Мисия “дълга коса” – фаза “черта”

img_20170228_160900_1

След като преживях грозния период, се включвам с моментното състояние на косата ми, а именно фаза “черта”. Много съм доволна, че стигнах дотук, защото оттук до дългата коса остават просто няколко месеца чакане. Поддръжката е по-лесна, пресата влиза по-често в употреба, започвам да се чувствам хубава отново, ура! 🙂

img_20170228_160933_1

Освен това, съм решила да намаля посещенията при фризьор, които във Франция ми излизат златни, ужасно скъпи са подобни услуги тук, а качеството е никакво. Е, може би това се дължи на факта, че аз ходя в по-евтините салони, а съм и доста взискателна, понеже съм свикнала на добри фризьори в България.

img_20170228_160844_1

Вижте как за една година останах без коса ТУК или как започна наново мисията “дълга коса” ТУК

Следва продължение…

 

Рррачо ррреже ррриба

Здравейте отново, луди хора, които следите лудия ми блог!

Подтикната от всеобщата страст от последните седмици, а именно темата за рака на гърдата, кампанията с черно-белите снимки в една социална мрежа, (все едно не се сещате коя е!), и последвалата я лавина от статии, мислех и аз да ви разкажа това-онова за пустия му рак и за това как моята мила майчица се пребори с него, обаче осъзнах, че няма какво да го говоря толкова, с обръсването на главата си май се изчерпах откъм коментари.

img_20160908_155127_1

Но пък така и така намесих главата, а се чудех с какво да я обвържа тази прическа така че да е на място измежду другите постове, на ви я сега! Снимала съм се с помощта на функцията “красиво лице”, според чиито критерии за красота, изглежда кожата ми трябва да е без никакви петънца и пъпчици, но пък бенки са допустима – как ще ни разпознаят иначе? Очите ми трябва да са неестествено големи (подозирам, че приложението е измислено от корейци) и като цяло, явно трябва да приличам на Сладката Канди или друга манга-звезда. Няма лошо, и без това с тази прическа съм като медуза…

За тази форма си мечтаех откакто видях Лейдито Гарга в клипа на “Alejandro” преди години.

 

Не съм си и мислела, че аз някога ще бъда с такава коса, просто тогава бях убедена, че всички поголовно ще започнат да я носят, но, уви, оказа се, че съм бъркала. И след като се докарах в този ми ти вид вкъщи и се разходих с въпросната прическа един ден, осъзнах ЗАЩО не се е наложила. Адски неудобна е и се разпада постоянно! Малко вятър да духне, отпред този великолепен бретон се разделя и отиде… А веднъж развалила ли се е формата, трябва да откриеш как да я закрепиш така, че да не ти влиза в очите, нито да стърчи неопределено встрани. При всички случаи, накрая приличаш на пълен идиот или в най-добрия случай, на овен. Така че, ако сте решили и вие да се правите на Гага или гарга – не е сигурно – ползвайте огромно количество фиксиращи стилизанти и гледайте да стоите на закрито, примерно да сте в театър или опера, или на някой вечерен коктейл, да се обръщате бавно и се носете периодично и плавно към тоалетните, за да я пооправите, че ако се случи да ви снимат, да не стърчи някой кичур неадекватно.

Целувки от мен,

Кака ви Цура

 

Лоши фризьори!

Каквото и да им обясня – те си правят каквото си искат! Ето, казах “Виктория Бекам искам”, тя ме направи като Мишел Уилямс. Но, имайки предвид, че предния път исках да съм като Мишел Уилямс и че надеждата умира последна, може би следващия път, когато искам да съм като Сашка Васева, ще ме направят като Виктория Бекам. Още повече, че във Франция едва ли са чували за Сашка… (Вижте как излеждах преди ТУК)IMG_20160829_195923IMG_20160829_195945

Мисия “дълга коса” – Старт!

Ето ме пак с моите коса-експерименти!

След като вече проверих и ви показах какво може да се случи с една хубава, здрава, дълга, естествена коса за една година ТУК, сега е време да направя и обратния експеримент.

Решила съм да я пусна отново дълга, естествена, здрава и хубава! Интересно ми е за колко време ще порастне, как ще изглежда през различните етапи на процеса, колко време и грижи ще се налага да полагам за нея – всичко. Този експеримент след време може да послужи на всички, които са решили да си пускат дълга коса.

