Пола Маринова говори за мода

Текст от поредицата „Интервю с безизвестен”. Можете да проследите всички интервюта в раздела „Личности”.

След толкова различни интервюта, в моя (уж) моден блог беше крайно време да взема и едно интервю на тема мода. И кого-кого да интервюирам по тази пипкава тема, ако не човек, който това именно изучава и на това се е посветил.

Днес ще ви представя Пола Маринова, една моя съгражданка, с която се запознахме съвсем случайно посредством моя приятелка.  Снимах ги веднъж ято красавици-гимназистки от Казанлък. Тогава Пола беше в 12-и клас и беше решена да кандидатства да учи мода. Може да не вярвате, но това си е цяла наука! Няколко години по-късно, Пола е студентка в трети курс в Националната художествена академия, паралелно с това работи за българска модна марка с успехи в чужбина, асистент е в модно списание и се кани да започне трета работа, отново свързана с призванието ѝ – модата. Потърсих я, за да я поразпитам туй-онуй за живота в София, за българския отпечатък в световната мода и други разни интересни неща, няма какво да ви го преразказвам сега, вижте сами:

pola_marinova_%d0%bf%d0%be%d0%bb%d0%b0_%d0%bc%d0%b0%d1%80%d0%b8%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b0

Пола, какво се случва в Казанлък, какво е това чудо, все към мода ни влече? Ти как „кривна” в тази посока?

Мисля, че Казанлък е много творчески град и отглежда наистина много адекватни хора. А избрах модата, защото просто знаех, че е това. Нямам обяснение.

Какво се промени за теб, откакто се премести в големия град? Би ли се върнала в Казанлък? Защо?

Промени се средата ми и се срещнах с хора, които творят! Независимо какво, в София срещаш много млади и активни хора и започваш да имаш надежда, че нещо може да се случи. В Казанлък, за жалост, няма как това да бъде така. Мога да работя и там, но някак си да не се задържам дълго, защото ще загубя инерция.

Ако имаш власт (да речем, че си кмет), какво би направила, за да задържиш младите хора в Града на розите?

О-о!! Ами фестивалите много оживяват града, ще се опитам да създам повече настроение. Тогава излизат и много занаятчии, което е супер! Но като цяло липсват cool места за млади (че и за възрастни). Заведения, магазини, места, които са модерни.

Примерно, в Казанлък няма къде да изпиеш една готина бира или да хапнеш нещо по-интересно. Или пък да си купиш някоя плоча или диск…

Мдам, знам за какво говориш… При толкова секънд хендове, можеше да се направи нещо по-алтернативно, но явно на никого не му се занимава. Или просто липсва правилната публика.

Ами мисля, че има публика. Вярно по-малко са, но има. Но трудно се пробива, наистина, сред тълпата.

А кaто стана дума за секънд хендове, твоето отношение към тях какво е?

Аз само с това се обличам. Казанлък е меката на секънд хенда (килата). На всички разказвам и всеки иска да дойде само заради това дори. Водя софиянци и правя секънд хенд туризъм. Много е романтично, втората ръка, защото си с нещо, което само ти имаш! Много е ексклузив!!!

Да, и аз ги обожавам и ми липсват. Хайде сега разкажи повече за специалността „Мода”. Първо, каква е разликата между модата и стила, според теб?

Вчера точно видях един цитат, че разликата между модата и стила е качеството, съгласна съм. Иначе, специалността „Мода” в академията е малко по-различна от европейската, разбира се. Нова специалност е и все още нещата не са влезли в ритъм, преподавателите са страхотни обаче! Защото наистина ни обръщат внимание индивидуално. Има какво да се желае по програма. Например кроенето и шиенето, което е най-важно, не са ни сила и това е защото нямаме достатъчно часове… Тук се опитват наистина да ни дадат каквото могат, базата. Бяхме скоро в Берлин и обикаляхме университети и си направихме сравнение, което отвори очите на преподаватели и студенти, защото видяхме какво изискват там и какво – при нас…

Доста тъжно за мен, но пък преподавателите се вдъхновиха.

Какви предмети имате?

Имаме „Моден проект”, което е най-важното, защото там правиш колекция от началото, учат ни как да извлечем идея и да я осъществим. Имаме кроене и шиене, модна илюстрация и история на костюма. Другите предмети са общообразователни- история на изкусвото, философия. А, имаме и фотография, което е яко защото ни учат какво да изискваме от фотографа в бъдеще.

Добре звучи… и като нещо, което не може да се учи самостоятелно, сякаш.

О-о да, аз всичко съм научила от академията за тази сфера.

Ти имаш ли шевна машина и шиеш ли? Ако да, какво си уши последно?

Имам машина, но има нужда от ремонт, така че не съм я ползвала отдавна. Ших риза, но наистина последното нещо, което ших, бяха филетки.

(Тук интервюиращата изпадна в паника, смут и ужас, че не знае какво е „филетка” и се впусна в бурно търсене по търсачки, речници и помощ от приятел, за да не се изложи, та в крайна сметка горе-долу ѝ се изясни, но ако и вие сте като нея, да знаете, че е нещо на джобовете, а какво точно – явно ще си остане професионална тайна).

Трябва ли човек да е постоянно в крак с тенденциите, за да бъде приет в тези среди? Доколко е важно как изглеждаш?

Трябва да си наясно какво е модерно в момента, да имаш усещане за нещата. Лично аз ги предусещам, (което сигурно е нормално). И е важно да изглеждаш спретнат, така да речем, скромно дори. Да си личи, че имаш някакъв личен стил, а не си взел готовия ансамбъл от манекена на магазина. Може да са дънки и тениска, но правилните дънки и тениска, които носят някакво усещане…

Имаш ли понякога чувството, че постоянно изоставаш, че постоянно в модния свят се случва нещо, което си изтървала и че трябва непрекъснато да се информираш?

Ооо даааа!!! Това ме натоварва, не мога да смогна да изгледам всички ревюта или lookbooks. Следя само любимите ми и то не постоянно. Не мисля, че ако искаш да създаваш трябва много да гледаш другите. Кому е нужно да ставаш модна енциклопедия? Има хора обаче които успяват и съм забелязала, че повечето са стилисти. Може би в техните среди е нормално и важно.

Кой е любимият ти дизайнер? Разкажи повече за него/нея, защо ти харесва?

Напоследък HBA (Hood by Air), защото са луди. Правят най-откачените дизайни (според моя вкус) и си играят с границата мъж/жена. Същевременно са супер носими. Edgy са! Харесвам много и Dries van Notten и Raf Simons, просто са богове! Всичко е точно колкото трябва да бъде.

А от българските имаш ли любим?

Ами Владимир Каралеев и Кико Костадинов. Последния го намерих случайно и никъде в България не споменават за него, а е много известен по света и прави страхотни неща!!! Много го харесвам.

Модата в България на какво ниво е? Дай оценка по шестобалната система.

Ако гледаме на модата само според хората, които наистина правят мода – 5! Но общо с дизайнерите, които твърдят, че правят “мода”, а всъщност са само вечерни рокли – 3. Защото ако си на български “фешън уик”, или каквото и да е ревю, е само това – рокли!

Пример за добра нова българска марка са „Errors of youth” правят невероятни неща, много алтернативни, ей-такива хора ме вдъхновяват.

А защо от „Форум Българска мода” превключихме на „Sofia Fashion Week”?

Защото организаторите наистина се интересуват от мода и искат “и ние като другите”. Ама културата е друга, по-чалга култура. А можем да бъдем представени по-добре.

“Sofia Fashion Week” (‘Софийската седмица на модата’) иначе е пародя на каквото трябва да е, била съм няколко пъти зад кулиси само, където има страхотна организация, но самото събитие не се знае какво е: нещо като оскари, викторияс сикрет, кетуалк.. не се знае точно. Има изпълнения между ревютата, обявяват се дизайнери, публиката стои на маси с келнери?!?!?!?!, като на сватба. От другата страна на подиума има правостоящи, които не са ВИП …?!

