Милчо Кюркчиев – дете, бохем, творец

Този текст е поредното „Интервю с безизвестен“. Всички интервюта четете ето ТУК

Днес съм решила да ви срещна с един малко по-особен човек. Той е вечното дете. Така го възприемат другите, така се самоопределя и той. И в добрия смисъл, и в не чак толкова добрия. Защото все някога се очаква да пораснем, нали? Е, да, ама, както казах, той е малко по-особен случай.

С Милчо ни събраха общи познати и така някак се озовахме в една компания, членовете на която са пръснати в различни точки на България и света, но сякаш изобщо не сме се разделяли. Той е от онези млади хора, които живеят в новото, в интернет, в социалните мрежи. Той е сред първите ми познати, които имаха ютюб канал и се е захващал с какви ли не извънредно щури, но и много креативни неща. За някои, проектите му могат да изглеждат напълно абсурдни и лишени от смисъл, но пък кой точно ще дръзне да определя границите в изкуството? Запознайте се с Милчо – такъв, какъвто е. И се опитайте да не го съдите.

Milcho_red_hairЦура: Здрасти, Милчо, хващам те в Шанхай, ало-ало, чуваме ли се? Започвам от най-оригиналния въпрос, какво твориш и какви са бъдещите ти творчески планове?

Милчо: Благодаря преди всичко за проявения интерес към моята особа. Към настоящия момент обмислям с какво да зарадвам милчоганите (моите фенове)… дали ще бъде влог или музикално видео – за мен също е изненада.

Кротна ли се малко или си си все същият?

В интерес на истината, вътрешно не усещам никаква разлика. Единствената промяна е, че напоследък съм започнал повече да консумирам, отколкото да създавам и да публикувам. Предполагам, че това може да създава тази илюзия. Уви, Милчо в главата все още е на 8.

Я ми кажи каква е твоята житейска философия. Откри ли себе си, наясно ли си какво искаш от живота?

Безкрайно много се обичам. За мен аз съм най-якият човек, сам съм си идол. Опитвам се да вредя минимално на планетата. До момента в живота си съм имал късмета да правя предимно неща, които ми доставят удоволствие. Или просто избирам да си фокусирам вниманието върху хубавите моменти, и на мен самия ми е трудно да определя точно. Също се кефя страшно много на животните и обичам да ги пипам, с изключение на насекомите. От живота искам да ми предостави възможността да живея на място, където температурите са над 30 градуса целогодишно, да имам всичкото свободно време на света, за да мога да се занимавам с дейности, които са ми интересни. Например, йога, пиано, пясъчни скулптури на плажа, да се грижа за здравето си, да медитирам. В общи линии това ми е крайната цел.

Milcho_huskyНе мислиш ли, че целта ти е нереалистична? За да живееш на място с вечно лято и общо взето да се забавляваш, трябва да си роден милионер.

Животът е пред мен. Смятам, че съм се родил с достатъчно привилегии, и определено пред мен стои възможността да постигна всичко, което искам. Въпросът за мен е единствено дали си струва да инвестирам времето и усилията си в името на заветната цел.

Преди 10 години беше доста лудичък, не съвсем ориентиран, но напълно убеден, че искаш да си известен. Защо толкова го искаше тогава, искаш ли го все още? Защо?

Все още ми е цел. Виждам потенциал в това да имам голяма аудитория. Яко ми е да получавам обратна връзка от публиката след като кача видео или снимка, или след някакъв тип представление. Ако стана известен благодарение на лично творчество, това би означавало, че съм сътворил интересен продукт. Току виж съм успял да вдъхновя някого. О, и когато ме аплодират и скандират името ми изпадам в екстаз. Просто е готино усещане.

Според мен, известността трябва да има някаква цел. Например, да я използваш за нещо благородно, да популяризираш някаква кауза, да вършиш нещо за другите. Ако беше известен, на каква инициатива щеше да се посветиш?

Не виждам достатъчно грижа в обществото. Забелязвам, че някои хора не ги е грижа за себе си, и съответно за останалите още по-малко. С удоволствие бих участвал в кауза против тютюнопушенето, примерно. Не по-малко важно за мен е опазването на околната среда и животните, тъй като ако човеците не се погрижат за тях – те сами не могат.

Milcho_witchТи си от хората, които са винаги млади, да не кажа направо деца. Как би описал младите хора в България? Има ли нещо, което да е характерно за всички или пък нещо, което би изкоренил от всички?

Трудно ми е да поставям социални групи под общ знаменател. Съдейки по себе си, няма как да знам какво е в главата на някого, камо ли на много хора наведнъж. За мен няма страшно. Нямам нищо против никого, до момента в който не започне да пречи или да вреди на останалите. Забелязал съм в сторитата на Сузанита или Криско, как качват ‘лапета, които им лип-синкват на песните, само че изглеждат мега вдървени и сдухани. Аз си падам по по-отпуснати и смешни хора с чувство за хумор.

Какво е лип-синкват?

Ми, върви песента, а те само си отварят устата и правят някакви минимални движения с ръка. Вместо да избухнат.

Ахааа, схванах. Ти фен ли си на Криско и Сузанита?

На Сузанита съм фен, на Криско – не съвсем.

Веднага ми кажи защо – и за двамата.

Сузанита ми е женската Джорджано, пее смешно, има смешно чело и е мега слаба. Всичко това много ми допада и ме забавлява. А Криско има гадна вафла и средно-ставащи песни.

Чакай, че трябваше да се образовам сега кой е този Джорджано… А като си толкова обвързан с интернет и всякакви видове социални мрежи, как си представяш живота без тях?

Сакат. Като си помисля как са живели хората само допреди няколко години, без да могат да си чатят, без да се къпят и обезкосмяват и ми става лошо.

Milcho_motorbikeВлюбен ли си? Какви момичета харесваш?

В момента само в себе си. Кефя се на слаби, със симетрично лице, хубави зъби и чувство за хумор.

И за мен чувството за хумор е определящо. Каква музика слушаш в момента?

От 1-2 дена слушам Drake – Too good. Преди около две седмици открих Poppy, новата ми любима изпълнителка, пее за компютри. От много години съм зарибен по К-рор, но слушам само женските групи. Обичам хаус, джаз, чилаут, поп. Не понасям реге, рок и метал.

Би ли отишъл в Космоса?

Пш. Аз по цял ден за него си мисля, естествено, че бих. Не за цял живот, но бих ходил редовно, ако имах възможността. Мисля, че ще се разцепя от кеф на безтегловността и спокойствието.

А aко ти остават 10 години живот и ти предложат да ги замениш за 1 година в Космоса, ще приемеш ли?

Не. Бих ги прекарал на тропически плаж. С котка (или лисица, ако намеря дружелюбна).

Milcho_templeЩе се върнеш ли да живееш пак в България? Защо?

