Надежда Димитрова за музиката, половете и смисъла на живота

(Това е част от поредицата „Интервю с безизвестен“, в която ви показвам обикновени хора като мен и вас, защото всеки е интересен и може да даде интервю. Вижте всички интервюта в раздела ЛИЧНОСТИ)

Надежда Маккюн

Днес ще ви срещна с Надежда Маккюн, моя съгражданка, която любовта отведе през един океан, та чак в Канада. Някои от вас може би я помнят под името Надежда Димитрова от участието ѝ в „Гласът на България” преди 5 години. Други вероятно чуват за пръв път за нея.

Надя е музикант, съдбата я изпраща в Националната музикална академия, сега се е потопила в дебрите на хоровото дирижиране. Две поредни години е избирана за единствен представител на България в Световния младежки хор. Тя просто не спира да пее!

Надежда е от хората, общуването с които е истинска наслада. Забавна, мислеща, ерудирана, с разностранни интереси и винаги може да разчиташ, че ще научиш нещо ново или че разговорът ще завие в неочаквана посока.

Познавам я от дете, след това съдбата ни раздели за известно време и ни срещна отново съвсем случайно. Надя е като йога терапия – виждаш я и след това си нов, пречистен, с наместени чакри. Излиза извън клишета и стандарти и не се влияе от чуждо мнение. Но най-хубавото е, че е неподправена и не позира. Стига реклама, вижте сами…

Първо, да те питам, намери ли себе си?

Да.

Разкажи тогава що за човек си.

Хмммммммм. Уж съм много рационална, събуждам се посред нощ и мисля. В същото време се ядосвам на всяка несправедливост и простотия у хората. И рева. Също, бременна, сигурно има нещо общо.

Да, има, потвърждавам. Романтичка ли си?

Не. Много ми е неловко, ако мъжът ми нещо тръгне да ми се усуква. Като ми предложи брак, ревах.

Разкажи ми за музиката. Какво е тя за теб?

Музиката… вече е начин на живот. И път, и цел… Понякога работа, друг път удоволствие. Съвсем друг път ми се реве, че нещо не става. И така мисля как най-добре да репетирам еди-коя си част от еди-какво си. И рева.

Голям рев, от хормоните е, да знаеш. Можеш ли да изпееш всичко?

Не. Но мога да се опитам.

Мечтаеш ли за слава?

Не. Форматите за таланти отминаха. То пък и една слава. Искам да имам работа, която ми харесва да работя.

Супер. А какво оценяваш в една песен, когато я слушаш за пръв път?

Хмм… Зависи от стила. Две коренно противоположни неща могат да те впечатлят в музиката. Един път е простотата й, друг път е сложността. Това, че никога не си чувал подобно нещо или фактът, че нещото е толкова старо и красиво.

Изчерпаеми ли са мелодиите? Т.е. доколко можем да разчитаме на оригиналност на дадена мелодия в днешно време? Или всичко е измислено вече?

Повечето неща са измислени. В крайна сметка има ограничен брой тонове. Но това е по-скоро в класически смисъл. В модерната музика се ползват все повече микротоналности, клъстери или иновативен композиционен начин, „странни“ колаборации с инструменти, електронен звук. Абе космически работи, всякакви приумици, някои много добри, други – абсолютна загуба на ресурси. Има и друга вълна, която се връща към старите жанрове. Винаги го има и това.

Ти самата създаваш ли музика?

Не, хич не ме бива. Бива ме да я изпълнявам. Или да давам акъл как да се изпълнява.

Което пак си е създаване, де. Но в композиционен смисъл, не.

Кое наричаме „чалга?“

Чалга са безвкусната музика, дрехите с пайетки, мерцедесите с мутри, силиконът в устата, просташкото поведение, застрояването на природни паркове, строенето на казина… Такива работи.

Всичкият поп-фолк ли е чалга?

Има някакви изключения най-вероятно, винаги има. Но тя не е само в България чалгата. Има я и в световния музикален пазар, и в кварталната кръчма. Води ме в някоя квартална кръчма…

Хаха, чувала ли си версията на дъщерята на Ваня Щерева?

Май да.

Дай за нещо по-весело да говорим, защо мъжът ти е чужденец, толкова ли нямаше свестни момчета в България?

Ами за мен явно нямаше. Нещо куца във възпитанието на мъжете тук, а като добавим и балканския ген… Не че ги няма тези добри и възпитани мъже, но явно аз не попаднах на такъв. Или не ми е било времето. Затова пък попаднах на възпитан канадец, за когото аз съм балканският субект, но на него това му харесва.

Страх ли те е от майчинството?

