(Това е част от поредицата „Интервю с безизвестен“, в която ви показвам обикновени хора като мен и вас, защото всеки е интересен и може да даде интервю. Вижте всички интервюта в раздела ЛИЧНОСТИ)
Надежда Маккюн
Днес ще ви срещна с Надежда Маккюн, моя съгражданка, която любовта отведе през един океан, та чак в Канада. Някои от вас може би я помнят под името Надежда Димитрова от участието ѝ в „Гласът на България” преди 5 години. Други вероятно чуват за пръв път за нея.
Надя е музикант, съдбата я изпраща в Националната музикална академия, сега се е потопила в дебрите на хоровото дирижиране. Две поредни години е избирана за единствен представител на България в Световния младежки хор. Тя просто не спира да пее!
Надежда е от хората, общуването с които е истинска наслада. Забавна, мислеща, ерудирана, с разностранни интереси и винаги може да разчиташ, че ще научиш нещо ново или че разговорът ще завие в неочаквана посока.
Познавам я от дете, след това съдбата ни раздели за известно време и ни срещна отново съвсем случайно. Надя е като йога терапия – виждаш я и след това си нов, пречистен, с наместени чакри. Излиза извън клишета и стандарти и не се влияе от чуждо мнение. Но най-хубавото е, че е неподправена и не позира. Стига реклама, вижте сами…
Първо, да те питам, намери ли себе си?
Да.
Разкажи тогава що за човек си.
Хмммммммм. Уж съм много рационална, събуждам се посред нощ и мисля. В същото време се ядосвам на всяка несправедливост и простотия у хората. И рева. Също, бременна, сигурно има нещо общо.
Да, има, потвърждавам. Романтичка ли си?
Не. Много ми е неловко, ако мъжът ми нещо тръгне да ми се усуква. Като ми предложи брак, ревах.
Разкажи ми за музиката. Какво е тя за теб?
Музиката… вече е начин на живот. И път, и цел… Понякога работа, друг път удоволствие. Съвсем друг път ми се реве, че нещо не става. И така мисля как най-добре да репетирам еди-коя си част от еди-какво си. И рева.
Голям рев, от хормоните е, да знаеш. Можеш ли да изпееш всичко?
Не. Но мога да се опитам.
Мечтаеш ли за слава?
Не. Форматите за таланти отминаха. То пък и една слава. Искам да имам работа, която ми харесва да работя.
Супер. А какво оценяваш в една песен, когато я слушаш за пръв път?
Хмм… Зависи от стила. Две коренно противоположни неща могат да те впечатлят в музиката. Един път е простотата й, друг път е сложността. Това, че никога не си чувал подобно нещо или фактът, че нещото е толкова старо и красиво.
Изчерпаеми ли са мелодиите? Т.е. доколко можем да разчитаме на оригиналност на дадена мелодия в днешно време? Или всичко е измислено вече?
Повечето неща са измислени. В крайна сметка има ограничен брой тонове. Но това е по-скоро в класически смисъл. В модерната музика се ползват все повече микротоналности, клъстери или иновативен композиционен начин, „странни“ колаборации с инструменти, електронен звук. Абе космически работи, всякакви приумици, някои много добри, други – абсолютна загуба на ресурси. Има и друга вълна, която се връща към старите жанрове. Винаги го има и това.
Ти самата създаваш ли музика?
Не, хич не ме бива. Бива ме да я изпълнявам. Или да давам акъл как да се изпълнява.
Което пак си е създаване, де. Но в композиционен смисъл, не.
Кое наричаме „чалга?“
Чалга са безвкусната музика, дрехите с пайетки, мерцедесите с мутри, силиконът в устата, просташкото поведение, застрояването на природни паркове, строенето на казина… Такива работи.
Всичкият поп-фолк ли е чалга?
Има някакви изключения най-вероятно, винаги има. Но тя не е само в България чалгата. Има я и в световния музикален пазар, и в кварталната кръчма. Води ме в някоя квартална кръчма…
Хаха, чувала ли си версията на дъщерята на Ваня Щерева?
Май да.
Дай за нещо по-весело да говорим, защо мъжът ти е чужденец, толкова ли нямаше свестни момчета в България?
Ами за мен явно нямаше. Нещо куца във възпитанието на мъжете тук, а като добавим и балканския ген… Не че ги няма тези добри и възпитани мъже, но явно аз не попаднах на такъв. Или не ми е било времето. Затова пък попаднах на възпитан канадец, за когото аз съм балканският субект, но на него това му харесва.