За момента нямам такова намерение. Смятам да се възползвам от факта, че не съм роден дърво и мога да се местя. Има далеч по-привлекателни за мен дестинации по света. Възнамерявам, обаче, да продължавам да се връщам за юли и август в Черноморец.

Изброй три неща, които харесваш и три, които мразиш.

Харесвам шпагат, пианисти и безгрижие. Мразя миризма на риба, паяци и когато някой плюе на улицата. Т’ва последното не знам дали да не го заменя с “пушачи”.

Как си представяш думата „година” визуално?

Като безброй снимки. Аз страшно много снимам, понеже обичам да имам спомени във вариант, който е вечен, а не само в мозъка ми. Също съм гледал едно видео, в което показват как Земята се движи не само около Слънцето, но и в галактиката, и образува една спирала.

Има ли въпрос, който би си задал сам?

Не ме пита какъв ми е девизът: НЕ СЕ СЪМНЯВАЙ В МЕН!

Можете да последвате Милчо в неговия You Tube Канал или Instagram

Реклами

Камелия Димитрова – успешна, умна, удивителна!

Това е част от поредицата „Интервю с безизвестен“, в която се опитвам да покажа, че всеки човек е интересен и не е нужно да си известен, за да дадеш интервю и да имаш какво да кажеш. Всички интервюта четете ТУК

Камелия_Димитрова_Визаж_МоделсКамелия Димитрова е модел. Тя сияе и излъчва топлина, която те кара да се чувстваш уютно в компанията ѝ. Непринудена, земна и без грам претенция – такава я помня от гимназията, където се запознахме. Бяхме заедно в отбора по лека атлетика, където дългите ѝ крака вършеха чудесна работа. После някак откри, че може да ги ползва и в модните среди и ето я – едно от успешните лица на най-престижната модна агенция у нас. Освен красива, обаче, Камелия е и умна, с което разбива всички клишета. Магистър по финансов мениджмънт, отскоро семейна, пада си по бързи коли и екстремни спортове. С Ками днес ще си говорим за модата, красотата и пътуванията като начин на живот. Вижте сами…

Първо, искам да ти кажа, че съм те запомнила по анцуг в гимназията в Казанлък и с вечно вдигната на опашка или кок коса. Стърчеше над другите с глава и нещо. Това притеснявало ли те е някога?

Страхотен въпрос! Връщаш ме назад в годините, в едно от най-безгрижните ми времена… Така беше, високичка си бях от малка. Никога не ме е притеснявало, даже се радвах, като се извисявах над всички… Може би само когато са идвали при мен разни момченца – обожатели да ме свалят, примерно една глава по-ниски от мен, съм се замисляла… Но в крайна сметка просто ги “разкарвах”.

Как откри, че си красива или винаги си го знаела? Помня, че имаше някакъв момент, в който сякаш изведнъж се промени, беше една нова Камелия, с повече самочувствие, с по-хубави дрехи (в тийнейджърската възраст тези неща ни се набиваха на очи най-много).

От малка ми повтарят колко съм красива и как трябва да стана някой известен модел (като не визирам семейството си – за тях винаги съм била най-красива), имам предвид признанията които получавах на конкурси за красота от детската градина, училище и т.н. Но аз винаги съм си била щура и палава и не съм се вълнувала от тези неща. Промяната настъпи, когато наистина ме “откриха” и започнах да се занимавам професионално като модел.

След конкурса „Мис България”, където ако не се лъжа се класира сред първите 10, как се промениха нещата за теб? Това ли беше нещото, което те накара да се замислиш за кариера на модел? Някой забеляза ли те или сама реши да пробваш?

Точно така, класирах се в челната десетка и там имаше гости и членове на журито от чужди агенции. Предложиха ми договор от агенция в Италия и няколко дни след конкурса заминах за Милано.

Камелия_Димитрова

Предимство или бреме е красотата?

Предимство, разбира се!

Питам те, понеже много хора са предубедени към красивите жени и им лепват какви ли не етикети, в такъв смисъл, красотата не представлява ли по-скоро една бариера към хората? Ти усещала ли си някакво по-различно отношение заради външния си вид? Негативно т.е., ясно, че помага в много случаи.

Аз лично, никога не съм изпитвала негативно отношение заради красота си. Но, човек трябва да притежава и вътрешна и външна красота, а съчетани с интелект са непобедимо оръжие. Може би , аз съумявам да го правя и ми се получава!

Богати ли са българските модели? Може ли да се издържаш с моделство у нас?

Аз малко съм работила в България, повечето време развивах кариера си в чужбина, но сега след като се завърнах, работя тук и смело мога да кажа, че хонорарите тук са много много по-ниски и определено е много трудно да се издържаш само от това.

А като цяло много ли сме далеч в моделството от световното ниво?

Напротив – даже все повече се развиваме и доближаваме до него.

Като редовен участник на Седмицата на модата в София, сподели впечатления.

За мен винаги е голямо удоволствие да участвам! Това са няколко дни, изпълнени с много емоции. Виждаш се с много приятели, запознаваш се с нови и чужди дизайнери… Протича една подготовка, в която всеки влага всичко от себе си, за да се получи в крайна сметка един незабравим спектакъл.

Напоследък все повече се появяват български модели по световните подиуми, в големи рекламни кампании… Защо тогава в България сякаш нещата си остават на едно провинциално ниво? Клюките, жълтите вестници, кое момиче с кой богаташ си легнало, сякаш фокусът е изместен все някъде встрани. Да не говорим пък за риалити звездите. Там е страшно!

Ние от години имаме много български модели, които да работят на световно ниво и са доста добре заплатени. Но в България мисленето е друго, всеки гледа как да избере лесното, жълтото, това което продава…

Ти би ли се снимала в „Биг Брадър”, примерно?

Преди, когато все още дейно работих в Италия, имах предложения да участвам в италианския вариант “Grande Fratello”. Но бях много малка, договорът беше със страшно много условия, а аз трябваше да се върна в България, за да продължа обучението си и отказах.

Съжаляваш ли сега? Ако можеше да върнеш времето назад, би ли го направила? Какво щеше да се промени за теб?

Много съм се замисляла, особено като го споделям на разни хора и те са толкова впечатлени и започват да ми обясняват каква грешка съм направила… Колко е можело да ми помогне това да се издигна, да стана известна и вече да съм покорила много върхове… Но, за съжаление, и дума не може да става! Сматям , че такава е била съдбата ми и така ми е било писано… Дори да съм изгубила нещо, Господ ме е дарил с много други, по-важни и ценни неща и съм получила много повече, за което съм благодарна!

От няколко години, в глобален мащаб социалните мрежи все повече диктуват кое лице ще пробие и в този ред на мисли, колкото по-активен и обсъждан е един модел онлайн, толкова по-големи шансове за изява има. В България така ли е? Ти самата използваш ли такива „хватки” или си достатъчно търсена и без тях?

