Казах “СТИГА” на обезкосмяването!

Снимка: http://hairylegsclub.tumblr.com

Такааа… Първо, за по-шокиращо, ще ви кажа, че си пуснах косми на краката. От мързел, да. И от стремеж за оригиналност, изключителност, революционност и т.н. Ама най-вече от мързел. Обяснявам…

Когато бях във възраст да започна с кракобръсненето, баща ми проповядваше, че веднъж обръсна ли си краката, космите ми ще станат като на брадата му и ще стърчат през чорапогащника. Успя да ме заблуди за известно време, признавам. После просто последвах всичките си връстници, без много-много да се замислям.

Днешният модел за красива жена изключва телесното окосмяване. Когато в един момент ми писна и започнах да си давам сметка, че от сега нататък няма мърдане – цял живот ще трябва да играе бръсначът, направо ми идеше да удуша хората, наложили този модел. Обяснявам веднага, че аз съм от онези щастливки, чиито косми са сравнително светли и редки и не ми излизат черни точки на следващия ден от бръсненето, така че цялата занимавка ми отнема около 5 минути седмично. Никога не съм ползвала епилатор, дори имам фобия от него – аз на болка не търпя. За принципа на коламаската само съм чувала, но никога не съм виждала нагледно. И въпреки това смятам за изключителна насправедливост това, че трябва да се подчинявам на някакъв си модел.

В някои култури обезкосмяването при жените (и окосмяването при мъжете!) е задължително и това е продължавало с векове. При европейците обаче нещата са излезли извън контрол през втората половина на ХХ век, когато разни производители на продукти за епилация са започнали чрез реклами да внушават срам на жените от окосмението им. Срамът е голяма сила, казвам ви. И понеже хората много обичаме да се състезаваме, да сме първи в едно или друго нещо, по-инициативните каки са започнали да се бръснат тук и там, а след това и другите, да не останат по-назад, са ги последвали. Комплексите са другата голяма сила, с която рекламната индустрия твърде често си играе, да не кажа непрестанно.

И като се започна, всички решихме, че искаме да сме красиви, обезкосмени, гримирани, фризирани, с красиви дрехи, забравихме кой е вътре, важно стана само какво се вижда отвън и дали това, което се вижда е угодно на- и поощрявано от околните. На човека – майната му!

През октомври 2007-а бях се наредила на дълга опашка в един пекински университет и чаках да си подам документите, да се запиша като студент. Зад мен стоеше рускиня с бръсната глава, а пред мен – англичанка с дълги руси косми на краката. Този момент с тази паника у мен и този явен шок, идващ от първично нетолерантната ми българска същност, ми се е запечатал и с годините започнах да възприемам и едното, и другото като нещо напълно нормално и неосъдително. И понеже през 2015-та вече си обръснах главата, оставаше единствено да си пусна косми на краката, за да затворя кръга и да се успокоя.

Обявих си един No Shave October, запратих бръснача някъде в небитието и съвсем умишлено спрях да се обезкосмявам. Една приятелка веднъж ми сподели шепнешком, че през зимата, понеже ходи главно с панталони, изобщо не се занимава с обезкосмяване. Усилие правила само лятото, ходила на коламаска преди плаж или друго събитие, изискващо гладки крака.

Много добре се чувствах, феминистката в мен ликуваше и не пропускаше да натрие носа на коконата, която малко се депресира. Изводите от експеримента са няколко:

