Предимствата и недостатъците на малкия град

малък градНа много от нас ни се налага от време на време да направим този мъдър избор – „голям град или малък град”. Причините могат да бъдат най-различни, да не се впускам в подробности, знаете ги. Когото и да питате, ще ви кажат: в малкия град е по-евтино, големият дава много възможности. Какво обаче се крие зад тези клишета? Дайте да я разнищим тази тема веднъж завинаги и да се приключва!

Аз самата съм израснала в Казанлък, затова взимам него като отправна точка, когато казвам „малък град”. Тази статия може да се разглежда и като своеобразна реклама на Казанлък и моето лично обяснение в любов към този страхотен, невероятен, забележителен и раждащ купища талантливи и скромни хора град. Факт, че градът ми е родно място на велики хора и някой път може да се изненадаш от събеседника, който може да откриеш и разговора, който може да проведеш съвсем неочаквано, сядайки на пейка в парка. Разбира се, за нечии чужди критерии Казанлък може и да е голям град. Добре, стискаме си ръцете на „среден”! Направих си мини-проучване и ето до какви изводи стигнах. Ако ви предстои подобен избор, може да четете и да си отмятате дали въпросната точка е важна за вас и така да видите в коя посока клони везната.

Предимства:

  1. Къси разстояния, ходене пеш (и по-здраво тяло), по-малко пари за транспорт, бензин – не е като да не е по-евтино, факт.
  2. По-малко пари за наем, а някой път направо липса на такъв, ако сте случили на родители или прародители, които са ви завещали някое жилище.
  3. Всички видове институции са ви на една ръка разстояние – кеф ти общината, кеф ти полицията, кеф ти мобилния оператор, банката или пощата.
  4. По-евтини услуги, например, зъболекар, часовникар, обущар, майстор-строител, ключар, водопроводчик, коминочистач, мениджър на кола-лайнарка…
  5. По-лесно гледане на деца и най-вече повече места в ясли, градини, училища. Плюс това, децата не им пука от марки и изгъзици в степента, в която това се случва в по-големите градове, съответно, гледането на деца е и по-евтино.
  6. Спокойствие и тишина, нормална среда за семейства и улегнали хора, които нямат нужда от тупца-тупца по цяла нощ, по-малко стрес за бременните. Една позната пометна няколко пъти в София, прибра се в Казанлък и роди.
  7. Помощ от роднини, на които можеш да разчиташ, ако закъсаш. Дали да ти заемат 10 лв до заплатата, или да помогнат да си смениш спуканата гума – роднините са си роднини и със сигурност са там, за да правят живота ни по-лесен.
  8. По-малко хора по болници, обществени места, по-малки опашки и въобще, по-малко хора. Добре са го казали братушките: „есть человек – есть проблема, нет человека – нет проблемъ”.
  9. Села наблизо с градини, оранжерии и домашни плодове, зеленчуци, месо, зимнина – хората в големия град ходят на супермаркет, а ние, от малкия – на село!
  10. По-лесен достъп до културни събития. Че какви културни събития има в малкия град? –Ами , има – като се започне от театъра, фото-изложби, концерти, в Казанлък винаги ги е имало, не сме страдали чак толкова от липса на културен живот.
  11. Може да се прочуеш за 1 ден, особено ако си талантлив и си попаднал на правилното място в правилното време. Едно излизане на площада пред целия град по време на Празника на розата и вече целият град те познава, младите се снимат с теб за Фейсбука, бабите ти стискат ръка, дюнерджията не ти иска пари…
  12. Може да разчиташ на познати да ти свършат услуга, да ти преинсталират Уиндоуса, при това безплатно, при това по-бързо отколкото в сервиз.
  13. Може да разчиташ на връзки. Пример, чакаш на опашка за смяна на паспорт, една от служителките минава да пие кафе и ти разпознаваш в нея Танчето от детската градина. „Ееееех, Танче, от кога не сме се виждали…” и от дума на дума ѝ пробутваш купчинката с документи, а след 5 минути вече пиетезаедно кафе на центъра.
  14. Възможности за собствен бизнес в незаета или слабозаета ниша, по-ниски заплати за служителите, по-малки местни данъци и такси.
  15. Нормално образование до 12-ти клас за децата. Ако си мисли някой, че добрите училища се намират само в големите градове – в грешка е. И доказателство за това е наличието на много деца от малки градове в университетите. Дори след време се оказва, че децата от малките градове се справят по-добре в живота, защото разчитат повече на себе си и така стават самостоятелни по-рано.
  16. Ако си на общинска работа, в пъти по-добре е да си в малък град, защото там има шанс да оцелееш с по-ниска заплата.
  17. Чист въздух и чистота като цяло – няма ги задръстванията, лудия трафик, транспорта… И вечер може да се наслаждаваш на звездите, докато чуваш как собствените ти стъпки тропат по плочките.
  18. По-малко престъпност. Криминалната хроника се изчерпва с някой пиян блъснал пешеходец или как са спипали тийнейджъри с марихуана. Спокойно може да пуснеш децата да играят на улицата с още десетки други деца и да си ги прибереш след няколко часа. Еееех, колко беше хубаво!
  19. Възможност да живееш в къща, но пък и в центъра на града. То реално си има малки градове и само от къщи, де ти такъв лукс в големия град?
  20. Възможност да се изфукаш сериозно. Нова кола? – целият квартал е запознат; отишъл си на сафари в Африка? – целият град знае. Колкото по-голямо нещо направиш, толкова по-голям брой хора ще знаят за него. Защото е супер вървежно да имаш приятел, който скоро е бил в някое ТВ предаване и се хвалиш, хвалиш…
  21. Познаваш си съседите, винаги може да им поискаш захар или да оставиш детето на Мичето от 3-я етаж, защото трябва да свършиш много спешно една работа.
  22. Щастливо детство, без много суетня, без стрес, защото конкуренцията е по-малка, детството е по-близко до „нормалното”, не тичаш от английски на балет, а от там – на конна езда.
  23. Възможност да откриеш радостите на големия град и после пак да се завърнеш в малкия. Обратното е доста по-трудно.

