About zuramode

I exist.

Свинско със сладко-кисел сос, ама истинско!

IMG_20170312_131443

Много ми се прияде свинско в сладко кисел сос и реших да си го направя сама вкъщи. За целта прерових всички възможни рецепти на български, но постоянно имах усещането, че нещо липсва или че нещо е преиначено за българския вкус, а аз исках да се получи онова свинско, което съм яла в Китай.

Въпросната рецепта идва от китаец от провинция Гуандун (Кантон) и тъй като не всички съставки могат да се намерят по нашите ширини, една-две от тях са заместени с местни еквиваленти (като например кетчуп).

Рецептата е лесна, макар и да изглежда малко туткава за изпълнение  и списъкът с ингредиенти да е дългичък, но след като я направите първия път, ще се убедите, че няма никаква философия в това ястие, а резултатът е МММММ… От сега ви казвам, ако сте на диета и броите калориите, тази манджа просто я пропуснете, фрашкана е със захар!

 

Какво ви трябва?

400 г свинско филе или вратна пържола

1 к.л. царевично нишесте

2 с.л. китайско оризово вино (можете спокойно да го пропуснете, аз ползвах друг вид китайски алкохол за готвене, който ми стои в шкафа от близо 2 години)

1 к.л. соев сос

По 1 малка щипка от следните подправки: джинджифил на прах, червен пипер, канела, кардамон и куркума

2 чушки – една зелена и една червена

½ к.л. сода бикарбонат

За панировката:

55 г брашно

55 г царевично нишесте

1 белтък

1 с.л. олио

топла вода – колкото да стане кремообразна смес

За соса:

105 г захар

90 г кетчуп

200 мл сок от ананас (от консерва)

135 мл оризов оцет (може и ябълков)

½ к.л. сол

50 мл вода

Зеленчуци:

½ зелена чушка

½ червена чушка

½ глава лук (аз я пропуснах, защото не обичам лук, но пък на нейно място добавих чесън и морков)

200 г ананас на кубчета (от същата консерва)

Какво да го правим сега всичкото това?

Започвате с нарязване на месото на хапки. Слагате го в купа, добавяте соевия сос, подправките, нишестето и виното. Разбърквате хубаво и оставяте за известно време в хладилника да се маринова (най-добре да постои поне час).

Сипвате всички съставки за соса освен водата и нишестето в тенджера. Добавяте зеленчуците и ананаса и слагате на котлона за 10-ина минути, колкото да се сварят зеленчуците. Добавяте накрая с разбъркване разтвореното в 50-те мл вода нишесте и оставяте за още минута.

IMG_20170312_130435

За да пригответе панировката, смесете брашното, нишестето и белтъка. Добавяйте постепенно топла вода и бъркайте докато се получи кремообразна смес (с гъстота за кекс). Изсипете сместа върху месото и разбъркайте хубаво.

Нагорещете олио в уок или дълбока незалепваща тенджера и пускайте месото на хапки (не слагайте твърде много месо наведнъж, защото хапките залепват, най-добре да ги направите на 2-3 пъти). След като са добре позлатени от всички страни, ги изсипете в съд с хартия, за да попие мазнината.

IMG_20170312_130420

Малко са невзрачни моите, защото позагорих последната партида

Китайските ястия по традиция се поднасят горещи, затова тази рецепта може да се приготви предварително като си направите само соса със зеленчуците и отделно панираното месо и да ги оставите така в хладилника.

Непосредствено преди сервиране, запържете месото втори път (ако действието се развива наведнъж, просто излейте олиото от уока и изсипете отново панираните вече вътре), за да получат отново хрупкава коричка и залейте със соса, колкото да го стоплите.

Ястието е готово! В идеалния случай се поднася върху сварен ориз, но ако сте големи лами, може да си го ядете направо така – от тенджерата!

