Грандиозното завръщане на шлифера

Класическият шлифер е дреха, която се навърта наоколо вече близо две столетия. Историята ни връща в далечната 1823 г., когато шотландският химик Чарлз Макинтош патентова случайното си откритие – шлифера Макинтош, създаден от гумениран материал. Тренчкотът, както днес е модерно да наричаме шлиферите, всъщност представлява олекотен вариант на първоначалния шлифер, който британските войници използват по време на Първата световна война, от където идва и името му (trench – ‘окоп’, coat – ‘палто’). Връхните дрехи от униформите на Британската армия по онова време били дело на Томас Бърбъри (Burberry). Впоследствие, ветераните от войната продължават да носят така любиимите тренчкотове и с времето те набират популярност.

По време на Втората световна война скъсени варианти на шлифера присъстват вече и в армиите на САЩ и Русия. По-късата дължина позволява по-голяма мобилност. В следвоенните години шлиферът се използва все повече от деловите хора, внасяйки повече сериозност и тежест във визията. По-късно се появява и женският вариант.

Към днешна дата шлиферът е толкова разпространен, че дори не се запитваме от къде идва. Функционалността му е неоспорима – лек, бързо съхнещ, заемащ малко място, а и не на последно място, много сексапилен, особено когато се ползва вместо рокля.

Под една или друга форма, той винаги присъства на модната сцена, но идната пролет се заформя истинска лавина от шлифери, съдейки по колекциите на световните дизайнери. Вариантите, в които ни го предлагат са разнообразни, някои се отклоняват твърде много от класическия вариант, но все пак запазват основните му качества. Вижте сами…Bottega Veneta

Bottega Veneta

Missoni

Gabriele Colangelo

Christophe Lemaire

Christophe Lemaire

Christophe Lemaire

Christian Wijnants

Alexis Mabille

Maison Martin Margiela

Maison Martin Margiela

Martin Grant

Marios Schwab

Temperley London

Mulberry

Burberry Prorsum

Burberry Prorsum

Burberry Prorsum

Peter Pilotto

Barbara Casasola

Felder Felder

Wayne

Wayne

Eudon Choi

Eudon Choi

Източници: wikipedia.com, style.com

Обувките Мохито от Джулиан Хейкс

Julian_Hakes_Mojito_Shoes

Тези гълъбчета са абсолютен хит в момента! Първо ги видях в Германия, след това – в Австрия. Влюбих се от пръв поглед, разбира се. Обичам странни форми, а това направо си е цяла скулптура, че и с функция, при това любимата ми… Естествено, влязох да ги докосна и да проверя колко струват, вървят от 220 евро и нагоре. Учудващо, но факт – много са удобни! Съвсем сериозно! Естествено, жената до мен, която също ги мереше каза на мъжа си, че “разбира се, че не са удобни”, когато я попита. Ама тя носеше балеринки… Е, която и да е обувка на ток е по-неудобна от плоска такава. Аз съм носила неудобни обувки и знам какво е, тези са много меки и обргъщат крака идеално. Разбира се, не съм ходила половин час в тях, но предполагам, че едва ли ходенето ще е кой знае какъв проблем. Единственото смущаващо нещо е, че петата не е достатъчно висока, че да се захване добре и като ходиш си малко като в чехъл. Но на кого му пука, нали ще си красива и ще се чувстваш специална! В крайна сметка, сигурно техниката на ходене с тях се овладява с времето.

Дизайнерът е симпатичен британец с много приятен акцент. Занимавал се е с архитектура (ааааа, това обяснява разни работи…), но в един момент решава да си прави някакви проекти встрани и от 2006-та си скицира обувки на айпада. После идва желанието да ги произвежда и воала! Успехът не закъснява. И как да закъснее, това си е направо произведение на изкуството. Чудя се как изобщо им хрумват на хората такива идеи…

Ето сайта, в случай, че някой се навие да даде 220 кинта за обувки: www.julianhakes.co.uk. Аз лично бих ги дала, ако не бях фрашкана с обувки на ток, които не нося.

Снимките са от официалния му сайт и shopcurious.com

Яна = Щастие

DSCN2742

Срещнах я случайно, на Шишман в София, докато беше на работа, в магазина на дизайнерката Мирела Братова.

Надуших я по синьото в косата, нали имам слабост към него. От пръв поглед ми стана ясно, че е нещо повече. От интервюто, което се съгласи да ми даде, подозренията ми се затвърдиха. Не просто нещо повече, а направо планина от повече!

