Ваня Падалова: Няма случайни неща!

Ваня Падалова е страшно интересен човек, когото срещнах случайно в едно купе на един влак по направление Пловдив-София преди година и нещо. Направи ми впечатление още на перона, имаше най-нормалния поглед от всички наоколо. Без грам поза и претенция. Дори ми стана неудобно, когато се разминахме. После ме намери във влака. Заговорихме се и след като каза, че живее в Китай, можехме спокойно да продължим да говорим на китайски, което не направихме, естествено.

Ваня учи за Китай и китайците, но не просто за видимата страна на нещата, задълбала е в древните китайски философии. Когато я срещнах, беше прясно завършила магистратура Синология (China Studies) в университета в Ханджоу и ѝ предстоеше докторантура по Китайска философия в Сямън. Звучи сложно, но като добавим създалата се невесела ситуация покрай пандемията, нещата стават направо невъзможни, особено в Китай!

И те наистина са такива за Ваня, която по стечение на обстоятелствата се връща в България, но нека не ви разказвам всичко, вижте сами…

Мисля да започна интервюто наобратно този път и да те попитам как си представяш визуално думата „година”?

Представям си я в различни сезони, с много снимки на различни места, с много изкачени планини, реки, езера и различни хора.

А ако кажа „2020-та”?

Ох… Представям си един много красив звезден хаос, който танцува над земята, а ние се чудим как да се напаснем.

Защо избра Китай, откъде дойде интересът към философиите?

 Интересът ми към Китай дойде доста рано, интересувах се от езика и от някои бойни изкуства, но никога не бях си представяла, че реално ще стигна до Китай и че ще остана толкова дълго. Бях учила езика преди да замина и две години се занимавах с тай чи, по-късно и в Китай продължих. Имах много голям интерес към китайската философия и по-точно даоизма. Започнах да чета всички книги, свързани с даоизъм, китайска философия и един ден една приятелка ми каза „защо не кандидатстваш за стипендия за Китай?” Дотогава не знаех, че съществува такава. Вече бях завършила бакалавър във Велико Търново със специалност Международни икономически отношения.

Кандидатствах, но не очаквах изобщо да ме одобрят, не вярвах, че ще имам шанса да отида. През 2014 г. получих стипендия за 4 години, първата от които само за език и 3 години магистратура, въобще не беше проблем, че не бях учила китаистика в България.

Беше ли предвидила с какво би се занимавала след време, завършвайки нещо такова?

Нямах никаква представа с какво ще се занимавам в бъдеще. Мислех, че би било хубаво да преподавам в университет някой ден, но дори и да не стане, мога да работя като преводач или в друга сфера с езика. За хора с китайски има доста опции. Много съм привързана към родния ми край, района около Костенец, така че, ако имам възможност, бих си намерила една малка, спретната къщурка и да правя преводи оттам.

Какво точно представлява магистратурата Синология?

Доста широко понятие е и ние имахме голяма свобода на избор какви предмети да изучаваме – може да е китайска икономика, китайска социология, история, философия… При писането на тезите можехме да си изберем насока и аз си избрах философия.

И ето, че вече си магистър, а си записала и докторантура!

Да, започнах септември 2019-та, още се водя докторант, но от 2020-та нещата са в застой. Всяка година по време на празниците за Китайската нова година се случва най-голямата миграция на хора, обикновено се почива между 2 и 4 седмици и масово се пътува в чужбина, заради което и коронавирусът се разпространи много бързо навсякъде по света. Аз също участвах тази година в този световен миграционен процес и отидох на почивка в Камбоджа, като нямах представа какво се случва и какво ще се случва. Просто мислех, че отивам за 10 дни в Камбоджа. На тръгване си изпуснах полета, може би е било знак. Тръгнах на следващия ден, 19 януари. По-късно получих имейл, че полетът ми за връщане е отменен. Все още мислех, че е нещо временно и реших да мръдна до Тайланд докато отворят границите, тъй като всичките ми вещи останаха в Китай – документи, банкови карти, компютър… В Тайланд останах до 20-ти февруари и стана ясно, че границите няма да се отварят скоро, но никой не знаеше след колко точно време – месец, два… Не очаквах, че ще е повече.

Никой не очакваше!

Чувах прогнози, че цялата година ще бъде затворена и не вярвах, но ето, случи се! Тогава отидох в Турция, където също останах две седмици. Наложи се да си купя зимни дрехи и обувки, тъй като отидох по джапанки и с куфарче, пълно с неща за плаж. Бях в Истанбул и Анкара и останах с впечатление, че в Анкара хората са много по-приветливи и топли.

Как би обяснила даоизма на едно дете на 5 години?

Все си мисля, че на едно дете няма нужда да му го обяснявам, по-скоро то може мен да научи на даоизъм. Децата живеят по много даоистки начин, те са абсолютно естествени, а даоизм означава точно това – да следваш природата си, да бъдеш автентичен. Децата спят, когато им се спи, ядат, когато им се яде, играят, когато им се играе, почиват си, не взимат нищо много насериозно, живеят на момента.

Трябва ли да вярваш във философията, за да я изучаваш? Ти самата вярваш ли?

За да се изучава нещо, не е задължително предварително да вярваш в това, дори е добре да подхождаш с критичност, за да не си пристрастен. Само така се добива обективност. А дали вярвам в това? – споделям голяма част от принципите на философията, но не всички. Трябва да отбележим, че философия и религия са различни неща, а в даоизма са преплетени и религия, и философия, и култура. Някои принципи в тях изглеждат еднакви, но се различават, защото имат различно влияние, различна причина. За мен е важно да се разберат причините зад нещата. Има огромна разлика между религия и културология. Това е и причината християнството в Европа и християнството в Азия или Африка да се различават. Факторът културология не бива да се подценява.

Може ли тогава един западняк да вникне изцяло в източна философия и да я приеме за своя, както би се случило с китаец, например?

Първо трябва да видя един такъв китаец (смеем се). Ние на Запад имаме много романтична представа за китайските религии и философии. Смятаме, че  всеки монах, който се е посветил на тази религия или философия става просветен, а това не е така. Бих казала, че Дао (пътят) не би трябвало да следва националност и принадлежност, но Китай е изиграл вече достатъчно голяма роля в това даоизмът да се свързва най-вече с него. Един западняк може да върви по пътя и да стигне до там, където трябва да стигне, без това да е същият път, който изминава един китаец. Има много ритуали, които азиатците извършват на база културология, а не на база даоизъм.

Има западняци, които искат изцяло да потънат във всичко това, но за тази цел те трябва да изгубят собствената си същност, корените си, което от моите лични наблюдения не е здравословно. Наблюдавала съм го върху други хора и върху мен самата, защото в първите две години следвах такава тенденция, прекарах много месеци в един манастир, където бях под претекст, че правя проучване за тезата си, но основната ми цел беше да бъда в манастира, да бъда погълната изцяло от тази култура, за да я разбера на 100%. Това дойде с голям стрес за мен и тежест на сърцето, защото човек не трябва да си губи корените, тъй като тогава губи и автентичност и няма как да следва Дао.

Китайците работят упорито за това даоизмът да се разпространи извън Китай. Вече са започнали да строят манастири в Европа, Америка, Австралия, все още са далеч от мащабите на будизма, но съдбата им ще е сходна. Когато една религия се пренася на друго място, тя трябва да се напасне към местните културологични особености. Например, в даоизма има доста ритуали, които се извършват с купичка ориз и ароматни пръчици. Такива ритуали няма да са адекватни на българската реалност, например, защото оризът в купичка не е традиционната ни храна, нито пък ароматните пръчици са част от ежедневието ни.