 

Недостатъци:

 

  1. Скука и еднообразие – едни и същи места, едни и същи хора, едни и същи дни… Може да се побъркаш от тази цикличност!
  2. По-малко качествени културни събития и съответно, по-труден достъп до тях, защото когато има нещо хубаво, всички знаят за него с месеци напред.
  3. Повече корупция, ако имаш бизнес и натиск от други местни бизнесмени. Не може да не ти се наложи някъде на някого да бутнеш нещо, ако си местен бизнесмен, просто нямаш този шанс. Дори да си с кристално чисти намерения, винаги някъде ще се намери някой, който да ти сложи прът между спиците и да ти каже „чааакай малко, тука така не става!”
  4. Липса на университети, раздяла с децата, като станат на 18 – болката на повечето малки градове, но и надежда, че един ден изучените вече деца ще се завърнат по родните места, за да отгледат семействата си там, а защо не и да завъртят собствен бизнес?
  5. Връзкарство. Колкото и да си говорим за Танчето от паспортната служба и това каква хубава услуга ви прави, и вие, и аз знаем, че това не е редно и днес вие прецаквате хората на опашката, но утре вас ще ви прецакат по същия гаден, долен и мизерен начин.
  6. Модата закъснява, ама не просто закъснява, а някой път направо подминава града. Ако искаш да си направиш супер-модерен дом, трябва да се разходиш до близкия голям град, просто защото в твоя няма достатъчно мебелни магазини или стоката им напомня на музейни експонати. Колкото до парцалите, веднъж вече писах за местната мода – това е явление, характерно само за малкия град. Един определен модел дънки става модерен, защото определен човек ги е облякъл и цееееелият град се юрва да си купи от същия модел. Не знам кое е по-лошо – тази масовост или фактът, че и след 5 години още може да видиш хора, носещи този модел с претенцията, че са в крак с тенденциите.
  7. Ограничена професионална реализация и кариерно израстване – ако искаш да градиш кариера и да се развиваш – нямаш работа в малкия град. Компаниите са малки, ако има по-големи, половината град работи в тях и, общо взето, няма кой знае накъде да мръднеш в йерархията, защото по-добрите постове са заети от познати . Рядко в малките градове има присъствие на международни фирми, а за шанс за глобално корпоративно развитие и дума не може да става. Хм, а дали не греша?
  8. Липса на добри медици и въобще, не достатъчно високо качество на медицинската грижа. В някои градове освен поликлиника, друго няма, в някои докторът е един за всички и всички за един. Ако ти се наложи нещо по-специфично, пу-пу, някоя операция, трябва да търсиш близкия голям град.
  9. По-малко публика за артистите – визуални, музикални, каквито се сетите… Ако смятате да се издържате от артистична дейност, бягайте надалеч от малкия град!
  10. По-малък пазар за хората, които се занимават с услуги (споменах вече някои), от там и по-голяма конкуренция между предлагащите ги хора, т.е. по-ниски цени, което е добре за клиентите, но не и за бизнеса.
  11. Няма летище и всяко пътуване до чужбина се оскъпява и удължава, щеш – не щеш… И каненето на гости от чужбина също е предизвикателство, та да идеш да ги посрещнеш, та после да ги изпратиш, а и трябва да има къде да ги поразведеш, а в малкия град за 3-4 дни вече са обиколили всичко.
