Казах “СТИГА” на обезкосмяването!

Снимка: http://hairylegsclub.tumblr.com

Такааа… Първо, за по-шокиращо, ще ви кажа, че си пуснах косми на краката. От мързел, да. И от стремеж за оригиналност, изключителност, революционност и т.н. Ама най-вече от мързел. Обяснявам…

Когато бях във възраст да започна с кракобръсненето, баща ми проповядваше, че веднъж обръсна ли си краката, космите ми ще станат като на брадата му и ще стърчат през чорапогащника. Успя да ме заблуди за известно време, признавам. После просто последвах всичките си връстници, без много-много да се замислям.

Днешният модел за красива жена изключва телесното окосмяване. Когато в един момент ми писна и започнах да си давам сметка, че от сега нататък няма мърдане – цял живот ще трябва да играе бръсначът, направо ми идеше да удуша хората, наложили този модел. Обяснявам веднага, че аз съм от онези щастливки, чиито косми са сравнително светли и редки и не ми излизат черни точки на следващия ден от бръсненето, така че цялата занимавка ми отнема около 5 минути седмично. Никога не съм ползвала епилатор, дори имам фобия от него – аз на болка не търпя. За принципа на коламаската само съм чувала, но никога не съм виждала нагледно. И въпреки това смятам за изключителна насправедливост това, че трябва да се подчинявам на някакъв си модел.

В някои култури обезкосмяването при жените (и окосмяването при мъжете!) е задължително и това е продължавало с векове. При европейците обаче нещата са излезли извън контрол през втората половина на ХХ век, когато разни производители на продукти за епилация са започнали чрез реклами да внушават срам на жените от окосмението им. Срамът е голяма сила, казвам ви. И понеже хората много обичаме да се състезаваме, да сме първи в едно или друго нещо, по-инициативните каки са започнали да се бръснат тук и там, а след това и другите, да не останат по-назад, са ги последвали. Комплексите са другата голяма сила, с която рекламната индустрия твърде често си играе, да не кажа непрестанно.

И като се започна, всички решихме, че искаме да сме красиви, обезкосмени, гримирани, фризирани, с красиви дрехи, забравихме кой е вътре, важно стана само какво се вижда отвън и дали това, което се вижда е угодно на- и поощрявано от околните. На човека – майната му!

През октомври 2007-а бях се наредила на дълга опашка в един пекински университет и чаках да си подам документите, да се запиша като студент. Зад мен стоеше рускиня с бръсната глава, а пред мен – англичанка с дълги руси косми на краката. Този момент с тази паника у мен и този явен шок, идващ от първично нетолерантната ми българска същност, ми се е запечатал и с годините започнах да възприемам и едното, и другото като нещо напълно нормално и неосъдително. И понеже през 2015-та вече си обръснах главата, оставаше единствено да си пусна косми на краката, за да затворя кръга и да се успокоя.

Обявих си един No Shave October, запратих бръснача някъде в небитието и съвсем умишлено спрях да се обезкосмявам. Една приятелка веднъж ми сподели шепнешком, че през зимата, понеже ходи главно с панталони, изобщо не се занимава с обезкосмяване. Усилие правила само лятото, ходила на коламаска преди плаж или друго събитие, изискващо гладки крака.

Много добре се чувствах, феминистката в мен ликуваше и не пропускаше да натрие носа на коконата, която малко се депресира. Изводите от експеримента са няколко:

  • Космите не загрозяват краката, особено ако са си вашите. Лично моите не се виждат с просто око на разстояние от метър нагоре.
  • Космите идеално се скриват в чорапогащник, ако толкова ви пука от мнението на околните. Аз се преборих с пукането, но все пак е есен, експериментът следва да бъде приложен в летните месеци, ще ви държа в течение.
  • Ако имате прави и стройни крака, космите няма да ви попречат да изглеждате привлекателни и секси (справка: главната снимка на блога, снимана след началото на експеримента).
  • Ах, колко е страхотно да не трябва да мислиш И за това!
  • Средностатистическият мъж (в случая е използван само един – моят) не прави разлика дали сте скоро или не толкова скоро обезкосмена.
  • На средностатистическия мъж изобщо не му дреме кога и дали сте си обезкосмили краката.
  • Ако един средностатистически мъж ви обича, ще продължи да го прави, дори след като му кажете, че не сте си бръснали краката от седмици.
  • Ако при задаването на въпроса „защо го правя?”, отговорите са неубедителни и сочещи към външна мотивация, човек трябва да се замисли.
  • Обезкосмяването води до загуба на време и допълнителен стрес за и без това изтормозената модерна жена.
  • Космите не са нещо мръсно, при условие, че се къпете често.
  • Усещането за гладки крака е по-приятно от усещането за окосмени такива.

