Отишла Цура на седмица на модата

Ама как така отишла на седмица? А не може ли да е отишла на ден? Или на 5 минути? Трайте, четете и ако ви стане смешно, да знаете, че е от хормонален дисбаланс, няма нищо общо с тази статия (която е написана отдавна, но по неведома за мен и, респективно, вас причина прашасваше, изоставена и онеправдана).

0034_31a000175710034

Да обясня, че тук съм се напрегнала да фокусирам дамата с веещото се пончо ли е, рокля ли е – представа нямам, но много хубаво се вееше, а тя постоянно мърдаше, тия хора като знаят, че ги снимат, да вземат да постоят неподвижно ли…?

Напоследък ми беше толкова комфортно без мода… Не знам какво ме прихвана да се ровя пак в тенденциите, сякаш си нямам друга работа. Реших, че най-лесният и егоистичен начин да актуализирам информацията е като намина покрай някое от дефилетата за Пролет 2017, така и така си ходя периодично до тези места в Париж, хем и малко полезна работа да свърша.

Отварям да проверя къде и кога са ревютата и какво виждат очите ми – в графика има изписани дизайнерите, времето, но не и мястото на ревютата. Шок и ужас! Колко време съм спала и кога съм изпуснала момента, в който се е случила тази жестокост към нищо неподозиращия моден фен в отпуск по майчинство?

Мдам, явно на хорицата им е писнало от целия цирк, от напразния сеирлък и от тълпите и са решили всичко вече да си е с покани, както си му е редът, да не се вдига излишен шум – който разбрал – разбрал. А, ето! Моят любимец Ели Сааб е в неделя от 15 часа. „Място: Вижте поканата”. Добре, че всяка година ги прави в парка Тюйлери, в нещо като временни шатри, една бърза разходка и ще съм в крак с новостите.

Какво стана, уж тръгнах навреме, а след като се въртях в търсене на паркомясто, станало 16 часа. Вече псувах наум, когато се оказа, че нищо не съм изтървала, защото като вървях към парка, по тротоарите все повече се носеха крехки мадами, издокарани в ефирни и крайно несъобразени с метеорологичните условия одежди. Пощраках с верния дядов „ФЕД”, имах останали няколко кадъра до края на филма, поразходих се натам-насам и като цяло се информирах.

0031_28a000175710031

– Пьенооо, къдей тоя парк Тюйлъри, ма? – Аз ут толкуз дървета никъв парк ни виждам.

Това, че мястото на ревюто не беше широко разтръбено изобщо не означаваше, че нямаше хора. Първо, всичките туристи бяха се накачулили по всевъзможни огради, стъпала и почти висяха от дърветата, снимайки този парад на суетата и недоумявайки защо, за бога, истеричното множество от фотографи, блогъри и просто комплексари тича напред-назад, пищи и снима в захлас някакви странни и никому неизвестни личности, облечени като на карнавал в лудницата. Усмивки, подигравки, шегувки – все неща, на които хората от модния бизнес гледат с насмешливо снисхождение. Блогърите по старому си бяха там, всички хора, които са искали да отидат, са отишли, независимо от това, че мястото на ревюто е „тайна”. Лошо впечатление ми направи това, че имаше адски нацупени жени, които гледаха с бялото на окото си. Не разбирах причината за обидата им, но чак ми ставаше неудобно, че съм понечила да насоча взор към тях. Уж красиви, видимо богати, а същевременно недоволни и нещастни в излъчването си. Жал да ти стане!

Много забавно беше, когато се появиха Кендал Дженър и Джиджи Хадид, така, горе-долу през 2 години най-желаното име се сменя с нещо по-екстравагантно като звучене и напълно повтарящо предишното като излъчване. „Момичетата на момента” задължително трябва да са синеоки, за предпочитане руси, с леко болно излъчване и променливо сладникави. А забавно беше, защото както си вървиш спокойно по тротоара, изведнъж срещу теб се задава една тълпа хора в черно, които силно напомнят рояк пчели в поведението и движението си, а и по начина, по който звучат. Първо е плахо, тихо, прокрадват се да хванат най-добрия кадър, който след това ще ги „храни” цяла седмица, после, когато вече и останалите са разбрали коя е „звездата”, се стига до откровено бутане, бягане и подвикване с цел да се възползват колкото се може повече от известността на въпросната личност. И накрая роякът, задоволен или не съвсем, се разпръсква в очакване на следващата жертва.