Да, при нас паралелът би бил хляб и свещи.

Същото нещо се е случило и с християнството. Независимо дали в католицизма или православието – имаме много ритуали с хляб и вино, а китайците са обърнали хляба на ориз. И на лингвистично ниво има също подобни несъответствия, при преводи на религиозна литература. Съветът ми към западняците е преди да се потапят в която и да е чужда религия, първо да разучат аспекта културология.

Ходила ли си в Тибет?

Не, защото за чужденци е почти невъзможно да живеят в Тибет, заради политическата ситуация там. В момента е изключително трудно дори за посещение, кандидатства се за виза, минава се задължително през туристическа агенция, плаща се солидна цена и има стриктни условия за престоя там. Впрочем, същото е и за Синдзян. Аз съм била в Кунмин, провинция Юннан. В северните части има райони, които не влизат в границите на Тибет, но реално са тибетски. Там живеят тибетски малцинства, имат си тибетски занаяти, извършват тибетски ритуали.

Колко е важна националната идентичност в един глобално развиващ се свят? Няма ли рано или късно всички народи да се уеднаквим?

Всъщност, аз смятам, че няма как светът да се глобализира до такава степен, че да се уеднаквим, да остане само един език или само една култура, това е невъзможно. Хората не трябва да забравят корените си, защото според мен има причина човек да е роден на определено място и той е носител на някаква идентичност. Същевременно не съм привърженик на патриотарството.

Моята лична философия е, че независимо къде е човек, трябва да дава най-доброто от себе си и да се фокусира върху това как да стане по-добър – без значение от език, националност, култура. Това е единственото, върху което имаме контрол. Вярвам, че във вселената няма случайни неща, няма неразбираем хаос, има един точно очертан път и всичко си върви по него.

Стресът и непрестанната липса на време са сериозна болест за съвременния човек. Може ли даоизмът да ни излекува?

Даоизмът точно затова ме привлича, защото той подчинява човека на природата и нейните закони. Той не трябва да е алчен да трупа пари, вещи, а да се радва на най-малките неща, които са ни подарени – планини, реки, чист въздух, храна. И това трябва да е достатъчно. Но на модерния човек не му е достатъчно. Втурнали сме се да се състезаваме за някакви неща, които реално не са ни потребни, но е станало модерно да са важни, което поражда много стрес. В Китай това се вижда особено силно. Появяват се нови болести, които преди не са съществували.

И все пак, човек трябва да работи, да живее в настоящето, за да оцелее. За да се постигне някакво духовно просветление, трябва първо да си материално осигурен.

Материално осигурен не значи задължително богат. Хората днес по-скоро искат да са богати. Не им е достатъчно да имат храна и подслон, искат по-нов телефон, по-нов компютър, по-нова кола и това преминава границата на човешката природа. За съжаление, в света се получава един модел на свръхконсумация, който пък води до свръхзамърсяване – абсолютно е ненужно, но пък е модерно. И природата си го връща. За щастие, в България забелязвам една много хубава тенденция на млади хора, които се връщат в селата и започват да обработват земя, което е страхотно. Много е важно човек да работи със ръцете си и да работи със земя. Това е първото, най-основно и в крайна сметка най-важно нещо. Ето, пример за хора, които не са се втурнали  да се състезават с всички останали, да изкарват големите пари.

И аз гледам позитивно на това явление. Сякаш пропускаме един много голям етап, през който са минали повечето развити западни държави на масово консумиране на полуфабрикати, на живот на поточна линия. Сякаш прескачаме няколко поколения и се озоваваме в ерата на био-продуктите и малките фермерски производства.

Да, и аз се радвам за това. Има много вицове за това как в България всичко идва с 20 години по-късно, но в случая това закъснение е в наша полза. Българските села се възраждат от млади хора, които са осъзнали кое е по-важното за тях.

Какви заблуди има у българите за Китай?

Много малко хора там знаят кунгфу, въобще не е толкова разпространено. Беше много трудно да открия добър учител по тай чи, което е едно от направленията в кунгфу. После се занимавах доста, ходих по състезания, дори имам медали, но те там като видят чужденец, започват да го целят с медали, общо взето. Особено ако си бяла жена!

А, добре ме подсети! Усеща ли се полова дискриминация в Китай?

О, да! От една страна, самите китайци си мислят, че няма разделение, защото е комунистическа държава и би трябвало всички да са равни, все пак Мао Дзъдун е казал, че половината небе е на жените. Дрън-дрън! Ролите на мъжа и жената са строго определени и те трябва да се спазват. Всичко, което не се спазва, бива наказвано, заклеймявано. Много е важно жените до 25 години да се омъжат, да имат деца, да се грижат за семейството си, за семейството на мъжа… За мен беше много осезаемо, защото почти няма китаец, който да не се е учудил, че аз следвам докторантура, а съм жена. И как така на 31 години все още не съм омъжена, това за тях е тотален взрив. В групата има и други жени, но и те също страдат от това социално клеймо, защото жената с по-високо образование е с по-ниска стойност за мъжете. Същевременно, държавата страда от по-малкия брой жени за сметка на мъжете.

Има ли още места, които искаш да посетиш?

Искам да отида в Малайзия и може би Исландия, защото искам да видя със собствените си очи северното сияние.

Пожелавам ти го!

Надежда Димитрова за музиката, половете и смисъла на живота

(Това е част от поредицата „Интервю с безизвестен“, в която ви показвам обикновени хора като мен и вас, защото всеки е интересен и може да даде интервю. Вижте всички интервюта в раздела ЛИЧНОСТИ)

Надежда Маккюн

Днес ще ви срещна с Надежда Маккюн, моя съгражданка, която любовта отведе през един океан, та чак в Канада. Някои от вас може би я помнят под името Надежда Димитрова от участието ѝ в „Гласът на България” преди 5 години. Други вероятно чуват за пръв път за нея.

Надя е музикант, съдбата я изпраща в Националната музикална академия, сега се е потопила в дебрите на хоровото дирижиране. Две поредни години е избирана за единствен представител на България в Световния младежки хор. Тя просто не спира да пее!

Надежда е от хората, общуването с които е истинска наслада. Забавна, мислеща, ерудирана, с разностранни интереси и винаги може да разчиташ, че ще научиш нещо ново или че разговорът ще завие в неочаквана посока.

Познавам я от дете, след това съдбата ни раздели за известно време и ни срещна отново съвсем случайно. Надя е като йога терапия – виждаш я и след това си нов, пречистен, с наместени чакри. Излиза извън клишета и стандарти и не се влияе от чуждо мнение. Но най-хубавото е, че е неподправена и не позира. Стига реклама, вижте сами…

Първо, да те питам, намери ли себе си?

Да.

Разкажи тогава що за човек си.

Хмммммммм. Уж съм много рационална, събуждам се посред нощ и мисля. В същото време се ядосвам на всяка несправедливост и простотия у хората. И рева. Също, бременна, сигурно има нещо общо.

Да, има, потвърждавам. Романтичка ли си?

Не. Много ми е неловко, ако мъжът ми нещо тръгне да ми се усуква. Като ми предложи брак, ревах.

Разкажи ми за музиката. Какво е тя за теб?