Страх ли те е от майчинството?
Страх ме е от антиваксъри. Закъхарила съм се как ще го опазя, докато му сложат всички ваксини. И си представям, че като порасне, ще иска да ходи тук-там и ще се притеснявам. Като майка ми. Като майка ми ще се притеснявам, де, тя ме е ваксинирала.
Това с ваксините е дълга тема, в такива спорове по-добре да не влизаш. Някои теми трябва да се избягват.
А при вас как е, с френския свободен дух?
Французите имат закони и контрол и не можеш да си изкараш фалшива бележка за пред детската градина, че детето ти има ваксини, например. Мисля, че всички френски антиваксъри са извън страната.
Какъв човек НЕ искаш да бъде бъдещото ти дете?
Не искам да не се харесва и да го е страх от някакви фалшиви авторитети.
Добре казано! Кое е мястото, на което искаш много да отидеш?
В момента много искам да си отида вкъщи и да ям сарми. Иначе искам на ски, в Южна Африка, на море в Италия. И да разведа Дейвид из Родопите.
Надежда, има ли надежда за този свят?
Има надежда, ама в момента интересите стоят над надеждата. Ако мислим в голям мащаб. Иначе, всеки ден покрай нас има нещо хубаво. Нали щастието било в малките неща. И наистина, май е.
Дразниш ли се на комерса?
Понякога. В повечето случаи не му обръщам внимание. Ограничила съм си източниците на комерс.
Добре, обаче като виждаш някоя реклама, за която знаеш, че е насочена към теб и която те определя и те слага в рамка, не се ли изнервяш? Не си ли мислиш колко е грешно всичко това и как, не трябва да се слагат хората в категории, само и само да им се продаде нещо?
Човешкият мозък мисли в категории… И аз се хващам, че понякога мисля така. Изобщо много е сложно с цялата информация и медии… Трудно е вече да си създадеш мнение и да отсееш информация. Толкова е трудно да мислиш правилно!
Да, от друга страна, има едни пари, които трябва да се изкарат и едни гърла, които да се нахранят… Липсва ли ти България?
Липсват ми мама и баба, и сармите. Всичко останало изобщо не ми липсва.
Въпреки че и тук някои неща ми идват в повече. Има много лицемерие и голям стрес! От най-малкото! И картинки в църкви, които ми обясняват колко пола мога да бъда. И е голям студ.
Темата за половете доста се раздуха в медиите по едно време. Ти какво мислиш за това?
Ми аз съм малко ръбата на тази тема. Не познавам достатъчно хора, различни по този начин. Само един, всъщност. Но не ми е пречел, защото е различен, а защото пее фалшиво.
Твоето дете полово ли ще е или безполово?
Нашето ще си е полово. Мислила съм си, ако някое от децата се окаже с различна сексуална ориентация или реши, че е еднорог… Ще го обичам, какво да правя. Трудно ни е да приемаме другите, обаче.
И аз не бих искала животът на децата ми да е обусловен от борба и да трябва непрекъснато да се доказват и да им е трудно. Но каквото – такова!
Еми и аз не искам. Особено е. Аз се дразня, че малко ги насилваме нещата. Много ни стана демокрацията. Аз съм по-консервативна. Мъжът ми има познати, които са си сменяли пола, много повече гей приятели и не мисли, че има нещо нередно, ако човекът наистина не се чувства добре в кожата си. Иначе е против полово неутрални детски градини…
Да разбирам ли, че като цяло ти харесва в Канада и би останала?
Абе, не много. Норвегия ми харесва повече. Нали ти казвам, много е студено и са твърде учтиви. Иначе, музиката е на ниво. Но ще раждам в България – решено е.
Винаги завършвам с този въпрос: как си представяш думата „година“ визуално?
Обикновено си представям календар – от септември до януари и от февруари до май. Лятото е някакво безвремево, останалото е ужас. Ученически мозък! Като мине годината и се замисля какво съм правила, има и други картини. Сега сигурно ще се водя по бебето…
Благодаря, че ми отдели време.
Ооо, беше ми много приятно!
Ако ви е харесало това интервю, можете да прочетете и това с друг музикант, Васко Атанасовски – ТУК
zuramode.wordpress.com 