Гергана Бейчева: “Дайте повече свобода на децата си!”


Текст от поредицата “Интервю с безизвестен”. Всички интервюта можете да проследите в раздела “Личности“.

Учебната година започна, първият звънец удари, разляха се води, разпяха се попове, заблестяха лачени обувки, а в ръцете на стреснатите първолачета се озоваха неизменните карамфили. Да ни е честито на всички – на децата, на учителите и на нас, родителите!

Аз отбелязвам празника с поредното интервю и за да е в тон с еуфорията, реших да затрупам с въпроси моята много добра приятелка Гергана, която освен прекрасна майка на две кукли, е и страхотен човек, дама със стил и специалист в това, което прави. И не на последно място, умее да се смее искрено. По образование Гери е начален педагог, след което се фокусира върху логопедията. Тя е и човекът, който забеляза, че синът ми има къса юздичка под езика, без изобщо да сме го обсъждали и към когото не се поколебах да се обърна, когато имаше проблем с изговарянето на „Р”. Неведнъж съм я разпитвала за мнението ѝ по различни родителски въпроси, а съветите ѝ винаги са били адекватни и много полезни. Благодаря ти, Гери, че стана майка преди мен! Познаваме се от цяла вечност, още от прогимназията, знаем много една за друга и винаги когато се срещнем, е малък празник. Що за птица е Гергана – вижте сами:

%d0%b3%d0%b5%d1%80%d0%b3%d0%b0%d0%bd%d0%b0_%d0%b1%d0%b5%d0%b9%d1%87%d0%b5%d0%b2%d0%b0_gergana_beycheva

Кажи първо доволна ли си от избора си на професия, защо се насочи натам?

В момента имам две професии – педагог и логопед, известно време се опитвах да избера една от двете, защото колкото и близки да изглеждат на пръв поглед, всъщност са доста различни, но общото са децата и в крайна сметка намерих начин да работя и в двете направления, това напълно ме удовлетворява. А се насочих натам, защото много по-лесно общувам с децата и времето, прекарано с тях ме зарежда, не ми тежи.

Има ли лоши родители и ако да, как да предотвратим превръщането си в тях?

Въпреки че срещам буквално стотици родители, не мога да кажа, че съм срещала “лоши”. Колкото и странно и неадекватно да се държат понякога, винаги съм усещала тяхната загриженост, внимание и любов към децата им. Това, което бих препоръчала на всички родители е да четат книги, да си дават достъп до повече информация и да гледат критично на взаимоотношенията си с децата, винаги може нещо да се случва по по-добър начин.

Аболютно! Помня един случай, бяхме на морето и дъщеря ти, Мая, искаше да влиза във водата без пояс, а ти се опитваше да ѝ обясниш, че е опасно. Тогава ми направи много силно впечатление твоят подход. Ти клекна до нея, обясни ѝ защо не може, а след това я прегърна. Тя се цупи известно време, но в крайна сметка престана да упорства. Намерих го за много логичен метод и го прилагам върху моите деца сега. Хората си мислят, че тези неща идват естествено, но всъщност по въпросите за възпитание на деца са изписани тонове книги и е хубаво да се информираме. Различен ли е подходът към твоите и чуждите деца?

Това, че съм родител много ми помогна да разбера радостите и тревогите и на другите родители, опитвам се да проявявам максимално разбиране. За моето си родителстване обаче приех философията, че искам да дам максимална свобода на децата си, но все пак да остана техен родител и авторитет, да не се превръщам в тиранин, който казва “не може и толкова”. Слизам на нивото на детето, предоставям информация и се моля да ми се отвърне със същото уважение, каквото съм проявила и аз. Мисля си, че съм много по-строга и взискателна към моите деца, и смятам, че е нормално, приела съм го. Много по-силни са емоциите и съответно реакциите ми към моите деца.

Разкажи ми по-подробно кое е новото в образованието, какви принципи са ти близки на теб като педагог, каква е твоята лична философия на родител и учител?

Въобще не вярвам в апокалиптичните предсказания, че образованието е сринато, в неграмотността… Винаги ще има неграмотни и грамотни, интересни и безинтересни хора.

