Таня Пейчинова – блондинката с професия, различна от „блондинка“

Текст от поредицата „Интервю с безизвестен“, всички интервюта са в раздел „Личности„.

С Таня Пейчинова се запознахме в родния ми Казанлък. И аз, и тя се вихрихме по тамошните сцени, пеейки, а пътищата ни често се пресичаха. Таня пееше на испански много преди това да се превърне в мода…

Днес тя е горд собственик на онлайн магазин за бижута (можете да го видите ТУК), в които основен мотив е традиционната българска шевица. Прави и дизайн на дрехи. Иначе е завършила право, което определя като най-неподходящата специалност за нея. Освен жена, която не остава незабелязана, когато минава по улицата, тя е и много сърцат и слънчев човек. Поговорихме си за красотата и стереотипите по отношение на нея и така задълбахме в дефинициите, че сами се оплетохме, вижте сами.

Здрасти, да започнем отначало. Как от юрист се превърна в дизайнер? Защо започна да правиш бижута?

Дизайнът винаги е бил голямата ми любов. Без значение дали съм шила (самоука съм) или съм правила бижута. Различното сега е, че се бродират под лупа, на ръка и вече ги създаваме на сребро, което също е ръчно изработено. Сайтът е от съвсем кратко време – 6 месеца, но набра популярност, заради снимките, които публикувам във Фейсбук. Концепцията за снимките, стайлинга и всичко останало измислям доста време.

Изглежда ми като голяма инвестиция на пари и време.

Направих така, че с малко пари да се случват нещата. Но да, отнема повече време.

А как го реши? Идеята откъде дойде?

Не знам… Честно… Видях мисля в някакъв чужд сайт бродирано бижу. Сърцето ми спря и знаех, че трябва да го направя.

В Интернет се навъдиха стотици магазини, какво е различното в твоя?

Вярвам, че личи, когато душата ти е в това, което правиш. Без значение дали е счетоводство, медицина или бижута. Когато ставаш и лягаш с мисълта за това, нещата се случват. (Знам, че е клише, но работи). Различното е, че никой не ги предлага в България на сребро. Инвестицията всъщност дойде точно с тази ми идея. Исках да направя нещо, което да остане. Което да има силен заряд, емоция, енергия, нещо което да предадеш на дъщеря си, снаха си. Затова и реших да ги „облека“ в сребро.

Обичам идеята за тези бижута! Горда съм с тях! Почти като дете, което отглеждаш…

Част от бижутата, които Таня създава

Откри ли за себе си коя си, можеш ли вече да кажеш, че си улегнал човек, който знае какво иска, какви хора иска да има до себе си и въобще, чувстваш ли се пораснала?

Да, да, да! Чувствам се голямо момиче. Момиче, което знае какви хора да допусне, до къде и как (не че не правя още глупави грешки, но вече им се радвам, не се ядосвам, дори и на грешките си). По-спокойна съм. Работих над това, както хората работят от 9 до 17 ч, аз работих супер осъзнато над себе си и продължавам, защото всъщност разбрах, че ние сме тук, за да се учим, еволюираме и после си тръгваме. Продължаваме нагоре…

Дай да си поговорим за красота. Ти си синеока блондинка, типичното Барби, дано не се разсърдиш, но знам, че търпиш на шега. Сигурна съм, че си усещала онези погледи – и от мъже, и от жени – може би похот, завист, откровена неприязън, ако щеш…

Аз обаче знам, че освен красива си и интелигентна. Как се чупи този стереотип – красива и тъпа/лесна?

Всъщност, очите ми са зелени. Погледи усещам от тийнейджърските години. Минах през различни фази… Радвах им се, дразнех им се, не им обръщах внимание, възползвах се от тях…

Ами стереотипът се чупи, когато не се стараеш да го счупиш. То е ясно, че не можеш да покажеш на всички каква си, можеш само на онези, които искат да видят… Но ако трябва да изходя от това „красива“… Аз за красива не се имам.

