„Дисниленд“ – Париж с 3 деца под 5 години

IMG_3703

В очакване на коледното карнавално шествие

Като жител на френската столица, бях посещавала Дисниленд или Евро Дисни, както местните го наричат, още преди да имам деца и пазех спомени за едно безгрижно изживяване, напоено с мирис на карамелизирани пуканки и радостни люде, щъкащи по люлки и влакчета. Разбира се, изобщо не се заблуждавах, че и с деца ще бъде така безгрижно, особено с три „бебета“, като моите, тъкмо напротив. Отидохме една ноемврийска събота, при 8-градусов студ и възмрачно небе, но без прогнозирани валежи. Казах „прогнозирани!”

Предварителната подготовка се състоеше в направата на двайсетина сандвича и 2-3 бутилки вода и сок. Колкото и мизерно да изглежда отстрани, сандвичите са жизненоважни! Просто защото огромна част от времето там минава в кибичене по опашки, а ако тръгнете и да обядвате в някой от ресторантите (които никак не са евтини), ще изгубите средно час и половина и в крайна сметка за ден ще успеете да се качите на не повече от 4-5 атракциона. Впрочем, въпросните ресторанти са предимно за бързо хранене, така че домашните сандвичи определено са за предпочитане. Трябва да вметна, че на някои места времето за чакане достига до час, а дори не бяхме в пика на туристическия сезон. Всички родители знаят как се чака толкова дълго с деца, та така и така висиш, поне да дъвчеш нещо междувременно. Може да помислите и за някаква безобидна занимавка през това време – нещо водни/темперни боички, скачане на въже или игра на чилик… каквото ви дойде. Сега като се замисля, всяко от изброените може да послужи за оръжие, в случай, че търпението ви се изчерпа и решите да нападнете лицето, което пуска хората отпред. Но стига съм подтиквала към агресия!

IMG_3717

С най-младия член на семейството

Паркът отваря в 10 часа, затова още в 9 вече се бяхме натоварили в колата, всички деца по столчетата – закусили, чисти, сухи, някои дори спящи и с един тон пелени, шапки, шалове, одеяла и торбата с боклука, която разсеяният ми мъж по погрешка натъпкал в багажника, така че после да се наложи да събираме обелки от картофи и използвани носни кърпи от паркинга пред Ленда… Да не пропусна да спомена и че имахме лек проблем с акумулатора на тръгване и търсихме помощ от приятел в последния момент, а някъде на средата на пътя светна лампичката за бензина… Да се добави към предварителната подготовка: – зареден резервоар и изправен автомобил! На мъжа ми леко му примигна окото, когато се сети, че със спирането за бензин, ще трябва да изключим и двигателя, а после може да не го запалим отново, но това, за късмет, не се случи и окото му се оправи.

И понеже знам, че повечето български туристи пътуват от Париж и използват специализирани автобуси, които карат до Дисниленд, бързам веднага да кажа, че до там има и съвсем редовен градски транспорт, който за около час ще ви закара до парка, а спирката е по-близо до входа на увеселенията отколкото дори паркинга за колите и автобусите. Цената за възрастен за влака RER A, от която и да е спирка в Париж до последната станция Marne la Vallée Chessy е 7,50 евро за възрастен и наполовина за деца от 4 до 10 години (за по-малките е безплатно). Ако пък пътувате с кола, предвидете си 20 евро на ден за паркинг.

Относно цените за вход – там нещата стоят горе-долу като със самолетните билети. Колкото по-рано резервирате билет, толкова по-евтино ще ви излезе, а може дори да изкарате късмет и да се сдобиете с някой промоционален билет, каквито докопахме ние за 25 евро. Билетите трябва да са на хартия, смартфони не минават.

IMG_3727

Хората горе чакат около половин час, за да се повозят 2 минути на количките долу

Правилата се спазват стриктно от служители и посетители, което е и предпоставка паркът да функционира толкова добре. Всичко е добре обозначено с табели, може да поискате карта на входа за по-добра ориентация, но за нея по-подробно – след малко. На влизане преминавате през контрол на безопасността – проверка на чанти и скенери за метал. Може да се движите с бебешка количка, но трябва да я оставяте преди да се наредите на опашката на всеки отделен атракцион, така че ако сте с бебе, имайте го предвид и си носете слинг, раница, кенгуру, коала и т.н., че да чакате с бебе в ръце не си е работа.

От парка предлагат колички под наем, които изглеждат удобни, но са само със седнало положение. Помислено е и за хората в неравностойно положение – проходимо е навсякъде с инвалидна количка и към всеки атракцион има специален вход, както и служител, който оказва помощ при качване/слизане. Другото важно нещо откъм организация са тоалетните – има ги навсякъде, чисти са и дори има тоалетна хартия и топла вода.

