Да останеш без коса за една година

Някой път като ми доскучае, решавам да направя нещо щуро. Миналата година някъде около края на май ми се роди великолепната идея да се обръсна гола глава. Винаги съм го намирала за екстравагантно и дръзко, като бях малка, по една от казанлъшките кабеларки постоянно въртяха песента на Шинейд О’Конър, “Nothing compares to you”, и може би тогава съм била за пръв път очарована от идеята за жена без коса. После, гледайки как една по една световно известни личности си бръснат главите, още повече ми се приискваше и аз да го направя. Последната година в гимназията беше един такъв проблясък, но не посмях – исках да бъда хубава за бала. После все нещо изникваше – постъпване в университет, първо впечатление пред преподаватели и състуденти, изпити… Хората много обичат да лепват етикети и явно аз също съм била с предразсъдъци и някак ме е било страх как ще ме приемат околните. След това пък тръгнах по интервюта за работа, смених няколко „професии”, все нови хора, нови колеги, клиенти – не върви.

И ето, сега, като се задомих и като се закотвих вкъщи да гледам деца, тази идея отново се прокрадна и миналата година изби в цел. Обсъдих го с мъжа си, той беше доста изплашен в началото, но успях да го съборя с довода, че всеки трябва поне веднъж през живота си да се види с гола глава, не е ли така? Реших, все пак, че преди да го направя, има някои неща, които не бива да пропускам като възможност, например това да се видя руса или в някакъв друг ненормален цвят. И така, започнах с експериментите.

Това беше косата ми преди – както се вижда, съвсем здрава, естествена, небоядисвана коса.

2

Първо станах руса, но изобщо не ми хареса

3

Синьото беше шокиращо, но пък съвпадна с един рок-фест + море и успях да се почувствам като русалка

4

След няколко седмици избледня в нещо неопределено и единственият изход беше фризьорска намеса. Там направо ме подстригаха…

5

И превърнаха в брюнетка

6

Оставих косата да си почине малко, а аз…

7

…междувременно забременях, за да не ми е скучно – тук съм в 5-я месец

8,5

Пролетта отново се вдъхнових, обезцветих се и пробвах една розова боя, която обаче много бързо се отми

8

Затова нанесох червено – ето ме с Ян, синът ми

9

И накрая, след като родих малката Лора, дойде моментът да се простя с косата си. Мъжът ми ме фризира първоначално в този „гребен”, ей-така за майтапа

10

Естествено, веднага го махнахме и ето така изглеждам сега

11

Това да си с гола глава си има както много плюсове, така и доста минуси. Ще започна от минусите – еднообразно е, няма много варианти за прически, губи се доста женственост, може да се настине бързо, защото в първите дни усещането е сякаш главата ви е постоянно мокра, всяко повяване на вятъра се усеща; привличат се нежелани погледи, някои от които не съвсем позитивни. Впрочем, за това ще напиша малко по-надолу. Позитивите са сякаш повече – мие се за нула време, пести се от продукти за коса, имате повече време за други важни неща, тъй като не се налага да я сушите/изправяте/фризирате – винаги сте във вид, приемлив за околните, ставате от сън и вече сте с прическа.

В отношението на околните се забелязва сериозна промяна. Първата реакция на всички е шок и изненада, на някои им е доста трудно да ме познаят без коса, кой да си помисли, че лицето толкова много се променя! След това според характера на човека следват или недоумение и купища въпроси, или похвали и възхищение. Но с познатите е ясно, по-забавно е с хората, с които се разминавам по улиците. В погледите им се четат различни неща всеки път – някои изразяват отвращение, други – респект, трети просто неразбиране. Със сигурност, никой не остава равнодушен към жена без коса – дали е преживяла нещо и затова го е направила, дали се е наложило поради някаква причина – поради каква, дали е някаква форма на протест – срещу какво, дали пък не е от тези феминистки, които черпят вдъхновение от мъжете в армията и искат да се представят като борбени жени?