Разбира се, както всеки път, имаше и от онези накипрени, никому неизвестни момичета, които идват на групички или поне по две, изглеждат екстравагантно и веднага се набиват на очи, обикновено от главата до петите са в актуални тенденции или такива, измислени от тях самите и просто търсещи атракция, поле за изява или най-елементарното, внимание. Къде по-добре да оценят модните ти напъни, ако не там?

0037_34a000175710037

Випуск 2017 в аванс

Определено обаче най-голяма сензация предизвикаха тези двайсеина „моделки”, всичките до една френскоговорящи, които се появиха едновременно, облечени в семпли дрехи (както се изрази една приятелка в последствие, като от бал през комунизма), застанаха в една линия и просто позираха, мълчаливо и тържествено. Вероятно мнозина са помислили, че имат нещо общо с колекцията на Ели Сааб, но всъщност нямаха. По мои лични предположения става дума за поредна пиар кампания на някоя масова марка, хич няма да си мръдна и пръста, за да науча коя. Може марката и да не е масова, но със сигурност бяха се насочили към тази целева група, опитваха да наложат подсъзнателно на публиката някакви трендове, вероятно дори са успели… След общите снимки, се разпръснаха и всеки фотограф си грабна по една да си я щрака на воля.

0039_36a000175710039

Аз си харесах мацката в бордо, много красива ми се стори и реших и аз да си открадна от нея. После като се разходих, видях, че новост е някаква огромна шатра, превърната в ексклузивен „мол”, до който достъп имаха само хора с пропуск, предполагам, някакви, свързани със Седмицата, купувачи, журналисти, редовни клиенти. Трикове ни вкарват – колкото по-ексклузивно, толкова по-желано. Явно Парижката община е решила максимално да се възползва от модната фиеста и да докара допълнително някой и друг доход. Кога, ако не сега?

0036_33a000175710036

Седмицата на модата е и време за срещи на инакомислещи от всякакво естество

След гюрултията в Тюйлери, много от хубавите дами и господа се изсипаха на улица Сен Оноре, където се намира голямо количество магазини за скъпи облекла и аксесоари, на всичкото отгоре много от тях бяха затворени и допускаха само някои клиенти, не разбрах на какъв принцип. Отвън изглеждаше сякаш се разпродават уникални и единствени по рода си артикули. Да, да, те всички така казват. Видях страхотно облечени хора, много мода, тази атмосфера няма как да я усетиш по друго време на годината – концентрацията на интересни визуални комбинации, стил, креативност и не на последно място – шантави личности – е най-голяма по време на Седмицата на модата.

Така че като цяло съм доволна от това си преживяване, макар и мимолетно. А и, друго си е, да знам, че най-вървежният цвят за тази есен е пепел от рози… Вече ще мога спокойно да си лягам и да се будя сутрин.

 

 

Advertisements

Субективният поглед на обектива ми към Седмицата на модата в Париж

Paris_Fashion_Week_Girl_Dress_Black&White_Vintage_Glasses_Tuileries_September_2014_Spring_2015

Какво да кажа в своя защита – апаратът е на дядо ми и още не съм овладяла напълно фокуса в движение. Иначе, продължавам да мисля, че има нещо чаровно в това да не ти се получи съвсем, особено когато става въпрос за лентов апарат…

Giovana_Bataglia_Street_Paris_Fashion_Week_September_2014

Black&White_Lady_Blond_Paris_Fashion_Week_Crazy_Sunglasses

Beauty_Paris_Fashion_Week_September_2014_Spring_2015Asian_ladies_Paris_Fashion_WeekAnna_Dello_Russo_Paris_Fashion_Week_After_Nina_Ricci_Spring_2015 Nina_RicciWhite_lady_Paris_Fashion_Week