Мисия “дълга коса” – фаза “черта”

img_20170228_160900_1

След като преживях грозния период, се включвам с моментното състояние на косата ми, а именно фаза “черта”. Много съм доволна, че стигнах дотук, защото оттук до дългата коса остават просто няколко месеца чакане. Поддръжката е по-лесна, пресата влиза по-често в употреба, започвам да се чувствам хубава отново, ура! 🙂

img_20170228_160933_1

Освен това, съм решила да намаля посещенията при фризьор, които във Франция ми излизат златни, ужасно скъпи са подобни услуги тук, а качеството е никакво. Е, може би това се дължи на факта, че аз ходя в по-евтините салони, а съм и доста взискателна, понеже съм свикнала на добри фризьори в България.

img_20170228_160844_1

Вижте как за една година останах без коса ТУК или как започна наново мисията “дълга коса” ТУК

Следва продължение…

 

Плетенето – новата йога?

Зимните месеци са протяжни и смразяващи, понякога с дни сме сгушени като мечки в бърлогите си и гледаме да не си показваме много-много носа навън, да не би да падне като шушулка.

Това от една страна. От друга, плетивата винаги са били актуални и всеки следващ студен сезон е доказателство за това. Обаче, ако доскоро ги имахме за лесна придобивка, за нещо, което можеш да отидеш, да премериш, да платиш и да си носиш с кеф, сега плетката се превръща в нещо още по-по-по. А именно – в терапия.

Много е модерно, уверявам ви, вече цяла година! Мало и голямо във френско се е захванало да плете – напоявяваха се дори цели магазини за прежда, шишове, куки и разнородни помощни пособия за новака в плетенето. Да плетеш, да плетеш – да сакаш!

Освен че плетивата са един от най-практичните избори за зимата, те са и много красиви и разнообразни – цветове, модели, форми, обеми – играта с тях е впечатляваща и зависи изцяло от въображението на плетача и на носещия ги. Няма нищо по-освежаващо и същевременно уютно от дебел вълнен шал, омотан няколко пъти около шията или пък шапка с изтрещял помпон, с който можете да разчупите всеки скучен зимен ансамбъл.

Аз си признавам, че съм се опитвала да плета като дете и нещо така и не ме грабна. Явно не съм от хората, които могат да седят неподвижно на едно място и да творят с ръцете си. Може да ми се случи епизодично, но не трае дълго. А за плетенето се изисква най-вече търпение. Е, и свободно време, разбира се. Но по мои наблюдения, това занимание се съчетава прекрасно с вечерното гледане на телевизия, например. Или слушане на плочи, ако сте по-старомодни.

И за да не бъда съвсем голословна, реших да задам няколко въпроса на една много кадърна в плетенето дама, криеща се зад псевдонима Сръчколета, чиято страница можете спокойно да посетите ТУК.

Аз: Кога и как се захвана с плетене?

Тя: Любовта ми към плетките се зароди още в ранна детска възраст покрай майка ми. Плетивата са нейна страст и някак си успя да запали и мен. Гледах я с голям интерес и често си играех с иглите ѝ. Как започнах…  – Започва се с „на петела гащите” – така майка ми наричаше всичките опити за плетива, които реално не ставаха за ползване. И може да се каже, че доста гащи за петлета съм изплела в детството. Редовно захващах и не завършвах плетивата си… Истинската муза за плетене ме сполетя някак естествено, когато разбрах че ще ставам мама. В главата ми веднага изникнаха стотици идеи за играчки, които бих могла да изплета за бъдещото ми отроче.

Аз: Значи майка ти ти е помагала, а може ли човек сам да се научи? Трудно ли е или мислиш, че всеки може?

Тя: Майка ми постави основите в любовта ми към плетенето и ми е давала всякакви съвети и насоки за предишните ми проекти. Но за плетенето на играчки се рових и търсих сама, докато не попаднах на супер подробни видео уроци в youtube.  За мен, стига да има желание човек, сам може да научи много неща и плетенето е едно от тях, но както и при рисуването, за да се получи добър резултат трябва да има и малко талант.

Аз: Какво ти носи плетенето като усещане?

Тя: Чувството е много подобно на това, когато започнеш да четеш интересна книга и не можеш да я оставиш, докато не я прочетеш до края.

Аз: Би ли го причислила към графата „терапия” и защо?

Тя: О, да, определено е терапия. Защото е доста поглъщащо и действа изключително успокояващо.

Аз: Какво си плела до момента?