Има го и в България, разбира се, но аз не залагам на това, работя си и без тези “хватки”.

В това няма ли и негативна страна? Например, по-бързо да се изчерпват дадени лица след една главозамайваща слава и след време никой вече да не ги помни?

При всеки е строго индивидуално и зависи от много неща, как ще пробие, до къде ще стигне и колко ще се задържи…

Камелия_Димитрова_Визаж

От Фейсбук профила ти видях, че си падаш по екстремни спортове – какво си пробвала до момента и по какъв начин ти е повлияло? Какво още по-екстремно ти се ще да направиш?

Аз не толкова, защото съм страхлива, но съпругът ми е доста екстремна натура и постоянно ме подтиква да правим разни екстремни неща. Искам да скоча с парашут над палмата в Дубай и възнамерявам много скоро това да се случи!

Ти постоянно пътуваш заради моделството. Сега ти е паднало, оплачи се, кажи, че ти е много тежко и не всичко е толкова розово, колкото повечето хора си мислят. Изморяваш ли се много?

Това вече се случи. Преди 4-5 години просто ми писна, почувствах се изморена и реших да приключа с този начин на живот. Все пак, това са години, години наред пътувания, обикаляне, живеене с различни хора, без семейство, много труд, усилия и диети – моделството в чужбина е много трудно и определено не е толкова лъскаво както изглежда! Сега пак пътувам много и обикалям из целия свят, но със семейството си, по почивки и екскурзии .

А би ли живяла постоянно в чужбина? Защо?

Живея в чужбина от 16-годинишна и винаги съм я предпочитала… Не знам, начин на мислне, настройка… Убедена съм, че и след време, със семейството ми ще бъде пак някъде там…

Мина над половин година от сватбата ти, какво се промени за това време?

Единственото, което се промени е настройката ми за живота! Със съпруга ми очакваме нашата първа рожба и мисленото ми е насочено само натам!

(Тук интервюиращата изпада във възторг, защото тепърва научава за тази новина и следват честитки и пожелания, които си остават лично за Камелия)

За какво мечтаеш?

Мечтая да си родя едно здраво и прекрасно бебенце, което да обикаля с нас целия свят!

Опиши как си представяш думата „година” визуално.

Година – визирам 2018 и си я предствям в една дума БЕБЕ! За мен това е смисълът!

Пола Маринова говори за мода

Текст от поредицата „Интервю с безизвестен”. Можете да проследите всички интервюта в раздела „Личности”.

След толкова различни интервюта, в моя (уж) моден блог беше крайно време да взема и едно интервю на тема мода. И кого-кого да интервюирам по тази пипкава тема, ако не човек, който това именно изучава и на това се е посветил.

Днес ще ви представя Пола Маринова, една моя съгражданка, с която се запознахме съвсем случайно посредством моя приятелка.  Снимах ги веднъж ято красавици-гимназистки от Казанлък. Тогава Пола беше в 12-и клас и беше решена да кандидатства да учи мода. Може да не вярвате, но това си е цяла наука! Няколко години по-късно, Пола е студентка в трети курс в Националната художествена академия, паралелно с това работи за българска модна марка с успехи в чужбина, асистент е в модно списание и се кани да започне трета работа, отново свързана с призванието ѝ – модата. Потърсих я, за да я поразпитам туй-онуй за живота в София, за българския отпечатък в световната мода и други разни интересни неща, няма какво да ви го преразказвам сега, вижте сами:

pola_marinova_%d0%bf%d0%be%d0%bb%d0%b0_%d0%bc%d0%b0%d1%80%d0%b8%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b0

Пола, какво се случва в Казанлък, какво е това чудо, все към мода ни влече? Ти как „кривна” в тази посока?

Мисля, че Казанлък е много творчески град и отглежда наистина много адекватни хора. А избрах модата, защото просто знаех, че е това. Нямам обяснение.

Какво се промени за теб, откакто се премести в големия град? Би ли се върнала в Казанлък? Защо?

Промени се средата ми и се срещнах с хора, които творят! Независимо какво, в София срещаш много млади и активни хора и започваш да имаш надежда, че нещо може да се случи. В Казанлък, за жалост, няма как това да бъде така. Мога да работя и там, но някак си да не се задържам дълго, защото ще загубя инерция.

Ако имаш власт (да речем, че си кмет), какво би направила, за да задържиш младите хора в Града на розите?

О-о!! Ами фестивалите много оживяват града, ще се опитам да създам повече настроение. Тогава излизат и много занаятчии, което е супер! Но като цяло липсват cool места за млади (че и за възрастни). Заведения, магазини, места, които са модерни.

Примерно, в Казанлък няма къде да изпиеш една готина бира или да хапнеш нещо по-интересно. Или пък да си купиш някоя плоча или диск…

Мдам, знам за какво говориш… При толкова секънд хендове, можеше да се направи нещо по-алтернативно, но явно на никого не му се занимава. Или просто липсва правилната публика.

Ами мисля, че има публика. Вярно по-малко са, но има. Но трудно се пробива, наистина, сред тълпата.

А кaто стана дума за секънд хендове, твоето отношение към тях какво е?

Аз само с това се обличам. Казанлък е меката на секънд хенда (килата). На всички разказвам и всеки иска да дойде само заради това дори. Водя софиянци и правя секънд хенд туризъм. Много е романтично, втората ръка, защото си с нещо, което само ти имаш! Много е ексклузив!!!

Да, и аз ги обожавам и ми липсват. Хайде сега разкажи повече за специалността „Мода”. Първо, каква е разликата между модата и стила, според теб?

Вчера точно видях един цитат, че разликата между модата и стила е качеството, съгласна съм. Иначе, специалността „Мода” в академията е малко по-различна от европейската, разбира се. Нова специалност е и все още нещата не са влезли в ритъм, преподавателите са страхотни обаче! Защото наистина ни обръщат внимание индивидуално. Има какво да се желае по програма. Например кроенето и шиенето, което е най-важно, не са ни сила и това е защото нямаме достатъчно часове… Тук се опитват наистина да ни дадат каквото могат, базата. Бяхме скоро в Берлин и обикаляхме университети и си направихме сравнение, което отвори очите на преподаватели и студенти, защото видяхме какво изискват там и какво – при нас…

Доста тъжно за мен, но пък преподавателите се вдъхновиха.

Какви предмети имате?

Имаме „Моден проект”, което е най-важното, защото там правиш колекция от началото, учат ни как да извлечем идея и да я осъществим. Имаме кроене и шиене, модна илюстрация и история на костюма. Другите предмети са общообразователни- история на изкусвото, философия. А, имаме и фотография, което е яко защото ни учат какво да изискваме от фотографа в бъдеще.

