Майката в комерсиалния свят

Ден_на_майката_Цура_МодЗа източник на вдъхновение и истеричен смях днес ми послужи една брошурка, случайно попаднала в пощенската ми кутия и неизхвърлена веднага в кофата за рециклируеми отпадъци, както се случва в повечето случаи. Въпросната брошурка е на френска верига хипермаркети и е специално издание по повод наближаващия Ден на майката. Очаква се по този повод всички синове, дъщери и съпрузи на майки да им купят подарък, защото как, ако няма такива празници, ще се развива пустата икономика? Поводи за масови подаръци (разбирайте, продажби) трябва да има е-же-ме-сеч-но!

И така, няма да умувам твърде много върху силите, подтикнали ме да скътам въпросната книжчица за по-късно разглеждане, само ще кажа, че тя ме свари силно неподготвена за това, което ме очакваше вътре, а именно вселена от продукти, които да донесат вечно щастие на всяка майка. Реших да ви разкажа за преживяното, защото смятам, че и българските майки заслужават да споделят тази почит, това боготворене, тази възхита!

Започвам от корицата – на нея имаме в едър план женски торс, облечен в прилепнала наситено-розова тениска със скромно деколте, на по-прост език – чифт цици отблизо (какъв по-подходящ символ на майката, нали?), а пред тях – опакован подарък в същия тон розово с джуфка, която анимационна майка аха да дръпне с усмивка от ухо до ухо. С голям шрифт над този шедьовър пише „Празникът на майките” и отдолу уточнено с по-ситен шрифт „които не са само майки”. Добре, че ни казаха, че имаме право да сме и друго освен майки, защото иначе щяхме сериозно да се депресираме, да си направим окоп за пореден път в коша с чорапи за пране и… да заспим, прималели.

Четивото веднага ни потапя в първото, за което една майка бленува – рокли, туники, панталонче, очила – всичко прилично и закриващо където каквото трябва. Продължаваме със сандалки на равна подметка, както и едни по-смели, на около 5 см. дебел ток – те сигурно са за поводи като тържество в детската градина или групова среща на майки с деца един набор. После имаме цели три страници с бельо – нищо секси, разбира се, да не прекаляваме, удобни боксерки, кюлоти в различни цветове – все необходими неща. Така де, хората си знаят, че една нормална майка няма да тръгне да се разпръцафръцва в дантелени прашки и сутиени на цветчета…

На следващата страница ни изненадва спално бельо, може би защото минахме през роклите, гащите, съблекли сме се, време е за сън. И хоп! До тях сложена шевна машина, в случай, че сме се отнесли в мечти за сладка следобедна дрямка и сме забравили, че трябва да зашием джоба на якето на мъжа ни. Приближаваме се към средата на книжлето, където ни чака разнообразие от парфюми, рол-они против изпотяване, мокри кърпи и кремове против бръчки. Темата за красотата продължава с няколко електроуреда за фризура, епилатори, някакви неща, които дори не знам за какво служат и една четка за коса, която по някаква причина е с кабел.

Стигнахме средата, вече сме наясно, че половината от съществуването на майката се свежда до това да бъде красива и наспана. Или по-скоро, това е което маркетинг специалистите биха пожелали на всички майки, тъй като последните все се оплакват, че не им достига време за себе си. НА ВИ, СПЕТЕ И СЕ РАЗХУБАВЯВАЙТЕ, СТИГА МРЪН-МРЪН!

Внезапно, посоката се сменя и ни рекламират забавления като домашен телефон, фотоапарат (защото те майките постоянно си снимат децата, човещинка!), някакво радио и доста видове аудио слушалки, с които евентуално да се усамотим в някой ъгъл и да медитираме в редките случаи, когато децата спят. Друга страница е отредена на смартфони, т.е. в същия този период можем дори да покибичим във фейса или да си початим с друга майка по скайп и да обсъдим злобата на деня – колко дупета сме замили и какво възнамеряваме да сготвим за вечеря.

Дотук със забавленията, веднага сме върнати в реалността с поредицата кухненски електроуреди – това миксери, модерни хлебопекарни, чопъри, месомелачки, мултикукъри – разнообразието е огромно и всичко е толкова намалено, че ни се иска веднага да се обзаведем с всички тези неща накуп, да скръстим крака на някой стол и обядът сам да се приготви, докато ние сърбаме кафето от новия робот, правещ капучино с три пръста каймак и 15 вида картинки отгоре.

