Ваня Падалова: Няма случайни неща!

Ваня Падалова е страшно интересен човек, когото срещнах случайно в едно купе на един влак по направление Пловдив-София преди година и нещо. Направи ми впечатление още на перона, имаше най-нормалния поглед от всички наоколо. Без грам поза и претенция. Дори ми стана неудобно, когато се разминахме. После ме намери във влака. Заговорихме се и след като каза, че живее в Китай, можехме спокойно да продължим да говорим на китайски, което не направихме, естествено.

Ваня учи за Китай и китайците, но не просто за видимата страна на нещата, задълбала е в древните китайски философии. Когато я срещнах, беше прясно завършила магистратура Синология (China Studies) в университета в Ханджоу и ѝ предстоеше докторантура по Китайска философия в Сямън. Звучи сложно, но като добавим създалата се невесела ситуация покрай пандемията, нещата стават направо невъзможни, особено в Китай!

И те наистина са такива за Ваня, която по стечение на обстоятелствата се връща в България, но нека не ви разказвам всичко, вижте сами…

Мисля да започна интервюто наобратно този път и да те попитам как си представяш визуално думата „година”?

Представям си я в различни сезони, с много снимки на различни места, с много изкачени планини, реки, езера и различни хора.

А ако кажа „2020-та”?

Ох… Представям си един много красив звезден хаос, който танцува над земята, а ние се чудим как да се напаснем.

Защо избра Китай, откъде дойде интересът към философиите?

 Интересът ми към Китай дойде доста рано, интересувах се от езика и от някои бойни изкуства, но никога не бях си представяла, че реално ще стигна до Китай и че ще остана толкова дълго. Бях учила езика преди да замина и две години се занимавах с тай чи, по-късно и в Китай продължих. Имах много голям интерес към китайската философия и по-точно даоизма. Започнах да чета всички книги, свързани с даоизъм, китайска философия и един ден една приятелка ми каза „защо не кандидатстваш за стипендия за Китай?” Дотогава не знаех, че съществува такава. Вече бях завършила бакалавър във Велико Търново със специалност Международни икономически отношения.

Кандидатствах, но не очаквах изобщо да ме одобрят, не вярвах, че ще имам шанса да отида. През 2014 г. получих стипендия за 4 години, първата от които само за език и 3 години магистратура, въобще не беше проблем, че не бях учила китаистика в България.

Беше ли предвидила с какво би се занимавала след време, завършвайки нещо такова?

Нямах никаква представа с какво ще се занимавам в бъдеще. Мислех, че би било хубаво да преподавам в университет някой ден, но дори и да не стане, мога да работя като преводач или в друга сфера с езика. За хора с китайски има доста опции. Много съм привързана към родния ми край, района около Костенец, така че, ако имам възможност, бих си намерила една малка, спретната къщурка и да правя преводи оттам.

Какво точно представлява магистратурата Синология?

Доста широко понятие е и ние имахме голяма свобода на избор какви предмети да изучаваме – може да е китайска икономика, китайска социология, история, философия… При писането на тезите можехме да си изберем насока и аз си избрах философия.

И ето, че вече си магистър, а си записала и докторантура!

Да, започнах септември 2019-та, още се водя докторант, но от 2020-та нещата са в застой. Всяка година по време на празниците за Китайската нова година се случва най-голямата миграция на хора, обикновено се почива между 2 и 4 седмици и масово се пътува в чужбина, заради което и коронавирусът се разпространи много бързо навсякъде по света. Аз също участвах тази година в този световен миграционен процес и отидох на почивка в Камбоджа, като нямах представа какво се случва и какво ще се случва. Просто мислех, че отивам за 10 дни в Камбоджа. На тръгване си изпуснах полета, може би е било знак. Тръгнах на следващия ден, 19 януари. По-късно получих имейл, че полетът ми за връщане е отменен. Все още мислех, че е нещо временно и реших да мръдна до Тайланд докато отворят границите, тъй като всичките ми вещи останаха в Китай – документи, банкови карти, компютър… В Тайланд останах до 20-ти февруари и стана ясно, че границите няма да се отварят скоро, но никой не знаеше след колко точно време – месец, два… Не очаквах, че ще е повече.

Никой не очакваше!

Чувах прогнози, че цялата година ще бъде затворена и не вярвах, но ето, случи се! Тогава отидох в Турция, където също останах две седмици. Наложи се да си купя зимни дрехи и обувки, тъй като отидох по джапанки и с куфарче, пълно с неща за плаж. Бях в Истанбул и Анкара и останах с впечатление, че в Анкара хората са много по-приветливи и топли.

Как би обяснила даоизма на едно дете на 5 години?

Все си мисля, че на едно дете няма нужда да му го обяснявам, по-скоро то може мен да научи на даоизъм. Децата живеят по много даоистки начин, те са абсолютно естествени, а даоизм означава точно това – да следваш природата си, да бъдеш автентичен. Децата спят, когато им се спи, ядат, когато им се яде, играят, когато им се играе, почиват си, не взимат нищо много насериозно, живеят на момента.

Трябва ли да вярваш във философията, за да я изучаваш? Ти самата вярваш ли?

За да се изучава нещо, не е задължително предварително да вярваш в това, дори е добре да подхождаш с критичност, за да не си пристрастен. Само така се добива обективност. А дали вярвам в това? – споделям голяма част от принципите на философията, но не всички. Трябва да отбележим, че философия и религия са различни неща, а в даоизма са преплетени и религия, и философия, и култура. Някои принципи в тях изглеждат еднакви, но се различават, защото имат различно влияние, различна причина. За мен е важно да се разберат причините зад нещата. Има огромна разлика между религия и културология. Това е и причината християнството в Европа и християнството в Азия или Африка да се различават. Факторът културология не бива да се подценява.