Emmanuelle_Alt_Walking_On_BackgroundThe_Look_Paris_Fashion_Week_Blue_Hair_GirlCNV000017CNV000016

Ян среща модата / Yann meets fashion

(English version below)

Днес ходих да се видя с моите “стари приятелки” – коконите. Хубаво беше – приятно време, седиш си в парка на спокойствие в едно зелено столче, малкият Ян обикаля наоколо и напряга фотографите допълнително, камари красиви хора минават покрай теб… Направих няколко кадъра с лентовия фотоапарат и сега нетърпението в мен расте с всяка секунда. Тръпна в очакване да промия лентата и да видя дали нещо е излязло. Нещо, което дигиталните камери не могат да ни дадат, факт.

I went today to meet with my “old friends” – the fashionistas. Felt good – nice weather, sitting in the park relaxed in a green chair, little Yann walking around and adding pressure on photographers, loads of beautiful people passing by… I took some shots with my film camera and now the excitement is growing in me every second. I am eager to wash it and see if there’s something good. You can’t have that with a digital camera, it’s a fact. Baby Yann talking to photographer DSCN3573 Who said babies don't understand fashion? - They have the same trousers! I did!

За грешките и няколко идеи за визия на работното място

Всички грешим. Понякога грешките в избора на облекло се оказват доста по-сериозни отколкото сме си представяли. Както е в случая на учителката от София, за която всички говорят след откриването на новата учебна година. Малко по-несериозно отношение към външния вид може да доведе до голям медиен панаир, дискомфорт на работното място, клюки и какво ли още не… Затова, не подценявайте какво носите на работа, а и въобще – мислете добре, преди да се облечете. Мислете за това къде отивате, с какви хора ще се срещнете, дали има вероятност да ви снимат, какво впечатление искате да оставите.

Но нека се спрем на външния вид на учителката. Къде са грешките в избора й и какво още можеше да се направи?

Това е снимката, която предизвика вълна от коментари и мнения, някои от които доста вулгарни. Да си го кажем направо, момичето е секси и това няма как да остане незабелязано – щедри пропорции, дълги крака, красиво лице – всичко си има. Ако се вгледаме в детайлите, обувките са закрити, не много високи, полата е черна, с добра дължина (принципно трябва да е 4 пръста над коляното, но при нея е простимо, заради дългите крака), закрито деколте нагоре – уж всичко е наред. Кое тогава не е наред? – Ами всичко е много впито в нея, което само по себе си не е проблем, ако не беше комбинирано с открити рамене и пусната дълга коса. Ако се абстрахираме от повода, роклята е една страхотна находка и би се вписвала прекрасно в едно вечерно излизане. Първо, е с висока талия, която визуално издължава краката, а черният цвят ги прави и по-стройни. По-светлата горна част визуално увеличава обема на и без това пълното й деколте. Създава се усещането, че нещата аха-аха ще излязат от контрол. И бежово, о, велико бежово, което е магнит за мъжете! Това си е като втора кожа, все едно си гола.

В тази ситуация, с тази рокля само едно нещо би поправило несъответствията и това е сако. Дори не е задължително да е черно, можеше да е в някакъв друг, пастелен цвят. Ще кажете, момичето е младо, нека да не я превръщаме в скучна лелка на 28 години! Добре, ако искаме да избегнем сакото, тогава горната част на роклята й би трябвало да е поне с някакви ръкавчета и да не е така прилепнала към бюста. Можеше косата да е прибрана, като не е изобщо задължително да е на кок. Въобще, варианти много, но явно тя самата се харесва така и вероятно е подценила сексапила си. Или пък просто не е очаквала, че чак такъв фурор ще предизвика.

Каквото и да си говорим, хубавото си е хубаво и колкото и да се опитваме да прикрием сексапила, той няма да остане незабелязан и дори много строго официално да беше облечена тази дама, пак щеше да се намери някой да каже „ех, каква секси учителка”, след което върху нея да се излее цялата хорска завист. Дано по-бързо забрави за случката и следващия път да отдели повечко време пред огледалото. В крайна сметка, всяко чудо трае три дни.