  • Космите не загрозяват краката, особено ако са си вашите. Лично моите не се виждат с просто око на разстояние от метър нагоре.
  • Космите идеално се скриват в чорапогащник, ако толкова ви пука от мнението на околните. Аз се преборих с пукането, но все пак е есен, експериментът следва да бъде приложен в летните месеци, ще ви държа в течение.
  • Ако имате прави и стройни крака, космите няма да ви попречат да изглеждате привлекателни и секси (справка: главната снимка на блога, снимана след началото на експеримента).
  • Ах, колко е страхотно да не трябва да мислиш И за това!
  • Средностатистическият мъж (в случая е използван само един – моят) не прави разлика дали сте скоро или не толкова скоро обезкосмена.
  • На средностатистическия мъж изобщо не му дреме кога и дали сте си обезкосмили краката.
  • Ако един средностатистически мъж ви обича, ще продължи да го прави, дори след като му кажете, че не сте си бръснали краката от седмици.
  • Ако при задаването на въпроса „защо го правя?”, отговорите са неубедителни и сочещи към външна мотивация, човек трябва да се замисли.
  • Обезкосмяването води до загуба на време и допълнителен стрес за и без това изтормозената модерна жена.
  • Космите не са нещо мръсно, при условие, че се къпете често.
  • Усещането за гладки крака е по-приятно от усещането за окосмени такива.

В заключение бих добавила, че всяка мода както е дошла, така може и да си отиде, стига да има достатъчно инициативни каки, които да запретнат ръкави, да тропнат с крак и да поставят началото на нещо ново. Важно е да си дадем сметка, че борбата с неудобствата, с които живеем и се примиряваме зависи най-вече от нас и от това, какво се случва в собствените ни глави, ако ги имаме. Аз отказвам да бъда жертва, отказвам да бъда модерна, отказвам да бъда част от стадото. Чао!

Рррачо ррреже ррриба

Здравейте отново, луди хора, които следите лудия ми блог!

Подтикната от всеобщата страст от последните седмици, а именно темата за рака на гърдата, кампанията с черно-белите снимки в една социална мрежа, (все едно не се сещате коя е!), и последвалата я лавина от статии, мислех и аз да ви разкажа това-онова за пустия му рак и за това как моята мила майчица се пребори с него, обаче осъзнах, че няма какво да го говоря толкова, с обръсването на главата си май се изчерпах откъм коментари.

img_20160908_155127_1

Но пък така и така намесих главата, а се чудех с какво да я обвържа тази прическа така че да е на място измежду другите постове, на ви я сега! Снимала съм се с помощта на функцията “красиво лице”, според чиито критерии за красота, изглежда кожата ми трябва да е без никакви петънца и пъпчици, но пък бенки са допустима – как ще ни разпознаят иначе? Очите ми трябва да са неестествено големи (подозирам, че приложението е измислено от корейци) и като цяло, явно трябва да приличам на Сладката Канди или друга манга-звезда. Няма лошо, и без това с тази прическа съм като медуза…

За тази форма си мечтаех откакто видях Лейдито Гарга в клипа на “Alejandro” преди години.

 

Не съм си и мислела, че аз някога ще бъда с такава коса, просто тогава бях убедена, че всички поголовно ще започнат да я носят, но, уви, оказа се, че съм бъркала. И след като се докарах в този ми ти вид вкъщи и се разходих с въпросната прическа един ден, осъзнах ЗАЩО не се е наложила. Адски неудобна е и се разпада постоянно! Малко вятър да духне, отпред този великолепен бретон се разделя и отиде… А веднъж развалила ли се е формата, трябва да откриеш как да я закрепиш така, че да не ти влиза в очите, нито да стърчи неопределено встрани. При всички случаи, накрая приличаш на пълен идиот или в най-добрия случай, на овен. Така че, ако сте решили и вие да се правите на Гага или гарга – не е сигурно – ползвайте огромно количество фиксиращи стилизанти и гледайте да стоите на закрито, примерно да сте в театър или опера, или на някой вечерен коктейл, да се обръщате бавно и се носете периодично и плавно към тоалетните, за да я пооправите, че ако се случи да ви снимат, да не стърчи някой кичур неадекватно.