Може ли тогава един западняк да вникне изцяло в източна философия и да я приеме за своя, както би се случило с китаец, например?

Първо трябва да видя един такъв китаец (смеем се). Ние на Запад имаме много романтична представа за китайските религии и философии. Смятаме, че  всеки монах, който се е посветил на тази религия или философия става просветен, а това не е така. Бих казала, че Дао (пътят) не би трябвало да следва националност и принадлежност, но Китай е изиграл вече достатъчно голяма роля в това даоизмът да се свързва най-вече с него. Един западняк може да върви по пътя и да стигне до там, където трябва да стигне, без това да е същият път, който изминава един китаец. Има много ритуали, които азиатците извършват на база културология, а не на база даоизъм.

Има западняци, които искат изцяло да потънат във всичко това, но за тази цел те трябва да изгубят собствената си същност, корените си, което от моите лични наблюдения не е здравословно. Наблюдавала съм го върху други хора и върху мен самата, защото в първите две години следвах такава тенденция, прекарах много месеци в един манастир, където бях под претекст, че правя проучване за тезата си, но основната ми цел беше да бъда в манастира, да бъда погълната изцяло от тази култура, за да я разбера на 100%. Това дойде с голям стрес за мен и тежест на сърцето, защото човек не трябва да си губи корените, тъй като тогава губи и автентичност и няма как да следва Дао.

Китайците работят упорито за това даоизмът да се разпространи извън Китай. Вече са започнали да строят манастири в Европа, Америка, Австралия, все още са далеч от мащабите на будизма, но съдбата им ще е сходна. Когато една религия се пренася на друго място, тя трябва да се напасне към местните културологични особености. Например, в даоизма има доста ритуали, които се извършват с купичка ориз и ароматни пръчици. Такива ритуали няма да са адекватни на българската реалност, например, защото оризът в купичка не е традиционната ни храна, нито пък ароматните пръчици са част от ежедневието ни.

Да, при нас паралелът би бил хляб и свещи.

Същото нещо се е случило и с християнството. Независимо дали в католицизма или православието – имаме много ритуали с хляб и вино, а китайците са обърнали хляба на ориз. И на лингвистично ниво има също подобни несъответствия, при преводи на религиозна литература. Съветът ми към западняците е преди да се потапят в която и да е чужда религия, първо да разучат аспекта културология.

Ходила ли си в Тибет?

Не, защото за чужденци е почти невъзможно да живеят в Тибет, заради политическата ситуация там. В момента е изключително трудно дори за посещение, кандидатства се за виза, минава се задължително през туристическа агенция, плаща се солидна цена и има стриктни условия за престоя там. Впрочем, същото е и за Синдзян. Аз съм била в Кунмин, провинция Юннан. В северните части има райони, които не влизат в границите на Тибет, но реално са тибетски. Там живеят тибетски малцинства, имат си тибетски занаяти, извършват тибетски ритуали.

Колко е важна националната идентичност в един глобално развиващ се свят? Няма ли рано или късно всички народи да се уеднаквим?

Всъщност, аз смятам, че няма как светът да се глобализира до такава степен, че да се уеднаквим, да остане само един език или само една култура, това е невъзможно. Хората не трябва да забравят корените си, защото според мен има причина човек да е роден на определено място и той е носител на някаква идентичност. Същевременно не съм привърженик на патриотарството.

Моята лична философия е, че независимо къде е човек, трябва да дава най-доброто от себе си и да се фокусира върху това как да стане по-добър – без значение от език, националност, култура. Това е единственото, върху което имаме контрол. Вярвам, че във вселената няма случайни неща, няма неразбираем хаос, има един точно очертан път и всичко си върви по него.

Стресът и непрестанната липса на време са сериозна болест за съвременния човек. Може ли даоизмът да ни излекува?

Даоизмът точно затова ме привлича, защото той подчинява човека на природата и нейните закони. Той не трябва да е алчен да трупа пари, вещи, а да се радва на най-малките неща, които са ни подарени – планини, реки, чист въздух, храна. И това трябва да е достатъчно. Но на модерния човек не му е достатъчно. Втурнали сме се да се състезаваме за някакви неща, които реално не са ни потребни, но е станало модерно да са важни, което поражда много стрес. В Китай това се вижда особено силно. Появяват се нови болести, които преди не са съществували.

И все пак, човек трябва да работи, да живее в настоящето, за да оцелее. За да се постигне някакво духовно просветление, трябва първо да си материално осигурен.

Материално осигурен не значи задължително богат. Хората днес по-скоро искат да са богати. Не им е достатъчно да имат храна и подслон, искат по-нов телефон, по-нов компютър, по-нова кола и това преминава границата на човешката природа. За съжаление, в света се получава един модел на свръхконсумация, който пък води до свръхзамърсяване – абсолютно е ненужно, но пък е модерно. И природата си го връща. За щастие, в България забелязвам една много хубава тенденция на млади хора, които се връщат в селата и започват да обработват земя, което е страхотно. Много е важно човек да работи със ръцете си и да работи със земя. Това е първото, най-основно и в крайна сметка най-важно нещо. Ето, пример за хора, които не са се втурнали  да се състезават с всички останали, да изкарват големите пари.

И аз гледам позитивно на това явление. Сякаш пропускаме един много голям етап, през който са минали повечето развити западни държави на масово консумиране на полуфабрикати, на живот на поточна линия. Сякаш прескачаме няколко поколения и се озоваваме в ерата на био-продуктите и малките фермерски производства.

Да, и аз се радвам за това. Има много вицове за това как в България всичко идва с 20 години по-късно, но в случая това закъснение е в наша полза. Българските села се възраждат от млади хора, които са осъзнали кое е по-важното за тях.

