
Ваня Падалова е страшно интересен човек, когото срещнах случайно в едно купе на един влак по направление Пловдив-София преди година и нещо. Направи ми впечатление още на перона, имаше най-нормалния поглед от всички наоколо. Без грам поза и претенция. Дори ми стана неудобно, когато се разминахме. После ме намери във влака. Заговорихме се и след като каза, че живее в Китай, можехме спокойно да продължим да говорим на китайски, което не направихме, естествено.
Ваня учи за Китай и китайците, но не просто за видимата страна на нещата, задълбала е в древните китайски философии. Когато я срещнах, беше прясно завършила магистратура Синология (China Studies) в университета в Ханджоу и ѝ предстоеше докторантура по Китайска философия в Сямън. Звучи сложно, но като добавим създалата се невесела ситуация покрай пандемията, нещата стават направо невъзможни, особено в Китай!
И те наистина са такива за Ваня, която по стечение на обстоятелствата се връща в България, но нека не ви разказвам всичко, вижте сами…
Мисля да започна интервюто наобратно този път и да те попитам как си представяш визуално думата „година”?
Представям си я в различни сезони, с много снимки на различни места, с много изкачени планини, реки, езера и различни хора.
А ако кажа „2020-та”?
Ох… Представям си един много красив звезден хаос, който танцува над земята, а ние се чудим как да се напаснем.
Защо избра Китай, откъде дойде интересът към философиите?
Интересът ми към Китай дойде доста рано, интересувах се от езика и от някои бойни изкуства, но никога не бях си представяла, че реално ще стигна до Китай и че ще остана толкова дълго. Бях учила езика преди да замина и две години се занимавах с тай чи, по-късно и в Китай продължих. Имах много голям интерес към китайската философия и по-точно даоизма. Започнах да чета всички книги, свързани с даоизъм, китайска философия и един ден една приятелка ми каза „защо не кандидатстваш за стипендия за Китай?” Дотогава не знаех, че съществува такава. Вече бях завършила бакалавър във Велико Търново със специалност Международни икономически отношения.
Кандидатствах, но не очаквах изобщо да ме одобрят, не вярвах, че ще имам шанса да отида. През 2014 г. получих стипендия за 4 години, първата от които само за език и 3 години магистратура, въобще не беше проблем, че не бях учила китаистика в България.
Беше ли предвидила с какво би се занимавала след време, завършвайки нещо такова?
Нямах никаква представа с какво ще се занимавам в бъдеще. Мислех, че би било хубаво да преподавам в университет някой ден, но дори и да не стане, мога да работя като преводач или в друга сфера с езика. За хора с китайски има доста опции. Много съм привързана към родния ми край, района около Костенец, така че, ако имам възможност, бих си намерила една малка, спретната къщурка и да правя преводи оттам.
Какво точно представлява магистратурата Синология?
Доста широко понятие е и ние имахме голяма свобода на избор какви предмети да изучаваме – може да е китайска икономика, китайска социология, история, философия… При писането на тезите можехме да си изберем насока и аз си избрах философия.
И ето, че вече си магистър, а си записала и докторантура!
Да, започнах септември 2019-та, още се водя докторант, но от 2020-та нещата са в застой. Всяка година по време на празниците за Китайската нова година се случва най-голямата миграция на хора, обикновено се почива между 2 и 4 седмици и масово се пътува в чужбина, заради което и коронавирусът се разпространи много бързо навсякъде по света. Аз също участвах тази година в този световен миграционен процес и отидох на почивка в Камбоджа, като нямах представа какво се случва и какво ще се случва. Просто мислех, че отивам за 10 дни в Камбоджа. На тръгване си изпуснах полета, може би е било знак. Тръгнах на следващия ден, 19 януари. По-късно получих имейл, че полетът ми за връщане е отменен. Все още мислех, че е нещо временно и реших да мръдна до Тайланд докато отворят границите, тъй като всичките ми вещи останаха в Китай – документи, банкови карти, компютър… В Тайланд останах до 20-ти февруари и стана ясно, че границите няма да се отварят скоро, но никой не знаеше след колко точно време – месец, два… Не очаквах, че ще е повече.
Никой не очакваше!
