Свинско със сладко-кисел сос, ама истинско!

IMG_20170312_131443

Много ми се прияде свинско в сладко кисел сос и реших да си го направя сама вкъщи. За целта прерових всички възможни рецепти на български, но постоянно имах усещането, че нещо липсва или че нещо е преиначено за българския вкус, а аз исках да се получи онова свинско, което съм яла в Китай.

Въпросната рецепта идва от китаец от провинция Гуандун (Кантон) и тъй като не всички съставки могат да се намерят по нашите ширини, една-две от тях са заместени с местни еквиваленти (като например кетчуп).

Рецептата е лесна, макар и да изглежда малко туткава за изпълнение  и списъкът с ингредиенти да е дългичък, но след като я направите първия път, ще се убедите, че няма никаква философия в това ястие, а резултатът е МММММ… От сега ви казвам, ако сте на диета и броите калориите, тази манджа просто я пропуснете, фрашкана е със захар!

 

Какво ви трябва?

400 г свинско филе или вратна пържола

1 к.л. царевично нишесте

2 с.л. китайско оризово вино (можете спокойно да го пропуснете, аз ползвах друг вид китайски алкохол за готвене, който ми стои в шкафа от близо 2 години)

1 к.л. соев сос

По 1 малка щипка от следните подправки: джинджифил на прах, червен пипер, канела, кардамон и куркума

2 чушки – една зелена и една червена

½ к.л. сода бикарбонат

За панировката:

55 г брашно

55 г царевично нишесте

1 белтък

1 с.л. олио

топла вода – колкото да стане кремообразна смес

За соса:

105 г захар

90 г кетчуп

200 мл сок от ананас (от консерва)

135 мл оризов оцет (може и ябълков)

½ к.л. сол

50 мл вода

Зеленчуци:

½ зелена чушка

½ червена чушка

½ глава лук (аз я пропуснах, защото не обичам лук, но пък на нейно място добавих чесън и морков)

200 г ананас на кубчета (от същата консерва)

Какво да го правим сега всичкото това?

Започвате с нарязване на месото на хапки. Слагате го в купа, добавяте соевия сос, подправките, нишестето и виното. Разбърквате хубаво и оставяте за известно време в хладилника да се маринова (най-добре да постои поне час).

Сипвате всички съставки за соса освен водата и нишестето в тенджера. Добавяте зеленчуците и ананаса и слагате на котлона за 10-ина минути, колкото да се сварят зеленчуците. Добавяте накрая с разбъркване разтвореното в 50-те мл вода нишесте и оставяте за още минута.

IMG_20170312_130435

За да пригответе панировката, смесете брашното, нишестето и белтъка. Добавяйте постепенно топла вода и бъркайте докато се получи кремообразна смес (с гъстота за кекс). Изсипете сместа върху месото и разбъркайте хубаво.

Нагорещете олио в уок или дълбока незалепваща тенджера и пускайте месото на хапки (не слагайте твърде много месо наведнъж, защото хапките залепват, най-добре да ги направите на 2-3 пъти). След като са добре позлатени от всички страни, ги изсипете в съд с хартия, за да попие мазнината.

IMG_20170312_130420

Малко са невзрачни моите, защото позагорих последната партида

Китайските ястия по традиция се поднасят горещи, затова тази рецепта може да се приготви предварително като си направите само соса със зеленчуците и отделно панираното месо и да ги оставите така в хладилника.

Непосредствено преди сервиране, запържете месото втори път (ако действието се развива наведнъж, просто излейте олиото от уока и изсипете отново панираните вече вътре), за да получат отново хрупкава коричка и залейте със соса, колкото да го стоплите.

Ястието е готово! В идеалния случай се поднася върху сварен ориз, но ако сте големи лами, може да си го ядете направо така – от тенджерата!

Био мода

Спокойно, днес няма да ви занимавам с дрехи от био картофи, нито пък ще разисквам колко био са били пържолите в прословутия костюм на Лейди Гага. (Абе защо все я намесвам напоследък, уж нищо не ми е направила…?!)