Тъй като Париж е мултинационален и мултикултурен град, неволно си направих и социален експеримент. В различните култури голата глава се свързва с различни неща – в будизма жените с гола глава обикновено са монахини, затова повечето азиати ме гледат със страхопочитание. Африканките доста често бръснат главите си, затова от тях получавам сравнително позитивни погледи, въпреки че някои излъчват и доза подозрение. Говорейки с французи, осъзнах, че за тях голата глава не е нищо повече от естетически похват, нещо, свързано със стила. Мюсюлманите са доста негативно настроени, повечето индийци, сякаш, също. В Интернет попаднах и на много забавно четиво, описващо характера на жената с гола глава, сякаш става дума за отделен пол.

Впрочем, говореки за полове, струва ми се, че не съм особено привлекателна за силния пол така гологлава. Няма ли някой кичур да се развее романтично, нещата добиват твърде груб вид. Явно силните еманципирани жени отблъскват по-голямата част от мъжете. Същевременно, на опашката в супермаркета ми предложиха два пъти помощ с покупките. Така де, може би е било заради това, че съм с две малки деца, но вероятно голата ми глава буди допълнително състрадание…

С две думи, да се лишиш от коса си е чисто ново изживяване и не съжалявам изобщо, че го направих. Продължавам и да мисля, че всеки трябва да го изпита поне веднъж в живота си. Оставям ви с тази мисъл, а аз отивам да си намажа главата с крем против слънце. ;)

Теодосий Теодосиев през моя поглед

Моят клас с класната в средата - Стефка Георгиева

Моят клас с класната в средата – Стефка Георгиева

Не си спомням да бях чувала за Тео преди 2000 г. Тогава ме приеха в Математическата гимназия в гр. Казанлък, в паралелка с профил „информатика”. Какво ми е останало от информатиката – друг въпрос. Но от гимназията като цяло са ми останали много хубави спомени и истински приятели, с които и до днес поддържам връзка.

Физиката е една от основните науки и човек, за да я разбере, първо трябва да я оцени. Аз я обожавам, нищо че явно не ми достигат способности, за да съм добра в нея. Още от прогимназията нещо не се спогодихме с физичните явления и когато в 8-и клас се срещнах с учителя Теодосий Теодосиев, знаех, че бъдещето ми по този предмет не е никак розово. Но Тео е толкова магнетичен, че няма как да не те заплени с онази лекота в общуването, със скромността си, съчетана с огромен преподавателски талант, с всичките качества, присъщи на големите хора. И не е като да нямахме други страхотни преподаватели, просто неговите похвати бяха неповторими и открояващи се. Веднъж срещнал ли си го, остава ти белег за цял живот.

Първата ми оценка на контролно при него беше 2,1. Точно така, при него няма половин оценка или цяла. Той си слага десетичната запетая и по някаква негова логика допълва с подходящата цифра. Може би зад тези цифри стоеше сложна система за оценяване, но моите някак все не достигаха половинката. Но и аз не се впрягах особено. На контролните ни разделяше на две групи – двойки и единици. Нас това ни забавляваше.

Спомням си как веднъж реших, че ще уча за контролно. Седнах и изядох уроците от учебника. Да, ама това въобще не ми помогна да се справя със задачите. Всъщност, Тео никога не се е водил по учебник или поне аз оставах с такова впечатление от часовете му. Добре, че поне учебникът съществува, за да си прочете човек за какво иде реч и да си обясни поне донякъде това, което той обяснява на черната дъска с разните му странни чертежи… Като казах черна дъска, не мога да подмина и начина, по който трие тебешира – винаги с последователни хоризонтални и вертикални движения, така че линиите да са успоредни или перпендикулярни. И след всяко забърсване, гъбата се мокри отново – Тео не понася мръсна дъска! Чудя се, дали би се навил някога да използва бяла дъска с маркери?

