Тази кучка диастазата или защо мразя да чувам „Честито, госпожо!”


Който не е чул, имам три деца. С три, придружаващи ги бременности и всички допълнителни екстри.

Винаги съм била кльощава и до известна степен суетна, но покрай децата, грижите за тялото ми минаха на заден план и така, лека по лека, бременност след бременност, се оказах с 10-ина килограма над идеалните 50 и ужасното нещо, наречено „абдоминална диастаза” или на прост език, раздалечаване на плоските коремни мускули. Съединителната тъкан помежду им се разтяга по време на бременност и после може да се върне само до едно положение, като ластик, който се е износил. Особено ако сте го разпъвали и отпускали интензивно в рамките на 5 години, нещата хич не отиват на добре.

Здрав корем (вляво) и с диастаза

Още след първото раждане ми се заформи малка дупка между мускулите, на която не обърнах чак такова внимание. След някое и друго упражнение коремът ми се върна обратно, но тези 2 см дупка си останаха и сякаш не ми правеха впечатление. След второто раждане обаче нещата се задълбочиха. Отне ми година да се върна към тялото „преди” и диастазата така се разтвори, че коремът ми започна да стърчи и каквито и упражнения да правех, все си стоеше „леко бременен”. Все пак, след всичките месеци усърдни усилия и след консултации и насоки от специалист в тази област, успях да се докарам до приемлив вид, който особено с дрехи изглеждаше чудесно и не ми създаваше чак такъв проблем.

Тъъъкмо започнах да влизам във форма и хоп! – забременях за трети път и вече тотално нещата излязоха извън контрол. Още от втория месец на бременността мускулите ми не успяваха да задържат тежестта на иновациите в тялото ми и започна да ми личи, че съм бременна. За това усещане спомогна и кожата, която вече се беше поразпъвала два пъти и коремът ми щръкна идеално напред още от 3-я месец. Рекордно големият ми корем от първия и втория път се превърна в абсолютно чудовище по време на третата бременност и въпроси като „близнаци ли чакате?” и „май сте в последния месец?” се превърнаха в ежедневие. Кимах утвърдително и се усмихвах учтиво, без много-много да го изживявам, защото знаех, че след бременността ще положа усилия и ще вляза отново във форма, каквото и да ми коства това.

Pregnancy 20 weeks

По едно и също време, в 20-та гестационна седмица

IMG_0090

Не корем, а чудовище! Тук съм към края на последната бременност, когато бяха ме диагностицирали с многоводие и макрозомия (големи размери) на плода.

Колкото до килограмите – те си играеха на йо-йо през това време – началните 53 достигнаха до 72 през първата бременност, после ги свалих изцяло и постепенно пак качих до 58. Втория път качих само 12 и достигнах до 70. Свалих всички и дори отслабнах до 55. Третия път наддадох отново драстично до 70 и до момента съм свалила 10 от тях. Всъщност, килограмите изобщо не ме притесняват, чувствам се добре така, стига да не беше този ужасен корем, който, от една страна, ми осигурява място в транспорта, но пък кара разни случайни хора да ми честитят, а това вече малко ми бърка в личното пространство, тъй като аз за четвърто не съм готова на този етап и не бих искала непрекъснато някой да ми натяква, че съм бременна.

Pregnancy 32 weeks

Но да оставим настрана естетиката. Откъм функционалност нещата хич не са добре. Всяко по-голямо напрежение – скачане, бягане, вдигане на тежко (в това число спадат и децата) ми се отразява. Затова и обмислям да поизчакам още малко (докато проходи и малката ми дъщеря, а другата тръгне на градина) и да се подложа на абдоминопластика или коремна операция, която има за цел съединяване на мускулите и отстраняване на излишната кожа. Често при такива операции извършват и липосукция, но след консултация с хирург, ме увериха, че при мен просто няма какво да изсмучат.

Ако искате да разберете дали имате диастаза, най-добрият начин е като легнете по гръб, отпуснете ръцете и надигнете само главата. Ако имате диастаза, в средата на корема ви ще се образува подутина, а с напипване може да усетите отдалечеността на мускулите един от друг. По-леката диастаза след раждане е обратима, особено с течение на времето. Моят непрофесионален съвет е да изчакате поне няколко месеца, преди да предприемете каквито и да били упражнения. Много е важно да не се правят обикновени коремни преси при налична диастаза, защото всъщност ефектът може да бъде само отрицателен. Има редица други полезни упражнения, които могат да помогнат при диастаза, така че да имате поне видимо резултат.

Ето ги и етапите, през които преминах откакто родих последното си дете.

Абдоминална диастаза след раждане

Разликите са видими, но крайният резултат не е обнадеждаващ. Трябва да уточня, че това, което изскача напред не са тлъстини, а органи. След хранене мога да се облегна и спокойно да наблюдавам как храната ми се придвижва по червата, защото е изчезнала защитата от мускули отпред. Според един хирург, имам херния на целия корем.

Преди усещах натиск и надолу към перинеума (тазовото дъно). Това, което знам е, че ако имаме слаби мускули на перинеума, трябва първо да положим усилия за стягането им и едва след това да се концентрираме върху корема. Поради същата причина и ползването на стягащи колани и бельо не се препоръчва. Затова аз лично минах през серия кинезитерапветични процедури за стягане на перинеума, а когато се почувствах по-добре опитах и с упражнения за стягане на коремните мускули при диастаза. Ефект нямаше абсолютно никакъв, затова и спрях след месец-два. Все пак, с течение на времето, коремът сам се поприбра, но продължава да стои неестествено на фона на слабото ми тяло, което кара хората да мислят, че съм бременна.

Колкото до упражненията, те винаги са добре дошли, възможно е да подобрят вида на корема ви, да стегнат мускулите, така че да изглеждате задоволително, но ако имате съмнения за сериозна диастаза, особено ако изпитвате болки в гърба или корема, по-добре не се надявайте на чудеса, а се консултирайте със лекар, който да ви посъветва и насочи.

Ако имате мнения по темата или опит за споделяне, ще се радвам да ги напишете в коментар под тази публикация.

Advertisements

2 thoughts on “Тази кучка диастазата или защо мразя да чувам „Честито, госпожо!”

What do you think about this?

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s