В заключение бих добавила, че всяка мода както е дошла, така може и да си отиде, стига да има достатъчно инициативни каки, които да запретнат ръкави, да тропнат с крак и да поставят началото на нещо ново. Важно е да си дадем сметка, че борбата с неудобствата, с които живеем и се примиряваме зависи най-вече от нас и от това, какво се случва в собствените ни глави, ако ги имаме. Аз отказвам да бъда жертва, отказвам да бъда модерна, отказвам да бъда част от стадото. Чао!

Отишла Цура на седмица на модата

Ама как така отишла на седмица? А не може ли да е отишла на ден? Или на 5 минути? Трайте, четете и ако ви стане смешно, да знаете, че е от хормонален дисбаланс, няма нищо общо с тази статия (която е написана отдавна, но по неведома за мен и, респективно, вас причина прашасваше, изоставена и онеправдана).

0034_31a000175710034

Да обясня, че тук съм се напрегнала да фокусирам дамата с веещото се пончо ли е, рокля ли е – представа нямам, но много хубаво се вееше, а тя постоянно мърдаше, тия хора като знаят, че ги снимат, да вземат да постоят неподвижно ли…?

Напоследък ми беше толкова комфортно без мода… Не знам какво ме прихвана да се ровя пак в тенденциите, сякаш си нямам друга работа. Реших, че най-лесният и егоистичен начин да актуализирам информацията е като намина покрай някое от дефилетата за Пролет 2017, така и така си ходя периодично до тези места в Париж, хем и малко полезна работа да свърша.

Отварям да проверя къде и кога са ревютата и какво виждат очите ми – в графика има изписани дизайнерите, времето, но не и мястото на ревютата. Шок и ужас! Колко време съм спала и кога съм изпуснала момента, в който се е случила тази жестокост към нищо неподозиращия моден фен в отпуск по майчинство?

Мдам, явно на хорицата им е писнало от целия цирк, от напразния сеирлък и от тълпите и са решили всичко вече да си е с покани, както си му е редът, да не се вдига излишен шум – който разбрал – разбрал. А, ето! Моят любимец Ели Сааб е в неделя от 15 часа. „Място: Вижте поканата”. Добре, че всяка година ги прави в парка Тюйлери, в нещо като временни шатри, една бърза разходка и ще съм в крак с новостите.

Какво стана, уж тръгнах навреме, а след като се въртях в търсене на паркомясто, станало 16 часа. Вече псувах наум, когато се оказа, че нищо не съм изтървала, защото като вървях към парка, по тротоарите все повече се носеха крехки мадами, издокарани в ефирни и крайно несъобразени с метеорологичните условия одежди. Пощраках с верния дядов „ФЕД”, имах останали няколко кадъра до края на филма, поразходих се натам-насам и като цяло се информирах.

0031_28a000175710031

– Пьенооо, къдей тоя парк Тюйлъри, ма? – Аз ут толкуз дървета никъв парк ни виждам.

Това, че мястото на ревюто не беше широко разтръбено изобщо не означаваше, че нямаше хора. Първо, всичките туристи бяха се накачулили по всевъзможни огради, стъпала и почти висяха от дърветата, снимайки този парад на суетата и недоумявайки защо, за бога, истеричното множество от фотографи, блогъри и просто комплексари тича напред-назад, пищи и снима в захлас някакви странни и никому неизвестни личности, облечени като на карнавал в лудницата. Усмивки, подигравки, шегувки – все неща, на които хората от модния бизнес гледат с насмешливо снисхождение. Блогърите по старому си бяха там, всички хора, които са искали да отидат, са отишли, независимо от това, че мястото на ревюто е „тайна”. Лошо впечатление ми направи това, че имаше адски нацупени жени, които гледаха с бялото на окото си. Не разбирах причината за обидата им, но чак ми ставаше неудобно, че съм понечила да насоча взор към тях. Уж красиви, видимо богати, а същевременно недоволни и нещастни в излъчването си. Жал да ти стане!