С Тео

В стаята по физика след един от часовете, изражението му говори достатъчно…

Часовете при него протичаха по-скоро като лекции в университет – нито ни е държал сметка кой кога влиза/излиза, нито беше стриктен в отбелязването на присъствие… Искаш – учиш, не искаш – твой проблем. Често се шегуваше, че средното образование не е задължително, и подмяташе, че хигиенисти винаги са необходими на обществото. „Който не иска да учи, може да отиде пред пощата, да изплези език и хората да си навлажняват марките на него”, казваше.

Затова и в часовете му беше винаги пълно. Никой не си е и помислял да бяга от час на Тео. Какво може да ти се случи – да те изпита и да не знаеш? Ами че това се случва с 90 % от учениците… Другите са тези 10 % надарени кадри, за които той се бори. Но пък такъв купон не се изпуска. Наред с обясненията, теорията и задачите, вървяха и вечните му вицове, бисери и поучителни истории. Нямаше как неговите часове да са нормални, Тео знаеше точно как да разговаря със самоуверени тийнейджъри, за да им влезе под кожата. Може би защото не слушах останалото, съм запомнила много от историите му и често си ги припомням по различни поводи. Той ни научи на много неща, направи ни личности. Караше ни да се замисляме не само за нещата в училище, а и за важни социални теми, без това да ни натоварва, тъкмо напротив – все намираше начин да вплете някоя смешна история, малко черен хумор, някой път направо груб…

През годините се опитваха да го изкарат какъв ли не – сектант, педофил, расист… Е, може би на някого не му е харесвала откровеността му, някой не е бил достатъчно интелигентен, за да проумее тънката му ирония на моменти и си е направил грешни заключения. В крайна сметка, човекът изказваше гледни точки, никога не ни е натрапвал мнението си, по-скоро ни отваряше очите за неща, за които никога не се бяхме замисляли. От цялата работа видни са само отличията му, а през 2014-та дори го титуловаха „Мъж на годината”.

На Тео му беше ясно кои деца са надарени и кои, като мен, нямат шанс със науката. Но не убиваше ничий ентусиазъм. След няколко неуспешни опита от моя страна да се сдобия с оценка, различна от 2, се амбицирах и реших да посетя школата, която Тео води през уикенда. Станах рано, беше зима, обаче аз исках да видя, дали пък няма да ми помогне това по някакъв начин. Отидох там, умрях от студ и отново нищичко не разбрах. Май тогава си дадох сметка, че от мен учен няма да излезе, вдигнах ръце и си казах, че физиката не ме интересува, пък и не бях готова на чак такава саможертва всяка почивна сутрин.

И тъкмо си представях как едва ли ще завърша успешно първата учебна година в гимназията, когато реших да не бездействам, а поне да проявя малко оригиналност. На поредното контролно, вместо да реша задачите и да отговоря на въпросите, започнах да стихоплетствам на белия лист и написах някаква глупава поема. Тук е моментът да кажа, че хич не съм талантлива откъм писане на поезия, но съм музикална и ритмична и боравя добре с рима, та даже се получава и смешно някой път. Навъртях ги едни за каквото се сетих от физиката, включих и имената на някои от известните ми физици и така предадох листа. Получих оценка 3.6, което беше повече отколкото някои други от класа получиха, а бяха се старали да научат нещо. Зарадвах се, макар че беше несправедливо спрямо останалите.

И така, през следващите години на всички контролни при Тео аз творих, а той снисходително ми пишеше повече от 2 и успявах някак да завърша срока и годината, без да се наложи да се явявам на поправителен изпит. Ето такава добра душа е Тео. И бяхме в прекрасни отношения, аз си прекарвах страхотно в часовете му, имах дори тетрадка, в която прерисувах чертежите от дъската, но имаше и голяма доза лично творчество. Любимо ми беше като каже „хайде сега нарисувайте си една извратена линия” или пък „извадете си инструментите и пишете”. Някой път, ако се разприказваме в час докато той пише нещо на дъската, се обръщаше и с най-строгото изражение, на което е способен, (което също ни разсмиваше) казваше „Ей!”, а след това повтаряше: „Кой не изпълнява командата „Ей!”?” После задължително следваше някой виц, защото самият той осъзнаваше, че явно ни е доскучало от теория. И така, развеселени и разтоварени, бяхме готови за поредната доза наука.