Новостите са много, има толкова нови методики и начини за учене в момента, невро-науката постоянно разкрива нови и нови способности на мозъка да учи…

Има положителни промени и във възпитанието на децата, но ми се иска да спомена и за една не до там положителна тенденция. Това, че с най-добро чувство се грижим за децата и искаме да са в максимална безопасност, до голяма степен ги предпазва и ограничава от възможността да получат много ценни умения.

Какво има предвид? – Децата имат твърде малко свобода да решават проблемите си сами, винаги има някой възрастен, които да ги пази, да се грижи за тях, но той не пропуска възможността и да се намеси във взаимоотношенията им, коригира ги, прекратява ситуации… Така децата не успяват да изградят умения за решаване на конфликти, за излизане от ситуация, остават пасивни и най-лошото – дори започват да търсят помощта на възрастен за отсъждането на дадена ситуация. Нищо от това не е полезно, напротив – самостоятелността и решителността са смачкани. В детската група действат определени правила и този, които не се съобразява, си носи последствията. Но това го решават самите деца и могат да си правят експерименти с определени поведения и сами да преценят дали ги устройва или не.

И аз съм с подобни наблюдения по детските площадки, че прекалено много си контролираме децата…

Това е нещо като школа по социални умения. Аз и моите деца имаме късмет, че живеем на място, където мога да пусна детето пред блока, пред който има още 15 деца и да го оставя да се учи.

А ти защо предпочете родителския кооператив пред традиционното образование?

Кооперативът, в които участвам е училищен и изповядва принципите и идеите на Демократичното образование. Предимствата му са, че средата е много подкрепяща, учиш това, което най-много те интересува и мотивира, поставяш сам целите си и правиш каквото се налага, за да ги достигнеш, а в процеса на учене те подкрепя твоят учител или ментор.

Мисля, че основната разлика между масовото училище и новите форми на образование е вярата в способностите на децата и техният вроден инстинкт за учене и търсене. Променя се и ролята на учителя – от всевишния и всезнаещ – към партньор и лидер.

Ако вярваме, че ще има персонализирани лекарства, то вярвам, че и персонализираното учене не е далеч.

Как ти оценяваш конкуренцията като фактор в образованието? Аз имам чувството, че конкуренцията е безпощадна в днешно време, децата са много натоварени, препускат от училище на тенис, на език, после на балет… И всичко това защото трябва да са конкурентни на останалите, иначе изостават.

Да, това пак в много случаи е изкуствено контролирана среда от родителите, къде е свободната игра, кога детето остава само и може самостоятелно да взима решения? Аз не приемам конкуренцията непременно като нещо лошо, но много лесно границата между полезното и безумното може да бъде премината и негативите са единствено за детето… Няма грешки, обаче, ако се съобразим с истинската страст на детето.

Изброй три проблема в българското училище и дай твоите решения.

  1. Нужда от млади учители – обучения и достойно заплащане.
  2. Спорт и социални кътове – само въпрос на политика, пари има достатъчно от бюджета, има и много програми…
  3. Със сигурност трябва повече свобода и за децата, и за учителите какво и как да учат и преподават, защото колкото повече ограничения поставя системата, толкова по-лоши са резултатите. Тук решение нямам, може би трябва още време, за да се преодолее страхът от даване на повече автономност на училищата.

Смяташ ли за възможно образование без оценки? Какви биха били ползите, недостатъците от него?

Смятам, че децата разбират много добре къде се намират спрямо другите и дори да няма оценки, в тях се развива чувството им за сравнение и не можем напълно да ги “оперираме” от неприятното чувство, че не са се справили.

Минавам сега към другата ти професия. Кажи ми кога един родител трябва да започне да се притеснява, че детето му още не говори? И по какво да познае, че има проблем?

Около втората година децата се очаква да могат да произнесат две свързани думи като “дай вода” или “има пиш”, да могат да изпълнят (разберат) някоя поръчка като “донеси ми шишето”. От моя опит знам, че родителите винаги усещат, когато има някакъв проблем и най-добре би било да се консултират с логопед, а не само с другите родители наоколо, защото така може да се изгуби ценно време, ако наистина има някакъв проблем.

Защо толкова много българи не могат да произнесат правилно “Л” пред твърди гласни като “А”, “Ъ”, “О”?

От мързел, мързи ги да си движат езика.

Хаха, това ми хареса!

И от незнание разбира се, просто никой не се е ангажирал да им покаже как точно се произнася правилно. Правилното произношение винаги прави добро впечатление и обратното.

