Текст от поредицата „Интервю с безизвестен“, всички интервюта са в раздел „Личности„.
С Таня Пейчинова се запознахме в родния ми Казанлък. И аз, и тя се вихрихме по тамошните сцени, пеейки, а пътищата ни често се пресичаха. Таня пееше на испански много преди това да се превърне в мода…
Днес тя е горд собственик на онлайн магазин за бижута (можете да го видите ТУК), в които основен мотив е традиционната българска шевица. Прави и дизайн на дрехи. Иначе е завършила право, което определя като най-неподходящата специалност за нея. Освен жена, която не остава незабелязана, когато минава по улицата, тя е и много сърцат и слънчев човек. Поговорихме си за красотата и стереотипите по отношение на нея и така задълбахме в дефинициите, че сами се оплетохме, вижте сами.
Здрасти, да започнем отначало. Как от юрист се превърна в дизайнер? Защо започна да правиш бижута?
Дизайнът винаги е бил голямата ми любов. Без значение дали съм шила (самоука съм) или съм правила бижута. Различното сега е, че се бродират под лупа, на ръка и вече ги създаваме на сребро, което също е ръчно изработено. Сайтът е от съвсем кратко време – 6 месеца, но набра популярност, заради снимките, които публикувам във Фейсбук. Концепцията за снимките, стайлинга и всичко останало измислям доста време.
Изглежда ми като голяма инвестиция на пари и време.
Направих така, че с малко пари да се случват нещата. Но да, отнема повече време.
А как го реши? Идеята откъде дойде?
Не знам… Честно… Видях мисля в някакъв чужд сайт бродирано бижу. Сърцето ми спря и знаех, че трябва да го направя.
В Интернет се навъдиха стотици магазини, какво е различното в твоя?
Вярвам, че личи, когато душата ти е в това, което правиш. Без значение дали е счетоводство, медицина или бижута. Когато ставаш и лягаш с мисълта за това, нещата се случват. (Знам, че е клише, но работи). Различното е, че никой не ги предлага в България на сребро. Инвестицията всъщност дойде точно с тази ми идея. Исках да направя нещо, което да остане. Което да има силен заряд, емоция, енергия, нещо което да предадеш на дъщеря си, снаха си. Затова и реших да ги „облека“ в сребро.
Обичам идеята за тези бижута! Горда съм с тях! Почти като дете, което отглеждаш…
Част от бижутата, които Таня създава
Откри ли за себе си коя си, можеш ли вече да кажеш, че си улегнал човек, който знае какво иска, какви хора иска да има до себе си и въобще, чувстваш ли се пораснала?
Да, да, да! Чувствам се голямо момиче. Момиче, което знае какви хора да допусне, до къде и как (не че не правя още глупави грешки, но вече им се радвам, не се ядосвам, дори и на грешките си). По-спокойна съм. Работих над това, както хората работят от 9 до 17 ч, аз работих супер осъзнато над себе си и продължавам, защото всъщност разбрах, че ние сме тук, за да се учим, еволюираме и после си тръгваме. Продължаваме нагоре…
Дай да си поговорим за красота. Ти си синеока блондинка, типичното Барби, дано не се разсърдиш, но знам, че търпиш на шега. Сигурна съм, че си усещала онези погледи – и от мъже, и от жени – може би похот, завист, откровена неприязън, ако щеш…
Аз обаче знам, че освен красива си и интелигентна. Как се чупи този стереотип – красива и тъпа/лесна?
Всъщност, очите ми са зелени. Погледи усещам от тийнейджърските години. Минах през различни фази… Радвах им се, дразнех им се, не им обръщах внимание, възползвах се от тях…
Ами стереотипът се чупи, когато не се стараеш да го счупиш. То е ясно, че не можеш да покажеш на всички каква си, можеш само на онези, които искат да видят… Но ако трябва да изходя от това „красива“… Аз за красива не се имам.
Добре де, ти може да не се имаш, но обективно ти казвам, че си. И хората виждат това, което и аз виждам, не си го измислям, сигурна съм. Колко е важно да си красив отвън?