  12. Възможностите за спорт понякога са ограничени и в големите градове, но в малкия не стига че може да няма водоем или планина наблизо, а и стадионите и плувните басейни често се броят на пръстите на една ръка. Другата причина за това е чисто и просто липсата на инструктори по някои спортове. Добре, че вече може и по интернет да се инструктираш, поне от части.
  13. Всеки познава всеки и не може да „пръднеш”, без да разбере целият град; ако си успял, има завист и това се усеща; не можеш да направиш и нещо крайно различно, защото колкото и да не ти пука, шушукането на околните е много досадно нещо.
  14. Невъзможност да практикуваш чужд език в реална среда, защото просто няма достатъчно чужденци.
  15. „Комплекс на малкия град”, изразяващ се в желанието на хората да са като „в големия град” – за това даже не знам дали да започвам, темата е неизчерпаема и само човек, който е живял в малък град може да разбере.
  16. Безработица и нищета, които виждаш навсякъде и те потискат съзнателно или подсъзнателно, особено в местата със застаряващо население, които едва кретат с мизерните си пенсии.
  17. Ограничен избор на партньор, всички достойни кандидати са вече заети, а тези, които не са, са бивши.
  18. Повече пари за забавления – тъй като местата за срещи, и социален живот изобщо, се изчерпват със заведенията по центъра, всяко излизане е свързано с консумацията на напитка или храна. В Казанлък този проблем е решен с разхвърлянето на множество пейки навсякъде по центъра и нови зелени площи. Винаги има свободна пейка със сянка някъде, където може да си седнеш със собствената водичка, налята от вкъщи или пък, да си купиш двулитровка бира привечер и да си я разлеете в пластмасови чашки с тайфата, да полафите, да обсъдите околните и кой от къде е. Все пак, на местен език, то си е въпрос на престиж да прекараш няколко часа пред огледалото, да дефилираш по главната, след което да положиш дупе в мек фотьойл, на видно място в някое от по-скъпите заведения и да се правиш на естествен/а, докато сърбаш фреш от папая или, често пъти, просто най-евтиното кафе.
  19. Липса на смелост и инициативност поради „комплекса на малкия град”, защото сме убедени, че нещата се случват само в големия град и с много по-големи връзки от нашите, с много повече пари от нашите, а не на последно място, и хората са много по-можещи от нас… И усещането за масова липса на свобода и за граници, поставени от самите нас вкарвам в тази точка, защото отново се дължат на същия комплекс.
  20. Невъзможност да срещнеш хора, с подобни на твоите интереси, а от там и опасност да се чувстваш самотен в малкия град.
  21. 21. Лицемерие или негативни емоции – изберете си. Или трябва да се усмихваш и да се съгласяваш, или рискуваш да те мразят. И докато в големия град може с месеци да не се срещнеш с някого, с когото не се понасяш, в малкия рискът да се натъкваш на него всеки ден и да се избягвате с поглед е огромен. Ако сте от по-премите, непременно ще свършите като самотни

„Laino“

les_marques_laino_gamme2Има щастие едно

То нарича се… „Лено”.

Как по-меко да го кажа?

В стихове ще го размажа.

Мислите, че е шега?

О, напротив, на мига

Аз ще Ви опровергая

С факти бързо ще ви смая.

Марката „Лено” е френска

Козметична марка, фенска,

Има я нашир и длъж

В аптекарския вериж-алъж.