IMG_3755

Тази година Дисниленд Париж празнува 25 години от създаването си

Стигнах до същината – самият парк. В картата са разделени няколко сектора – според атракционите. Например, розовата, Fantasyland, противно на моите очаквания, се оказа по-скоро за по-малките деца, отколкото за момиченца и първоначалният феминистичен хейт, които изпитах, се изпари, след като се озовах на мястото. В нея атракционите разказват различни приказки – Пинокио, Снежанка и седемте джуджета, Алиса в страната на чудесата, Питър Пан… Към нея спада и прословутият Дисни замък, който виждаме в началото на всички филми на Дисни. В него може да се разходите, може да влезете в подземието, да се уплашите от обитаващия го дракон и да си купите някой лъскав сувенир. Магазинчетата със сувенири са абсолютно навсякъде из парка и са разположени според тематиката, така че не се притеснявайте, че ще ви останат излишни пари, няма такъв филм! И ако сте с малки деца, отправяйте се директно към Fantasyland – гаранция, че ще се забавляват до откат, без да се налага да излизате от розовата зона и да търчите като изоглавени напред-назад.IMG_3825

Discoveryland е може би най-посещаваната, тъй като там се намират най-страшните атракциони като скоростни влакчета и други тип „виртуална реалност”, които вълнуват по-големите и са забранени за деца под определена височина, отбелязана на картата. Фенове на „Междузвездни войни” от всички страни, обединявайте се – тук са събрани всички тематични атракциони! Аз останах особено впечаткена от Star Tours, който имитира полет с космически кораб между галактики и планети от филмите. Чист късмет е, че оцеляхме и не се блъснахме в нищо по пътя… За повечето забавления в тази част можете да си вземете т. нар. Fastpass, който бива изплюван от автомат и ви дава определен час, в който можете да се появите и да минете с предимство на опашката, подхилквайки се ехидно на останалите чакащи. Спестявате време, без да доплащате.IMG_3809

Adventureland и Frontierland ви пренасят в света на Индиана Джоунс, Карибски пирати, тук е Къщата на духовете, за любителите на страшното, и индианското селище на Покахонтас. За там не ни остана много време, но и бяхме доста уморени вече. Заради студа, не се качихме и на влакчето, което в рамките на половин час прави обиколка по периферията на целия парк.

IMG_3787

Все пак, бих казала, че случихме на време, имаше дори малко слънце, в друг момент преръмя, но въпреки това, успяхме да се качим на доста неща. На места се наложи да се разделим, понеже с бебе на 3 месеца не може да се качиш на всичко, но успяхме да се организираме и извлякохме максимума от престоя си – возихме се и на корабче по река Мисисипи, и на слончетата Дъмбо, запознахме се от близо с Доналд Дък и другите Дисни герои, които се разхождаха напред-назад из парка, гледахме кабаретното шоу на Мики Маус, както и цяло карнавално шествие с коледна елха и всичко останало.

IMG_3835IMG_3776

Ама да не си помисли някой, че всичко е минало идеално! Има деца – има проблем! Още след първото побягване на двегодишната ми дъщеря на 20-ина метра в произволна посока, докато цялата група се пулихме в картата и спорехме от къде да започнем, реших да напиша на децата по един лист с телефонните номера на мен и мъжа ми и да им ги пъхна в джобовете с инструкция като се изгубят, да отидат при някоя леля или чичо с деца и да им го дадат. Те май малко се поуплашиха и се държаха доста прилично след това, т.е. сведоха радиуса на бягство до 5 метра. За един ден развих естествен усет за числата 9 и 5 (толкова души с толкова деца бяхме), тъй като на всеки 2 минути се налагаше да преброявам познатото население. Дори не искам да си спомням как след чинно изчакване на цяла една опашка, точно преди да се качим във въртящите се чашки за чай, синът ми заяви „пишка ми се” и след като му казах „стискай!”, той отговори „аз вече малко пишнах, но не е фатално”. Но, за отракания родител такива сцени са ежедневие, така че едва ли ще уплаша някого.IMG_3839IMG_3840

Като цяло, блъсканицата изобщо не е за подценяване, дори през ноември и въпреки огромните размери на парка. Хора от различни националности, с уши на Мики Маус или Шапки с лика на Прасчо и Тигър се движат хаотично, невръстни принцеси се суетят с роклите и короните си, дърпани от някой изнервен родител, малки Йоди размахват светлинни мечове на непознати, разни приказни персонажи се разхождат необезпокоявани и позират с децата за снимка, навсякъде се чува музика, смях и ентусиазирани детски писъци. С две думи, пълна лудница! Но все пак добре организирана.IMG_3857

Когато и да отидете до Дисниленд – няма да сбъркате. С деца или без, с големи или малки, в студ или пек – няма значение, ще бъде весело, екстремно и приказно. Ще напълните очите и ушите с емоции, ще вдигнете хубавичко адреналина и ще се слеете със света на анимационните герои. И не на последно място, портфейлът ви ще се поизпразни, но поне ще ви остане незабравим спомен. Моят ще ми държи влага поне няколко години…IMG_3861

Зад парижките фасади

4

Париж, ах, Париж!