Тя: Не толкова много неща, колкото ми се иска. В последните месеци изплетох една дузина играчки и доста шапчици. А преди това по-съществените плетива не са толкова много. Една рокля, един пуловер няколко терлички и елечета и много, много започнати и незавършени неща.

Аз: А защо се спря на детските шапки?

Тя: Причината е дъщеря ми! Исках да ѝ направя весела шапка животинка. И когато човек най-малко очаква, получава окуражаване, и нещата станаха от само себе си. Няколко близки до мен майки пожелаха да направя и на техните дечица и нещата се случиха. Беше нужно да направя две-три шапчици, за да разбера, че това ми носи изключително удоволствие и е нещо, което бих правила с лекота. Освен това са весели и на мен лично ми носят усмивки, а това е идеята ми. Да правя неща, носещи усмивки. Блясъкът в очичките на дъщеря ми при вида на нова шапчица животинче е уникален, чист и неподправен!

Аз: Имаш ли някакъв голям план за в бъдеще?

Тя: Планове, свързани с плетенето имам доста, основният е да наблегна на плетените на една кука играчки.

Аз: Какви качества са необходими и какви качества изгражда плетенето у човек?

Тя: Човек трябва да е творческа натура, изобретател, с богато въображение и мечтател, разбира се. Дали изгражда качества, не знам, но подобрява прецизността и вниманието към детайла.

А ето и няколко клипчета и полезни връзки, които Сръчколета с радост сподели за тези от вас, които проявяват интерес към плетенето и искат да се пробват:

https://www.youtube.com/watch?v=aAxGTnVNJiE

https://www.youtube.com/watch?v=dQeq7Hci_qU

https://www.youtube.com/watch?v=j_8He623MWg

http://ilove-crochet.com/category/crochet/

http://tinashandicraft.blogspot.bg/2016/02/crochet-stitch_8.html?spref=fb

http://www.liveinternet.ru/users/violetta_55/rubric/5163344/

Как се гледа дете в двуезична среда

img_20170122_154615

Отдавна се канех да драсна нещо по темата за билингвистичните (двуезични) деца – не просто защото имам влечение към езиците, но и защото аз съм отраснала в такава среда, а, по стечение на обстоятелствата, моите деца също растат в такава. С други думи, вече понатрупах достатъчно наблюдения, които мога да споделя.

Ако и вие като мен сте българи, живеещи в чужбина и се притеснявате дали ще проговори детето ви по-късно от обичайното, на какъв език ще проговори, доколко това зависи от вас и какво трябва да направите, веднага ще ви успокоя, че за децата двуезичната среда не само че не е проблем, но и е предимство.

Най-важното нещо е да говорите на детето на майчиния си език или на езика, който смятате, че говорите най-правилно. Виждала съм български родители във Франция, които говорят на развален френски на децата си, с ужасно произношение, което смятам, че е грешка. Шансът детето да повтаря вашите грешки е огромен, макар и след време, когато тръгне по детски учреждения, те да отпаднат от речта му. Но защо изобщо трябва да поставяме речта му върху грешни основи?

Аз съм единственият българоговорящ родител при нас и въпреки това, моят син, Ян проговори на български. Това си остава и основният език на комуникация помежду ни. Единственото, което съм направила е да говоря с него само на български език. Не съм настоявала по никакъв начин да ми отговаря на български, единствено го поправям, когато пренася френски граматически конструкции на български, защото той все още не може да си даде сметка, че това е грешно.

Синът ми е на три години и половина. Баща му, от своя страна, общува с него предимно на френски. Така от малък той свикна да разбира и двата езика, но на френски започна да отговаря с няколко месеца закъснение, понеже прекарваше повече време с мен. Преди половин година, когато тръгна на градина, изведнъж много бързо започна да наваксва с френския и сега мога да кажа, че двата езика са на едно и също ниво по брой думи, граматика и разбиране.