Музиката… вече е начин на живот. И път, и цел… Понякога работа, друг път удоволствие. Съвсем друг път ми се реве, че нещо не става. И така мисля как най-добре да репетирам еди-коя си част от еди-какво си. И рева.

Голям рев, от хормоните е, да знаеш. Можеш ли да изпееш всичко?

Не. Но мога да се опитам.

Мечтаеш ли за слава?

Не. Форматите за таланти отминаха. То пък и една слава. Искам да имам работа, която ми харесва да работя.

Супер. А какво оценяваш в една песен, когато я слушаш за пръв път?

Хмм… Зависи от стила. Две коренно противоположни неща могат да те впечатлят в музиката. Един път е простотата й, друг път е сложността. Това, че никога не си чувал подобно нещо или фактът, че нещото е толкова старо и красиво.

Изчерпаеми ли са мелодиите? Т.е. доколко можем да разчитаме на оригиналност на дадена мелодия в днешно време? Или всичко е измислено вече?

Повечето неща са измислени. В крайна сметка има ограничен брой тонове. Но това е по-скоро в класически смисъл. В модерната музика се ползват все повече микротоналности, клъстери или иновативен композиционен начин, „странни“ колаборации с инструменти, електронен звук. Абе космически работи, всякакви приумици, някои много добри, други – абсолютна загуба на ресурси. Има и друга вълна, която се връща към старите жанрове. Винаги го има и това.

Ти самата създаваш ли музика?

Не, хич не ме бива. Бива ме да я изпълнявам. Или да давам акъл как да се изпълнява.

Което пак си е създаване, де. Но в композиционен смисъл, не.

Кое наричаме „чалга?“

Чалга са безвкусната музика, дрехите с пайетки, мерцедесите с мутри, силиконът в устата, просташкото поведение, застрояването на природни паркове, строенето на казина… Такива работи.

Всичкият поп-фолк ли е чалга?

Има някакви изключения най-вероятно, винаги има. Но тя не е само в България чалгата. Има я и в световния музикален пазар, и в кварталната кръчма. Води ме в някоя квартална кръчма…

Хаха, чувала ли си версията на дъщерята на Ваня Щерева?

Май да.

Дай за нещо по-весело да говорим, защо мъжът ти е чужденец, толкова ли нямаше свестни момчета в България?

Ами за мен явно нямаше. Нещо куца във възпитанието на мъжете тук, а като добавим и балканския ген… Не че ги няма тези добри и възпитани мъже, но явно аз не попаднах на такъв. Или не ми е било времето. Затова пък попаднах на възпитан канадец, за когото аз съм балканският субект, но на него това му харесва.

Страх ли те е от майчинството?

Страх ме е от антиваксъри. Закъхарила съм се как ще го опазя, докато му сложат всички ваксини. И си представям, че като порасне, ще иска да ходи тук-там и ще се притеснявам. Като майка ми. Като майка ми ще се притеснявам, де, тя ме е ваксинирала.

Това с ваксините е дълга тема, в такива спорове по-добре да не влизаш. Някои теми трябва да се избягват.

А при вас как е, с френския свободен дух?

Французите имат закони и контрол и не можеш да си изкараш фалшива бележка за пред детската градина, че детето ти има ваксини, например. Мисля, че всички френски антиваксъри са извън страната.

Какъв човек НЕ искаш да бъде бъдещото ти дете?

Не искам да не се харесва и да го е страх от някакви фалшиви авторитети.

Добре казано! Кое е мястото, на което искаш много да отидеш?

В момента много искам да си отида вкъщи и да ям сарми. Иначе искам на ски, в Южна Африка, на море в Италия. И да разведа Дейвид из Родопите.

Надежда, има ли надежда за този свят?

Има надежда, ама в момента интересите стоят над надеждата. Ако мислим в голям мащаб. Иначе, всеки ден покрай нас има нещо хубаво. Нали щастието било в малките неща. И наистина, май е.

Дразниш ли се на комерса?

Понякога. В повечето случаи не му обръщам внимание. Ограничила съм си източниците на комерс.

Добре, обаче като виждаш някоя реклама, за която знаеш, че е насочена към теб и която те определя и те слага в рамка, не се ли изнервяш? Не си ли мислиш колко е грешно всичко това и как, не трябва да се слагат хората в категории, само и само да им се продаде нещо?

Човешкият мозък мисли в категории… И аз се хващам, че понякога мисля така. Изобщо много е сложно с цялата информация и медии… Трудно е вече да си създадеш мнение и да отсееш информация. Толкова е трудно да мислиш правилно!

Да, от друга страна, има едни пари, които трябва да се изкарат и едни гърла, които да се нахранят… Липсва ли ти България?

Липсват ми мама и баба, и сармите. Всичко останало изобщо не ми липсва.

Въпреки че и тук някои неща ми идват в повече. Има много лицемерие и голям стрес! От най-малкото! И картинки в църкви, които ми обясняват колко пола мога да бъда. И е голям студ.

Темата за половете доста се раздуха в медиите по едно време. Ти какво мислиш за това?

Ми аз съм малко ръбата на тази тема. Не познавам достатъчно хора, различни по този начин. Само един, всъщност. Но не ми е пречел, защото е различен, а защото пее фалшиво.

Твоето дете полово ли ще е или безполово?

Нашето ще си е полово. Мислила съм си, ако някое от децата се окаже с различна сексуална ориентация или реши, че е еднорог… Ще го обичам, какво да правя. Трудно ни е да приемаме другите, обаче.

И аз не бих искала животът на децата ми да е обусловен от борба и да трябва непрекъснато да се доказват и да им е трудно. Но каквото – такова!

Еми и аз не искам. Особено е. Аз се дразня, че малко ги насилваме нещата. Много ни стана демокрацията. Аз съм по-консервативна. Мъжът ми има познати, които са си сменяли пола, много повече гей приятели и не мисли, че има нещо нередно, ако човекът наистина не се чувства добре в кожата си. Иначе е против полово неутрални детски градини…

Да разбирам ли, че като цяло ти харесва в Канада и би останала?

Абе, не много. Норвегия ми харесва повече. Нали ти казвам, много е студено и са твърде учтиви. Иначе, музиката е на ниво. Но ще раждам в България – решено е.

Винаги завършвам с този въпрос: как си представяш думата „година“ визуално?

Обикновено си представям календар – от септември до януари и от февруари до май. Лятото е някакво безвремево, останалото е ужас. Ученически мозък! Като мине годината и се замисля какво съм правила, има и други картини. Сега сигурно ще се водя по бебето…

Благодаря, че ми отдели време.

Ооо, беше ми много приятно!

 

Ако ви е харесало това интервю, можете да прочетете и това с друг музикант, Васко Атанасовски – ТУК

Пола Маринова говори за мода

Текст от поредицата „Интервю с безизвестен”. Можете да проследите всички интервюта в раздела „Личности”.

След толкова различни интервюта, в моя (уж) моден блог беше крайно време да взема и едно интервю на тема мода. И кого-кого да интервюирам по тази пипкава тема, ако не човек, който това именно изучава и на това се е посветил.

Днес ще ви представя Пола Маринова, една моя съгражданка, с която се запознахме съвсем случайно посредством моя приятелка.  Снимах ги веднъж ято красавици-гимназистки от Казанлък. Тогава Пола беше в 12-и клас и беше решена да кандидатства да учи мода. Може да не вярвате, но това си е цяла наука! Няколко години по-късно, Пола е студентка в трети курс в Националната художествена академия, паралелно с това работи за българска модна марка с успехи в чужбина, асистент е в модно списание и се кани да започне трета работа, отново свързана с призванието ѝ – модата. Потърсих я, за да я поразпитам туй-онуй за живота в София, за българския отпечатък в световната мода и други разни интересни неща, няма какво да ви го преразказвам сега, вижте сами:

Пола, какво се случва в Казанлък, какво е това чудо, все към мода ни влече? Ти как „кривна” в тази посока?