Колко шансони са изпети и колко очерци са изписани за този главозамайващ град, този нагъчкан мегаполис, едновременно романтичен и изискан, и самотен и тъжен. Дори Айфеловата кула така романтично и самотно стърчи почти в средата му.

3

1

Шанз Елизе през зимата – една от най-известните улици в света. Окапалите корони по дърветата не отнемат от очарованието ѝ.

Вероятно първото и последно нещо, което се запечатва на дошлия за пръв път турист, е живописната архитектура, характерна за втората половина на XIX и началото на XX век. Мръсно-белите сгради със сиви покриви, които така шармантно се разстилат по всички улици на града, богато украсени с множество скулптури и триизмерни елементи. Тайнствените високи порти, от които сегиз-тогиз се задава някой горд господин с излъскани обувки или кокетна дама, ухаеща на скъп парфюм.

2

Дължим всичко това на г-н Жорж Южен Осман, който в средата на XIX в. решава да направи нещо, което не е правено от Средновековието натам, а именно да преобрази изцяло града. Айфеловата кула още я няма, улиците са мрачни, тесни и се ронят. Осман, който по това време е префект, е в единомислие с Наполеон, който пък бил възхитен от източните лондонски квартали и искал да направи от Париж също толкова елегантен и престижен град. Така, модернизацията започва и ни води до облика на града, който познаваме днес – непокътнат  цял един век. Е, добре де, тук-там можем да срещнем и по някоя по-модерна сграда, но правилото за определена височина, което парижката управа ревностно брани се пази и скоро няма изгледи да бъде нарушавано. Изключение прави единствено кулата Монпарнас, която и до днес мнозинството парижани ненавиждат и смятат за изключително грозна и не на място.

DSCN4518

Една от въпросните сгради, превърната в луксозен хотел

Ако и вие, като мен, обичате да надничате през прозорците на хората, които, впрочем, въобще не се притесняват да ги оставят открехнати или ексхибиционистично не ползват дневни пердета, то навярно неведнъж сте забелязвали и красиви и модерни интериори, виждали сте гейове да пушат на балкончето на мансардата си или пък някоя чистачка с южни черти да полива цветята или да забърсва вече чистите прозорци с микрофибър. Несъмнено сте се размечтавали и вие да живеете в такъв дом, в центъра на Париж, да се протягате лениво с кафе в ръка, в пролетната утрин, на някой мек бароков диван, докато човекът, който се грижи да има свежи цветя ви носи пощата и днешната преса, а някъде далеч се разнася гласът на детегледачката, която се опитва да озапти отрочето ви.

Ехоооо, ууу, още ли сте тук? Събудете се, 21-ви век е, ало! Истината е, че нито аз, нито Вие не сме от тези хора, нито пък искаме да бъдем, ще ви обясня защо. Каква е тази снобарщина, уот да…? Аристократи, буржоа… Това всичко вече е в миналото, нали? Да, ама не! Има ги и още как. Живеят там, в Париж, честна дума!

Откъде знам ли? Ходила съм, видяла съм, напъхала съм си носа и съм душила. Да, бях от обслужващия персонал. Не, не ме е срам. Преподавах руски, китайски, свирих на пиано – все неща, по които съм малко или много компетентна и влизат в професионалната ми квалификация. Не съм мила дупета, нито съм събирала косми от земята. Това го правя сега в собствения си дом, който нито е в Париж, нито е от типа Осман. Този опит беше много ценен за мен и ми показа една нова страна, даде ми да надзърна отвътре и да си дам сметка за някои неща, за някои не до там красиви истини както за французите, така и за богатите хора въобще.

Когато се преместих в Париж, по стечение на обстоятелствата изгледах френския филм „Les femmes du 6ème étage” (‘Жените от 6-я етаж’). В него по интересен начин е илюстрирана ситуацията, в която живеят богатите парижани, използващи прислуга в ежедневието си. Филмът поставя в центъра моралната страна на проблема. Гледайте го, препоръчвам горещо!