В ден един съвсем прекрасен

Случи се тоз миг ужасен,

Млада, знойна аптекарка

Препоръча туба с шарка.

Гледам я и се помайвам

Как по-мило да откажа?

Аз лицето си с такова

Никогаж не ще намажа!

Казва ми с тон мил и тих

„Туй е чудо невъзможно

Действа както най-отгоре,

също и подкожно.

Ако имате вий пъпки

Нейде по лицето

Или пък сърбежи луди

Долу на крачето,

Мажете два пъти дневно-

Независимо какво –

Резултат не закъснява

Само със „Лено”.

От природата е взето,

Био-еко е това,

Натурални, нехимични

Кремове са т’ва.”

Аз се леко ужасих

Даже май се изчервих

И на касата тогаз

Прихнах в смях в захлас.

И естествено, че няма

Да си купя аз „Лено”,

Все пак, знам какво се крие

В името добро.

Любопитството ме гложди

Няколко недели,

Ала после пак ги зърнах

На един тезгях.

Сини, жълти и червени,

Даже имаше и бели,

Гланцове „Лено” напълно

изненадващо съзрях.

И отново смешна нотка

В мен се разпростря,

„Вече и за устни” рекох,

Тази благинка.

Има щастие едно,

То нарича се „Лено”,

Аз напълно съм сигурна,

Че „Лено” не ще си турна.

Денсим малко тука

Видео

„ЗА“ без „ПРОТИВ“ бибата

Заа, заа, заа, тики, таки, пепси, БУМ!

Биберонът залъгалка, още познат със звучното „биба”, е един много полезен атрибут. Има две мнения, но аз ще наблегна само на едното – това, което го поддържа, от гледната точка на човек, възползвал се от неговото услужливо съдействие при укротяване на бебета. На моите си бебета само, но все пак, два броя, укротени, благодарение на този малък, сладък, гумено-пластмасов предмет. Дотук с тезата, аргументативната част винаги ми е била слабост, пък доказателствата вие ще си ги натъкмите.

Но, има и една друга употреба-еднорог, по подобие на бебетата-еднорози, за която много от хората са чували, но никой не я е виждал. О, майко Природа, що за употреба ще да е това? Барабани, трубадури, напрежението стърже като котка по водосточна тръба всяка стотна, която изминава…

И тук аз се появявам и заявявам: „на моден аксесоар!” Даааамз, ето така, с финес, всяка майка може да придобие от изяществото на една катуолк красавица – с помощта на нейно величество БИБАТА! О, благодарим ти, како Цуре, че ни отвори очите! – Моля, моля, мили мои, кхъ-кхъ…

Хайде, малко снимки за демонстрация, да не е чак толкова сухо, понеже аз със този еднобиб, простете, еднорог живея всеки ден.

IMG_20160807_160515_1

„Are you talkin’to me?“

Бибата може да се сложи първо в устата, ама така малко настрани, както мъжете по уестърните си пъхат засъхнала трева в ролята ѝ на клечка за зъби. Защо трева, а не биба, питам аз, съвсем не без основание.

IMG_20160807_160136_1

Можете да си я прищипете с фибичка в косата, или да я сложите на лента, но тогава задължително трябва да е от страната на пътя, някои правила са универсални.

IMG_20160807_155929_1

Ако бибата е снабдена със закачалка, още щипка, можете да си я приспособите практически навсякъде, където ви душа сака и мечти се осмеляват – на яката, на ревера, на джобчето, вместо фишу. Ако сте татко, може да я присобачите, както казват руснаците, в превод на български това ще рече нещо като „прикучите”, ама, ето, виждате, че не звучи, на вратовръзката или направо вместо вратовръзка.

IMG_20160807_160915_1

Може да си я направите на герданче, обеци или пръстен.

IMG_20160807_161829IMG_20160807_161521

Или да си я цвъкнете на чантата вместо цветенце. Какво е чанта без цветенце, в края на краищата?

IMG_20160807_163233

Биба на шортичките, да дрънка? – Каква добра идея!

IMG_20160807_161940

Ей-сега ще ви убия с креативизъм… или беше кретенизъм? Както и да е. Нали модата сега била да си носим чорапите нагоре като заблудени германски туристи. А представете си колко по-провокативно от модна гледна точка би било една биба да се подава от горния крайчец, а? А две? Хо-хо, модата е провокация, развивайте идеите си докрай и не се притеснявайте. В хаоса е редът! В утрето е вчерата и обратното също важи. И т.н.

