Ваня Падалова: Няма случайни неща!

Ваня Падалова е страшно интересен човек, когото срещнах случайно в едно купе на един влак по направление Пловдив-София преди година и нещо. Направи ми впечатление още на перона, имаше най-нормалния поглед от всички наоколо. Без грам поза и претенция. Дори ми стана неудобно, когато се разминахме. После ме намери във влака. Заговорихме се и след като каза, че живее в Китай, можехме спокойно да продължим да говорим на китайски, което не направихме, естествено.

Ваня учи за Китай и китайците, но не просто за видимата страна на нещата, задълбала е в древните китайски философии. Когато я срещнах, беше прясно завършила магистратура Синология (China Studies) в университета в Ханджоу и ѝ предстоеше докторантура по Китайска философия в Сямън. Звучи сложно, но като добавим създалата се невесела ситуация покрай пандемията, нещата стават направо невъзможни, особено в Китай!

И те наистина са такива за Ваня, която по стечение на обстоятелствата се връща в България, но нека не ви разказвам всичко, вижте сами…

Мисля да започна интервюто наобратно този път и да те попитам как си представяш визуално думата „година”?

Представям си я в различни сезони, с много снимки на различни места, с много изкачени планини, реки, езера и различни хора.

А ако кажа „2020-та”?

Ох… Представям си един много красив звезден хаос, който танцува над земята, а ние се чудим как да се напаснем.

Защо избра Китай, откъде дойде интересът към философиите?

 Интересът ми към Китай дойде доста рано, интересувах се от езика и от някои бойни изкуства, но никога не бях си представяла, че реално ще стигна до Китай и че ще остана толкова дълго. Бях учила езика преди да замина и две години се занимавах с тай чи, по-късно и в Китай продължих. Имах много голям интерес към китайската философия и по-точно даоизма. Започнах да чета всички книги, свързани с даоизъм, китайска философия и един ден една приятелка ми каза „защо не кандидатстваш за стипендия за Китай?” Дотогава не знаех, че съществува такава. Вече бях завършила бакалавър във Велико Търново със специалност Международни икономически отношения.

Кандидатствах, но не очаквах изобщо да ме одобрят, не вярвах, че ще имам шанса да отида. През 2014 г. получих стипендия за 4 години, първата от които само за език и 3 години магистратура, въобще не беше проблем, че не бях учила китаистика в България.

Беше ли предвидила с какво би се занимавала след време, завършвайки нещо такова?

Нямах никаква представа с какво ще се занимавам в бъдеще. Мислех, че би било хубаво да преподавам в университет някой ден, но дори и да не стане, мога да работя като преводач или в друга сфера с езика. За хора с китайски има доста опции. Много съм привързана към родния ми край, района около Костенец, така че, ако имам възможност, бих си намерила една малка, спретната къщурка и да правя преводи оттам.

Какво точно представлява магистратурата Синология?

Доста широко понятие е и ние имахме голяма свобода на избор какви предмети да изучаваме – може да е китайска икономика, китайска социология, история, философия… При писането на тезите можехме да си изберем насока и аз си избрах философия.

И ето, че вече си магистър, а си записала и докторантура!

Да, започнах септември 2019-та, още се водя докторант, но от 2020-та нещата са в застой. Всяка година по време на празниците за Китайската нова година се случва най-голямата миграция на хора, обикновено се почива между 2 и 4 седмици и масово се пътува в чужбина, заради което и коронавирусът се разпространи много бързо навсякъде по света. Аз също участвах тази година в този световен миграционен процес и отидох на почивка в Камбоджа, като нямах представа какво се случва и какво ще се случва. Просто мислех, че отивам за 10 дни в Камбоджа. На тръгване си изпуснах полета, може би е било знак. Тръгнах на следващия ден, 19 януари. По-късно получих имейл, че полетът ми за връщане е отменен. Все още мислех, че е нещо временно и реших да мръдна до Тайланд докато отворят границите, тъй като всичките ми вещи останаха в Китай – документи, банкови карти, компютър… В Тайланд останах до 20-ти февруари и стана ясно, че границите няма да се отварят скоро, но никой не знаеше след колко точно време – месец, два… Не очаквах, че ще е повече.

Никой не очакваше!

Чувах прогнози, че цялата година ще бъде затворена и не вярвах, но ето, случи се! Тогава отидох в Турция, където също останах две седмици. Наложи се да си купя зимни дрехи и обувки, тъй като отидох по джапанки и с куфарче, пълно с неща за плаж. Бях в Истанбул и Анкара и останах с впечатление, че в Анкара хората са много по-приветливи и топли.

Как би обяснила даоизма на едно дете на 5 години?

Все си мисля, че на едно дете няма нужда да му го обяснявам, по-скоро то може мен да научи на даоизъм. Децата живеят по много даоистки начин, те са абсолютно естествени, а даоизм означава точно това – да следваш природата си, да бъдеш автентичен. Децата спят, когато им се спи, ядат, когато им се яде, играят, когато им се играе, почиват си, не взимат нищо много насериозно, живеят на момента.

Трябва ли да вярваш във философията, за да я изучаваш? Ти самата вярваш ли?

За да се изучава нещо, не е задължително предварително да вярваш в това, дори е добре да подхождаш с критичност, за да не си пристрастен. Само така се добива обективност. А дали вярвам в това? – споделям голяма част от принципите на философията, но не всички. Трябва да отбележим, че философия и религия са различни неща, а в даоизма са преплетени и религия, и философия, и култура. Някои принципи в тях изглеждат еднакви, но се различават, защото имат различно влияние, различна причина. За мен е важно да се разберат причините зад нещата. Има огромна разлика между религия и културология. Това е и причината християнството в Европа и християнството в Азия или Африка да се различават. Факторът културология не бива да се подценява.

Може ли тогава един западняк да вникне изцяло в източна философия и да я приеме за своя, както би се случило с китаец, например?