И като съм подхванала темата за работното облекло, извадих от блогърското пространство снимки на прекрасни дами, облечени като за работа и ще дам своята лична оценка за облеклото им, без да имам претенцията да съм експерт. Разбира се, както вече съм споменавала, естеството на работа също е определящо за облеклото, но да речем, че се придържаме по-скоро към строгия офис стил. Избирала съм визиите по критерия нескучност. От там нататък всичко е въпрос на вкус и предпочитания.

Тук единственото смущаващо нещо са сандалите, тъй като обувки с открити пръсти не се считат за уместни на работното място, но аз й го прощавам, защото пък всичко останало е много премерено и ненатрапчиво.

Нямам забележки. Обеците, които може да ви се сторят твърде големи, са си точно на мястото, за да има все пак някакъв по-интересен елемент в облеклото. Червеното червило е много ефектно, особено ако работи с мъже. Повечето мъже нямат навика да анализират детайлите в облеклото на жените, по-скоро възприемат цялостно визията и решават дали им харесва или не. Просто защото тях не ги интересува от къде една жена си е купила бижуто/чантата/обувките/червилото и т.н.

Тук сандалите наистина идват в повече. Дори за семплата горна част. Мое мнение.

Ефектен вариант за есента. Много добро решение е палтото да е в някакъв интересен цвят и да се комбинира с нещо по-семпло. Така не умирате от скука в обичайното черно или сиво докато отивате на работа, но и не се набивате на очи в офиса, понеже се предполага, че ще свалите палтото си като пристигнете. Ето още един подобен вариант.

Тук забележките ми са само към сандалите. Представям си същото съчетание с ботуш или бота и ми се струва, че би било по-добре. Още повече, че вече има едно нещо, върху което е акцентирано, а именно чантата.

Още един изпипан аутфит. Да се чудиш за какво да се хванеш. Ами няма!

Тази мацка ми е попадала на живо и е много висока и красива, и въпреки това винаги е на убийствено високи токове. Просто това е стилът й. Тук, предполагам, ще се съгласите с мен, че визията е твърде крещяща за работното място и трябва да се поизчисти откъм цвят, но иначе съчетанието е добро. Ето я пак в нещо по-изчистено, но въпреки това ефектно:

Много симпатично решение, но този Мики Маус… Дано да не отива на работа така, освен ако не работи в някое аниматорско студио. Или в модната индустрия. Там почти всичко е позволено.

На тази дама й личи, че не носи поли по принцип. Има нещо грубовато в цялата работа, но иначе комбинацията е добра.

Безупречно.

И това.

Това също.

Тук бихме могли да се хванем за обувките, но те не се натрапват колкото полата. И все пак, понеже нямаме някакви цветови акценти, според мен, се е получило доста приятно. Тениската вкарва малко по-спортен елемент и успява да допринесе за цялостното небрежно-елегантно излъчване.

Тук също нямам забележки, може би единствено това, че всички материи лъщят ми идва малко в повече, но поне не е натрапчиво.

Още една перфектна работеща лейди.

Джована Баталия се занимава с модна журналистика, затова може да си позволи да е малко по-разкрепостена в решенията си и все пак не е излязла твърде далеч от границите на разумното.

Ами, толкова. Дано да сте почерпили идеи и да сте си набелязали комбинации. Помнете, че каквото и да облечете, то няма да ви направи добри в работата. За пълен успех е необходимо да имате талант и да положите много усилия.

Още по темата: 9-те неща, които всяка бизнес дама трябва да има в гардероба си, Как да достигнем до интервю за работа, 31 прически за модерната работеща жена

Снимки от: 9gag.com, vanessajackman.blogspot.com, thefashiontag.wordpress.com, rebloggy.com, southmoltonststyle.com, ellecanada.com, theclassycubicle.com, pinterest.com, mediterraneanblick.blogspot.com