Какви заблуди има у българите за Китай?

Много малко хора там знаят кунгфу, въобще не е толкова разпространено. Беше много трудно да открия добър учител по тай чи, което е едно от направленията в кунгфу. После се занимавах доста, ходих по състезания, дори имам медали, но те там като видят чужденец, започват да го целят с медали, общо взето. Особено ако си бяла жена!

А, добре ме подсети! Усеща ли се полова дискриминация в Китай?

О, да! От една страна, самите китайци си мислят, че няма разделение, защото е комунистическа държава и би трябвало всички да са равни, все пак Мао Дзъдун е казал, че половината небе е на жените. Дрън-дрън! Ролите на мъжа и жената са строго определени и те трябва да се спазват. Всичко, което не се спазва, бива наказвано, заклеймявано. Много е важно жените до 25 години да се омъжат, да имат деца, да се грижат за семейството си, за семейството на мъжа… За мен беше много осезаемо, защото почти няма китаец, който да не се е учудил, че аз следвам докторантура, а съм жена. И как така на 31 години все още не съм омъжена, това за тях е тотален взрив. В групата има и други жени, но и те също страдат от това социално клеймо, защото жената с по-високо образование е с по-ниска стойност за мъжете. Същевременно, държавата страда от по-малкия брой жени за сметка на мъжете.

Има ли още места, които искаш да посетиш?

Искам да отида в Малайзия и може би Исландия, защото искам да видя със собствените си очи северното сияние.

Пожелавам ти го!

Таня Пейчинова – блондинката с професия, различна от „блондинка“

Текст от поредицата „Интервю с безизвестен“, всички интервюта са в раздел „Личности„.

С Таня Пейчинова се запознахме в родния ми Казанлък. И аз, и тя се вихрихме по тамошните сцени, пеейки, а пътищата ни често се пресичаха. Таня пееше на испански много преди това да се превърне в мода…

Днес тя е горд собственик на онлайн магазин за бижута (можете да го видите ТУК), в които основен мотив е традиционната българска шевица. Прави и дизайн на дрехи. Иначе е завършила право, което определя като най-неподходящата специалност за нея. Освен жена, която не остава незабелязана, когато минава по улицата, тя е и много сърцат и слънчев човек. Поговорихме си за красотата и стереотипите по отношение на нея и така задълбахме в дефинициите, че сами се оплетохме, вижте сами.

Здрасти, да започнем отначало. Как от юрист се превърна в дизайнер? Защо започна да правиш бижута?

Дизайнът винаги е бил голямата ми любов. Без значение дали съм шила (самоука съм) или съм правила бижута. Различното сега е, че се бродират под лупа, на ръка и вече ги създаваме на сребро, което също е ръчно изработено. Сайтът е от съвсем кратко време – 6 месеца, но набра популярност, заради снимките, които публикувам във Фейсбук. Концепцията за снимките, стайлинга и всичко останало измислям доста време.

Изглежда ми като голяма инвестиция на пари и време.

Направих така, че с малко пари да се случват нещата. Но да, отнема повече време.

А как го реши? Идеята откъде дойде?

Не знам… Честно… Видях мисля в някакъв чужд сайт бродирано бижу. Сърцето ми спря и знаех, че трябва да го направя.

В Интернет се навъдиха стотици магазини, какво е различното в твоя?

Вярвам, че личи, когато душата ти е в това, което правиш. Без значение дали е счетоводство, медицина или бижута. Когато ставаш и лягаш с мисълта за това, нещата се случват. (Знам, че е клише, но работи). Различното е, че никой не ги предлага в България на сребро. Инвестицията всъщност дойде точно с тази ми идея. Исках да направя нещо, което да остане. Което да има силен заряд, емоция, енергия, нещо което да предадеш на дъщеря си, снаха си. Затова и реших да ги „облека“ в сребро.

Обичам идеята за тези бижута! Горда съм с тях! Почти като дете, което отглеждаш…

Част от бижутата, които Таня създава

Откри ли за себе си коя си, можеш ли вече да кажеш, че си улегнал човек, който знае какво иска, какви хора иска да има до себе си и въобще, чувстваш ли се пораснала?

Да, да, да! Чувствам се голямо момиче. Момиче, което знае какви хора да допусне, до къде и как (не че не правя още глупави грешки, но вече им се радвам, не се ядосвам, дори и на грешките си). По-спокойна съм. Работих над това, както хората работят от 9 до 17 ч, аз работих супер осъзнато над себе си и продължавам, защото всъщност разбрах, че ние сме тук, за да се учим, еволюираме и после си тръгваме. Продължаваме нагоре…

Дай да си поговорим за красота. Ти си синеока блондинка, типичното Барби, дано не се разсърдиш, но знам, че търпиш на шега. Сигурна съм, че си усещала онези погледи – и от мъже, и от жени – може би похот, завист, откровена неприязън, ако щеш…

Аз обаче знам, че освен красива си и интелигентна. Как се чупи този стереотип – красива и тъпа/лесна?

Всъщност, очите ми са зелени. Погледи усещам от тийнейджърските години. Минах през различни фази… Радвах им се, дразнех им се, не им обръщах внимание, възползвах се от тях…

Ами стереотипът се чупи, когато не се стараеш да го счупиш. То е ясно, че не можеш да покажеш на всички каква си, можеш само на онези, които искат да видят… Но ако трябва да изходя от това „красива“… Аз за красива не се имам.

Добре де, ти може да не се имаш, но обективно ти казвам, че си. И хората виждат това, което и аз виждам, не си го измислям, сигурна съм. Колко е важно да си красив отвън?

