Ама как така отишла на седмица? А не може ли да е отишла на ден? Или на 5 минути? Трайте, четете и ако ви стане смешно, да знаете, че е от хормонален дисбаланс, няма нищо общо с тази статия (която е написана отдавна, но по неведома за мен и, респективно, вас причина прашасваше, изоставена и онеправдана).
Да обясня, че тук съм се напрегнала да фокусирам дамата с веещото се пончо ли е, рокля ли е – представа нямам, но много хубаво се вееше, а тя постоянно мърдаше, тия хора като знаят, че ги снимат, да вземат да постоят неподвижно ли…?
Напоследък ми беше толкова комфортно без мода… Не знам какво ме прихвана да се ровя пак в тенденциите, сякаш си нямам друга работа. Реших, че най-лесният и егоистичен начин да актуализирам информацията е като намина покрай някое от дефилетата за Пролет 2017, така и така си ходя периодично до тези места в Париж, хем и малко полезна работа да свърша.
Отварям да проверя къде и кога са ревютата и какво виждат очите ми – в графика има изписани дизайнерите, времето, но не и мястото на ревютата. Шок и ужас! Колко време съм спала и кога съм изпуснала момента, в който се е случила тази жестокост към нищо неподозиращия моден фен в отпуск по майчинство?
Мдам, явно на хорицата им е писнало от целия цирк, от напразния сеирлък и от тълпите и са решили всичко вече да си е с покани, както си му е редът, да не се вдига излишен шум – който разбрал – разбрал. А, ето! Моят любимец Ели Сааб е в неделя от 15 часа. „Място: Вижте поканата”. Добре, че всяка година ги прави в парка Тюйлери, в нещо като временни шатри, една бърза разходка и ще съм в крак с новостите.
Какво стана, уж тръгнах навреме, а след като се въртях в търсене на паркомясто, станало 16 часа. Вече псувах наум, когато се оказа, че нищо не съм изтървала, защото като вървях към парка, по тротоарите все повече се носеха крехки мадами, издокарани в ефирни и крайно несъобразени с метеорологичните условия одежди. Пощраках с верния дядов „ФЕД”, имах останали няколко кадъра до края на филма, поразходих се натам-насам и като цяло се информирах.
– Пьенооо, къдей тоя парк Тюйлъри, ма? – Аз ут толкуз дървета никъв парк ни виждам.
Това, че мястото на ревюто не беше широко разтръбено изобщо не означаваше, че нямаше хора. Първо, всичките туристи бяха се накачулили по всевъзможни огради, стъпала и почти висяха от дърветата, снимайки този парад на суетата и недоумявайки защо, за бога, истеричното множество от фотографи, блогъри и просто комплексари тича напред-назад, пищи и снима в захлас някакви странни и никому неизвестни личности, облечени като на карнавал в лудницата. Усмивки, подигравки, шегувки – все неща, на които хората от модния бизнес гледат с насмешливо снисхождение. Блогърите по старому си бяха там, всички хора, които са искали да отидат, са отишли, независимо от това, че мястото на ревюто е „тайна”. Лошо впечатление ми направи това, че имаше адски нацупени жени, които гледаха с бялото на окото си. Не разбирах причината за обидата им, но чак ми ставаше неудобно, че съм понечила да насоча взор към тях. Уж красиви, видимо богати, а същевременно недоволни и нещастни в излъчването си. Жал да ти стане!
Много забавно беше, когато се появиха Кендал Дженър и Джиджи Хадид, така, горе-долу през 2 години най-желаното име се сменя с нещо по-екстравагантно като звучене и напълно повтарящо предишното като излъчване. „Момичетата на момента” задължително трябва да са синеоки, за предпочитане руси, с леко болно излъчване и променливо сладникави. А забавно беше, защото както си вървиш спокойно по тротоара, изведнъж срещу теб се задава една тълпа хора в черно, които силно напомнят рояк пчели в поведението и движението си, а и по начина, по който звучат. Първо е плахо, тихо, прокрадват се да хванат най-добрия кадър, който след това ще ги „храни” цяла седмица, после, когато вече и останалите са разбрали коя е „звездата”, се стига до откровено бутане, бягане и подвикване с цел да се възползват колкото се може повече от известността на въпросната личност. И накрая роякът, задоволен или не съвсем, се разпръсква в очакване на следващата жертва.
Разбира се, както всеки път, имаше и от онези накипрени, никому неизвестни момичета, които идват на групички или поне по две, изглеждат екстравагантно и веднага се набиват на очи, обикновено от главата до петите са в актуални тенденции или такива, измислени от тях самите и просто търсещи атракция, поле за изява или най-елементарното, внимание. Къде по-добре да оценят модните ти напъни, ако не там?
Випуск 2017 в аванс
Определено обаче най-голяма сензация предизвикаха тези двайсеина „моделки”, всичките до една френскоговорящи, които се появиха едновременно, облечени в семпли дрехи (както се изрази една приятелка в последствие, като от бал през комунизма), застанаха в една линия и просто позираха, мълчаливо и тържествено. Вероятно мнозина са помислили, че имат нещо общо с колекцията на Ели Сааб, но всъщност нямаха. По мои лични предположения става дума за поредна пиар кампания на някоя масова марка, хич няма да си мръдна и пръста, за да науча коя. Може марката и да не е масова, но със сигурност бяха се насочили към тази целева група, опитваха да наложат подсъзнателно на публиката някакви трендове, вероятно дори са успели… След общите снимки, се разпръснаха и всеки фотограф си грабна по една да си я щрака на воля.
Аз си харесах мацката в бордо, много красива ми се стори и реших и аз да си открадна от нея. После като се разходих, видях, че новост е някаква огромна шатра, превърната в ексклузивен „мол”, до който достъп имаха само хора с пропуск, предполагам, някакви, свързани със Седмицата, купувачи, журналисти, редовни клиенти. Трикове ни вкарват – колкото по-ексклузивно, толкова по-желано. Явно Парижката община е решила максимално да се възползва от модната фиеста и да докара допълнително някой и друг доход. Кога, ако не сега?
Седмицата на модата е и време за срещи на инакомислещи от всякакво естество
След гюрултията в Тюйлери, много от хубавите дами и господа се изсипаха на улица Сен Оноре, където се намира голямо количество магазини за скъпи облекла и аксесоари, на всичкото отгоре много от тях бяха затворени и допускаха само някои клиенти, не разбрах на какъв принцип. Отвън изглеждаше сякаш се разпродават уникални и единствени по рода си артикули. Да, да, те всички така казват. Видях страхотно облечени хора, много мода, тази атмосфера няма как да я усетиш по друго време на годината – концентрацията на интересни визуални комбинации, стил, креативност и не на последно място – шантави личности – е най-голяма по време на Седмицата на модата.
Така че като цяло съм доволна от това си преживяване, макар и мимолетно. А и, друго си е, да знам, че най-вървежният цвят за тази есен е пепел от рози… Вече ще мога спокойно да си лягам и да се будя сутрин.
zuramode.wordpress.com 