Много забавно беше, когато се появиха Кендал Дженър и Джиджи Хадид, така, горе-долу през 2 години най-желаното име се сменя с нещо по-екстравагантно като звучене и напълно повтарящо предишното като излъчване. „Момичетата на момента” задължително трябва да са синеоки, за предпочитане руси, с леко болно излъчване и променливо сладникави. А забавно беше, защото както си вървиш спокойно по тротоара, изведнъж срещу теб се задава една тълпа хора в черно, които силно напомнят рояк пчели в поведението и движението си, а и по начина, по който звучат. Първо е плахо, тихо, прокрадват се да хванат най-добрия кадър, който след това ще ги „храни” цяла седмица, после, когато вече и останалите са разбрали коя е „звездата”, се стига до откровено бутане, бягане и подвикване с цел да се възползват колкото се може повече от известността на въпросната личност. И накрая роякът, задоволен или не съвсем, се разпръсква в очакване на следващата жертва.

Разбира се, както всеки път, имаше и от онези накипрени, никому неизвестни момичета, които идват на групички или поне по две, изглеждат екстравагантно и веднага се набиват на очи, обикновено от главата до петите са в актуални тенденции или такива, измислени от тях самите и просто търсещи атракция, поле за изява или най-елементарното, внимание. Къде по-добре да оценят модните ти напъни, ако не там?

0037_34a000175710037

Випуск 2017 в аванс

Определено обаче най-голяма сензация предизвикаха тези двайсеина „моделки”, всичките до една френскоговорящи, които се появиха едновременно, облечени в семпли дрехи (както се изрази една приятелка в последствие, като от бал през комунизма), застанаха в една линия и просто позираха, мълчаливо и тържествено. Вероятно мнозина са помислили, че имат нещо общо с колекцията на Ели Сааб, но всъщност нямаха. По мои лични предположения става дума за поредна пиар кампания на някоя масова марка, хич няма да си мръдна и пръста, за да науча коя. Може марката и да не е масова, но със сигурност бяха се насочили към тази целева група, опитваха да наложат подсъзнателно на публиката някакви трендове, вероятно дори са успели… След общите снимки, се разпръснаха и всеки фотограф си грабна по една да си я щрака на воля.

0039_36a000175710039

Аз си харесах мацката в бордо, много красива ми се стори и реших и аз да си открадна от нея. После като се разходих, видях, че новост е някаква огромна шатра, превърната в ексклузивен „мол”, до който достъп имаха само хора с пропуск, предполагам, някакви, свързани със Седмицата, купувачи, журналисти, редовни клиенти. Трикове ни вкарват – колкото по-ексклузивно, толкова по-желано. Явно Парижката община е решила максимално да се възползва от модната фиеста и да докара допълнително някой и друг доход. Кога, ако не сега?

0036_33a000175710036

Седмицата на модата е и време за срещи на инакомислещи от всякакво естество

След гюрултията в Тюйлери, много от хубавите дами и господа се изсипаха на улица Сен Оноре, където се намира голямо количество магазини за скъпи облекла и аксесоари, на всичкото отгоре много от тях бяха затворени и допускаха само някои клиенти, не разбрах на какъв принцип. Отвън изглеждаше сякаш се разпродават уникални и единствени по рода си артикули. Да, да, те всички така казват. Видях страхотно облечени хора, много мода, тази атмосфера няма как да я усетиш по друго време на годината – концентрацията на интересни визуални комбинации, стил, креативност и не на последно място – шантави личности – е най-голяма по време на Седмицата на модата.

Така че като цяло съм доволна от това си преживяване, макар и мимолетно. А и, друго си е, да знам, че най-вървежният цвят за тази есен е пепел от рози… Вече ще мога спокойно да си лягам и да се будя сутрин.

 

 

Био мода

Спокойно, днес няма да ви занимавам с дрехи от био картофи, нито пък ще разисквам колко био са били пържолите в прословутия костюм на Лейди Гага. (Абе защо все я намесвам напоследък, уж нищо не ми е направила…?!)

