Усмивката


%d1%83%d1%81%d0%bc%d0%b8%d0%b2%d0%ba%d0%b0Този текст бе твърде дълго обмислян от моя милост и така и не откри своя най-добър начин да бъде започнат. Затова ще я караме като в детската градина, едно по едно, за да няма объркване.

1. Първо, какво е усмивката?

Да направим следния експеримент:

Отидете пред огледалото. „Ах, каква красива гледка!”, ще си кажете първо, или пък „Ааа, тук нещо ми стърчи, я да го оправя!” или „Ей, къде съм се изцапал/а така?” Не обръщайте внимание на вътрешния си глас, той е там само за да ви разсее! Слушайте мен!

Дръжте зъбите си стиснати, отворете леко устни, издърпайте ги в страни, с помощта на мускулите на бузите си. При това движение трябва ъгълчетата на устата ви да сочат нагоре, към ушите, а не надолу, към раменете. Ако имате развалени предни зъби, препоръчително е да държите устните затворени и при първа възможност да посетите стоматолог. Ето това е усмивка. Лесно е, нали?

2. Какво да я правим сега тази усмивка?

Ако разполагате с повечко време, постойте така пред огледалото, без да махате усмивката, примерно, минута-две.Възможно е изведнъж да се почувствате глупаво, че го правите, но не се отказвайте. Помислете за хората, с които се срещате, как ви виждат те, когато сте усмихнати, как вие бихте искали да виждате тях. Май е по-добре с усмивка, а?

3. Ама защо да го правя?

Дааа, малко е идиотско да се усмихваш без причина, нали все пак усмивката е нещо, което трябва да се заслужи, също както и целувката, прегръдката, думите „обичам те”… Уверявам ви, няма нищо лошо в това да се усмихвате! Ако ще ви прозвучи по-убедително, с усмивка можете да постигнете неща, които иначе е възможно и да не постигнете. Нека обвинят усмивката ви за користна, не е като да давате подкуп, все пак.

4. Не може ли само да отвръщам с усмивка?

Повечето хора очакват първо на тях да им се усмихнат, за да се усмихнат и те. Аз не харесвам този подход, защото той е пасивен. Аз лично съм активна и се усмихвам първа. Е, ако някой ме изпревари, не се сърдя. Когато вървя по улицата, лицето ми винаги е в състояние на лека усмивка. Научих това във Франция. Логично е: когато си леко усмихнат, е много по-лесно да направиш хубава, широка усмивка в момент на среща внезапна с друг човек. Случвало ми се е да се замисля за нещо и лицето ми да се отпусне от леко усмихнатото състояние. В момент на разминаване с друг много усмихнат човек, се оказа, че времето ми за реакция е твърде скъсено и вместо да се усмихна, от навъсената си физиономия правя някаква неопределена гримаса, която едва ли изглежда много приветливо.

5. Кому е нужно всичко това? Усмивки, лиготийки, дрън-дрън…

Добър въпрос. Тази привидна любезност може да изглежда много лицемерна, инфантилна и безсмислена. Въпрос на гледна точка. Аз лично съм забелязала, че настроението ми пряко зависи от усмивките на хората, както и от слънцето, от хубавата музика, от съчетани с вкус дрехи, от някаква добра новина, от усещането за чистота и хармония вътре в мен… И когато съм в добро настроение, съм по-трудоспособна, няма значение за какъв тип работа говорим. Вие може да сте самотен човек, да имате огромни проблеми, може да сте човек, който се занимава с чужди неволи, с болни хора или такива, лишени от надежда, всичко това да ви мачка психически, да ви натоварва, но не може да загърбите хубавото в живота, защото това означава да загърбите и самия живот. Усмивката е началото на всичко хубаво, което ви очаква.

6. И какво от това?

Да направим още един експеримент. Излизаме навън, хващаме първата си „жертва” и му/ѝ се усмихваме. Правила съм това както във Франция, така и в България и осъзнах, че реакцията в повечето случаи е положителна. Или ми се усмихват обратно, или просто ме гледат с недоумение. Редки са били случаите, в които са ме наругавали или гледали с лошо, защото съм се усмихнала, но, няма да лъжа, и такива е имало. Помнете, че това невербално общуване е полезно не само за вас, но и за другия човек.

По-интересна обаче е втората част от експеримента. Да приемем, че човекът насреща ви се е усмихнал. Много е вероятно да ви поиска телефона или да ви заговори. Има обаче и случаи, в които просто се разминавате с човека и оставате с приятното чувство, че сте направили нещо дребно, но хубаво. Ако приемем, че е от тези случаи, пробвайте следното. Точно в момента, в който се приближавате към човека и аха да се разминете, и двамата – усмихнати като кръгли глупаци, изплезете език или направете някоя смешна физиономия. Това вероятно е най-искрено смешното и странно нещо, което ще се случи в този ден на този човек. Просто опитайте и вижте, може после и двамата да си вървите и да се смеете като луди, но това ще е страхотна емоция, която всеки трябва да изживее.

Много усмивки от мен,

Кака Цура

What do you think about this?

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s