Тази кучка диастазата или защо мразя да чувам „Честито, госпожо!”

(Ако не ви се чете, спокойно може да минете на вариант Б – ето този КЛИП в YOUTUBE канала ми, където се обяснявам надълго и нашироко за диастазата.)

Който не е чул, имам три деца. С три, придружаващи ги бременности и всички допълнителни екстри.

Винаги съм била кльощава и до известна степен суетна, но покрай децата, грижите за тялото ми минаха на заден план и така, лека по лека, бременност след бременност, се оказах с 10-ина килограма над идеалните 50 и ужасното нещо, наречено „абдоминална диастаза” или на прост език, раздалечаване на плоските коремни мускули. Съединителната тъкан помежду им се разтяга по време на бременност и после може да се върне само до едно положение, като ластик, който се е износил. Особено ако сте го разпъвали и отпускали интензивно в рамките на 5 години, нещата хич не отиват на добре.

Здрав корем (вляво) и с диастаза

Още след първото раждане ми се заформи малка дупка между мускулите, на която не обърнах чак такова внимание. След някое и друго упражнение коремът ми се върна обратно, но тези 2 см дупка си останаха и сякаш не ми правеха впечатление. След второто раждане обаче нещата се задълбочиха. Отне ми година да се върна към тялото „преди” и диастазата така се разтвори, че коремът ми започна да стърчи и каквито и упражнения да правех, все си стоеше „леко бременен”. Все пак, след всичките месеци усърдни усилия и след консултации и насоки от специалист в тази област, успях да се докарам до приемлив вид, който особено с дрехи изглеждаше чудесно и не ми създаваше чак такъв проблем.

Тъъъкмо започнах да влизам във форма и хоп! – забременях за трети път и вече тотално нещата излязоха извън контрол. Още от втория месец на бременността мускулите ми не успяваха да задържат тежестта на иновациите в тялото ми и започна да ми личи, че съм бременна. За това усещане спомогна и кожата, която вече се беше поразпъвала два пъти и коремът ми щръкна идеално напред още от 3-я месец. Рекордно големият ми корем от първия и втория път се превърна в абсолютно чудовище по време на третата бременност и въпроси като „близнаци ли чакате?” и „май сте в последния месец?” се превърнаха в ежедневие. Кимах утвърдително и се усмихвах учтиво, без много-много да го изживявам, защото знаех, че след бременността ще положа усилия и ще вляза отново във форма, каквото и да ми коства това.

Pregnancy 20 weeks

По едно и също време, в 20-та гестационна седмица

IMG_0090

Не корем, а чудовище! Тук съм към края на последната бременност, когато бяха ме диагностицирали с многоводие и макрозомия (големи размери) на плода.

Колкото до килограмите – те си играеха на йо-йо през това време – началните 53 достигнаха до 72 през първата бременност, после ги свалих изцяло и постепенно пак качих до 58. Втория път качих само 12 и достигнах до 70. Свалих всички и дори отслабнах до 55. Третия път наддадох отново драстично до 70 и до момента съм свалила 10 от тях. Всъщност, килограмите изобщо не ме притесняват, чувствам се добре така, стига да не беше този ужасен корем, който, от една страна, ми осигурява място в транспорта, но пък кара разни случайни хора да ми честитят, а това вече малко ми бърка в личното пространство, тъй като аз за четвърто не съм готова на този етап и не бих искала непрекъснато някой да ми натяква, че съм бременна.

Pregnancy 32 weeks

Но да оставим настрана естетиката. Откъм функционалност нещата хич не са добре. Всяко по-голямо напрежение – скачане, бягане, вдигане на тежко (в това число спадат и децата) ми се отразява. Затова и обмислям да поизчакам още малко (докато проходи и малката ми дъщеря, а другата тръгне на градина) и да се подложа на абдоминопластика или коремна операция, която има за цел съединяване на мускулите и отстраняване на излишната кожа. Често при такива операции извършват и липосукция, но след консултация с хирург, ме увериха, че при мен просто няма какво да изсмучат.

Ако искате да разберете дали имате диастаза, най-добрият начин е като легнете по гръб, отпуснете ръцете и надигнете само главата. Ако имате диастаза, в средата на корема ви ще се образува подутина, а с напипване може да усетите отдалечеността на мускулите един от друг. По-леката диастаза след раждане е обратима, особено с течение на времето. Моят непрофесионален съвет е да изчакате поне няколко месеца, преди да предприемете каквито и да били упражнения. Много е важно да не се правят обикновени коремни преси при налична диастаза, защото всъщност ефектът може да бъде само отрицателен. Има редица други полезни упражнения, които могат да помогнат при диастаза, така че да имате поне видимо резултат.