DSCN2741 DSCN2739

Яна е завършила моден дизайн в Художествената академия в София, приета е да учи сценография в лондонски университет, но, както често се случва, не й достигат парите, за да замине и в момента търси спонсор или стипендия, които да й помогнат да се развива.

DSCN2746

Ето какво я попитах:

Аз: Има ли мода в България и колко струва тя?

Тя: Модата е явление, модата я има навсякъде. Световната мода я няма в България и като цяло модата като такава, каквато я представят в медиите, според мен, не струва нищо. Модата струва като явление и като поведение на хората, като социално явление.

Аз: Как определяш модата като понятие? Какво точно е мода за теб?

Тя: Модата е вкус, модата е разбиране за света в даден момент и модата е категорично явление. Тя е длъжна да отразява случващото се със света в даден момент, в дадена епоха и по нея ние се ориентираме за някакви събития от определен исторически период. Театърът пък, от своя страна, е още по-чувствителен, той първи усеща промените и новото и едното отваря страница за другото. Аз съм влюбена в театъра, него не трябва да го разбираш, а да го обичаш!

Аз: Кой създава модата – дизайнерите или хората?

Тя: Хм… А дизайнерите не са ли хора? (смеем се) Казват, че дизайнерите я създават за хората, но пък дизайнерите казват, че се инспирират от улицата, където са хората и се получава някакъв кръговрат и в крайна сметка излиза, че модата сама си се създава.

Аз: Имаш ли любими дизайнери?

Тя: Български – Мира Бъчварова, от световните харесвам Вивиан Уестууд, Алекзандър МакКуийн… Като цяло аз съм почитателка на т.нар. „антимода” – това, което няма дизайнер, субкултурите…

Аз: От какво зависи щастието?

Тя: Намерила си правилния човек за този въпрос, аз съм най-щастливият човек на света – тази позиция е заета, край! (смее се) Смятам, че щастието зависи от човека и от това колко е наясно със себе си. Всичко започва от вътре на вън.

Аз: Ако приемем, че намериш парите за образованието си, какво и къде ще правиш след това?

Тя: Иска ми се да правя изкуство, това е доста абстрактно, разбира се. Аз правя смесица между наука и изкуство, експериментален тип пърформънс. Искам да правя нещо, чието място да е на сцената, защото на сцената имаш много свобода, както е и в театъра. Има го това споразумение със зрителя, че тук всичко е възможно, всичко е илюзия и всичко е истина и това е свободата.

Аз: Значи правиш предимно неща за театър?

Тя: Правила съм различни пърформанси, на готик фестове, на геймърски фестивали… Бих правила това нещо в Лондон, защото съм влюбена в този град. Не знам дали не е по-добре човек просто да не ходи по такива места, защото колкото и лудо и прекрасно да си ги представяш, наживо е 5000 пъти по-хубаво и (като се върнеш) е много гадно!

Аз: Обичаш ли?

Тя: Да, постоянно съм влюбена. Обожавам, обичам през цялото време и много неща едновременно.

Аз: А мразиш ли и какво?

Тя: Не мразя, пробвала съм, не ме кефи.

Аз: С какво се бориш?

Тя: Ами излиза, че се боря с реалността напоследък, имам много сериозни разминавания с нея.

Аз: И аз се боря с нея, но не ми се получава.

Тя: Живеем в някакъв много гаден свят, този свят не е моят!!!

Аз: Как си представяш думата „година” визуално?

Тя: Готин въпрос. Сещам се за някаква промяна, за някакво движение, за нещо…

Аз: Дай по-визуално де!

Тя: Представи си картина на Йеронимус Бош. Ей-така си я представям „година”-та.

 

Признавам си, не бях и чувала за Йеронимус Бош, но ето такава една картина открих в Негово Величество Гугъла:

 

Going short / Скъсяване

Синя, синя – колко да е синя. Време беше за промяна и тя трябваше да е пълна. Затова просто отидох при една супер фризьорка в родния ми Казанлък, златни ръце има тази жена, ЗЛАТНИ! Ето ТОВА е страницата й във Фейсбук. Концепцията я решихме за няма и 5 минути, резултатът отне малко повече – към 3 часа. Но какъв резултат!!! :) И най-хубавото е, че сега пестя време, шампоан и електричество (за сешоара). Късо, модерно и еко – идеалка!

 

Blue, blue – how blue can it be? It was time for a change and it had to be complete. That’s why I just went to this very skillful hairstylist in my hometown Kazanlak, she really has gold hands! The concept took us less than 5 minutes, the result came 3 hours later, but WHAT A RESULT! And the best is that I am very savy now – I save on water, shampoo, electricity (for the drier). And I love it, it’s just perfect!

New hair