Моделите пък не са никакви модели, а хора които нямат грам обучение и идея за това. Изказват мнение за грима и косата си, не искат да обличат някои от дрехите, срам ги е без сутиен, да не говоримм дали изобщо могат да вървят или позират на подиума. Отделно се представят стари колекции на дизайнери (известни, не български, Валентино, например?!). Дори не е правилният fashion week за сезона. Последно беше септември, а представиха есен/зима 2016. А така изобщо не се прави…

Явно темата е болезнена, затова преминавам към следващата.

Много модни къщи се навъдиха (в световен мащаб), има ли хляб за всички? Не се ли изчерпват вече откъм идеи?

И аз това се чудя! Иначе хляб, изненадващо, има за всички, защото в момента особено, модата е като бързата храна.

Накъде ще се развива модата в бъдеще?.

Хмм… Странно е защото от една страна, нещата да се забързват, върви се към това да може още като се показва колекцията да я купиш. От друга страна, има тенденция на забавяне, идея да оценяваме повече дрехите си…  Например, да си купиш една дизайнерска дреха на млад, неизвестен творец и да си я пазиш, да си уникален. Мисля, че просто в бъдеще всички ще бъдат “модерни”. Модата ще е супер достъпна, но същевременно ще е по-трудно, защото ще изгуби от ексклузивността си и ще спре да означава нещо.

Има ли още накъде да се създава?

Нещата са много в застой в момента, нищо интересно, нищо ново. Аз лично чакам нещо да се случи.

Е, сигурно някаква ековълна ще се случи… Ще започнат да създават дрехи от… вода!

Хаха! Аз в конструкция и цялостна визия се чудя дали може да се случи нещо драстично.

Освен хората да мутираме и да се появят панталони с три-четири крака…

Какво трябва да има в един гардероб? В твоя какво има?

Да имаш някакви основи като дрехи. И различни връхни неща, с които да разчупиш. Няколко типа дънки, панталони, много тениски. Много якета!!!!

Определяш ли се като жертва на модата?

Понякога да. Наистина е трагично, изпадам в кризи като не знам какво да облека. Много е тежко, защото някои дни съм в определено настроение, имам някаква представа как да изглеждам в този ден и ако не я достигна е тъжно. Някой път пък нямам настроение и тогава е най-фатално.

Случва ли се да си намислиш нещо вечерта, да си приготвиш дрехите, да изпипаш детайлите и на сутринта да станеш и да кажеш: “Ооо, това сега няма да го нося!”

Случвало се е и затова не го правя. Има аутфити, които изглеждат идеално някой дни, обаче не можеш да повториш в други.

Казваш ли си понякога: “Ама как ще изляза така!? Ще ме помислят за луда!”

А-а това никога не си го мисля.

Това е присъщо на модните жертви. Какво би искала да работиш като завършиш, имаш ли идеи?

Свои неща, само за това мисля. Представям си го успоредно с работа, от която се изкарват пари, да направя фирма и сайт. За физическия магазин има време пък и не е необходим в днешно време, особено с българския пазар. Не мисля че ще е умно да разчитам само на това откъм финанси, иначе да, ще е по-трудно ако и работя.

Ще се справиш!

Казвали ли са ти и би ли се подразнила, ако някой ти каже, че това, с което се занимаваш, е несериозно? Какво би отговорила на такъв човек?

Не ми се е случвало, но и не бих се подразнила. Аз все си мисля, че звучи някак повърхностно, но хората не го приемат така, когато го казвам.

Иначе нямам какво да отговоря, всеки си има право на мнение. Не искам да убеждавам някого в нещо. Смешно ми е, когато някой каже, че не се интересува от мода, но си купува нови дрехи и ги подбира. То това е модата!

А ти самата не си ли имала моменти, в които да си мислиш “ей, сега да бях записала едно право или нещо с компютри…”

Оооо, неее, това звучи като кошмар.

За какво мечтаеш?

Да съм доволна от себе си, независимо с какво се занимавам. Да съм доволна, че съм направила каквото съм могла, за да стигна където искам.

Как си представяш думата „година” визуално?

От рождения ми ден до следващия, ама визуално… Златна единица!

Advertisements

Сузан Саамиева за соцталгията, приятелството и идеалите

Текст от поредицата „Интервю с безизвестен”. Всички интервюта можете да проследите в раздела „Личности”.

suzan-saamieva

Сузан Саамиева бих описала с една единствена дума: шарена. Тя е дръзка, космополит, свободомислеща, на моменти непримирима с глупостта, с огромно чувство за хумор и силно изтънчен вкус. Тя самата си признава, че се случва да критикува нечий външен израз на разбиране за мода, например. Със сигурност ако търсиш препоръка за нещо красиво и качествено – книга, филм, музика – тя е точният човек. На 33, занимава се с маркетинг, но се изкушава от PR-a (връзки с обществеността, на български, още ПР). Какво още ми разказа Сузан, вижте сами:

Има ли нещо, което пропускам в представянето ти?

Обичам изкуството и не мога да живея без музика. Обичам да съм влюбена, но и понякога мразя да съм влюбена – прави ме много слаба и неконтролируема. А обичам да държа нещата в живота си под контрол. Не мога да оцелявам без списъци със задачи и без крайни срокове.

Ако трябва да обясниш на едно дете какво е маркетинг, какво би му казала?

Хммм, да направиш така че всяко нещо да изглежда симпатично на подходящия му купувач. За да знаеш кое е симпатично на някого, трябва да разбереш и какво харесва той. Това е малко по-сложно…

Много хора бъркат рекламата и ПР-а. Кое е общото и кое различното между двете?

За рекламата в повечето случаи се плаща, докато за ПР по правило би трябвало да не се плаща. ПР-ът може да оправи или развали това, което рекламата е направила, но е добре да вървят ръка за ръка и да са синхронизирани.

Удовлетворена ли си от това, с което се занимаваш? Би ли го избрала пак?

Да, но понакога съжалявам че не съм продължила да се занимавам с изкуство и писане.

Никога не е късно… Аз си мисля, че вратата винаги е отворена и човек не трябва да си я затваря сам. И също, в България е добре да имаш професия, която ти дава стабилност, а в свободното си време да правиш нещо, което ти доставя удоволствие. Много често става така, че от удоволствието се ражда успех, и то в най-неочаквания момент.

Абсолютно съм съгласна! И аз си помислих това – че и да бях избрала изкуство, трябваше да съм сигурна, че имам стабилна професия.

Аз съм учила китайски, китайците твърдят, че политическата им система е социализъм с китайска специфика. Има ли маркетинг с българска специфика?

Ооооо, да! В момента това е вълната на соцталгия – на 100 %. Всичко да е ретро и като от едно време. Намирам го за много грешно. Иска ми се хората тук да спрат да се взират в миналото, а да живеят за момента и да гледат в бъдещето.

Соцталгия, значи… Не се ли задържа твърде много това? От Пепи и кренвиршите… и май няма изгледи скоро да си отива.

Народопсихология – наречи го Стокхолмски синдром или друго, но когато хората са имали само един вид бира и са ритали срещу това, ми се струва абсурдно да искат отново това, при условие, че имат неограничени възможности. И шанс да надскичят миналото. Дори вече има една рекламна кампания, която се бори срещу това.

Аз се прибирам в България веднъж годишно и съдейки по нивото на рекламите, оставам с впечатлението, че аудиторията се оценява като манипулируема и глупава. Защо българските реклами са толкова плоски, според теб? Предполагам, че има и изключения де, ти ще кажеш.

Според мен, е въпрос на аудитория. Докато се гледат този вид реклами, ще продължават да се правят такива. Има и изключения, но като цяло малко се рискува. В повечето случаи решението се взема от жената на шефа и т.н., която не разбира от това, но щам дава парите, смята, че може да се изкаже. Общо взето, зрителите не са изискващи – ловят се на плоски реклами и това не произвежда нуждата от вдигане на качеството.

Иначе специалистите в рекламата и още 50 човека (образно казано) си коментираме рекламите и се дивим. Аз от дете съм свикнала да гледам чужди реклами и за мен нивото беше вдигнато, затова имам високи очаквания. А и не обичам да ме подценяват. Примерно, тук почти няма добра социална реклама, ако изобщо има такива. Сещам се само за една в момента.

Не е ли въпрос на пари?

Ами не е само до парите. Има компании, които рискуват, обмислят, но залагат на нестандартното. Има и такива с много сериозни бюджети.

