Усмивката


%d1%83%d1%81%d0%bc%d0%b8%d0%b2%d0%ba%d0%b0Този текст бе твърде дълго обмислян от моя милост и така и не откри своя най-добър начин да бъде започнат. Затова ще я караме като в детската градина, едно по едно, за да няма объркване.

1. Първо, какво е усмивката?

Да направим следния експеримент:

Отидете пред огледалото. „Ах, каква красива гледка!”, ще си кажете първо, или пък „Ааа, тук нещо ми стърчи, я да го оправя!” или „Ей, къде съм се изцапал/а така?” Не обръщайте внимание на вътрешния си глас, той е там само за да ви разсее! Слушайте мен!

Дръжте зъбите си стиснати, отворете леко устни, издърпайте ги в страни, с помощта на мускулите на бузите си. При това движение трябва ъгълчетата на устата ви да сочат нагоре, към ушите, а не надолу, към раменете. Ако имате развалени предни зъби, препоръчително е да държите устните затворени и при първа възможност да посетите стоматолог. Ето това е усмивка. Лесно е, нали?

2. Какво да я правим сега тази усмивка?

Ако разполагате с повечко време, постойте така пред огледалото, без да махате усмивката, примерно, минута-две.Възможно е изведнъж да се почувствате глупаво, че го правите, но не се отказвайте. Помислете за хората, с които се срещате, как ви виждат те, когато сте усмихнати, как вие бихте искали да виждате тях. Май е по-добре с усмивка, а?

3. Ама защо да го правя?

Дааа, малко е идиотско да се усмихваш без причина, нали все пак усмивката е нещо, което трябва да се заслужи, също както и целувката, прегръдката, думите „обичам те”… Уверявам ви, няма нищо лошо в това да се усмихвате! Ако ще ви прозвучи по-убедително, с усмивка можете да постигнете неща, които иначе е възможно и да не постигнете. Нека обвинят усмивката ви за користна, не е като да давате подкуп, все пак.

4. Не може ли само да отвръщам с усмивка?

Повечето хора очакват първо на тях да им се усмихнат, за да се усмихнат и те. Аз не харесвам този подход, защото той е пасивен. Аз лично съм активна и се усмихвам първа. Е, ако някой ме изпревари, не се сърдя. Когато вървя по улицата, лицето ми винаги е в състояние на лека усмивка. Научих това във Франция. Логично е: когато си леко усмихнат, е много по-лесно да направиш хубава, широка усмивка в момент на среща внезапна с друг човек. Случвало ми се е да се замисля за нещо и лицето ми да се отпусне от леко усмихнатото състояние. В момент на разминаване с друг много усмихнат човек, се оказа, че времето ми за реакция е твърде скъсено и вместо да се усмихна, от навъсената си физиономия правя някаква неопределена гримаса, която едва ли изглежда много приветливо.

5. Кому е нужно всичко това? Усмивки, лиготийки, дрън-дрън…

Добър въпрос. Тази привидна любезност може да изглежда много лицемерна, инфантилна и безсмислена. Въпрос на гледна точка. Аз лично съм забелязала, че настроението ми пряко зависи от усмивките на хората, както и от слънцето, от хубавата музика, от съчетани с вкус дрехи, от някаква добра новина, от усещането за чистота и хармония вътре в мен… И когато съм в добро настроение, съм по-трудоспособна, няма значение за какъв тип работа говорим. Вие може да сте самотен човек, да имате огромни проблеми, може да сте човек, който се занимава с чужди неволи, с болни хора или такива, лишени от надежда, всичко това да ви мачка психически, да ви натоварва, но не може да загърбите хубавото в живота, защото това означава да загърбите и самия живот. Усмивката е началото на всичко хубаво, което ви очаква.

6. И какво от това?

Да направим още един експеримент. Излизаме навън, хващаме първата си „жертва” и му/ѝ се усмихваме. Правила съм това както във Франция, така и в България и осъзнах, че реакцията в повечето случаи е положителна. Или ми се усмихват обратно, или просто ме гледат с недоумение. Редки са били случаите, в които са ме наругавали или гледали с лошо, защото съм се усмихнала, но, няма да лъжа, и такива е имало. Помнете, че това невербално общуване е полезно не само за вас, но и за другия човек.

По-интересна обаче е втората част от експеримента. Да приемем, че човекът насреща ви се е усмихнал. Много е вероятно да ви поиска телефона или да ви заговори. Има обаче и случаи, в които просто се разминавате с човека и оставате с приятното чувство, че сте направили нещо дребно, но хубаво. Ако приемем, че е от тези случаи, пробвайте следното. Точно в момента, в който се приближавате към човека и аха да се разминете, и двамата – усмихнати като кръгли глупаци, изплезете език или направете някоя смешна физиономия. Това вероятно е най-искрено смешното и странно нещо, което ще се случи в този ден на този човек. Просто опитайте и вижте, може после и двамата да си вървите и да се смеете като луди, но това ще е страхотна емоция, която всеки трябва да изживее.

Много усмивки от мен,

Кака Цура

Advertisements

What do you think about this?

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s