Първо трябва да видя един такъв китаец (смеем се). Ние на Запад имаме много романтична представа за китайските религии и философии. Смятаме, че  всеки монах, който се е посветил на тази религия или философия става просветен, а това не е така. Бих казала, че Дао (пътят) не би трябвало да следва националност и принадлежност, но Китай е изиграл вече достатъчно голяма роля в това даоизмът да се свързва най-вече с него. Един западняк може да върви по пътя и да стигне до там, където трябва да стигне, без това да е същият път, който изминава един китаец. Има много ритуали, които азиатците извършват на база културология, а не на база даоизъм.

Има западняци, които искат изцяло да потънат във всичко това, но за тази цел те трябва да изгубят собствената си същност, корените си, което от моите лични наблюдения не е здравословно. Наблюдавала съм го върху други хора и върху мен самата, защото в първите две години следвах такава тенденция, прекарах много месеци в един манастир, където бях под претекст, че правя проучване за тезата си, но основната ми цел беше да бъда в манастира, да бъда погълната изцяло от тази култура, за да я разбера на 100%. Това дойде с голям стрес за мен и тежест на сърцето, защото човек не трябва да си губи корените, тъй като тогава губи и автентичност и няма как да следва Дао.

Китайците работят упорито за това даоизмът да се разпространи извън Китай. Вече са започнали да строят манастири в Европа, Америка, Австралия, все още са далеч от мащабите на будизма, но съдбата им ще е сходна. Когато една религия се пренася на друго място, тя трябва да се напасне към местните културологични особености. Например, в даоизма има доста ритуали, които се извършват с купичка ориз и ароматни пръчици. Такива ритуали няма да са адекватни на българската реалност, например, защото оризът в купичка не е традиционната ни храна, нито пък ароматните пръчици са част от ежедневието ни.

Да, при нас паралелът би бил хляб и свещи.

Същото нещо се е случило и с християнството. Независимо дали в католицизма или православието – имаме много ритуали с хляб и вино, а китайците са обърнали хляба на ориз. И на лингвистично ниво има също подобни несъответствия, при преводи на религиозна литература. Съветът ми към западняците е преди да се потапят в която и да е чужда религия, първо да разучат аспекта културология.

Ходила ли си в Тибет?

Не, защото за чужденци е почти невъзможно да живеят в Тибет, заради политическата ситуация там. В момента е изключително трудно дори за посещение, кандидатства се за виза, минава се задължително през туристическа агенция, плаща се солидна цена и има стриктни условия за престоя там. Впрочем, същото е и за Синдзян. Аз съм била в Кунмин, провинция Юннан. В северните части има райони, които не влизат в границите на Тибет, но реално са тибетски. Там живеят тибетски малцинства, имат си тибетски занаяти, извършват тибетски ритуали.

Колко е важна националната идентичност в един глобално развиващ се свят? Няма ли рано или късно всички народи да се уеднаквим?

Всъщност, аз смятам, че няма как светът да се глобализира до такава степен, че да се уеднаквим, да остане само един език или само една култура, това е невъзможно. Хората не трябва да забравят корените си, защото според мен има причина човек да е роден на определено място и той е носител на някаква идентичност. Същевременно не съм привърженик на патриотарството.

Моята лична философия е, че независимо къде е човек, трябва да дава най-доброто от себе си и да се фокусира върху това как да стане по-добър – без значение от език, националност, култура. Това е единственото, върху което имаме контрол. Вярвам, че във вселената няма случайни неща, няма неразбираем хаос, има един точно очертан път и всичко си върви по него.

Стресът и непрестанната липса на време са сериозна болест за съвременния човек. Може ли даоизмът да ни излекува?

Даоизмът точно затова ме привлича, защото той подчинява човека на природата и нейните закони. Той не трябва да е алчен да трупа пари, вещи, а да се радва на най-малките неща, които са ни подарени – планини, реки, чист въздух, храна. И това трябва да е достатъчно. Но на модерния човек не му е достатъчно. Втурнали сме се да се състезаваме за някакви неща, които реално не са ни потребни, но е станало модерно да са важни, което поражда много стрес. В Китай това се вижда особено силно. Появяват се нови болести, които преди не са съществували.

И все пак, човек трябва да работи, да живее в настоящето, за да оцелее. За да се постигне някакво духовно просветление, трябва първо да си материално осигурен.

Материално осигурен не значи задължително богат. Хората днес по-скоро искат да са богати. Не им е достатъчно да имат храна и подслон, искат по-нов телефон, по-нов компютър, по-нова кола и това преминава границата на човешката природа. За съжаление, в света се получава един модел на свръхконсумация, който пък води до свръхзамърсяване – абсолютно е ненужно, но пък е модерно. И природата си го връща. За щастие, в България забелязвам една много хубава тенденция на млади хора, които се връщат в селата и започват да обработват земя, което е страхотно. Много е важно човек да работи със ръцете си и да работи със земя. Това е първото, най-основно и в крайна сметка най-важно нещо. Ето, пример за хора, които не са се втурнали  да се състезават с всички останали, да изкарват големите пари.

И аз гледам позитивно на това явление. Сякаш пропускаме един много голям етап, през който са минали повечето развити западни държави на масово консумиране на полуфабрикати, на живот на поточна линия. Сякаш прескачаме няколко поколения и се озоваваме в ерата на био-продуктите и малките фермерски производства.

Да, и аз се радвам за това. Има много вицове за това как в България всичко идва с 20 години по-късно, но в случая това закъснение е в наша полза. Българските села се възраждат от млади хора, които са осъзнали кое е по-важното за тях.

Какви заблуди има у българите за Китай?

Много малко хора там знаят кунгфу, въобще не е толкова разпространено. Беше много трудно да открия добър учител по тай чи, което е едно от направленията в кунгфу. После се занимавах доста, ходих по състезания, дори имам медали, но те там като видят чужденец, започват да го целят с медали, общо взето. Особено ако си бяла жена!

