Плетенето – новата йога?

Зимните месеци са протяжни и смразяващи, понякога с дни сме сгушени като мечки в бърлогите си и гледаме да не си показваме много-много носа навън, да не би да падне като шушулка.

Това от една страна. От друга, плетивата винаги са били актуални и всеки следващ студен сезон е доказателство за това. Обаче, ако доскоро ги имахме за лесна придобивка, за нещо, което можеш да отидеш, да премериш, да платиш и да си носиш с кеф, сега плетката се превръща в нещо още по-по-по. А именно – в терапия.

Много е модерно, уверявам ви, вече цяла година! Мало и голямо във френско се е захванало да плете – напоявяваха се дори цели магазини за прежда, шишове, куки и разнородни помощни пособия за новака в плетенето. Да плетеш, да плетеш – да сакаш!

Освен че плетивата са един от най-практичните избори за зимата, те са и много красиви и разнообразни – цветове, модели, форми, обеми – играта с тях е впечатляваща и зависи изцяло от въображението на плетача и на носещия ги. Няма нищо по-освежаващо и същевременно уютно от дебел вълнен шал, омотан няколко пъти около шията или пък шапка с изтрещял помпон, с който можете да разчупите всеки скучен зимен ансамбъл.

Аз си признавам, че съм се опитвала да плета като дете и нещо така и не ме грабна. Явно не съм от хората, които могат да седят неподвижно на едно място и да творят с ръцете си. Може да ми се случи епизодично, но не трае дълго. А за плетенето се изисква най-вече търпение. Е, и свободно време, разбира се. Но по мои наблюдения, това занимание се съчетава прекрасно с вечерното гледане на телевизия, например. Или слушане на плочи, ако сте по-старомодни.

И за да не бъда съвсем голословна, реших да задам няколко въпроса на една много кадърна в плетенето дама, криеща се зад псевдонима Сръчколета, чиято страница можете спокойно да посетите ТУК.

Аз: Кога и как се захвана с плетене?

Тя: Любовта ми към плетките се зароди още в ранна детска възраст покрай майка ми. Плетивата са нейна страст и някак си успя да запали и мен. Гледах я с голям интерес и често си играех с иглите ѝ. Как започнах…  – Започва се с „на петела гащите” – така майка ми наричаше всичките опити за плетива, които реално не ставаха за ползване. И може да се каже, че доста гащи за петлета съм изплела в детството. Редовно захващах и не завършвах плетивата си… Истинската муза за плетене ме сполетя някак естествено, когато разбрах че ще ставам мама. В главата ми веднага изникнаха стотици идеи за играчки, които бих могла да изплета за бъдещото ми отроче.

Аз: Значи майка ти ти е помагала, а може ли човек сам да се научи? Трудно ли е или мислиш, че всеки може?

Тя: Майка ми постави основите в любовта ми към плетенето и ми е давала всякакви съвети и насоки за предишните ми проекти. Но за плетенето на играчки се рових и търсих сама, докато не попаднах на супер подробни видео уроци в youtube.  За мен, стига да има желание човек, сам може да научи много неща и плетенето е едно от тях, но както и при рисуването, за да се получи добър резултат трябва да има и малко талант.

Аз: Какво ти носи плетенето като усещане?

Тя: Чувството е много подобно на това, когато започнеш да четеш интересна книга и не можеш да я оставиш, докато не я прочетеш до края.

Аз: Би ли го причислила към графата „терапия” и защо?

Тя: О, да, определено е терапия. Защото е доста поглъщащо и действа изключително успокояващо.

Аз: Какво си плела до момента?

Тя: Не толкова много неща, колкото ми се иска. В последните месеци изплетох една дузина играчки и доста шапчици. А преди това по-съществените плетива не са толкова много. Една рокля, един пуловер няколко терлички и елечета и много, много започнати и незавършени неща.

Аз: А защо се спря на детските шапки?