Страх ме е от антиваксъри. Закъхарила съм се как ще го опазя, докато му сложат всички ваксини. И си представям, че като порасне, ще иска да ходи тук-там и ще се притеснявам. Като майка ми. Като майка ми ще се притеснявам, де, тя ме е ваксинирала.

Това с ваксините е дълга тема, в такива спорове по-добре да не влизаш. Някои теми трябва да се избягват.

А при вас как е, с френския свободен дух?

Французите имат закони и контрол и не можеш да си изкараш фалшива бележка за пред детската градина, че детето ти има ваксини, например. Мисля, че всички френски антиваксъри са извън страната.

Какъв човек НЕ искаш да бъде бъдещото ти дете?

Не искам да не се харесва и да го е страх от някакви фалшиви авторитети.

Добре казано! Кое е мястото, на което искаш много да отидеш?

В момента много искам да си отида вкъщи и да ям сарми. Иначе искам на ски, в Южна Африка, на море в Италия. И да разведа Дейвид из Родопите.

Надежда, има ли надежда за този свят?

Има надежда, ама в момента интересите стоят над надеждата. Ако мислим в голям мащаб. Иначе, всеки ден покрай нас има нещо хубаво. Нали щастието било в малките неща. И наистина, май е.

Дразниш ли се на комерса?

Понякога. В повечето случаи не му обръщам внимание. Ограничила съм си източниците на комерс.

Добре, обаче като виждаш някоя реклама, за която знаеш, че е насочена към теб и която те определя и те слага в рамка, не се ли изнервяш? Не си ли мислиш колко е грешно всичко това и как, не трябва да се слагат хората в категории, само и само да им се продаде нещо?

Човешкият мозък мисли в категории… И аз се хващам, че понякога мисля така. Изобщо много е сложно с цялата информация и медии… Трудно е вече да си създадеш мнение и да отсееш информация. Толкова е трудно да мислиш правилно!

Да, от друга страна, има едни пари, които трябва да се изкарат и едни гърла, които да се нахранят… Липсва ли ти България?

Липсват ми мама и баба, и сармите. Всичко останало изобщо не ми липсва.

Въпреки че и тук някои неща ми идват в повече. Има много лицемерие и голям стрес! От най-малкото! И картинки в църкви, които ми обясняват колко пола мога да бъда. И е голям студ.

Темата за половете доста се раздуха в медиите по едно време. Ти какво мислиш за това?

Ми аз съм малко ръбата на тази тема. Не познавам достатъчно хора, различни по този начин. Само един, всъщност. Но не ми е пречел, защото е различен, а защото пее фалшиво.

Твоето дете полово ли ще е или безполово?

Нашето ще си е полово. Мислила съм си, ако някое от децата се окаже с различна сексуална ориентация или реши, че е еднорог… Ще го обичам, какво да правя. Трудно ни е да приемаме другите, обаче.

И аз не бих искала животът на децата ми да е обусловен от борба и да трябва непрекъснато да се доказват и да им е трудно. Но каквото – такова!

Еми и аз не искам. Особено е. Аз се дразня, че малко ги насилваме нещата. Много ни стана демокрацията. Аз съм по-консервативна. Мъжът ми има познати, които са си сменяли пола, много повече гей приятели и не мисли, че има нещо нередно, ако човекът наистина не се чувства добре в кожата си. Иначе е против полово неутрални детски градини…

Да разбирам ли, че като цяло ти харесва в Канада и би останала?

Абе, не много. Норвегия ми харесва повече. Нали ти казвам, много е студено и са твърде учтиви. Иначе, музиката е на ниво. Но ще раждам в България – решено е.

Винаги завършвам с този въпрос: как си представяш думата „година“ визуално?

Обикновено си представям календар – от септември до януари и от февруари до май. Лятото е някакво безвремево, останалото е ужас. Ученически мозък! Като мине годината и се замисля какво съм правила, има и други картини. Сега сигурно ще се водя по бебето…

Благодаря, че ми отдели време.

Ооо, беше ми много приятно!

 

Ако ви е харесало това интервю, можете да прочетете и това с друг музикант, Васко Атанасовски – ТУК

Как се гледа дете в двуезична среда

Отдавна се канех да драсна нещо по темата за билингвистичните (двуезични) деца – не просто защото имам влечение към езиците, но и защото аз съм отраснала в такава среда, а, по стечение на обстоятелствата, моите деца също растат в такава. С други думи, вече понатрупах достатъчно наблюдения, които мога да споделя.

Ако и вие като мен сте българи, живеещи в чужбина и се притеснявате дали ще проговори детето ви по-късно от обичайното, на какъв език ще проговори, доколко това зависи от вас и какво трябва да направите, веднага ще ви успокоя, че за децата двуезичната среда не само че не е проблем, но и е предимство.