Добре звучи… и като нещо, което не може да се учи самостоятелно, сякаш.

О-о да, аз всичко съм научила от академията за тази сфера.

Ти имаш ли шевна машина и шиеш ли? Ако да, какво си уши последно?

Имам машина, но има нужда от ремонт, така че не съм я ползвала отдавна. Ших риза, но наистина последното нещо, което ших, бяха филетки.

(Тук интервюиращата изпадна в паника, смут и ужас, че не знае какво е „филетка” и се впусна в бурно търсене по търсачки, речници и помощ от приятел, за да не се изложи, та в крайна сметка горе-долу ѝ се изясни, но ако и вие сте като нея, да знаете, че е нещо на джобовете, а какво точно – явно ще си остане професионална тайна).

Трябва ли човек да е постоянно в крак с тенденциите, за да бъде приет в тези среди? Доколко е важно как изглеждаш?

Трябва да си наясно какво е модерно в момента, да имаш усещане за нещата. Лично аз ги предусещам, (което сигурно е нормално). И е важно да изглеждаш спретнат, така да речем, скромно дори. Да си личи, че имаш някакъв личен стил, а не си взел готовия ансамбъл от манекена на магазина. Може да са дънки и тениска, но правилните дънки и тениска, които носят някакво усещане…

Имаш ли понякога чувството, че постоянно изоставаш, че постоянно в модния свят се случва нещо, което си изтървала и че трябва непрекъснато да се информираш?

Ооо даааа!!! Това ме натоварва, не мога да смогна да изгледам всички ревюта или lookbooks. Следя само любимите ми и то не постоянно. Не мисля, че ако искаш да създаваш трябва много да гледаш другите. Кому е нужно да ставаш модна енциклопедия? Има хора обаче които успяват и съм забелязала, че повечето са стилисти. Може би в техните среди е нормално и важно.

Кой е любимият ти дизайнер? Разкажи повече за него/нея, защо ти харесва?

Напоследък HBA (Hood by Air), защото са луди. Правят най-откачените дизайни (според моя вкус) и си играят с границата мъж/жена. Същевременно са супер носими. Edgy са! Харесвам много и Dries van Notten и Raf Simons, просто са богове! Всичко е точно колкото трябва да бъде.

А от българските имаш ли любим?

Ами Владимир Каралеев и Кико Костадинов. Последния го намерих случайно и никъде в България не споменават за него, а е много известен по света и прави страхотни неща!!! Много го харесвам.

Модата в България на какво ниво е? Дай оценка по шестобалната система.

Ако гледаме на модата само според хората, които наистина правят мода – 5! Но общо с дизайнерите, които твърдят, че правят „мода“, а всъщност са само вечерни рокли – 3. Защото ако си на български „фешън уик“, или каквото и да е ревю, е само това – рокли!

Пример за добра нова българска марка са „Errors of youth” правят невероятни неща, много алтернативни, ей-такива хора ме вдъхновяват.

А защо от „Форум Българска мода” превключихме на „Sofia Fashion Week”?

Защото организаторите наистина се интересуват от мода и искат „и ние като другите“. Ама културата е друга, по-чалга култура. А можем да бъдем представени по-добре.

“Sofia Fashion Week” (‘Софийската седмица на модата’) иначе е пародя на каквото трябва да е, била съм няколко пъти зад кулиси само, където има страхотна организация, но самото събитие не се знае какво е: нещо като оскари, викторияс сикрет, кетуалк.. не се знае точно. Има изпълнения между ревютата, обявяват се дизайнери, публиката стои на маси с келнери?!?!?!?!, като на сватба. От другата страна на подиума има правостоящи, които не са ВИП …?!

Моделите пък не са никакви модели, а хора които нямат грам обучение и идея за това. Изказват мнение за грима и косата си, не искат да обличат някои от дрехите, срам ги е без сутиен, да не говоримм дали изобщо могат да вървят или позират на подиума. Отделно се представят стари колекции на дизайнери (известни, не български, Валентино, например?!). Дори не е правилният fashion week за сезона. Последно беше септември, а представиха есен/зима 2016. А така изобщо не се прави…

Явно темата е болезнена, затова преминавам към следващата.

Много модни къщи се навъдиха (в световен мащаб), има ли хляб за всички? Не се ли изчерпват вече откъм идеи?

И аз това се чудя! Иначе хляб, изненадващо, има за всички, защото в момента особено, модата е като бързата храна.

Накъде ще се развива модата в бъдеще?.

Хмм… Странно е защото от една страна, нещата да се забързват, върви се към това да може още като се показва колекцията да я купиш. От друга страна, има тенденция на забавяне, идея да оценяваме повече дрехите си…  Например, да си купиш една дизайнерска дреха на млад, неизвестен творец и да си я пазиш, да си уникален. Мисля, че просто в бъдеще всички ще бъдат „модерни“. Модата ще е супер достъпна, но същевременно ще е по-трудно, защото ще изгуби от ексклузивността си и ще спре да означава нещо.

Има ли още накъде да се създава?

Нещата са много в застой в момента, нищо интересно, нищо ново. Аз лично чакам нещо да се случи.

Е, сигурно някаква ековълна ще се случи… Ще започнат да създават дрехи от… вода!

Хаха! Аз в конструкция и цялостна визия се чудя дали може да се случи нещо драстично.

Освен хората да мутираме и да се появят панталони с три-четири крака…

Какво трябва да има в един гардероб? В твоя какво има?

Да имаш някакви основи като дрехи. И различни връхни неща, с които да разчупиш. Няколко типа дънки, панталони, много тениски. Много якета!!!!

Определяш ли се като жертва на модата?

Понякога да. Наистина е трагично, изпадам в кризи като не знам какво да облека. Много е тежко, защото някои дни съм в определено настроение, имам някаква представа как да изглеждам в този ден и ако не я достигна е тъжно. Някой път пък нямам настроение и тогава е най-фатално.

Случва ли се да си намислиш нещо вечерта, да си приготвиш дрехите, да изпипаш детайлите и на сутринта да станеш и да кажеш: „Ооо, това сега няма да го нося!“

Случвало се е и затова не го правя. Има аутфити, които изглеждат идеално някой дни, обаче не можеш да повториш в други.

Казваш ли си понякога: „Ама как ще изляза така!? Ще ме помислят за луда!“

А-а това никога не си го мисля.

Това е присъщо на модните жертви. Какво би искала да работиш като завършиш, имаш ли идеи?

Свои неща, само за това мисля. Представям си го успоредно с работа, от която се изкарват пари, да направя фирма и сайт. За физическия магазин има време пък и не е необходим в днешно време, особено с българския пазар. Не мисля че ще е умно да разчитам само на това откъм финанси, иначе да, ще е по-трудно ако и работя.

Ще се справиш!