А защо, при положение, че могат да минат и с по-глупави реклами, се напрягат? Не са ли усилия на вятъра?

Не, дават резултат. Хората, които държат на това се чувствт оценени и развиват привързаност към марката. Държи се на качество и да се откроиш. Те можеха да правят същото като другите, но това нямаше да ги отличи.

Мен лично страшно много ме дразни сексизмът в рекламите, даже веднъж писах писмо на една фирма, от чиято реклама се почувствах обидена. Някои хора не си дават сметка колко голяма вреда могат да нанесат на обществото с неподходящи или необмислени реклами…

Ооо да! Това е другото, което много се използва. И жените са станали някак резистентни или може би никога не са били по-различни от това. За мен също е обидно. Но има и много световни брандове, които също залагат на това.

Да, защото го има в обществото и е прието за нормално. И как да се бори обществото срещу това, при положение, че по телевизора им го показват? Хората се идентифицират с някакви образи, опитват се да водят живота, който им се налага…

Пебедата на Тръмп и факта че за него са гласували и цветнокожи жени е доказателство, че и в световен план има нещо сбъркано.

Да, от няколко години наблюбаваме как светът затъва синхронно в едни и същи проблеми.

А според теб как трябва да се рекламира България? Ако ти си министър на туризма, например, какво би направила?

Бих заложила на позитивизъм и на образа на младите хора тук – има вдъхновяващи, умни хора, с които е добре да се запознаеш и да обмените идеи. Бих заложила и на природата, но по по-Инсаграм начин. Изобщо трябва комуникацията да се насочи съм милениали, които пътуват много и има смисъл да са тук. Това ни е шансът! Не само руски пенсионери или алкохолен туризъм. Тук храната е вкусна и евтина – но не бих заложила на мусака, а на прекрасна и евтина риба, да речем.

Би ли емигрирала? Защо?

Бих. За по-добро. На моменти когато се усетя че съм се вкопала в балона от единомислещи хора, а това далеч не са всички, и се сблъскам с грубост, лицемерие и простотия, това ме отчайва. Искам децата ми да живеят по-добре от мен. И съжалявам че не го направих. Не мислех така допреди няколко години обаче.

Резултатите от изборите ми показаха каква е преобладаващата част от обкръжаващата ме среда. Има подобрения, но има и силна резистентност към облагородяването. Искам да живея някъде, където мога да отида с пижама на работа и това да не се сочи с пръст.

Неотдавна във Фейсбук профила си написа нещо за приятелството – че няма драма в това да приключиш приятелство, това са нормални неща. И на мен ми се е случвало да „късам” подобни връзки. Дай да я разчепкаме тази тема по-подробно…

Давай! На мен ми е за първи път да го осъзная това. Иска ми се да имам силата да се обадя на този човек и да му кажа, че вече няма смисъл, че не е същото, но все още е само вътрешно решение.

На мен ми се е случвало точно 3 пъти като последният беше съвсем скоро и като че ли ти ми даде допълнително кураж с поста си.

Просто нещата се изчерпвват, не даваме нищо един на друг и обичайно връзките свършват така. Освен ако не се поддадем на инерцията. Когато при мисълта, че ще се видиш с приятел ти е безразлично или се дразниш, значи е краят.

Аз смятам, че за да се стигне до там, явно сме си затворили очите за нещо веднъж, после още веднъж и после се е превърнало в навик. Аз много сериозно си подбирам контактите и приятелите. Не допускам неискрени хора покрай себе си. И ако не направя това отсяване в самото начало, после е неизбежно нещата да тръгнат в лоша посока. Виждам около мен хора, които с години поддържат приятелства, на които не държат, които ги натоварват, които не им дават нищо и нищо не означават. Просто да убиеш времето, да разнообразиш.

Да и при мен е така. Аз имам много малко приятели. Но в последния случай причината беше че човекът прекарено силно даваше свобода на егото си, а в приятелството трябва да уважаваме личността един на друг и да се грижим един за друг. Както в любовта, впрочем.

Може би просто ни е страх да не останем сами?

Категорично.

Ти как разбираш стила като понятие?

Стилът е като част от твоята идентичност. Това е личният ти почерк. Нещо което имаш, но възпитаваш и променяш с времето. Не съм фен на хора, които цял живот имат само един стил. За мен той трябва да е жив организъм.

Важен ли е стилът в маркетинга? А в живота?

Във всичко което правиш – дори и във възпитанието на децата. Ако разбира се държиш да имаш собствен подход, който да те отличава.

Една хипотетична ситуация: с теб се свързва някой важен политик и ти казва колко много те е похвалил някой, иска да му правиш ПР. Би ли се навила?

Ако бях ПР, не бих го направила. Не харесвам политиците. Бих го пренасочила към друг. Познавам доста политически ПР-и.

Защо?

Защото те лъжат. И не го правят за доброто на хората. Работила съм тясно с политици. Не съм срещнала нито един читав. Просто това са правилата на играта.

Ако имаш пред себе си човек, който има потенциал, но не е полагал никакви усилия да го развива, как ще го направиш достатъчно ерудиран/дипломатичен/изискан, за да стои адекватно в помещение с хора от хайлайфа?

Направо бих го пратила при консултант по личен имидж и етикет. Има специалисти, които биха се справили чудно с това.

Има ли такива в България?

Има. Познавам поне един, а вчера бях на лекция на друг.

Добре, значи, ако някой има нужда, да се свърже с мен, за да ги свържа с теб, за да ги свържеш с тях…

Абсолютно!

Какво обичаш?

Любовта и живота. Клишета, но… И себе си обичам. Трябваше ми време, но малко по малко го постигам.

Това да се обичаш ли?

Да.

За какво мечтаеш?

За това един ден да съм щастлива с това, което съм постигнала, да се развивам постоянно и да имам пълноценно семейство. А, и да пътувам повече.

Къде ти се ходи най-много?

Португалия.

И на мен ми се ходи там! Как си представяш един идеален ден?

Кафе, много рязходки, малки детайли които дя снимам, вдъхновявщи разговори и вкусна храна и ласките на човека, когото обичам. По-просто казано, като си легна в края на деня да се усмихна и да си кажа – ето заради такива дни си струва.

А думата „година” визуално?

Като листата на дърветата в преходния период между лятото и есента. Изреждат се картини на забързан кадър, но ми се иска да са шарени като тези листа – ярки и красиви. Такава искам да е годината ми.

Васко Атанасовски: “Каквото и да правиш, прави го със стил”/ Vasko Atanasovski: “Whatever you do, do it with style”

(Scroll down for the English version)

Текст от поредицата “Интервю с безизвестен”. Всички интервюта можете да проследите в раздела “Личности“.

boris-b-voglar

Васко Атанасовски е вероятно най-успелият музикант, когото познавам лично. Той е от Словения и е създател на “Трио Васко Атанасовски”. Композира, пише текстове, едновременно свири на няколко вида саксофон и флейта и пее вокали. Музикант, в пълния смисъл на думата! Срещнах го в един Шанхайски бар, бяхме излезли с две приятелки по женски, гледаме – сред всички китайски физиономии – трима чужденци в един доста изолиран ъгъл от бара. Имаше свободна маса до тях, така че се настанихме. Малко по-късно вече си говорехме за живота в Източна Европа и викахме „Наздраве!” – всеки на собствения си славянски език. Оказа се, че сме от един и същи регион. Бяха леко подозрителни, когато ги заведохме да опитат от шишчетата агнешко на скара от улицата. На следващата вечер вече ги гледахме как свирят в друг клуб, като същевременно се шегувахме, че „Фръц-фръц, вече познаваме известни хора!”

Пет години по-късно, реших да интервюирам Васко и да го разпитам за музиката, живота и стила. Вижте сами…

Първо, разкажи ми за себе си – къде си израснал, в какво семейство, как се насочи към музиката?

Роден съм и съм израснал в Марибор, Словения. Родителите ми са балетни танцьори и всички от семейството ми по майчина линия бяха много артистични. Започнах да свиря на цигулка, когато бях на 5, а по-късно музиката се превърна в мой живот във всички смисли.

Имаше ли момент на колебание, когато избираше пътя, по който да продължиш? Често сме склонни да гледаме несериозно на хората, като кажат „Аз съм музикант”.