И заговаряйки за мързел и прегрешения, няма как да подминем двете страници с… внимание, шоколад и алкохол! Тук вече улучиха точно в десетката! Коя майка няма да си признае с ръка на сърцето, че ако не беше бутилката, този верен приятел, би оцеляла? А? Нима не се е случвало на всяка изтерзана домакиня да отвори шкафа, да се качи на едно столче и да се протегне до най-високия рафт, на който крие шоколада за моменти на цялостно отчаяние? Как биха изобщо продължили да съществуват тези клети същества, съвременните майки, в условия на стрес, умора и непрестанни писъци без СС – Сладко и Спиртно?

А! Дойдохме си най-накрая на думата, има и цветя! Разгеле, както се казва в такива случаи, с това трябваше да започнат! Цветята са нещо, което общо взето трябва да се подарява на една жена и особено на една майка. Българите си имаме Осми март, французите си имат Деня на майката. Че то ако не е тази дата, кой ще ти се сети да купи цвете? Друго си е да е оправдано, да не се червиш самотен по улиците с мижавото си букетче, а да се почувстваш като част от едно могъщо цяло – една орда мъже, които обичат жените си и гордо го демонстрират. Впечатление прави, че преобладават орхидеите, явно са на мода, а и има загатване за това, че цветята не са за един ден, то си е дългосрочна инвестиция, няма всеки ден букет да се носи вкъщи, алоу! А и без това по цял ден майките нищо не правим, така малко да имаме занимавка – нещо да поливаме, пресаждаме, ухажваме…

За релакса на майките се грижи и следващата страница – с промоционални пакети за фитнес, масаж и ваучери за романтична вечеря за двама в ресторант по избор (измежду 705 ресторанта в цялата страна!). Голямата изненада е видео игра, която нещо не ни се вярва, че е само за майките, но ще се направим на разсеяни и ще приемем подаръка, ако случайно някой реши да ни го подари, а още на следващия ден ще го пуснем за продан в нета. За свободното време също така са предложени градински мебели и чадър, а също и два велосипеда – все пак, какво е да си майка, ако не поспортуваш и не разпуснеш чат-пат в градината.

И тук, мили хора, идва кулминацията. Затаете дъх, защото това, което следва е отвъд всякакви ваши очаквания. ОРГАНАЙЗЕРИ ЗА БИЖУТА И КУФАРИ! Да, в този ред и не, не се шегувам!

Първото ми тълкувание на този силен финал е, че някой е искал да ни каже: „ако не сте получили нито един от изброените дотук подаръци, значи е време просто да си събирате дрънкулките, да си хващате куфарите и да заминавате накъдето ви видят очите!”

Втората опция и по-приятна, разбира се, е твърдението, че всяка майка е длъжна да има бижута (по възможност, от скъпоценни метали и камъни, знаем си я песента за диамантите и приятелите), а куфарите са за всеки случай, ако се препълнят органайзерите и вече няма къде да ги складирате тия ми ти бижута.

И вариант три, трябват ви тези кутии за бижута и куфари, защото ваш муж изведнъж забогатял и купил агромни диамантени обеци и билети за Мальдиви, така че бързо, бързо стягайте багажа и стига с това „ни мога, ни знам”, отивами на пачивка!!! ( вж. „МайкоМила!” и внимавай да не се попикаеш от смях)

Ето така, драги ми читатели, майки, още хора, се прави бизнес. Така се убива конкуренцията – с мощни послания, с умели маркетинг трикове, с тънко, но трайно наслояване на идеите на капиталистическия строй в главите на нищо неподозиращите потребители.

Вече съм спокойна, че и българската майка е запозната с нуждите и мечтите на френската си колежка, очаквам с нетърпение юни месец, когато се чества денят на таткото, за да направя дисекция на поредното изключително забавно четиво, което съм сигурна, че ще получа отново в пощенската си кутия. Обещавам да споделя с вас веднага, щом попадне в ръцете ми…

Какво имат французите, което ние нямаме?

 

DSCN7112

Вместо увод

Живея във Франция от 4 години и половина и понеже доста често ми задават този въпрос, реших да му отговоря в писмена форма. Всичко, което описвам е базирано на лични наблюдения, не искам да ангажирам никого с гледната си точка, нито твърдя, че съм напълно обективна. Опитах се да е малко по-забавно, на места май се получи. Вие ще кажете. И така, какво имат те, а ние нямаме?

