Био мода

Спокойно, днес няма да ви занимавам с дрехи от био картофи, нито пък ще разисквам колко био са били пържолите в прословутия костюм на Лейди Гага. (Абе защо все я намесвам напоследък, уж нищо не ми е направила…?!)

Ще наблегна на няколко неоспорими факта за една тенденция, която от известно време се разраства с пълна сила и няма изгледи скоро да утихне. Защото трябва да се яде, по възможност хубава храна, абе, важно си е, няма какво… Нали казват, че човек е това, което яде. Е, да, не сме точно броколи, домати или пилета, метафорично е казано. На ви сега малко цифри, изпийте едно био кафе, да не заспите случайно:

  • 43,7 милиона хектара обработваеми площи от 1,4 милиарда на планетата се експлоатират като био.
  • В Китай, страната-първенец по замърсяване на храните, био пазарът е скочил от 0,37 % през 2007 г. до 2 % през 2015 г.
  • Европа и САЩ консумират 90 % от световната био продукция.
  • био храните са средно с 47 % по-скъпи.
  • Според Европейския регламент, разликата между птицеферма, където се отглеждат кокошки  „клетъчно отглеждане” и такава, класифицирана като био е, че от 13 кокошки на квадратен метър, гъстотата им спада до 6. Кокошките „свободно отглеждане на открито” също са с такава гъстота, но имат достъп до открити площи, където на кокошка трябва да се падат поне по 4 кв. м. зелена площ.
  • Във Франция, само за последната година, броят на био производителите е скочил с 10 %, което означава, че в първите 6 месеца на 2016 г., всеки ден са били сертифицирани по 21 био ферми.
  • Отново там, през 2012 г. са били дадени био сертификати на 663 птицеферми и 175 кланици, което не предоставя никаква гаранция върху условията на клане на животните.
  • Европейските лога „Bio” и „AB” обозначават, че продуктът трябва да съдържа поне 95 % земеделска култура био и позволяват до 0,9 % съдържание на ГМО.
  • След анализ на 240 различни проучвания, сравняващи био и конвенционалните храни, учените от университета Станфорд са открили през 2012 г., че био продукцията има малко влияние върху здравето.
  • Според Евростат, в България началото на био земеделието е през 1990-те, а някъде в средата на първото десетилетие от новия век, страната ни е развила национален план за действие в посока развитието му. Въпреки това, делът на био производството спрямо цялото производство продължава да е сред най-ниските за ЕС  (около 1 %, вж. таблицата).

%d0%b1%d0%b8%d0%be-%d0%bb%d0%be%d0%b3%d0%b8%d0%ba%d0%b0

  • По думите на Гергана Кабаиванова, основател на LocalFood.bg, в България, а и в световен мащаб, доверието на клиентите се измества от сертификата към лицето, т.е. все по-важно е производителите да поддържат директен контакт с клиентите си. Контролът върху био продуктите в цял свят е оспорван, някои дори предричат скорошен край на биосертификацията, защото анализирането и проследяването ѝ предразполага към корупционни практики. Бъдещето е във фермерските пазари.
  • От Шведския институт за проучване на околната среда са изчислили с помощта на семейство доброволци, че след две седмици консумация изключително на био храни, нивото на пестициди в тялото значително намалява.
  • Учени от университета в Ню Касъл пък са доказали, че био млякото и био месото съдържат с 50 % повече мастни киселини Омега 3.
  • Ако живеете био, вече може и да умрете био – в ковчег от био бамбук или бързоразграждаща се пластмаса, а върху  гроба ви може да бъде засадено дърво по ваш избор. Зелени докрай!

Източници: Евростат; Гергана Кабаиванова; organic-world.net; Philosophie Magazine. И други имаше, ама ги забравих вече…

Как да сготвим миди карбонара?

Мидите са сред най-обичаните морски дарове, бла-бла-бла… Нали не мислите, че ще ви обяснявам сега за мидите? Да не губим ценно време!

Начини да ги сготвим – валяло, а в българската кухня вариациите горе-долу се изчерпват с “миди с ориз” и “миди натюр”. Веднага ще поправим тази несправедливост!

Тази рецепта ми попадна на френски, преди това да съм готвила миди веднъж, най-много дваж и резултатът беше плачевен. Този път станаха божествени! Та ето:

Какво ви трябва?

1 кг миди

1 морков

3-4 скилидки чесън

100-200 г бекон на лентички или друг колбас (хубаво е да си има мазнинка)

200 г готварска сметана

2-3 глътки бяло вино

Щипка девесил, щипка босилек и… май това е.

Ама какво да ги правим сега?