Ами аз се интересувах също от поезия и рисуване в началното училище, но музиката винаги е била единствена. За мен музиката е едно от най-важните и „сериозни” неща в живота. Това, да бъда музикант и композитор на свободна практика ми дава страхотна свобода и възможност да живея така, както искам и ми харесва. Смятам, че едно от най-важните неща е да правиш това, което обичаш.

Добре казано. А кога осъзна идеята за свободата като нещо важно? Ето, аз съм от бивша социалистическа държава, никой не ми е говорил за свобода, все някак е отсъствала от общата картина. Трябваше да попътувам достатъчно, за да започна да я мисля като концепция.

Вероятно още като дете. И аз съм от бивша социалистическа държава.

Тогава вероятно е нещо, което родителите са ти дали? Казваш, че семейството ти са били образовани хора…

Родителите ми не са били образовани формално. Т. е. никой от тях не е завършил университет или нещо подобно, но ме отглеждаха така, че станах много самостоятелен. Винаги съм мислил, че тотално бих си похабил живота, ако правех неща, които другите очакват от мен да правя. Например да ходя на работа, която не харесвам и да стоя там по 8 часа на ден. Това за мен би било като затвор. Да не можеш да откриваш кой си, какви са твоите страсти и таланти. Без всичко това, за мен би било все едно да не живея въобще.

Предполагам, че е въпрос на гледна точка, т.е. можеш също да отидеш в един офис за 8 часа и да вършиш нещо колосално по важност за обществото.

Ами тази система, такава, каквато е, не е за мен. Особено в днешно време, мисля, че светът все повече губи стойностното и все повече се оказва, че парите са най-важното. Обедняваме, ако питаш мен.

Как беше… „някои хора са толкова бедни, че всичко, което имат е пари”.

И като стана дума, в България си имаме поговорката „музикант къща не храни”. Няма да те питам дали храниш къща, защото очевидно си професионален музикант, успешен си. Но ако трябва да дадеш съвет на млад човек, който иска да се занимава с това, какво би му казал?

Както във всички други сфери, мисля, че трябва да се гмурнеш и да следващ мечтите си. Ще трябва да работиш здраво, да правиш много жертви и може би нещата няма да станат толкова бързо, колкото си очаквал, но ако си се справил, ако си работил със страст, усилията ще ти се отплатят. За добрата музика и добрите музиканти винаги ще има хляб.

Бих те описала като етно-джаз музикант, поправи ме, ако греша. Какво мислиш за електронната музика, например? Впечатлява ли те? Аз, например, винаги съм разграничавала музиката, правена с „истински” инструменти и електронната. Как виждаш ти нещата?

Аз не се вкарвам в някакви стилови граници, тъй като моята музика е пресичане, микс от Балкански фолклор, рок, джаз и класическа. Електронната музика не е много интересна за мен. Намирам я за плоска, скучна и без много емоции. Предполагам, че затова на електронните партита много хора взимат наркотици, за да се развълнуват. Разбира се, както навсякъде, и тук има изключения и електронната музика може да бъде използвана по интересен начин.

Би ли направил дует с някоя от новите звезди – Лейди Гага, Бийонсе? Защо?

Хаха, не мисля, че ще ме поканят, но защо не. Би било удоволствие.

Как така „Защо не”!? Ами защото пеят по гащи!

Хаха!

Трябва ли непременно да знаеш теория на музиката, за да станеш добър на практика?

Не е задължително. Някои от най-добрите музиканти в историята дори не са знаели как да четат партитури. Вероятно е по-необходимо, ако изпълняваш или композираш класическа музика.

Уморяваш ли се понякога? Ако да, от какво? Би ли променил нещо в живота си?

Според мен е добре да живееш в хармония, така че ако понякога нещо е в повече, мога да се изморя или да ми омръзне. Но с годините се научих да балансирам живота си, така че да нямам много от тези моменти, а повече моменти на удоволствие.

Би ли променил нещо в света?

Аз се опитвам да променям себе си към по-добро всеки ден. Ако всеки го направи, може би светът би бил по-добро място, без войни и експлоатация.

Съгласна съм. А вярно ли е, че най-добрите идеи идват, когато човек е с разбито сърце? Теб какво те вдъхновява да композираш и пишеш песни?

Хм, мисля, че винаги е до това да направиш от нещо изкуство, да трансформираш една енергия в друга. Не е вярно, че може да се създава само от болката, но изкуството има нужда от катарзис. То може също да е лечител. Понякога пиша музика просто заради някакво чувство, може да е тъга, меланхолия или пък радост, щастие.

Разкажи ми сега за Словения, за Любляна. Признавам, че само съм минавала през магистралата от там, когато се връщах от България.

За мен Словения е един оазис между Запада и Изтока, между Западна Европа и Балканите. Добра отправна точка за човек като мен, който пътува много. Малка е, но красива. Не е прекалено населено, можеш лесно да намериш спокойствие и страхотна природа с море, реки, езера, планини и гори. Близо е до Виена, Венеция, Будапеща, Белград. Животът не е толкова скъп и нещата са някак подредени, със щипка балкански подправки.

Има ли нещо, което наистина мразиш в родината си?

Не колекционирам негативни неща, търся позитивните. Не следя и чак толкова новини, но мисля, че политиците са много зле, не само в Словения, ами като цяло.

Хаха, това май е световна тенденция. Дефинирай „стил”. Стилни хора ли са словенците?

Не бих казал, че са стилни, което е странно, имайки предвид колко близо сме до Италия. Може би в последното десетилетие има раздвижване, също по-младото поколение има по-различен подход в това отношение. Намирам стила за много важен.

Какво точно е той за теб? От къде идва?

Предполагам, че е още един начин да изразиш себе си. Каквото и да правиш, прави го със стил. Стилът е нещо, което градиш и създаваш през целия си живот, израствайки като личност. Например, в Италия имат La moda…, модата – това е стил от гледна точка на това какво носиш, но стилът като цяло е много повече неща.

 Кое е любимото ти място в света, ти си видял много?

Не мисля, че е възможно да отговоря на този въпрос, освен да кажа, че главата ми винаги е у дома. Има толкова много красиви места по Земята, но по-важното е какво е вътре в нас, когато ги посещаваме.

Ти какво би се попитал в интервю?

Ами, тъкмо се питах – както си лежа в леглото – кой ден е днес. Осъзнах, че е неделя, стана ми хубаво, че още е слънчево. Зимата става с всяка година по-тежка за мен, аз съм създаден за 40 градуса. Имам доста неща за вършене и предполагам, че денят ще бъде къс, но ще се опитам да го направя хубав.

Как си представяш думата „година” визуално?

Не съм сигурен, че си я представям, т.е. че я визуализирам. Знам само, че е нещо, което става постоянно по-късо, като банан, когато го ядеш.

ОК, пиша „банан”. Да се оправят!

vasko-atanasovski-trio-by-francesco-moretti

Photo: Francesco Moretty – Васко (вдясно) и колегите му от Триото: Мариян Станич (в средата) и Деян Лапаня

Vasko Atanasovski is probably the most successful musician that I personally know. He is from Slovenia and is the front man of the ‘Vasko Atanasovski Trio’. He is a composer, song writer, vocalist and great saxophone and flute player. I guess, ‘musician’ still describes him best. I met Vasko in a bar in Shanghai. It was a girls’night out, I went to a bar with two of my friends and among all the Chinese faces in the place, we discovered them – three foreigners, looking cool, sitting in kind of the most isolated part of the bar. There was a free table so we sat close to them. Shortly after we were already talking about Eastern European life and shouting „Cheers!” – each in their own Slavic language. Turned out we were all coming from the same region. They were very suspicious when we brought them to try some lamb BBQ sticks on the street. The next night we watched them playing in another club while giggling and saying “Yay, we know someone famous!”

Five years later, I decided to interview Vasko and ask him more about music, life and style. See for yourselves…

First, tell me about you – where did you grow up, what was your family like, what steered you towards music?

I was born and grew up in Maribor, Slovenija. My parents were ballet dancers and all the family on my mother’s side was very artistic. So I started playing the violin when I was 5 years old and later music became my life in every sense.

Was there a moment of hesitation when you were choosing your path in life? We usually tend to not take seriously people when they say “I’m a musician”.