Целувки от мен,

Кака ви Цура

 

Трай, бабо, за хубост!

img_20160910_130417

Това съм аз без грим. Уоу! Да, малко съм като акула, но не се шашкайте, не хапя. По моите лични критерии за красота (имайки предвид, че съм повлияна от непрекъснато налагания от модния бизнес модел) се имам за средна хубост, за някого дори може да мина за грозновата. Ама грам не ми дреме! Това е обективното ми мнение, субективното е далеч над това и така трябва. С думи прости, чувствам се красива, без значение от това как изглеждам.

Преди време това несъответствие между вътрешното ми чувство и това, което виждам в огледалото ме озадачаваше, дразнеше и на моменти направо ме вадеше извън кожата ми. Но с годините свикнах да се приемам такава каквато съм и да не се стряскам и крещя всяка сутрин от образа, който безпощадно ме гледа отсреща.

img_20160910_131509

Тук съм с лек дневен грим, правя го всеки път, когато излизам някъде, където ще ме гледат хора (изключвам хвърлянето на кофата и прибирането на пощата). Нанесла съм хидратантен крем, пудра, молив за вежди, молив за очи (който е същият), спирала и балсам за устни. Поставянето ми отнема между 2 и 3 минути, но ако бързам, може и по-малко. Защо го правя? Задавала съм си този въпрос неведнъж. Сега ще се опитам да формулирам някакъв смислен отговор.

Първо го правех заради себе си – защото смятах, че ставам по-красива така. Комплекс, ако щете. После си мислех, че е заради околните – един вид, проява на уважение, благородство, да не паднат и те от шок и ужас при вида ми. В последствие си направих експеримент и се появявах без грим известно време и осъзнах, че не, хората не са шокирани, приемат ме такава, каквато съм. Но си дадох сметка, че това, което показвам, когато съм без грим, всъщност създава различна представа от това, което искам да внуша и от това, как се чувствам. Така, отново се върнах към грима и стигнах до новото откритие, че веднъж направила първо впечатление като малко по-красива (или просто като жена, която се грижи за външния си вид), това впечатление остава и след това, дори и да се появя без грим.

Ще попитате „че кое му е позитивното на това – да те мислят за малко по-красива или по-поддържана?”. Имате право, повечето хора, виждайки понаправено момиче, веднага ѝ лепват етикета „глупава”. Ами да, щом има време да се гримира, значи едва ли ѝ остава много за четене или интелектуални размишления. Само дето аз съм от другата страна и не смятам за чак такъв грях да искаш да подчертаеш естествената си красота, ако от това ще се почувстваш по-добре.

img_20160910_132540

Това съм аз със тежък, вечерен грим. Ако сте се чудили защо му казват “вечерен”, не е случайно. Вечерта обикновено светлината е по-приглушена и за да се откроят чертите на лицето, имаме нужда от по-тъмни нюанси на очите, устните. Иначе се губим. Вечерните излизания са по някакъв повод, изискват и по-официално облекло, токчета, да не изпадам в подробности, това са неща, които повечето хора знаят.

Разбира се, гримът ми можеше да е къде-къде по-тежък, но наистина не исках да се престаравам за едната снимка. Така се гримирам изключително рядко, при повод и само когато ще ме видят много хора за пръв път. Идва, естествено, и друг въпрос „защо е толкова важно какво мислят хората за мен”? Абе, важно си е. По дрехите посрещат, по ума изпращат. Може да заменим „по дрехите” с „по грима”. Има момичета, които всеки ден се маскират така още от сутринта. И съвсем логично е да останем с впечатлението, че са глупави… После те ще се оправдаят с думите „не можеш да правиш заключения, съдейки само по външния вид”, или „какво лошо има в това една жена да иска да бъде красива?” или „уважението към себе си е и уважение и към останалите и това, че се поддържам означава, че съм в хармония със себе си и околните” и т.н. дрънканици.

