точният човек. На 33, занимава се с маркетинг, но се изкушава от PR-a (връзки с обществеността, на български, още ПР). Какво още ми разказа Сузан, вижте сами:

Има ли нещо, което пропускам в представянето ти?

Обичам изкуството и не мога да живея без музика. Обичам да съм влюбена, но и понякога мразя да съм влюбена – прави ме много слаба и неконтролируема. А обичам да държа нещата в живота си под контрол. Не мога да оцелявам без списъци със задачи и без крайни срокове.

Ако трябва да обясниш на едно дете какво е маркетинг, какво би му казала?

Хммм, да направиш така че всяко нещо да изглежда симпатично на подходящия му купувач. За да знаеш кое е симпатично на някого, трябва да разбереш и какво харесва той. Това е малко по-сложно…

Много хора бъркат рекламата и ПР-а. Кое е общото и кое различното между двете?

За рекламата в повечето случаи се плаща, докато за ПР по правило би трябвало да не се плаща. ПР-ът може да оправи или развали това, което рекламата е направила, но е добре да вървят ръка за ръка и да са синхронизирани.

Удовлетворена ли си от това, с което се занимаваш? Би ли го избрала пак?

Да, но понакога съжалявам че не съм продължила да се занимавам с изкуство и писане.

Никога не е късно… Аз си мисля, че вратата винаги е отворена и човек не трябва да си я затваря сам. И също, в България е добре да имаш професия, която ти дава стабилност, а в свободното си време да правиш нещо, което ти доставя удоволствие. Много често става така, че от удоволствието се ражда успех, и то в най-неочаквания момент.

Абсолютно съм съгласна! И аз си помислих това – че и да бях избрала изкуство, трябваше да съм сигурна, че имам стабилна професия.

Аз съм учила китайски, китайците твърдят, че политическата им система е социализъм с китайска специфика. Има ли маркетинг с българска специфика?

Ооооо, да! В момента това е вълната на соцталгия – на 100 %. Всичко да е ретро и като от едно време. Намирам го за много грешно. Иска ми се хората тук да спрат да се взират в миналото, а да живеят за момента и да гледат в бъдещето.

Соцталгия, значи… Не се ли задържа твърде много това? От Пепи и кренвиршите… и май няма изгледи скоро да си отива.

Народопсихология – наречи го Стокхолмски синдром или друго, но когато хората са имали само един вид бира и са ритали срещу това, ми се струва абсурдно да искат отново това, при условие, че имат неограничени възможности. И шанс да надскичят миналото. Дори вече има една рекламна кампания, която се бори срещу това.

Аз се прибирам в България веднъж годишно и съдейки по нивото на рекламите, оставам с впечатлението, че аудиторията се оценява като манипулируема и глупава. Защо българските реклами са толкова плоски, според теб? Предполагам, че има и изключения де, ти ще кажеш.

Според мен, е въпрос на аудитория. Докато се гледат този вид реклами, ще продължават да се правят такива. Има и изключения, но като цяло малко се рискува. В повечето случаи решението се взема от жената на шефа и т.н., която не разбира от това, но щам дава парите, смята, че може да се изкаже. Общо взето, зрителите не са изискващи – ловят се на плоски реклами и това не произвежда нуждата от вдигане на качеството.

Иначе специалистите в рекламата и още 50 човека (образно казано) си коментираме рекламите и се дивим. Аз от дете съм свикнала да гледам чужди реклами и за мен нивото беше вдигнато, затова имам високи очаквания. А и не обичам да ме подценяват. Примерно, тук почти няма добра социална реклама, ако изобщо има такива. Сещам се само за една в момента.

Не е ли въпрос на пари?

Ами не е само до парите. Има компании, които рискуват, обмислят, но залагат на нестандартното. Има и такива с много сериозни бюджети.

А защо, при положение, че могат да минат и с по-глупави реклами, се напрягат? Не са ли усилия на вятъра?

Не, дават резултат. Хората, които държат на това се чувствт оценени и развиват привързаност към марката. Държи се на качество и да се откроиш. Те можеха да правят същото като другите, но това нямаше да ги отличи.

Мен лично страшно много ме дразни сексизмът в рекламите, даже веднъж писах писмо на една фирма, от чиято реклама се почувствах обидена. Някои хора не си дават сметка колко голяма вреда могат да нанесат на обществото с неподходящи или необмислени реклами…

Ооо да! Това е другото, което много се използва. И жените са станали някак резистентни или може би никога не са били по-различни от това. За мен също е обидно. Но има и много световни брандове, които също залагат на това.