Ох, красотата разбира се е субективна. За един съм красива, за друг не… Мисля, че по-важното е харизмата, онова излъчване след което да се обърнеш. Тук не става въпрос за перфектните мерки, а за нещо много повече.

Да, а и е до самочувствие, предполагам.

Разбира се.

Да де, обаче, тук ще дойде някоя жена, да кажем, по-крайна феминистка. И ще каже: “ къде сте тръгнали да ми говорите за харизма, самочувствие, като в същото време се гримирате, оправяте си косите, носите модерни дрехи, обувки на токчета…“ Т.е., правите всички онези неща, които обективизират жената.

И като цяло, що не спрете да хубавеете, а да излезете нормални навън, така както сте станали, с една вода, плисната през лицето? И да говорим тогава за душевна красота и т.н.

Ето този въпрос чаках! Всъщност аз излизам много по-често без грим, отколкото с грим и нямам ама абсолютно никакво притеснение да изляза леко рошава, с една вода на лицето и маратонки. Суетна съм, не ме разбирай погрешно, малко или много времето е такова, идеята тук е да не подчиниш целия си свят на косата и грима. Аз сигурно съм най-малко гримиращата се на снимки жена. Слагам по-ярко червило, развявам коса и воала. На фризьор не ходя, косата ми е естествено руса, нямам изкуствени мигли, вежди и устни…

Откровено ме дразни, че това да направиш нещо със себе си премина в това да приличаш на някого.

И се губи индивидуалността.

Няма лошо в това да подобриш нещо във външния си вид, лошото е когато загубиш себе си в това.

Това пак е заради един определен стандарт, който се налага. Ето, давам ти веднага пример с дебелите вежди. Значи, от 7-и клас си ги скубя, защото това беше стандартът, сега идва някой и ми казва „край, започваме да си ги пускаме“. Ходи се разкарай, ще правя каквото си искам! Писна ми от стандарти!

С глас се смея!

(Тук интервюиращата напада определени групи хора, които прекаляват в подчинението си на определени стандарти и веднага след това си дава сметка, че е проявила нетолерантност.)

Това сега откъде идва? Имам желание да съм толерантна и да дам шанс на всеки, обаче същевременно осъзнавам, че вече съм повлияна от определени стандарти, с които явно аз съществувам. Какво правим?

Ами даваш шанс, това се прави в този случай.

А не е ли работа на тези жени най-напред да ни дадат шанс да им дадем шанс? Ако сама се вкарваш в стереотипа, имаш ли право да се сърдиш, че някой те е заклеймил като такава/онакава?

Не, нямаш! Но не изяснихме параметрите на стереотипа?

Много сложно стана, дай да го оставим на социолозите…

Давам ти пример, хванах се, че при запознанство обикновено задавам въпроса „с какво се занимаваш?” И ме оплюха, защото, видиш ли, съм преценявала хората по това.

А ако не го зададеш, ще те обявят за незаинтересована. Винаги ги има такива.

Всъщност аз даже не преценявам човека, а по-скоро дали ще си допаднем, има ли какво да си кажем, някакви допирни точки. Не го казвам като „каква заплата взимаш?“ Хората обаче различно ги виждаме нещата.

Мда, всеки гледа от своята камбанария. Рязко сменяме посоката, как успяваш да организираш времето си? Стига ли ти? Имаш ли нужда от клонинг?

Напоследък не успявам, все по-заета, нервна и уморена съм. И гледам да работя и в тази посока, но реша ли да отида на йога, например, започват оправданията, явно ми липсва мотивация.

Опиши перфектния мъж.

Сега ще вляза в клишето. Честен, да държи не на колата си, а на думата си. Да е забавен, идеен, работлив. Да обича живота!

Последен въпрос, как си представяш думата „година“ визуално?

Представям си как не смогвам да опаковам всички поръчки, как се смея, пиейки вино със семейството си и приятели и как не спирам да пътувам, търсейки нови емоции и светове.

 

 

Надежда Димитрова за музиката, половете и смисъла на живота

(Това е част от поредицата „Интервю с безизвестен“, в която ви показвам обикновени хора като мен и вас, защото всеки е интересен и може да даде интервю. Вижте всички интервюта в раздела ЛИЧНОСТИ)

Надежда Маккюн

Днес ще ви срещна с Надежда Маккюн, моя съгражданка, която любовта отведе през един океан, та чак в Канада. Някои от вас може би я помнят под името Надежда Димитрова от участието ѝ в „Гласът на България” преди 5 години. Други вероятно чуват за пръв път за нея.

Надя е музикант, съдбата я изпраща в Националната музикална академия, сега се е потопила в дебрите на хоровото дирижиране. Две поредни години е избирана за единствен представител на България в Световния младежки хор. Тя просто не спира да пее!

Надежда е от хората, общуването с които е истинска наслада. Забавна, мислеща, ерудирана, с разностранни интереси и винаги може да разчиташ, че ще научиш нещо ново или че разговорът ще завие в неочаквана посока.

Познавам я от дете, след това съдбата ни раздели за известно време и ни срещна отново съвсем случайно. Надя е като йога терапия – виждаш я и след това си нов, пречистен, с наместени чакри. Излиза извън клишета и стандарти и не се влияе от чуждо мнение. Но най-хубавото е, че е неподправена и не позира. Стига реклама, вижте сами…

Първо, да те питам, намери ли себе си?

Да.

Разкажи тогава що за човек си.

Хмммммммм. Уж съм много рационална, събуждам се посред нощ и мисля. В същото време се ядосвам на всяка несправедливост и простотия у хората. И рева. Също, бременна, сигурно има нещо общо.

Да, има, потвърждавам. Романтичка ли си?