И аз съм минала през този път, минала и заминала, за щастие. И аз съм се гримирала като на Хелоуин, за да ида на училище, дори веднъж една съученичка, ужасена, ми каза: „какво си направила, да не си яла хора?!” Истината е, че всичко това изяжда огромна част от времето ни. И ако в тийнейждърските години е оправдано като част от търсенето на себе си, то на по-късен етап, когато го съчетаем с гледане на деца, например, неколкократно по-времеемко занимание, добавим и къщна работа, защото на всички ни се налага да я вършим (освен на онези, които имат достатъчно пари за прислужници и, които, по мои наблюдения, често съвсем несправедливо се случва да са от този тип хора, които в свободното си време не правят нищо по-смислено от гледане на телевизия или висене във Фейсбук или още по-зле, четене на плоски женски списания), а да не говорим и ако ходим всеки ден на работа, тогава наистина нямаме никакво оправдание да продължаваме да пилеем от и без това малкото си свободно време, което можем да употребим, за да се развиваме като личности. Излиза, че щом имаш цялото това време да се занимаваш със себе си, или си самовлюбена, или наистина не изпитваш нужда да правиш нищо по-полезно. Което е твърде жалко. И те прави да изглеждаш глупава. И най-вероятно си! Така че спри да се сърдиш на хората, когато ти го казват или мислят.

Преди време в Ютюб попаднах на това видео.Симпатично момиче с отвратително акне обясняваше за своя „най-голям комплекс и страх” и показваше лицето си без грим, след което надълго и нашироко разправяше как се борела с проблема, а именно с една камара мазила, които видимо го заличават. При това, видимо за пред камерата, мисля, че такъв проблем не може да се замаскира и да не се вижда въобще навън на дневна светлина, например. Тогава ми стана много жал за нея и за всички хора, които имат този проблем. Замислих се, че всъщност, много от жените, които така несправедливо съм обвинявала в „цапондрене” може да имат акне или кофти пигментация и излиза, че аз съм глупавата в случая. Така приех фон дьо тена като средство и повече не осъждам използването му. Но, извинявайте, тежкият вечерен грим не се състои само във фон дьо тен, а някои дами всеки ден излизат, наплецани като поп-фолк изпълнителки на концерт. Смея да си мисля дори, че именно поп-фолк изпълнителките ценят повече времето си и не ходят ежедневно гримирани. Това ако не е парадокс…

Като заговорих за ъъъ… звезди (?), наскоро мернах тази снимка на Алиша Кийс без грим.

unnamed

Жената преди няколко месеца решила, че ѝ е писнало и е адски нечестно да разголваш душата си пред публика в песните си, а същевременно да ги лъжеш с някакъв образ, прикриващ истинското ти лице. И обещала публично, че вече ще се появява само без грим. Речено-сторено, на всички следващи събития Алиша Кийс е без грим и не само че е още по-красива, ами и буди респект с тази си последователност. В крайна сметка, звездите от шоу-бизнеса са пример за младите, а какво по-честно от това да покажеш, че няма нищо лошо да бъдеш себе си – такъв какъвто си, с всичките си лунички, торбички и т.н. Едно е да го говориш в интервюта насам-натам, а съвсем друго е да го демонстрираш с личен пример. Особено когато фокусът на всички камери е върху теб.

%d0%b3%d1%80%d0%b8%d0%bc

Толкова затънах в обяснения, че направо забравих от къде тръгнах и накъде отивах. Отивах натам, че не гримът ни прави това, което сме, но по мое мнение, той е приемлив, щом човек получава някакво положително влияние от него. В рамките на разумното, обаче. Ако смятате, че истинското ви лице е ужасно и това ви потиска, сваля надолу самооценката ви, ако смятате, че това как изглеждате се отразява на оценката на околните за вас, тогава няма нищо лошо да си сложите грим. Балансирано и с мярка, разбира се. Ако смятате, че акнето ви пречи на хората да се концентрират върху това, което казвате, няма проблем – ползвайте всички средства, за да го заличите, но първо се убедете, че не е по-лесно да го излекувате, тъй като обикновено то е причинено от хормонален дисбаланс. Няма смисъл да замазвате последствията, ако имате възможност да убиете причинителя веднъж завинаги и после да започнете да се харесвате и да не губите време в заличаване на несъвършенства.