Ще наблегна на няколко неоспорими факта за една тенденция, която от известно време се разраства с пълна сила и няма изгледи скоро да утихне. Защото трябва да се яде, по възможност хубава храна, абе, важно си е, няма какво… Нали казват, че човек е това, което яде. Е, да, не сме точно броколи, домати или пилета, метафорично е казано. На ви сега малко цифри, изпийте едно био кафе, да не заспите случайно:

  • 43,7 милиона хектара обработваеми площи от 1,4 милиарда на планетата се експлоатират като био.
  • В Китай, страната-първенец по замърсяване на храните, био пазарът е скочил от 0,37 % през 2007 г. до 2 % през 2015 г.
  • Европа и САЩ консумират 90 % от световната био продукция.
  • био храните са средно с 47 % по-скъпи.
  • Според Европейския регламент, разликата между птицеферма, където се отглеждат кокошки  „клетъчно отглеждане” и такава, класифицирана като био е, че от 13 кокошки на квадратен метър, гъстотата им спада до 6. Кокошките „свободно отглеждане на открито” също са с такава гъстота, но имат достъп до открити площи, където на кокошка трябва да се падат поне по 4 кв. м. зелена площ.
  • Във Франция, само за последната година, броят на био производителите е скочил с 10 %, което означава, че в първите 6 месеца на 2016 г., всеки ден са били сертифицирани по 21 био ферми.
  • Отново там, през 2012 г. са били дадени био сертификати на 663 птицеферми и 175 кланици, което не предоставя никаква гаранция върху условията на клане на животните.
  • Европейските лога „Bio” и „AB” обозначават, че продуктът трябва да съдържа поне 95 % земеделска култура био и позволяват до 0,9 % съдържание на ГМО.
  • След анализ на 240 различни проучвания, сравняващи био и конвенционалните храни, учените от университета Станфорд са открили през 2012 г., че био продукцията има малко влияние върху здравето.
  • Според Евростат, в България началото на био земеделието е през 1990-те, а някъде в средата на първото десетилетие от новия век, страната ни е развила национален план за действие в посока развитието му. Въпреки това, делът на био производството спрямо цялото производство продължава да е сред най-ниските за ЕС  (около 1 %, вж. таблицата).

%d0%b1%d0%b8%d0%be-%d0%bb%d0%be%d0%b3%d0%b8%d0%ba%d0%b0

  • По думите на Гергана Кабаиванова, основател на LocalFood.bg, в България, а и в световен мащаб, доверието на клиентите се измества от сертификата към лицето, т.е. все по-важно е производителите да поддържат директен контакт с клиентите си. Контролът върху био продуктите в цял свят е оспорван, някои дори предричат скорошен край на биосертификацията, защото анализирането и проследяването ѝ предразполага към корупционни практики. Бъдещето е във фермерските пазари.
  • От Шведския институт за проучване на околната среда са изчислили с помощта на семейство доброволци, че след две седмици консумация изключително на био храни, нивото на пестициди в тялото значително намалява.
  • Учени от университета в Ню Касъл пък са доказали, че био млякото и био месото съдържат с 50 % повече мастни киселини Омега 3.
  • Ако живеете био, вече може и да умрете био – в ковчег от био бамбук или бързоразграждаща се пластмаса, а върху  гроба ви може да бъде засадено дърво по ваш избор. Зелени докрай!

Източници: Евростат; Гергана Кабаиванова; organic-world.net; Philosophie Magazine. И други имаше, ама ги забравих вече…

Васко Атанасовски: “Каквото и да правиш, прави го със стил”/ Vasko Atanasovski: “Whatever you do, do it with style”

(Scroll down for the English version)

Текст от поредицата “Интервю с безизвестен”. Всички интервюта можете да проследите в раздела “Личности“.