Мисля, че Казанлък е много творчески град и отглежда наистина много адекватни хора. А избрах модата, защото просто знаех, че е това. Нямам обяснение.

Какво се промени за теб, откакто се премести в големия град? Би ли се върнала в Казанлък? Защо?

Промени се средата ми и се срещнах с хора, които творят! Независимо какво, в София срещаш много млади и активни хора и започваш да имаш надежда, че нещо може да се случи. В Казанлък, за жалост, няма как това да бъде така. Мога да работя и там, но някак си да не се задържам дълго, защото ще загубя инерция.

Ако имаш власт (да речем, че си кмет), какво би направила, за да задържиш младите хора в Града на розите?

О-о!! Ами фестивалите много оживяват града, ще се опитам да създам повече настроение. Тогава излизат и много занаятчии, което е супер! Но като цяло липсват cool места за млади (че и за възрастни). Заведения, магазини, места, които са модерни.

Примерно, в Казанлък няма къде да изпиеш една готина бира или да хапнеш нещо по-интересно. Или пък да си купиш някоя плоча или диск…

Мдам, знам за какво говориш… При толкова секънд хендове, можеше да се направи нещо по-алтернативно, но явно на никого не му се занимава. Или просто липсва правилната публика.

Ами мисля, че има публика. Вярно по-малко са, но има. Но трудно се пробива, наистина, сред тълпата.

А кaто стана дума за секънд хендове, твоето отношение към тях какво е?

Аз само с това се обличам. Казанлък е меката на секънд хенда (килата). На всички разказвам и всеки иска да дойде само заради това дори. Водя софиянци и правя секънд хенд туризъм. Много е романтично, втората ръка, защото си с нещо, което само ти имаш! Много е ексклузив!!!

Да, и аз ги обожавам и ми липсват. Хайде сега разкажи повече за специалността „Мода”. Първо, каква е разликата между модата и стила, според теб?

Вчера точно видях един цитат, че разликата между модата и стила е качеството, съгласна съм. Иначе, специалността „Мода” в академията е малко по-различна от европейската, разбира се. Нова специалност е и все още нещата не са влезли в ритъм, преподавателите са страхотни обаче! Защото наистина ни обръщат внимание индивидуално. Има какво да се желае по програма. Например кроенето и шиенето, което е най-важно, не са ни сила и това е защото нямаме достатъчно часове… Тук се опитват наистина да ни дадат каквото могат, базата. Бяхме скоро в Берлин и обикаляхме университети и си направихме сравнение, което отвори очите на преподаватели и студенти, защото видяхме какво изискват там и какво – при нас…

Доста тъжно за мен, но пък преподавателите се вдъхновиха.

Какви предмети имате?

Имаме „Моден проект”, което е най-важното, защото там правиш колекция от началото, учат ни как да извлечем идея и да я осъществим. Имаме кроене и шиене, модна илюстрация и история на костюма. Другите предмети са общообразователни- история на изкусвото, философия. А, имаме и фотография, което е яко защото ни учат какво да изискваме от фотографа в бъдеще.

Добре звучи… и като нещо, което не може да се учи самостоятелно, сякаш.

О-о да, аз всичко съм научила от академията за тази сфера.

Ти имаш ли шевна машина и шиеш ли? Ако да, какво си уши последно?

Имам машина, но има нужда от ремонт, така че не съм я ползвала отдавна. Ших риза, но наистина последното нещо, което ших, бяха филетки.

(Тук интервюиращата изпадна в паника, смут и ужас, че не знае какво е „филетка” и се впусна в бурно търсене по търсачки, речници и помощ от приятел, за да не се изложи, та в крайна сметка горе-долу ѝ се изясни, но ако и вие сте като нея, да знаете, че е нещо на джобовете, а какво точно – явно ще си остане професионална тайна).

Трябва ли човек да е постоянно в крак с тенденциите, за да бъде приет в тези среди? Доколко е важно как изглеждаш?

Трябва да си наясно какво е модерно в момента, да имаш усещане за нещата. Лично аз ги предусещам, (което сигурно е нормално). И е важно да изглеждаш спретнат, така да речем, скромно дори. Да си личи, че имаш някакъв личен стил, а не си взел готовия ансамбъл от манекена на магазина. Може да са дънки и тениска, но правилните дънки и тениска, които носят някакво усещане…

Имаш ли понякога чувството, че постоянно изоставаш, че постоянно в модния свят се случва нещо, което си изтървала и че трябва непрекъснато да се информираш?

Ооо даааа!!! Това ме натоварва, не мога да смогна да изгледам всички ревюта или lookbooks. Следя само любимите ми и то не постоянно. Не мисля, че ако искаш да създаваш трябва много да гледаш другите. Кому е нужно да ставаш модна енциклопедия? Има хора обаче които успяват и съм забелязала, че повечето са стилисти. Може би в техните среди е нормално и важно.

Кой е любимият ти дизайнер? Разкажи повече за него/нея, защо ти харесва?

Напоследък HBA (Hood by Air), защото са луди. Правят най-откачените дизайни (според моя вкус) и си играят с границата мъж/жена. Същевременно са супер носими. Edgy са! Харесвам много и Dries van Notten и Raf Simons, просто са богове! Всичко е точно колкото трябва да бъде.

А от българските имаш ли любим?

Ами Владимир Каралеев и Кико Костадинов. Последния го намерих случайно и никъде в България не споменават за него, а е много известен по света и прави страхотни неща!!! Много го харесвам.

Модата в България на какво ниво е? Дай оценка по шестобалната система.

Ако гледаме на модата само според хората, които наистина правят мода – 5! Но общо с дизайнерите, които твърдят, че правят „мода“, а всъщност са само вечерни рокли – 3. Защото ако си на български „фешън уик“, или каквото и да е ревю, е само това – рокли!

Пример за добра нова българска марка са „Errors of youth” правят невероятни неща, много алтернативни, ей-такива хора ме вдъхновяват.

А защо от „Форум Българска мода” превключихме на „Sofia Fashion Week”?

Защото организаторите наистина се интересуват от мода и искат „и ние като другите“. Ама културата е друга, по-чалга култура. А можем да бъдем представени по-добре.

“Sofia Fashion Week” (‘Софийската седмица на модата’) иначе е пародя на каквото трябва да е, била съм няколко пъти зад кулиси само, където има страхотна организация, но самото събитие не се знае какво е: нещо като оскари, викторияс сикрет, кетуалк.. не се знае точно. Има изпълнения между ревютата, обявяват се дизайнери, публиката стои на маси с келнери?!?!?!?!, като на сватба. От другата страна на подиума има правостоящи, които не са ВИП …?!

Моделите пък не са никакви модели, а хора които нямат грам обучение и идея за това. Изказват мнение за грима и косата си, не искат да обличат някои от дрехите, срам ги е без сутиен, да не говоримм дали изобщо могат да вървят или позират на подиума. Отделно се представят стари колекции на дизайнери (известни, не български, Валентино, например?!). Дори не е правилният fashion week за сезона. Последно беше септември, а представиха есен/зима 2016. А така изобщо не се прави…

Явно темата е болезнена, затова преминавам към следващата.