Тя: Причината е дъщеря ми! Исках да ѝ направя весела шапка животинка. И когато човек най-малко очаква, получава окуражаване, и нещата станаха от само себе си. Няколко близки до мен майки пожелаха да направя и на техните дечица и нещата се случиха. Беше нужно да направя две-три шапчици, за да разбера, че това ми носи изключително удоволствие и е нещо, което бих правила с лекота. Освен това са весели и на мен лично ми носят усмивки, а това е идеята ми. Да правя неща, носещи усмивки. Блясъкът в очичките на дъщеря ми при вида на нова шапчица животинче е уникален, чист и неподправен!

Аз: Имаш ли някакъв голям план за в бъдеще?

Тя: Планове, свързани с плетенето имам доста, основният е да наблегна на плетените на една кука играчки.

Аз: Какви качества са необходими и какви качества изгражда плетенето у човек?

Тя: Човек трябва да е творческа натура, изобретател, с богато въображение и мечтател, разбира се. Дали изгражда качества, не знам, но подобрява прецизността и вниманието към детайла.

А ето и няколко клипчета и полезни връзки, които Сръчколета с радост сподели за тези от вас, които проявяват интерес към плетенето и искат да се пробват:

https://www.youtube.com/watch?v=aAxGTnVNJiE

https://www.youtube.com/watch?v=dQeq7Hci_qU

https://www.youtube.com/watch?v=j_8He623MWg

http://ilove-crochet.com/category/crochet/

http://tinashandicraft.blogspot.bg/2016/02/crochet-stitch_8.html?spref=fb

http://www.liveinternet.ru/users/violetta_55/rubric/5163344/

Advertisements

5 есенни тренда, които ще ви разкажат играта

Бях го озаглавила “5 есенни тренда, за които ще ви разкаже Играта”. Обадих му се и горе-долу такъв разговор проведохме:

Аз: Ооо, Игра, здравей!

Играта: Как си, како Цуре? Джумолиш ли яко?

Аз: ?!

Играта: Кажи де, ‘що мА притесняваш? Тъкмо си палех поредния масур…

Аз: Искам да разкажеш за есенните трендове, Игра, есен иде, трябва да се обличат хората…

Играта: Кой, аз ли ще им говоря за тренове? Ти мене за някакъв бедняк ли ме имаш? Аз със трен нИ сА движа, карам само осморки и шеснайски…

Аз: Добре, Игра, извинявай, че те притесних тогава, айде, със здраве!

И така, стана ясно, че за есенно-зимните тенденции ще ви разказвам аз, кака ви Цура, нямате избор. На вас може още да ви се вижда лято, ама в света на модата вече е есен, вЕрвайте ми! Скоро ще заизлизат колекциите за пролет 2017, ало! Попрегледах малко нещата и няколко тенденции изкристализираха измежду всички други, ама така силно се разблестяха, че направо ме заслепиха.

Още едно малко отклоненийце ще направя само, за да ви призная, че аз съм една жертва на модата, в буквалния смисъл. Като една беззащитна, глупава сърничка се разхождам по авенюта и булеварди, модата се спотайва зад някоя витрина, прицелва се в мен, дебне ме известно време, след което „БАМ!” и ме стрелва много изкусно право в междувеждието, аз се олюлявам, опиянявам и заклатушквам – не знам кое след кое, не ме питайте такива работи сега – и падам в жертва. Наистина, съвсем малко ми трябва да ме омае и сграбчи в лапите си. Такава лесна плячка съм! Сигурно повечето артистични натури сме така, естетическото ни привлича. Край на отклоненийцето.

Та така, след известно прелистване на журнали и разхождане по улиците на града-мода, многократно падане в жертва, ставане, изтупване от прахта, насинена, поочукана, но все още жива, идвам при вас да ви сервирам модните тенденции на тепсия.