IMG_20160807_163801

Биба на шапката вместо перо? – Защо не?

IMG_20160809_101858_1

Обувки с биби – последен писък на модата! Носете у дома и навън.

IMG_20160807_161200

И ако всичко това не ви стига, отидете до близката гара, сложете бибата на релсите, изчакайте да мине влакът на безопасно разстояние, след което съберете каквото е останало от нея, ламинирайте си го и го сложете в рамка в тоалетната, примерно.

IMG_20160807_162822

Чао, че бебето ревна, трябва спешно да му бутна биба. Хм, къде я гледах последно…?

Що е то многократни пелени?

2013-07-22-411

Синът ми с бамбукова пелена и външни гащи Mother Ease

Ако тъкмо сте чули за съвременните многократни пелени и сте решили да четете в Интернет за тях, то тази статия е точно за Вас! Ще се опитам възможно най-кратко и съдържателно да ви разкажа за тях, а пък вие ще си прецените дали да ги ползвате.

Пелените за многократна употреба днес нямат нищо общо с онези, с които са ни повивали едно време. Представляват текстилни гащички от естествени материи (бамбук, памук, микрофибър…) и имат както доста предимства, така и някои недостатъци. Всеки сам решава какво да избере за своето дете, но като родители сме длъжни да се информираме за алтернативите и да преценим кое ще е най-добре в нашия случай.

Първата разлика с памперсите, които купуваме в супера е, че трябва да се перат. Аз, като човек, използващ такива пелени в последните две години и половина, мога да кажа, че не е болка за умиране, стига да си организираш добре времето. Събирам мокрите пелени в най-обикновена пластмасова кофа с капак, по-твърдите изпражнения се изхвърлят в тоалетната, а ако са по-течни, се запират (може и просто да се полеят със силна струя от душа, ако сте от гнусливите) и също се складират. Перат се без проблем в пералня. Различните марки имат различни изисквания към температурата на пране, но най-често тя е 30 градуса. Препоръчва се да се използва течност за пране и да се избягват омекотители, за да се запази попиваемостта на пелените възможно най-дълго. Сушат се в сушилня или по традиционния начин.

Резултатите от това са най-вече екологични – по-малко замърсяване на околната среда с тонове памперси, изхвърляни всеки ден, а и по-малко ресурси за производството им.

Друга съществена разлика е цената. Многократните пелени са инвестиция, която може да се окаже плашеща за някого. Но тя се възвръща в рамките на няколко месеца. Калкулирано е  колко излизат едните и другите пелени за определен период от време (като в това число влизат разходите за електроенергия, вода, перилни препарати) и резултатите са в полза на многократните, те излизат много по-евтини – тук две мнения няма. Да не говорим, че могат да се използват и от следващо и по-следващо дете, с което абсолютно категорично бият по цена.

Бебешката кожа е много чувствителна и употребата на еднократни пелени често води до алергични реакции или подсичане, заради пълния с химикали гел, който се използва за попиване на течността. Твърди се, че при многократните пелени тези неприятни реакции са сведени до минимум, тъй като са направени от естествени, дишащи материи. От личен опит мога да кажа, че за почти три години синът ми се е подсичал общо около 3-4 пъти, като само веднъж е било от многократна пелена, другите пъти по необходимост сме използвали еднократни (по време на дълги пътувания, когато нямаме възможност да перем). Дъщеря ми е на 10 месеца, подсичала се е сериозно два пъти до момента, но и кожата й е по-чувствителна.

Важно е да се отбележи, че многократните пелени трябва да се сменят по-често, на 2-3 часа. Всъщност, на толкова би трябвало да се сменят и еднократните, но аз съм убедена, че повечето хора се опитват да „пестят” и ги оставят за по-дълго, тъй като така или иначе те попиват добре и „могат да издържат още час”. А със здравето на бебето не трябва да се прави компромис.