Много модни къщи се навъдиха (в световен мащаб), има ли хляб за всички? Не се ли изчерпват вече откъм идеи?

И аз това се чудя! Иначе хляб, изненадващо, има за всички, защото в момента особено, модата е като бързата храна.

Накъде ще се развива модата в бъдеще?.

Хмм… Странно е защото от една страна, нещата да се забързват, върви се към това да може още като се показва колекцията да я купиш. От друга страна, има тенденция на забавяне, идея да оценяваме повече дрехите си…  Например, да си купиш една дизайнерска дреха на млад, неизвестен творец и да си я пазиш, да си уникален. Мисля, че просто в бъдеще всички ще бъдат „модерни“. Модата ще е супер достъпна, но същевременно ще е по-трудно, защото ще изгуби от ексклузивността си и ще спре да означава нещо.

Има ли още накъде да се създава?

Нещата са много в застой в момента, нищо интересно, нищо ново. Аз лично чакам нещо да се случи.

Е, сигурно някаква ековълна ще се случи… Ще започнат да създават дрехи от… вода!

Хаха! Аз в конструкция и цялостна визия се чудя дали може да се случи нещо драстично.

Освен хората да мутираме и да се появят панталони с три-четири крака…

Какво трябва да има в един гардероб? В твоя какво има?

Да имаш някакви основи като дрехи. И различни връхни неща, с които да разчупиш. Няколко типа дънки, панталони, много тениски. Много якета!!!!

Определяш ли се като жертва на модата?

Понякога да. Наистина е трагично, изпадам в кризи като не знам какво да облека. Много е тежко, защото някои дни съм в определено настроение, имам някаква представа как да изглеждам в този ден и ако не я достигна е тъжно. Някой път пък нямам настроение и тогава е най-фатално.

Случва ли се да си намислиш нещо вечерта, да си приготвиш дрехите, да изпипаш детайлите и на сутринта да станеш и да кажеш: „Ооо, това сега няма да го нося!“

Случвало се е и затова не го правя. Има аутфити, които изглеждат идеално някой дни, обаче не можеш да повториш в други.

Казваш ли си понякога: „Ама как ще изляза така!? Ще ме помислят за луда!“

А-а това никога не си го мисля.

Това е присъщо на модните жертви. Какво би искала да работиш като завършиш, имаш ли идеи?

Свои неща, само за това мисля. Представям си го успоредно с работа, от която се изкарват пари, да направя фирма и сайт. За физическия магазин има време пък и не е необходим в днешно време, особено с българския пазар. Не мисля че ще е умно да разчитам само на това откъм финанси, иначе да, ще е по-трудно ако и работя.

Ще се справиш!

Казвали ли са ти и би ли се подразнила, ако някой ти каже, че това, с което се занимаваш, е несериозно? Какво би отговорила на такъв човек?

Не ми се е случвало, но и не бих се подразнила. Аз все си мисля, че звучи някак повърхностно, но хората не го приемат така, когато го казвам.

Иначе нямам какво да отговоря, всеки си има право на мнение. Не искам да убеждавам някого в нещо. Смешно ми е, когато някой каже, че не се интересува от мода, но си купува нови дрехи и ги подбира. То това е модата!

А ти самата не си ли имала моменти, в които да си мислиш „ей, сега да бях записала едно право или нещо с компютри…“

Оооо, неее, това звучи като кошмар.

За какво мечтаеш?

Да съм доволна от себе си, независимо с какво се занимавам. Да съм доволна, че съм направила каквото съм могла, за да стигна където искам.

Как си представяш думата „година” визуално?

От рождения ми ден до следващия, ама визуално… Златна единица!

Сузан Саамиева за соцталгията, приятелството и идеалите

Текст от поредицата „Интервю с безизвестен”. Всички интервюта можете да проследите в раздела „Личности”.

Сузан Саамиева бих описала с една единствена дума: шарена. Тя е дръзка, космополит, свободомислеща, на моменти непримирима с глупостта, с огромно чувство за хумор и силно изтънчен вкус. Тя самата си признава, че се случва да критикува нечий външен израз на разбиране за мода, например. Със сигурност ако търсиш препоръка за нещо красиво и качествено – книга, филм, музика – тя е точният човек. На 33, занимава се с маркетинг, но се изкушава от PR-a (връзки с обществеността, на български, още ПР). Какво още ми разказа Сузан, вижте сами:

Има ли нещо, което пропускам в представянето ти?

Обичам изкуството и не мога да живея без музика. Обичам да съм влюбена, но и понякога мразя да съм влюбена – прави ме много слаба и неконтролируема. А обичам да държа нещата в живота си под контрол. Не мога да оцелявам без списъци със задачи и без крайни срокове.

Ако трябва да обясниш на едно дете какво е маркетинг, какво би му казала?

Хммм, да направиш така че всяко нещо да изглежда симпатично на подходящия му купувач. За да знаеш кое е симпатично на някого, трябва да разбереш и какво харесва той. Това е малко по-сложно…

Много хора бъркат рекламата и ПР-а. Кое е общото и кое различното между двете?

За рекламата в повечето случаи се плаща, докато за ПР по правило би трябвало да не се плаща. ПР-ът може да оправи или развали това, което рекламата е направила, но е добре да вървят ръка за ръка и да са синхронизирани.

Удовлетворена ли си от това, с което се занимаваш? Би ли го избрала пак?

Да, но понакога съжалявам че не съм продължила да се занимавам с изкуство и писане.

Никога не е късно… Аз си мисля, че вратата винаги е отворена и човек не трябва да си я затваря сам. И също, в България е добре да имаш професия, която ти дава стабилност, а в свободното си време да правиш нещо, което ти доставя удоволствие. Много често става така, че от удоволствието се ражда успех, и то в най-неочаквания момент.

Абсолютно съм съгласна! И аз си помислих това – че и да бях избрала изкуство, трябваше да съм сигурна, че имам стабилна професия.

Аз съм учила китайски, китайците твърдят, че политическата им система е социализъм с китайска специфика. Има ли маркетинг с българска специфика?

Ооооо, да! В момента това е вълната на соцталгия – на 100 %. Всичко да е ретро и като от едно време. Намирам го за много грешно. Иска ми се хората тук да спрат да се взират в миналото, а да живеят за момента и да гледат в бъдещето.

Соцталгия, значи… Не се ли задържа твърде много това? От Пепи и кренвиршите… и май няма изгледи скоро да си отива.

Народопсихология – наречи го Стокхолмски синдром или друго, но когато хората са имали само един вид бира и са ритали срещу това, ми се струва абсурдно да искат отново това, при условие, че имат неограничени възможности. И шанс да надскичят миналото. Дори вече има една рекламна кампания, която се бори срещу това.

Аз се прибирам в България веднъж годишно и съдейки по нивото на рекламите, оставам с впечатлението, че аудиторията се оценява като манипулируема и глупава. Защо българските реклами са толкова плоски, според теб? Предполагам, че има и изключения де, ти ще кажеш.

Според мен, е въпрос на аудитория. Докато се гледат този вид реклами, ще продължават да се правят такива. Има и изключения, но като цяло малко се рискува. В повечето случаи решението се взема от жената на шефа и т.н., която не разбира от това, но щам дава парите, смята, че може да се изкаже. Общо взето, зрителите не са изискващи – ловят се на плоски реклами и това не произвежда нуждата от вдигане на качеството.