boris-b-voglar

Васко Атанасовски е вероятно най-успелият музикант, когото познавам лично. Той е от Словения и е създател на “Трио Васко Атанасовски”. Композира, пише текстове, едновременно свири на няколко вида саксофон и флейта и пее вокали. Музикант, в пълния смисъл на думата! Срещнах го в един Шанхайски бар, бяхме излезли с две приятелки по женски, гледаме – сред всички китайски физиономии – трима чужденци в един доста изолиран ъгъл от бара. Имаше свободна маса до тях, така че се настанихме. Малко по-късно вече си говорехме за живота в Източна Европа и викахме „Наздраве!” – всеки на собствения си славянски език. Оказа се, че сме от един и същи регион. Бяха леко подозрителни, когато ги заведохме да опитат от шишчетата агнешко на скара от улицата. На следващата вечер вече ги гледахме как свирят в друг клуб, като същевременно се шегувахме, че „Фръц-фръц, вече познаваме известни хора!”

Пет години по-късно, реших да интервюирам Васко и да го разпитам за музиката, живота и стила. Вижте сами…

Първо, разкажи ми за себе си – къде си израснал, в какво семейство, как се насочи към музиката?

Роден съм и съм израснал в Марибор, Словения. Родителите ми са балетни танцьори и всички от семейството ми по майчина линия бяха много артистични. Започнах да свиря на цигулка, когато бях на 5, а по-късно музиката се превърна в мой живот във всички смисли.

Имаше ли момент на колебание, когато избираше пътя, по който да продължиш? Често сме склонни да гледаме несериозно на хората, като кажат „Аз съм музикант”.

Ами аз се интересувах също от поезия и рисуване в началното училище, но музиката винаги е била единствена. За мен музиката е едно от най-важните и „сериозни” неща в живота. Това, да бъда музикант и композитор на свободна практика ми дава страхотна свобода и възможност да живея така, както искам и ми харесва. Смятам, че едно от най-важните неща е да правиш това, което обичаш.

Добре казано. А кога осъзна идеята за свободата като нещо важно? Ето, аз съм от бивша социалистическа държава, никой не ми е говорил за свобода, все някак е отсъствала от общата картина. Трябваше да попътувам достатъчно, за да започна да я мисля като концепция.

Вероятно още като дете. И аз съм от бивша социалистическа държава.

Тогава вероятно е нещо, което родителите са ти дали? Казваш, че семейството ти са били образовани хора…

Родителите ми не са били образовани формално. Т. е. никой от тях не е завършил университет или нещо подобно, но ме отглеждаха така, че станах много самостоятелен. Винаги съм мислил, че тотално бих си похабил живота, ако правех неща, които другите очакват от мен да правя. Например да ходя на работа, която не харесвам и да стоя там по 8 часа на ден. Това за мен би било като затвор. Да не можеш да откриваш кой си, какви са твоите страсти и таланти. Без всичко това, за мен би било все едно да не живея въобще.

Предполагам, че е въпрос на гледна точка, т.е. можеш също да отидеш в един офис за 8 часа и да вършиш нещо колосално по важност за обществото.

Ами тази система, такава, каквато е, не е за мен. Особено в днешно време, мисля, че светът все повече губи стойностното и все повече се оказва, че парите са най-важното. Обедняваме, ако питаш мен.

Как беше… „някои хора са толкова бедни, че всичко, което имат е пари”.

И като стана дума, в България си имаме поговорката „музикант къща не храни”. Няма да те питам дали храниш къща, защото очевидно си професионален музикант, успешен си. Но ако трябва да дадеш съвет на млад човек, който иска да се занимава с това, какво би му казал?

Както във всички други сфери, мисля, че трябва да се гмурнеш и да следващ мечтите си. Ще трябва да работиш здраво, да правиш много жертви и може би нещата няма да станат толкова бързо, колкото си очаквал, но ако си се справил, ако си работил със страст, усилията ще ти се отплатят. За добрата музика и добрите музиканти винаги ще има хляб.

Бих те описала като етно-джаз музикант, поправи ме, ако греша. Какво мислиш за електронната музика, например? Впечатлява ли те? Аз, например, винаги съм разграничавала музиката, правена с „истински” инструменти и електронната. Как виждаш ти нещата?

Аз не се вкарвам в някакви стилови граници, тъй като моята музика е пресичане, микс от Балкански фолклор, рок, джаз и класическа. Електронната музика не е много интересна за мен. Намирам я за плоска, скучна и без много емоции. Предполагам, че затова на електронните партита много хора взимат наркотици, за да се развълнуват. Разбира се, както навсякъде, и тук има изключения и електронната музика може да бъде използвана по интересен начин.