А, добре ме подсети! Усеща ли се полова дискриминация в Китай?

О, да! От една страна, самите китайци си мислят, че няма разделение, защото е комунистическа държава и би трябвало всички да са равни, все пак Мао Дзъдун е казал, че половината небе е на жените. Дрън-дрън! Ролите на мъжа и жената са строго определени и те трябва да се спазват. Всичко, което не се спазва, бива наказвано, заклеймявано. Много е важно жените до 25 години да се омъжат, да имат деца, да се грижат за семейството си, за семейството на мъжа… За мен беше много осезаемо, защото почти няма китаец, който да не се е учудил, че аз следвам докторантура, а съм жена. И как така на 31 години все още не съм омъжена, това за тях е тотален взрив. В групата има и други жени, но и те също страдат от това социално клеймо, защото жената с по-високо образование е с по-ниска стойност за мъжете. Същевременно, държавата страда от по-малкия брой жени за сметка на мъжете.

Има ли още места, които искаш да посетиш?

Искам да отида в Малайзия и може би Исландия, защото искам да видя със собствените си очи северното сияние.

Пожелавам ти го!

Транспортът в Китай

Този пост е продължение от поредицата статии за Китай, предходната е ТУК, а първата – ТУК.

В Китай има множество начини за придвижване и всичките са сравнително евтини. Започвам подред…

Градският транспорт е редовен, автобусите са начесто, но дори това невинаги гарантира, че ще си намерите място. Често тъпканицата е голяма, а в летните жеги става непоносимо задушно и лепкаво. Важно е да се отбележи, че в автобус се влиза винаги през първата врата, а се излиза през задните. На самата врата има указание дали вратата е за слизане или качване, но правилото е това. Билет се купува в самия автобус на влизане от шофьора или в централната му част, където има кондуктор, като цената му може да е фиксирана или да зависи от това докъде пътувате. В автобусите в Пекин цената варира между 1 и 2 юана.

Има вариант и да си купите карта за транспорт, която представлява магнитна пластика и може да се презарежда. Самата карта струва 20 юана и може да се зареди за колкото искате след това. Такива карти могат да се закупят на различни места, трябва да се ориентирате кое е най-близкото до вас. Ако си тръгвате от Китай, спокойно може да върнете картата и ще ви върнат първоначалния депозит от 20 юана. Предимството на картата е, че ви дава намаление, когато пътувате с автобус, т.е. вместо да платите 1 юан, ще платите 2-4 мао (1 мао = 1/10 юан), в зависимост от пробега. Картата се долепва до устройство до първата врата на автобуса и на слизане се долепва до друго такова на изхода.

Същата карта може да се използва и за метрото, но там намаление няма да има, печелите само удобство и бързина. Цената на билет за пекинското метро е 2 юана и може да сменяте линии колкото си пожелаете. Тъй като разстоянията са много големи, метрото си остава най-бързият начин на придвижване. И също като автобусите, винаги е претъпкано.

По-новите линии са оборудвани с предпазни стъклени бариери с врати, за да се избегнат инциденти и падания на линиите. Хубаво е да знаете, че на местата, където са вратите има означения със стрелки и обикновено китайците се нареждат на опашка от двете страни на вратата. Колкото и да е странно, този ред се спазва. На автобусните спирки пък има бариера отпред и също често се появява опашка, за да може тези, които са дошли по-рано да се качат първи на автобуса. Най-шокиращо е положението на началните спирки на някои автобуси в час пик, когато всички се прибират от работа. Виждала съм огромни опашки от хора, които чакат да дойде автобусът и е ясно, че цялата тази тълпа няма да успее да се побере в един автобус. Но хората нямат избор и се редят в надеждата да се качат поне на втория-третия автобус и да се приберат по домовете си.

Въобще, китайците много „обичат” да се редят по опашки. Има и такива, които се пререждат и тогава всеобщото чувство за справедливост надделява и бива въплътено в словесни излияния от някоя ядосана лелка, която нахоква нарушителя. Ако и вие като чужденци се прередите, най-често ще ви поправят с мекото „ 排队！排队！” [Пай дуей! Пай дуей!], което ще рече „Нареди се на опашката!”

Проблемът с голямото население е сериозен и се усеща най-вече в такива обществени места като транспорта, туристическите забележителности, търговските центрове, парковете… Добрата новина е, че за разлика от Япония, място поне има. Улиците са широки, навсякъде се предвиждат големи тротоари, площади… Определено мащабите не са като европейските.

Има много добре подредени и поддържани автомобилни пътища – в големите китайски градове навсякъде има детелини и кръстовища на по няколко нива, движението е доста удобно. Аз не съм шофирала в Китай, но съм се возила в такси достатъчно, че да ми направи впечатление. В Пекин например има 3 околовръстни пътя, като концентрични „окръжности”, в рамките на които може да се каже, че е централната част на града. Извън тях има още поне 3, а може би вече са и повече.  

Скоростта, с която строят нови пътища е изумителна! И не само пътища, въобще китайското строителство е ултра-бързо. Непрекъснато никнат някакви сгради не по-малки от един голям български мол, например. От 2007 г., когато стъпих в Китай за пръв път и когато метрото имаше само 4 линии, до 2014 г. са построени още 4, т.е. за 7 години са се удвоили. Всъщност, и в София се удвоиха (станаха 2!)… само че за малко повече от 7 години. Ето ги и двете карти от въпросните години:

Друго удобство са пешеходните надлези, които са навсякъде и пресичат пътища с всякаква широчина. Страхотен начин да се избегнат светофари, а и доста по-безопасен за пешеходците. Опитът ми показва, че когато някъде има светофари, особено на по-големи кръстовища, става наистина мазало – всеки кара и върви където му падне – хора, коли, кучета, колелета, автобуси и мотори – всичко това се превръща в бурно море, непрекъснато озвучавано от клаксони.