Иначе специалистите в рекламата и още 50 човека (образно казано) си коментираме рекламите и се дивим. Аз от дете съм свикнала да гледам чужди реклами и за мен нивото беше вдигнато, затова имам високи очаквания. А и не обичам да ме подценяват. Примерно, тук почти няма добра социална реклама, ако изобщо има такива. Сещам се само за една в момента.

Не е ли въпрос на пари?

Ами не е само до парите. Има компании, които рискуват, обмислят, но залагат на нестандартното. Има и такива с много сериозни бюджети.

А защо, при положение, че могат да минат и с по-глупави реклами, се напрягат? Не са ли усилия на вятъра?

Не, дават резултат. Хората, които държат на това се чувствт оценени и развиват привързаност към марката. Държи се на качество и да се откроиш. Те можеха да правят същото като другите, но това нямаше да ги отличи.

Мен лично страшно много ме дразни сексизмът в рекламите, даже веднъж писах писмо на една фирма, от чиято реклама се почувствах обидена. Някои хора не си дават сметка колко голяма вреда могат да нанесат на обществото с неподходящи или необмислени реклами…

Ооо да! Това е другото, което много се използва. И жените са станали някак резистентни или може би никога не са били по-различни от това. За мен също е обидно. Но има и много световни брандове, които също залагат на това.

Да, защото го има в обществото и е прието за нормално. И как да се бори обществото срещу това, при положение, че по телевизора им го показват? Хората се идентифицират с някакви образи, опитват се да водят живота, който им се налага…

Пебедата на Тръмп и факта че за него са гласували и цветнокожи жени е доказателство, че и в световен план има нещо сбъркано.

Да, от няколко години наблюбаваме как светът затъва синхронно в едни и същи проблеми.

А според теб как трябва да се рекламира България? Ако ти си министър на туризма, например, какво би направила?

Бих заложила на позитивизъм и на образа на младите хора тук – има вдъхновяващи, умни хора, с които е добре да се запознаеш и да обмените идеи. Бих заложила и на природата, но по по-Инсаграм начин. Изобщо трябва комуникацията да се насочи съм милениали, които пътуват много и има смисъл да са тук. Това ни е шансът! Не само руски пенсионери или алкохолен туризъм. Тук храната е вкусна и евтина – но не бих заложила на мусака, а на прекрасна и евтина риба, да речем.

Би ли емигрирала? Защо?

Бих. За по-добро. На моменти когато се усетя че съм се вкопала в балона от единомислещи хора, а това далеч не са всички, и се сблъскам с грубост, лицемерие и простотия, това ме отчайва. Искам децата ми да живеят по-добре от мен. И съжалявам че не го направих. Не мислех така допреди няколко години обаче.

Резултатите от изборите ми показаха каква е преобладаващата част от обкръжаващата ме среда. Има подобрения, но има и силна резистентност към облагородяването. Искам да живея някъде, където мога да отида с пижама на работа и това да не се сочи с пръст.

Неотдавна във Фейсбук профила си написа нещо за приятелството – че няма драма в това да приключиш приятелство, това са нормални неща. И на мен ми се е случвало да „късам” подобни връзки. Дай да я разчепкаме тази тема по-подробно…

Давай! На мен ми е за първи път да го осъзная това. Иска ми се да имам силата да се обадя на този човек и да му кажа, че вече няма смисъл, че не е същото, но все още е само вътрешно решение.

На мен ми се е случвало точно 3 пъти като последният беше съвсем скоро и като че ли ти ми даде допълнително кураж с поста си.

Просто нещата се изчерпвват, не даваме нищо един на друг и обичайно връзките свършват така. Освен ако не се поддадем на инерцията. Когато при мисълта, че ще се видиш с приятел ти е безразлично или се дразниш, значи е краят.

Аз смятам, че за да се стигне до там, явно сме си затворили очите за нещо веднъж, после още веднъж и после се е превърнало в навик. Аз много сериозно си подбирам контактите и приятелите. Не допускам неискрени хора покрай себе си. И ако не направя това отсяване в самото начало, после е неизбежно нещата да тръгнат в лоша посока. Виждам около мен хора, които с години поддържат приятелства, на които не държат, които ги натоварват, които не им дават нищо и нищо не означават. Просто да убиеш времето, да разнообразиш.

Да и при мен е така. Аз имам много малко приятели. Но в последния случай причината беше че човекът прекарено силно даваше свобода на егото си, а в приятелството трябва да уважаваме личността един на друг и да се грижим един за друг. Както в любовта, впрочем.

Може би просто ни е страх да не останем сами?

Категорично.

Ти как разбираш стила като понятие?

Стилът е като част от твоята идентичност. Това е личният ти почерк. Нещо което имаш, но възпитаваш и променяш с времето. Не съм фен на хора, които цял живот имат само един стил. За мен той трябва да е жив организъм.

Важен ли е стилът в маркетинга? А в живота?

Във всичко което правиш – дори и във възпитанието на децата. Ако разбира се държиш да имаш собствен подход, който да те отличава.

Една хипотетична ситуация: с теб се свързва някой важен политик и ти казва колко много те е похвалил някой, иска да му правиш ПР. Би ли се навила?

Ако бях ПР, не бих го направила. Не харесвам политиците. Бих го пренасочила към друг. Познавам доста политически ПР-и.

Защо?

Защото те лъжат. И не го правят за доброто на хората. Работила съм тясно с политици. Не съм срещнала нито един читав. Просто това са правилата на играта.

Ако имаш пред себе си човек, който има потенциал, но не е полагал никакви усилия да го развива, как ще го направиш достатъчно ерудиран/дипломатичен/изискан, за да стои адекватно в помещение с хора от хайлайфа?

Направо бих го пратила при консултант по личен имидж и етикет. Има специалисти, които биха се справили чудно с това.

Има ли такива в България?

Има. Познавам поне един, а вчера бях на лекция на друг.

Добре, значи, ако някой има нужда, да се свърже с мен, за да ги свържа с теб, за да ги свържеш с тях…

Абсолютно!

Какво обичаш?

Любовта и живота. Клишета, но… И себе си обичам. Трябваше ми време, но малко по малко го постигам.

Това да се обичаш ли?

Да.

За какво мечтаеш?

За това един ден да съм щастлива с това, което съм постигнала, да се развивам постоянно и да имам пълноценно семейство. А, и да пътувам повече.

Къде ти се ходи най-много?

Португалия.

И на мен ми се ходи там! Как си представяш един идеален ден?

Кафе, много рязходки, малки детайли които дя снимам, вдъхновявщи разговори и вкусна храна и ласките на човека, когото обичам. По-просто казано, като си легна в края на деня да се усмихна и да си кажа – ето заради такива дни си струва.

А думата „година” визуално?

Като листата на дърветата в преходния период между лятото и есента. Изреждат се картини на забързан кадър, но ми се иска да са шарени като тези листа – ярки и красиви. Такава искам да е годината ми.

Васко Атанасовски: „Каквото и да правиш, прави го със стил“/ Vasko Atanasovski: „Whatever you do, do it with style“

(Scroll down for the English version)

Текст от поредицата „Интервю с безизвестен“. Всички интервюта можете да проследите в раздела „Личности„.