Да, защото го има в обществото и е прието за нормално. И как да се бори обществото срещу това, при положение, че по телевизора им го показват? Хората се идентифицират с някакви образи, опитват се да водят живота, който им се налага…

Пебедата на Тръмп и факта че за него са гласували и цветнокожи жени е доказателство, че и в световен план има нещо сбъркано.

Да, от няколко години наблюбаваме как светът затъва синхронно в едни и същи проблеми.

А според теб как трябва да се рекламира България? Ако ти си министър на туризма, например, какво би направила?

Бих заложила на позитивизъм и на образа на младите хора тук – има вдъхновяващи, умни хора, с които е добре да се запознаеш и да обмените идеи. Бих заложила и на природата, но по по-Инсаграм начин. Изобщо трябва комуникацията да се насочи съм милениали, които пътуват много и има смисъл да са тук. Това ни е шансът! Не само руски пенсионери или алкохолен туризъм. Тук храната е вкусна и евтина – но не бих заложила на мусака, а на прекрасна и евтина риба, да речем.

Би ли емигрирала? Защо?

Бих. За по-добро. На моменти когато се усетя че съм се вкопала в балона от единомислещи хора, а това далеч не са всички, и се сблъскам с грубост, лицемерие и простотия, това ме отчайва. Искам децата ми да живеят по-добре от мен. И съжалявам че не го направих. Не мислех така допреди няколко години обаче.

Резултатите от изборите ми показаха каква е преобладаващата част от обкръжаващата ме среда. Има подобрения, но има и силна резистентност към облагородяването. Искам да живея някъде, където мога да отида с пижама на работа и това да не се сочи с пръст.

Неотдавна във Фейсбук профила си написа нещо за приятелството – че няма драма в това да приключиш приятелство, това са нормални неща. И на мен ми се е случвало да „късам” подобни връзки. Дай да я разчепкаме тази тема по-подробно…

Давай! На мен ми е за първи път да го осъзная това. Иска ми се да имам силата да се обадя на този човек и да му кажа, че вече няма смисъл, че не е същото, но все още е само вътрешно решение.

На мен ми се е случвало точно 3 пъти като последният беше съвсем скоро и като че ли ти ми даде допълнително кураж с поста си.

Просто нещата се изчерпвват, не даваме нищо един на друг и обичайно връзките свършват така. Освен ако не се поддадем на инерцията. Когато при мисълта, че ще се видиш с приятел ти е безразлично или се дразниш, значи е краят.

Аз смятам, че за да се стигне до там, явно сме си затворили очите за нещо веднъж, после още веднъж и после се е превърнало в навик. Аз много сериозно си подбирам контактите и приятелите. Не допускам неискрени хора покрай себе си. И ако не направя това отсяване в самото начало, после е неизбежно нещата да тръгнат в лоша посока. Виждам около мен хора, които с години поддържат приятелства, на които не държат, които ги натоварват, които не им дават нищо и нищо не означават. Просто да убиеш времето, да разнообразиш.

Да и при мен е така. Аз имам много малко приятели. Но в последния случай причината беше че човекът прекарено силно даваше свобода на егото си, а в приятелството трябва да уважаваме личността един на друг и да се грижим един за друг. Както в любовта, впрочем.

Може би просто ни е страх да не останем сами?

Категорично.

Ти как разбираш стила като понятие?

Стилът е като част от твоята идентичност. Това е личният ти почерк. Нещо което имаш, но възпитаваш и променяш с времето. Не съм фен на хора, които цял живот имат само един стил. За мен той трябва да е жив организъм.

Важен ли е стилът в маркетинга? А в живота?

Във всичко което правиш – дори и във възпитанието на децата. Ако разбира се държиш да имаш собствен подход, който да те отличава.

Една хипотетична ситуация: с теб се свързва някой важен политик и ти казва колко много те е похвалил някой, иска да му правиш ПР. Би ли се навила?

Ако бях ПР, не бих го направила. Не харесвам политиците. Бих го пренасочила към друг. Познавам доста политически ПР-и.

Защо?

Защото те лъжат. И не го правят за доброто на хората. Работила съм тясно с политици. Не съм срещнала нито един читав. Просто това са правилата на играта.

Ако имаш пред себе си човек, който има потенциал, но не е полагал никакви усилия да го развива, как ще го направиш достатъчно ерудиран/дипломатичен/изискан, за да стои адекватно в помещение с хора от хайлайфа?

Направо бих го пратила при консултант по личен имидж и етикет. Има специалисти, които биха се справили чудно с това.