Най-важното нещо е да говорите на детето на майчиния си език или на езика, който смятате, че говорите най-правилно. Виждала съм български родители във Франция, които говорят на развален френски на децата си, с ужасно произношение, което смятам, че е грешка. Шансът детето да повтаря вашите грешки е огромен, макар и след време, когато тръгне по детски учреждения, те да отпаднат от речта му. Но защо изобщо трябва да поставяме речта му върху грешни основи?

Аз съм единственият българоговорящ родител при нас и въпреки това, моят син, Ян проговори на български. Това си остава и основният език на комуникация помежду ни. Единственото, което съм направила е да говоря с него само на български език. Не съм настоявала по никакъв начин да ми отговаря на български, единствено го поправям, когато пренася френски граматически конструкции на български, защото той все още не може да си даде сметка, че това е грешно.

Синът ми е на три години и половина. Баща му, от своя страна, общува с него предимно на френски. Така от малък той свикна да разбира и двата езика, но на френски започна да отговаря с няколко месеца закъснение, понеже прекарваше повече време с мен. Преди половин година, когато тръгна на градина, изведнъж много бързо започна да наваксва с френския и сега мога да кажа, че двата езика са на едно и също ниво по брой думи, граматика и разбиране.

Много родители се притесняват, че детето ще се обърка с два езика, но всъщност, децата от много ранна възраст имат способността да различават езиците и това не е никаква пречка за тях. Затова няма смисъл, ако сте смесена двойка и двамата родители да се мъчите да говорите само на единия език, за да избегнете това объркване. Според проучванията, такива деца е възможно да проговорят по-късно, но в нашия случай не беше така. И ако не ми вярвате, ще добавя факта, че аз и баща му си говорим на английски, т.е. детето чува ежедневно три различни езика и въпреки това проговори съвсем навреме и се развива нормално за възрастта си.

Интересен факт, който забелязах е, че френският език изглежда по-лесен за проговаряне от българския. И веднага обяснявам – в ежедневието французите използват по кратки думи и фрази, освен това, една дума се изписва по един начин, а се прочита по друг – обикновено звуковете са по-малко от буквите. Децата започват да говорят първо с повтаряне на еднакви срички (мама, баба, дада…), после преминават в двусрични думи с различни срички (тати, пате…) и постепенно обогатяват колекцията от срички и допълват с нови. За едно дете е много по-лесно да произнесе изречението „C’est quoi?” [Се куа] отколкото „Какво е това?” Сами виждате, че във френския вариант сричките са две, а в българския – цели пет, които едно току-що проговорило дете не може да възпроизведе. Същевременно, ако проговаря на френски, можем да считаме, че вече казва цяло изречение. Същото явление се наблюдава и при китайските деца, тъй като в китайския език простите думи, с които децата започват да говорят са едносрични.

Друг интересен феномен е смесването на езиците. Това е напълно естествено и няма нищо страшно, ако и вашето дете го прави. Просто човек използва най-рационалния начин за комуникация и подбира най-лесните думи в словарния си запас. Често се е случвало синът ми да казва изречение на български, но да добави някоя френска дума. Това е или защото не знае съответната дума на български (или пък френската му е по-близо в паметта), или защото думата на френски е по-лесна за изговаряне от българската. Моята работа в такива ситуации се изразява в това да кажа: „тази дума на български е…” или „може би искаше да кажеш…?” В никакъв случай не трябва да се реагира сякаш детето е направило грешка или да му се караме, защото не говори правилно. По-конструктивно би било ние самите да говорим правилно и да не правим съществени грешки на собствения си език.

Всъщност, човек започва да си обръща внимание и наистина да си дава сметка, че говори неправилно на езика си, едва когато чуе детето му да повтаря негови грешки. Така аз бързичко превключих от „ше” на „ще”, от „тряа” на „трябва”, от „що” на „защо” и т.н. Това са само част от грешките, които съвсем несъзнателно съм повтаряла в ежедневната си реч и детето ми е усвоило. А представете си още колко грешки бихме допуснали, ако говорим на език, който за нас самите се явява чужд. Затова – всеки на своя език, за да няма после недоразумения.

По малко по-различен начин стоят нещата с дъщеря ми, Лора, която е на година и половина и проговаря отскоро. Тъй като влянието на френския у дома се е увеличило и имаме батко, който говори на френски с баща си, а тя чува и попива всичко това, Лора съвсем съзнателно казва голяма част от думите на френски. Колко пък толкова думи може да казва дете на година и половина, ще се зачудите. Всъщност, немалко, по груби сметки някъде около 40 думи. Разбира се, това са едносрични и двусрични думи, които тя произнася на бебешки, но достатъчно ясно и достатъчно еднакво всеки път, че да разбера, че е съзнателно. Например, много по-лесно за произнасяне в момента е собственото ѝ име като Laura, а не като Лора, тъй като френското „Р” е по-лесно за учленяване от българското.