Казвали ли са ти и би ли се подразнила, ако някой ти каже, че това, с което се занимаваш, е несериозно? Какво би отговорила на такъв човек?

Не ми се е случвало, но и не бих се подразнила. Аз все си мисля, че звучи някак повърхностно, но хората не го приемат така, когато го казвам.

Иначе нямам какво да отговоря, всеки си има право на мнение. Не искам да убеждавам някого в нещо. Смешно ми е, когато някой каже, че не се интересува от мода, но си купува нови дрехи и ги подбира. То това е модата!

А ти самата не си ли имала моменти, в които да си мислиш „ей, сега да бях записала едно право или нещо с компютри…“

Оооо, неее, това звучи като кошмар.

За какво мечтаеш?

Да съм доволна от себе си, независимо с какво се занимавам. Да съм доволна, че съм направила каквото съм могла, за да стигна където искам.

Как си представяш думата „година” визуално?

От рождения ми ден до следващия, ама визуално… Златна единица!

Сузан Саамиева за соцталгията, приятелството и идеалите

Текст от поредицата „Интервю с безизвестен”. Всички интервюта можете да проследите в раздела „Личности”.

suzan-saamieva

Сузан Саамиева бих описала с една единствена дума: шарена. Тя е дръзка, космополит, свободомислеща, на моменти непримирима с глупостта, с огромно чувство за хумор и силно изтънчен вкус. Тя самата си признава, че се случва да критикува нечий външен израз на разбиране за мода, например. Със сигурност ако търсиш препоръка за нещо красиво и качествено – книга, филм, музика – тя е точният човек. На 33, занимава се с маркетинг, но се изкушава от PR-a (връзки с обществеността, на български, още ПР). Какво още ми разказа Сузан, вижте сами:

Има ли нещо, което пропускам в представянето ти?

Обичам изкуството и не мога да живея без музика. Обичам да съм влюбена, но и понякога мразя да съм влюбена – прави ме много слаба и неконтролируема. А обичам да държа нещата в живота си под контрол. Не мога да оцелявам без списъци със задачи и без крайни срокове.

Ако трябва да обясниш на едно дете какво е маркетинг, какво би му казала?

Хммм, да направиш така че всяко нещо да изглежда симпатично на подходящия му купувач. За да знаеш кое е симпатично на някого, трябва да разбереш и какво харесва той. Това е малко по-сложно…

Много хора бъркат рекламата и ПР-а. Кое е общото и кое различното между двете?

За рекламата в повечето случаи се плаща, докато за ПР по правило би трябвало да не се плаща. ПР-ът може да оправи или развали това, което рекламата е направила, но е добре да вървят ръка за ръка и да са синхронизирани.

Удовлетворена ли си от това, с което се занимаваш? Би ли го избрала пак?

Да, но понакога съжалявам че не съм продължила да се занимавам с изкуство и писане.

Никога не е късно… Аз си мисля, че вратата винаги е отворена и човек не трябва да си я затваря сам. И също, в България е добре да имаш професия, която ти дава стабилност, а в свободното си време да правиш нещо, което ти доставя удоволствие. Много често става така, че от удоволствието се ражда успех, и то в най-неочаквания момент.

Абсолютно съм съгласна! И аз си помислих това – че и да бях избрала изкуство, трябваше да съм сигурна, че имам стабилна професия.

Аз съм учила китайски, китайците твърдят, че политическата им система е социализъм с китайска специфика. Има ли маркетинг с българска специфика?

Ооооо, да! В момента това е вълната на соцталгия – на 100 %. Всичко да е ретро и като от едно време. Намирам го за много грешно. Иска ми се хората тук да спрат да се взират в миналото, а да живеят за момента и да гледат в бъдещето.

Соцталгия, значи… Не се ли задържа твърде много това? От Пепи и кренвиршите… и май няма изгледи скоро да си отива.

Народопсихология – наречи го Стокхолмски синдром или друго, но когато хората са имали само един вид бира и са ритали срещу това, ми се струва абсурдно да искат отново това, при условие, че имат неограничени възможности. И шанс да надскичят миналото. Дори вече има една рекламна кампания, която се бори срещу това.

Аз се прибирам в България веднъж годишно и съдейки по нивото на рекламите, оставам с впечатлението, че аудиторията се оценява като манипулируема и глупава. Защо българските реклами са толкова плоски, според теб? Предполагам, че има и изключения де, ти ще кажеш.

Според мен, е въпрос на аудитория. Докато се гледат този вид реклами, ще продължават да се правят такива. Има и изключения, но като цяло малко се рискува. В повечето случаи решението се взема от жената на шефа и т.н., която не разбира от това, но щам дава парите, смята, че може да се изкаже. Общо взето, зрителите не са изискващи – ловят се на плоски реклами и това не произвежда нуждата от вдигане на качеството.

Иначе специалистите в рекламата и още 50 човека (образно казано) си коментираме рекламите и се дивим. Аз от дете съм свикнала да гледам чужди реклами и за мен нивото беше вдигнато, затова имам високи очаквания. А и не обичам да ме подценяват. Примерно, тук почти няма добра социална реклама, ако изобщо има такива. Сещам се само за една в момента.

Не е ли въпрос на пари?

Ами не е само до парите. Има компании, които рискуват, обмислят, но залагат на нестандартното. Има и такива с много сериозни бюджети.

А защо, при положение, че могат да минат и с по-глупави реклами, се напрягат? Не са ли усилия на вятъра?

Не, дават резултат. Хората, които държат на това се чувствт оценени и развиват привързаност към марката. Държи се на качество и да се откроиш. Те можеха да правят същото като другите, но това нямаше да ги отличи.

Мен лично страшно много ме дразни сексизмът в рекламите, даже веднъж писах писмо на една фирма, от чиято реклама се почувствах обидена. Някои хора не си дават сметка колко голяма вреда могат да нанесат на обществото с неподходящи или необмислени реклами…

Ооо да! Това е другото, което много се използва. И жените са станали някак резистентни или може би никога не са били по-различни от това. За мен също е обидно. Но има и много световни брандове, които също залагат на това.

Да, защото го има в обществото и е прието за нормално. И как да се бори обществото срещу това, при положение, че по телевизора им го показват? Хората се идентифицират с някакви образи, опитват се да водят живота, който им се налага…

Пебедата на Тръмп и факта че за него са гласували и цветнокожи жени е доказателство, че и в световен план има нещо сбъркано.

Да, от няколко години наблюбаваме как светът затъва синхронно в едни и същи проблеми.

А според теб как трябва да се рекламира България? Ако ти си министър на туризма, например, какво би направила?