Наистина финансовият момент е решаващ. Представете си когато детето ви е на 2 години и вече би трябвало да ходи на гърне, а още използва еднократни пелени – вероятно ще ви е омръзнало да давате всяка седмица определена сума за пелени. Или ще трябва да се примирите с „хвърлените в кофата” пари, или ще настоявате детето да се научи да ходи на гърне, а ако то не е готово, може и да го травмирате по този начин. Някои родители в стремежа си да откажат детето от памперс, започват приучаването на гърне още преди то да е навършило една година, което според повечето специалисти не само че е безсмислено, а е и вредно. С многократните пелени нещата стоят по друг начин – тъй като веднъж вече сте ги платили, можете да оставите детето само да реши кога е готово, да ви даде знак и плавно, но трайно да се научи да ползва гърне/тоалетна. Впрочем, казват, че именно защото детето усеща влагата в пелената си, започва да дава тези сигнали по-рано отколкото ако ползва еднократни пелени. Не знам дали е така, моят син отказа дневната пелена на 2 години, все още ползва през нощта.

За някои родители, разбира се, многократните пелени не са приемлив вариант – ако например решите да пратите детето на ясла, трудно ще намерите служителки, които да се съгласят да се занимават с многократни пелени. Друг детайл е отделеното време за пране/простиране, както и неудобството от това да носите с вас допълнителна чанта за мръсни пелени, когато излизате. Но ако човек е мотивиран и достатъчно организиран, ако единият родител е решил така или иначе да бъде у дома докато детето е малко, употребата на многократни пелени може да се окаже доста удобно, дори приятно занимание. За разнообразието от шарени мотиви и симпатични същества по пелените даже не знам дали си струва да коментирам. Децата обожават да гледат шарени неща, давах на сина ми да избере сам коя пелена да обуем, така той усещаше, че неговото мнение е от значение. Сега пък ми помага да ги простираме и сваляме от сушилото – обожава това занимание.

Още една подробност – тъй като многократните пелени са по-обемни от еднократните, дупето на детето изглежда по-голямо и ще трябва да го имате предвид при покупката на дрехи. Ако сложите и допълнителни подплънки, ще ви трябват номер-два по-големи панталони.

След този информационен блок, пристъпвам към по-конкретна информация.

DSCN8760

Дъщеря ми с пелена „Babba + Boo“ тип „джоб“

ВИДОВЕТЕ ПЕЛЕНИ

  1. Пелени тип „джоб”. Представляват гащи, с непропускливо покритие, външната страна на което обикновено е някакъв приятен на допир текстил. Вътре могат да бъдат от бамбук, памук, коноп или друга материя. В джоба се поставят подложки с правоъгълна форма (обикновено всяка марка произвежда за своите пелени, но моите наблюдения са, че подложките са със стандартни размери и могат да се комбинират с разпични марки пелени). Подложките също са от различни материи и от това зависи попиваемостта им, както и комфортът при допир с бебешката кожа. Бамбукът по правило е най-хигроскопичен, но и съхне най-бавно. Памукът е най-малко пропусклив, но пък съхне бързо. Микрофибърът е някъде в средата. Аз лично съм много доволна от комбинираните бамбукови подложки с активен въглен и микрофибър. Те са доста попиващи и съхнат бързо. Най-груб на допир от изброените материи (особено след няколко изпирания) е памукът, бамбукът почти не загрубява с времето, за микрофибъра и комбинирания вид бих казала, че са еднакво меки и не се променят с прането.
  2. Две части (пелена с формата на гащички, но доста по-плътни от джобовете и целите са от една и съща материя + непромокаеми гащи). Непромокаемите гащички се слагат върху пелената и предпазват дрехите от намокряне. Този вид система по правило е по-скъпа, но и по-ефикасна. Подробност е, че не е нужно да сменяте външните гащи на всяка смяна на вътрешната пелена, а на всеки 3-4 смени, т.е. от гащите ще са ви необходими по-малко бройки. Към тези пелени отново можете да добавите подложки, няма нужда от джоб, просто ги слагате в пелената, няма къде да избягат. Може да сложите една, две подложки, ако излизате навън или приготвяте бебето за сън и нямате планове да го сменяте през нощта. Да си призная, аз не ползвам джоба на пелените тип „джоб”, а слагам подложките направо отгоре от мързел. Така и с прането е по-лесно, защото няма нужда преди всяко пране да вадя подложки от джоба, а просто ги изсипвам в пералнята както са.
  3. Всичко в едно – този вид са нещо средно между двете, отвън има непромокаем слой, а вътре – абсорбираща част, като подложките са или в пелената, или са пришити към нея. Аз не съм ползвала такива, затова не мога да дам подробности за тях. Предполагам, че предимството им е най-вече в бързото слагане, но и като цени тези излизат най-скъпи, а и съхнат най-бавно.