Много родители се притесняват, че детето ще се обърка с два езика, но всъщност, децата от много ранна възраст имат способността да различават езиците и това не е никаква пречка за тях. Затова няма смисъл, ако сте смесена двойка и двамата родители да се мъчите да говорите само на единия език, за да избегнете това объркване. Според проучванията, такива деца е възможно да проговорят по-късно, но в нашия случай не беше така. И ако не ми вярвате, ще добавя факта, че аз и баща му си говорим на английски, т.е. детето чува ежедневно три различни езика и въпреки това проговори съвсем навреме и се развива нормално за възрастта си.

Интересен факт, който забелязах е, че френският език изглежда по-лесен за проговаряне от българския. И веднага обяснявам – в ежедневието французите използват по кратки думи и фрази, освен това, една дума се изписва по един начин, а се прочита по друг – обикновено звуковете са по-малко от буквите. Децата започват да говорят първо с повтаряне на еднакви срички (мама, баба, дада…), после преминават в двусрични думи с различни срички (тати, пате…) и постепенно обогатяват колекцията от срички и допълват с нови. За едно дете е много по-лесно да произнесе изречението „C’est quoi?” [Се куа] отколкото „Какво е това?” Сами виждате, че във френския вариант сричките са две, а в българския – цели пет, които едно току-що проговорило дете не може да възпроизведе. Същевременно, ако проговаря на френски, можем да считаме, че вече казва цяло изречение. Същото явление се наблюдава и при китайските деца, тъй като в китайския език простите думи, с които децата започват да говорят са едносрични.

Друг интересен феномен е смесването на езиците. Това е напълно естествено и няма нищо страшно, ако и вашето дете го прави. Просто човек използва най-рационалния начин за комуникация и подбира най-лесните думи в словарния си запас. Често се е случвало синът ми да казва изречение на български, но да добави някоя френска дума. Това е или защото не знае съответната дума на български (или пък френската му е по-близо в паметта), или защото думата на френски е по-лесна за изговаряне от българската. Моята работа в такива ситуации се изразява в това да кажа: „тази дума на български е…” или „може би искаше да кажеш…?” В никакъв случай не трябва да се реагира сякаш детето е направило грешка или да му се караме, защото не говори правилно. По-конструктивно би било ние самите да говорим правилно и да не правим съществени грешки на собствения си език.

Всъщност, човек започва да си обръща внимание и наистина да си дава сметка, че говори неправилно на езика си, едва когато чуе детето му да повтаря негови грешки. Така аз бързичко превключих от „ше” на „ще”, от „тряа” на „трябва”, от „що” на „защо” и т.н. Това са само част от грешките, които съвсем несъзнателно съм повтаряла в ежедневната си реч и детето ми е усвоило. А представете си още колко грешки бихме допуснали, ако говорим на език, който за нас самите се явява чужд. Затова – всеки на своя език, за да няма после недоразумения.

По малко по-различен начин стоят нещата с дъщеря ми, Лора, която е на година и половина и проговаря отскоро. Тъй като влянието на френския у дома се е увеличило и имаме батко, който говори на френски с баща си, а тя чува и попива всичко това, Лора съвсем съзнателно казва голяма част от думите на френски. Колко пък толкова думи може да казва дете на година и половина, ще се зачудите. Всъщност, немалко, по груби сметки някъде около 40 думи. Разбира се, това са едносрични и двусрични думи, които тя произнася на бебешки, но достатъчно ясно и достатъчно еднакво всеки път, че да разбера, че е съзнателно. Например, много по-лесно за произнасяне в момента е собственото ѝ име като Laura, а не като Лора, тъй като френското „Р” е по-лесно за учленяване от българското.

Бих искала да наблегна върху това, че езикът е средство, а не цел. Той е просто начин, по който комуникираме с дадена група хора и не трябва да се превръща във фикс идея за родителите. Чувала съм за случаи, когато родителите толкова много настояват да се говори на родния им език вкъщи, че децата в един момент започват да бойкотират всичко, свързано с езика и страната му, опитват се да избягат от принадлежността си. За да не стигате до този обратен ефект, просто говорете на родния си език и оставете детето само да избере дали да ви отговаря. Ако все пак това не се случи, не се обвинявайте, някои деца така и не проговарят на езика на родителите си – чужденци, но за сметка на това прекрасно разбират и са предразположени към много по-бързото му научаване на по-късен етап, особено ако попаднат в езиковата среда.