Като споменах колелета – това е предпочитаният начин за придвижване на голяма част от жителите на Пекин. Има много добре изградена инфраструктура за колоездачите, включително и отделни знаци и светофари, и, разбира се, отделна лента, в която да карат, без да се блъскат с колите. В Шанхай, например, колелетата отстъпват по брой на моторите, които наистина са много и досадни. Напоследък все повече се ползват електрическите мотори, които са безшумни и много по-екологични. Магазините за такива мотори са под път и над път, а цените са доста приемливи.

Колата е луксозно средство за превоз. Доколкото ми е известно, регистрацията на автомобил е скъпо удоволствие и е придружено с високи данъци, които се увеличават все повече заради нарастващите нива на замърсяване. Стремежът на властите да ограничат колите не може да пребори стремежа на средностатистическия китаец да живее според стандарта си и да кара колата, която иска.

Много често срещани са такситата тип тук-тук, но ако взимате такова най-добре е да уговорите цената предварително. Същото важи и за рикши, теглени от колелета или просто на човешка тяга, което вече доста рядко се среща. Ако сте в планина, може да случите и на хора, които ще ви предложат да ви носят на носилка нагоре или надолу по склона за определена сума.

Ако се намирате до голямо езеро или река, възможно е да ползвате и воден транспорт или просто да вземете туристическо корабче и да си направите разходка. Много често по парковете има водни колела под наем или моторни лодки. Излизат доста изгодно, когато лодката е пълна.

За междуградски пътувания най-често се прибягва до влаковете. Между по-големите градове се движат високоскоростни влакове, които успяват да вземат разстоянията до 3 пъти по-бързо от обикновените, но и цената е пропорционална. Билети се купуват или от самите гари, или от туристически агенции, които взимат малка надценка. На гарите опашките са огромни, особено ако сте решили да пътувате по време на празници. За съжаление, билети не се продават по-рано от 10 дни до датата на тръгване. Така, до няколко години имаше пазар на черно, където определени хора изкупуваха големи количества билети и после ги препродаваха на по-високи цени. Близо е до ума, че билетите свършват бързо, най-вече по време на китайската Нова година и националните празници в началото на октомври. От 2012 г. обаче е въведено ново правило на купуване на билетите лично – срещу личен документ и с напечатано името ви на билета. Дотук със злоупотребите. Билети може вече да се закупят и по Интернет, но мисля, че има определена квота за броя им и плащането трябва да стане с китайска карта. Аз лично не съм си купувала билет онлайн, защото винаги Интернет връзката ми е била много слаба. Имайте предвид, че в китайските влакове се пуши, независимо в какъв вагон пътувате. Единствено в скоростните влакове не съм виждала пушачи, но в обикновените не се диша.

Аз имах ужасното преживяване да пътувам повече от 20 часа в опушен влак със седящи места, а добавяйки и някои нехигиенични навици на хората около мен, като храчене по земята и ядене на полуготови спагети, сърбайки звучно и плискайки соса им навсякъде – можете да си представите какъв ужас беше. И, по някакво трагично стечение на обстоятелствата, се беше получило недоразумение на касата, когато купувах билета и се оказа, че влакът пристигал не в 8 вечерта, както очаквах, а в 8 на следващата сутрин! Можете да си представите отчаянието ми, когато научих новината – толкова исках да сляза… Та много е важно да се доуточняват нещата на касата и да се отдели необходимото време, а не да се поддадете на натиска на опашката зад вас и да избързате с купуването на билета.

Най-добре е ако ще пътувате дълго с влак, да си вземете места за спален вагон – в зависимост дали сте в първа или втора класа ще получите място в купе с 4 легла или легло в спален вагон без врати. Неудобството на втория вид е, че ако сте чужденци, е много вероятно да предизвикате любопитството на съседите или желанието им да си говорят с вас, за да практикуват английския си.

Ако мислите да пътувате на по-близко разстояние, може да вземете и автобус. Има спални автобуси, снабдени с легла, но по думите на мой близък, който е пътувал в такъв, това не е най-комфортното нещо, което може да ви се случи.

Разбира се, за наистина дълги разстояния си има и вътрешни полети, които по нищо не отстъпват от международните. Най-забавното в полетите на AirChina е, че когато потегляте, започва информационно клипче с начините за справяне при евентуален инцидент и евакуация, на което вместо обичайната компютърна анимация има игрално филмче с истински статисти, които показват как си слагат маска, обличат жилетка и след това любезно и изчаквайки се един друг скачат по надуваеми пързалки. Не е изключено и по средата на полета стюардесите да започнат да показват как се прави гимнастика в ограничено пространство, каквото е седалката на самолета. Някои от упражненията са толкова ефективни, че до ден днешен съм ги запомнила.

Следва продължение…

 

 

Яж, храни се и обичай… храната

Този пост е продължение от поредица постове, посветени на впечатленията ми от Китай. Началото е ТУК.

За храната в Китай може да се говори много, както писах и преди, това е рай за чревооугодниците! По правило заради по-ниския стандарт, за да се наядете плащате в пъти по-малко отколкото в България. Вариантите са много – от близкия супер, през ресторантите, които са на всеки ъгъл и не само ъгъл, до големите западни вериги за джънк или пък заведения, предлагащи екзотична кухня (да се чете: западна).

Супермаркетите са като при нас, разликата е, че когато влизаш, откриваш разнообразие от стоки, изглеждащи подозрително или не съвсем апетитно. Човек може да остане с впечатлението, че в супера няма нормална храна или че трябва да я търси, за да я открие. Свиква се и с това… Все пак, ако ви се е дояло нещо „нормално“, доста модерни напоследък са магазини, които предлагат западна храна, консерви, пастети, колбаси, конфитюр, сирена, кисело мляко и какво ли още не. Може да си купите дори лютеница или кьопоолу. Търсете такива места в районите със струпване на чужденци. В големите вериги като Карфур може да откриете доста голямо разнообразие от продукти и цени.