Тенденция номер 1: прозрачно бельо

Щете, не щете – това е! Разни дантелчици, бродерийки, цветенца, фльонгички – ненужни на пръв поглед неща стават много нужни на втори.

transparent underwear

В ей-такива пози съм и аз като се разкарвам по бельо…

 

Тенденция номер 2: пухчета

Какво е зима без пухчета? Естествено, че трябва да са естествени, то това ѝ е чарът на модата – ако не убиеш някой и друг лалугер, как ще си ексклузивна? Сега сериозно, факт, че естествената козинка изглежда много по-добре, по-мека е на допир и много повече топли, не запарва, не вмирисва и т.н. Обаче представете си ги само – как пищят, милите… Насочете се към добри изкуствени имитации, моля ви! А ако можем да говорим изобщо за някакъв компромис, то това са магазините втора ръка. Там е пълно с естествени пухчета от всякакъв род, в добро състояние и така поне не поемате цялата вина за убиването на даденото животинче, а само частично, секънд хенд вина, някак така. И помагате за по-малките продажби и, съответно, по-малкото търсене и, съответно, предлагане на естествени космалаци. Направо почти си я опростявате вината. Но да се върнем на темата, пухчета може да си сложите навсякъде, където ви скимне – на шапката, на яката, на ръкавиците, на палтото, на обувките, направо цял шал да си измислите, на чантата да си ги цвъкнете, въобще – вариантите са два, или пухче, или биба… Ако са и в някакъв шантав, неестествен цвят – още по-добре. Някой експерт би задълбал в тази умопомрачителна симбиоза между естествено и неестествено, но аз ще спра дотук и ще ви кажа „пухче е разковничето на стила тази есен”.

Дръж се, кака, стуууд – още малко!

Безсрамница, откраднала ми е чантата и я е боядисала в бяло! И бибата е махнала – нищо не разбира…

 

 

Тенденция номер 3: кадифе

Мекичко, топличко, зимничко. Зададе се на хоризонта още миналата есен, но тази вече сериозно се приближи и започна да завзема територии. Идва в различни нюанси, но най-често го виждаме в бордо, пепел от рози, тъмно синьо или ъъъ… как да го кажа по-меко, с цвят на детска изненада?

 

Тенденция номер 4: голи рамене

Е, какви са сега тия голи рамене през зимата? Съвсем искат да ни простудят тези! „Трааай, бабо, за хубост” е рекъл един древен дизайнер и днешните се осланят на думите му. Ако голите рамене са съчетани и с къдрави ръкави-воланчета, направо сте в десетката по актуалност.

Някой ако може да ми обясни, как, по дяволите, се крепи това нещо върху ѝ?

 

Тенденция номер 5: бежово

От миналата зима искам да си взема бежово палто и търсих под дърво и камък, търсих… и накрая си взех в друг цвят. Тази зима, сякаш напук, всичките марки ще пуснат такива палта, само гледайте!

 

Тенденция номер 6: Чао, Лима, здравей, Акапулко!

Ама как така 6, нали бяха само 5? Млъъък! Тука е така – аз решавам, ааа ма ха! То това не е тенденция, ами направо цяло цунами вече. Щом човек като мен, който в продължение на около 3 години беше в модно затъмнение, поради гледане на бебета, го забеляза, смятайте! Гледам го този стол пред един магазииин… Магазинът – готин на вид, столът – странен. Синът ми почва да свири на „арфа” на него, после го изпробва и не успява да го скъса, затова си казвам, трябва да го вмъкна в някой от идните постове този стол. И къде, къде – ето тук, малко така отстрани ще го сложа, да не пречи много-много на тенденциите като минават. Столът се казва (да, бе, има си име!) Акапулко и причината още да не сте го видели в ИКЕА е, че шведите още не са го надушили, но, вярвам, до година-две ще плъзне масово и там. Или може би са го надушили, ама докато го пратят на китайците, докато ония се спазарят за цената, докато го направят, доставят и докато лепнат етикети „ИКЕА” на всичките милиони столове, ще можем да стигнем до Акапулко на собствен плув. Иначе, столчето го има приблизително от 3-4 години по света (предполагам, най-вече в Акапулко, но не съм напълно сигурна). Та ако искате да се обзаведете с подобен градински стол, който впрочем съвсем уместно може да се съчетае и във вътрешно пространство някакво, трябва да се изръсите с някакви нищо и никакви 100-тина лв. Е, има и по-скъпи, дишайте! Ще ги намерите по нета, няма сега и това аз да правя… И ако познанията по география ви изневеряват, като на мен, ще ви уведомя, че не, Акапулко не е в Перу, а в Мексико! О ревуар!