Добре де, ти може да не се имаш, но обективно ти казвам, че си. И хората виждат това, което и аз виждам, не си го измислям, сигурна съм. Колко е важно да си красив отвън?

Ох, красотата разбира се е субективна. За един съм красива, за друг не… Мисля, че по-важното е харизмата, онова излъчване след което да се обърнеш. Тук не става въпрос за перфектните мерки, а за нещо много повече.

Да, а и е до самочувствие, предполагам.

Разбира се.

Да де, обаче, тук ще дойде някоя жена, да кажем, по-крайна феминистка. И ще каже: “ къде сте тръгнали да ми говорите за харизма, самочувствие, като в същото време се гримирате, оправяте си косите, носите модерни дрехи, обувки на токчета…“ Т.е., правите всички онези неща, които обективизират жената.

И като цяло, що не спрете да хубавеете, а да излезете нормални навън, така както сте станали, с една вода, плисната през лицето? И да говорим тогава за душевна красота и т.н.

Ето този въпрос чаках! Всъщност аз излизам много по-често без грим, отколкото с грим и нямам ама абсолютно никакво притеснение да изляза леко рошава, с една вода на лицето и маратонки. Суетна съм, не ме разбирай погрешно, малко или много времето е такова, идеята тук е да не подчиниш целия си свят на косата и грима. Аз сигурно съм най-малко гримиращата се на снимки жена. Слагам по-ярко червило, развявам коса и воала. На фризьор не ходя, косата ми е естествено руса, нямам изкуствени мигли, вежди и устни…

Откровено ме дразни, че това да направиш нещо със себе си премина в това да приличаш на някого.

И се губи индивидуалността.

Няма лошо в това да подобриш нещо във външния си вид, лошото е когато загубиш себе си в това.

Това пак е заради един определен стандарт, който се налага. Ето, давам ти веднага пример с дебелите вежди. Значи, от 7-и клас си ги скубя, защото това беше стандартът, сега идва някой и ми казва „край, започваме да си ги пускаме“. Ходи се разкарай, ще правя каквото си искам! Писна ми от стандарти!

С глас се смея!

(Тук интервюиращата напада определени групи хора, които прекаляват в подчинението си на определени стандарти и веднага след това си дава сметка, че е проявила нетолерантност.)

Това сега откъде идва? Имам желание да съм толерантна и да дам шанс на всеки, обаче същевременно осъзнавам, че вече съм повлияна от определени стандарти, с които явно аз съществувам. Какво правим?

Ами даваш шанс, това се прави в този случай.

А не е ли работа на тези жени най-напред да ни дадат шанс да им дадем шанс? Ако сама се вкарваш в стереотипа, имаш ли право да се сърдиш, че някой те е заклеймил като такава/онакава?

Не, нямаш! Но не изяснихме параметрите на стереотипа?

Много сложно стана, дай да го оставим на социолозите…

Давам ти пример, хванах се, че при запознанство обикновено задавам въпроса „с какво се занимаваш?” И ме оплюха, защото, видиш ли, съм преценявала хората по това.

А ако не го зададеш, ще те обявят за незаинтересована. Винаги ги има такива.

Всъщност аз даже не преценявам човека, а по-скоро дали ще си допаднем, има ли какво да си кажем, някакви допирни точки. Не го казвам като „каква заплата взимаш?“ Хората обаче различно ги виждаме нещата.

Мда, всеки гледа от своята камбанария. Рязко сменяме посоката, как успяваш да организираш времето си? Стига ли ти? Имаш ли нужда от клонинг?

Напоследък не успявам, все по-заета, нервна и уморена съм. И гледам да работя и в тази посока, но реша ли да отида на йога, например, започват оправданията, явно ми липсва мотивация.

Опиши перфектния мъж.

Сега ще вляза в клишето. Честен, да държи не на колата си, а на думата си. Да е забавен, идеен, работлив. Да обича живота!

Последен въпрос, как си представяш думата „година“ визуално?