1. Език на любовта

Френският е всепризнат като такъв, явно има нещо. Това, което аз съм открила, обаче, е че французите имат висока езикова култура. Може би се дължи на факта, че говорят на децата си като на възрастни хора и от малки свикват с употребата на „възрастни” фрази. Съвсем нормално е едно дете да каже, например „налага ми се да отида до тоалетна” вместо „пишка ми се” или пък „имам желание да спя” вместо „искам да спя”. Употребата на изрази, които в други езици биха били определени като „сложни” или биха отговаряли на по-висок стил, във френския са сведени до ежедневната реч.

2. Париж

Едва ли има човек, който ще тръгне да спори с мен по тази точка. Можете да прочетете какво се крие зад фасадите му ТУК.

3. Голям пазар

Това предопределя развитието на икономиката, води до спад в цените, по-голяма конкуренция и по-високо качество на продуктите. И не на последно място, до по-високи доходи.

4. Елегантност и стил

Нещо, което не се появява за ден или два. Наследява се от поколение на поколение. Затова и по нашите земи има още дълъг път да извървим до момента, в който да можем да заявим, че имаме стил и елегантност. Имаме отделни примери, все повече. За съжаление, малко или много всичко това е свързано и с финансови възможности.

5. Стремеж към естетика

Във всичко – от фасадите на къщите, през подреждането на масата за обяд до това как ще се съчетаят пътните табели на дадено кръстовище с всичко наоколо.

6. Любовта не е грях

Французите говорят открито и без притеснение за чувствата си. Не се притесняват да кажат „обичам те” или да се целуват пред други хора, да използват думи като „скъпа”, „мили”, „любов моя”. Любовта не е табу, а съпътстваща живота част и никой няма да ви погледне осъдително, ако изразявате чувствата си на публично място.

7. Полово равенство

По този въпрос може и да се спори, има още много да се желае, но най-лесно може да се види това на пътя. Шофьорите-жени са равен брой с този на мъжете. Ако обаче попитате някоя феминистка организация, ще ме оборят, разбира се. Както казах, има още много какво да се желае.

8. Благоприятна среда за деца

Тук не става въпрос само за брой построени детски площадки или детски заведения. Става въпрос за равни тротоари, по които да можеш да буташ количка, завършващи с наклон, така че да не се налага да прилагаш сила, за да я свалиш/качиш на тротоара; транспорт, съобразен с наличието на майки с колички, по-големи обществени тоалетни за майки с колички и други, нуждаещи се хора, ескалатори и асансьори на повечето ключови места, където се предполага, че ще влизат майки с колички, както и достатъчно големи врати за тях. За чакални с детски кът в повечето институции (болници, кметства, административни бюра), както и достатъчно седящи места и системи за чакане с номер (а не прави на опашка); за ресторанти, предлагащи детско меню и разполагащи със столчета за деца и маса за повиване на бебета в тоалетната; за хора, които не се цупят и не бутат майките с колички, а им се усмихват и се отнасят добре с децата… Нещо повече, отнасят се с тях като с равни, някои дори им говорят на „вие” (учудващо, но факт, попадала съм и на такива индивиди!), смята се за неуважително да говориш в трето лице пред детето и ако имаш някакъв въпрос, на който то само може да отговори, вместо да питаш майката, може да се обърнеш директно към детето. Да споменавам ли и това, че във всеки един град общината се грижи да има достатъчно безплатни мероприятия за деца? Спортни, културни, занимателни събирания има постоянно и не е нужно да плащаш за това. Темата е неизчерпаема, затова спирам дотук със сравненията.