Ето ги и етапите, през които преминах откакто родих последното си дете.

Абдоминална диастаза след раждане

Разликите са видими, но крайният резултат не е обнадеждаващ. Трябва да уточня, че това, което изскача напред не са тлъстини, а органи. След хранене мога да се облегна и спокойно да наблюдавам как храната ми се придвижва по червата, защото е изчезнала защитата от мускули отпред. Според един хирург, имам и сериозна херния.

Преди усещах натиск и надолу към перинеума (тазовото дъно). Това, което знам е, че ако имаме слаби мускули на перинеума, трябва първо да положим усилия за стягането им и едва след това да се концентрираме върху корема. Поради същата причина и ползването на стягащи колани и бельо не се препоръчва. Затова аз лично минах през серия кинезитерапветични процедури за стягане на перинеума, а когато се почувствах по-добре опитах и с упражнения за стягане на коремните мускули при диастаза. Ефект нямаше абсолютно никакъв, затова и спрях след месец-два. Все пак, с течение на времето, коремът сам се поприбра, но продължава да стои неестествено на фона на слабото ми тяло, което кара хората да мислят, че съм бременна.

Колкото до упражненията, те винаги са добре дошли, възможно е да подобрят вида на корема ви, да стегнат мускулите, така че да изглеждате задоволително, но ако имате съмнения за сериозна диастаза, особено ако изпитвате болки в гърба или корема, по-добре не се надявайте на чудеса, а се консултирайте със лекар, който да ви посъветва и насочи.

Ако имате мнения по темата или опит за споделяне, ще се радвам да ги напишете в коментар под тази публикация.

Свинско със сладко-кисел сос, ама истинско!

IMG_20170312_131443

Много ми се прияде свинско в сладко кисел сос и реших да си го направя сама вкъщи. За целта прерових всички възможни рецепти на български, но постоянно имах усещането, че нещо липсва или че нещо е преиначено за българския вкус, а аз исках да се получи онова свинско, което съм яла в Китай.

Въпросната рецепта идва от китаец от провинция Гуандун (Кантон) и тъй като не всички съставки могат да се намерят по нашите ширини, една-две от тях са заместени с местни еквиваленти (като например кетчуп).

Рецептата е лесна, макар и да изглежда малко туткава за изпълнение  и списъкът с ингредиенти да е дългичък, но след като я направите първия път, ще се убедите, че няма никаква философия в това ястие, а резултатът е МММММ… От сега ви казвам, ако сте на диета и броите калориите, тази манджа просто я пропуснете, фрашкана е със захар!

 

Какво ви трябва?

400 г свинско филе или вратна пържола

1 к.л. царевично нишесте

2 с.л. китайско оризово вино (можете спокойно да го пропуснете, аз ползвах друг вид китайски алкохол за готвене, който ми стои в шкафа от близо 2 години)

1 к.л. соев сос

По 1 малка щипка от следните подправки: джинджифил на прах, червен пипер, канела, кардамон и куркума

2 чушки – една зелена и една червена

½ к.л. сода бикарбонат

За панировката:

55 г брашно

55 г царевично нишесте

1 белтък

1 с.л. олио

топла вода – колкото да стане кремообразна смес

За соса:

105 г захар

90 г кетчуп

200 мл сок от ананас (от консерва)

135 мл оризов оцет (може и ябълков)

½ к.л. сол

50 мл вода

Зеленчуци:

½ зелена чушка

½ червена чушка

½ глава лук (аз я пропуснах, защото не обичам лук, но пък на нейно място добавих чесън и морков)

200 г ананас на кубчета (от същата консерва)

Какво да го правим сега всичкото това?

Започвате с нарязване на месото на хапки. Слагате го в купа, добавяте соевия сос, подправките, нишестето и виното. Разбърквате хубаво и оставяте за известно време в хладилника да се маринова (най-добре да постои поне час).

Сипвате всички съставки за соса освен водата и нишестето в тенджера. Добавяте зеленчуците и ананаса и слагате на котлона за 10-ина минути, колкото да се сварят зеленчуците. Добавяте накрая с разбъркване разтвореното в 50-те мл вода нишесте и оставяте за още минута.