Представям си как не смогвам да опаковам всички поръчки, как се смея, пиейки вино със семейството си и приятели и как не спирам да пътувам, търсейки нови емоции и светове.

 

 

Васко Атанасовски: „Каквото и да правиш, прави го със стил“/ Vasko Atanasovski: „Whatever you do, do it with style“

(Scroll down for the English version)

Текст от поредицата „Интервю с безизвестен“. Всички интервюта можете да проследите в раздела „Личности„.

Васко Атанасовски е вероятно най-успелият музикант, когото познавам лично. Той е от Словения и е създател на “Трио Васко Атанасовски”. Композира, пише текстове, едновременно свири на няколко вида саксофон и флейта и пее вокали. Музикант, в пълния смисъл на думата! Срещнах го в един Шанхайски бар, бяхме излезли с две приятелки по женски, гледаме – сред всички китайски физиономии – трима чужденци в един доста изолиран ъгъл от бара. Имаше свободна маса до тях, така че се настанихме. Малко по-късно вече си говорехме за живота в Източна Европа и викахме „Наздраве!” – всеки на собствения си славянски език. Оказа се, че сме от един и същи регион. Бяха леко подозрителни, когато ги заведохме да опитат от шишчетата агнешко на скара от улицата. На следващата вечер вече ги гледахме как свирят в друг клуб, като същевременно се шегувахме, че „Фръц-фръц, вече познаваме известни хора!”

Пет години по-късно, реших да интервюирам Васко и да го разпитам за музиката, живота и стила. Вижте сами…

Първо, разкажи ми за себе си – къде си израснал, в какво семейство, как се насочи към музиката?

Роден съм и съм израснал в Марибор, Словения. Родителите ми са балетни танцьори и всички от семейството ми по майчина линия бяха много артистични. Започнах да свиря на цигулка, когато бях на 5, а по-късно музиката се превърна в мой живот във всички смисли.

Имаше ли момент на колебание, когато избираше пътя, по който да продължиш? Често сме склонни да гледаме несериозно на хората, като кажат „Аз съм музикант”.

Ами аз се интересувах също от поезия и рисуване в началното училище, но музиката винаги е била единствена. За мен музиката е едно от най-важните и „сериозни” неща в живота. Това, да бъда музикант и композитор на свободна практика ми дава страхотна свобода и възможност да живея така, както искам и ми харесва. Смятам, че едно от най-важните неща е да правиш това, което обичаш.

Добре казано. А кога осъзна идеята за свободата като нещо важно? Ето, аз съм от бивша социалистическа държава, никой не ми е говорил за свобода, все някак е отсъствала от общата картина. Трябваше да попътувам достатъчно, за да започна да я мисля като концепция.

Вероятно още като дете. И аз съм от бивша социалистическа държава.

Тогава вероятно е нещо, което родителите са ти дали? Казваш, че семейството ти са били образовани хора…

Родителите ми не са били образовани формално. Т. е. никой от тях не е завършил университет или нещо подобно, но ме отглеждаха така, че станах много самостоятелен. Винаги съм мислил, че тотално бих си похабил живота, ако правех неща, които другите очакват от мен да правя. Например да ходя на работа, която не харесвам и да стоя там по 8 часа на ден. Това за мен би било като затвор. Да не можеш да откриваш кой си, какви са твоите страсти и таланти. Без всичко това, за мен би било все едно да не живея въобще.

Предполагам, че е въпрос на гледна точка, т.е. можеш също да отидеш в един офис за 8 часа и да вършиш нещо колосално по важност за обществото.

Ами тази система, такава, каквато е, не е за мен. Особено в днешно време, мисля, че светът все повече губи стойностното и все повече се оказва, че парите са най-важното. Обедняваме, ако питаш мен.

Как беше… „някои хора са толкова бедни, че всичко, което имат е пари”.