Ще наблегна на няколко неоспорими факта за една тенденция, която от известно време се разраства с пълна сила и няма изгледи скоро да утихне. Защото трябва да се яде, по възможност хубава храна, абе, важно си е, няма какво… Нали казват, че човек е това, което яде. Е, да, не сме точно броколи, домати или пилета, метафорично е казано. На ви сега малко цифри, изпийте едно био кафе, да не заспите случайно:

  • 43,7 милиона хектара обработваеми площи от 1,4 милиарда на планетата се експлоатират като био.
  • В Китай, страната-първенец по замърсяване на храните, био пазарът е скочил от 0,37 % през 2007 г. до 2 % през 2015 г.
  • Европа и САЩ консумират 90 % от световната био продукция.
  • био храните са средно с 47 % по-скъпи.
  • Според Европейския регламент, разликата между птицеферма, където се отглеждат кокошки  „клетъчно отглеждане” и такава, класифицирана като био е, че от 13 кокошки на квадратен метър, гъстотата им спада до 6. Кокошките „свободно отглеждане на открито” също са с такава гъстота, но имат достъп до открити площи, където на кокошка трябва да се падат поне по 4 кв. м. зелена площ.
  • Във Франция, само за последната година, броят на био производителите е скочил с 10 %, което означава, че в първите 6 месеца на 2016 г., всеки ден са били сертифицирани по 21 био ферми.
  • Отново там, през 2012 г. са били дадени био сертификати на 663 птицеферми и 175 кланици, което не предоставя никаква гаранция върху условията на клане на животните.
  • Европейските лога „Bio” и „AB” обозначават, че продуктът трябва да съдържа поне 95 % земеделска култура био и позволяват до 0,9 % съдържание на ГМО.
  • След анализ на 240 различни проучвания, сравняващи био и конвенционалните храни, учените от университета Станфорд са открили през 2012 г., че био продукцията има малко влияние върху здравето.
  • Според Евростат, в България началото на био земеделието е през 1990-те, а някъде в средата на първото десетилетие от новия век, страната ни е развила национален план за действие в посока развитието му. Въпреки това, делът на био производството спрямо цялото производство продължава да е сред най-ниските за ЕС  (около 1 %, вж. таблицата).

%d0%b1%d0%b8%d0%be-%d0%bb%d0%be%d0%b3%d0%b8%d0%ba%d0%b0

  • По думите на Гергана Кабаиванова, основател на LocalFood.bg, в България, а и в световен мащаб, доверието на клиентите се измества от сертификата към лицето, т.е. все по-важно е производителите да поддържат директен контакт с клиентите си. Контролът върху био продуктите в цял свят е оспорван, някои дори предричат скорошен край на биосертификацията, защото анализирането и проследяването ѝ предразполага към корупционни практики. Бъдещето е във фермерските пазари.
  • От Шведския институт за проучване на околната среда са изчислили с помощта на семейство доброволци, че след две седмици консумация изключително на био храни, нивото на пестициди в тялото значително намалява.
  • Учени от университета в Ню Касъл пък са доказали, че био млякото и био месото съдържат с 50 % повече мастни киселини Омега 3.
  • Ако живеете био, вече може и да умрете био – в ковчег от био бамбук или бързоразграждаща се пластмаса, а върху  гроба ви може да бъде засадено дърво по ваш избор. Зелени докрай!

Източници: Евростат; Гергана Кабаиванова; organic-world.net; Philosophie Magazine. И други имаше, ама ги забравих вече…

Как да сготвим миди карбонара?

Мидите са сред най-обичаните морски дарове, бла-бла-бла… Нали не мислите, че ще ви обяснявам сега за мидите? Да не губим ценно време!

Начини да ги сготвим – валяло, а в българската кухня вариациите горе-долу се изчерпват с “миди с ориз” и “миди натюр”. Веднага ще поправим тази несправедливост!

Тази рецепта ми попадна на френски, преди това да съм готвила миди веднъж, най-много дваж и резултатът беше плачевен. Този път станаха божествени! Та ето:

Какво ви трябва?

1 кг миди

1 морков

3-4 скилидки чесън

100-200 г бекон на лентички или друг колбас (хубаво е да си има мазнинка)

200 г готварска сметана

2-3 глътки бяло вино

Щипка девесил, щипка босилек и… май това е.

Ама какво да ги правим сега?