Well I was also interested in poetry and painting in my early school years, but music was always the one. And for me music is one of the most important and ‘serious’ things in life. Living as a freelance musician and composer gives me great freedom and opportunity to spent my life as I want and like. I think one of the most important things in life is to do what you love.

Well said.When did the idea of freedom come to you as something important?I mean, I come from a postsocialist country, nobody talks to you about freedom there, it’s somehow out of the picture… I needed to travel a lot to start thinking of it as a concept.

Ah probably when I was a child. And I also come from a post-socialist country.

So it’s probably something your parents gave you? You say your family was quite highly educated…

My parents were not really highly educated in sense of formal education. None of them graduated from university or something, but they raised me in a way that I was very independent.I always thought that it would be a total waste of my life if I would just do things others tell me to do. Like doing a job you don’t like for 8 hours a day. For me that would be like living in prison. Not discovering who you are, what are your passions and talents. Without that it would be as if I was not living at all.

I guess it’s just a different point of view, I mean, you can also work in an office for 8 hours and do something enormously important for the society.

Well this system as it is doesn’t really work for me. And especially nowadays I think the world is losing values more and more ending with just money as something important. Pretty poor if you ask me.

What was it… “some people are so poor all they have is money”.

Talking about money, in Bulgarian we have a proverb saying “a musician cannot feed a family”. I’m not going to ask you if you feed a family, because obviously you are a professional musician and you are successful. But if you have to give advice to a young person who wants to work in this field, what would you say?

As in any other field I think you have to jump for your dreams. You will have to work hard, sacrifice a lot and maybe things won’t work immediately as you think they should, but if you’re doing it right and with passion things will come back to you. Good music will always be appreciated and good musicians will never stay hungry.

I would define you as a ethno jazz musician, correct me if I am wrong. What do you think about electronic music for instance? Does it excite you? I mean, I’ve always made this distinction between “real” instrument music and electronic. What’s your own idea about all this?

I don’t put myself into any style basket – my music is crossover, mix of Balkan folk, rock, jazz and classical. Electronic music is not very interesting to me. It’s quite flat, boring and without many emotions. I guess that’s why at electronic music parties lots of people have to take drugs to feel excited. Of course as always there are exceptions and electronic music can also be played in interesting ways.

Would you make a duet with one of the new stars – Lady Gaga, Beyoncé…? Why?

Haha I think they will never call me, but why not. It would be a pleasure.

What do you mean “why not”!? Because they sing in their underwear?

Hahah!

Do you absolutely need to know music theory to become a good practitioner?

Not really. Some of the best musicians in history never кnew how to read scores. Probably it is more necessary if you play or compose classical music.

Do you feel tired sometimes? If yes, what of? Would you change something in your life?

I think it’s good to live in equilibrium, so if sometimes there is too much of something, I can get tired or bored. But over the years I have learned how to balance my life, so I don’t really have many of those moments now and I have more moments of enjoyment.

Would you change something in the world?

I try to change myself into a better person day after day. If everyone would do that, maybe the world would be a better place, without wars and exploitation.

I agree. Is it true that best ideas come when we have a broken heart? What does inspire you to compose and write songs?

Hm I think it‘s always about turning something into art, turning one energy into another. It’s not true you can create only from pain, but anyway art needs some catharsis. So that it can also be healing. Sometimes I write music starting from a certain feeling. It can be sadness, melancholy or also joy, happiness.

Now tell me about Slovenia, about Ljubljana. I admit, I’ve only passed trough, takingthe highway on my way back from Bulgaria.

I see Slovenia as a fine oasis between West and East, between Western Europe and the Balkans. For me it’s a good base as I’m travelling a lot around. It’s small but beautiful. Not overpopulated – it‘s easy to find peace and great nature with sea, rivers, lakes, mountains and woods. It’s also quite close to Vienna, Venice, Budapest and Belgrade. Life is not too expensive and things are somehow in order with a touch of Balkan spices.

Is there something you really hate about your country?

I usually don’t collect negative emotions, but only look for the positive. However, while I don’t follow the news and media much, I think politics really sucks – not only in Slovenia, but in general.

Hahaha, that’s kind of a global trend. Define “style”. Are Slovenians stylish people?

I don’t find them very stylish, which is strange because we are so close to Italy. Maybe in the last decade things are moving forward and the younger generation has another approach to it. I think style is very important.

What is it for you? Where does it come from?

It’s another form of expressing yourself I guess. And you know, whatever you do, do it with style. Style is something you build up and create all your life as you grow up as a person. For example, Italy has La moda…, fashion… so that’s style in the sense of what you wear, but style is also many other things.

What is your favorite place in the world? You’ve travelled a lot

I thing it’s impossible for me to answer that unless I say where I lay my head is home. There are so many beautiful places on Earth and even more important is what’s inside you when you visit them.

What’s the question you would ask yourself in an interview?

Well I was just asking myself – as I’m still lying in bed – what day is it today? I realised it’s Sunday. Then I got happy that it is still sunny outside. Winter is getting harder for me every year, I was made for 40 degrees. Anyway there is a lot of things to do and I guess the day will be too short, but I’ll try to make it sweet.

How do you imagine the word “year” visually?

I’m not sure I imagine it, I mean visualise it. I just know it’s something that is getting shorter all the time, like a banana when you eat it.

OK, I’ll just write “banana”. Go figure!

Гергана Бейчева: “Дайте повече свобода на децата си!”

Текст от поредицата “Интервю с безизвестен”. Всички интервюта можете да проследите в раздела “Личности“.

Учебната година започна, първият звънец удари, разляха се води, разпяха се попове, заблестяха лачени обувки, а в ръцете на стреснатите първолачета се озоваха неизменните карамфили. Да ни е честито на всички – на децата, на учителите и на нас, родителите!

Аз отбелязвам празника с поредното интервю и за да е в тон с еуфорията, реших да затрупам с въпроси моята много добра приятелка Гергана, която освен прекрасна майка на две кукли, е и страхотен човек, дама със стил и специалист в това, което прави. И не на последно място, умее да се смее искрено. По образование Гери е начален педагог, след което се фокусира върху логопедията. Тя е и човекът, който забеляза, че синът ми има къса юздичка под езика, без изобщо да сме го обсъждали и към когото не се поколебах да се обърна, когато имаше проблем с изговарянето на „Р”. Неведнъж съм я разпитвала за мнението ѝ по различни родителски въпроси, а съветите ѝ винаги са били адекватни и много полезни. Благодаря ти, Гери, че стана майка преди мен! Познаваме се от цяла вечност, още от прогимназията, знаем много една за друга и винаги когато се срещнем, е малък празник. Що за птица е Гергана – вижте сами:

%d0%b3%d0%b5%d1%80%d0%b3%d0%b0%d0%bd%d0%b0_%d0%b1%d0%b5%d0%b9%d1%87%d0%b5%d0%b2%d0%b0_gergana_beycheva

Кажи първо доволна ли си от избора си на професия, защо се насочи натам?

В момента имам две професии – педагог и логопед, известно време се опитвах да избера една от двете, защото колкото и близки да изглеждат на пръв поглед, всъщност са доста различни, но общото са децата и в крайна сметка намерих начин да работя и в двете направления, това напълно ме удовлетворява. А се насочих натам, защото много по-лесно общувам с децата и времето, прекарано с тях ме зарежда, не ми тежи.

Има ли лоши родители и ако да, как да предотвратим превръщането си в тях?

Въпреки че срещам буквално стотици родители, не мога да кажа, че съм срещала “лоши”. Колкото и странно и неадекватно да се държат понякога, винаги съм усещала тяхната загриженост, внимание и любов към децата им. Това, което бих препоръчала на всички родители е да четат книги, да си дават достъп до повече информация и да гледат критично на взаимоотношенията си с децата, винаги може нещо да се случва по по-добър начин.

Аболютно! Помня един случай, бяхме на морето и дъщеря ти, Мая, искаше да влиза във водата без пояс, а ти се опитваше да ѝ обясниш, че е опасно. Тогава ми направи много силно впечатление твоят подход. Ти клекна до нея, обясни ѝ защо не може, а след това я прегърна. Тя се цупи известно време, но в крайна сметка престана да упорства. Намерих го за много логичен метод и го прилагам върху моите деца сега. Хората си мислят, че тези неща идват естествено, но всъщност по въпросите за възпитание на деца са изписани тонове книги и е хубаво да се информираме. Различен ли е подходът към твоите и чуждите деца?