Беше традиция абитуриентите да го канят всяка година на бала си, дори и само за да видят как изпълнява прословутия си „Танц на радостта”. Парчето винаги беше едно и също – „Urgent” на „Foreigner”. И нашият бал не беше изключение и си получихме шоуто, както беше обещано.

Година след като завърших гимназията

Година след като завърших гимназията

После се пръснахме из университетите на България, на някои физиката помогна, в главите на други, като мен, остана само лицето на физиката – не, не Стивън Хокинг, а именно Тео. Когато имам възможност и се прибирам до Казанлък, винаги се отбивам през МеГе-то, както всички го наричаме. Радвам се като видя всеки от преподавателите си, но не пропускам амфитеатралната стая в дъното на десния коридор на първия етаж, точно до секретариата. Това, впрочем, беше и наша класна стая в продължение на 5 години. Веднъж нахлух по време на час и той много ми се зарадва. Макар че вече учех китаистика в Софийския университет, той ме представи на учениците като една бивша поетеса. Посмяхме се и после ме покани да остана до края на часа. Поседях си със зайците и си припомних с носталгия отминалите години.

Реших да драсна една от моите поеми и да му я оставя после. Получи се сериозно и сантиментално и в един момент просто излязох от стаята и се разревах. После се върнах и дочаках края на часа. Естествено, оставих му поемата. Кой знае, може би прашасва някъде в архивите му, заедно с другите малоумщини, които съм писала.

Много съм благодарна, че съдбата ме е срещнала с него и че съм имала честта да ми преподава, макар и да не помня почти нищо от физиката като дисциплина. Е, добре де, помня закона на Ом… Бях си го пришила на дънките.

Трябва да завърша с пожелания. След като го споходи славата, се надявам да има още повече хъс и ентусиазъм и да продължава да работи неуморно, както винаги го е правил, за бъдещето на България, за младите й хора. И може да прозвучи малко егоистично, но ми се иска да е здрав още дълги години, за да мога да пратя сина си на лятната му лагер школа, когато порасне. Бих се радвала да бъде добър по физика, за разлика от майка си.

НЕ правете тези 10 неща, ако сте абитуриенти!

Ах, този бал! Голяма подготовка, голяма еуфория, накрая една голяма дандания и толкова!

От година на година абитуриентските балове все повече се превръщат в един абсурден цирк, някаква манифестация на кича и суетата и всенародно избиване на един единствен комплекс – този за недоимъка. Но ще оставя философските размишления за друг път, понеже, когато аз бях абитуриентка, виждах нещата по коренно различен начин и ми се струваше много наложително да бъда красива на 24-ти май и че едва ли не от това зависи животът ми след това. Така че спирам с поучаването. ;)

Всяка година с интерес следя баловете и това как младите хора виждат купона през своите очи. Най-вече ме интересуват нагласите и вкусовете на подрастващите и спрямо това, което виждам, правя някакви мои си заключения. Прави ми впечатление, че някой път младежите не си дават сметка в колко нелепи ситуации попадат и какви ужасяващо абсурдни снимки качват в Интернет. Реших да подхвърля няколко съветчета, с които да помогна, за да не ви е срам по-късно когато разглеждате снимки от бала, а и на самия бал, да не привличате чак такова внимание с негативни неща.