IMG_20160818_181303

Първо трябва да си почистите мидите, да ги остържете с нож, ако се налага, да им махнете „мустаците”(този термин и за мен бе новост, така наричат тези като малки връвчици, с които се захващат за камънаците) и да ги изплакнете, ама много хубаво, ако трябва през няколко води да ги прекарате, че да не хрупате пясък после. Ако много ви се отварят, гадините, или са се счупили, изхвърлете ги – да ви е мирна главата.

IMG_20160818_181943

В един тиган пльоскате бекона, без грам допълнителна мазнина.

IMG_20160818_182616

Когато е преминал в бледо-розовата гама, святкате сметаната и разбърквате. Оставяте да се разтопи и после дърпате от котлона.

IMG_20160818_182942

В дълбока тенджерка с капак запържвате наситнените чесън и морков.

IMG_20160818_183048

Изсипвате мидите, да им правят компания, разбърквате и захлупвате с капак. Никакви води не се добавят.

IMG_20160818_183824

Като видите, че са се отворили и пожълтели, даже малко бият към оранжевко, значи са готови, може да добавите от бялото вино (аз ползвах ром, че нямах вино и пак стана). Подправяте с девесила и босилека, бъркате и оставяте захлЮпенко малко така да поеме.

IMG_20160818_184039 Накрая се излива и това чудо с бекона, разбърквате, захлупвате и готово.

IMG_20160818_184203

Може да си ги сервирате с картофки или някаква салата да им измислите, ама аз реших, че за да ми е по-италианско, трябва да им приспособя малко паста отстрани. Все пак, карбонара, да не се излагаме… Да ви е вкусно!

IMG_20160818_184753

Mission “Cake” – fulfilled!

Yesterday was my son’s first birthday and I’ve been planning on having a nice colorful cake. It turned out that ordering a cake like that was quite pricy in Paris, so I’ve decided I will learn to make it myself. What a self-confidence, right? Fortunately, the birthday wave started about one month ago and I had the oportunity to make several tries which were also quite successful (well, for a beginner of course).

Here’s the first cake I made for a friend…Cake 1

It was quite tasty actually, but obviously the visualisation wasn’t its strength 🙂 The second one was better outside than inside…

DSCN1460

But finally, the most important one turned well – outside and inside! 🙂

cake Winnie the Pooh

Winnie the Pooh birthday cake

Мечо Пух на торта за рожден ден

Торта Мечо Пух

(If you are wondering, the circle in the middle is for the candle and it is supposed to read “Yann 1 year”)

Here are some photos of the process:

DSCN1434

Once I have the cake baked and the different “floors” stuck together, I use butter cream to spread around so that the covering sticks better on the top.

DSCN1436

I buy fondant which comes in different quantities and colors, then roll it out to have the desired shape. DSCN1437 DSCN1438 DSCN1439 DSCN1442

This is the glucose syrup I use to glue the small details to the cake

DSCN1443 DSCN1444

And meanwhile…DSCN1449

DSCN1454

DSCN1447 DSCN1597And one year later…DSCN6836

Яж, храни се и обичай… храната

Този пост е продължение от поредица постове, посветени на впечатленията ми от Китай. Началото е ТУК.

38 40

За храната в Китай може да се говори много, както писах и преди, това е рай за чревооугодниците! По правило заради по-ниския стандарт, за да се наядете плащате в пъти по-малко отколкото в България. Вариантите са много – от близкия супер, през ресторантите, които са на всеки ъгъл и не само ъгъл, до големите западни вериги за джънк или пък заведения, предлагащи екзотична кухня (да се чете: западна).

39 37 36 41

Супермаркетите са като при нас, разликата е, че когато влизаш, откриваш разнообразие от стоки, изглеждащи подозрително или не съвсем апетитно. Човек може да остане с впечатлението, че в супера няма нормална храна или че трябва да я търси, за да я открие. Свиква се и с това… Все пак, ако ви се е дояло нещо “нормално”, доста модерни напоследък са магазини, които предлагат западна храна, консерви, пастети, колбаси, конфитюр, сирена, кисело мляко и какво ли още не. Може да си купите дори лютеница или кьопоолу. Търсете такива места в районите със струпване на чужденци. В големите вериги като Карфур може да откриете доста голямо разнообразие от продукти и цени.