По-дребните буржоа (звучи старомодно, но ги има и днес) минават с един човек (обикновено жена), която върши домакинската работа, грижи се за децата и извършва куп други дейности по поддръжката на къщата. С други думи, всички онези неприятни задължения, която една домакиня прави всеки ден, но за това ѝ плащат. По-богатите имат няколко човека – по един за отделните дейности. Могат да си позволят професионален готвач, чистач, детегледач(ка)… (Ама защо все са жени, беее?! Не ми минавайте с това „защото по-добре се справят”, и аз, и Вие знаем, че не е истина!) Заклевам се, че това се случва в наши дни! Хората са наследствени богаташи, работят престижни професии и, съвсем разбираемо, страдат от липса на време, за да си поддържат къщите. Това го има и в България, много е модерно. И може да си мислите, че животът им е песен, но всъщност, може да се поспори над това. Аз, например, не бих се чувствала комфортно постоянно някакви странични хора да ми се навъртат наоколо. Но и не съм родена в такава среда, ако бях, сигурно изобщо нямаше да ме впечатлява. Онези са си свикнали и им е добре. Но пък за сметка на това имат проблеми от друго естество, щом сме хора, значи имаме проблеми. Така че няма за какво да им завиждаме, да си живуркат както си искат, халал да им е, както се казва на чист арабски.

Логично, идва въпросът „къде живеят всичките тези хора, че да са на разположение на господарите си?”. Ами, живеят в същите тези сгради, на 6-я етаж, в миниатюрни студиа. И понеже не можах да напиша такава статия без доказателствен материал, реших да ви нащракам една такава сграда отвътре, пък вие ако щете ми вярвайте. Сградата се намира в район близо до Източната гара на Париж (Gare de l’Est). Поради непрестижността на района, богаташите отдавна са се изселили от там, а големите апартаменти се дават под наем на фирми. Това се случва с голяма част от апартаментите в по-непрестижните парижки квартали. Някои успяват да бъдат пробутани за убедително тлъсти суми на незапознати, но заможни чужденци, които си мислят, че са ударили джакпота в голямата лотария и са направили инвестицията на живота си с този прекрасен апартамент в Париж, но всъщност са ги изпързаляли най-безцеремонно и безсъвестно. За което те, естествено, разбират в последствие, а някои посещават имотите си толкова рядко, че може би и изобщо не разбират.

Питате се, тогава какво се случва с 6-я етаж, щом няма за кого да работи прислугата? Най-често се наемат от студенти, които живеят сами и не им трябват повече от 15 кв. м., малка кухничка и баня с тоалетна, за да оцелеят. Не се заблуждавайте, обаче, че студентите са бедни. Наемът за такова едно студио в Париж започва от 1000 евро на месец. Не, не съм добавила още една нула по погрешка.

Такава е и ситуацията с моя приятелка, която наскоро се изнесе от своето студио. Ето ги и обещаните снимки.

5

Разкошните стълби в главния вход, по които се качват собствениците. Впоследствие много от тези сгради се сдобиват с малки асансьори. За прислугата на повечето места има страничен вход и нямат право да ползват основните стълби и асансьора. Моя приятелка – испанка веднъж ми се оплака, че „собствениците“ се отнасяли с нея като с прислуга и я пращали да минава от другата страна, въпреки че от главната част на сградата има директна връзка до стаите на 6-я етаж. Момичето беше студентка.

7

В тази сграда такъв страничен вход отсъства и всъщност главното фоайе, и в частност тази порта, ни води към вътрешен двор

6

В този имаме офис

8

9

Тесният и мрачен коридор, който ни отвежда до стълбището за прислугата

10

Ето го и него

IMG_20160802_171130

Витите стълби, далеч по-нелуксозни от онези за „собствениците“

IMG_20160802_171344

IMG_20160802_171441

Вратата на въпросното студио

IMG_20160802_171542IMG_20160802_171535IMG_20160802_171551

IMG_20160802_171606

Гледката си струва. Някак иронично е, че когато сградите са строени, още не е имало асансьори. В противен случай вероятно именно прислугата би живяла на долните етажи, а най-високите биха били заети от най-заможните собственици.

IMG_20160802_171622

Ако този пост Ви е харесал, прочетете Какво имат французите, които ние нямаме

 

Какво имат французите, което ние нямаме?

 

DSCN7112

Вместо увод

Живея във Франция от 4 години и половина и понеже доста често ми задават този въпрос, реших да му отговоря в писмена форма. Всичко, което описвам е базирано на лични наблюдения, не искам да ангажирам никого с гледната си точка, нито твърдя, че съм напълно обективна. Опитах се да е малко по-забавно, на места май се получи. Вие ще кажете. И така, какво имат те, а ние нямаме?

1. Език на любовта

Френският е всепризнат като такъв, явно има нещо. Това, което аз съм открила, обаче, е че французите имат висока езикова култура. Може би се дължи на факта, че говорят на децата си като на възрастни хора и от малки свикват с употребата на „възрастни” фрази. Съвсем нормално е едно дете да каже, например „налага ми се да отида до тоалетна” вместо „пишка ми се” или пък „имам желание да спя” вместо „искам да спя”. Употребата на изрази, които в други езици биха били определени като „сложни” или биха отговаряли на по-висок стил, във френския са сведени до ежедневната реч.