Аз ще продължавам да следя развитието на речта на моите деца, и с особено любопитство тази на дъщеря ми и ще се постарая да включвам тук други интересни факти.

Пола Маринова говори за мода

Текст от поредицата „Интервю с безизвестен”. Можете да проследите всички интервюта в раздела „Личности”.

След толкова различни интервюта, в моя (уж) моден блог беше крайно време да взема и едно интервю на тема мода. И кого-кого да интервюирам по тази пипкава тема, ако не човек, който това именно изучава и на това се е посветил.

Днес ще ви представя Пола Маринова, една моя съгражданка, с която се запознахме съвсем случайно посредством моя приятелка.  Снимах ги веднъж ято красавици-гимназистки от Казанлък. Тогава Пола беше в 12-и клас и беше решена да кандидатства да учи мода. Може да не вярвате, но това си е цяла наука! Няколко години по-късно, Пола е студентка в трети курс в Националната художествена академия, паралелно с това работи за българска модна марка с успехи в чужбина, асистент е в модно списание и се кани да започне трета работа, отново свързана с призванието ѝ – модата. Потърсих я, за да я поразпитам туй-онуй за живота в София, за българския отпечатък в световната мода и други разни интересни неща, няма какво да ви го преразказвам сега, вижте сами:

pola_marinova_%d0%bf%d0%be%d0%bb%d0%b0_%d0%bc%d0%b0%d1%80%d0%b8%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b0

Пола, какво се случва в Казанлък, какво е това чудо, все към мода ни влече? Ти как „кривна” в тази посока?

Мисля, че Казанлък е много творчески град и отглежда наистина много адекватни хора. А избрах модата, защото просто знаех, че е това. Нямам обяснение.

Какво се промени за теб, откакто се премести в големия град? Би ли се върнала в Казанлък? Защо?

Промени се средата ми и се срещнах с хора, които творят! Независимо какво, в София срещаш много млади и активни хора и започваш да имаш надежда, че нещо може да се случи. В Казанлък, за жалост, няма как това да бъде така. Мога да работя и там, но някак си да не се задържам дълго, защото ще загубя инерция.

Ако имаш власт (да речем, че си кмет), какво би направила, за да задържиш младите хора в Града на розите?

О-о!! Ами фестивалите много оживяват града, ще се опитам да създам повече настроение. Тогава излизат и много занаятчии, което е супер! Но като цяло липсват cool места за млади (че и за възрастни). Заведения, магазини, места, които са модерни.

Примерно, в Казанлък няма къде да изпиеш една готина бира или да хапнеш нещо по-интересно. Или пък да си купиш някоя плоча или диск…

Мдам, знам за какво говориш… При толкова секънд хендове, можеше да се направи нещо по-алтернативно, но явно на никого не му се занимава. Или просто липсва правилната публика.

Ами мисля, че има публика. Вярно по-малко са, но има. Но трудно се пробива, наистина, сред тълпата.

А кaто стана дума за секънд хендове, твоето отношение към тях какво е?

Аз само с това се обличам. Казанлък е меката на секънд хенда (килата). На всички разказвам и всеки иска да дойде само заради това дори. Водя софиянци и правя секънд хенд туризъм. Много е романтично, втората ръка, защото си с нещо, което само ти имаш! Много е ексклузив!!!

Да, и аз ги обожавам и ми липсват. Хайде сега разкажи повече за специалността „Мода”. Първо, каква е разликата между модата и стила, според теб?

Вчера точно видях един цитат, че разликата между модата и стила е качеството, съгласна съм. Иначе, специалността „Мода” в академията е малко по-различна от европейската, разбира се. Нова специалност е и все още нещата не са влезли в ритъм, преподавателите са страхотни обаче! Защото наистина ни обръщат внимание индивидуално. Има какво да се желае по програма. Например кроенето и шиенето, което е най-важно, не са ни сила и това е защото нямаме достатъчно часове… Тук се опитват наистина да ни дадат каквото могат, базата. Бяхме скоро в Берлин и обикаляхме университети и си направихме сравнение, което отвори очите на преподаватели и студенти, защото видяхме какво изискват там и какво – при нас…

Доста тъжно за мен, но пък преподавателите се вдъхновиха.