Не. Много ми е неловко, ако мъжът ми нещо тръгне да ми се усуква. Като ми предложи брак, ревах.

Разкажи ми за музиката. Какво е тя за теб?

Музиката… вече е начин на живот. И път, и цел… Понякога работа, друг път удоволствие. Съвсем друг път ми се реве, че нещо не става. И така мисля как най-добре да репетирам еди-коя си част от еди-какво си. И рева.

Голям рев, от хормоните е, да знаеш. Можеш ли да изпееш всичко?

Не. Но мога да се опитам.

Мечтаеш ли за слава?

Не. Форматите за таланти отминаха. То пък и една слава. Искам да имам работа, която ми харесва да работя.

Супер. А какво оценяваш в една песен, когато я слушаш за пръв път?

Хмм… Зависи от стила. Две коренно противоположни неща могат да те впечатлят в музиката. Един път е простотата й, друг път е сложността. Това, че никога не си чувал подобно нещо или фактът, че нещото е толкова старо и красиво.

Изчерпаеми ли са мелодиите? Т.е. доколко можем да разчитаме на оригиналност на дадена мелодия в днешно време? Или всичко е измислено вече?

Повечето неща са измислени. В крайна сметка има ограничен брой тонове. Но това е по-скоро в класически смисъл. В модерната музика се ползват все повече микротоналности, клъстери или иновативен композиционен начин, „странни“ колаборации с инструменти, електронен звук. Абе космически работи, всякакви приумици, някои много добри, други – абсолютна загуба на ресурси. Има и друга вълна, която се връща към старите жанрове. Винаги го има и това.

Ти самата създаваш ли музика?

Не, хич не ме бива. Бива ме да я изпълнявам. Или да давам акъл как да се изпълнява.

Което пак си е създаване, де. Но в композиционен смисъл, не.

Кое наричаме „чалга?“

Чалга са безвкусната музика, дрехите с пайетки, мерцедесите с мутри, силиконът в устата, просташкото поведение, застрояването на природни паркове, строенето на казина… Такива работи.

Всичкият поп-фолк ли е чалга?

Има някакви изключения най-вероятно, винаги има. Но тя не е само в България чалгата. Има я и в световния музикален пазар, и в кварталната кръчма. Води ме в някоя квартална кръчма…

Хаха, чувала ли си версията на дъщерята на Ваня Щерева?

Май да.

Дай за нещо по-весело да говорим, защо мъжът ти е чужденец, толкова ли нямаше свестни момчета в България?

Ами за мен явно нямаше. Нещо куца във възпитанието на мъжете тук, а като добавим и балканския ген… Не че ги няма тези добри и възпитани мъже, но явно аз не попаднах на такъв. Или не ми е било времето. Затова пък попаднах на възпитан канадец, за когото аз съм балканският субект, но на него това му харесва.

Страх ли те е от майчинството?

Страх ме е от антиваксъри. Закъхарила съм се как ще го опазя, докато му сложат всички ваксини. И си представям, че като порасне, ще иска да ходи тук-там и ще се притеснявам. Като майка ми. Като майка ми ще се притеснявам, де, тя ме е ваксинирала.

Това с ваксините е дълга тема, в такива спорове по-добре да не влизаш. Някои теми трябва да се избягват.

А при вас как е, с френския свободен дух?

Французите имат закони и контрол и не можеш да си изкараш фалшива бележка за пред детската градина, че детето ти има ваксини, например. Мисля, че всички френски антиваксъри са извън страната.

Какъв човек НЕ искаш да бъде бъдещото ти дете?

Не искам да не се харесва и да го е страх от някакви фалшиви авторитети.

Добре казано! Кое е мястото, на което искаш много да отидеш?

В момента много искам да си отида вкъщи и да ям сарми. Иначе искам на ски, в Южна Африка, на море в Италия. И да разведа Дейвид из Родопите.

Надежда, има ли надежда за този свят?

Има надежда, ама в момента интересите стоят над надеждата. Ако мислим в голям мащаб. Иначе, всеки ден покрай нас има нещо хубаво. Нали щастието било в малките неща. И наистина, май е.

Дразниш ли се на комерса?

Понякога. В повечето случаи не му обръщам внимание. Ограничила съм си източниците на комерс.

Добре, обаче като виждаш някоя реклама, за която знаеш, че е насочена към теб и която те определя и те слага в рамка, не се ли изнервяш? Не си ли мислиш колко е грешно всичко това и как, не трябва да се слагат хората в категории, само и само да им се продаде нещо?

Човешкият мозък мисли в категории… И аз се хващам, че понякога мисля така. Изобщо много е сложно с цялата информация и медии… Трудно е вече да си създадеш мнение и да отсееш информация. Толкова е трудно да мислиш правилно!

Да, от друга страна, има едни пари, които трябва да се изкарат и едни гърла, които да се нахранят… Липсва ли ти България?

Липсват ми мама и баба, и сармите. Всичко останало изобщо не ми липсва.

Въпреки че и тук някои неща ми идват в повече. Има много лицемерие и голям стрес! От най-малкото! И картинки в църкви, които ми обясняват колко пола мога да бъда. И е голям студ.

Темата за половете доста се раздуха в медиите по едно време. Ти какво мислиш за това?

Ми аз съм малко ръбата на тази тема. Не познавам достатъчно хора, различни по този начин. Само един, всъщност. Но не ми е пречел, защото е различен, а защото пее фалшиво.

Твоето дете полово ли ще е или безполово?

Нашето ще си е полово. Мислила съм си, ако някое от децата се окаже с различна сексуална ориентация или реши, че е еднорог… Ще го обичам, какво да правя. Трудно ни е да приемаме другите, обаче.