Би ли направил дует с някоя от новите звезди – Лейди Гага, Бийонсе? Защо?

Хаха, не мисля, че ще ме поканят, но защо не. Би било удоволствие.

Как така „Защо не”!? Ами защото пеят по гащи!

Хаха!

Трябва ли непременно да знаеш теория на музиката, за да станеш добър на практика?

Не е задължително. Някои от най-добрите музиканти в историята дори не са знаели как да четат партитури. Вероятно е по-необходимо, ако изпълняваш или композираш класическа музика.

Уморяваш ли се понякога? Ако да, от какво? Би ли променил нещо в живота си?

Според мен е добре да живееш в хармония, така че ако понякога нещо е в повече, мога да се изморя или да ми омръзне. Но с годините се научих да балансирам живота си, така че да нямам много от тези моменти, а повече моменти на удоволствие.

Би ли променил нещо в света?

Аз се опитвам да променям себе си към по-добро всеки ден. Ако всеки го направи, може би светът би бил по-добро място, без войни и експлоатация.

Съгласна съм. А вярно ли е, че най-добрите идеи идват, когато човек е с разбито сърце? Теб какво те вдъхновява да композираш и пишеш песни?

Хм, мисля, че винаги е до това да направиш от нещо изкуство, да трансформираш една енергия в друга. Не е вярно, че може да се създава само от болката, но изкуството има нужда от катарзис. То може също да е лечител. Понякога пиша музика просто заради някакво чувство, може да е тъга, меланхолия или пък радост, щастие.

Разкажи ми сега за Словения, за Любляна. Признавам, че само съм минавала през магистралата от там, когато се връщах от България.

За мен Словения е един оазис между Запада и Изтока, между Западна Европа и Балканите. Добра отправна точка за човек като мен, който пътува много. Малка е, но красива. Не е прекалено населено, можеш лесно да намериш спокойствие и страхотна природа с море, реки, езера, планини и гори. Близо е до Виена, Венеция, Будапеща, Белград. Животът не е толкова скъп и нещата са някак подредени, със щипка балкански подправки.

Има ли нещо, което наистина мразиш в родината си?

Не колекционирам негативни неща, търся позитивните. Не следя и чак толкова новини, но мисля, че политиците са много зле, не само в Словения, ами като цяло.

Хаха, това май е световна тенденция. Дефинирай „стил”. Стилни хора ли са словенците?

Не бих казал, че са стилни, което е странно, имайки предвид колко близо сме до Италия. Може би в последното десетилетие има раздвижване, също по-младото поколение има по-различен подход в това отношение. Намирам стила за много важен.

Какво точно е той за теб? От къде идва?

Предполагам, че е още един начин да изразиш себе си. Каквото и да правиш, прави го със стил. Стилът е нещо, което градиш и създаваш през целия си живот, израствайки като личност. Например, в Италия имат La moda…, модата – това е стил от гледна точка на това какво носиш, но стилът като цяло е много повече неща.

 Кое е любимото ти място в света, ти си видял много?

Не мисля, че е възможно да отговоря на този въпрос, освен да кажа, че главата ми винаги е у дома. Има толкова много красиви места по Земята, но по-важното е какво е вътре в нас, когато ги посещаваме.

Ти какво би се попитал в интервю?

Ами, тъкмо се питах – както си лежа в леглото – кой ден е днес. Осъзнах, че е неделя, стана ми хубаво, че още е слънчево. Зимата става с всяка година по-тежка за мен, аз съм създаден за 40 градуса. Имам доста неща за вършене и предполагам, че денят ще бъде къс, но ще се опитам да го направя хубав.

Как си представяш думата „година” визуално?

Не съм сигурен, че си я представям, т.е. че я визуализирам. Знам само, че е нещо, което става постоянно по-късо, като банан, когато го ядеш.