Преминавам към ресторантите. Китайските ресторанти могат условно да се разпределят в няколко категории. Най- разпространени са тези тип „кръчма”, познават се по миризмата още докато сте на отсрещния тротоар. Обикновено са малки, интериорът е по китайски кичозен, обстановката – задушевна, клиентелата – непретенциозна, а храната – мммммм, вкусна! Имайте предвид, че масите могат да не са съвсем чисти, а и често са твърде близо една до друга. Възможно е да попаднете на не съвсем приятни гледки от съседните маси. Меко казано, по-ниско образованите китайци не се славят с култура на хранене. Цените в тези места са най-ниски. Средно едно хранене може да ви излезе между 10 и 20 юана (основно + ориз). Оризът се сервира в отделна купичка и се приема за нещо задължително (като хляба при нас).

Следващата категория бих определила като „средностатистически”. Това са малко по-големи ресторанти, където може да се отиде в компания, масите обикновено са кръгли и имат допълнителна поставка по средата, която се върти. Обстановката е една идея по-изискана, сервитьорките са облечени в униформи и изглежда по-чисто. Когато се ходи в компания на ресторант, обикновено всички получават меню и могат да изберат определено ястие, но в крайна сметка храната се сервира в средата на масата и всеки може да опита от всичко. Това си има и добрите, и лошите страни. Например, за мен недостатък е това, че в голяма част от китайските блюда фигурира лук, праз или други зелени съставки, които аз не ям. Така, когато си поръчам едно ястие, в което няма лук и трябва да го разделя с още 5-6 души, шансът на масата да има друго ястие без лук клони към 0 и в крайна сметка се налага да наблягам на ориза, за да се заситя. Друг недостатък е, че често китайците посягат с клечки към основните ястия, а не си сервират с лъжица в чинията и се получава доста нехигиеничното явление „обмен на лиги”. Все пак, ако сте в международна компания и помолите да ви донесат лъжици към ястията, може да минете и без това.

Последната категория, която на мен ми е известна е „тежката артилерия”. В най-общия случай това са ресторанти в хотели или в търговски центрове, където се провеждат бизнес срещи, приеми, мероприятия, включващи присъствието на чужденци и т.н. гранд събития. Ако ви се случи да посетите такъв ресторант, няма нужда да си носите вилица и въобще, няма нужда нищо да правите, защото ще има около 10-тина млади и красиви китайки, облечени в традиционната китайска рокля ципао, които ще обслужват само вашата маса. В някои хотели от по-нисък клас това е спестено и е заменено от т.нар. „шведска маса”, на която присъстват както китайски, така и западни специалитети. Красивите китайки тук само отсервират.

При всички положения, където и да се намирате и колкото и луксозна да е обстановката, наличието на китайци на масата изключва снобарството и ще се чувствате уютно.Разбира се, говорим в общия случай, когато сте сред нормални китайци, а не новоизлюпили се богаташи и техните „придворни”. Такива има доста и тъй като поради големи финансови възможности имат шанса да обикалят света, някой път решават, че са нещо повече от останалите и започват да вирят нос. Аз лично съм виждала такива хора, без значение от пола – парвенющината си личи отдалеч. Не само мое наблюдение е наличието на хора в Китай, които твърде много наблягат на материалното и очевидното. Разбира се, това е интернационална болест, но като че ли при тях тепърва тя набира стремителна скорост. Много са бързо забогателите бизнесмени и желанието да покажат състоянието си очевидно не се счита за порок. Понякога си мисля, че тези хора не осъзнават какво се случва извън тяхната среда или просто не искат да го осъзнават и си затварят очите. Ставаш сутрин в широкия си, климатизиран и ароматизиран апартамент, обличаш красиви дрехи, качваш се в лимузината си, където те чака личен шофьор и отиваш да вършиш каквото там вършиш през деня на още по-климатизирано и ароматизирано място и животът ти минава по този лъскав начин, без да знаеш дори колко струва купичка ориз. Доколкото знам, обаче, тенденцията е богатите хора да искат да живеят извън Китай или поне такава е статистиката от последните няколко години. Броят на подалите за чужди визи богати китайци е нараснал значително, все повече китайци изпращат децата си на скъпо обучение в Европа или САЩ.

Но да се върнем на храната. Извън тези три категории ресторанти съществува и една друга категория – уличните лафки. Те са абсолютно навсякъде и не се нуждаят от допълнително описание. Чужденците обикновено са скептично настроени към такъв вид угощения, но бързо привикват и осъзнават, че всъщност не са чак толкова зле.

През деня може да си купите плодове, сладкиши или тестени изделия, вечер е време за барбекю или нещо по-така. На някое оживено място се появява китаец на колело с ремарке, отваря ремаркето, в което централно е поставена газова бутилка, на нея се слага метална плоча, която служи за тиган и от останалата част на ремаркето се вадят и разпределят контейнери с различни видове меса, зеленчуци, калмари, гъби и др., нанизани на клечка. Клиентите се струпват около бързо заформилата се лафка и избират по няколко клечки, които дават на шеф-готвача. Той от своя страна ги мята на плочата-тиган, плисва малко олио, поръсва с някакви тайнствени подправки и след няколко минути ви дава готовото „блюдо”. Може да ви го сложи и в кутия за вкъщи. Често с готвача пътува още един човек (обикновено жена му), който отговаря за счетоводството и други важни дейности.