IMG_20170312_130435

За да пригответе панировката, смесете брашното, нишестето и белтъка. Добавяйте постепенно топла вода и бъркайте докато се получи кремообразна смес (с гъстота за кекс). Изсипете сместа върху месото и разбъркайте хубаво.

Нагорещете олио в уок или дълбока незалепваща тенджера и пускайте месото на хапки (не слагайте твърде много месо наведнъж, защото хапките залепват, най-добре да ги направите на 2-3 пъти). След като са добре позлатени от всички страни, ги изсипете в съд с хартия, за да попие мазнината.

IMG_20170312_130420

Малко са невзрачни моите, защото позагорих последната партида

Китайските ястия по традиция се поднасят горещи, затова тази рецепта може да се приготви предварително като си направите само соса със зеленчуците и отделно панираното месо и да ги оставите така в хладилника.

Непосредствено преди сервиране, запържете месото втори път (ако действието се развива наведнъж, просто излейте олиото от уока и изсипете отново панираните вече вътре), за да получат отново хрупкава коричка и залейте със соса, колкото да го стоплите.

Ястието е готово! В идеалния случай се поднася върху сварен ориз, но ако сте големи лами, може да си го ядете направо така – от тенджерата!

Био мода

Спокойно, днес няма да ви занимавам с дрехи от био картофи, нито пък ще разисквам колко био са били пържолите в прословутия костюм на Лейди Гага. (Абе защо все я намесвам напоследък, уж нищо не ми е направила…?!)

Ще наблегна на няколко неоспорими факта за една тенденция, която от известно време се разраства с пълна сила и няма изгледи скоро да утихне. Защото трябва да се яде, по възможност хубава храна, абе, важно си е, няма какво… Нали казват, че човек е това, което яде. Е, да, не сме точно броколи, домати или пилета, метафорично е казано. На ви сега малко цифри, изпийте едно био кафе, да не заспите случайно:

  • 43,7 милиона хектара обработваеми площи от 1,4 милиарда на планетата се експлоатират като био.
  • В Китай, страната-първенец по замърсяване на храните, био пазарът е скочил от 0,37 % през 2007 г. до 2 % през 2015 г.
  • Европа и САЩ консумират 90 % от световната био продукция.
  • био храните са средно с 47 % по-скъпи.
  • Според Европейския регламент, разликата между птицеферма, където се отглеждат кокошки  „клетъчно отглеждане” и такава, класифицирана като био е, че от 13 кокошки на квадратен метър, гъстотата им спада до 6. Кокошките „свободно отглеждане на открито” също са с такава гъстота, но имат достъп до открити площи, където на кокошка трябва да се падат поне по 4 кв. м. зелена площ.
  • Във Франция, само за последната година, броят на био производителите е скочил с 10 %, което означава, че в първите 6 месеца на 2016 г., всеки ден са били сертифицирани по 21 био ферми.
  • Отново там, през 2012 г. са били дадени био сертификати на 663 птицеферми и 175 кланици, което не предоставя никаква гаранция върху условията на клане на животните.
  • Европейските лога „Bio” и „AB” обозначават, че продуктът трябва да съдържа поне 95 % земеделска култура био и позволяват до 0,9 % съдържание на ГМО.
  • След анализ на 240 различни проучвания, сравняващи био и конвенционалните храни, учените от университета Станфорд са открили през 2012 г., че био продукцията има малко влияние върху здравето.
  • Според Евростат, в България началото на био земеделието е през 1990-те, а някъде в средата на първото десетилетие от новия век, страната ни е развила национален план за действие в посока развитието му. Въпреки това, делът на био производството спрямо цялото производство продължава да е сред най-ниските за ЕС  (около 1 %, вж. таблицата).

%d0%b1%d0%b8%d0%be-%d0%bb%d0%be%d0%b3%d0%b8%d0%ba%d0%b0

  • По думите на Гергана Кабаиванова, основател на LocalFood.bg, в България, а и в световен мащаб, доверието на клиентите се измества от сертификата към лицето, т.е. все по-важно е производителите да поддържат директен контакт с клиентите си. Контролът върху био продуктите в цял свят е оспорван, някои дори предричат скорошен край на биосертификацията, защото анализирането и проследяването ѝ предразполага към корупционни практики. Бъдещето е във фермерските пазари.
  • От Шведския институт за проучване на околната среда са изчислили с помощта на семейство доброволци, че след две седмици консумация изключително на био храни, нивото на пестициди в тялото значително намалява.
  • Учени от университета в Ню Касъл пък са доказали, че био млякото и био месото съдържат с 50 % повече мастни киселини Омега 3.
  • Ако живеете био, вече може и да умрете био – в ковчег от био бамбук или бързоразграждаща се пластмаса, а върху  гроба ви може да бъде засадено дърво по ваш избор. Зелени докрай!