ОК, пиша „банан”. Да се оправят!

vasko-atanasovski-trio-by-francesco-moretti

Photo: Francesco Moretty – Васко (вдясно) и колегите му от Триото: Мариян Станич (в средата) и Деян Лапаня

Vasko Atanasovski is probably the most successful musician that I personally know. He is from Slovenia and is the front man of the ‘Vasko Atanasovski Trio’. He is a composer, song writer, vocalist and great saxophone and flute player. I guess, ‘musician’ still describes him best. I met Vasko in a bar in Shanghai. It was a girls’night out, I went to a bar with two of my friends and among all the Chinese faces in the place, we discovered them – three foreigners, looking cool, sitting in kind of the most isolated part of the bar. There was a free table so we sat close to them. Shortly after we were already talking about Eastern European life and shouting „Cheers!” – each in their own Slavic language. Turned out we were all coming from the same region. They were very suspicious when we brought them to try some lamb BBQ sticks on the street. The next night we watched them playing in another club while giggling and saying “Yay, we know someone famous!”

Five years later, I decided to interview Vasko and ask him more about music, life and style. See for yourselves…

First, tell me about you – where did you grow up, what was your family like, what steered you towards music?

I was born and grew up in Maribor, Slovenija. My parents were ballet dancers and all the family on my mother’s side was very artistic. So I started playing the violin when I was 5 years old and later music became my life in every sense.

Was there a moment of hesitation when you were choosing your path in life? We usually tend to not take seriously people when they say “I’m a musician”.

Well I was also interested in poetry and painting in my early school years, but music was always the one. And for me music is one of the most important and ‘serious’ things in life. Living as a freelance musician and composer gives me great freedom and opportunity to spent my life as I want and like. I think one of the most important things in life is to do what you love.

Well said.When did the idea of freedom come to you as something important?I mean, I come from a postsocialist country, nobody talks to you about freedom there, it’s somehow out of the picture… I needed to travel a lot to start thinking of it as a concept.

Ah probably when I was a child. And I also come from a post-socialist country.

So it’s probably something your parents gave you? You say your family was quite highly educated…

My parents were not really highly educated in sense of formal education. None of them graduated from university or something, but they raised me in a way that I was very independent.I always thought that it would be a total waste of my life if I would just do things others tell me to do. Like doing a job you don’t like for 8 hours a day. For me that would be like living in prison. Not discovering who you are, what are your passions and talents. Without that it would be as if I was not living at all.

I guess it’s just a different point of view, I mean, you can also work in an office for 8 hours and do something enormously important for the society.

Well this system as it is doesn’t really work for me. And especially nowadays I think the world is losing values more and more ending with just money as something important. Pretty poor if you ask me.

What was it… “some people are so poor all they have is money”.

Talking about money, in Bulgarian we have a proverb saying “a musician cannot feed a family”. I’m not going to ask you if you feed a family, because obviously you are a professional musician and you are successful. But if you have to give advice to a young person who wants to work in this field, what would you say?

As in any other field I think you have to jump for your dreams. You will have to work hard, sacrifice a lot and maybe things won’t work immediately as you think they should, but if you’re doing it right and with passion things will come back to you. Good music will always be appreciated and good musicians will never stay hungry.

I would define you as a ethno jazz musician, correct me if I am wrong. What do you think about electronic music for instance? Does it excite you? I mean, I’ve always made this distinction between “real” instrument music and electronic. What’s your own idea about all this?

I don’t put myself into any style basket – my music is crossover, mix of Balkan folk, rock, jazz and classical. Electronic music is not very interesting to me. It’s quite flat, boring and without many emotions. I guess that’s why at electronic music parties lots of people have to take drugs to feel excited. Of course as always there are exceptions and electronic music can also be played in interesting ways.

Would you make a duet with one of the new stars – Lady Gaga, Beyoncé…? Why?

Haha I think they will never call me, but why not. It would be a pleasure.

What do you mean “why not”!? Because they sing in their underwear?

Hahah!

Do you absolutely need to know music theory to become a good practitioner?

Not really. Some of the best musicians in history never кnew how to read scores. Probably it is more necessary if you play or compose classical music.

Do you feel tired sometimes? If yes, what of? Would you change something in your life?

I think it’s good to live in equilibrium, so if sometimes there is too much of something, I can get tired or bored. But over the years I have learned how to balance my life, so I don’t really have many of those moments now and I have more moments of enjoyment.

Would you change something in the world?

