Възможна ли е Коледа без Дядо Коледа?


Сега ще ви разкажа за две майки, които толкова си нямали какво да правят и толкова искали да са оригинални, че решили да зачеркнат Дядо Коледа от живота на децата си. Ужасни, ужасни жени! Едната майка съм аз, другата – Цвети Ангелова, с която ви срещнах в ето това интервю преди време.

И така, седнахме един ден с Цвети и разчепкахме темата за Дядо Коледа. И двете имаме определени възгледи за отглеждането и възпитанието на деца, които често излизат от масовия вкус (моите 10 истини можете да прочетете ТУК), а и децата ни са на една възраст (на 4 и 2 години съответно) затова знаех, че тя е човекът за този разговор. Реших да нахвърлям някои проблясъци от проведената дискусия, пък кой както иска да ги приема.

Малко предистория – и двете сме празнували Бъдни вечер около трапезата, със семейството. И двете сме получавали подаръци и на Коледа, и на Нова година, обикновено коледният подарък беше торбичка с лакомства (орехи, мандарини, вафла… бонбони), а на Нова година – обикновено играчка и отново лакомства. И двете имаме спомени за период от детството, в който вероятно сме вярвали в Дядо Мраз (той стана Дядо Коледа малко по-късно), моите спомени са за по-дълъг период. И двете сме били заблуждавани, в случай на съмнение и дълго сме размишлявали върху някои несъответствия във версиите на родителите ни, но това не е от чак такова значение. По-важното е, че в някакъв момент са престанали да ни лъжат или ние сме престанали да вярваме, без да е имало драми или травми. А при някои деца има, извадили сме късмет…

Дядо_Мраз_през_'80-те_в_България

Аз и Дядо Мраз в края на ’80-те. Не съм сигурна къде се развива действието, изглеждам като да съм вече на детска градина, но съдейки по прозорците, явно още съм в яслата. Имам ярък спомен от тази среща. Много ме беше страх. Трябваше да разкажа стихче, за да получа подарък. Сега разбирам колко незначително и безобидно изглежда това в очите на възрастните, но тогава за мен цялата вселена бе концентрирана в този миг. Пристъпвах бавно и треперех, а когато стигнах до него, осъзнах, че не помня началото на стихчето и изпаднах в паника. Добре, че някоя от учителките ми подсказа…

Защо тогава ние, като майки, решихме да лишим децата си от брадатия старец? Нима не вярваме в магията на Коледа? Нима не искаме и нашите деца да вярват в нея? Да пълнят очите си с коледни гирлянди, звънчета, чорапчета и подаръци,  а стомасите – с шоколад, кокакола, тиквеници, постни сарми и джинджифилени сладки (тях демокрацията ни ги донесе и изведнъж започнахме масово да се правим, че те винаги са били там, наред с лампичките, имела и “All I want for Christmas is you”). Нима не искаме да си направим УНИКАЛНА семейна фотосесия с еленчетата, камина и украсената елха, накипрени всички в тематични коледни пуловерчета?

Всъщност, и аз, и Цвети изхождаме от принципа за безусловна любов във възпитанието. Това с две думи ще рече, че не е необходимо на едно дете да му казваш „направи това и ще получиш подарък”, „не прави онова, иначе ще те накажа”, защото това само по себе си не е достатъчна мотивация за детето да прави нещо и ефектът в крайна сметка е негативен. Чрез условия възпитаваме едни послушни, но безхарактерни деца, които разбират, че добрината и любовта на родителя не е нещо изначално, а нещо, което трябва да се заслужи. Тъжно, а?

Идеята за Дядо Коледа, който подарява подаръците лежи точно на такива условности. Ако не си добър, няма да получиш подарък, ако слушаш през годината – брадатият старец ще те възнагради подобаващо. Възпитание чрез външна мотивация. Фокус върху материалното, за сметка на ценностите. Освен това, както казва Цвети, „Дядо Коледа е класова гадост. За послушните, но бедни деца може да е доста разочароващо.”

А тая магия… навсякъде я навират! Магията на Коледа… какво ще стане, ако не лъжем децата, няма ли да ни е пак хубаво? – Това не разбирам. Имам чувството, че тези глупости са само за да си кажат родителите „ах, колко са сладки децата като вярват“ – толкова е унизително за детето, ако погледнеш обективно отстрани. Цвети добавя „Някак си едно е да стимулираш въображението, магичните същества, фантазиите, хората винаги са имали митове и легенди, и аз вярвам в магията… някак…, но да лъжеш и инсценираш някаква действителност, която ще трябва после да стане ясно, че е лъжа? Защото за мен си е лъжа… Цяла индустрия, която дори няма общо със семейната близост. Ами жалко, ако само благодарение на някаква условна любов на един дебел дядо, получаваме и ние любов и подаръци. Освен това, хлапетата сериозно се изхитряват и започват пресметливо да мислят само за подаръци, а не за преживявания. Кое му е „сладкото“? Нерядко майките директно изнудват децата, че ако не слушат, Дядо Коледа няма да им донесе подарък. Супер магия, няма що! Добре е да ги научим, че магията е всеки ден и навсякъде. Между другото, повечето хора не знаят откъде идва Коледа и отделно образът на Дядо Коледа, кой е първообразът.”