Източници: Евростат; Гергана Кабаиванова; organic-world.net; Philosophie Magazine. И други имаше, ама ги забравих вече…

Как да сготвим миди карбонара?

Мидите са сред най-обичаните морски дарове, бла-бла-бла… Нали не мислите, че ще ви обяснявам сега за мидите? Да не губим ценно време!

Начини да ги сготвим – валяло, а в българската кухня вариациите горе-долу се изчерпват с „миди с ориз“ и „миди натюр“. Веднага ще поправим тази несправедливост!

Тази рецепта ми попадна на френски, преди това да съм готвила миди веднъж, най-много дваж и резултатът беше плачевен. Този път станаха божествени! Та ето:

Какво ви трябва?

1 кг миди

1 морков

3-4 скилидки чесън

100-200 г бекон на лентички или друг колбас (хубаво е да си има мазнинка)

200 г готварска сметана

2-3 глътки бяло вино

Щипка девесил, щипка босилек и… май това е.

Ама какво да ги правим сега?

IMG_20160818_181303

Първо трябва да си почистите мидите, да ги остържете с нож, ако се налага, да им махнете „мустаците”(този термин и за мен бе новост, така наричат тези като малки връвчици, с които се захващат за камънаците) и да ги изплакнете, ама много хубаво, ако трябва през няколко води да ги прекарате, че да не хрупате пясък после. Ако много ви се отварят, гадините, или са се счупили, изхвърлете ги – да ви е мирна главата.

IMG_20160818_181943

В един тиган пльоскате бекона, без грам допълнителна мазнина.

IMG_20160818_182616

Когато е преминал в бледо-розовата гама, святкате сметаната и разбърквате. Оставяте да се разтопи и после дърпате от котлона.

IMG_20160818_182942

В дълбока тенджерка с капак запържвате наситнените чесън и морков.

IMG_20160818_183048

Изсипвате мидите, да им правят компания, разбърквате и захлупвате с капак. Никакви води не се добавят.

IMG_20160818_183824

Като видите, че са се отворили и пожълтели, даже малко бият към оранжевко, значи са готови, може да добавите от бялото вино (аз ползвах ром, че нямах вино и пак стана). Подправяте с девесила и босилека, бъркате и оставяте захлЮпенко малко така да поеме.

IMG_20160818_184039 Накрая се излива и това чудо с бекона, разбърквате, захлупвате и готово.

IMG_20160818_184203

Може да си ги сервирате с картофки или някаква салата да им измислите, ама аз реших, че за да ми е по-италианско, трябва да им приспособя малко паста отстрани. Все пак, карбонара, да не се излагаме… Да ви е вкусно!

IMG_20160818_184753

Mission „Cake“ – fulfilled!

Yesterday was my son’s first birthday and I’ve been planning on having a nice colorful cake. It turned out that ordering a cake like that was quite pricy in Paris, so I’ve decided I will learn to make it myself. What a self-confidence, right? Fortunately, the birthday wave started about one month ago and I had the oportunity to make several tries which were also quite successful (well, for a beginner of course).

Here’s the first cake I made for a friend…Cake 1

It was quite tasty actually, but obviously the visualisation wasn’t its strength 🙂 The second one was better outside than inside…

DSCN1460

But finally, the most important one turned well – outside and inside! 🙂

cake Winnie the Pooh

Winnie the Pooh birthday cake

Мечо Пух на торта за рожден ден

Торта Мечо Пух

(If you are wondering, the circle in the middle is for the candle and it is supposed to read „Yann 1 year“)

Here are some photos of the process:

DSCN1434

Once I have the cake baked and the different „floors“ stuck together, I use butter cream to spread around so that the covering sticks better on the top.

DSCN1436

I buy fondant which comes in different quantities and colors, then roll it out to have the desired shape. DSCN1437 DSCN1438 DSCN1439 DSCN1442

This is the glucose syrup I use to glue the small details to the cake

DSCN1443 DSCN1444

And meanwhile…DSCN1449

DSCN1454

DSCN1447 DSCN1597And one year later…DSCN6836