А трябва ли според теб да се обръща специално внимание на това в училище? Като че ли, никой не ни учи да произнасяме правилно, сякаш очакването е един ден от само себе си да започнем да го правим… И ако не си имал перфектно говорещи родители, въпрос на шанс е да попаднеш в правилната среда.

Затова, който има проблем с „Л” или „Р”, да потърси решение, ако не заради себе си, то поне заради децата си. Всъщност, правилното произношение следва да е приоритет на предучилищните педагози, но те нямат време и това е нормално. Според мен родителите са тези, които трябва да обърнат внимание и ако са приели добрия говор за важен фактор към успеха, то нека просто да помогнат на детето. Толкова пъти ми се е искало да си предложа услугите, ама съвсем безплатно, на любимите ми певци, които не произнасят “Л” – само и само да не ме дразнят!

Хайде стига за работа, дай да си поговорим за по-лични неща. Ти как успяваш да съчетаеш това да си майка, съпруга и работеща жена? Има ли главна и поддържаща роля или си постигнала баланс?

Мисля, че главно съм майка, не бих направила компромис там… Все пак успявам и да работя, и да имам семейство, за което да се грижа, но нищо не би било така, ако не ме подкрепяше Наско (мъжът ѝ, бел. аз), всяка моя стъпка напред е с негова помощ.

Да, със сигурност мъжете са ключов фактор, за да успяваме да съчетаваме нещата. Каква е твоята формула за щастие?

Споделено време с любими хора + добре свършена работа = пълно щастие и удовлетворение.

Напоследък се размислих по темата с грима, провокирана от различни неща и като цяло осъзнаваща повече собствената си свобода. Ти си естествено красива, предполагам, че ти се случва често да излизаш без грим, просто защото нямаш нужда от него. Затормозява ли те понякога очакването на хората в България, че под красота се разбира да си непременно гримирана, с прическа, с по-вталени дрехи, т.е. общоприетият модел за „секси”? Не ограничава ли всичко това личния ни избор?

Аз обичам грима, приемам за съвсем нормално приложението му, за да подчертае чертите на лицето, а за специални случаи си е задължителен, според мен. Когато си слагам грим, се настройвам психически за общуване с другите, за срещи с хора. Не съм съгласна, че гримът, прическата и вталените дрехи са част само от българската действителност, навсякъде това е фактор. Ако наистина сме свободни, то бихме приели всеки избор, без значение дали това е да носим свободни и удобни дрехи или секси и прилепнали. На мен ми харесва по средата, хем да са удобни, хем да са красиви.

Аз намесвам свободата от гледна точка на това, колко ние самите се подчиняваме на очакванията на хората…

Доста съм мислила по тази тема, особено за клишетата с учителското облекло. Обществото от една страна очаква учителите да се обличат “прилично” предвид работата с деца, от друга ги смята за скучни, защото се обличат консервативно. Малко е объркващо, но е по-безопасно да се обличаш както очакват от теб, в която и да е сфера, не само в училище.

За съжаление, май си права. А има ли връзка, според теб, между парите и стила?

Дори да има, не е силна. Има намесено, обаче, доста его и когато егото и парите се срещнат, не остава място за стила.

Какво ще пожелаеш на всички деца, които днес влизат в класните стаи?

Бих им пожелала да се забавляват, да играят и учат, да прекарват колкото може повече време с приятелите си, защото тези приятелства са наистина ценни!

Като за финал, опиши как си представяш думата “година” визуално?

Представям си сезоните, винаги като влизаме в нов сезон, имам усещане за нещо ново и вълнуващо. Най-вече ги виждам в цветове, но усещането не е само визуално, “година” предизвиква и другите сетива, като аромати, спомени и едно някак еуфорично чувство, че нещо предстои. Защо ме ограничаваш само визуално?!

 

Внимание, реклама! Логопедичният кабинет на д-р Гергана Бейчева се намира в Пловдив, на адрес: ул. Крали Марко 13. Първата консултация е безплатна, а можете да се свържете с нея и на този имейл: gergana.beycheva@mail.bg. Гери с желание ще отговори на въпросите ви!

Ако искате пък да научите повече за говора и логопедията, това е нейният блог: http://bubblyspeech.blogspot.com

What do you think about this?

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s