А първообразът е Свети Никола, или Свети Николай Чудотворец, който иска да прочете за него… По-интересно е друго. И светецът, и дядото са един вид религиозни образи, защото са свързани с вяра, колкото и вторият да се е дистанцирал с времето от религията и да се е превърнал в лице на комерса. Набожните родители или поне тези, които нямат проблем с религиозните ритуали, като цяло нямат проблем и с Дядо Коледа. Ние със Цвети обаче сме от хората, които не кръщават децата си, за да им дадат право сами да решат в какво да вярват и като какви да се самоопределят. И съвсем естествено, както не искаме да им натрапваме тази или онази религия, не искаме да им натрапваме вярата в Дядо Коледа.

Или невярата. Аз лично не искам напълно категорично да казвам, че нещо или някой не съществува (защото това е недоказуемо), но и никога не съм твърдяла обратното. Ако децата ми задават въпроси, смятам, да им кажа това, което знам, без да увъртам или да се опитвам да замазвам една лъжа с друга.

За Цвети пък „Вярата е нещо вътрешно. Не е защото имаш „доказателства“ за него. Аз съм вярваща… в нещо си. Енергия, силата на природата или каквото ще да е там. Не по християнски. Съответно не вярвам, че 9 ястия на някоя дата или подарък ще ме доближат до Божественото.” Съгласявам се с нея, ако някой вярва в нещо – то вече съществува за него. Един вярва в щастието, друг – че ако му мине черна котка път, няма да му върви. И вероятно силната вяра в едно или друго е достатъчна за сформирането на определена нагласа и пречупването на всичко, което ни се случва през тази нагласа.

Да засегнем и подаръците. Безобидните малки подаръчета, които получавахме като деца претърпяха метаморфоза. От една страна, демокрацията ни превърна в консуматори, от друга – се появи огромен избор на неща, а от трета – станахме родители и с това някак неусетно дойде желанието да задоволим всеки каприз на децата си. Стана модерно под елхата да се струпват много подаръци, а магазините за играчки да са пълни с освирепели родители преди Коледа, пълнещи торби за малчуганите си. Дали от страх да не изпитат и те лишенията, в които много от нас са израснали, дали просто защото сме се плъзнали по течението и както купуваме за себе си непрекъснато ненужни неща, така пълним и детските стаи с непотребни вещи, или пък го правим за да изглеждаме добре в очите на околните? Oпределението на Цвети за този феномен е „presents instead of presence” (‘подаръци вместо присъствие’). Не знам къде е истината, вероятно е сбор от всичко това, но ми се струва, че се отклоняваме твърде много от фокуса на празника Коледа, а и на всеки друг семеен празник – всички да са заедно, да се веселят, да се радват на момента.

Не че съм против подаръците, но защо пък да трябва да ги правим непременно по поводи? Цвети пък добавя: „Не съм против празниците, а против условностите и усещането, че определени неща се правят само на празник. Защо не си украсяваме дома и да си правим уютна атмосфера по принцип ей-така? Защо на някаква дата ще правя баница, а на друга не? А и цялата консуматорщина. Подаряването на жестове, преживявания, неща, направени от теб е по-ценно.”

Е, да, живеем в ерата на консумеризма и е нормално компаниите да ни повтарят колко е важно да подаряваме подаръци (ако обичаш, трябва да подариш и на Свети Валентин, и в деня на майката, на бащата, на детето…) Производителите търсят нови и нови поводи за по-големи продажби, а децата, със своята невинност, са идеална мишена за рекламните им кампании. И така, Коледа след Коледа пълним домовете си с ненужни вещи, трупаме неща, за сметка на преживявания и се залъгваме, че нещата ни носят радост, а всъщност тя е ужасно мимолетна и ни отвлича от истински важното в живота. Нима е необходимо да купуваме подаръци на Коледа, само защото всички го правят?

Цвети има късмет. Благодарение на начина на живот, който са избрали, семейството ѝ не е толкова засегнато от масовата култура. Децата ѝ не ходят на ясла и градина и не са непрекъснато атакувани от разкази за Дядо Коледа, елени и подаръци. Аз обаче имам огромен проблем с този всестранен натиск. Децата в детската градина на сина ми напоследък говорят само за това, защото и родителите им говорят само за това. Като родители, ние носим отговорност за всичко, което казваме или не казваме на децата си. Много е трудно, когато всеки срещнат разказва на детето ти, че един дядка с червени дрехи и бяла брада ще донесе подаръци в дома му, витрините направо крещят „ДЯДО КОЛЕДААА!!!”, а ти се опитваш да говориш колкото може по-малко за него, за да отместиш фокуса на детето от подаръците и да го разсееш от цялата тази предколедна лудост.

И ако кажеш в прав текст на детето си „Този подарък не е от Дядо Коледа, а от роднините ти, Дядо Коледа не е идвал тук”, а след това му разкажеш за легендата и какво означава тя в очите на всички, то утре то може да разкаже на другарчетата си в детската градина, че Дядо Коледа всъщност не е истински. Божичко, какъв ужас!

Цвети е спокойна: „Децата вярват, защото така им казват възрастните. За мен няма лошо да се разбиват подобни митове. Все някой трябва да го направи. Родителите са си виновни. Ще си понесат последствията от загубата на доверие от собствените им деца за лъжите си.” Така е, трябва ли да се чувстваме виновни, че казваме истината на децата си, докато всички останали се чувстват невинни, лъжейки своите и чуждите деца?

И така, две луди майки си говорили, оригиналничили и решили да зачеркнат Дядо Коледа. Или поне да не лъжат децата си. Поприказвахме си, подкрепихме се взаимно, така поне знаем, че не сме сами в лудостта си, зададохме и немалко въпроси. Отговорите оставям на вас.

Advertisements

What do you think about this?

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s