2. Париж

Едва ли има човек, който ще тръгне да спори с мен по тази точка. Можете да прочетете какво се крие зад фасадите му ТУК.

3. Голям пазар

Това предопределя развитието на икономиката, води до спад в цените, по-голяма конкуренция и по-високо качество на продуктите. И не на последно място, до по-високи доходи.

4. Елегантност и стил

Нещо, което не се появява за ден или два. Наследява се от поколение на поколение. Затова и по нашите земи има още дълъг път да извървим до момента, в който да можем да заявим, че имаме стил и елегантност. Имаме отделни примери, все повече. За съжаление, малко или много всичко това е свързано и с финансови възможности.

5. Стремеж към естетика

Във всичко – от фасадите на къщите, през подреждането на масата за обяд до това как ще се съчетаят пътните табели на дадено кръстовище с всичко наоколо.

6. Любовта не е грях

Французите говорят открито и без притеснение за чувствата си. Не се притесняват да кажат „обичам те” или да се целуват пред други хора, да използват думи като „скъпа”, „мили”, „любов моя”. Любовта не е табу, а съпътстваща живота част и никой няма да ви погледне осъдително, ако изразявате чувствата си на публично място.

7. Полово равенство

По този въпрос може и да се спори, има още много да се желае, но най-лесно може да се види това на пътя. Шофьорите-жени са равен брой с този на мъжете. Ако обаче попитате някоя феминистка организация, ще ме оборят, разбира се. Както казах, има още много какво да се желае.

8. Благоприятна среда за деца

Тук не става въпрос само за брой построени детски площадки или детски заведения. Става въпрос за равни тротоари, по които да можеш да буташ количка, завършващи с наклон, така че да не се налага да прилагаш сила, за да я свалиш/качиш на тротоара; транспорт, съобразен с наличието на майки с колички, по-големи обществени тоалетни за майки с колички и други, нуждаещи се хора, ескалатори и асансьори на повечето ключови места, където се предполага, че ще влизат майки с колички, както и достатъчно големи врати за тях. За чакални с детски кът в повечето институции (болници, кметства, административни бюра), както и достатъчно седящи места и системи за чакане с номер (а не прави на опашка); за ресторанти, предлагащи детско меню и разполагащи със столчета за деца и маса за повиване на бебета в тоалетната; за хора, които не се цупят и не бутат майките с колички, а им се усмихват и се отнасят добре с децата… Нещо повече, отнасят се с тях като с равни, някои дори им говорят на „вие” (учудващо, но факт, попадала съм и на такива индивиди!), смята се за неуважително да говориш в трето лице пред детето и ако имаш някакъв въпрос, на който то само може да отговори, вместо да питаш майката, може да се обърнеш директно към детето. Да споменавам ли и това, че във всеки един град общината се грижи да има достатъчно безплатни мероприятия за деца? Спортни, културни, занимателни събирания има постоянно и не е нужно да плащаш за това. Темата е неизчерпаема, затова спирам дотук със сравненията.

9. Усмивка, любезност и такт

Не казвам, че изобщо ги нямаме. Но ако у нас се счита за нормално да си поначало нацупен, а когато някой ти се усмихне или ти каже нещо добро, да отвърнеш по сходен начин, то у французите е обратното – при тях позитивната нагласа е по презумпция, а когато някой се отнесе грубо с теб, можеш да се нацупиш и ти и да си извадиш рогата. Така, като си вървиш по улицата, навсякъде ти се усмихват непознати, казват ти „извинете”, „моля”, „благодаря” и ти говорят в учтива форма, тъй като не се познавате. Тази проява на любезност може да продължи доста дълго, дори през цялото ви познанство с даден човек. Това е както спазване на дистанция, така и израз на уважение. Французите ревностно пазят личното си пространство. Дотолкова, че понякога изглеждат недружелюбни или неискрени. По-личните неща и теми остават в семейството или в по-тесен приятелски кръг(такива са темите за пари или политическа ориентация). Никой не пита другия каква заплата получава или за кого е гласувал на последните избори. Рядко ще видите и да се размахват банкноти на улицата, смята се за просташко. Сметките се уреждат по банков път или с чек.