  1. Не прекалявайте! Колкото по-семпла е роклята ви/костюмът, толкова по-добре. Мислете за визията си като цяло, а не като отделни елементи. Нека ако имате някакви къдрици в роклята, косата ви да не е задължително на същите къдрици. Тогава става прекалено. Акцентирайте върху една част от тоалета – аксесоар, дреха или пък прическа. Колкото повече „крещящи” неща имате по себе си, толкова по-голям е шансът да изглеждате вулгарно и пошло. Ако се водите твърде много по тенденциите на момента и изберете комерсиален вариант за визията си, много е вероятно след няколко години да ви се струва, че сте изглеждали ужасно. Всъщност, вкусовете ни се менят постоянно според модните тенденции и каквото и да изберете, възможността да мразите избора си или да се срамувате от него след време е огромна.

  1. За момичетата – не се разголвайте твърде много. Това не само че е демоде, а e и грозно. Може да подчертаете красивата си фигура и само с по-тясна рокля, не е задължително да лъщи гола плът от всяко вазможно място. Вие сте само на 18, не е нормално едно момиче да изглежда като порно актриса на тази възраст. Замислете се и се съгласете. Направете така, че след 10 години да не ви е срам.

  1. Не си правете снимки с официалния тоалет в домашна обстановка, освен ако не живеете в много изискано жилище. Съгласете се, че е много неуместно човек да изглежда като принц/принцеса и да е седнал на опърпаното канапе от студентските години на родителите си или да позира на фона на соц-секцията от втората половина на миналия век, която е останала в семейството като завещание от баба и дядо. Дааа, този тип снимки може да се разглеждат и като много хипарски, ама трябва да се представят на различно място за тази цел. Арт-арт, колко да е арт?
  2. Още по-нелепи са снимки от рода „аз съм експонат, нещо като Мики Маус, левче-кефче за снимка”. Еми, не е кул някоя много изискана мацка да е наобиколена от цялата си рода – както са си по клинове, анцузи и джапанки. Ако ще се снимате с роднини, поне нека да са и те в официално облекло. Ако някой настоява за такива снимки, убедете се, че те никога няма да попаднат в онлайн-пространството. За целта, правете физиономии или се обръщайте, уж случайно, така че да не ви се вижда лицето. 100 % тези снимки няма да бъдат публикувани.
  3. Не бъдете изкуствени! В момента, в който облечете официалния тоалет, вие сте друг човек. Изглеждате напълно различно и всички ще ви видят в нова светлина. Ако сте били задръстени, сега ще се откроите. Ако сте били много разкрепостени, сега е моментът да сте по-изискани. Със сигурност, печелившата формула е да бъдете себе си и да се държите достойно. Ако тръгнете да позирате, да влизате в роля, ще ви надушат от километри. В крайна сметка, доскоро сте ходили на училище с хората, с които сте на бала и малко или много ви познават. А и поставянето на маска означава минимум забавление, а все пак, идеята на абитуриентския бал е най-вече приятното преживяване и емоцията, а не демонстрацията на пари и физически данни, както много хора си мислят.

  1. Не привличайте внимание насила! Колкото повече го правите, толкова по-просташки ще изглеждате. Това с ненормалното крещене е прекрасен пример. Особено ако сте момиче. Оставете тази работа на момчетата – нека си викат. Те ще страдат на другия ден от пресипване. Много грозно е едно момиче да вика с пълно гърло и когато виждаме такива снимки по вестниците, направо се чудим, къде им е бил акълът на тези девойчета…

Към същата точка мога да добавя и наема на екстраординерно превозно средство, каквито станаха много модерни напоследък – трактор, каруца, комбайн, пожарна, камион, камила, шейна с кучешки впряг и… каквото там още се сетите. Ако толкова искате да сте с оригинално возило, наемете някой лъскав ретро автомобил, ще сте много по-стилни. А още по-удачен за имиджа ви вариант би било да се придвижите до мястото на срещата на велосипед, така както сте в официалния тоалет. Не само че ще привлечете внимание по един стилен начин, ами и защитавате „зелената” кауза.