И аз не бих искала животът на децата ми да е обусловен от борба и да трябва непрекъснато да се доказват и да им е трудно. Но каквото – такова!

Еми и аз не искам. Особено е. Аз се дразня, че малко ги насилваме нещата. Много ни стана демокрацията. Аз съм по-консервативна. Мъжът ми има познати, които са си сменяли пола, много повече гей приятели и не мисли, че има нещо нередно, ако човекът наистина не се чувства добре в кожата си. Иначе е против полово неутрални детски градини…

Да разбирам ли, че като цяло ти харесва в Канада и би останала?

Абе, не много. Норвегия ми харесва повече. Нали ти казвам, много е студено и са твърде учтиви. Иначе, музиката е на ниво. Но ще раждам в България – решено е.

Винаги завършвам с този въпрос: как си представяш думата „година“ визуално?

Обикновено си представям календар – от септември до януари и от февруари до май. Лятото е някакво безвремево, останалото е ужас. Ученически мозък! Като мине годината и се замисля какво съм правила, има и други картини. Сега сигурно ще се водя по бебето…

Благодаря, че ми отдели време.

Ооо, беше ми много приятно!

 

Ако ви е харесало това интервю, можете да прочетете и това с друг музикант, Васко Атанасовски – ТУК

Милчо Кюркчиев – дете, бохем, творец

Този текст е поредното „Интервю с безизвестен“. Всички интервюта четете ето ТУК

Днес съм решила да ви срещна с един малко по-особен човек. Той е вечното дете. Така го възприемат другите, така се самоопределя и той. И в добрия смисъл, и в не чак толкова добрия. Защото все някога се очаква да пораснем, нали? Е, да, ама, както казах, той е малко по-особен случай.

С Милчо ни събраха общи познати и така някак се озовахме в една компания, членовете на която са пръснати в различни точки на България и света, но сякаш изобщо не сме се разделяли. Той е от онези млади хора, които живеят в новото, в интернет, в социалните мрежи. Той е сред първите ми познати, които имаха ютюб канал и се е захващал с какви ли не извънредно щури, но и много креативни неща. За някои, проектите му могат да изглеждат напълно абсурдни и лишени от смисъл, но пък кой точно ще дръзне да определя границите в изкуството? Запознайте се с Милчо – такъв, какъвто е. И се опитайте да не го съдите.

Цура: Здрасти, Милчо, хващам те в Шанхай, ало-ало, чуваме ли се? Започвам от най-оригиналния въпрос, какво твориш и какви са бъдещите ти творчески планове?

Милчо: Благодаря преди всичко за проявения интерес към моята особа. Към настоящия момент обмислям с какво да зарадвам милчоганите (моите фенове)… дали ще бъде влог или музикално видео – за мен също е изненада.

Кротна ли се малко или си си все същият?

В интерес на истината, вътрешно не усещам никаква разлика. Единствената промяна е, че напоследък съм започнал повече да консумирам, отколкото да създавам и да публикувам. Предполагам, че това може да създава тази илюзия. Уви, Милчо в главата все още е на 8.

Я ми кажи каква е твоята житейска философия. Откри ли себе си, наясно ли си какво искаш от живота?

Безкрайно много се обичам. За мен аз съм най-якият човек, сам съм си идол. Опитвам се да вредя минимално на планетата. До момента в живота си съм имал късмета да правя предимно неща, които ми доставят удоволствие. Или просто избирам да си фокусирам вниманието върху хубавите моменти, и на мен самия ми е трудно да определя точно. Също се кефя страшно много на животните и обичам да ги пипам, с изключение на насекомите. От живота искам да ми предостави възможността да живея на място, където температурите са над 30 градуса целогодишно, да имам всичкото свободно време на света, за да мога да се занимавам с дейности, които са ми интересни. Например, йога, пиано, пясъчни скулптури на плажа, да се грижа за здравето си, да медитирам. В общи линии това ми е крайната цел.

Не мислиш ли, че целта ти е нереалистична? За да живееш на място с вечно лято и общо взето да се забавляваш, трябва да си роден милионер.

Животът е пред мен. Смятам, че съм се родил с достатъчно привилегии, и определено пред мен стои възможността да постигна всичко, което искам. Въпросът за мен е единствено дали си струва да инвестирам времето и усилията си в името на заветната цел.

Преди 10 години беше доста лудичък, не съвсем ориентиран, но напълно убеден, че искаш да си известен. Защо толкова го искаше тогава, искаш ли го все още? Защо?

Все още ми е цел. Виждам потенциал в това да имам голяма аудитория. Яко ми е да получавам обратна връзка от публиката след като кача видео или снимка, или след някакъв тип представление. Ако стана известен благодарение на лично творчество, това би означавало, че съм сътворил интересен продукт. Току виж съм успял да вдъхновя някого. О, и когато ме аплодират и скандират името ми изпадам в екстаз. Просто е готино усещане.

Според мен, известността трябва да има някаква цел. Например, да я използваш за нещо благородно, да популяризираш някаква кауза, да вършиш нещо за другите. Ако беше известен, на каква инициатива щеше да се посветиш?

Не виждам достатъчно грижа в обществото. Забелязвам, че някои хора не ги е грижа за себе си, и съответно за останалите още по-малко. С удоволствие бих участвал в кауза против тютюнопушенето, примерно. Не по-малко важно за мен е опазването на околната среда и животните, тъй като ако човеците не се погрижат за тях – те сами не могат.

Ти си от хората, които са винаги млади, да не кажа направо деца. Как би описал младите хора в България? Има ли нещо, което да е характерно за всички или пък нещо, което би изкоренил от всички?