9. Усмивка, любезност и такт

Не казвам, че изобщо ги нямаме. Но ако у нас се счита за нормално да си поначало нацупен, а когато някой ти се усмихне или ти каже нещо добро, да отвърнеш по сходен начин, то у французите е обратното – при тях позитивната нагласа е по презумпция, а когато някой се отнесе грубо с теб, можеш да се нацупиш и ти и да си извадиш рогата. Така, като си вървиш по улицата, навсякъде ти се усмихват непознати, казват ти „извинете”, „моля”, „благодаря” и ти говорят в учтива форма, тъй като не се познавате. Тази проява на любезност може да продължи доста дълго, дори през цялото ви познанство с даден човек. Това е както спазване на дистанция, така и израз на уважение. Французите ревностно пазят личното си пространство. Дотолкова, че понякога изглеждат недружелюбни или неискрени. По-личните неща и теми остават в семейството или в по-тесен приятелски кръг(такива са темите за пари или политическа ориентация). Никой не пита другия каква заплата получава или за кого е гласувал на последните избори. Рядко ще видите и да се размахват банкноти на улицата, смята се за просташко. Сметките се уреждат по банков път или с чек.

10. Култура на хранене

Ако средностатистическият българин разпознава два вида вино – бяло и червено, то средностатистическият французин може да назове поне 10, да ви каже кое с какъв тип храна върви и за кой регион е типично. Французите имат специално отношение към храната, официалната почивка за обяд е поне час, за да има човек време да си поръча предястие, основно и десерт. Когато се сяда на маса, не се сяда с идеята само да се наядеш, а да дегустираш храната, да ѝ се насладиш, да я споделиш с някого. Затова французите и не обичат да се хранят в усамотение, винаги търсят компания. Ако имате гости е немислимо да не сложите покривка на масата, а ножът, наред с вилицата, се смята за нещо елементарно, а не за прибор, използван само в ресторантите. Употребата му започва в детската градина. Френската кухня е разнообразна, но важно е да се отбележи, че всяко ястие трябва да си има име. Неестествено е да поднесете блюдо, а когато ви попитат как се казва, да свиете рамене.

11. Благоразположението на другите народи и съответно, национална гордост

Имаш ли френски паспорт, добре дошъл си почти навсякъде по света. И отношението към французите като цяло е или положително, или неутрално, но рядко отрицателно. Франция е дала много на света и гражданите ѝ се гордеят с това. Липсва комплексът на малката държава и стремеж да се доказваш постоянно, да отстояваш себе си. Всичко е казано в момента, в който заявяваш, че си французин. Всички са чували за Франция, не я бъркат с никоя съседна държава, не я бъркат с Австралия, нито дори с Унгария (!), няма нужда да обясняваш за Стоичков и киселото мляко. Хората веднага я свързват с важни исторически събития, големи имена в изкуството, модата, литературата, спорта…

12. Широк мироглед и вяра в образованието

Заради по-високите доходи, французите имат възможност да пътуват и да опознават света отблизо. Но освен това, в страната има много имигранти, които внасят от своите култури и така я правят многоцветна, разнородна и интересна. Богатство е да бъдеш в колектив от хора, носители на много националности, да имаш възможността да общуваш с носители на различни езици, без дори да мърдаш от мястото си. Това несъмнено разширява кръгозора на човек и го прави по-любознателен. Тук се намесва образованието, което е там, за да задоволи това любопитство, за да наблегне на силните страни на човек и да ги развие. Образованието се счита за ключ към израстване – морално и професионално и никой не се подиграва с това.

13. Задръствания, твърде много хора

Това е валидно само за Париж и големите градове. Огромните разстояния, многото автомобили и недостатъчната пътна мрежа са предпоставка за много чести задръствания. Също така, тъй като Париж е не само френска столица, но и голям туристически център, а и град от световно значение, тук се провеждат постоянно спортни събития, големи концерти, срещи на високо равнище, които предизвикват голямо движение и струпвания на хора в определени части на града. Сериозният брой на населението също е задушаващ. Според статистиката, голяма част от населяващите Париж хора са несемейни. Има много студенти, огромно количество имигранти, туристи или временно работещи в града чужденци. Кой би помислил, че градът на любовта се населява от тълпа самотници?

14. Много различни култури на едно място

Този факт влиза както в графата „предимства”, така и в „недостатъци”. Неприязънта към различните може да бъде усетена дори с невъоръжено око. Обикновено тя идва от имигранти към други имигранти, по-голямата част от французите са се примирили със съдбата си на колонизатори и си „сърбат попарата”. Поне такива са моите наблюдения. Добре прикритата нетолерантност обаче изиграва лоша шега на държавата и ето защо

15. Тероризъм на световно ниво

Знаете за какво говоря, не е нужно да обяснявам.