РАЗМЕРИТЕ:

Биват едноразмерни, т.е. имат тик-так копчета, които се нагласят (за удължаване и скъсяване на пелената) и могат да се използват от раждането докато детето престане да ги ползва. За пристягане около кръста има различни начини – с велкро или отново с копчета тик-так. Лично за мен системата тик-так е по-добра, защото се разкопчава по-трудно от детето. Велкрото е по-лесно за слагане и нагласяне, особено когато бебето започне да се върти и трябва да се борите, за да сложите пелената, но пък се износва с времето и може да бъде махнато от детето веднага щом го сложите, особено когато е вече проходило и осъзнато.

Пелените с различни размери започват от размер „новородено” и продължават нагоре според килограмите. Все пак, според мен по-изгодно е да се вземат едноразмерни пелени и гащи, тъй като се плащат само веднъж и не е нужно нищо да добавяте с времето. Някои родители предпочитат да купят едноразмерни вътрешни пелени и с времето да допълват само външните гащи според килограмите на детето. Изборът е ваш.

DSCN2230

Вътрешността на пелена тип „джоб“ с бамбуково покритие. Ще ги срещнете най-често под кодовото име „китайски пелени“. Подложките се слагат вътре в джоба, но ако сте от по-мързеливите, може и просто отгоре.

DSCN2231

Така изглежда същата пелена отвън. Вертикалните копчета са за скъсяване на пелената и съответно нагласяне големината на дупките за крачетата. На снимките виждате пелената в: 1. най-голям размер; 2. среден размер; 3. най-малък размер

 

DSCN2236

Хоризонталното закопчаване може да бъде както с копчета, така и с велкро. В случая имаме копчета (сн. 1), на снимки 2 и 3 съм показала съответно най-широкия вариант за закопчаване и най-тесния.

 

DSCN2245

Едноразмерна бамбукова пелена One Life, която задължително трябва да се съчетае с външни гащи от непропусклива материя, за да се предпазят дрехите на бебето. Горният ред копчета е с цел пелената да може да се скъси посредством прегъване на предната част навън.

DSCN2246

Едноразмерна бамбукова пелена Mother Ease, този път с велкро закопчаване. Размерът се наглася както и на китайските, посредством вертикалните копчета отпред.

DSCN2248

Три вида подложки – отляво надясно: бамбукова, комбинирана с активен въглен, микрофибър. Както се вижда, размерите са почти еднакви, трябва да уточня и че бамбукът се е свил малко от прането.

DSCN2256

Едноразмерни външни гащи Smartipants с велкро и четири нива на закопчаване. Много съм доволна от тях – имат качествени ластици около крачетата, не стягат и не пропускат.

DSCN2257

Повечето пелени и гащички с велкро са пригодени за безопасно пране, т.е. могат да се залепят така, че когато се перат да не залепват за себе си други неща. Някои обаче нямат това предимство, например външните гащи на Mother Ease. Тях трябва да перете в закопчано състояние. На пръв поглед е нещо дребно, но ако всеки път трябва да закопчавате/разкопчавате пелените преди и след пране, ще похабите доста време и нерви.

DSCN2258

Така изглеждат същите гащи отвътре.

DSCN2262

Blueberry външни гащи, с копчета. Тези са от по-скъпите, но и доста надеждни. Случвало се е да ги ползвам вместо бански със сина ми и се бяха надули като балон с вода, но не пропускаха.

DSCN2260

Вътрешността на същите гащи

 

КОЛКО ПЕЛЕНИ СА НЕОБХОДИМИ?