5 20 7

Преминавам към ресторантите. Китайските ресторанти могат условно да се разпределят в няколко категории. Най- разпространени са тези тип „кръчма”, познават се по миризмата още докато сте на отсрещния тротоар. Обикновено са малки, интериорът е по китайски кичозен, обстановката – задушевна, клиентелата – непретенциозна, а храната – мммммм, вкусна! Имайте предвид, че масите могат да не са съвсем чисти, а и често са твърде близо една до друга. Възможно е да попаднете на не съвсем приятни гледки от съседните маси. Меко казано, по-ниско образованите китайци не се славят с култура на хранене. Цените в тези места са най-ниски. Средно едно хранене може да ви излезе между 10 и 20 юана (основно + ориз). Оризът се сервира в отделна купичка и се приема за нещо задължително (като хляба при нас).

Следващата категория бих определила като „средностатистически”. Това са малко по-големи ресторанти, където може да се отиде в компания, масите обикновено са кръгли и имат допълнителна поставка по средата, която се върти. Обстановката е една идея по-изискана, сервитьорките са облечени в униформи и изглежда по-чисто. Когато се ходи в компания на ресторант, обикновено всички получават меню и могат да изберат определено ястие, но в крайна сметка храната се сервира в средата на масата и всеки може да опита от всичко. Това си има и добрите, и лошите страни. Например, за мен недостатък е това, че в голяма част от китайските блюда фигурира лук, праз или други зелени съставки, които аз не ям. Така, когато си поръчам едно ястие, в което няма лук и трябва да го разделя с още 5-6 души, шансът на масата да има друго ястие без лук клони към 0 и в крайна сметка се налага да наблягам на ориза, за да се заситя. Друг недостатък е, че често китайците посягат с клечки към основните ястия, а не си сервират с лъжица в чинията и се получава доста нехигиеничното явление „обмен на лиги”. Все пак, ако сте в международна компания и помолите да ви донесат лъжици към ястията, може да минете и без това.

Последната категория, която на мен ми е известна е „тежката артилерия”. В най-общия случай това са ресторанти в хотели или в търговски центрове, където се провеждат бизнес срещи, приеми, мероприятия, включващи присъствието на чужденци и т.н. гранд събития. Ако ви се случи да посетите такъв ресторант, няма нужда да си носите вилица и въобще, няма нужда нищо да правите, защото ще има около 10-тина млади и красиви китайки, облечени в традиционната китайска рокля ципао, които ще обслужват само вашата маса. В някои хотели от по-нисък клас това е спестено и е заменено от т.нар. „шведска маса”, на която присъстват както китайски, така и западни специалитети. Красивите китайки тук само отсервират.

8 10 4

При всички положения, където и да се намирате и колкото и луксозна да е обстановката, наличието на китайци на масата изключва снобарството и ще се чувствате уютно.Разбира се, говорим в общия случай, когато сте сред нормални китайци, а не новоизлюпили се богаташи и техните „придворни”. Такива има доста и тъй като поради големи финансови възможности имат шанса да обикалят света, някой път решават, че са нещо повече от останалите и започват да вирят нос. Аз лично съм виждала такива хора, без значение от пола – парвенющината си личи отдалеч. Не само мое наблюдение е наличието на хора в Китай, които твърде много наблягат на материалното и очевидното. Разбира се, това е интернационална болест, но като че ли при тях тепърва тя набира стремителна скорост. Много са бързо забогателите бизнесмени и желанието да покажат състоянието си очевидно не се счита за порок. Понякога си мисля, че тези хора не осъзнават какво се случва извън тяхната среда или просто не искат да го осъзнават и си затварят очите. Ставаш сутрин в широкия си, климатизиран и ароматизиран апартамент, обличаш красиви дрехи, качваш се в лимузината си, където те чака личен шофьор и отиваш да вършиш каквото там вършиш през деня на още по-климатизирано и ароматизирано място и животът ти минава по този лъскав начин, без да знаеш дори колко струва купичка ориз. Доколкото знам, обаче, тенденцията е богатите хора да искат да живеят извън Китай или поне такава е статистиката от последните няколко години. Броят на подалите за чужди визи богати китайци е нараснал значително, все повече китайци изпращат децата си на скъпо обучение в Европа или САЩ.

23

Но да се върнем на храната. Извън тези три категории ресторанти съществува и една друга категория – уличните лафки. Те са абсолютно навсякъде и не се нуждаят от допълнително описание. Чужденците обикновено са скептично настроени към такъв вид угощения, но бързо привикват и осъзнават, че всъщност не са чак толкова зле.