IMG_20160818_181303

Първо трябва да си почистите мидите, да ги остържете с нож, ако се налага, да им махнете „мустаците”(този термин и за мен бе новост, така наричат тези като малки връвчици, с които се захващат за камънаците) и да ги изплакнете, ама много хубаво, ако трябва през няколко води да ги прекарате, че да не хрупате пясък после. Ако много ви се отварят, гадините, или са се счупили, изхвърлете ги – да ви е мирна главата.

IMG_20160818_181943

В един тиган пльоскате бекона, без грам допълнителна мазнина.

IMG_20160818_182616

Когато е преминал в бледо-розовата гама, святкате сметаната и разбърквате. Оставяте да се разтопи и после дърпате от котлона.

IMG_20160818_182942

В дълбока тенджерка с капак запържвате наситнените чесън и морков.

IMG_20160818_183048

Изсипвате мидите, да им правят компания, разбърквате и захлупвате с капак. Никакви води не се добавят.

IMG_20160818_183824

Като видите, че са се отворили и пожълтели, даже малко бият към оранжевко, значи са готови, може да добавите от бялото вино (аз ползвах ром, че нямах вино и пак стана). Подправяте с девесила и босилека, бъркате и оставяте захлЮпенко малко така да поеме.

IMG_20160818_184039 Накрая се излива и това чудо с бекона, разбърквате, захлупвате и готово.

IMG_20160818_184203

Може да си ги сервирате с картофки или някаква салата да им измислите, ама аз реших, че за да ми е по-италианско, трябва да им приспособя малко паста отстрани. Все пак, карбонара, да не се излагаме… Да ви е вкусно!

IMG_20160818_184753

Mission “Cake” – fulfilled!

Yesterday was my son’s first birthday and I’ve been planning on having a nice colorful cake. It turned out that ordering a cake like that was quite pricy in Paris, so I’ve decided I will learn to make it myself. What a self-confidence, right? Fortunately, the birthday wave started about one month ago and I had the oportunity to make several tries which were also quite successful (well, for a beginner of course).

Here’s the first cake I made for a friend…Cake 1

It was quite tasty actually, but obviously the visualisation wasn’t its strength 🙂 The second one was better outside than inside…

DSCN1460

But finally, the most important one turned well – outside and inside! 🙂

cake Winnie the Pooh

Winnie the Pooh birthday cake

Мечо Пух на торта за рожден ден

Торта Мечо Пух

(If you are wondering, the circle in the middle is for the candle and it is supposed to read “Yann 1 year”)

Here are some photos of the process:

DSCN1434

Once I have the cake baked and the different “floors” stuck together, I use butter cream to spread around so that the covering sticks better on the top.

DSCN1436

I buy fondant which comes in different quantities and colors, then roll it out to have the desired shape. DSCN1437 DSCN1438 DSCN1439 DSCN1442

This is the glucose syrup I use to glue the small details to the cake

DSCN1443 DSCN1444

And meanwhile…DSCN1449

DSCN1454

DSCN1447 DSCN1597And one year later…DSCN6836

The good restaurant

What is a good restaurant? Is it that expensive one where you celebrate the anniversary with your beloved? Or is it the one you’re going to eat at your lunch break every day? How important is the place and what matters the most – the atmosphere, the price, the speed,  the people or the food?

In my opinion the most important component is the cook. He/she is that secret ingredient that can make people come again and wait the queue in front of the doors. Once I’ve been told a story about the greatest restaurant on the seaside in Bulgaria, a friend of mine was trying to look for it and he said he was following all the directions he was given, but when he arrived the place looked nothing like a great restaurant – it was closer to a garage with some 5 tables inside, nothing special. Anyways, once he was there he wanted to try something (as he was really hungry) so he sat down and ordered. By his words, it was one of the best dishes he’d ever eaten. That proves it – if you have a good cook, you can make the place work and people talk, no matter what.


I have been in some great restaurants while I’ve traveled around the world, but there are places I will always return to just for the good food. I’d like to tell you about one of these places, it’s located in a city on the North-East of Paris, called Laon. The cook is impeccable, seriously. The lunch menu costs 11.90 euros and the owner/waiter doesn’t push you to choose something in particular (as they always do). And they make the most delicious sauce for fish, mmm… I know you can’t judge by the looks, but please accept these photos as a demonstration of the skills of that cook:

Here’s the address if by any chance you’re passing trough Laon:

Restaurant “La Pierre à Clous”, 17 rue de la Châtelaine 02000 Laon                               Telephone: 03 23 79 39 39

As for Laon, it’s a cosy historical city with some very nice sites and cute little boutiques. I’m so going there again! 🙂