Има ли такива в България?

Има. Познавам поне един, а вчера бях на лекция на друг.

Добре, значи, ако някой има нужда, да се свърже с мен, за да ги свържа с теб, за да ги свържеш с тях…

Абсолютно!

Какво обичаш?

Любовта и живота. Клишета, но… И себе си обичам. Трябваше ми време, но малко по малко го постигам.

Това да се обичаш ли?

Да.

За какво мечтаеш?

За това един ден да съм щастлива с това, което съм постигнала, да се развивам постоянно и да имам пълноценно семейство. А, и да пътувам повече.

Къде ти се ходи най-много?

Португалия.

И на мен ми се ходи там! Как си представяш един идеален ден?

Кафе, много рязходки, малки детайли които дя снимам, вдъхновявщи разговори и вкусна храна и ласките на човека, когото обичам. По-просто казано, като си легна в края на деня да се усмихна и да си кажа – ето заради такива дни си струва.

А думата „година” визуално?

Като листата на дърветата в преходния период между лятото и есента. Изреждат се картини на забързан кадър, но ми се иска да са шарени като тези листа – ярки и красиви. Такава искам да е годината ми.

Казах “СТИГА” на обезкосмяването!

Снимка: http://hairylegsclub.tumblr.com

Такааа… Първо, за по-шокиращо, ще ви кажа, че си пуснах косми на краката. От мързел, да. И от стремеж за оригиналност, изключителност, революционност и т.н. Ама най-вече от мързел. Обяснявам…

Когато бях във възраст да започна с кракобръсненето, баща ми проповядваше, че веднъж обръсна ли си краката, космите ми ще станат като на брадата му и ще стърчат през чорапогащника. Успя да ме заблуди за известно време, признавам. После просто последвах всичките си връстници, без много-много да се замислям.

Днешният модел за красива жена изключва телесното окосмяване. Когато в един момент ми писна и започнах да си давам сметка, че от сега нататък няма мърдане – цял живот ще трябва да играе бръсначът, направо ми идеше да удуша хората, наложили този модел. Обяснявам веднага, че аз съм от онези щастливки, чиито косми са сравнително светли и редки и не ми излизат черни точки на следващия ден от бръсненето, така че цялата занимавка ми отнема около 5 минути седмично. Никога не съм ползвала епилатор, дори имам фобия от него – аз на болка не търпя. За принципа на коламаската само съм чувала, но никога не съм виждала нагледно. И въпреки това смятам за изключителна насправедливост това, че трябва да се подчинявам на някакъв си модел.

В някои култури обезкосмяването при жените (и окосмяването при мъжете!) е задължително и това е продължавало с векове. При европейците обаче нещата са излезли извън контрол през втората половина на ХХ век, когато разни производители на продукти за епилация са започнали чрез реклами да внушават срам на жените от окосмението им. Срамът е голяма сила, казвам ви. И понеже хората много обичаме да се състезаваме, да сме първи в едно или друго нещо, по-инициативните каки са започнали да се бръснат тук и там, а след това и другите, да не останат по-назад, са ги последвали. Комплексите са другата голяма сила, с която рекламната индустрия твърде често си играе, да не кажа непрестанно.

И като се започна, всички решихме, че искаме да сме красиви, обезкосмени, гримирани, фризирани, с красиви дрехи, забравихме кой е вътре, важно стана само какво се вижда отвън и дали това, което се вижда е угодно на- и поощрявано от околните. На човека – майната му!

През октомври 2007-а бях се наредила на дълга опашка в един пекински университет и чаках да си подам документите, да се запиша като студент. Зад мен стоеше рускиня с бръсната глава, а пред мен – англичанка с дълги руси косми на краката. Този момент с тази паника у мен и този явен шок, идващ от първично нетолерантната ми българска същност, ми се е запечатал и с годините започнах да възприемам и едното, и другото като нещо напълно нормално и неосъдително. И понеже през 2015-та вече си обръснах главата, оставаше единствено да си пусна косми на краката, за да затворя кръга и да се успокоя.

Обявих си един No Shave October, запратих бръснача някъде в небитието и съвсем умишлено спрях да се обезкосмявам. Една приятелка веднъж ми сподели шепнешком, че през зимата, понеже ходи главно с панталони, изобщо не се занимава с обезкосмяване. Усилие правила само лятото, ходила на коламаска преди плаж или друго събитие, изискващо гладки крака.