Ох, красотата разбира се е субективна. За един съм красива, за друг не… Мисля, че по-важното е харизмата, онова излъчване след което да се обърнеш. Тук не става въпрос за перфектните мерки, а за нещо много повече.
Да, а и е до самочувствие, предполагам.
Разбира се.
Да де, обаче, тук ще дойде някоя жена, да кажем, по-крайна феминистка. И ще каже: “ къде сте тръгнали да ми говорите за харизма, самочувствие, като в същото време се гримирате, оправяте си косите, носите модерни дрехи, обувки на токчета…“ Т.е., правите всички онези неща, които обективизират жената.
И като цяло, що не спрете да хубавеете, а да излезете нормални навън, така както сте станали, с една вода, плисната през лицето? И да говорим тогава за душевна красота и т.н.
Ето този въпрос чаках! Всъщност аз излизам много по-често без грим, отколкото с грим и нямам ама абсолютно никакво притеснение да изляза леко рошава, с една вода на лицето и маратонки. Суетна съм, не ме разбирай погрешно, малко или много времето е такова, идеята тук е да не подчиниш целия си свят на косата и грима. Аз сигурно съм най-малко гримиращата се на снимки жена. Слагам по-ярко червило, развявам коса и воала. На фризьор не ходя, косата ми е естествено руса, нямам изкуствени мигли, вежди и устни…
Откровено ме дразни, че това да направиш нещо със себе си премина в това да приличаш на някого.
И се губи индивидуалността.
Няма лошо в това да подобриш нещо във външния си вид, лошото е когато загубиш себе си в това.
Това пак е заради един определен стандарт, който се налага. Ето, давам ти веднага пример с дебелите вежди. Значи, от 7-и клас си ги скубя, защото това беше стандартът, сега идва някой и ми казва „край, започваме да си ги пускаме“. Ходи се разкарай, ще правя каквото си искам! Писна ми от стандарти!
С глас се смея!
(Тук интервюиращата напада определени групи хора, които прекаляват в подчинението си на определени стандарти и веднага след това си дава сметка, че е проявила нетолерантност.)
Това сега откъде идва? Имам желание да съм толерантна и да дам шанс на всеки, обаче същевременно осъзнавам, че вече съм повлияна от определени стандарти, с които явно аз съществувам. Какво правим?
Ами даваш шанс, това се прави в този случай.
А не е ли работа на тези жени най-напред да ни дадат шанс да им дадем шанс? Ако сама се вкарваш в стереотипа, имаш ли право да се сърдиш, че някой те е заклеймил като такава/онакава?
Не, нямаш! Но не изяснихме параметрите на стереотипа?
Много сложно стана, дай да го оставим на социолозите…
Давам ти пример, хванах се, че при запознанство обикновено задавам въпроса „с какво се занимаваш?” И ме оплюха, защото, видиш ли, съм преценявала хората по това.
А ако не го зададеш, ще те обявят за незаинтересована. Винаги ги има такива.
Всъщност аз даже не преценявам човека, а по-скоро дали ще си допаднем, има ли какво да си кажем, някакви допирни точки. Не го казвам като „каква заплата взимаш?“ Хората обаче различно ги виждаме нещата.
Мда, всеки гледа от своята камбанария. Рязко сменяме посоката, как успяваш да организираш времето си? Стига ли ти? Имаш ли нужда от клонинг?
Напоследък не успявам, все по-заета, нервна и уморена съм. И гледам да работя и в тази посока, но реша ли да отида на йога, например, започват оправданията, явно ми липсва мотивация.
Опиши перфектния мъж.
Сега ще вляза в клишето. Честен, да държи не на колата си, а на думата си. Да е забавен, идеен, работлив. Да обича живота!
Последен въпрос, как си представяш думата „година“ визуално?
Представям си как не смогвам да опаковам всички поръчки, как се смея, пиейки вино със семейството си и приятели и как не спирам да пътувам, търсейки нови емоции и светове.
zuramode.wordpress.com 