Бих заложила на позитивизъм и на образа на младите хора тук – има вдъхновяващи, умни хора, с които е добре да се запознаеш и да обмените идеи. Бих заложила и на природата, но по по-Инсаграм начин. Изобщо трябва комуникацията да се насочи съм милениали, които пътуват много и има смисъл да са тук. Това ни е шансът! Не само руски пенсионери или алкохолен туризъм. Тук храната е вкусна и евтина – но не бих заложила на мусака, а на прекрасна и евтина риба, да речем.

Би ли емигрирала? Защо?

Бих. За по-добро. На моменти когато се усетя че съм се вкопала в балона от единомислещи хора, а това далеч не са всички, и се сблъскам с грубост, лицемерие и простотия, това ме отчайва. Искам децата ми да живеят по-добре от мен. И съжалявам че не го направих. Не мислех така допреди няколко години обаче.

Резултатите от изборите ми показаха каква е преобладаващата част от обкръжаващата ме среда. Има подобрения, но има и силна резистентност към облагородяването. Искам да живея някъде, където мога да отида с пижама на работа и това да не се сочи с пръст.

Неотдавна във Фейсбук профила си написа нещо за приятелството – че няма драма в това да приключиш приятелство, това са нормални неща. И на мен ми се е случвало да „късам” подобни връзки. Дай да я разчепкаме тази тема по-подробно…

Давай! На мен ми е за първи път да го осъзная това. Иска ми се да имам силата да се обадя на този човек и да му кажа, че вече няма смисъл, че не е същото, но все още е само вътрешно решение.

На мен ми се е случвало точно 3 пъти като последният беше съвсем скоро и като че ли ти ми даде допълнително кураж с поста си.

Просто нещата се изчерпвват, не даваме нищо един на друг и обичайно връзките свършват така. Освен ако не се поддадем на инерцията. Когато при мисълта, че ще се видиш с приятел ти е безразлично или се дразниш, значи е краят.

Аз смятам, че за да се стигне до там, явно сме си затворили очите за нещо веднъж, после още веднъж и после се е превърнало в навик. Аз много сериозно си подбирам контактите и приятелите. Не допускам неискрени хора покрай себе си. И ако не направя това отсяване в самото начало, после е неизбежно нещата да тръгнат в лоша посока. Виждам около мен хора, които с години поддържат приятелства, на които не държат, които ги натоварват, които не им дават нищо и нищо не означават. Просто да убиеш времето, да разнообразиш.

Да и при мен е така. Аз имам много малко приятели. Но в последния случай причината беше че човекът прекарено силно даваше свобода на егото си, а в приятелството трябва да уважаваме личността един на друг и да се грижим един за друг. Както в любовта, впрочем.

Може би просто ни е страх да не останем сами?

Категорично.

Ти как разбираш стила като понятие?

Стилът е като част от твоята идентичност. Това е личният ти почерк. Нещо което имаш, но възпитаваш и променяш с времето. Не съм фен на хора, които цял живот имат само един стил. За мен той трябва да е жив организъм.

Важен ли е стилът в маркетинга? А в живота?

Във всичко което правиш – дори и във възпитанието на децата. Ако разбира се държиш да имаш собствен подход, който да те отличава.

Една хипотетична ситуация: с теб се свързва някой важен политик и ти казва колко много те е похвалил някой, иска да му правиш ПР. Би ли се навила?

Ако бях ПР, не бих го направила. Не харесвам политиците. Бих го пренасочила към друг. Познавам доста политически ПР-и.

Защо?

Защото те лъжат. И не го правят за доброто на хората. Работила съм тясно с политици. Не съм срещнала нито един читав. Просто това са правилата на играта.

Ако имаш пред себе си човек, който има потенциал, но не е полагал никакви усилия да го развива, как ще го направиш достатъчно ерудиран/дипломатичен/изискан, за да стои адекватно в помещение с хора от хайлайфа?

Направо бих го пратила при консултант по личен имидж и етикет. Има специалисти, които биха се справили чудно с това.

Има ли такива в България?

Има. Познавам поне един, а вчера бях на лекция на друг.

Добре, значи, ако някой има нужда, да се свърже с мен, за да ги свържа с теб, за да ги свържеш с тях…

Абсолютно!

Какво обичаш?

Любовта и живота. Клишета, но… И себе си обичам. Трябваше ми време, но малко по малко го постигам.

Това да се обичаш ли?

Да.

За какво мечтаеш?

За това един ден да съм щастлива с това, което съм постигнала, да се развивам постоянно и да имам пълноценно семейство. А, и да пътувам повече.

Къде ти се ходи най-много?

Португалия.

И на мен ми се ходи там! Как си представяш един идеален ден?

Кафе, много рязходки, малки детайли които дя снимам, вдъхновявщи разговори и вкусна храна и ласките на човека, когото обичам. По-просто казано, като си легна в края на деня да се усмихна и да си кажа – ето заради такива дни си струва.

А думата „година” визуално?

Като листата на дърветата в преходния период между лятото и есента. Изреждат се картини на забързан кадър, но ми се иска да са шарени като тези листа – ярки и красиви. Такава искам да е годината ми.

Васко Атанасовски: „Каквото и да правиш, прави го със стил“/ Vasko Atanasovski: „Whatever you do, do it with style“

(Scroll down for the English version)

Текст от поредицата „Интервю с безизвестен“. Всички интервюта можете да проследите в раздела „Личности„.

boris-b-voglar

Васко Атанасовски е вероятно най-успелият музикант, когото познавам лично. Той е от Словения и е създател на “Трио Васко Атанасовски”. Композира, пише текстове, едновременно свири на няколко вида саксофон и флейта и пее вокали. Музикант, в пълния смисъл на думата! Срещнах го в един Шанхайски бар, бяхме излезли с две приятелки по женски, гледаме – сред всички китайски физиономии – трима чужденци в един доста изолиран ъгъл от бара. Имаше свободна маса до тях, така че се настанихме. Малко по-късно вече си говорехме за живота в Източна Европа и викахме „Наздраве!” – всеки на собствения си славянски език. Оказа се, че сме от един и същи регион. Бяха леко подозрителни, когато ги заведохме да опитат от шишчетата агнешко на скара от улицата. На следващата вечер вече ги гледахме как свирят в друг клуб, като същевременно се шегувахме, че „Фръц-фръц, вече познаваме известни хора!”

Пет години по-късно, реших да интервюирам Васко и да го разпитам за музиката, живота и стила. Вижте сами…

Първо, разкажи ми за себе си – къде си израснал, в какво семейство, как се насочи към музиката?

Роден съм и съм израснал в Марибор, Словения. Родителите ми са балетни танцьори и всички от семейството ми по майчина линия бяха много артистични. Започнах да свиря на цигулка, когато бях на 5, а по-късно музиката се превърна в мой живот във всички смисли.

Имаше ли момент на колебание, когато избираше пътя, по който да продължиш? Често сме склонни да гледаме несериозно на хората, като кажат „Аз съм музикант”.