10. Култура на хранене

Ако средностатистическият българин разпознава два вида вино – бяло и червено, то средностатистическият французин може да назове поне 10, да ви каже кое с какъв тип храна върви и за кой регион е типично. Французите имат специално отношение към храната, официалната почивка за обяд е поне час, за да има човек време да си поръча предястие, основно и десерт. Когато се сяда на маса, не се сяда с идеята само да се наядеш, а да дегустираш храната, да ѝ се насладиш, да я споделиш с някого. Затова французите и не обичат да се хранят в усамотение, винаги търсят компания. Ако имате гости е немислимо да не сложите покривка на масата, а ножът, наред с вилицата, се смята за нещо елементарно, а не за прибор, използван само в ресторантите. Употребата му започва в детската градина. Френската кухня е разнообразна, но важно е да се отбележи, че всяко ястие трябва да си има име. Неестествено е да поднесете блюдо, а когато ви попитат как се казва, да свиете рамене.

11. Благоразположението на другите народи и съответно, национална гордост

Имаш ли френски паспорт, добре дошъл си почти навсякъде по света. И отношението към французите като цяло е или положително, или неутрално, но рядко отрицателно. Франция е дала много на света и гражданите ѝ се гордеят с това. Липсва комплексът на малката държава и стремеж да се доказваш постоянно, да отстояваш себе си. Всичко е казано в момента, в който заявяваш, че си французин. Всички са чували за Франция, не я бъркат с никоя съседна държава, не я бъркат с Австралия, нито дори с Унгария (!), няма нужда да обясняваш за Стоичков и киселото мляко. Хората веднага я свързват с важни исторически събития, големи имена в изкуството, модата, литературата, спорта…

12. Широк мироглед и вяра в образованието

Заради по-високите доходи, французите имат възможност да пътуват и да опознават света отблизо. Но освен това, в страната има много имигранти, които внасят от своите култури и така я правят многоцветна, разнородна и интересна. Богатство е да бъдеш в колектив от хора, носители на много националности, да имаш възможността да общуваш с носители на различни езици, без дори да мърдаш от мястото си. Това несъмнено разширява кръгозора на човек и го прави по-любознателен. Тук се намесва образованието, което е там, за да задоволи това любопитство, за да наблегне на силните страни на човек и да ги развие. Образованието се счита за ключ към израстване – морално и професионално и никой не се подиграва с това.

13. Задръствания, твърде много хора

Това е валидно само за Париж и големите градове. Огромните разстояния, многото автомобили и недостатъчната пътна мрежа са предпоставка за много чести задръствания. Също така, тъй като Париж е не само френска столица, но и голям туристически център, а и град от световно значение, тук се провеждат постоянно спортни събития, големи концерти, срещи на високо равнище, които предизвикват голямо движение и струпвания на хора в определени части на града. Сериозният брой на населението също е задушаващ. Според статистиката, голяма част от населяващите Париж хора са несемейни. Има много студенти, огромно количество имигранти, туристи или временно работещи в града чужденци. Кой би помислил, че градът на любовта се населява от тълпа самотници?

14. Много различни култури на едно място

Този факт влиза както в графата „предимства”, така и в „недостатъци”. Неприязънта към различните може да бъде усетена дори с невъоръжено око. Обикновено тя идва от имигранти към други имигранти, по-голямата част от французите са се примирили със съдбата си на колонизатори и си „сърбат попарата”. Поне такива са моите наблюдения. Добре прикритата нетолерантност обаче изиграва лоша шега на държавата и ето защо

15. Тероризъм на световно ниво

Знаете за какво говоря, не е нужно да обяснявам.

16. Липса на време

Голям проблем! Работиш, работиш, работиш, за да спечелиш пари, държавата ти взима огромна част от тях и с останалото се предполага, че трябва да живееш и да се забавляваш. Дори да изкарваш достатъчно, все не ти достига време, за да ги изхарчиш. Проблемът на модерния човек: Как да ни достигнат времето и парите, но всичко това да не е за сметка на качеството на живот. Мдам…

17. Умора от всичко и всички

Големият град те смазва, ежедневието те смазва, работата те смазва, транспортът те смазва, еднообразието те смазва, прогнозата за времето те смазва, някои дни и хората те смазват – преносно, но и буквално, пу-пу – трафикът те смазва и някой път ти иде да зарежеш всичко и всички, да си направиш землянка, да се окопаеш в нея и да си подаваш очите само от време на време, за да видиш дали е дошъл краят и поне близо ли е.

18. Стрес

Еее, това го има навсякъде, ще кажете. Да, но в различен мащаб. Добре де, тук може да поспорим, българите също сме достойно стресирани хора.