Нерядко се среща и онзи китаец с барбекюто, който се занимава с печене най-вече на агнешко, но и други варианти не са изключени. Понякога наоколо са пръснати ниски масички с по 2-3 трикраки стола около тях, на които са седнали китайци с бира, цигари и карти. Това забавление може да продължава до малките часове. Ако приемем, че пренесем тази картина на българска земя, то тя непременно би била озвучена от някоя попфолк мелодия. В Китай попфолк няма, но пък има много поп, който по музикантска стойност си е почти като нашия попфолк. Когато китайците ядат нещо на клечка, обикновено хвърлят клечката на земята. Така по земята се събират купища клечки, които, както легендата мълви, се събират от готвача в края на работния ден и отново се „рециклират” в повторна употреба. Това е и причината някои чужденци да чупят на две клечките, преди да ги хвърлят. Смятам, че китайците нямат нищо против тази „еко” практика, тъй като всичко минава през силна термична обработка и шансът да се пренесат някакви болести е сведен до минимум. Аз лично не вярвам в тази легенда и си свиркам.

Следващ вариант на уличен ресторант е т. нар. „малатан”, в превод „люта лафка”. Принципът е същият като на ремаркето с газовата бутилка, но тук нещата се варят в огромна тенджера с люта чорба. И вариантите на клечка са по-различни, за да не се разпаднат в супата. Има отново гъби, оризови спагети, яйца, картофи, разни топчета от месо и тофу… Внимание, супата е много люта и ще ви трябват много носни кърпи, които може да не ви осигурят. Ако ядете на място, изправени, както правят повечето китайци, ще ви дадат метална чиния, обвита в еднократна полиетиленова торбичка. Това се прави, за да не се налага да се мият чинии. Като приключите, оставяте си чинията, човекът, който се грижи за това вади чинията от изцапаната вече торбичка и я пъха в нова, чиста за следващия клиент.

Не искам да навлизам в подробности за отделните блюда, които могат да се поръчат в Китай, когато се отиде на ресторант, защото според мен всеки трябва да опита различни гозби и да избере сам това, което му харесва. Чужденците обикновено запецваме на 4-5 ястия, които поради някаква причина наподобяват нещо „наше” и ги въртим всеки път. Нормално е, храната е много различна от нашенската и невинаги се приема добре, някои неща дори ще ви се сторят отвратителни на мирис и вкус. С времето може да се осмелите да ги опитате и може дори да свикнете да ги ядете.

Както и в други източни кухни, в китайската е много важно ястията да са току-що приготвени и все още горещи, когато ги сервират. Ако отивате на гости в китайски дом, много вероятно е домакините да се заемат с готвене след вашето пристигане. Голяма част от блюдата в ресторантите пък идват направо с огъня, на който се готвят. Съществуват заведения, в които може да се хапне „хуогуо” – ‘гореща тенджера’. Масите са с вградена газова инсталация, върху която се слага голяма тенджера с вряща супа и клиентите поръчват от менюто съставките, които биха искали да сварят в нея. Това може да са меса, зеленчуци, гъби, ядки… Ядеш готвейки и готвиш ядейки. Въобще, темата за храната в Китай е неизчерпаема, но аз ще спра дотук, преди да сте направили локва от лиги.

Продължението четете ТУК

Пътуване в Китай – какво трябва да знаем предварително

Между стените на Забранения град в Пекин

Много отлагах писането за Китай, тъй като когато трябва да определя с няколко думи тази огромна страна, мислите ми поемат по много и хаотични пътища. Всъщност, обикновено хората ме питат „Хареса ли ти?” или „И как е там?” Не мога да дам кратък отговор на тези въпроси, обикновено започвам да разказвам и се увличам в подробности. С една дума, Китай е необятен и колкото и да сме чели или слушали за него, няма как да го усетим, без да го посетим.

Поводът този път да се захвана с тази задача беше едно запитване от човек, който смяташе да посети Китай и се нуждаеше от съвсем практична информация. Затова реших да започна от там, като дам насоки за това какво трябва човек да знае за Китай, преди да отиде там и как да се подготви предварително. А след това ще продължа по-подробно с описание на нещата, които лично мен са впечатлили, без да имам претенцията всичко да е точно така, както го описвам. Това е само моята гледна точка. А и нещата се променят с времето. И така…

Наръчник на заблудения турист в Китай

Визи – За да отидете в Китай ви трябва виза, която се издава от Посолството на Китай в България. Списък с нужните документи за издаване на виза можете да видите ТУК. Формулярите ще ви дадат на място в посолството или може да свалите директно от Интернет и да ги попълните предварително, за да не губите време. В консулския отдел обикновено няма чак толкова хора и не се чака на дълги опашки. Аз не съм била в Китай като турист, винаги съм била поканена по някаква работа там и затова не знам точно как се прави покана за туристи, но предполагам, че ако пътувате с агенция, те ще се погрижат за това, а ако не – преди да резервирате хотел в Китай, обадете се и попитайте дали издават покани на гостите си. Имайте предвид, че часовата разлика между София и Пекин е 5/6 часа (зависи от сезона, тъй като в Китай не се сменя времето).

Валута – Местната парична единица е юан (кит. 元 или RMB, по международния стандарт – CNY). Грубо казано, 10 юана са 1 евро (в момента курсът е 1 EUR = 8.65 CNY; 1 BGN = 4.41 CNY). Рядко ще се случи някой да ви приеме чужда валута и ако се случи, най-вероятно ще сте ощетени. Китайците знаят, че чужденците са „богати” и не е изключено да се опитат да ви прекарат, макар че все пак е малко вероятно. Като цяло са много добронамерени към чужденци. Добре е да носите евро или долари, които да обмените веднага щом пристигнете в страната. Можете да обмените в обменно бюро още на летището, но най-сигурно е в Bank of China, която е най-голямата държавна банка. Всъщност, повечето банки са държавни или регионални, има две-три, които са частни, но са малко популярни. Където и да обмените, едва ли курсът ще е много различен от основния на Bank of China. Естествено, може и просто да си изтеглите от банкомат като автоматично ще ви бъдат изведени суми в юани. Все пак, случват се и инциденти, както навсякъде, някой път банкоматът може да няма достатъчно пари в наличност, или пък да е повреден, да не ви приеме картата или нещо друго. Затова е добре човек да си носи поне на първо време някаква валута, която да обмени.