Това, че съм родител много ми помогна да разбера радостите и тревогите и на другите родители, опитвам се да проявявам максимално разбиране. За моето си родителстване обаче приех философията, че искам да дам максимална свобода на децата си, но все пак да остана техен родител и авторитет, да не се превръщам в тиранин, който казва “не може и толкова”. Слизам на нивото на детето, предоставям информация и се моля да ми се отвърне със същото уважение, каквото съм проявила и аз. Мисля си, че съм много по-строга и взискателна към моите деца, и смятам, че е нормално, приела съм го. Много по-силни са емоциите и съответно реакциите ми към моите деца.

Разкажи ми по-подробно кое е новото в образованието, какви принципи са ти близки на теб като педагог, каква е твоята лична философия на родител и учител?

Въобще не вярвам в апокалиптичните предсказания, че образованието е сринато, в неграмотността… Винаги ще има неграмотни и грамотни, интересни и безинтересни хора.

Новостите са много, има толкова нови методики и начини за учене в момента, невро-науката постоянно разкрива нови и нови способности на мозъка да учи…

Има положителни промени и във възпитанието на децата, но ми се иска да спомена и за една не до там положителна тенденция. Това, че с най-добро чувство се грижим за децата и искаме да са в максимална безопасност, до голяма степен ги предпазва и ограничава от възможността да получат много ценни умения.

Какво има предвид? – Децата имат твърде малко свобода да решават проблемите си сами, винаги има някой възрастен, които да ги пази, да се грижи за тях, но той не пропуска възможността и да се намеси във взаимоотношенията им, коригира ги, прекратява ситуации… Така децата не успяват да изградят умения за решаване на конфликти, за излизане от ситуация, остават пасивни и най-лошото – дори започват да търсят помощта на възрастен за отсъждането на дадена ситуация. Нищо от това не е полезно, напротив – самостоятелността и решителността са смачкани. В детската група действат определени правила и този, които не се съобразява, си носи последствията. Но това го решават самите деца и могат да си правят експерименти с определени поведения и сами да преценят дали ги устройва или не.

И аз съм с подобни наблюдения по детските площадки, че прекалено много си контролираме децата…

Това е нещо като школа по социални умения. Аз и моите деца имаме късмет, че живеем на място, където мога да пусна детето пред блока, пред който има още 15 деца и да го оставя да се учи.

А ти защо предпочете родителския кооператив пред традиционното образование?

Кооперативът, в които участвам е училищен и изповядва принципите и идеите на Демократичното образование. Предимствата му са, че средата е много подкрепяща, учиш това, което най-много те интересува и мотивира, поставяш сам целите си и правиш каквото се налага, за да ги достигнеш, а в процеса на учене те подкрепя твоят учител или ментор.

Мисля, че основната разлика между масовото училище и новите форми на образование е вярата в способностите на децата и техният вроден инстинкт за учене и търсене. Променя се и ролята на учителя – от всевишния и всезнаещ – към партньор и лидер.

Ако вярваме, че ще има персонализирани лекарства, то вярвам, че и персонализираното учене не е далеч.

Как ти оценяваш конкуренцията като фактор в образованието? Аз имам чувството, че конкуренцията е безпощадна в днешно време, децата са много натоварени, препускат от училище на тенис, на език, после на балет… И всичко това защото трябва да са конкурентни на останалите, иначе изостават.

Да, това пак в много случаи е изкуствено контролирана среда от родителите, къде е свободната игра, кога детето остава само и може самостоятелно да взима решения? Аз не приемам конкуренцията непременно като нещо лошо, но много лесно границата между полезното и безумното може да бъде премината и негативите са единствено за детето… Няма грешки, обаче, ако се съобразим с истинската страст на детето.

Изброй три проблема в българското училище и дай твоите решения.

  1. Нужда от млади учители – обучения и достойно заплащане.
  2. Спорт и социални кътове – само въпрос на политика, пари има достатъчно от бюджета, има и много програми…
  3. Със сигурност трябва повече свобода и за децата, и за учителите какво и как да учат и преподават, защото колкото повече ограничения поставя системата, толкова по-лоши са резултатите. Тук решение нямам, може би трябва още време, за да се преодолее страхът от даване на повече автономност на училищата.

Смяташ ли за възможно образование без оценки? Какви биха били ползите, недостатъците от него?

Смятам, че децата разбират много добре къде се намират спрямо другите и дори да няма оценки, в тях се развива чувството им за сравнение и не можем напълно да ги “оперираме” от неприятното чувство, че не са се справили.

Минавам сега към другата ти професия. Кажи ми кога един родител трябва да започне да се притеснява, че детето му още не говори? И по какво да познае, че има проблем?

Около втората година децата се очаква да могат да произнесат две свързани думи като “дай вода” или “има пиш”, да могат да изпълнят (разберат) някоя поръчка като “донеси ми шишето”. От моя опит знам, че родителите винаги усещат, когато има някакъв проблем и най-добре би било да се консултират с логопед, а не само с другите родители наоколо, защото така може да се изгуби ценно време, ако наистина има някакъв проблем.

Защо толкова много българи не могат да произнесат правилно “Л” пред твърди гласни като “А”, “Ъ”, “О”?

От мързел, мързи ги да си движат езика.

Хаха, това ми хареса!

И от незнание разбира се, просто никой не се е ангажирал да им покаже как точно се произнася правилно. Правилното произношение винаги прави добро впечатление и обратното.

А трябва ли според теб да се обръща специално внимание на това в училище? Като че ли, никой не ни учи да произнасяме правилно, сякаш очакването е един ден от само себе си да започнем да го правим… И ако не си имал перфектно говорещи родители, въпрос на шанс е да попаднеш в правилната среда.

Затова, който има проблем с „Л” или „Р”, да потърси решение, ако не заради себе си, то поне заради децата си. Всъщност, правилното произношение следва да е приоритет на предучилищните педагози, но те нямат време и това е нормално. Според мен родителите са тези, които трябва да обърнат внимание и ако са приели добрия говор за важен фактор към успеха, то нека просто да помогнат на детето. Толкова пъти ми се е искало да си предложа услугите, ама съвсем безплатно, на любимите ми певци, които не произнасят “Л” – само и само да не ме дразнят!

Хайде стига за работа, дай да си поговорим за по-лични неща. Ти как успяваш да съчетаеш това да си майка, съпруга и работеща жена? Има ли главна и поддържаща роля или си постигнала баланс?

Мисля, че главно съм майка, не бих направила компромис там… Все пак успявам и да работя, и да имам семейство, за което да се грижа, но нищо не би било така, ако не ме подкрепяше Наско (мъжът ѝ, бел. аз), всяка моя стъпка напред е с негова помощ.

Да, със сигурност мъжете са ключов фактор, за да успяваме да съчетаваме нещата. Каква е твоята формула за щастие?

Споделено време с любими хора + добре свършена работа = пълно щастие и удовлетворение.

Напоследък се размислих по темата с грима, провокирана от различни неща и като цяло осъзнаваща повече собствената си свобода. Ти си естествено красива, предполагам, че ти се случва често да излизаш без грим, просто защото нямаш нужда от него. Затормозява ли те понякога очакването на хората в България, че под красота се разбира да си непременно гримирана, с прическа, с по-вталени дрехи, т.е. общоприетият модел за „секси”? Не ограничава ли всичко това личния ни избор?

Аз обичам грима, приемам за съвсем нормално приложението му, за да подчертае чертите на лицето, а за специални случаи си е задължителен, според мен. Когато си слагам грим, се настройвам психически за общуване с другите, за срещи с хора. Не съм съгласна, че гримът, прическата и вталените дрехи са част само от българската действителност, навсякъде това е фактор. Ако наистина сме свободни, то бихме приели всеки избор, без значение дали това е да носим свободни и удобни дрехи или секси и прилепнали. На мен ми харесва по средата, хем да са удобни, хем да са красиви.