19. Невъзможност да се възползваш от определени предимства

Културни събития – валяло, а ти не можеш да се докопаш до билет. Или по-зле, докопал си се до билет, но не можеш да стигнеш навреме, защото киснеш в задръстване. Или още по-зле – стигнал си, но мероприятието е разтурено поради сигнал за бомба и засилени мерки за сигурност. Няма го това да щракнеш с пръсти, да си кажеш „ей, как ми се ходи сега на кино/театър”, да минеш покрай някое кино/театър и да си купиш два билета, след това да звъннеш един-два телефона  и след 15 минути някой приятел да е вече в центъра на града и да чакате на опашката преди началото на филма/постановката. Или пък да видиш интересна изложба и да отидеш да разгледаш на достъпна цена. Да, има и безплатни музеи, галерии, но интересните неща обикновено са с по-скъпи билети. Ако пък решиш и с много усилия организираш нещо, в което да участва и някой друг, трябва с този човек да се разберете поне две седмици предварително, защото всички са много заети и си правят плановете предварително, сещате се защо. Остава вариантът да попаднеш някъде случайно, което се и случва в повечето случаи. Ударете ме, ако няма повторение.

20. Стачки

Пословични със своята солидарност, французите честичко си спрягат някой протест. Дори има сайт, на който да се информираш за стачките в момента. Ставаш сутрин, правиш си кафе и вместо да прочетеш новините отскачаш да видиш къде има стачка и дали това няма да се отрази по някакъв начин на деня ти. Френското общество е фокусирано върху личността, индивида, но стане ли дума за несправедливост, хората се обединяват и заедно ѝ се противопоставят. Лошото в случая е, че някой път стачките се влачат с месеци и от една сфера се пренасят в друга, която и без това е блокирана от стачните действия на първата. Така неведнъж французите са се оказвали в неудобни ситуации, но пък явно има резултат.

21. Презадоволеност

Хората във Франция не мислят за храна. Тя е там по презумпция. Хладилникът е пълен, суперите – също. Тогава за какво му остава да мисли на човек, за бога? Ами за всякакви глупости. Както гладната мечка не играе хоро, така нахранената толкова странно и неопределено се люлее, че се чудиш кога и в коя посока ще се строполи и накъде ще се търкулне. Това горе-долу се случва и с френското общество. Който както иска да го разбира, аз нямам намерение да изпадам в морални обяснения.

22. Снобарство

Нашите кифли и батки пасти да ядат. О, какви сноби има във Франция! Тук не става въпрос обаче за демонстрация на възможности или нещо друго. Става въпрос за вторачване в някакви детайли, които са умело оправдани с уважение към самия себе си, а всъщност са си едно истинско, неподправено и непризнато снобеене. И все пак, именно тези хора, снобарите, бабичките с Шанел-а, пудела и перлените обеци; дядките, които не сядат на маса без любимата си бутилка мерло и подпръдвайки коментират злобата на деня и заглеждат по-младичките и по-хубавките момичета по улицата; продавачът на сирене, който ти добавя 5 грама от сърце и после ги пише на твоя сметка; клошарят, който свири на акордеон изветрели от времето и ситуацията френски шансони – всички тези клиширани образи, заедно с изброените по-горе факти са това, което превръща Франция във вечна страна за мечтателите.

Прочетете и „Какво имаме ние, което французите нямат“

Моден туризъм – подготовка

Продължение от Седмица на модата в Париж – какво, кога и как?

Реших да събера малко полезна информация за тези от вас, които биха желали да се впуснат в моден туризъм – нещо, което нашумява все повече, особено в САЩ.

Nina_Dobrev_streetstyle

Първо трябва да решите на коя от всичките модни седмици искате да отидете. Ето ги и датите за тази година:

Ню Йорк – 4-11 септември

Лондон – 12-16 септември

Милано – 17-23 септември

Париж – 23 септември – 1 октомври

Купувате си самолетен билет, резервирате хотел, ако нямате къде другаде да отседнете, събирате багажа си, като според това с каква цел искате да се появите там, трябва да прецените какви точно дрехи да вземете.

Sweet Paprika

Ако сте от тези, които обичат вниманието и искат да бъдат снимани, може да подготвите тоалетите си предварително – обмислете добре комбинациите, аксесоарите, обувките и си направете план Б за случаите, когато времето е студено и дъждовно.Ако държите да ви забележат и сте жена, повече от задължително е да имате обувки на висок ток. Ако сте и високи и кльощави като модели – най-добре. Моят опит показва, че фотографите са жадни за сеир. Ако сте просто добре облечена, може да привлечете някой и друг поглед, но ако се появите с гръм и трясък и стърчите с двата си метра над тълпата, веднага ще ви наобиколят както мухи наобикалят л****. И след като вземат всичко от вас, ще ви оставят, в очакване на следващи жертви. Най-добре е да сте с някого – така няма да се чувствате изоставени, когато затихне интересът към външния ви вид.