Какви предмети имате?

Имаме „Моден проект”, което е най-важното, защото там правиш колекция от началото, учат ни как да извлечем идея и да я осъществим. Имаме кроене и шиене, модна илюстрация и история на костюма. Другите предмети са общообразователни- история на изкусвото, философия. А, имаме и фотография, което е яко защото ни учат какво да изискваме от фотографа в бъдеще.

Добре звучи… и като нещо, което не може да се учи самостоятелно, сякаш.

О-о да, аз всичко съм научила от академията за тази сфера.

Ти имаш ли шевна машина и шиеш ли? Ако да, какво си уши последно?

Имам машина, но има нужда от ремонт, така че не съм я ползвала отдавна. Ших риза, но наистина последното нещо, което ших, бяха филетки.

(Тук интервюиращата изпадна в паника, смут и ужас, че не знае какво е „филетка” и се впусна в бурно търсене по търсачки, речници и помощ от приятел, за да не се изложи, та в крайна сметка горе-долу ѝ се изясни, но ако и вие сте като нея, да знаете, че е нещо на джобовете, а какво точно – явно ще си остане професионална тайна).

Трябва ли човек да е постоянно в крак с тенденциите, за да бъде приет в тези среди? Доколко е важно как изглеждаш?

Трябва да си наясно какво е модерно в момента, да имаш усещане за нещата. Лично аз ги предусещам, (което сигурно е нормално). И е важно да изглеждаш спретнат, така да речем, скромно дори. Да си личи, че имаш някакъв личен стил, а не си взел готовия ансамбъл от манекена на магазина. Може да са дънки и тениска, но правилните дънки и тениска, които носят някакво усещане…

Имаш ли понякога чувството, че постоянно изоставаш, че постоянно в модния свят се случва нещо, което си изтървала и че трябва непрекъснато да се информираш?

Ооо даааа!!! Това ме натоварва, не мога да смогна да изгледам всички ревюта или lookbooks. Следя само любимите ми и то не постоянно. Не мисля, че ако искаш да създаваш трябва много да гледаш другите. Кому е нужно да ставаш модна енциклопедия? Има хора обаче които успяват и съм забелязала, че повечето са стилисти. Може би в техните среди е нормално и важно.

Кой е любимият ти дизайнер? Разкажи повече за него/нея, защо ти харесва?

Напоследък HBA (Hood by Air), защото са луди. Правят най-откачените дизайни (според моя вкус) и си играят с границата мъж/жена. Същевременно са супер носими. Edgy са! Харесвам много и Dries van Notten и Raf Simons, просто са богове! Всичко е точно колкото трябва да бъде.

А от българските имаш ли любим?

Ами Владимир Каралеев и Кико Костадинов. Последния го намерих случайно и никъде в България не споменават за него, а е много известен по света и прави страхотни неща!!! Много го харесвам.

Модата в България на какво ниво е? Дай оценка по шестобалната система.

Ако гледаме на модата само според хората, които наистина правят мода – 5! Но общо с дизайнерите, които твърдят, че правят “мода”, а всъщност са само вечерни рокли – 3. Защото ако си на български “фешън уик”, или каквото и да е ревю, е само това – рокли!

Пример за добра нова българска марка са „Errors of youth” правят невероятни неща, много алтернативни, ей-такива хора ме вдъхновяват.

А защо от „Форум Българска мода” превключихме на „Sofia Fashion Week”?

Защото организаторите наистина се интересуват от мода и искат “и ние като другите”. Ама културата е друга, по-чалга култура. А можем да бъдем представени по-добре.

“Sofia Fashion Week” (‘Софийската седмица на модата’) иначе е пародя на каквото трябва да е, била съм няколко пъти зад кулиси само, където има страхотна организация, но самото събитие не се знае какво е: нещо като оскари, викторияс сикрет, кетуалк.. не се знае точно. Има изпълнения между ревютата, обявяват се дизайнери, публиката стои на маси с келнери?!?!?!?!, като на сватба. От другата страна на подиума има правостоящи, които не са ВИП …?!