Много добре се чувствах, феминистката в мен ликуваше и не пропускаше да натрие носа на коконата, която малко се депресира. Изводите от експеримента са няколко:

  • Космите не загрозяват краката, особено ако са си вашите. Лично моите не се виждат с просто око на разстояние от метър нагоре.
  • Космите идеално се скриват в чорапогащник, ако толкова ви пука от мнението на околните. Аз се преборих с пукането, но все пак е есен, експериментът следва да бъде приложен в летните месеци, ще ви държа в течение.
  • Ако имате прави и стройни крака, космите няма да ви попречат да изглеждате привлекателни и секси (справка: главната снимка на блога, снимана след началото на експеримента).
  • Ах, колко е страхотно да не трябва да мислиш И за това!
  • Средностатистическият мъж (в случая е използван само един – моят) не прави разлика дали сте скоро или не толкова скоро обезкосмена.
  • На средностатистическия мъж изобщо не му дреме кога и дали сте си обезкосмили краката.
  • Ако един средностатистически мъж ви обича, ще продължи да го прави, дори след като му кажете, че не сте си бръснали краката от седмици.
  • Ако при задаването на въпроса „защо го правя?”, отговорите са неубедителни и сочещи към външна мотивация, човек трябва да се замисли.
  • Обезкосмяването води до загуба на време и допълнителен стрес за и без това изтормозената модерна жена.
  • Космите не са нещо мръсно, при условие, че се къпете често.
  • Усещането за гладки крака е по-приятно от усещането за окосмени такива.

В заключение бих добавила, че всяка мода както е дошла, така може и да си отиде, стига да има достатъчно инициативни каки, които да запретнат ръкави, да тропнат с крак и да поставят началото на нещо ново. Важно е да си дадем сметка, че борбата с неудобствата, с които живеем и се примиряваме зависи най-вече от нас и от това, какво се случва в собствените ни глави, ако ги имаме. Аз отказвам да бъда жертва, отказвам да бъда модерна, отказвам да бъда част от стадото. Чао!

Отишла Цура на седмица на модата

Ама как така отишла на седмица? А не може ли да е отишла на ден? Или на 5 минути? Трайте, четете и ако ви стане смешно, да знаете, че е от хормонален дисбаланс, няма нищо общо с тази статия (която е написана отдавна, но по неведома за мен и, респективно, вас причина прашасваше, изоставена и онеправдана).

0034_31a000175710034

Да обясня, че тук съм се напрегнала да фокусирам дамата с веещото се пончо ли е, рокля ли е – представа нямам, но много хубаво се вееше, а тя постоянно мърдаше, тия хора като знаят, че ги снимат, да вземат да постоят неподвижно ли…?

Напоследък ми беше толкова комфортно без мода… Не знам какво ме прихвана да се ровя пак в тенденциите, сякаш си нямам друга работа. Реших, че най-лесният и егоистичен начин да актуализирам информацията е като намина покрай някое от дефилетата за Пролет 2017, така и така си ходя периодично до тези места в Париж, хем и малко полезна работа да свърша.

Отварям да проверя къде и кога са ревютата и какво виждат очите ми – в графика има изписани дизайнерите, времето, но не и мястото на ревютата. Шок и ужас! Колко време съм спала и кога съм изпуснала момента, в който се е случила тази жестокост към нищо неподозиращия моден фен в отпуск по майчинство?

Мдам, явно на хорицата им е писнало от целия цирк, от напразния сеирлък и от тълпите и са решили всичко вече да си е с покани, както си му е редът, да не се вдига излишен шум – който разбрал – разбрал. А, ето! Моят любимец Ели Сааб е в неделя от 15 часа. „Място: Вижте поканата”. Добре, че всяка година ги прави в парка Тюйлери, в нещо като временни шатри, една бърза разходка и ще съм в крак с новостите.

Какво стана, уж тръгнах навреме, а след като се въртях в търсене на паркомясто, станало 16 часа. Вече псувах наум, когато се оказа, че нищо не съм изтървала, защото като вървях към парка, по тротоарите все повече се носеха крехки мадами, издокарани в ефирни и крайно несъобразени с метеорологичните условия одежди. Пощраках с верния дядов „ФЕД”, имах останали няколко кадъра до края на филма, поразходих се натам-насам и като цяло се информирах.

0031_28a000175710031

– Пьенооо, къдей тоя парк Тюйлъри, ма? – Аз ут толкуз дървета никъв парк ни виждам.