Аз намесвам свободата от гледна точка на това, колко ние самите се подчиняваме на очакванията на хората…

Доста съм мислила по тази тема, особено за клишетата с учителското облекло. Обществото от една страна очаква учителите да се обличат “прилично” предвид работата с деца, от друга ги смята за скучни, защото се обличат консервативно. Малко е объркващо, но е по-безопасно да се обличаш както очакват от теб, в която и да е сфера, не само в училище.

За съжаление, май си права. А има ли връзка, според теб, между парите и стила?

Дори да има, не е силна. Има намесено, обаче, доста его и когато егото и парите се срещнат, не остава място за стила.

Какво ще пожелаеш на всички деца, които днес влизат в класните стаи?

Бих им пожелала да се забавляват, да играят и учат, да прекарват колкото може повече време с приятелите си, защото тези приятелства са наистина ценни!

Като за финал, опиши как си представяш думата “година” визуално?

Представям си сезоните, винаги като влизаме в нов сезон, имам усещане за нещо ново и вълнуващо. Най-вече ги виждам в цветове, но усещането не е само визуално, “година” предизвиква и другите сетива, като аромати, спомени и едно някак еуфорично чувство, че нещо предстои. Защо ме ограничаваш само визуално?!

 

Внимание, реклама! Логопедичният кабинет на д-р Гергана Бейчева се намира в Пловдив, на адрес: ул. Крали Марко 13. Първата консултация е безплатна, а можете да се свържете с нея и на този имейл: gergana.beycheva@mail.bg. Гери с желание ще отговори на въпросите ви!

Ако искате пък да научите повече за говора и логопедията, това е нейният блог: http://bubblyspeech.blogspot.com

Добринка Менгова: Две сватби – в София и Варна. Казах си: “Ще идем от едната до другата пеша!”

(Текст от поредицата “Интервю с безизвестен”. Можете да проследите всички интервюта в раздела “Личности“)

Доби е от онези сияещи хора, които просто те предизвикват да им отвърнеш с усмивка. В погледа ѝ има нещо дълбоко, а по начина, по който говори, веднага си проличава, че срещу теб стои един силен и ярък човек. Такава я видях преди време, когато се запознахме по време на курс по народни танци тук, в Париж. Родом е от София, завършва Международни икономически отношения в УНСС и, изключително разочарована, тя се преборва за точната стипендия – давана само с отличен успех и след убеждаване на избрания университет във Франция, че тя е техният човек. Специалността е Приложен маркетинг. Хващам я по-малко от месец след като се е завърнала от прехода „Ком-Емине”, който прави с приятеля си, Васил. Поговорихме си за извървения път, за живота в чужбина и дали има общо между усмивката и маркетинга. Вижте сами!

img_20160911_175656

Обясни като за лаици какво означава „приложен маркетинг”? В какво се изразява работата ти?

След като завърших магистратура по специалността, продължих с тримесечно обучение, в което паралелно ходех на лекции и получавах повече теоретични знания, и същевременно бях внедрена във фирма, която се занимава с това, за да видя как се случват нещата на практика. Сега продължавам да работя в тази фирма, вече смених няколко отдела. В момента работя с големи вериги хипермаркети. Аз съм консултант-аналист. Боравя с информация, разчитам морето от цифри, събрани от статистически проучвания и ги превеждам на разбираем за клиентите език. Трябва сама да преценя коя част от информацията ме интересува, да намеря начин да я извлека и да я формулирам. Целта е оптимизиране на продажбите и складовата наличност, свързано е и с логистика.

Дай конкретен пример.

Например, ти обичаш чай „Ягодка”, отиваш да си го купиш в магазин от веригата „Чай”, обаче него го няма на рафта. Ти не си доволна и фирмата, която се занимава с логистиката на „Чай” също не е доволна, защото са изгубили продажба. Моята работа е да кажа на хората с логистиката: „Внимавайте, в магазин „Чай” няма достатъчно количество „Ягодка”, а знам, че се продават по 100 кутии на ден, изпратете повече. Така всички са доволни.

Има ли дни от седмицата/месеца, в които определени продукти се продават повече от други? Каква е тенденцията?

Има статистически модел, който изчислява и прави прогноза какво и колко ще се купи в определен ден, базирайки се на историята на покупките в дадения магазин. Хората във Франция пазаруват най-вече в събота и това е осезаемо от всеки. Другата тенденция е появата на т. нар. Drive магазини. Поръчваш онлайн каквото искаш, плащаш го, отиваш с кола до предварително зададения от теб магазин и служителите товарят багажника ти с покупките.

Какво би те накарало да се върнеш в България?

Задавам си всеки ден този въпрос. Бих искала да гледам децата си в България, поне в началото. Бих искала да говорят български, да играят народни танци, да познават България и не на последно място – да са по-близо до природата, представям си да живея на село… Със сигурност, мисля да се върна един ден. Друга причина би била евентуална нужда на семейството ми от моята помощ.

На мен гледането на дете в България ми се струва много тежко, от това, което чувам и виждам всяка година като се прибера. Тежко от гледна точка на инфраструктура, финанси, институции, отношение към хората с деца от страна на държавата и обществото.

Имам чувството, че в България има няколко паралелни свята. Мои приятели успяват да отгледат децата си в България по много различни начини, изглежда това зависи от решенията, които ще вземеш като родител, чувам за родителски кооперативи, които се инициират и които успяват да развият децата по креативен начин, струва ми се много интересно. Предполагам, че и във Франция има нещо подобно.

Честно казано, аз съм търсила родителски кооперативи и съм удряла на камък. Образователната система тук е устроена по различен начин от българската и ми се струва, че явно няма нужда от такива алтернативи. Срещала съм детски градини и училища „Монтесори”, но се оказва, че в общия случай това са частни заведения с високи такси.

Валидно ли е днес, че е/имигрантът е дърво без корени и колко често ти се случва да се чувстваш така?

Да, чувствам се като дърво без корени, но това понякога е недостатък, а понякога – предимство. Случва се да се чувствам изгубена, без дом. Когато се прибера в България, вече не се чувствам вкъщи, обожавам да вървя по улиците, но те са ми колкото близки, толкова и далечни. Тук също не се чувствам вкъщи и понякога ми е тъжно. От друга страна, в будизма се казва, че човек е нещастен, защото е привързан към нещо/някого. Когато не си привързан по лошия начин, без това да означава да не обичаш, (може би точната дума е „завързан”), ти си свободен и виждаш живота по друг начин, отворен си към повече неща.

Усещала ли си различно отношение заради произхода си?

Лично аз – не, но много хора са ми разказвали такива случки. Аз смятам, че това зависи от човека. Ако говориш добре езика, ако си открит с хората, не налагаш по някакъв начин своите виждания и не ги критикуваш или съдиш, те те приемат такъв, какъвто си и аз съм била приемана по много позитивен начин.

Съгласна съм с теб. Разкажи ми сега за това пътуване „Ком-Емине”? Как се роди идеята, как го организирахте, как протече, отговори ли на очакванията ви?

Даже ги надмина. Мечтая си да правя този маршрут от няколко години. Имах повече приятели момчета и някои от тях решиха да направят част от маршрута. Поисках да отида с тях, те ми се изсмяха, защото съм момиче. Решиха да ме тестват, напълниха раницата ми и ме качиха на Черни връх. Оказа се, че мога да ходя с тежка раница и ме взеха. Аз и четири момчета направихме част от „Ком-Емине” и се оказа, че накрая аз бях в по-добра форма от тях.

А колко килограма беше раницата?

Тогава беше 15-16 кг, ние вървяхме само 4 дни, накрая бях цялата в рани по гърба, но беше страхотно и си обещах, че някой ден ще направя целия маршрут. Това обаче изисква време, а и исках да го споделя с правилния човек. Това лято с приятеля ми ни поканиха на две сватби – една в София и една във Варна. Казах си „Това е моментът – ще отидем от едната сватба до другата пеша!” Идеята беше абсолютно откачена, защото между двете сватби имаше само две седмици, а маршрутът е предвиден за 21-22 дни. Бях сигурна, че ще се справим, аз се занимавах с организацията. Оказва се, че жените могат и да се ориентират, и да организират такива уж мъжки начинания. Четох блогове, в България има много хора, които ходят в планината и споделят, информацията е актуална, хората са много дейни. Второто име на „Ком – Емине” е „Маршрутът на дружбата” и всъщност човек се сближава с хората, докато върви по пътя.