И като стана дума, в България си имаме поговорката „музикант къща не храни”. Няма да те питам дали храниш къща, защото очевидно си професионален музикант, успешен си. Но ако трябва да дадеш съвет на млад човек, който иска да се занимава с това, какво би му казал?

Както във всички други сфери, мисля, че трябва да се гмурнеш и да следващ мечтите си. Ще трябва да работиш здраво, да правиш много жертви и може би нещата няма да станат толкова бързо, колкото си очаквал, но ако си се справил, ако си работил със страст, усилията ще ти се отплатят. За добрата музика и добрите музиканти винаги ще има хляб.

Бих те описала като етно-джаз музикант, поправи ме, ако греша. Какво мислиш за електронната музика, например? Впечатлява ли те? Аз, например, винаги съм разграничавала музиката, правена с „истински” инструменти и електронната. Как виждаш ти нещата?

Аз не се вкарвам в някакви стилови граници, тъй като моята музика е пресичане, микс от Балкански фолклор, рок, джаз и класическа. Електронната музика не е много интересна за мен. Намирам я за плоска, скучна и без много емоции. Предполагам, че затова на електронните партита много хора взимат наркотици, за да се развълнуват. Разбира се, както навсякъде, и тук има изключения и електронната музика може да бъде използвана по интересен начин.

Би ли направил дует с някоя от новите звезди – Лейди Гага, Бийонсе? Защо?

Хаха, не мисля, че ще ме поканят, но защо не. Би било удоволствие.

Как така „Защо не”!? Ами защото пеят по гащи!

Хаха!

Трябва ли непременно да знаеш теория на музиката, за да станеш добър на практика?

Не е задължително. Някои от най-добрите музиканти в историята дори не са знаели как да четат партитури. Вероятно е по-необходимо, ако изпълняваш или композираш класическа музика.

Уморяваш ли се понякога? Ако да, от какво? Би ли променил нещо в живота си?

Според мен е добре да живееш в хармония, така че ако понякога нещо е в повече, мога да се изморя или да ми омръзне. Но с годините се научих да балансирам живота си, така че да нямам много от тези моменти, а повече моменти на удоволствие.

Би ли променил нещо в света?

Аз се опитвам да променям себе си към по-добро всеки ден. Ако всеки го направи, може би светът би бил по-добро място, без войни и експлоатация.

Съгласна съм. А вярно ли е, че най-добрите идеи идват, когато човек е с разбито сърце? Теб какво те вдъхновява да композираш и пишеш песни?

Хм, мисля, че винаги е до това да направиш от нещо изкуство, да трансформираш една енергия в друга. Не е вярно, че може да се създава само от болката, но изкуството има нужда от катарзис. То може също да е лечител. Понякога пиша музика просто заради някакво чувство, може да е тъга, меланхолия или пък радост, щастие.

Разкажи ми сега за Словения, за Любляна. Признавам, че само съм минавала през магистралата от там, когато се връщах от България.

За мен Словения е един оазис между Запада и Изтока, между Западна Европа и Балканите. Добра отправна точка за човек като мен, който пътува много. Малка е, но красива. Не е прекалено населено, можеш лесно да намериш спокойствие и страхотна природа с море, реки, езера, планини и гори. Близо е до Виена, Венеция, Будапеща, Белград. Животът не е толкова скъп и нещата са някак подредени, със щипка балкански подправки.

Има ли нещо, което наистина мразиш в родината си?

Не колекционирам негативни неща, търся позитивните. Не следя и чак толкова новини, но мисля, че политиците са много зле, не само в Словения, ами като цяло.

Хаха, това май е световна тенденция. Дефинирай „стил”. Стилни хора ли са словенците?

Не бих казал, че са стилни, което е странно, имайки предвид колко близо сме до Италия. Може би в последното десетилетие има раздвижване, също по-младото поколение има по-различен подход в това отношение. Намирам стила за много важен.

Какво точно е той за теб? От къде идва?