Допускаме, че сте избрали страната, оправили сте формалностите по пътуването и сте стегнали багажа. Сега трябва да откриете графика на въпросната седмица. Обикновено всичко се качва в Интернет и често мястото/часът на някои от ревютата не е известен или се уточнява до последно. В Париж нещата са доста хаотични понякога. Неведнъж се е случвало ревю да бъде отложено или дори отменено в последния момент, поради закъсняла доставка и чисто и просто липса на колекцията на място в уречения ден и час. Миналата година дори бях чула за открадната колекция – и такива неща се случват…

Това е графикът на следващата седмица на модата в Париж.Седмица на модата в Париж, септември 2014

С просто око се вижда, че човек няма как физически да отиде на всичките ревюта. Дори журналистите посещават само най-значимите дизайнери и може би дават шанс на няколко нови всеки път, за да се запознаят с работата им. Екипите на големите списания и телевизии обикновено се разделят и всеки има задача да отрази различни ревюта. Не е тайна и че по-известните дизайнери обикновено са вмъкнати в средата на седмицата, за да може в последните й дни модните редактори да прелетят от една столица към друга и да имат време да се аклиматизират малко, така че дори и да изпуснат последния или първия ден от дадена седмица, да не е фатално.

След като сте избрали ревютата, организирайте си времето по най-добрия начин – оставете си време и за почивка.

Ако мислите да правите снимки, препоръчвам ви да не е с телефон, айпад или обикновена камера (колкото и да е добра). Просто професионалните фотографи се отнасят с пренебрежение към хора, които не снимат професионално и се блъскат, обиждат, а могат и скандал да ви вдигнат, само защото не са успели да хванат добър кадър и едва ли не са си изгубили времето там, вместо да си свършат работата качествено.

Ulyana_Sergeenko_Уляна_Сергеенко_Ульяна_Сергеенко

Друго важно е апаратурата ви да е максимално заредена и ако има нужда от допълнителни батерии – носете такива с вас! Зареждайте я вечер или през нощта и решете проблема с паметта предварително, за да сте винаги готови за следващия ден.

Ако не държите да ви забележат, носете удобни обувки. Ходенето (и подтичването след някого) цял ден е доста уморително, удобното облекло ще ви спести доста главоболия и ще направи преживяването ви по-пълноценно.

Вземете си чадър или дъждобран, времето крие всякакви изненади.

Седмица_на_модата_съвети

Ето и няколко съвета за тези от вас, които искат да бъдат навсякъде. Някои модни къщи, като Луи Вюйтон, например, не разгласяват публично мястото на ревюто си, вероятно от съображения за сигурност, тъй като тълпите пред и след ревютата стават все по-големи от година на година. Опитът ми показва, обаче, че те са на едно и също място всеки сезон, т. е. стига само да проверите къде е било ревюто предния сезон, за да сте почти сигурни за мястото този.

Друг трик е да бъдете много комуникативни и да намерите някой, който има списък с местата на всички ревюта – това може да бъде фотограф или оператор, заточен да снима отвън, или пък журналист, който снима някакви неща. Бъдете мили, завържете разговор и попитайте така, уж между другото.

За това как да се промъкнете незабелязани на ревю точна рецепта няма, но ако изглеждате достатъчно стилно и си придадете важен вид, може охраната дори да не ви поиска пропуск или покана. Особено ако допреди малко около вас е имало тълпа с фотографи. Виждала съм го с очите си! Охранителите не могат да познават всички известни личности, все пак, а и си мисля, че са инструктирани когато не са сигурни за социалния статус на някого, просто да не го закачат.

Може също да издебнете момент, когато гардовете са заети с нещо и да минете тихом-мълком зад гърба им, но това е доста трудно. В някои от случаите, след началото на ревюто, охраната просто изчезва нанякъде и може да влезете абсолютно необезпокоявани. Много е важно да запазите самообладание и да не задавате глупави въпроси, а да се държите така, сякаш познавате мястото. Обикновено всичко е указано със стрелки.

Най-добри си остават ревютата на открито. Там охрана няма и всеки може да гледа и да се наслади на шоуто. Друг е въпросът, че ако не си седнал на определените за публиката места, почти нищо не се вижда и малко се губи смисълът.

Е, дали ще отидете и защо – зависи само от вас. Най-добре е да го съчетаете с обикновен туризъм и мимоходом да надникнете в модния свят. Ако решите да го направите някой ден – пожелавам ви приятно преживяване и много красиви емоции!

 

Watch out!

I am starting a new project „Street style on film“. For this purpose I’m gonna use my Soviet FED (ФЭД) which is probably as old as me if not older. I will cross the streets of Paris looking for fresh outfits and beautiful faces. I hope to meet some interesting people and succeed in taking a good photo of them. As I am not professional photographer this is quite a challenge. Wish me luck and stay tuned. Oh, and don’t forget to put a nice outfit, because I may run into you. Well, if you are in Paris…

Kiss kiss!