Трудно ми е да поставям социални групи под общ знаменател. Съдейки по себе си, няма как да знам какво е в главата на някого, камо ли на много хора наведнъж. За мен няма страшно. Нямам нищо против никого, до момента в който не започне да пречи или да вреди на останалите. Забелязал съм в сторитата на Сузанита или Криско, как качват ‘лапета, които им лип-синкват на песните, само че изглеждат мега вдървени и сдухани. Аз си падам по по-отпуснати и смешни хора с чувство за хумор.

Какво е лип-синкват?

Ми, върви песента, а те само си отварят устата и правят някакви минимални движения с ръка. Вместо да избухнат.

Ахааа, схванах. Ти фен ли си на Криско и Сузанита?

На Сузанита съм фен, на Криско – не съвсем.

Веднага ми кажи защо – и за двамата.

Сузанита ми е женската Джорджано, пее смешно, има смешно чело и е мега слаба. Всичко това много ми допада и ме забавлява. А Криско има гадна вафла и средно-ставащи песни.

Чакай, че трябваше да се образовам сега кой е този Джорджано… А като си толкова обвързан с интернет и всякакви видове социални мрежи, как си представяш живота без тях?

Сакат. Като си помисля как са живели хората само допреди няколко години, без да могат да си чатят, без да се къпят и обезкосмяват и ми става лошо.

Влюбен ли си? Какви момичета харесваш?

В момента само в себе си. Кефя се на слаби, със симетрично лице, хубави зъби и чувство за хумор.

И за мен чувството за хумор е определящо. Каква музика слушаш в момента?

От 1-2 дена слушам Drake – Too good. Преди около две седмици открих Poppy, новата ми любима изпълнителка, пее за компютри. От много години съм зарибен по К-рор, но слушам само женските групи. Обичам хаус, джаз, чилаут, поп. Не понасям реге, рок и метал.

Би ли отишъл в Космоса?

Пш. Аз по цял ден за него си мисля, естествено, че бих. Не за цял живот, но бих ходил редовно, ако имах възможността. Мисля, че ще се разцепя от кеф на безтегловността и спокойствието.

А aко ти остават 10 години живот и ти предложат да ги замениш за 1 година в Космоса, ще приемеш ли?

Не. Бих ги прекарал на тропически плаж. С котка (или лисица, ако намеря дружелюбна).

Ще се върнеш ли да живееш пак в България? Защо?

За момента нямам такова намерение. Смятам да се възползвам от факта, че не съм роден дърво и мога да се местя. Има далеч по-привлекателни за мен дестинации по света. Възнамерявам, обаче, да продължавам да се връщам за юли и август в Черноморец.

Изброй три неща, които харесваш и три, които мразиш.

Харесвам шпагат, пианисти и безгрижие. Мразя миризма на риба, паяци и когато някой плюе на улицата. Т’ва последното не знам дали да не го заменя с “пушачи”.

Как си представяш думата „година” визуално?

Като безброй снимки. Аз страшно много снимам, понеже обичам да имам спомени във вариант, който е вечен, а не само в мозъка ми. Също съм гледал едно видео, в което показват как Земята се движи не само около Слънцето, но и в галактиката, и образува една спирала.

Има ли въпрос, който би си задал сам?

Не ме пита какъв ми е девизът: НЕ СЕ СЪМНЯВАЙ В МЕН!

Можете да последвате Милчо в неговия You Tube Канал или Instagram

Камелия Димитрова – успешна, умна, удивителна!

Това е част от поредицата „Интервю с безизвестен“, в която се опитвам да покажа, че всеки човек е интересен и не е нужно да си известен, за да дадеш интервю и да имаш какво да кажеш. Всички интервюта четете ТУК

Камелия Димитрова е модел. Тя сияе и излъчва топлина, която те кара да се чувстваш уютно в компанията ѝ. Непринудена, земна и без грам претенция – такава я помня от гимназията, където се запознахме. Бяхме заедно в отбора по лека атлетика, където дългите ѝ крака вършеха чудесна работа. После някак откри, че може да ги ползва и в модните среди и ето я – едно от успешните лица на най-престижната модна агенция у нас. Освен красива, обаче, Камелия е и умна, с което разбива всички клишета. Магистър по финансов мениджмънт, отскоро семейна, пада си по бързи коли и екстремни спортове. С Ками днес ще си говорим за модата, красотата и пътуванията като начин на живот. Вижте сами…

Първо, искам да ти кажа, че съм те запомнила по анцуг в гимназията в Казанлък и с вечно вдигната на опашка или кок коса. Стърчеше над другите с глава и нещо. Това притеснявало ли те е някога?

Страхотен въпрос! Връщаш ме назад в годините, в едно от най-безгрижните ми времена… Така беше, високичка си бях от малка. Никога не ме е притеснявало, даже се радвах, като се извисявах над всички… Може би само когато са идвали при мен разни момченца – обожатели да ме свалят, примерно една глава по-ниски от мен, съм се замисляла… Но в крайна сметка просто ги “разкарвах”.

Как откри, че си красива или винаги си го знаела? Помня, че имаше някакъв момент, в който сякаш изведнъж се промени, беше една нова Камелия, с повече самочувствие, с по-хубави дрехи (в тийнейджърската възраст тези неща ни се набиваха на очи най-много).

От малка ми повтарят колко съм красива и как трябва да стана някой известен модел (като не визирам семейството си – за тях винаги съм била най-красива), имам предвид признанията които получавах на конкурси за красота от детската градина, училище и т.н. Но аз винаги съм си била щура и палава и не съм се вълнувала от тези неща. Промяната настъпи, когато наистина ме “откриха” и започнах да се занимавам професионално като модел.