  1. За дамите – не забравяйте бельото! Съчетайте го предварително с тоалета. Това е нещо, за което понякога не се замисляме. Аз например тичах да си купувам чорапи деня преди бала и се оказа, че са дефицит навсякъде, тъй като всички бяха решили да ги оставят за последния момент. Изберете подходящ сутиен, ако изобщо има нужда, да не се окаже, че се виждат презрамки и „развалят” модела на роклята. Силиконовите са абсолютно забранени! Помислете добре над това решение и, ако трябва, потренирайте с бельото и роклята вкъщи и проверете дали не се свлича нещо, дали не пада, защото няма да е приятно в деня на истината да трябва на всяка минута да си подръпвате нещо тук и там.

  1. За дамите – носете си удобни обувки, защото никой не може да издържи на токчета цяла нощ, освен ако не сте решили да седите на стол през цялото време. Ако по принцип не сте свикнали да ходите на токчета, поработете над походката си. Обувайте ги вкъщи и ходете колкото може повече, за да добиете необходимата увереност. На мен ми се струва много грозно и грубо да видя момиче, което иначе изглежда добре, но да си криви краката по време на ходене, или пък да ходи разкрачено като мъж или да си сгъва коленете като стъпва. Да не се случва и да си изкълчите я глезен, я нещо друго! Ходенето на ток си е изпитание и ако не ви се отдава, по-добре не рискувайте. Намерете си някои по-лъскави „балеринки”, които да ви се връзват с тоалета и не се мъчете.
  1. Не очаквайте твърде много! В крайна сметка, това е само една вечер и тя си отива, както и всички други вечери. Не си мислете, че всичко ще бъде перфектно и безупречно, по-скоро си представете най-лошия сценарий и се придържайте към него в очакванията си. По-добре да останете приятно изненадани, отколкото крайно разочаровани.

Обувките на пролет 2015 – изчанчени, но удобни

И тази пролет, за пореден сезон модата е подчинена на комфорта, три пъти „УРА!” Тенденциите при обувките са за платформи, флатформи и въобще, равни подметки, които обещават краката ни да се чувстват добре. Присъстват огромно количество камъни, на почит сред големите дизайнери също са златистото, сребристото, лакът и блясъкът. Естествено, не липсват и обувки на ток, но дори токовете този сезон са с една идея по-ниски и по-широки от обичайното. Стремително се движим към модела с нисък квадратен ток и леко заострен нос, но нека не изпреварваме събитията! Да не забравя да обърна внимание и на „обувките” тип чехъл, слагам кавичките, защото за мен чехлите никога не са били обувки, няма и да бъдат. Но за някои дизайнери явно е напълно естествено една дама да носи чехли в комбинация с нещо различно от пеньоар. Няма да си вра носа в неща, недостижими за въображението ми, просто ще замълча и ще оставя снимките да говорят вместо мен…

Chloé

Rag & Bone

 Kenzo

Salvatore Ferragamo

Chanel

Comme des Garçons

Michael Kors

 Balenciaga

 Marni

 Rick Owen

 Roberto Cavalli

 Céline

 Dries Van Noten

 Marc Jacobs

Снимки: style.com

Прозрачност и сексапил през пролет/лято 2015

Още една гореща тенденция – прозрачни загатвания в дрехите, които хем да развинтят фантазията, хем да оставят скрито най-важното. Много деликатни мрежести ивици, синтетични прозрачни материи или откровени, но умело изрязани дупки разкриват части от тялото на пролето-лятната кокона. Ако сте решили да експериментирате с този тренд, трябва да сте убедени, че мястото, което разголвате е добре оформено. Погледнете на себе си критично и открийте слабите и силните черти на физиката си, за да подчертаете само достойнствата.

Ето и няколко нагледни примера:

David Koma

CG

Fendi

Ermanno Scervino

Au jour le jour

Tadashi Shoji

Whit

Whit

Снимки: style.com