16. Липса на време

Голям проблем! Работиш, работиш, работиш, за да спечелиш пари, държавата ти взима огромна част от тях и с останалото се предполага, че трябва да живееш и да се забавляваш. Дори да изкарваш достатъчно, все не ти достига време, за да ги изхарчиш. Проблемът на модерния човек: Как да ни достигнат времето и парите, но всичко това да не е за сметка на качеството на живот. Мдам…

17. Умора от всичко и всички

Големият град те смазва, ежедневието те смазва, работата те смазва, транспортът те смазва, еднообразието те смазва, прогнозата за времето те смазва, някои дни и хората те смазват – преносно, но и буквално, пу-пу – трафикът те смазва и някой път ти иде да зарежеш всичко и всички, да си направиш землянка, да се окопаеш в нея и да си подаваш очите само от време на време, за да видиш дали е дошъл краят и поне близо ли е.

18. Стрес

Еее, това го има навсякъде, ще кажете. Да, но в различен мащаб. Добре де, тук може да поспорим, българите също сме достойно стресирани хора.

19. Невъзможност да се възползваш от определени предимства

Културни събития – валяло, а ти не можеш да се докопаш до билет. Или по-зле, докопал си се до билет, но не можеш да стигнеш навреме, защото киснеш в задръстване. Или още по-зле – стигнал си, но мероприятието е разтурено поради сигнал за бомба и засилени мерки за сигурност. Няма го това да щракнеш с пръсти, да си кажеш „ей, как ми се ходи сега на кино/театър”, да минеш покрай някое кино/театър и да си купиш два билета, след това да звъннеш един-два телефона  и след 15 минути някой приятел да е вече в центъра на града и да чакате на опашката преди началото на филма/постановката. Или пък да видиш интересна изложба и да отидеш да разгледаш на достъпна цена. Да, има и безплатни музеи, галерии, но интересните неща обикновено са с по-скъпи билети. Ако пък решиш и с много усилия организираш нещо, в което да участва и някой друг, трябва с този човек да се разберете поне две седмици предварително, защото всички са много заети и си правят плановете предварително, сещате се защо. Остава вариантът да попаднеш някъде случайно, което се и случва в повечето случаи. Ударете ме, ако няма повторение.

20. Стачки

Пословични със своята солидарност, французите честичко си спрягат някой протест. Дори има сайт, на който да се информираш за стачките в момента. Ставаш сутрин, правиш си кафе и вместо да прочетеш новините отскачаш да видиш къде има стачка и дали това няма да се отрази по някакъв начин на деня ти. Френското общество е фокусирано върху личността, индивида, но стане ли дума за несправедливост, хората се обединяват и заедно ѝ се противопоставят. Лошото в случая е, че някой път стачките се влачат с месеци и от една сфера се пренасят в друга, която и без това е блокирана от стачните действия на първата. Така неведнъж французите са се оказвали в неудобни ситуации, но пък явно има резултат.

21. Презадоволеност

Хората във Франция не мислят за храна. Тя е там по презумпция. Хладилникът е пълен, суперите – също. Тогава за какво му остава да мисли на човек, за бога? Ами за всякакви глупости. Както гладната мечка не играе хоро, така нахранената толкова странно и неопределено се люлее, че се чудиш кога и в коя посока ще се строполи и накъде ще се търкулне. Това горе-долу се случва и с френското общество. Който както иска да го разбира, аз нямам намерение да изпадам в морални обяснения.

22. Снобарство

Нашите кифли и батки пасти да ядат. О, какви сноби има във Франция! Тук не става въпрос обаче за демонстрация на възможности или нещо друго. Става въпрос за вторачване в някакви детайли, които са умело оправдани с уважение към самия себе си, а всъщност са си едно истинско, неподправено и непризнато снобеене. И все пак, именно тези хора, снобарите, бабичките с Шанел-а, пудела и перлените обеци; дядките, които не сядат на маса без любимата си бутилка мерло и подпръдвайки коментират злобата на деня и заглеждат по-младичките и по-хубавките момичета по улицата; продавачът на сирене, който ти добавя 5 грама от сърце и после ги пише на твоя сметка; клошарят, който свири на акордеон изветрели от времето и ситуацията френски шансони – всички тези клиширани образи, заедно с изброените по-горе факти са това, което превръща Франция във вечна страна за мечтателите.

Прочетете и “Какво имаме ние, което французите нямат”