След конкурса „Мис България”, където ако не се лъжа се класира сред първите 10, как се промениха нещата за теб? Това ли беше нещото, което те накара да се замислиш за кариера на модел? Някой забеляза ли те или сама реши да пробваш?

Точно така, класирах се в челната десетка и там имаше гости и членове на журито от чужди агенции. Предложиха ми договор от агенция в Италия и няколко дни след конкурса заминах за Милано.

Предимство или бреме е красотата?

Предимство, разбира се!

Питам те, понеже много хора са предубедени към красивите жени и им лепват какви ли не етикети, в такъв смисъл, красотата не представлява ли по-скоро една бариера към хората? Ти усещала ли си някакво по-различно отношение заради външния си вид? Негативно т.е., ясно, че помага в много случаи.

Аз лично, никога не съм изпитвала негативно отношение заради красота си. Но, човек трябва да притежава и вътрешна и външна красота, а съчетани с интелект са непобедимо оръжие. Може би , аз съумявам да го правя и ми се получава!

Богати ли са българските модели? Може ли да се издържаш с моделство у нас?

Аз малко съм работила в България, повечето време развивах кариера си в чужбина, но сега след като се завърнах, работя тук и смело мога да кажа, че хонорарите тук са много много по-ниски и определено е много трудно да се издържаш само от това.

А като цяло много ли сме далеч в моделството от световното ниво?

Напротив – даже все повече се развиваме и доближаваме до него.

Като редовен участник на Седмицата на модата в София, сподели впечатления.

За мен винаги е голямо удоволствие да участвам! Това са няколко дни, изпълнени с много емоции. Виждаш се с много приятели, запознаваш се с нови и чужди дизайнери… Протича една подготовка, в която всеки влага всичко от себе си, за да се получи в крайна сметка един незабравим спектакъл.

Напоследък все повече се появяват български модели по световните подиуми, в големи рекламни кампании… Защо тогава в България сякаш нещата си остават на едно провинциално ниво? Клюките, жълтите вестници, кое момиче с кой богаташ си легнало, сякаш фокусът е изместен все някъде встрани. Да не говорим пък за риалити звездите. Там е страшно!

Ние от години имаме много български модели, които да работят на световно ниво и са доста добре заплатени. Но в България мисленето е друго, всеки гледа как да избере лесното, жълтото, това което продава…

Ти би ли се снимала в „Биг Брадър”, примерно?

Преди, когато все още дейно работих в Италия, имах предложения да участвам в италианския вариант “Grande Fratello”. Но бях много малка, договорът беше със страшно много условия, а аз трябваше да се върна в България, за да продължа обучението си и отказах.

Съжаляваш ли сега? Ако можеше да върнеш времето назад, би ли го направила? Какво щеше да се промени за теб?

Много съм се замисляла, особено като го споделям на разни хора и те са толкова впечатлени и започват да ми обясняват каква грешка съм направила… Колко е можело да ми помогне това да се издигна, да стана известна и вече да съм покорила много върхове… Но, за съжаление, и дума не може да става! Сматям , че такава е била съдбата ми и така ми е било писано… Дори да съм изгубила нещо, Господ ме е дарил с много други, по-важни и ценни неща и съм получила много повече, за което съм благодарна!

От няколко години, в глобален мащаб социалните мрежи все повече диктуват кое лице ще пробие и в този ред на мисли, колкото по-активен и обсъждан е един модел онлайн, толкова по-големи шансове за изява има. В България така ли е? Ти самата използваш ли такива „хватки” или си достатъчно търсена и без тях?

Има го и в България, разбира се, но аз не залагам на това, работя си и без тези “хватки”.

В това няма ли и негативна страна? Например, по-бързо да се изчерпват дадени лица след една главозамайваща слава и след време никой вече да не ги помни?

При всеки е строго индивидуално и зависи от много неща, как ще пробие, до къде ще стигне и колко ще се задържи…

От Фейсбук профила ти видях, че си падаш по екстремни спортове – какво си пробвала до момента и по какъв начин ти е повлияло? Какво още по-екстремно ти се ще да направиш?

Аз не толкова, защото съм страхлива, но съпругът ми е доста екстремна натура и постоянно ме подтиква да правим разни екстремни неща. Искам да скоча с парашут над палмата в Дубай и възнамерявам много скоро това да се случи!

Ти постоянно пътуваш заради моделството. Сега ти е паднало, оплачи се, кажи, че ти е много тежко и не всичко е толкова розово, колкото повечето хора си мислят. Изморяваш ли се много?

Това вече се случи. Преди 4-5 години просто ми писна, почувствах се изморена и реших да приключа с този начин на живот. Все пак, това са години, години наред пътувания, обикаляне, живеене с различни хора, без семейство, много труд, усилия и диети – моделството в чужбина е много трудно и определено не е толкова лъскаво както изглежда! Сега пак пътувам много и обикалям из целия свят, но със семейството си, по почивки и екскурзии .

А би ли живяла постоянно в чужбина? Защо?

Живея в чужбина от 16-годинишна и винаги съм я предпочитала… Не знам, начин на мислне, настройка… Убедена съм, че и след време, със семейството ми ще бъде пак някъде там…

Мина над половин година от сватбата ти, какво се промени за това време?

Единственото, което се промени е настройката ми за живота! Със съпруга ми очакваме нашата първа рожба и мисленото ми е насочено само натам!

(Тук интервюиращата изпада във възторг, защото тепърва научава за тази новина и следват честитки и пожелания, които си остават лично за Камелия)

За какво мечтаеш?

Мечтая да си родя едно здраво и прекрасно бебенце, което да обикаля с нас целия свят!

Опиши как си представяш думата „година” визуално.

Година – визирам 2018 и си я предствям в една дума БЕБЕ! За мен това е смисълът!