(Продължение от българската общност в Оукланд)
Буйна зелена растителност, усамотени плажове, диви животни, и много слънце – това са нещата, за които мечтае всеки турист и с които се среща веднага щом се озове в Нова Зеландия. Звучи като райско кътче и наистина е такова. Има нещо магнетично в това място – дали е само в непокътнатата природа или местните хора с начина си на живот допринасят за това – не мога да кажа. Из въздуха се носи усещане за непрестанна ваканция. Може би това е само мое усещане, тъй като аз идвам от планински град и свързвам морето най-вече с летните ваканции. Със сигурност обаче маорите са едно от нещата, които постоянно ти напомнят, че си на остров. Много често се случваше да видя мъже, облечени само в шорти, без да се притесняват слънцето да изгори вече мургавата им кожа. Ходенето бос не се счита по никакъв начин за проява на лош вкус и го правят не само маорите, а и всички останали. Не, не говоря за ходене бос вкъщи, на плажа или в градината! – Имам предвид по улиците, дори по централните булеварди. Можеш да срещнеш боси хора практически навсякъде. Когато разказвах това на майка ми, в главата й вече бяха изникнали картини на хора с тръстики около ханша, танцуващи около огън на плажа. И не беше съвсем далеч от истината. Племенните танци на маорите се изпълняват в подобно „облекло”, придружени са с викове от време на време и определено привличат вниманието. В последните години в Нова Зеландия обръщат особено внимание на културата на маорите, правят се различни фестивали, танцува се на големи сцени, появяват се все повече документални филми по телевизията. Като споменах телевизията, няма да пропусна да разкажа и за ръгбито като най-обичания и най-гледан спорт в страната. Голяма част от националния отбор по ръгби на Нова Зеландия се състои именно от маори. Неслучайно световното първенство по ръгби през 2011 се провеждаше именно в Оукланд и, очаквано, All Blacks станаха шампиони, като надвиха френските национали на финала. Впрочем, този мач заслужава цял един отделен пост, защото докато го гледах в един бар в Шанхай, си отговорих на някои основополагащи въпроси за разликите между двата пола. 
Като цяло кивитата се водят една от най-спортните нации и въпреки своите едва 4 млн. население, постоянно печелят спортни състезания. Има много възможности за спорт, паркове, спортни клубове, центрове за наем на екипировка, много спортни магазини, условия за всякакви видове спорт – воден, въздушен, планински, зимен, летен.
Много е модерно къмпингуването, но това е възможно само на определени за целта места и се плаща. Новозеландците си пазят природата и с право – ако всеки започне да разпъва палатки където си иска, пейзажът определено ще изглежда различно от действителността.
Но на фона на това има и нещо негативно – видях много млади хора, които в края на седмицата просто забравят кои са и се отдават на нон-стоп купони. Понеже живеехме близо до центъра и дори до нас имаше заведения, се е случвало да виждаме много неприятни гледки. Пияни тийнейджъри, които сякаш от нищо не се вълнуват и не искат да поемат отговорност за нищо. Не казвам, че това го няма и в България, но там е прекалено видимо. При това, ако в България по правило никой не ходи на клуб преди 23.00 ч. и всички домошари вече са се прибрали по домовете си, в Оукланд около 21.00 ч. е вече пълно с нафиркани до козирката младежи, които се полюшват и подпират един на друг по улиците. И се започват викове, крясъци, писъци, сбивания по тротоарите, чупене на бутилки, момичешки кикот и поведение на много отракани мадами.
Добрата новина е, че поне се обличат добре, когато отиват на парти – момичетата задължително оголват бедра с помощта на рокли или поли, често придружени с обувки на висок ток, макар и голяма част от тях да са с тела, които в България биха били определени като дебели. У нас се тачат кльощави момичета и ако си малко по-пълна, започваш да изпитваш комплекс, забравяш напълно за късите поли и рокли и търсиш начини да прикриеш обема си. Там е точно обратното – всеки е това, което е и не се притеснява да го подчертае. За мен лично някои модни решения по улиците на Оукланд бяха напълно нелогични и безвкусни, но май проблемът си беше само мой. Трябваше ми време да започна да мисля по-глобално и да търся позитивната страна и на това. Момчетата в Нова Зеландия като цяло също полагат грижи, за да изглеждат добре. Натъквала съм се на доста стилни младежи – нещо, което в България рядко се вижда, за съжаление, но пък в последните години има явна тенденция на подобрение.
Когато заминавах за Южното полукълбо, в главата ми изникна следният въпрос – „Изостават ли кивитата в модата, при положение, че когато в Северното полукълбо е лято, при тях е зима?” Чудех се, защото ако модните колекции излизат за летния сезон, а при тях е зима, това означава, че могат да носят летни колекции чак следващото лято. Струваше ми се логично, но се оказа, че вместо да изостават, те ни изпреварват, както и австралийците. По правило, седмиците на модата се случват месеци преди сезонът да е започнал и това дава определено време за реакция (колкото и малко да е то) на всички модни марки. Това означава също, че са по-гъвкави във хващането на нови тенденции и бързото им развиване в цели линии. Аз самата видях как някои трендове станаха масови първо в Нова Зеландия, а по-късно започнаха да се появяват и в Европа. Неприятен факт е това, че младите много се копират и наистина модата е масова. Може би се дължи на недостатъчно разнообразие (тъй като страната е малка), на относителната им изолираност или пък на силен маркетинг от определени брандове, но много от хората се обличат идентично и честно казано, на мен в един момент започна да ми става в повече да виждам цялата тази еднаквост. Като че ли са повлияни от едни и същи неща, слушат една и съща музика, гледат едни и същи предавания и се вдъхновяват от едни и същи неща. Но все пак са по-добре облечени от голяма част от българите, което е нещо.
Е, като изключим бизнес дамите, които излизайки от офиса заменят деловите обувки с маратонки (независимо, че още са облечени в костюм) и ходят така по улиците. Очевидно комфортът там е на първо място! Е, добре, че поне не ходят боси…
Снимки от:
julianapse.co.nz
aucklandstreetstyle.com
streetandcityphotos.blogspot.com
shopahillic.blogspot.com
(Продължението четете тук)
Харесване на това:
Харесвам Зареждане...
zuramode.wordpress.com 