Измина година и малко откакто казах „чао” на косата въобще и останах с гола глава, за тази една година претърпях няколко метаморфози, някои от които доста несполучливи, други получиха голямо количество комплименти и молби да си остана така, както и обещания от моя страна, че „мисля да се позадържа така известно време”. Да, ама не! Разбрах за себе си, че косата ми е важна, явно съм такава романтична натура, на която все пак са ѝ необходими няколко развяващи се кичура отпред, за да се чувства красива. Може би е нещо вродено при жените, може би си е само у мен. Оказа се, че всичките ми феминизъм и практичност накуп не са достатъчни да се преборят с упоритото желание да съм женствена, привлекателна и секси. Да не се обижда никой, това е вътрешното ми усещане, ако ще да звучи повърхностно – щом е изградено с опит, значи не е. Реших, че щом късата коса отнема от самочувствието ми, значи трябва да направя нещо по въпроса, а именно, да се сдобия с дълга.

Да, ама да я отрежеш е лесно и бързо, докато обратният процес е свързан с търпение, здрави нерви, време и доста грижи. Сега ще ви покажа няколкото етапа през които преминах до сега.

1Луда глава – Хората те възприемат като много забавен човек, общуват лесно с теб, не те взимат прекалено насериозно, което си има и плюсовете, и минусите. Някои те гледат със страхопочитание, защото е смело, дръзко, показва някаква вътрешна борба, сила, бла-бла…2

Холивудска звезда – Повечето звезди в някакъв момент са имали тази прическа – Ан Хатауей, Натали Портман, Чарлийз Терън, Мишел Уилиамс – все красавици писани! Най-голямото ѝ предимство е лесната поддръжка – миеш, бършеш с кърпата и готово. Няма нужда от стилизиращи продукти, няма нужда от изправяне, фибички, джунджурии… Някой път за разнообразие може да си сложите диадема. Но… разнообразието се изчерпва с това и ако сте свикнали да се променяте, като мен, ще ви омръзне адски бързо. Другият проблем е, че иска оформяне всеки месец. Подозирам, че именно затова фризьорите ни подстрекават към къси прически, за да имат по-редовна клиентела.

3

Логичното продължение – Тази прическа е доста често срещана, особено сред жените-политици – разбираемо защо. Бях наясно, че ако искам дълга коса, то по някакъв начин трябва да изравня дължината навсякъде, след което просто да я оставя да расте. Затова реших да си направя тази прическа с по-голяма дължина отгоре и скъсена встрани и отдолу. Това нещо после би трябвало да продължи в посока прословутата прическа на Виктория Бекам, която е много симпатична, но тъй като моята коса е чуплива, за мен означава непрекъснато изправяне с преса. И така докато стигнем до най-обикновено каре.

4

Чудо на чудесата – Понеже, както споменах, съм с чуплива коса, каузата по оформянето ѝ много често се оказва изгубена. Не само от мен, а и от фризьорите. Въобще, аз със фризьори трудно се погаждам, предпочитам да се оформям сама, за да съм доволна от резултата, но, уви, с къса коса това е трудно.

5

Ето така изглеждам сега, след измиване, без абсолютно никакви стилизанти. Пълен идиот!

6

Със диадема нещата влизат малко в релси, но съм не по-малък идиот на вид.7

Май единственият приемлив вариант е да се изправям редовно, което с толкова къса коса не е болка за умиране, но и не е много куул, ама какво да се прави – ще трая за хубост. Трябва да намеря момент да отида да ме оформят най-накрая като Виктория Бекам, но предупреждавам, че тогава много ще се надуя, нацупя и няма да разговарям с никой, извън моя социален статус. (поправка: отидох, вижте ТУК)

Равносметката за една година е косъм, дълъг 17 см, при все, че съм я подстригвала 4 пъти. Не е зле.

Продукти

Това са продуктите, които съм използвала през това време – не са нещо кой знае какво. Не им правя реклама, само споделям. Мия я всеки ден или през ден, нанасям шампоан веднъж и изплаквам. Балсам ползвам от скоро и рядко, обикновено ако знам, че след това ще я изправям. Понякога я третирам с едно от тези мазила за коса – арганово олио или от някакъв кактус и портокал. Последното ми е препоръчано от българската ми фризьорка, на която се доверявам, понеже си разбира от работата. Тя ме снабди и с този гел най-вляво, с който се оформях за специални поводи, когато косата ми беше по-къса.

Вижте продължението ТУК

 

Да останеш без коса за една година

Някой път като ми доскучае, решавам да направя нещо щуро. Миналата година някъде около края на май ми се роди великолепната идея да се обръсна гола глава. Винаги съм го намирала за екстравагантно и дръзко, като бях малка, по една от казанлъшките кабеларки постоянно въртяха песента на Шинейд О’Конър, “Nothing compares to you”, и може би тогава съм била за пръв път очарована от идеята за жена без коса. После, гледайки как една по една световно известни личности си бръснат главите, още повече ми се приискваше и аз да го направя. Последната година в гимназията беше един такъв проблясък, но не посмях – исках да бъда хубава за бала. После все нещо изникваше – постъпване в университет, първо впечатление пред преподаватели и състуденти, изпити… Хората много обичат да лепват етикети и явно аз също съм била с предразсъдъци и някак ме е било страх как ще ме приемат околните. След това пък тръгнах по интервюта за работа, смених няколко „професии”, все нови хора, нови колеги, клиенти – не върви.