Този въпрос е доста съществен и еднозначен отговор на него няма. Всичко зависи от вида на пелените, които ще предпочетете и от персоналните нужди на детето. Да направим една проста калкулация: приемаме хипотетично, че детето в началото се нуждае от по 7-8 смени на ден (може да са и повече, а по-натам да станат по-малко, това е средно аритметично). Т.е. имате нужда от 8 пелени. Ставате в понеделник, използвате 8 пелени, слагате ги за пране вечерта, във вторник сутринта ги простирате и започвате да използвате други 8. Ако са успели да изсъхнат до сряда – чудесно, започвате да използвате първите 8. За да поддържате този цикъл са ви необходими общо 16 пелени. Това е, ако успяват да изсъхнат за едно денонощие. Ако обаче използвате бамбукови, много е вероятно да не изсъхнат и ще ви трябват повече бройки. Всичко се променя, ако имате сушилня. Тогава още на следващия ден може да използвате първия комплект пелени и общо 8 ще ви свършат работа. По принцип, най-добре е да вземете по-малко, защото може да ви стигнат. Ако се случи да не ви стигнат, може да добавяте еднократни, да преброите колко още са ви нужни и да ги купите допълнително. Към пелените тип „ДЖОБ” ще ви трябват и подложки, препоръчвам да си набавите поне по две подложки за всяка пелена, т.е. към 8 пелени още 16 подложки. Ако използвате система от разделени пелена и гащи, за всеки 8 пелени ще са ви нужни да речем 2-3 чифта гащи. Допълнителните подложки са според вашите нужди, но бих препоръчала към всяка пелена да има поне по една подложка, т.е. още 8 подложки. С подложките никога няма да сбъркате, има доста евтини варианти, така че колкото повече толкова по-сигурно. Не е нужно да съобразявате нито марката, нито материята. Може да комбинирате бамбукова пелена с една микрофибърна и една комбинирана подложка – вариантите са много и различни. Ако ползвате памучни пелени, по-добре да вземете подложки от някоя по-мека и незагрубяваща с времето материя.

СЪХРАНЯВАНЕ И ПРАНЕ

Както вече писах, многократните пелени могат да се перат в пералня. За целта е достатъчно да имате най-обикновена пластмасова кофа с капак, в която да складирате мръсните пелени. Ако има изпражнения, може да ги заперете предварително, но не е задължително. Вариант е преди същинското пране да ги пуснете на програма „изплакване с центрофуга”, за да се очистят от по-сериозни замърсявания и след това да добавите перилен препарат и да пуснете нормален цикъл на пране. От опит, пелените са изпрани идеално още след изплакването и центрофугата. Аз лично след първия цикъл добавям и дрехи и тогава пускам същинското пране. Така или иначе, не успявам да напълня цяла пералня с пелени, използвам пространството максимално. Въпрос на предпочитания. По-лесен вариант за справяне с „акитата” са рула, които се продават по сайтовете със специална хартия, която се поставя най-отгоре на пелената (най-близо до кожата) и когато се наложи смяна, тя се хвърля заедно с изпражненията директно в тоалетната.

Малко за сушенето – аз нямам сушилня, така че се налага да ги простирам и да чакам да изсъхнат. Запасила съм се с около 30 пелени от различни видове. Разбира се, това е твърде много за едно бебе, но аз исках да изпробвам различни видове, а и от самото начало с първото си дете знаех, че ще гледам още, така че няма да останат неупотребени. Сега с дъщеря ми използваме същите пелени.

Когато излизате навън, трябва да предвидите колко пелени ще ви трябват и да ги носите с вас. Мръсните може да събирате в най-обикновена полиетиленова торбичка, но по-добре е да се сдобиете с непромокаема торба с цип за пелени. Такива обикновено се продават от производителите на пелени, а често пристигат и като подарък към пелените, които сте поръчали.

ВАЖНО! Не трябва да слагате пелени, които съдържат непропускливата материя или външни гащи да се сушат на радиатор, защото задържащият слой може да се увреди и да започне да пропуска. Може да сушите успешно на парното вътрешни пелени или подложки.

 

Тази статия не е довършена и ще бъде допълвана в бъдеще, следете… Ще бъда много благодарна на майки, използващи многократни пелени, които решат да се свържат с мен и да дадат оценка на вида и марката пелени, които ползват. Целта е в бъдеще да се създаде списък с най-добрите пелени по няколко основни критерия. Полезна би била и информация за различните материи и отзиви относно пране, сушене и качество на материята. Можете да ми пишете както лично съобщение на zuramode@gmail.com, така и коментар под тази статия. Предварително благодаря на всички, нека съберем полезната информация на едно място, за да може повече майки да се възползват в бъдеще.