Васко Атанасовски е вероятно най-успелият музикант, когото познавам лично. Той е от Словения и е създател на “Трио Васко Атанасовски”. Композира, пише текстове, едновременно свири на няколко вида саксофон и флейта и пее вокали. Музикант, в пълния смисъл на думата! Срещнах го в един Шанхайски бар, бяхме излезли с две приятелки по женски, гледаме – сред всички китайски физиономии – трима чужденци в един доста изолиран ъгъл от бара. Имаше свободна маса до тях, така че се настанихме. Малко по-късно вече си говорехме за живота в Източна Европа и викахме „Наздраве!” – всеки на собствения си славянски език. Оказа се, че сме от един и същи регион. Бяха леко подозрителни, когато ги заведохме да опитат от шишчетата агнешко на скара от улицата. На следващата вечер вече ги гледахме как свирят в друг клуб, като същевременно се шегувахме, че „Фръц-фръц, вече познаваме известни хора!”

Пет години по-късно, реших да интервюирам Васко и да го разпитам за музиката, живота и стила. Вижте сами…

Първо, разкажи ми за себе си – къде си израснал, в какво семейство, как се насочи към музиката?

Роден съм и съм израснал в Марибор, Словения. Родителите ми са балетни танцьори и всички от семейството ми по майчина линия бяха много артистични. Започнах да свиря на цигулка, когато бях на 5, а по-късно музиката се превърна в мой живот във всички смисли.

Имаше ли момент на колебание, когато избираше пътя, по който да продължиш? Често сме склонни да гледаме несериозно на хората, като кажат „Аз съм музикант”.

Ами аз се интересувах също от поезия и рисуване в началното училище, но музиката винаги е била единствена. За мен музиката е едно от най-важните и „сериозни” неща в живота. Това, да бъда музикант и композитор на свободна практика ми дава страхотна свобода и възможност да живея така, както искам и ми харесва. Смятам, че едно от най-важните неща е да правиш това, което обичаш.

Добре казано. А кога осъзна идеята за свободата като нещо важно? Ето, аз съм от бивша социалистическа държава, никой не ми е говорил за свобода, все някак е отсъствала от общата картина. Трябваше да попътувам достатъчно, за да започна да я мисля като концепция.

Вероятно още като дете. И аз съм от бивша социалистическа държава.

Тогава вероятно е нещо, което родителите са ти дали? Казваш, че семейството ти са били образовани хора…

Родителите ми не са били образовани формално. Т. е. никой от тях не е завършил университет или нещо подобно, но ме отглеждаха така, че станах много самостоятелен. Винаги съм мислил, че тотално бих си похабил живота, ако правех неща, които другите очакват от мен да правя. Например да ходя на работа, която не харесвам и да стоя там по 8 часа на ден. Това за мен би било като затвор. Да не можеш да откриваш кой си, какви са твоите страсти и таланти. Без всичко това, за мен би било все едно да не живея въобще.

Предполагам, че е въпрос на гледна точка, т.е. можеш също да отидеш в един офис за 8 часа и да вършиш нещо колосално по важност за обществото.

Ами тази система, такава, каквато е, не е за мен. Особено в днешно време, мисля, че светът все повече губи стойностното и все повече се оказва, че парите са най-важното. Обедняваме, ако питаш мен.

Как беше… „някои хора са толкова бедни, че всичко, което имат е пари”.

И като стана дума, в България си имаме поговорката „музикант къща не храни”. Няма да те питам дали храниш къща, защото очевидно си професионален музикант, успешен си. Но ако трябва да дадеш съвет на млад човек, който иска да се занимава с това, какво би му казал?

Както във всички други сфери, мисля, че трябва да се гмурнеш и да следващ мечтите си. Ще трябва да работиш здраво, да правиш много жертви и може би нещата няма да станат толкова бързо, колкото си очаквал, но ако си се справил, ако си работил със страст, усилията ще ти се отплатят. За добрата музика и добрите музиканти винаги ще има хляб.

Бих те описала като етно-джаз музикант, поправи ме, ако греша. Какво мислиш за електронната музика, например? Впечатлява ли те? Аз, например, винаги съм разграничавала музиката, правена с „истински” инструменти и електронната. Как виждаш ти нещата?

Аз не се вкарвам в някакви стилови граници, тъй като моята музика е пресичане, микс от Балкански фолклор, рок, джаз и класическа. Електронната музика не е много интересна за мен. Намирам я за плоска, скучна и без много емоции. Предполагам, че затова на електронните партита много хора взимат наркотици, за да се развълнуват. Разбира се, както навсякъде, и тук има изключения и електронната музика може да бъде използвана по интересен начин.

Би ли направил дует с някоя от новите звезди – Лейди Гага, Бийонсе? Защо?

Хаха, не мисля, че ще ме поканят, но защо не. Би било удоволствие.

Как така „Защо не”!? Ами защото пеят по гащи!

Хаха!

Трябва ли непременно да знаеш теория на музиката, за да станеш добър на практика?

Не е задължително. Някои от най-добрите музиканти в историята дори не са знаели как да четат партитури. Вероятно е по-необходимо, ако изпълняваш или композираш класическа музика.

Уморяваш ли се понякога? Ако да, от какво? Би ли променил нещо в живота си?

Според мен е добре да живееш в хармония, така че ако понякога нещо е в повече, мога да се изморя или да ми омръзне. Но с годините се научих да балансирам живота си, така че да нямам много от тези моменти, а повече моменти на удоволствие.

Би ли променил нещо в света?

Аз се опитвам да променям себе си към по-добро всеки ден. Ако всеки го направи, може би светът би бил по-добро място, без войни и експлоатация.

Съгласна съм. А вярно ли е, че най-добрите идеи идват, когато човек е с разбито сърце? Теб какво те вдъхновява да композираш и пишеш песни?

Хм, мисля, че винаги е до това да направиш от нещо изкуство, да трансформираш една енергия в друга. Не е вярно, че може да се създава само от болката, но изкуството има нужда от катарзис. То може също да е лечител. Понякога пиша музика просто заради някакво чувство, може да е тъга, меланхолия или пък радост, щастие.

Разкажи ми сега за Словения, за Любляна. Признавам, че само съм минавала през магистралата от там, когато се връщах от България.

За мен Словения е един оазис между Запада и Изтока, между Западна Европа и Балканите. Добра отправна точка за човек като мен, който пътува много. Малка е, но красива. Не е прекалено населено, можеш лесно да намериш спокойствие и страхотна природа с море, реки, езера, планини и гори. Близо е до Виена, Венеция, Будапеща, Белград. Животът не е толкова скъп и нещата са някак подредени, със щипка балкански подправки.

Има ли нещо, което наистина мразиш в родината си?

Не колекционирам негативни неща, търся позитивните. Не следя и чак толкова новини, но мисля, че политиците са много зле, не само в Словения, ами като цяло.

Хаха, това май е световна тенденция. Дефинирай „стил”. Стилни хора ли са словенците?

Не бих казал, че са стилни, което е странно, имайки предвид колко близо сме до Италия. Може би в последното десетилетие има раздвижване, също по-младото поколение има по-различен подход в това отношение. Намирам стила за много важен.

Какво точно е той за теб? От къде идва?

Предполагам, че е още един начин да изразиш себе си. Каквото и да правиш, прави го със стил. Стилът е нещо, което градиш и създаваш през целия си живот, израствайки като личност. Например, в Италия имат La moda…, модата – това е стил от гледна точка на това какво носиш, но стилът като цяло е много повече неща.

 Кое е любимото ти място в света, ти си видял много?