Чувах прогнози, че цялата година ще бъде затворена и не вярвах, но ето, случи се! Тогава отидох в Турция, където също останах две седмици. Наложи се да си купя зимни дрехи и обувки, тъй като отидох по джапанки и с куфарче, пълно с неща за плаж. Бях в Истанбул и Анкара и останах с впечатление, че в Анкара хората са много по-приветливи и топли.

Как би обяснила даоизма на едно дете на 5 години?
Все си мисля, че на едно дете няма нужда да му го обяснявам, по-скоро то може мен да научи на даоизъм. Децата живеят по много даоистки начин, те са абсолютно естествени, а даоизм означава точно това – да следваш природата си, да бъдеш автентичен. Децата спят, когато им се спи, ядат, когато им се яде, играят, когато им се играе, почиват си, не взимат нищо много насериозно, живеят на момента.
Трябва ли да вярваш във философията, за да я изучаваш? Ти самата вярваш ли?
За да се изучава нещо, не е задължително предварително да вярваш в това, дори е добре да подхождаш с критичност, за да не си пристрастен. Само така се добива обективност. А дали вярвам в това? – споделям голяма част от принципите на философията, но не всички. Трябва да отбележим, че философия и религия са различни неща, а в даоизма са преплетени и религия, и философия, и култура. Някои принципи в тях изглеждат еднакви, но се различават, защото имат различно влияние, различна причина. За мен е важно да се разберат причините зад нещата. Има огромна разлика между религия и културология. Това е и причината християнството в Европа и християнството в Азия или Африка да се различават. Факторът културология не бива да се подценява.
Може ли тогава един западняк да вникне изцяло в източна философия и да я приеме за своя, както би се случило с китаец, например?
Първо трябва да видя един такъв китаец (смеем се). Ние на Запад имаме много романтична представа за китайските религии и философии. Смятаме, че всеки монах, който се е посветил на тази религия или философия става просветен, а това не е така. Бих казала, че Дао (пътят) не би трябвало да следва националност и принадлежност, но Китай е изиграл вече достатъчно голяма роля в това даоизмът да се свързва най-вече с него. Един западняк може да върви по пътя и да стигне до там, където трябва да стигне, без това да е същият път, който изминава един китаец. Има много ритуали, които азиатците извършват на база културология, а не на база даоизъм.
Има западняци, които искат изцяло да потънат във всичко това, но за тази цел те трябва да изгубят собствената си същност, корените си, което от моите лични наблюдения не е здравословно. Наблюдавала съм го върху други хора и върху мен самата, защото в първите две години следвах такава тенденция, прекарах много месеци в един манастир, където бях под претекст, че правя проучване за тезата си, но основната ми цел беше да бъда в манастира, да бъда погълната изцяло от тази култура, за да я разбера на 100%. Това дойде с голям стрес за мен и тежест на сърцето, защото човек не трябва да си губи корените, тъй като тогава губи и автентичност и няма как да следва Дао.
Китайците работят упорито за това даоизмът да се разпространи извън Китай. Вече са започнали да строят манастири в Европа, Америка, Австралия, все още са далеч от мащабите на будизма, но съдбата им ще е сходна. Когато една религия се пренася на друго място, тя трябва да се напасне към местните културологични особености. Например, в даоизма има доста ритуали, които се извършват с купичка ориз и ароматни пръчици. Такива ритуали няма да са адекватни на българската реалност, например, защото оризът в купичка не е традиционната ни храна, нито пък ароматните пръчици са част от ежедневието ни.
Да, при нас паралелът би бил хляб и свещи.
Същото нещо се е случило и с християнството. Независимо дали в католицизма или православието – имаме много ритуали с хляб и вино, а китайците са обърнали хляба на ориз. И на лингвистично ниво има също подобни несъответствия, при преводи на религиозна литература. Съветът ми към западняците е преди да се потапят в която и да е чужда религия, първо да разучат аспекта културология.
Ходила ли си в Тибет?
Не, защото за чужденци е почти невъзможно да живеят в Тибет, заради политическата ситуация там. В момента е изключително трудно дори за посещение, кандидатства се за виза, минава се задължително през туристическа агенция, плаща се солидна цена и има стриктни условия за престоя там. Впрочем, същото е и за Синдзян. Аз съм била в Кунмин, провинция Юннан. В северните части има райони, които не влизат в границите на Тибет, но реално са тибетски. Там живеят тибетски малцинства, имат си тибетски занаяти, извършват тибетски ритуали.