И ето, сега, като се задомих и като се закотвих вкъщи да гледам деца, тази идея отново се прокрадна и миналата година изби в цел. Обсъдих го с мъжа си, той беше доста изплашен в началото, но успях да го съборя с довода, че всеки трябва поне веднъж през живота си да се види с гола глава, не е ли така? Реших, все пак, че преди да го направя, има някои неща, които не бива да пропускам като възможност, например това да се видя руса или в някакъв друг ненормален цвят. И така, започнах с експериментите.

Това беше косата ми преди – както се вижда, съвсем здрава, естествена, небоядисвана коса.

2

Първо станах руса, но изобщо не ми хареса

3

Синьото беше шокиращо, но пък съвпадна с един рок-фест + море и успях да се почувствам като русалка

4

След няколко седмици избледня в нещо неопределено и единственият изход беше фризьорска намеса. Там направо ме подстригаха…

5

И превърнаха в брюнетка

6

Оставих косата да си почине малко, а аз…

7

…междувременно забременях, за да не ми е скучно – тук съм в 5-я месец

8,5

Пролетта отново се вдъхнових, обезцветих се и пробвах една розова боя, която обаче много бързо се отми

8

Затова нанесох червено – ето ме с Ян, синът ми

9

И накрая, след като родих малката Лора, дойде моментът да се простя с косата си. Мъжът ми ме фризира първоначално в този „гребен”, ей-така за майтапа

10

Естествено, веднага го махнахме и ето така изглеждам сега

11

Това да си с гола глава си има както много плюсове, така и доста минуси. Ще започна от минусите – еднообразно е, няма много варианти за прически, губи се доста женственост, може да се настине бързо, защото в първите дни усещането е сякаш главата ви е постоянно мокра, всяко повяване на вятъра се усеща; привличат се нежелани погледи, някои от които не съвсем позитивни. Впрочем, за това ще напиша малко по-надолу. Позитивите са сякаш повече – мие се за нула време, пести се от продукти за коса, имате повече време за други важни неща, тъй като не се налага да я сушите/изправяте/фризирате – винаги сте във вид, приемлив за околните, ставате от сън и вече сте с прическа.

В отношението на околните се забелязва сериозна промяна. Първата реакция на всички е шок и изненада, на някои им е доста трудно да ме познаят без коса, кой да си помисли, че лицето толкова много се променя! След това според характера на човека следват или недоумение и купища въпроси, или похвали и възхищение. Но с познатите е ясно, по-забавно е с хората, с които се разминавам по улиците. В погледите им се четат различни неща всеки път – някои изразяват отвращение, други – респект, трети просто неразбиране. Със сигурност, никой не остава равнодушен към жена без коса – дали е преживяла нещо и затова го е направила, дали се е наложило поради някаква причина – поради каква, дали е някаква форма на протест – срещу какво, дали пък не е от тези феминистки, които черпят вдъхновение от мъжете в армията и искат да се представят като борбени жени?

Тъй като Париж е мултинационален и мултикултурен град, неволно си направих и социален експеримент. В различните култури голата глава се свързва с различни неща – в будизма жените с гола глава обикновено са монахини, затова повечето азиати ме гледат със страхопочитание. Африканките доста често бръснат главите си, затова от тях получавам сравнително позитивни погледи, въпреки че някои излъчват и доза подозрение. Говорейки с французи, осъзнах, че за тях голата глава не е нищо повече от естетически похват, нещо, свързано със стила. Мюсюлманите са доста негативно настроени, повечето индийци, сякаш, също. В Интернет попаднах и на много забавно четиво, описващо характера на жената с гола глава, сякаш става дума за отделен пол.

Впрочем, говореки за полове, струва ми се, че не съм особено привлекателна за силния пол така гологлава. Няма ли някой кичур да се развее романтично, нещата добиват твърде груб вид. Явно силните еманципирани жени отблъскват по-голямата част от мъжете. Същевременно, на опашката в супермаркета ми предложиха два пъти помощ с покупките. Така де, може би е било заради това, че съм с две малки деца, но вероятно голата ми глава буди допълнително състрадание…

С две думи, да се лишиш от коса си е чисто ново изживяване и не съжалявам изобщо, че го направих. Продължавам и да мисля, че всеки трябва да го изпита поне веднъж в живота си. Оставям ви с тази мисъл, а аз отивам да си намажа главата с крем против слънце. 😉

Вижте какво се случи година след това ТУК