Ами аз се интересувах също от поезия и рисуване в началното училище, но музиката винаги е била единствена. За мен музиката е едно от най-важните и „сериозни” неща в живота. Това, да бъда музикант и композитор на свободна практика ми дава страхотна свобода и възможност да живея така, както искам и ми харесва. Смятам, че едно от най-важните неща е да правиш това, което обичаш.

Добре казано. А кога осъзна идеята за свободата като нещо важно? Ето, аз съм от бивша социалистическа държава, никой не ми е говорил за свобода, все някак е отсъствала от общата картина. Трябваше да попътувам достатъчно, за да започна да я мисля като концепция.

Вероятно още като дете. И аз съм от бивша социалистическа държава.

Тогава вероятно е нещо, което родителите са ти дали? Казваш, че семейството ти са били образовани хора…

Родителите ми не са били образовани формално. Т. е. никой от тях не е завършил университет или нещо подобно, но ме отглеждаха така, че станах много самостоятелен. Винаги съм мислил, че тотално бих си похабил живота, ако правех неща, които другите очакват от мен да правя. Например да ходя на работа, която не харесвам и да стоя там по 8 часа на ден. Това за мен би било като затвор. Да не можеш да откриваш кой си, какви са твоите страсти и таланти. Без всичко това, за мен би било все едно да не живея въобще.

Предполагам, че е въпрос на гледна точка, т.е. можеш също да отидеш в един офис за 8 часа и да вършиш нещо колосално по важност за обществото.

Ами тази система, такава, каквато е, не е за мен. Особено в днешно време, мисля, че светът все повече губи стойностното и все повече се оказва, че парите са най-важното. Обедняваме, ако питаш мен.

Как беше… „някои хора са толкова бедни, че всичко, което имат е пари”.

И като стана дума, в България си имаме поговорката „музикант къща не храни”. Няма да те питам дали храниш къща, защото очевидно си професионален музикант, успешен си. Но ако трябва да дадеш съвет на млад човек, който иска да се занимава с това, какво би му казал?

Както във всички други сфери, мисля, че трябва да се гмурнеш и да следващ мечтите си. Ще трябва да работиш здраво, да правиш много жертви и може би нещата няма да станат толкова бързо, колкото си очаквал, но ако си се справил, ако си работил със страст, усилията ще ти се отплатят. За добрата музика и добрите музиканти винаги ще има хляб.

Бих те описала като етно-джаз музикант, поправи ме, ако греша. Какво мислиш за електронната музика, например? Впечатлява ли те? Аз, например, винаги съм разграничавала музиката, правена с „истински” инструменти и електронната. Как виждаш ти нещата?

Аз не се вкарвам в някакви стилови граници, тъй като моята музика е пресичане, микс от Балкански фолклор, рок, джаз и класическа. Електронната музика не е много интересна за мен. Намирам я за плоска, скучна и без много емоции. Предполагам, че затова на електронните партита много хора взимат наркотици, за да се развълнуват. Разбира се, както навсякъде, и тук има изключения и електронната музика може да бъде използвана по интересен начин.

Би ли направил дует с някоя от новите звезди – Лейди Гага, Бийонсе? Защо?

Хаха, не мисля, че ще ме поканят, но защо не. Би било удоволствие.

Как така „Защо не”!? Ами защото пеят по гащи!

Хаха!

Трябва ли непременно да знаеш теория на музиката, за да станеш добър на практика?

Не е задължително. Някои от най-добрите музиканти в историята дори не са знаели как да четат партитури. Вероятно е по-необходимо, ако изпълняваш или композираш класическа музика.

Уморяваш ли се понякога? Ако да, от какво? Би ли променил нещо в живота си?

Според мен е добре да живееш в хармония, така че ако понякога нещо е в повече, мога да се изморя или да ми омръзне. Но с годините се научих да балансирам живота си, така че да нямам много от тези моменти, а повече моменти на удоволствие.

Би ли променил нещо в света?

Аз се опитвам да променям себе си към по-добро всеки ден. Ако всеки го направи, може би светът би бил по-добро място, без войни и експлоатация.

Съгласна съм. А вярно ли е, че най-добрите идеи идват, когато човек е с разбито сърце? Теб какво те вдъхновява да композираш и пишеш песни?

Хм, мисля, че винаги е до това да направиш от нещо изкуство, да трансформираш една енергия в друга. Не е вярно, че може да се създава само от болката, но изкуството има нужда от катарзис. То може също да е лечител. Понякога пиша музика просто заради някакво чувство, може да е тъга, меланхолия или пък радост, щастие.

Разкажи ми сега за Словения, за Любляна. Признавам, че само съм минавала през магистралата от там, когато се връщах от България.

За мен Словения е един оазис между Запада и Изтока, между Западна Европа и Балканите. Добра отправна точка за човек като мен, който пътува много. Малка е, но красива. Не е прекалено населено, можеш лесно да намериш спокойствие и страхотна природа с море, реки, езера, планини и гори. Близо е до Виена, Венеция, Будапеща, Белград. Животът не е толкова скъп и нещата са някак подредени, със щипка балкански подправки.

Има ли нещо, което наистина мразиш в родината си?

Не колекционирам негативни неща, търся позитивните. Не следя и чак толкова новини, но мисля, че политиците са много зле, не само в Словения, ами като цяло.

Хаха, това май е световна тенденция. Дефинирай „стил”. Стилни хора ли са словенците?

Не бих казал, че са стилни, което е странно, имайки предвид колко близо сме до Италия. Може би в последното десетилетие има раздвижване, също по-младото поколение има по-различен подход в това отношение. Намирам стила за много важен.

Какво точно е той за теб? От къде идва?

Предполагам, че е още един начин да изразиш себе си. Каквото и да правиш, прави го със стил. Стилът е нещо, което градиш и създаваш през целия си живот, израствайки като личност. Например, в Италия имат La moda…, модата – това е стил от гледна точка на това какво носиш, но стилът като цяло е много повече неща.

 Кое е любимото ти място в света, ти си видял много?

Не мисля, че е възможно да отговоря на този въпрос, освен да кажа, че главата ми винаги е у дома. Има толкова много красиви места по Земята, но по-важното е какво е вътре в нас, когато ги посещаваме.

Ти какво би се попитал в интервю?

Ами, тъкмо се питах – както си лежа в леглото – кой ден е днес. Осъзнах, че е неделя, стана ми хубаво, че още е слънчево. Зимата става с всяка година по-тежка за мен, аз съм създаден за 40 градуса. Имам доста неща за вършене и предполагам, че денят ще бъде къс, но ще се опитам да го направя хубав.

Как си представяш думата „година” визуално?

Не съм сигурен, че си я представям, т.е. че я визуализирам. Знам само, че е нещо, което става постоянно по-късо, като банан, когато го ядеш.