Гледала ли си филма „Wild” („Моето приключение в дивото”) с Рийз Уидърспун?

Да, много ми хареса и си казах „искам и аз да направя нещо такова”.

Всъщност, първият ден беше най-труден. Трябваше да вървим много. Много хора ни казваха, че няма да се справим и ни даваха насоки къде да слезем, но всъщност това ни подейства още по-мотивиращо, а и сватбата, която ни чакаше. От друга страна, бяхме се похвалили на всичките си приятели и нямаше как да се отметнем. Добре, че беше приятелят ми след първия ден да вземе нещата в ръце и да каже „Ставай, продължаваме!” Оставихме половината багаж в първата хижа и с по-леки раници много по-лесно се придвижвахме. По пътя се срещнах със страхотни хора. В България има много красиви хора, с които се срещнахме и с които взаимно се мотивирахме в тежки моменти. Пожелавам на всеки да го направи, всеки може, дори и момичетата!

Научи ли нещо ново за себе си, за света?

За себе си научих, че границите на човек не са това, което той си мисли, а са много по-далеч. Говоря за физически и психологически граници. Всеки може да направи много повече от това, което мисли, че може, стига да го иска, да е мотивиран и да не спира, когато му е трудно. Другото нещо, което научих е, че не трябва да се затваряме за другите. Някои дни се случваше да сме изморени, изтощени и да не ни е до нищо и никого, но когато си в такава среда, сред природата, ставаш много по-отворен, става ти по-леко на сърцето. Открих, че имам нужда да съм близо до природата, че съм много по-спокойна, балансирана… В този първи по-дълъг преход открих, че животът ни е прекалено натоварен, прекалено много бързаме, тровим се и сме много далеч от природата и самите нас. Вече не бързам толкова, храня се по-бавно, стремя се да гледам хората, като им говоря и да гледам по-малко телефона си.

А едно такова дълго пътуване с един и същи човек, денонощно, не предполага ли в някакъв момент изостряне на отношенията?

Аз малко се притеснявах от това, но хубавото е, че по пътя срещаш хора и това е вид разнообразие. Ако два дни си говорил само с един човек и сте започнали да се повтаряте, на третия срещаш нов човек и имате възможността двама да говорите, третият да върви по-далеч, после да се смените и така да не си омръзвате. При нас не се случи да стигнем до момента да се караме, но си дадохме сметка, че появата на нови хора беше за добро.

Какво ти предстои сега? Коя е следващата дестинация?

Първо ми предстои един маратон следващата неделя (18.09.2016). Спортува ми се, открих, че спортът помага на човек да е по-уверен в себе си – и в работа, и в лични отношения – защото постигаш някакви неща, които си мислил, че не можеш. Намерих маратон извън Париж, защото маршрутът е сред природата, има по-малко хора.

Другото предстоящо е едно продължително пътуване из Югоизточна Азия. Малко предистория, трудовият закон във Франция позволява, ако отговаряш на определени условия, да вземеш отпуск в рамките на една година, като през това време позицията ти се запазва. Може да използваш това време за почивка, за откъсване от ежедневието, да пътуваш и да работиш над себе си, въобще – каквото искаш.

Пътуването в Азия е нещо, което винаги съм искала да направя, възхищавала съм се на хора, които са успели да го осъществят. Миналата година преживях някои лични сътресения и си казах „ще го направя задължително”, след което се запознах с Васил. В един момент му споделих намерението си, защото не смятах да се отказвам и се оказа, че и той също иска, така че ще сме заедно. Ще прекараме 6 месеца, започваме в Хималаите, през Непал, Бангладеш, надолу към Тайланд, Малайзия, Индонезия, Филипините… Нищо още не е фиксирано като дати, освен че имаме еднопосочен билет натам. Заминаваме в средата на ноември. Ще караме по усет и ще планираме нещата в движение.

От сега ти завиждам и ще чакам с нетърпение разказите ти! Кажи ми, за какво мечтаеш?

Колкото и тенденциозно да звучи, за човек, който живее в Париж, след атентатите, които се случиха тук, си мечтая за толерантност. Откакто живея във Франция, имам приятели от различни държави и континенти, всички сме с различни религии, различен цвят, но това не ни пречи да се разбираме прекрасно, да се обогатяваме взаимно и аз вярвам, че хората могат да живеят заедно мирно.

Какво е щастието?

Когато преди някой ме питаше дали съм щастлива, не можех да кажа „Да”. Радостна, усмихната, но „щастлива” е голяма дума. Когато направихме „Ком-Емине”, накрая бях щастлива и разбрах какво е наистина щастието. Когато видях морето, се изпълних с такава енергия, сякаш излъчвах светлина, бях достигнала до нирвана, вътрешно щастие, хармония със себе си, със света, спокойствие…

И удовлетворение от достигнатата цел, предполагам?

Да, изпитвах и любов към целия свят, прегръщах случайни хора, скачах, танцувах…

Защо трябва един човек да играе хоро?

Защото хорото носи усмивка, всички сме хванати за ръце, това не е индивидуален танц, не е по двойки, заедно сме и като гледаш как другите танцуват с желание, тяхната усмивка зарежда всички останали. Когато чуя народна музика, това ме връща към България, душата ми пее. Не на последно място, хоро може да се играе и за поддържане на добра форма, с риск да прозвучи повърхностно.

Как да накараме мечките в България да играят хоро?

Не можем да ги накараме, ако те сами не решат, но може би с повече говорене, и мечките ще се запалят. Сложно е… За да играе една мечка хоро, особено ако е гладна, първо трябва нещо да я събуди от зимния ѝ сън и да ѝ напомним, че тя може да мисли и за други неща, а не само за прехраната си. Защото някой път изиграването на хорото може да те накара да забравиш, че си гладен.

Чувстваш ли се по-несигурна в Париж днес?

Забелязала съм, че в дните, след като се случи атентат, защото вече бяха няколко, ставам по-мнителна към оставени чанти и гледам хората със подозрение, след което много се дразня на себе си. С времето гледам да не мисля за това, опитвам се да се върна към свободното общуване с хората, без предразсъдъци.

Ако застанеш лице в лице с човек, опасан с бомби, какво би му казала?

Предполагам, че много ще се уплаша и няма нито да му кажа нещо, нито ще съм способна да избягам, ако ще и да съм бягала маратон преди това.

Има ли, според теб, връзка между стила и парите?

Ако има, то тя е по-скоро в обратна посока. Има хора с пари, които се опитват да имат стил, но нямат, а други, които нямат пари, си го носят в себе си.

Забелязала съм, че не носиш грим, какво е отношението ти към грима, към момичетата, които се гримират?

Не обичам грим, а и не мога да го правя. Има жени, на които им се отдава да се гримират добре, да си правят прически, понякога ми се ще и аз да мога като отида на сватба да се разкрася сама. Радвам им се, но има и такива, които прекаляват, а са красиви и без много грим. Аз съм „за” грима, когато има повод, не да се гримираш всеки ден, защото това означава, че слагаш някаква маска. Моя колежка се появяваше всеки ден гримирана и един ден дойде без грим. Попитах я „Болна ли си? Какво се е случило?”. Не бях забелязала, че се е гримирала дотогава, тъй като го прави по дискретен начин. Не съм против грима, но като се прави, да е просто за да подчертаеш леко, а не да се наплескаш. Била съм в страни като Индия, Алжир, където жените много се гримират, това е част от културата им, така че мога да го приема, но не ми харесва.

Има ли чалга във Франция?

Да, има… Няма същия тип музика, но има чалга като лайфстайл, като тип хора.

Дай сега едно послание към човечеството!

Човек може да постигне много неща, не си поставяйте граници, вярвайте в себе си, независимо от каква среда сте тръгнали и дали изначално имате много възможности.

Как си представяш думата „година” визуално?

Една купичка с много пеперуди вътре. Обяснявам: годината има начало и край, както и купичката; пеперудите са нещата, които се случват и се натрупват, а цветовете им са различни защото нещата може да са и хубави, и лоши. Освен това, си представям и че сезоните са в различни цветове.