Това, че мястото на ревюто не беше широко разтръбено изобщо не означаваше, че нямаше хора. Първо, всичките туристи бяха се накачулили по всевъзможни огради, стъпала и почти висяха от дърветата, снимайки този парад на суетата и недоумявайки защо, за бога, истеричното множество от фотографи, блогъри и просто комплексари тича напред-назад, пищи и снима в захлас някакви странни и никому неизвестни личности, облечени като на карнавал в лудницата. Усмивки, подигравки, шегувки – все неща, на които хората от модния бизнес гледат с насмешливо снисхождение. Блогърите по старому си бяха там, всички хора, които са искали да отидат, са отишли, независимо от това, че мястото на ревюто е „тайна”. Лошо впечатление ми направи това, че имаше адски нацупени жени, които гледаха с бялото на окото си. Не разбирах причината за обидата им, но чак ми ставаше неудобно, че съм понечила да насоча взор към тях. Уж красиви, видимо богати, а същевременно недоволни и нещастни в излъчването си. Жал да ти стане!

Много забавно беше, когато се появиха Кендал Дженър и Джиджи Хадид, така, горе-долу през 2 години най-желаното име се сменя с нещо по-екстравагантно като звучене и напълно повтарящо предишното като излъчване. „Момичетата на момента” задължително трябва да са синеоки, за предпочитане руси, с леко болно излъчване и променливо сладникави. А забавно беше, защото както си вървиш спокойно по тротоара, изведнъж срещу теб се задава една тълпа хора в черно, които силно напомнят рояк пчели в поведението и движението си, а и по начина, по който звучат. Първо е плахо, тихо, прокрадват се да хванат най-добрия кадър, който след това ще ги „храни” цяла седмица, после, когато вече и останалите са разбрали коя е „звездата”, се стига до откровено бутане, бягане и подвикване с цел да се възползват колкото се може повече от известността на въпросната личност. И накрая роякът, задоволен или не съвсем, се разпръсква в очакване на следващата жертва.

Разбира се, както всеки път, имаше и от онези накипрени, никому неизвестни момичета, които идват на групички или поне по две, изглеждат екстравагантно и веднага се набиват на очи, обикновено от главата до петите са в актуални тенденции или такива, измислени от тях самите и просто търсещи атракция, поле за изява или най-елементарното, внимание. Къде по-добре да оценят модните ти напъни, ако не там?

0037_34a000175710037

Випуск 2017 в аванс

Определено обаче най-голяма сензация предизвикаха тези двайсеина „моделки”, всичките до една френскоговорящи, които се появиха едновременно, облечени в семпли дрехи (както се изрази една приятелка в последствие, като от бал през комунизма), застанаха в една линия и просто позираха, мълчаливо и тържествено. Вероятно мнозина са помислили, че имат нещо общо с колекцията на Ели Сааб, но всъщност нямаха. По мои лични предположения става дума за поредна пиар кампания на някоя масова марка, хич няма да си мръдна и пръста, за да науча коя. Може марката и да не е масова, но със сигурност бяха се насочили към тази целева група, опитваха да наложат подсъзнателно на публиката някакви трендове, вероятно дори са успели… След общите снимки, се разпръснаха и всеки фотограф си грабна по една да си я щрака на воля.

0039_36a000175710039

Аз си харесах мацката в бордо, много красива ми се стори и реших и аз да си открадна от нея. После като се разходих, видях, че новост е някаква огромна шатра, превърната в ексклузивен „мол”, до който достъп имаха само хора с пропуск, предполагам, някакви, свързани със Седмицата, купувачи, журналисти, редовни клиенти. Трикове ни вкарват – колкото по-ексклузивно, толкова по-желано. Явно Парижката община е решила максимално да се възползва от модната фиеста и да докара допълнително някой и друг доход. Кога, ако не сега?

0036_33a000175710036

Седмицата на модата е и време за срещи на инакомислещи от всякакво естество

След гюрултията в Тюйлери, много от хубавите дами и господа се изсипаха на улица Сен Оноре, където се намира голямо количество магазини за скъпи облекла и аксесоари, на всичкото отгоре много от тях бяха затворени и допускаха само някои клиенти, не разбрах на какъв принцип. Отвън изглеждаше сякаш се разпродават уникални и единствени по рода си артикули. Да, да, те всички така казват. Видях страхотно облечени хора, много мода, тази атмосфера няма как да я усетиш по друго време на годината – концентрацията на интересни визуални комбинации, стил, креативност и не на последно място – шантави личности – е най-голяма по време на Седмицата на модата.

Така че като цяло съм доволна от това си преживяване, макар и мимолетно. А и, друго си е, да знам, че най-вървежният цвят за тази есен е пепел от рози… Вече ще мога спокойно да си лягам и да се будя сутрин.