Предполагам, че е още един начин да изразиш себе си. Каквото и да правиш, прави го със стил. Стилът е нещо, което градиш и създаваш през целия си живот, израствайки като личност. Например, в Италия имат La moda…, модата – това е стил от гледна точка на това какво носиш, но стилът като цяло е много повече неща.

 Кое е любимото ти място в света, ти си видял много?

Не мисля, че е възможно да отговоря на този въпрос, освен да кажа, че главата ми винаги е у дома. Има толкова много красиви места по Земята, но по-важното е какво е вътре в нас, когато ги посещаваме.

Ти какво би се попитал в интервю?

Ами, тъкмо се питах – както си лежа в леглото – кой ден е днес. Осъзнах, че е неделя, стана ми хубаво, че още е слънчево. Зимата става с всяка година по-тежка за мен, аз съм създаден за 40 градуса. Имам доста неща за вършене и предполагам, че денят ще бъде къс, но ще се опитам да го направя хубав.

Как си представяш думата „година” визуално?

Не съм сигурен, че си я представям, т.е. че я визуализирам. Знам само, че е нещо, което става постоянно по-късо, като банан, когато го ядеш.

ОК, пиша „банан”. Да се оправят!

Photo: Francesco Moretty – Васко (вдясно) и колегите му от Триото: Мариян Станич (в средата) и Деян Лапаня

Vasko Atanasovski is probably the most successful musician that I personally know. He is from Slovenia and is the front man of the ‘Vasko Atanasovski Trio’. He is a composer, song writer, vocalist and great saxophone and flute player. I guess, ‘musician’ still describes him best. I met Vasko in a bar in Shanghai. It was a girls’night out, I went to a bar with two of my friends and among all the Chinese faces in the place, we discovered them – three foreigners, looking cool, sitting in kind of the most isolated part of the bar. There was a free table so we sat close to them. Shortly after we were already talking about Eastern European life and shouting „Cheers!” – each in their own Slavic language. Turned out we were all coming from the same region. They were very suspicious when we brought them to try some lamb BBQ sticks on the street. The next night we watched them playing in another club while giggling and saying “Yay, we know someone famous!”

Five years later, I decided to interview Vasko and ask him more about music, life and style. See for yourselves…

First, tell me about you – where did you grow up, what was your family like, what steered you towards music?

I was born and grew up in Maribor, Slovenija. My parents were ballet dancers and all the family on my mother’s side was very artistic. So I started playing the violin when I was 5 years old and later music became my life in every sense.

Was there a moment of hesitation when you were choosing your path in life? We usually tend to not take seriously people when they say “I’m a musician”.

Well I was also interested in poetry and painting in my early school years, but music was always the one. And for me music is one of the most important and ‘serious’ things in life. Living as a freelance musician and composer gives me great freedom and opportunity to spent my life as I want and like. I think one of the most important things in life is to do what you love.

Well said.When did the idea of freedom come to you as something important?I mean, I come from a post–socialist country, nobody talks to you about freedom there, it’s somehow out of the picture… I needed to travel a lot to start thinking of it as a concept.

Ah probably when I was a child. And I also come from a post-socialist country.

So it’s probably something your parents gave you? You say your family was quite highly educated…

My parents were not really highly educated in sense of formal education. None of them graduated from university or something, but they raised me in a way that I was very independent.I always thought that it would be a total waste of my life if I would just do things others tell me to do. Like doing a job you don’t like for 8 hours a day. For me that would be like living in prison. Not discovering who you are, what are your passions and talents. Without that it would be as if I was not living at all.

I guess it’s just a different point of view, I mean, you can also work in an office for 8 hours and do something enormously important for the society.

Well this system as it is doesn’t really work for me. And especially nowadays I think the world is losing values more and more ending with just money as something important. Pretty poor if you ask me.

What was it… „some people are so poor all they have is money“.

Talking about money, in Bulgarian we have a proverb saying “a musician cannot feed a family”. I’m not going to ask you if you feed a family, because obviously you are a professional musician and you are successful. But if you have to give advice to a young person who wants to work in this field, what would you say?