Ако обаче в някакъв момент поддържането на приемлив (според вас) външен вид изпива цялото ви време и не ви остава достатъчно такова за да бъдете самите себе си, ако гримът се е превърнал в самоцел и виждате, че образът, който си създавате е започнал малко по малко да краде от вашата същност, тогава трябва просто да си кажете „достатъчно, искам да спра!” В момента, в който човек осъзнае кой е и започне да се чувства добре в кожата си, той няма нужда от грим. Мнението на околните зависи най-вече от самоувереността, която излъчвате. УСМИВКАТА е най-могъщото средство за добро първо впечатление. Дори да сте най-грозният човек. Красотата идва отвътре, а това отвън е просто някаква дребна подробност. И все пак, детайлите правят живота по-интересен и забавен.

А ако всичко изписано дотук ви е прозвучало твърде назидателно, прави сте напълно! Ходете, цапайте се, живейте си живота, свободата и изборът са най-важни, похабете си кожата както смятате за добре, а когато станете на 50, сложете още два ката мазилка отгоре, защото най-вероятно ще сте се сбабичкосали преждевременно от толкова грим.

Целувки,

кака ви Цура.

Мисия “дълга коса” – Старт!

Ето ме пак с моите коса-експерименти!

След като вече проверих и ви показах какво може да се случи с една хубава, здрава, дълга, естествена коса за една година ТУК, сега е време да направя и обратния експеримент.

Решила съм да я пусна отново дълга, естествена, здрава и хубава! Интересно ми е за колко време ще порастне, как ще изглежда през различните етапи на процеса, колко време и грижи ще се налага да полагам за нея – всичко. Този експеримент след време може да послужи на всички, които са решили да си пускат дълга коса.

Измина година и малко откакто казах „чао” на косата въобще и останах с гола глава, за тази една година претърпях няколко метаморфози, някои от които доста несполучливи, други получиха голямо количество комплименти и молби да си остана така, както и обещания от моя страна, че „мисля да се позадържа така известно време”. Да, ама не! Разбрах за себе си, че косата ми е важна, явно съм такава романтична натура, на която все пак са ѝ необходими няколко развяващи се кичура отпред, за да се чувства красива. Може би е нещо вродено при жените, може би си е само у мен. Оказа се, че всичките ми феминизъм и практичност накуп не са достатъчни да се преборят с упоритото желание да съм женствена, привлекателна и секси. Да не се обижда никой, това е вътрешното ми усещане, ако ще да звучи повърхностно – щом е изградено с опит, значи не е. Реших, че щом късата коса отнема от самочувствието ми, значи трябва да направя нещо по въпроса, а именно, да се сдобия с дълга.

Да, ама да я отрежеш е лесно и бързо, докато обратният процес е свързан с търпение, здрави нерви, време и доста грижи. Сега ще ви покажа няколкото етапа през които преминах до сега.

1Луда глава – Хората те възприемат като много забавен човек, общуват лесно с теб, не те взимат прекалено насериозно, което си има и плюсовете, и минусите. Някои те гледат със страхопочитание, защото е смело, дръзко, показва някаква вътрешна борба, сила, бла-бла…2

Холивудска звезда – Повечето звезди в някакъв момент са имали тази прическа – Ан Хатауей, Натали Портман, Чарлийз Терън, Мишел Уилиамс – все красавици писани! Най-голямото ѝ предимство е лесната поддръжка – миеш, бършеш с кърпата и готово. Няма нужда от стилизиращи продукти, няма нужда от изправяне, фибички, джунджурии… Някой път за разнообразие може да си сложите диадема. Но… разнообразието се изчерпва с това и ако сте свикнали да се променяте, като мен, ще ви омръзне адски бързо. Другият проблем е, че иска оформяне всеки месец. Подозирам, че именно затова фризьорите ни подстрекават към къси прически, за да имат по-редовна клиентела.