I try to change myself into a better person day after day. If everyone would do that, maybe the world would be a better place, without wars and exploitation.

I agree. Is it true that best ideas come when we have a broken heart? What does inspire you to compose and write songs?

Hm I think it‘s always about turning something into art, turning one energy into another. It’s not true you can create only from pain, but anyway art needs some catharsis. So that it can also be healing. Sometimes I write music starting from a certain feeling. It can be sadness, melancholy or also joy, happiness.

Now tell me about Slovenia, about Ljubljana. I admit, I’ve only passed trough, takingthe highway on my way back from Bulgaria.

I see Slovenia as a fine oasis between West and East, between Western Europe and the Balkans. For me it’s a good base as I’m travelling a lot around. It’s small but beautiful. Not overpopulated – it‘s easy to find peace and great nature with sea, rivers, lakes, mountains and woods. It’s also quite close to Vienna, Venice, Budapest and Belgrade. Life is not too expensive and things are somehow in order with a touch of Balkan spices.

Is there something you really hate about your country?

I usually don’t collect negative emotions, but only look for the positive. However, while I don’t follow the news and media much, I think politics really sucks – not only in Slovenia, but in general.

Hahaha, that’s kind of a global trend. Define “style”. Are Slovenians stylish people?

I don’t find them very stylish, which is strange because we are so close to Italy. Maybe in the last decade things are moving forward and the younger generation has another approach to it. I think style is very important.

What is it for you? Where does it come from?

It’s another form of expressing yourself I guess. And you know, whatever you do, do it with style. Style is something you build up and create all your life as you grow up as a person. For example, Italy has La moda…, fashion… so that’s style in the sense of what you wear, but style is also many other things.

What is your favorite place in the world? You’ve travelled a lot

I thing it’s impossible for me to answer that unless I say where I lay my head is home. There are so many beautiful places on Earth and even more important is what’s inside you when you visit them.

What’s the question you would ask yourself in an interview?

Well I was just asking myself – as I’m still lying in bed – what day is it today? I realised it’s Sunday. Then I got happy that it is still sunny outside. Winter is getting harder for me every year, I was made for 40 degrees. Anyway there is a lot of things to do and I guess the day will be too short, but I’ll try to make it sweet.

How do you imagine the word “year” visually?

I’m not sure I imagine it, I mean visualise it. I just know it’s something that is getting shorter all the time, like a banana when you eat it.

OK, I’ll just write “banana”. Go figure!

Чехлите са новите високи токчета!

img_20160922_105733

Доживях! Знаех си, че един ден моите розови градински чехли ще се превърнат в моден хит!

Не вярвате? Вижте това:

Дизайнерът Кристофър Кейн пусна преди дни колекцията си Пролет 2017 по време на Лондонската седмица на модата и, моля ви се, към всичките тоалети обувките са градински чехли! Бил си партнирал с марката „Крокс”, които са нещо като пионери в сферата на  този тип обувки, нищо че китайците бълват някакви мега-количества пластмасови чепици със същото качество. Колко пък да са по-качествени марковите? – Спорно е.

 

За въпросната колаборация дизайнерът заръчал на Крок-аджиите специален мраморен принт, за по-природно така, а отгоре налъмите били украсени с разни там камънаци, кристали, че да е по-луксозно, нали. Как иначе ще излъжеш някого, че не си купува обикновен чехъл за из двора?

Въобще, нали ви казах и преди, че модата се е устремила към комфорта тези години и трябва да се възползваме. Първо минаха през гумените ботуши, след това нарочиха маратонките, какви ли вариации не видяхме, после посегнаха на обикновените гуменки, изредиха джапанките и чехлите за баня и какво остана – горкото сабо! Очаквам включване с плавници следващия сезон.

Радвай се, жено, вади градинските чехли, слагай официалната рокля и беж навън да си най-актуална! Нищо, че нито е пролет, нито е 2017-та, те новите трендове така се налагат… Не знам за вас, ама аз още днес ще изпробвам късмета на моите розови чехли. Току виж ме забелязал някой съсед-дизайнер и ми предложи да му стана рекламен глезен. Трябва само малко да ги лакирам, ще им турна по една биба да си ги персонализирам по-добре и хоп, Цура – кокона!

До!