Казах “СТИГА” на обезкосмяването!


Снимка: http://hairylegsclub.tumblr.com

Такааа… Първо, за по-шокиращо, ще ви кажа, че си пуснах косми на краката. От мързел, да. И от стремеж за оригиналност, изключителност, революционност и т.н. Ама най-вече от мързел. Обяснявам…

Когато бях във възраст да започна с кракобръсненето, баща ми проповядваше, че веднъж обръсна ли си краката, космите ми ще станат като на брадата му и ще стърчат през чорапогащника. Успя да ме заблуди за известно време, признавам. После просто последвах всичките си връстници, без много-много да се замислям.

Днешният модел за красива жена изключва телесното окосмяване. Когато в един момент ми писна и започнах да си давам сметка, че от сега нататък няма мърдане – цял живот ще трябва да играе бръсначът, направо ми идеше да удуша хората, наложили този модел. Обяснявам веднага, че аз съм от онези щастливки, чиито косми са сравнително светли и редки и не ми излизат черни точки на следващия ден от бръсненето, така че цялата занимавка ми отнема около 5 минути седмично. Никога не съм ползвала епилатор, дори имам фобия от него – аз на болка не търпя. За принципа на коламаската само съм чувала, но никога не съм виждала нагледно. И въпреки това смятам за изключителна насправедливост това, че трябва да се подчинявам на някакъв си модел.

В някои култури обезкосмяването при жените (и окосмяването при мъжете!) е задължително и това е продължавало с векове. При европейците обаче нещата са излезли извън контрол през втората половина на ХХ век, когато разни производители на продукти за епилация са започнали чрез реклами да внушават срам на жените от окосмението им. Срамът е голяма сила, казвам ви. И понеже хората много обичаме да се състезаваме, да сме първи в едно или друго нещо, по-инициативните каки са започнали да се бръснат тук и там, а след това и другите, да не останат по-назад, са ги последвали. Комплексите са другата голяма сила, с която рекламната индустрия твърде често си играе, да не кажа непрестанно.

И като се започна, всички решихме, че искаме да сме красиви, обезкосмени, гримирани, фризирани, с красиви дрехи, забравихме кой е вътре, важно стана само какво се вижда отвън и дали това, което се вижда е угодно на- и поощрявано от околните. На човека – майната му!

През октомври 2007-а бях се наредила на дълга опашка в един пекински университет и чаках да си подам документите, да се запиша като студент. Зад мен стоеше рускиня с бръсната глава, а пред мен – англичанка с дълги руси косми на краката. Този момент с тази паника у мен и този явен шок, идващ от първично нетолерантната ми българска същност, ми се е запечатал и с годините започнах да възприемам и едното, и другото като нещо напълно нормално и неосъдително. И понеже през 2015-та вече си обръснах главата, оставаше единствено да си пусна косми на краката, за да затворя кръга и да се успокоя.

Обявих си един No Shave October, запратих бръснача някъде в небитието и съвсем умишлено спрях да се обезкосмявам. Една приятелка веднъж ми сподели шепнешком, че през зимата, понеже ходи главно с панталони, изобщо не се занимава с обезкосмяване. Усилие правила само лятото, ходила на коламаска преди плаж или друго събитие, изискващо гладки крака.

Много добре се чувствах, феминистката в мен ликуваше и не пропускаше да натрие носа на коконата, която малко се депресира. Изводите от експеримента са няколко:

  • Космите не загрозяват краката, особено ако са си вашите. Лично моите не се виждат с просто око на разстояние от метър нагоре.
  • Космите идеално се скриват в чорапогащник, ако толкова ви пука от мнението на околните. Аз се преборих с пукането, но все пак е есен, експериментът следва да бъде приложен в летните месеци, ще ви държа в течение.
  • Ако имате прави и стройни крака, космите няма да ви попречат да изглеждате привлекателни и секси (справка: главната снимка на блога, снимана след началото на експеримента).
  • Ах, колко е страхотно да не трябва да мислиш И за това!
  • Средностатистическият мъж (в случая е използван само един – моят) не прави разлика дали сте скоро или не толкова скоро обезкосмена.
  • На средностатистическия мъж изобщо не му дреме кога и дали сте си обезкосмили краката.
  • Ако един средностатистически мъж ви обича, ще продължи да го прави, дори след като му кажете, че не сте си бръснали краката от седмици.
  • Ако при задаването на въпроса „защо го правя?”, отговорите са неубедителни и сочещи към външна мотивация, човек трябва да се замисли.
  • Обезкосмяването води до загуба на време и допълнителен стрес за и без това изтормозената модерна жена.
  • Космите не са нещо мръсно, при условие, че се къпете често.
  • Усещането за гладки крака е по-приятно от усещането за окосмени такива.

В заключение бих добавила, че всяка мода както е дошла, така може и да си отиде, стига да има достатъчно инициативни каки, които да запретнат ръкави, да тропнат с крак и да поставят началото на нещо ново. Важно е да си дадем сметка, че борбата с неудобствата, с които живеем и се примиряваме зависи най-вече от нас и от това, какво се случва в собствените ни глави, ако ги имаме. Аз отказвам да бъда жертва, отказвам да бъда модерна, отказвам да бъда част от стадото. Чао!

What do you think about this?

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s