3

Логичното продължение – Тази прическа е доста често срещана, особено сред жените-политици – разбираемо защо. Бях наясно, че ако искам дълга коса, то по някакъв начин трябва да изравня дължината навсякъде, след което просто да я оставя да расте. Затова реших да си направя тази прическа с по-голяма дължина отгоре и скъсена встрани и отдолу. Това нещо после би трябвало да продължи в посока прословутата прическа на Виктория Бекам, която е много симпатична, но тъй като моята коса е чуплива, за мен означава непрекъснато изправяне с преса. И така докато стигнем до най-обикновено каре.

4

Чудо на чудесата – Понеже, както споменах, съм с чуплива коса, каузата по оформянето ѝ много често се оказва изгубена. Не само от мен, а и от фризьорите. Въобще, аз със фризьори трудно се погаждам, предпочитам да се оформям сама, за да съм доволна от резултата, но, уви, с къса коса това е трудно.

5

Ето така изглеждам сега, след измиване, без абсолютно никакви стилизанти. Пълен идиот!

6

Със диадема нещата влизат малко в релси, но съм не по-малък идиот на вид.7

Май единственият приемлив вариант е да се изправям редовно, което с толкова къса коса не е болка за умиране, но и не е много куул, ама какво да се прави – ще трая за хубост. Трябва да намеря момент да отида да ме оформят най-накрая като Виктория Бекам, но предупреждавам, че тогава много ще се надуя, нацупя и няма да разговарям с никой, извън моя социален статус. (поправка: отидох, вижте ТУК)

Равносметката за една година е косъм, дълъг 17 см, при все, че съм я подстригвала 4 пъти. Не е зле.

Продукти

Това са продуктите, които съм използвала през това време – не са нещо кой знае какво. Не им правя реклама, само споделям. Мия я всеки ден или през ден, нанасям шампоан веднъж и изплаквам. Балсам ползвам от скоро и рядко, обикновено ако знам, че след това ще я изправям. Понякога я третирам с едно от тези мазила за коса – арганово олио или от някакъв кактус и портокал. Последното ми е препоръчано от българската ми фризьорка, на която се доверявам, понеже си разбира от работата. Тя ме снабди и с този гел най-вляво, с който се оформях за специални поводи, когато косата ми беше по-къса.

Следва продължение…

 

Да останеш без коса за една година

Някой път като ми доскучае, решавам да направя нещо щуро. Миналата година някъде около края на май ми се роди великолепната идея да се обръсна гола глава. Винаги съм го намирала за екстравагантно и дръзко, като бях малка, по една от казанлъшките кабеларки постоянно въртяха песента на Шинейд О’Конър, “Nothing compares to you”, и може би тогава съм била за пръв път очарована от идеята за жена без коса. После, гледайки как една по една световно известни личности си бръснат главите, още повече ми се приискваше и аз да го направя. Последната година в гимназията беше един такъв проблясък, но не посмях – исках да бъда хубава за бала. После все нещо изникваше – постъпване в университет, първо впечатление пред преподаватели и състуденти, изпити… Хората много обичат да лепват етикети и явно аз също съм била с предразсъдъци и някак ме е било страх как ще ме приемат околните. След това пък тръгнах по интервюта за работа, смених няколко „професии”, все нови хора, нови колеги, клиенти – не върви.

И ето, сега, като се задомих и като се закотвих вкъщи да гледам деца, тази идея отново се прокрадна и миналата година изби в цел. Обсъдих го с мъжа си, той беше доста изплашен в началото, но успях да го съборя с довода, че всеки трябва поне веднъж през живота си да се види с гола глава, не е ли така? Реших, все пак, че преди да го направя, има някои неща, които не бива да пропускам като възможност, например това да се видя руса или в някакъв друг ненормален цвят. И така, започнах с експериментите.