Кари Брадшоу в реалния живот

garance-dore_zara_9-5-2014-770x510

Ако се интересувате от мода и в частност, ако си падате по модни блогове, то несъмнено името Гаранс Доре ви говори много. За тези от вас, на които не им е познато обяснявам с две изречения – най-известната френска модна блогърка, която успя за няколко години да събере тонове почитатели, да придобие световна слава и да получи наградата на Съвета на американските модни дизайнери в категория „медии”, заедно с тогавашния си партньор – небезизвестния американски фотограф и блогър Скот Шуман (The Sartorialist). Паралелите с живота Кари Брадшоу от ТВ поредицата „Сексът и Градът” са много, включително и това, че наскоро излезе нейна книга, озаглавена „Love X Style X Life”. Като човек, следящ блога ѝ от години, и аз се сдобих с това четиво и от няколко дни то запълва приятно свободното ми време.

Стилна, ерудирана, забавна и до болка откровена, Гаранс Доре ни потапя в своя свят – колкото лъскав, толкова и нормален – и ни преподава уроци по стил, които самата тя черпи от улиците на Париж, Ню Йорк и всички места по света, където я отвежда интересната ѝ кариера на блогър.

Спирам с глупостите и направо ще ви препратя към нейния Блог Гранс Доре, от където може да поръчате и книгата ѝ, разбира се, ако предизвика любопитството ви.

Избрах да преведа малък откъс от книгата, за да добие човек представа за какво иде реч. Приятно четене!

“…

Смокингът

Трябва ли смокингът непременно да е черен?

„Не! Може да е във всякакъв цвят! Може да е червен, кремав, бял. Питайте Бианка Джагър!” (Напишете в Гугъл „сватбата на Бианка и Мик Джагър”.)

Трябва ли да го носим на голо?

Така би направила Бети Катру. Аз не смея, но обожавам жените, които го правят.

Как се чувства човек когато излиза, облечен в смокинг?

Това е преживяване, което всяка жена трябва да изпита. Облечеш ли веднъж смокинг, нещо се случва. Като за начало, си свободен в движенията си. Панталонът. Панталонът! Може спокойно да се качиш на мотор, ако поискаш. И сакото! Сакото оформя и освобождава силуета. Всичко е перфектно, от където и да го погледнеш.

После слагаш много високи токчета.

И така се озоваваш на някое вечерно събиране и демонстрираш, че ще се забавляваш много повече от другите. Първо, защото си се появила (по възможност) на мотор. Второ, защото другите жени носят рокли, т.е. ти си различна и все пак се вписваш идеално.

И тогава, чудо на чудесата, откриваш, че смокингът не само ще ти донесе озадачените погледите на мъжете, но и комплиментите на жените.

Какво да правите, ако друга жена носи черен смокинг на същото събитие, на което и вие?

Не забравяйте, че със смокинга идва и чувството за хумор и героична самоирония. Затова ви съветвам да отидете и да целуните другата жена по устата. Продължително и пред фотографи. Много е хубаво и може да превърне една глупост в мечтана кариера. Питайте Мадона.

Как да изберем смокинг?

Трябва да ви е свободно. Естествено, първият ви импулс, още повече, че сте влюбена в модата, би бил да отидете в магазин на Сен Лоран или да опитате да намерите нещо винтидж и с право.

Ще ви призная обаче, че аз намерих моя смокинг другаде и той е страхотен.

Открих го един ден при Стела Макартни, без изобщо да съм го търсила. Всичко си имаше. Сакото – стегнато, изключително добре скроено, със сатенени ревери. Панталонът – с клипси (с доста висока талия), имаше една подробност, която ме изкуши моментално: беше предвиден да се носи леко къс. И, разбира се, бялата риза И черните обувки бяха също там. Взех всичко.

А чантичката? Трябва ли да имаме чантичка?