ОК, пиша „банан”. Да се оправят!

vasko-atanasovski-trio-by-francesco-moretti

Photo: Francesco Moretty – Васко (вдясно) и колегите му от Триото: Мариян Станич (в средата) и Деян Лапаня

Vasko Atanasovski is probably the most successful musician that I personally know. He is from Slovenia and is the front man of the ‘Vasko Atanasovski Trio’. He is a composer, song writer, vocalist and great saxophone and flute player. I guess, ‘musician’ still describes him best. I met Vasko in a bar in Shanghai. It was a girls’night out, I went to a bar with two of my friends and among all the Chinese faces in the place, we discovered them – three foreigners, looking cool, sitting in kind of the most isolated part of the bar. There was a free table so we sat close to them. Shortly after we were already talking about Eastern European life and shouting „Cheers!” – each in their own Slavic language. Turned out we were all coming from the same region. They were very suspicious when we brought them to try some lamb BBQ sticks on the street. The next night we watched them playing in another club while giggling and saying “Yay, we know someone famous!”

Five years later, I decided to interview Vasko and ask him more about music, life and style. See for yourselves…

First, tell me about you – where did you grow up, what was your family like, what steered you towards music?

I was born and grew up in Maribor, Slovenija. My parents were ballet dancers and all the family on my mother’s side was very artistic. So I started playing the violin when I was 5 years old and later music became my life in every sense.

Was there a moment of hesitation when you were choosing your path in life? We usually tend to not take seriously people when they say “I’m a musician”.

Well I was also interested in poetry and painting in my early school years, but music was always the one. And for me music is one of the most important and ‘serious’ things in life. Living as a freelance musician and composer gives me great freedom and opportunity to spent my life as I want and like. I think one of the most important things in life is to do what you love.

Well said.When did the idea of freedom come to you as something important?I mean, I come from a postsocialist country, nobody talks to you about freedom there, it’s somehow out of the picture… I needed to travel a lot to start thinking of it as a concept.

Ah probably when I was a child. And I also come from a post-socialist country.

So it’s probably something your parents gave you? You say your family was quite highly educated…

My parents were not really highly educated in sense of formal education. None of them graduated from university or something, but they raised me in a way that I was very independent.I always thought that it would be a total waste of my life if I would just do things others tell me to do. Like doing a job you don’t like for 8 hours a day. For me that would be like living in prison. Not discovering who you are, what are your passions and talents. Without that it would be as if I was not living at all.

I guess it’s just a different point of view, I mean, you can also work in an office for 8 hours and do something enormously important for the society.

Well this system as it is doesn’t really work for me. And especially nowadays I think the world is losing values more and more ending with just money as something important. Pretty poor if you ask me.

What was it… „some people are so poor all they have is money“.

Talking about money, in Bulgarian we have a proverb saying “a musician cannot feed a family”. I’m not going to ask you if you feed a family, because obviously you are a professional musician and you are successful. But if you have to give advice to a young person who wants to work in this field, what would you say?

As in any other field I think you have to jump for your dreams. You will have to work hard, sacrifice a lot and maybe things won’t work immediately as you think they should, but if you’re doing it right and with passion things will come back to you. Good music will always be appreciated and good musicians will never stay hungry.

I would define you as a ethno jazz musician, correct me if I am wrong. What do you think about electronic music for instance? Does it excite you? I mean, I’ve always made this distinction between “real” instrument music and electronic. What’s your own idea about all this?

I don’t put myself into any style basket – my music is crossover, mix of Balkan folk, rock, jazz and classical. Electronic music is not very interesting to me. It’s quite flat, boring and without many emotions. I guess that’s why at electronic music parties lots of people have to take drugs to feel excited. Of course as always there are exceptions and electronic music can also be played in interesting ways.

Would you make a duet with one of the new stars – Lady Gaga, Beyoncé…? Why?

Haha I think they will never call me, but why not. It would be a pleasure.

What do you mean “why not”!? Because they sing in their underwear?

Hahah!

Do you absolutely need to know music theory to become a good practitioner?

Not really. Some of the best musicians in history never кnew how to read scores. Probably it is more necessary if you play or compose classical music.

Do you feel tired sometimes? If yes, what of? Would you change something in your life?

I think it’s good to live in equilibrium, so if sometimes there is too much of something, I can get tired or bored. But over the years I have learned how to balance my life, so I don’t really have many of those moments now and I have more moments of enjoyment.

Would you change something in the world?

I try to change myself into a better person day after day. If everyone would do that, maybe the world would be a better place, without wars and exploitation.

I agree. Is it true that best ideas come when we have a broken heart? What does inspire you to compose and write songs?

Hm I think it‘s always about turning something into art, turning one energy into another. It’s not true you can create only from pain, but anyway art needs some catharsis. So that it can also be healing. Sometimes I write music starting from a certain feeling. It can be sadness, melancholy or also joy, happiness.

Now tell me about Slovenia, about Ljubljana. I admit, I’ve only passed trough, takingthe highway on my way back from Bulgaria.

I see Slovenia as a fine oasis between West and East, between Western Europe and the Balkans. For me it’s a good base as I’m travelling a lot around. It’s small but beautiful. Not overpopulated – it‘s easy to find peace and great nature with sea, rivers, lakes, mountains and woods. It’s also quite close to Vienna, Venice, Budapest and Belgrade. Life is not too expensive and things are somehow in order with a touch of Balkan spices.

Is there something you really hate about your country?

I usually don’t collect negative emotions, but only look for the positive. However, while I don’t follow the news and media much, I think politics really sucks – not only in Slovenia, but in general.

Hahaha, that’s kind of a global trend. Define “style”. Are Slovenians stylish people?

I don’t find them very stylish, which is strange because we are so close to Italy. Maybe in the last decade things are moving forward and the younger generation has another approach to it. I think style is very important.

What is it for you? Where does it come from?

It’s another form of expressing yourself I guess. And you know, whatever you do, do it with style. Style is something you build up and create all your life as you grow up as a person. For example, Italy has La moda…, fashion… so that’s style in the sense of what you wear, but style is also many other things.

What is your favorite place in the world? You’ve travelled a lot

I thing it’s impossible for me to answer that unless I say where I lay my head is home. There are so many beautiful places on Earth and even more important is what’s inside you when you visit them.

What’s the question you would ask yourself in an interview?

Well I was just asking myself – as I’m still lying in bed – what day is it today? I realised it’s Sunday. Then I got happy that it is still sunny outside. Winter is getting harder for me every year, I was made for 40 degrees. Anyway there is a lot of things to do and I guess the day will be too short, but I’ll try to make it sweet.

How do you imagine the word “year” visually?

I’m not sure I imagine it, I mean visualise it. I just know it’s something that is getting shorter all the time, like a banana when you eat it.

OK, I’ll just write „banana“. Go figure!