Това беше косата ми преди – както се вижда, съвсем здрава, естествена, небоядисвана коса.

2

Първо станах руса, но изобщо не ми хареса

3

Синьото беше шокиращо, но пък съвпадна с един рок-фест + море и успях да се почувствам като русалка

4

След няколко седмици избледня в нещо неопределено и единственият изход беше фризьорска намеса. Там направо ме подстригаха…

5

И превърнаха в брюнетка

6

Оставих косата да си почине малко, а аз…

7

…междувременно забременях, за да не ми е скучно – тук съм в 5-я месец

8,5

Пролетта отново се вдъхнових, обезцветих се и пробвах една розова боя, която обаче много бързо се отми

8

Затова нанесох червено – ето ме с Ян, синът ми

9

И накрая, след като родих малката Лора, дойде моментът да се простя с косата си. Мъжът ми ме фризира първоначално в този „гребен”, ей-така за майтапа

10

Естествено, веднага го махнахме и ето така изглеждам сега

11

Това да си с гола глава си има както много плюсове, така и доста минуси. Ще започна от минусите – еднообразно е, няма много варианти за прически, губи се доста женственост, може да се настине бързо, защото в първите дни усещането е сякаш главата ви е постоянно мокра, всяко повяване на вятъра се усеща; привличат се нежелани погледи, някои от които не съвсем позитивни. Впрочем, за това ще напиша малко по-надолу. Позитивите са сякаш повече – мие се за нула време, пести се от продукти за коса, имате повече време за други важни неща, тъй като не се налага да я сушите/изправяте/фризирате – винаги сте във вид, приемлив за околните, ставате от сън и вече сте с прическа.

В отношението на околните се забелязва сериозна промяна. Първата реакция на всички е шок и изненада, на някои им е доста трудно да ме познаят без коса, кой да си помисли, че лицето толкова много се променя! След това според характера на човека следват или недоумение и купища въпроси, или похвали и възхищение. Но с познатите е ясно, по-забавно е с хората, с които се разминавам по улиците. В погледите им се четат различни неща всеки път – някои изразяват отвращение, други – респект, трети просто неразбиране. Със сигурност, никой не остава равнодушен към жена без коса – дали е преживяла нещо и затова го е направила, дали се е наложило поради някаква причина – поради каква, дали е някаква форма на протест – срещу какво, дали пък не е от тези феминистки, които черпят вдъхновение от мъжете в армията и искат да се представят като борбени жени?

Тъй като Париж е мултинационален и мултикултурен град, неволно си направих и социален експеримент. В различните култури голата глава се свързва с различни неща – в будизма жените с гола глава обикновено са монахини, затова повечето азиати ме гледат със страхопочитание. Африканките доста често бръснат главите си, затова от тях получавам сравнително позитивни погледи, въпреки че някои излъчват и доза подозрение. Говорейки с французи, осъзнах, че за тях голата глава не е нищо повече от естетически похват, нещо, свързано със стила. Мюсюлманите са доста негативно настроени, повечето индийци, сякаш, също. В Интернет попаднах и на много забавно четиво, описващо характера на жената с гола глава, сякаш става дума за отделен пол.

Впрочем, говореки за полове, струва ми се, че не съм особено привлекателна за силния пол така гологлава. Няма ли някой кичур да се развее романтично, нещата добиват твърде груб вид. Явно силните еманципирани жени отблъскват по-голямата част от мъжете. Същевременно, на опашката в супермаркета ми предложиха два пъти помощ с покупките. Така де, може би е било заради това, че съм с две малки деца, но вероятно голата ми глава буди допълнително състрадание…

С две думи, да се лишиш от коса си е чисто ново изживяване и не съжалявам изобщо, че го направих. Продължавам и да мисля, че всеки трябва да го изпита поне веднъж в живота си. Оставям ви с тази мисъл, а аз отивам да си намажа главата с крем против слънце. 😉

Вижте какво се случи година след това ТУК