Такси – Такситата в Китай са доста по-евтини отколкото при нас и за чужденците често се превръщат в основен начин на придвижване. Колите изглеждат по един и същи начин и лесно се разпознават. Шофьорите често спят в колата, особено ако действието се развива през нощта. Не се притеснявайте да почукате по стъклото и да ги събудите. Ако не им се занимава с вас, просто ще направят жест да ги оставите на мира (често ми се е случвало). След като сте намерили такси, преди да влезете е хубаво да попитате дали ще ви закарат до мястото, където отивате (ако не говорите никакъв китайски, добре е да имате адреса, написан на хартия, за да им го покажете). Приемаме, че сте вече в таксито, шофьорът би трябвало да пусне брояча, при което се включва автоматично глас, който ви казва „добре дошли и приятно пътуване”. Броячът ще отчете началната такса, която в зависимост от града варира. След като изминете разстояние, отговарящо на тази сума, броячът продължава да начислява сума спрямо пробега. В случай, че шофьорът не пусне брояча в самото начало, трябва да му кажете, че искате да ви издаде касова бележка (发票可以吗？[фа пиао къ има]). Някой път забравят, но някой път го правят нарочно, защото искат да ви вземат повече пари, като на чужденец… Така поне си мисля. В един от следващите постове ще напиша повече за транспорта в Китай и за различните начини на придвижване.

Бакшиши – В Китай не е прието да се оставя бакшиш, често дори се случва ако човек закръгли сумата, някой да започне да го гони, за да му върне рестото. Когато служител дава кеш на клиент, държи банкнотите с две ръце, изпънати по средата. Това показва респект. Същото важи и за визитни картички, например. Ако вършите бизнес със китайци, хубаво е да го знаете – ще им направи голямо впечатление, ако следвате това правило. Все пак, в последните 10-тина години броят на чужденците в Китай е скочил многократно, така че особено в по-големите градове и на места, посещавани от повече чужденци, е възможно да са свикнали с бакшиши и да не ви гонят.

Храна – Това е най-святото за китайците. Всичко се върти около храната и тя е много важна част от китайската култура. Неслучайно един от вариантите да поздравиш някого е с въпроса „你吃了吗？”, в превод „Яде ли?”. Един от преподавателите в университета се шегуваше, че е безсмислено да се опитваш да водиш разговор с китаец след около 11 часа, защото по това време той вече е започнал да слюноотделя обилно и в главата му се въртят мисли единствено за ядене. Със сигурност китайците са много стриктни що се отнася до часове за хранене. Обикновено закуската е в 8, обядът – в 12, а вечерята – в 18 часа.

Китайски ресторанти и в България има много, но храната в Китай е много различна и често е нужен период на адаптация с местната кухня. Все пак, има толкова много блюда, че няма как да не ви бъде угодено. Разнообразието е огромно, количествата – предостатъчни. Ако все пак сте от хората, които предпочитат да не рискуват с китайска кухня (поне на първо време), има и множество ресторанти от западен модел, както и повечето международни вериги за бързо хранене. Цените са повече от достъпни. Важно е да знаете, че навсякъде ще ви връчат клечки, така че ако не сте усъвършенствали употребата им, моят съвет е да си носите прибори, защото не навсякъде ще имат да ви дадат. Корейците, например, от хигиенни (а мисля и от екологични) съображения си носят персонални клечки от метал. Разбира се, има и големи супермаркети, където общо взето има всичко, с изключение на някои храни, които са по-малко популярни в Китай. Има опасност ако си купите хляб или салам, той да се окаже сладък. Повече за ресторантите ще можете да прочетете в някой от следващите постове.

Вода – Чешмяната вода в Китай е и питейна, аз съм пример за човек оцелял след едногодишно пиене на чешмяна вода. Навсякъде обаче има машини за преваряване на вода или големи туби минерална вода (особено в обществените сгради, хотели, университети и т.н.). Бутилирана вода също има навсякъде и често ще видите китайци, които продават около туристическите забележителности. Ако заминавате за по-дълъг период, можете да се снабдите с устройство, на което се закрепва туба с вода, която може да бъде наливана студена или преварявана. Когато водата в бутилката е на привършване, звъните на фирмата, която доставя бутилките и те ви носят нова, а вие връщате старата. Всички пластмасови бутилки в Китай се рециклират. Има депа за събиране на пластмаса, така че ако сте от хората, които пият бутилирана вода, можете да събирате бутилките и да ги носите за рециклиране, като срещу това получавате някаква минимална сума. По улиците често се срещат бедняци (обикновено стари хора), които събират бутилки от кофите или ви причакват да привършите с водата си, за да ви помолят за бутилката. Има проекти за използването на пластмасови бутилки вместо билет за метрото. Слагат се големи урни, в които се хвърлят бутилките, а срещу това получавате билет или някакъв пропуск за транспорт. В някои от големите градове вече прилагат това нововъведение.

Електрическа мрежа – Ако си носите електрически уреди, носете си и адаптер за контакт. Контактите са с две дупки, но продълговати и успоредни една на друга. Всъщност, адаптер лесно може да се намери и в Китай, но едва ли това ще е първата ви работа като пристигнете. Напрежението е 220 волта, така че не би трябвало да има инциденти.

Адаптация – Пригответе се за една седмица адаптация. Всички резки промени се отразяват на организма – часовата разлика, климатът, храната… Възможно е да ви удари някой стомашен вирус или просто стомахът ви да реагира на новото меню и да ви зарадва с разстройство. Добра идея е да си вземете някакви медикаменти за това. И въобще, ако ползвате специални медикаменти, имайте предвид, че в Китай ще е по-трудно намирането им. Повечето аптеки са с китайски медикаменти, т.е. корени, билки, гъби и т.н. Съществуват и аптеки по западен модел, но тогава идва проблемът с наименованието на лекарството и налучкване дали търговското му име на китайски не е променено.