Колко е важна националната идентичност в един глобално развиващ се свят? Няма ли рано или късно всички народи да се уеднаквим?
Всъщност, аз смятам, че няма как светът да се глобализира до такава степен, че да се уеднаквим, да остане само един език или само една култура, това е невъзможно. Хората не трябва да забравят корените си, защото според мен има причина човек да е роден на определено място и той е носител на някаква идентичност. Същевременно не съм привърженик на патриотарството.
Моята лична философия е, че независимо къде е човек, трябва да дава най-доброто от себе си и да се фокусира върху това как да стане по-добър – без значение от език, националност, култура. Това е единственото, върху което имаме контрол. Вярвам, че във вселената няма случайни неща, няма неразбираем хаос, има един точно очертан път и всичко си върви по него.
Стресът и непрестанната липса на време са сериозна болест за съвременния човек. Може ли даоизмът да ни излекува?
Даоизмът точно затова ме привлича, защото той подчинява човека на природата и нейните закони. Той не трябва да е алчен да трупа пари, вещи, а да се радва на най-малките неща, които са ни подарени – планини, реки, чист въздух, храна. И това трябва да е достатъчно. Но на модерния човек не му е достатъчно. Втурнали сме се да се състезаваме за някакви неща, които реално не са ни потребни, но е станало модерно да са важни, което поражда много стрес. В Китай това се вижда особено силно. Появяват се нови болести, които преди не са съществували.
И все пак, човек трябва да работи, да живее в настоящето, за да оцелее. За да се постигне някакво духовно просветление, трябва първо да си материално осигурен.
Материално осигурен не значи задължително богат. Хората днес по-скоро искат да са богати. Не им е достатъчно да имат храна и подслон, искат по-нов телефон, по-нов компютър, по-нова кола и това преминава границата на човешката природа. За съжаление, в света се получава един модел на свръхконсумация, който пък води до свръхзамърсяване – абсолютно е ненужно, но пък е модерно. И природата си го връща. За щастие, в България забелязвам една много хубава тенденция на млади хора, които се връщат в селата и започват да обработват земя, което е страхотно. Много е важно човек да работи със ръцете си и да работи със земя. Това е първото, най-основно и в крайна сметка най-важно нещо. Ето, пример за хора, които не са се втурнали да се състезават с всички останали, да изкарват големите пари.
И аз гледам позитивно на това явление. Сякаш пропускаме един много голям етап, през който са минали повечето развити западни държави на масово консумиране на полуфабрикати, на живот на поточна линия. Сякаш прескачаме няколко поколения и се озоваваме в ерата на био-продуктите и малките фермерски производства.
Да, и аз се радвам за това. Има много вицове за това как в България всичко идва с 20 години по-късно, но в случая това закъснение е в наша полза. Българските села се възраждат от млади хора, които са осъзнали кое е по-важното за тях.
Какви заблуди има у българите за Китай?
Много малко хора там знаят кунгфу, въобще не е толкова разпространено. Беше много трудно да открия добър учител по тай чи, което е едно от направленията в кунгфу. После се занимавах доста, ходих по състезания, дори имам медали, но те там като видят чужденец, започват да го целят с медали, общо взето. Особено ако си бяла жена!
А, добре ме подсети! Усеща ли се полова дискриминация в Китай?
О, да! От една страна, самите китайци си мислят, че няма разделение, защото е комунистическа държава и би трябвало всички да са равни, все пак Мао Дзъдун е казал, че половината небе е на жените. Дрън-дрън! Ролите на мъжа и жената са строго определени и те трябва да се спазват. Всичко, което не се спазва, бива наказвано, заклеймявано. Много е важно жените до 25 години да се омъжат, да имат деца, да се грижат за семейството си, за семейството на мъжа… За мен беше много осезаемо, защото почти няма китаец, който да не се е учудил, че аз следвам докторантура, а съм жена. И как така на 31 години все още не съм омъжена, това за тях е тотален взрив. В групата има и други жени, но и те също страдат от това социално клеймо, защото жената с по-високо образование е с по-ниска стойност за мъжете. Същевременно, държавата страда от по-малкия брой жени за сметка на мъжете.
Има ли още места, които искаш да посетиш?
Искам да отида в Малайзия и може би Исландия, защото искам да видя със собствените си очи северното сияние.
Пожелавам ти го!