Купих си модно списание. От най-модните. Сещате се, дето половината списание е реклама, а по-голямата част от останалата половина е някаква пълна боза тип „хороскоп”, „рецепти” и спонсорирани публикации, които ни разказват как да се преборим с целулита и как да бъдем вечно млади, с помощта на кремове и чат-пат някой бабин илач, за да не изглежда съвсем съмнително, нали.
Поразлистих така малко, имаше и една-две интересни статии, впрочем, феминизъм, туй-онуй, да се почувстваш като част от едно цяло, един вид, и да престанеш да се самосъжаляваш, защото на всички жени им се налага да си бръснат краката и да си рисуват очи и на всички им е неудобно на токчета, ама винаги ги възприемат като по-красиви и поддържани (как я мразя тая дума, все едно жената е кола, мамка му!), когато са ги обули. Абе, с две думи, не беше съвсем безполезно четиво.
Очаквах повече да се образовам относно новите тенденции. В един отминал живот бих прекарала три часа в разглеждане на модни блогове и сайтове за улична мода, но предвид липсващото напоследък време, реших да си купя малко и да се сдобия с нещо вече сдъвкано и изплюто. През цялото време обаче едно и също нещо ми махаше от страниците, а именно тази ефирна флорална рокля с воали или без, за предпочитане прозрачна и да се вее колкото се може повече на вятъра. И за да не съм голословна, реших да снимам всички страници, от които ме замеряха тези рокли и успяваха да ме уцелят право в междуочието, да не кажа междуцицието, че ще се приеме зле.
Добреее, разбрах, че някой много държи аудиторията на въпросното списание да се юрне по магазините и да напазарува догоре козметика, дрехи и аксесоари, а после да дегустира супа с кейл, спанак и настъргана лаймова кора в едно от най-хитовите градски заведения, интервюто с шефа на което се разпростира на цели две страници. И по този начин аудиторията да се почувства една идея по-пълноценна.
Ако сте модни жертви, това е без което не можете да минете това лято! Задълже! Ефирна дълга рокля с цветя по нея, да се вее, много е важно!
Аз обаче отказвам да съм жертва и няма да си купя такава. Първо – защото нямам излишни пари за глупости, второ – защото имам достатъчно парцали, а от известно време се опитвам да наложа минимализма в живота си и трето – защото, прощавайте, ама ми се струва адски неудобна и непрактична вещ, макар и мега модерна. Без рокля това лято мога, но без почивка – не! Хайде, със здраве!
В последвалите години се запоявяваха какви ли не модели, олекотеното яке стъпи и на модния подиум и се превърна в равноправен и непоклатим моден атрибут. Повечето големи марки го рехабилитираха и набързо наизмисляха какви ли не причудливи дизайни, десени, апликации… Веднъж на една витрина съзрях такъв тип яке с дигитален принт на животинска козина. Аз го гледам, то ме гледа – наистина си помислих, че пред мен стои дългокосместа шуба, още ме е яд, че не го снимах. По-оригинално и устойчиво просто няма накъде!
Аплодирам технологиите и адмирирам находчивостта и снисходителността на дизайнерите, които позволиха на модните жертви да не треперят в тези и без това депресиращи месеци и да не хващат настинки за щяло и не щяло. Браво!
zuramode.wordpress.com 