33 32 30

През деня може да си купите плодове, сладкиши или тестени изделия, вечер е време за барбекю или нещо по-така. На някое оживено място се появява китаец на колело с ремарке, отваря ремаркето, в което централно е поставена газова бутилка, на нея се слага метална плоча, която служи за тиган и от останалата част на ремаркето се вадят и разпределят контейнери с различни видове меса, зеленчуци, калмари, гъби и др., нанизани на клечка. Клиентите се струпват около бързо заформилата се лафка и избират по няколко клечки, които дават на шеф-готвача. Той от своя страна ги мята на плочата-тиган, плисва малко олио, поръсва с някакви тайнствени подправки и след няколко минути ви дава готовото „блюдо”. Може да ви го сложи и в кутия за вкъщи. Често с готвача пътува още един човек (обикновено жена му), който отговаря за счетоводството и други важни дейности.

26 25 28 27

Нерядко се среща и онзи китаец с барбекюто, който се занимава с печене най-вече на агнешко, но и други варианти не са изключени. Понякога наоколо са пръснати ниски масички с по 2-3 трикраки стола около тях, на които са седнали китайци с бира, цигари и карти. Това забавление може да продължава до малките часове. Ако приемем, че пренесем тази картина на българска земя, то тя непременно би била озвучена от някоя попфолк мелодия. В Китай попфолк няма, но пък има много поп, който по музикантска стойност си е почти като нашия попфолк. Когато китайците ядат нещо на клечка, обикновено хвърлят клечката на земята. Така по земята се събират купища клечки, които, както легендата мълви, се събират от готвача в края на работния ден и отново се „рециклират” в повторна употреба. Това е и причината някои чужденци да чупят на две клечките, преди да ги хвърлят. Смятам, че китайците нямат нищо против тази „еко” практика, тъй като всичко минава през силна термична обработка и шансът да се пренесат някакви болести е сведен до минимум. Аз лично не вярвам в тази легенда и си свиркам.

29

Следващ вариант на уличен ресторант е т. нар. „малатан”, в превод „люта лафка”. Принципът е същият като на ремаркето с газовата бутилка, но тук нещата се варят в огромна тенджера с люта чорба. И вариантите на клечка са по-различни, за да не се разпаднат в супата. Има отново гъби, оризови спагети, яйца, картофи, разни топчета от месо и тофу… Внимание, супата е много люта и ще ви трябват много носни кърпи, които може да не ви осигурят. Ако ядете на място, изправени, както правят повечето китайци, ще ви дадат метална чиния, обвита в еднократна полиетиленова торбичка. Това се прави, за да не се налага да се мият чинии. Като приключите, оставяте си чинията, човекът, който се грижи за това вади чинията от изцапаната вече торбичка и я пъха в нова, чиста за следващия клиент.

35 34

Не искам да навлизам в подробности за отделните блюда, които могат да се поръчат в Китай, когато се отиде на ресторант, защото според мен всеки трябва да опита различни гозби и да избере сам това, което му харесва. Чужденците обикновено запецваме на 4-5 ястия, които поради някаква причина наподобяват нещо „наше” и ги въртим всеки път. Нормално е, храната е много различна от нашенската и невинаги се приема добре, някои неща дори ще ви се сторят отвратителни на мирис и вкус. С времето може да се осмелите да ги опитате и може дори да свикнете да ги ядете.

19 18

Както и в други източни кухни, в китайската е много важно ястията да са току-що приготвени и все още горещи, когато ги сервират. Ако отивате на гости в китайски дом, много вероятно е домакините да се заемат с готвене след вашето пристигане. Голяма част от блюдата в ресторантите пък идват направо с огъня, на който се готвят. Съществуват заведения, в които може да се хапне „хуогуо” – ‘гореща тенджера’. Масите са с вградена газова инсталация, върху която се слага голяма тенджера с вряща супа и клиентите поръчват от менюто съставките, които биха искали да сварят в нея. Това може да са меса, зеленчуци, гъби, ядки… Ядеш готвейки и готвиш ядейки. Въобще, темата за храната в Китай е неизчерпаема, но аз ще спра дотук, преди да сте направили локва от лиги.

15 14

Продължението четете ТУК