Разбира се: това ще ви направи един истински мъж. Имам предвид някой, който познава кодовете на мъжкото облекло и не се колебае да се забавлява с тях. Не се опитвайте да му мислите много-много, не сме в Monsieur Magazine (френско списание за мъжка мода, бел. аз). Един красив, артистичен щрих и сте готови.

Трябва ли да слагаме аксесоари до смърт?

Хммм. Дали да добавиш малко блясък е въпрос на избор. Катрин Деньов или Риана.

Колко време е необходимо, за да облечеш един смокинг? Трудно ли е?

Седем минути да се приготвиш, е казала Лулу де ла Фалез.

Превзето или с ръце в джобовете?

Ръцете в джобовете не са просто поза, това му е цялата работа на смокинга. Да имаш нещо в ръцете си ти дава несравнима самоувереност. Всички жестове се променят, целият баланс на тялото, цялата енергия е изместена. Тази амплитуда, която получаваме може само да бъде съборена от превземките.

Постоянно ми се случва: имам го това много красиво нещо в ръката, което много често е там за красота, ясно е, че не мога абсолютно нищо да сложа вътре.

Ако взема и чаша шампанско, двете ми ръце са заети и не мога да стисна ничия ръка, дори и това да е Марк Джейкъбс, който идва да ме поздрави и който от самото начало си мисли, че съм много невъзпитана.

Можем ли да кажем на американец: „Tonight I’ll put my smoking on!”?

Олелее, какъв ужасѐн поглед! В САЩ на смокинга му казват tuxedo. Не стига, че човекът е тероризиран (толкова колкото и наелектризиран) от факта, че сте французойка, че дори не си криете цигарите, че сте топлес на плажа е че нагъвате охлюви в чеснов сос по всяко време на денонощието. И да прекарате цяла нощ в пушене – това вече е прекалено. Успокойте го, кажете „Tonight I’ll put my tuxedo on, honey.”

Може ли да носим смокинг в ресторант „No smoking”?

А-ха-ха-ха!

Може ли да носим смокинг на събиране с дрескод „черни вратовръзки”?

Името „черни вратовръзки”, бивайки убивано от самото си начало от жадните за величие организаторите на събития, е далеч от това да ни даде ясна идея за дрес кода. Особено в Париж – весел, неподреден и горд град – където хората обичат да пристигат по дънки на много напудрени събития.

Затова, за да сте облечени съвсем подходящо за такова събиране, същевременно уважавайки домакините и без да поемате риска да прекалите (да прекалите, какъв ужас), смокингът е идеален.

Може ли да носим смокинг на работна среща?

Неуместно. Искате да унищожите силата на смокинга? Не.

Затова, пазете го за вечерта.

Може ли да се носи смокинг повече от веднъж?

Смокингът е таен агент. Прави ни красиви, но не се забелязва. Човек си спомня, че сте били в смокинг и че сте имали този блясък, но никога не помни точно кройката му. Той е противоположното на ослепителната вечерна рокля, която всички помнят повече дори от вас самите, тази, която няма да облечете повече от веднъж (дори и много да я харесвате), тъй като всички ще забележат.

Докато смокинга може:

  • Да носите наново, ни лук яли, ни лук мирисали.
  • Да пъхнете в куфара в случай на непредвиден купон.
  • Да го разделите. Да носите горнището без долнището и обратно.
  • Да смените това, което носите отдолу, това ще промени изцяло смокинга.
  • Да го облечете, когато светът се разпада, а вие сте качили три килограма.
  • Да стигнете до там да го носите постоянно.

Ето го и тъжното заключение на моята история.

Смокингът е един подводен камък. Той ви очарова и замъглява здравия ви разум. Ако не внимавате, ще носите само него. Попаднали в мрежите му, ще забравите за удоволствията, които всичко друго може да ви донесе. Никога повече няма да носите рокли. Ще забравите удоволствието да откривате тялото си. Ще качите три килограма. Няма да изненадвате повече.

Ще се превърнете в момичето с черния смокинг.

Бъдете нащрек.

…”