Бих искала да наблегна върху това, че езикът е средство, а не цел. Той е просто начин, по който комуникираме с дадена група хора и не трябва да се превръща във фикс идея за родителите. Чувала съм за случаи, когато родителите толкова много настояват да се говори на родния им език вкъщи, че децата в един момент започват да бойкотират всичко, свързано с езика и страната му, опитват се да избягат от принадлежността си. За да не стигате до този обратен ефект, просто говорете на родния си език и оставете детето само да избере дали да ви отговаря. Ако все пак това не се случи, не се обвинявайте, някои деца така и не проговарят на езика на родителите си – чужденци, но за сметка на това прекрасно разбират и са предразположени към много по-бързото му научаване на по-късен етап, особено ако попаднат в езиковата среда.

Аз ще продължавам да следя развитието на речта на моите деца, и с особено любопитство тази на дъщеря ми и ще се постарая да включвам тук други интересни факти.

Допълнение от декември 2019 г.:

Децата вече са три. Ян е на 5 години и половина и се справя чудесно с френски език, говори на различни теми, включително по-абстрактни такива, справя се с това да разкаже история, следвайки хронологичната последователност и без да забравя важни герои и факти. Българският продължава да бъде езикът, на който си комуникира с мен, превключва без проблем от френски на български и обратно. Произношението му на български е добро, но все пак има забележим акцент, най-вече заради промяна на ударения и поставянето им в края на някои думи, както е във френския. Понякога пренася френски граматически конструкции в българския, което е досадно, но се въоръжавам с търпение и го поправям, стараейки се да не звуча назидателно. Включва по някоя френска дума в българския и обратно, тъй като не знае как е въпросното нещо на другия език. Или просто не може да се сети в момента. Трябва да се отчете, че мозъкът на двуезичното дете извършва повече работа от този на едноезичното, така че не трябва да бъдем твърде взискателни към тези деца, те вече са малки герои. Голямата изненада дойде, когато Ян, който иначе разбира английски и се включваше на френски или български в разговорите между мен и баща му, веднъж изтърси цяло изречение на английски. С баща му се гледахме със зяпнали уста и сякаш казвахме „и ти ли чу същото, което и аз?“ Така се започна и с времето синът ни напредваше повече и повече с английския. Честичко си говорим, но темите ни са ограничени и не му достигат думи да каже всичко, което иска. Поне има голямо желание да говори, което предполагам е заради това, че смята английския за език на големите, а кое дете не иска да порасне бързо?

Лора, която сега е на 3 и половина е французойка. Философ и артист по натура, тя обича дългите изречения и от време на време изтърсва някоя необичайна употреба на дадена дума – независимо на кой език. С две думи, бисери се сипят на парцали. На български говори само с мен, с брат ѝ комуникацията върви на френски или на измисления от нея „скискарскурс“, който само те двамата разбират и очевидно на него много добре вървят вицовете, защото когато го говорят, много се смеят. Българският определено е доста по-зле от този на Ян, бърка родове, бърка времена, „ядех, не могах, един маса, този манджа, тати каза като (вместо „че“)“ и т.н. Най-забавни при нея са опитите да преведе дадена дума от френски на български като я произнесе с българско произношение или обратното. Например, „Искам да ходим на маршето.“ (marché – ‘пазар’) или „Къде ми е кюйерата?“ (cuillere – ‘лъжица’). В обратния случай имаме „Je veux les obuvki noirs.“ (Искам черните обувки) и т.н. Естествено, в този случай ударението в „обувки“ пада на последната сричка, за да звучи достоверно. С английския Лора е скарана напълно, изобщо нито го разбира, нито проявява желание да го говори. Попитам ли я нещо, отговаря с „Yes“ или „No“ и още в следващото изречение преминава на скискарскурс, който очевидно е овладяла на много по-високо ниво.

Номер 3, малката Ава, която е на почти 17 месеца започна съзнателно да казва думи миналата седмица и откакто разбра за тази опция, ежедневно затвърждава наученото. Още е трудно да усетя на кой език проговаря, сякаш по-често казва неща, които наподобяват френски, макар че вчера ме изненада с „доу“ (‘долу’, едва ли е имала предвид „всичко“ на китайски). Макар че тъкмо е открила говоренето като средство, тя вече казва първите си бисери. Пример: Кажи „мечка“ –  „пате“. Кажи „пате“ – „пате“, кажи „коте“ – „пате“, кажи „обувки“ – „пате“, кажи „куче“ – „бау-бау!“ Както се казва, ще поживеем и ще видим. Едно е сигурно: и това дете няма да закъснее с дърдоренето, противно на очакванията.