Моделите пък не са никакви модели, а хора които нямат грам обучение и идея за това. Изказват мнение за грима и косата си, не искат да обличат някои от дрехите, срам ги е без сутиен, да не говоримм дали изобщо могат да вървят или позират на подиума. Отделно се представят стари колекции на дизайнери (известни, не български, Валентино, например?!). Дори не е правилният fashion week за сезона. Последно беше септември, а представиха есен/зима 2016. А така изобщо не се прави…

Явно темата е болезнена, затова преминавам към следващата.

Много модни къщи се навъдиха (в световен мащаб), има ли хляб за всички? Не се ли изчерпват вече откъм идеи?

И аз това се чудя! Иначе хляб, изненадващо, има за всички, защото в момента особено, модата е като бързата храна.

Накъде ще се развива модата в бъдеще?.

Хмм… Странно е защото от една страна, нещата да се забързват, върви се към това да може още като се показва колекцията да я купиш. От друга страна, има тенденция на забавяне, идея да оценяваме повече дрехите си…  Например, да си купиш една дизайнерска дреха на млад, неизвестен творец и да си я пазиш, да си уникален. Мисля, че просто в бъдеще всички ще бъдат “модерни”. Модата ще е супер достъпна, но същевременно ще е по-трудно, защото ще изгуби от ексклузивността си и ще спре да означава нещо.

Има ли още накъде да се създава?

Нещата са много в застой в момента, нищо интересно, нищо ново. Аз лично чакам нещо да се случи.

Е, сигурно някаква ековълна ще се случи… Ще започнат да създават дрехи от… вода!

Хаха! Аз в конструкция и цялостна визия се чудя дали може да се случи нещо драстично.

Освен хората да мутираме и да се появят панталони с три-четири крака…

Какво трябва да има в един гардероб? В твоя какво има?

Да имаш някакви основи като дрехи. И различни връхни неща, с които да разчупиш. Няколко типа дънки, панталони, много тениски. Много якета!!!!

Определяш ли се като жертва на модата?

Понякога да. Наистина е трагично, изпадам в кризи като не знам какво да облека. Много е тежко, защото някои дни съм в определено настроение, имам някаква представа как да изглеждам в този ден и ако не я достигна е тъжно. Някой път пък нямам настроение и тогава е най-фатално.

Случва ли се да си намислиш нещо вечерта, да си приготвиш дрехите, да изпипаш детайлите и на сутринта да станеш и да кажеш: “Ооо, това сега няма да го нося!”

Случвало се е и затова не го правя. Има аутфити, които изглеждат идеално някой дни, обаче не можеш да повториш в други.

Казваш ли си понякога: “Ама как ще изляза така!? Ще ме помислят за луда!”

А-а това никога не си го мисля.

Това е присъщо на модните жертви. Какво би искала да работиш като завършиш, имаш ли идеи?

Свои неща, само за това мисля. Представям си го успоредно с работа, от която се изкарват пари, да направя фирма и сайт. За физическия магазин има време пък и не е необходим в днешно време, особено с българския пазар. Не мисля че ще е умно да разчитам само на това откъм финанси, иначе да, ще е по-трудно ако и работя.

Ще се справиш!

Казвали ли са ти и би ли се подразнила, ако някой ти каже, че това, с което се занимаваш, е несериозно? Какво би отговорила на такъв човек?

Не ми се е случвало, но и не бих се подразнила. Аз все си мисля, че звучи някак повърхностно, но хората не го приемат така, когато го казвам.

Иначе нямам какво да отговоря, всеки си има право на мнение. Не искам да убеждавам някого в нещо. Смешно ми е, когато някой каже, че не се интересува от мода, но си купува нови дрехи и ги подбира. То това е модата!

А ти самата не си ли имала моменти, в които да си мислиш “ей, сега да бях записала едно право или нещо с компютри…”

Оооо, неее, това звучи като кошмар.

За какво мечтаеш?

Да съм доволна от себе си, независимо с какво се занимавам. Да съм доволна, че съм направила каквото съм могла, за да стигна където искам.

Как си представяш думата „година” визуално?

От рождения ми ден до следващия, ама визуално… Златна единица!