As in any other field I think you have to jump for your dreams. You will have to work hard, sacrifice a lot and maybe things won’t work immediately as you think they should, but if you’re doing it right and with passion things will come back to you. Good music will always be appreciated and good musicians will never stay hungry.

I would define you as a ethno jazz musician, correct me if I am wrong. What do you think about electronic music for instance? Does it excite you? I mean, I’ve always made this distinction between “real” instrument music and electronic. What’s your own idea about all this?

I don’t put myself into any style basket – my music is crossover, mix of Balkan folk, rock, jazz and classical. Electronic music is not very interesting to me. It’s quite flat, boring and without many emotions. I guess that’s why at electronic music parties lots of people have to take drugs to feel excited. Of course as always there are exceptions and electronic music can also be played in interesting ways.

Would you make a duet with one of the new stars – Lady Gaga, Beyoncé…? Why?

Haha I think they will never call me, but why not. It would be a pleasure.

What do you mean “why not”!? Because they sing in their underwear?

Hahah!

Do you absolutely need to know music theory to become a good practitioner?

Not really. Some of the best musicians in history never кnew how to read scores. Probably it is more necessary if you play or compose classical music.

Do you feel tired sometimes? If yes, what of? Would you change something in your life?

I think it’s good to live in equilibrium, so if sometimes there is too much of something, I can get tired or bored. But over the years I have learned how to balance my life, so I don’t really have many of those moments now and I have more moments of enjoyment.

Would you change something in the world?

I try to change myself into a better person day after day. If everyone would do that, maybe the world would be a better place, without wars and exploitation.

I agree. Is it true that best ideas come when we have a broken heart? What does inspire you to compose and write songs?

Hm I think it‘s always about turning something into art, turning one energy into another. It’s not true you can create only from pain, but anyway art needs some catharsis. So that it can also be healing. Sometimes I write music starting from a certain feeling. It can be sadness, melancholy or also joy, happiness.

Now tell me about Slovenia, about Ljubljana. I admit, I’ve only passed trough, takingthe highway on my way back from Bulgaria.

I see Slovenia as a fine oasis between West and East, between Western Europe and the Balkans. For me it’s a good base as I’m travelling a lot around. It’s small but beautiful. Not overpopulated – it‘s easy to find peace and great nature with sea, rivers, lakes, mountains and woods. It’s also quite close to Vienna, Venice, Budapest and Belgrade. Life is not too expensive and things are somehow in order with a touch of Balkan spices.

Is there something you really hate about your country?

I usually don’t collect negative emotions, but only look for the positive. However, while I don’t follow the news and media much, I think politics really sucks – not only in Slovenia, but in general.

Hahaha, that’s kind of a global trend. Define “style”. Are Slovenians stylish people?

I don’t find them very stylish, which is strange because we are so close to Italy. Maybe in the last decade things are moving forward and the younger generation has another approach to it. I think style is very important.

What is it for you? Where does it come from?

It’s another form of expressing yourself I guess. And you know, whatever you do, do it with style. Style is something you build up and create all your life as you grow up as a person. For example, Italy has La moda…, fashion… so that’s style in the sense of what you wear, but style is also many other things.

What is your favorite place in the world? You’ve travelled a lot…

I thing it’s impossible for me to answer that unless I say where I lay my head is home. There are so many beautiful places on Earth and even more important is what’s inside you when you visit them.

What’s the question you would ask yourself in an interview?

Well I was just asking myself – as I’m still lying in bed – what day is it today? I realised it’s Sunday. Then I got happy that it is still sunny outside. Winter is getting harder for me every year, I was made for 40 degrees. Anyway there is a lot of things to do and I guess the day will be too short, but I’ll try to make it sweet.

How do you imagine the word “year” visually?

I’m not sure I imagine it, I mean visualise it. I just know it’s something that is getting shorter all the time, like a banana when you eat it.

OK, I’ll just write „banana“. Go figure!