Не мисля, че е възможно да отговоря на този въпрос, освен да кажа, че главата ми винаги е у дома. Има толкова много красиви места по Земята, но по-важното е какво е вътре в нас, когато ги посещаваме.

Ти какво би се попитал в интервю?

Ами, тъкмо се питах – както си лежа в леглото – кой ден е днес. Осъзнах, че е неделя, стана ми хубаво, че още е слънчево. Зимата става с всяка година по-тежка за мен, аз съм създаден за 40 градуса. Имам доста неща за вършене и предполагам, че денят ще бъде къс, но ще се опитам да го направя хубав.

Как си представяш думата „година” визуално?

Не съм сигурен, че си я представям, т.е. че я визуализирам. Знам само, че е нещо, което става постоянно по-късо, като банан, когато го ядеш.

ОК, пиша „банан”. Да се оправят!

Photo: Francesco Moretty – Васко (вдясно) и колегите му от Триото: Мариян Станич (в средата) и Деян Лапаня

Vasko Atanasovski is probably the most successful musician that I personally know. He is from Slovenia and is the front man of the ‘Vasko Atanasovski Trio’. He is a composer, song writer, vocalist and great saxophone and flute player. I guess, ‘musician’ still describes him best. I met Vasko in a bar in Shanghai. It was a girls’night out, I went to a bar with two of my friends and among all the Chinese faces in the place, we discovered them – three foreigners, looking cool, sitting in kind of the most isolated part of the bar. There was a free table so we sat close to them. Shortly after we were already talking about Eastern European life and shouting „Cheers!” – each in their own Slavic language. Turned out we were all coming from the same region. They were very suspicious when we brought them to try some lamb BBQ sticks on the street. The next night we watched them playing in another club while giggling and saying “Yay, we know someone famous!”

Five years later, I decided to interview Vasko and ask him more about music, life and style. See for yourselves…

First, tell me about you – where did you grow up, what was your family like, what steered you towards music?

I was born and grew up in Maribor, Slovenija. My parents were ballet dancers and all the family on my mother’s side was very artistic. So I started playing the violin when I was 5 years old and later music became my life in every sense.

Was there a moment of hesitation when you were choosing your path in life? We usually tend to not take seriously people when they say “I’m a musician”.

Well I was also interested in poetry and painting in my early school years, but music was always the one. And for me music is one of the most important and ‘serious’ things in life. Living as a freelance musician and composer gives me great freedom and opportunity to spent my life as I want and like. I think one of the most important things in life is to do what you love.

Well said.When did the idea of freedom come to you as something important?I mean, I come from a post–socialist country, nobody talks to you about freedom there, it’s somehow out of the picture… I needed to travel a lot to start thinking of it as a concept.

Ah probably when I was a child. And I also come from a post-socialist country.

So it’s probably something your parents gave you? You say your family was quite highly educated…

My parents were not really highly educated in sense of formal education. None of them graduated from university or something, but they raised me in a way that I was very independent.I always thought that it would be a total waste of my life if I would just do things others tell me to do. Like doing a job you don’t like for 8 hours a day. For me that would be like living in prison. Not discovering who you are, what are your passions and talents. Without that it would be as if I was not living at all.

I guess it’s just a different point of view, I mean, you can also work in an office for 8 hours and do something enormously important for the society.

Well this system as it is doesn’t really work for me. And especially nowadays I think the world is losing values more and more ending with just money as something important. Pretty poor if you ask me.

What was it… „some people are so poor all they have is money“.

Talking about money, in Bulgarian we have a proverb saying “a musician cannot feed a family”. I’m not going to ask you if you feed a family, because obviously you are a professional musician and you are successful. But if you have to give advice to a young person who wants to work in this field, what would you say?

As in any other field I think you have to jump for your dreams. You will have to work hard, sacrifice a lot and maybe things won’t work immediately as you think they should, but if you’re doing it right and with passion things will come back to you. Good music will always be appreciated and good musicians will never stay hungry.

I would define you as a ethno jazz musician, correct me if I am wrong. What do you think about electronic music for instance? Does it excite you? I mean, I’ve always made this distinction between “real” instrument music and electronic. What’s your own idea about all this?

I don’t put myself into any style basket – my music is crossover, mix of Balkan folk, rock, jazz and classical. Electronic music is not very interesting to me. It’s quite flat, boring and without many emotions. I guess that’s why at electronic music parties lots of people have to take drugs to feel excited. Of course as always there are exceptions and electronic music can also be played in interesting ways.

Would you make a duet with one of the new stars – Lady Gaga, Beyoncé…? Why?

Haha I think they will never call me, but why not. It would be a pleasure.

What do you mean “why not”!? Because they sing in their underwear?

Hahah!

Do you absolutely need to know music theory to become a good practitioner?

Not really. Some of the best musicians in history never кnew how to read scores. Probably it is more necessary if you play or compose classical music.

Do you feel tired sometimes? If yes, what of? Would you change something in your life?

I think it’s good to live in equilibrium, so if sometimes there is too much of something, I can get tired or bored. But over the years I have learned how to balance my life, so I don’t really have many of those moments now and I have more moments of enjoyment.

Would you change something in the world?

I try to change myself into a better person day after day. If everyone would do that, maybe the world would be a better place, without wars and exploitation.

I agree. Is it true that best ideas come when we have a broken heart? What does inspire you to compose and write songs?

Hm I think it‘s always about turning something into art, turning one energy into another. It’s not true you can create only from pain, but anyway art needs some catharsis. So that it can also be healing. Sometimes I write music starting from a certain feeling. It can be sadness, melancholy or also joy, happiness.

Now tell me about Slovenia, about Ljubljana. I admit, I’ve only passed trough, takingthe highway on my way back from Bulgaria.

I see Slovenia as a fine oasis between West and East, between Western Europe and the Balkans. For me it’s a good base as I’m travelling a lot around. It’s small but beautiful. Not overpopulated – it‘s easy to find peace and great nature with sea, rivers, lakes, mountains and woods. It’s also quite close to Vienna, Venice, Budapest and Belgrade. Life is not too expensive and things are somehow in order with a touch of Balkan spices.

Is there something you really hate about your country?

I usually don’t collect negative emotions, but only look for the positive. However, while I don’t follow the news and media much, I think politics really sucks – not only in Slovenia, but in general.

Hahaha, that’s kind of a global trend. Define “style”. Are Slovenians stylish people?

I don’t find them very stylish, which is strange because we are so close to Italy. Maybe in the last decade things are moving forward and the younger generation has another approach to it. I think style is very important.

What is it for you? Where does it come from?

It’s another form of expressing yourself I guess. And you know, whatever you do, do it with style. Style is something you build up and create all your life as you grow up as a person. For example, Italy has La moda…, fashion… so that’s style in the sense of what you wear, but style is also many other things.

What is your favorite place in the world? You’ve travelled a lot…

I thing it’s impossible for me to answer that unless I say where I lay my head is home. There are so many beautiful places on Earth and even more important is what’s inside you when you visit them.

What’s the question you would ask yourself in an interview?

Well I was just asking myself – as I’m still lying in bed – what day is it today? I realised it’s Sunday. Then I got happy that it is still sunny outside. Winter is getting harder for me every year, I was made for 40 degrees. Anyway there is a lot of things to do and I guess the day will be too short, but I’ll try to make it sweet.

How do you imagine the word “year” visually?

I’m not sure I imagine it, I mean visualise it. I just know it’s something that is getting shorter all the time, like a banana when you eat it.

OK, I’ll just write „banana“. Go figure!