Китайската медицина е известна в цял свят. Очевидно има неща, които там са открити много преди да дойдат до нас. Лично аз нямам много сериозни наблюдения върху болниците – единствения път, когато си имах „вземане-даване” с китайски доктор, бях боледувала около 2 месеца от нещо като бронхит, който започна в Австралия и който въпреки 3-те посещения при австралийски доктор и пиенето на антибиотици, влачих твърде дълго. Когато се влоших за 4-ти път, вече бях в Китай и отидох на лекар. Кабинетът беше малък, не се наложи да чакам много, което ме изненада. Прегледът протече както при нас, с единствената разлика, че докторът разгледа бялото на окото ми и ме накара да се изплезя, за да ми види и езика. След това ме попита какви медикаменти предпочитам – китайски или западни и аз казах, че каквито ще подействат по-добре. Направи ми рецепта с комбинация от западен антибиотик и някакви китайски ампули с жълтеникава течност, сладка на вкус. Трябваше да ги пия в продължение на 5 дни. На 3-я ден вече бях напълно здрава и не можех да повярвам, че толкова бързо е подействала тази магическа рецепта!

Телефон и Интернет – Китай не е най-доброто място за Интернет. Връзката е много бавна и рядко се намира място, където да имате достъп до Интернет с неизнервяща скорост. По хотелите обикновено има кабелен Интернет, като нека това не ви заблуждава, отново ще чакате страницата ви да зареди няколко минути. Ако използвате роуминг към план в България с включен Интернет, цените ще бъдат изключително високи, а гаранция за скорост отново няма. С безжичния нещата стоят горе-долу по същия начин, с разликата, че е безплатен. За разговори, роумингът е много скъп, излиза около 7 лева на минута, независимо дали звъните или ви звънят. Най-евтиният вариант за разговори, остава през скайп, но трябва да имате стабилна връзка. Ако пристигате в Китай за продължителен период от време, добре е да се снабдите с местен телефонен номер. Има много малки магазинчета за телефонни карти, а и по реповете за вестници също може да си купите сим-карта. Най-добре е да помолите продавача да ви я сложи и да я зареди, поне първия път. Телефонните услуги в Китай са предплатени, което означава, че трябва да си купувате ваучер за определена сума (20, 50 юана) и когато наближите лимита си, ще получите СМС, че трябва да заредите отново. Разговорите до Китай са евтини, като има сим-карти с оферта безплатни разговори до всички абонати на оператора в града, в който се намирате. Най-големият оператор е China Mobile. Ако искате да звъните до чужбина, ви трябва т. нар. IP карта, в която има импулси, отговарящи на стойността на картата. Изглежда като ваучер, но се ползва при всяко позвъняване. Трябва да изтриете прозорчето с уникален код на гърба на картата, да позвъните на телефон, който е изписан пак там и след като чуете инструкциите (има на китайски и английски), да въведете кода. След потвърждение, набирате кода на държавата и телефонния номер. Доста е затормозяващо, но аз си го обяснявам с вероятността обажданията до чужбина да се записват и следят. Мое предположение, не знам със сигурност. Интернетът също не е свободен – много от световните сайтове не работят в Китай. Забравете за Facebook, Youtube, Tweeter и т.н. социални мрежи. Има Интернет зали, каквито бяха модерни преди време в България, с разликата, че в Китай компютрите са повече. Там обикновено връзката е стабилна.

Ето и някои ориентировъчни цени на продукти и услуги в Китай (могат да варират в различните градове):

1 кг. захар – 5,5 юана

1 кг. ориз – зависи от качеството на ориза, най-евтиният е между 3 и 6 юана/кг.

1,8 л. олио – 31,9 юана

Обяд в китайски ресторант – купичка ориз – 2 юана, основно ястие – 12-20 юана

Меню Биг Мак в МакДоналдс (или еквивалент) – 19.5 юана

1 л. бензин 92 – 7,82 юана

Билет за автобус – 1 юан, някои са на изминати киломенти като максималната цена е 5 юана

Билет за метро – 2 юана

Такси – начална такса 13 юана + 2,3 юана/км като през нощта се увеличава с 20%

Капучино в Старбъкс – средна чаша 28 юана

Фризьорски услуги (подстригване с измиване и сешоар) – 10 юана къса коса, 20-30 дълга

Бутилка минерална вода 0.5 л. – 2 юана

1 час в Интернет зала – 3,5 юана

И някои важни фрази на китайски. Съветвам ви ако искате да ги запаметите да ги копирате в Google Translate и да изберете опцията за произношение. Към транскрипцията, която пиша на български, трябва да се добави и характерната интонация, която трябва да чуете. В противен случай е възможно да не ви разберат или да се получи двусмислица.

你好！[нихао] – Здравей! / Здравейте!

再见！[дзай дзиен] – Довиждане!

晚安。[уан ан] – Лека нощ!

谢谢！[сиесие] – Благодаря!

对不起！[дуей буци] – Извинете!

不客气.[бу къци] – Моля / няма за какво.

请过以下！[цингуо ися] – Моля, направете път.

请问以下… [цин уън ися] – Може ли да попитам…

…再哪儿？[дзай нар] – Къде е …?

饭店再哪儿？[фандиен дзаи нар] – Къде е ресторантът? / Къде има ресторант(наблизо)?

我要吃饭。[уо яо чъфан] – Искам да ям.

我要喝水。[уо яо хъшуей] – Искам да пия вода.

我要打的。[уо яо дади] – Искам да взема такси.

多少钱？[дуошао циен] – Колко струва?

Надявам се този пост да е бил полезен на някого, ако имате въпроси, може да ги пишете като коментар.

Продължението четете ТУК

Към поредицата за Нова Зеландия → ТУК