Трай, бабо, за хубост!


img_20160910_130417

Това съм аз без грим. Уоу! Да, малко съм като акула, но не се шашкайте, не хапя. По моите лични критерии за красота (имайки предвид, че съм повлияна от непрекъснато налагания от модния бизнес модел) се имам за средна хубост, за някого дори може да мина за грозновата. Ама грам не ми дреме! Това е обективното ми мнение, субективното е далеч над това и така трябва. С думи прости, чувствам се красива, без значение от това как изглеждам.

Преди време това несъответствие между вътрешното ми чувство и това, което виждам в огледалото ме озадачаваше, дразнеше и на моменти направо ме вадеше извън кожата ми. Но с годините свикнах да се приемам такава каквато съм и да не се стряскам и крещя всяка сутрин от образа, който безпощадно ме гледа отсреща.

img_20160910_131509

Тук съм с лек дневен грим, правя го всеки път, когато излизам някъде, където ще ме гледат хора (изключвам хвърлянето на кофата и прибирането на пощата). Нанесла съм хидратантен крем, пудра, молив за вежди, молив за очи (който е същият), спирала и балсам за устни. Поставянето ми отнема между 2 и 3 минути, но ако бързам, може и по-малко. Защо го правя? Задавала съм си този въпрос неведнъж. Сега ще се опитам да формулирам някакъв смислен отговор.

Първо го правех заради себе си – защото смятах, че ставам по-красива така. Комплекс, ако щете. После си мислех, че е заради околните – един вид, проява на уважение, благородство, да не паднат и те от шок и ужас при вида ми. В последствие си направих експеримент и се появявах без грим известно време и осъзнах, че не, хората не са шокирани, приемат ме такава, каквато съм. Но си дадох сметка, че това, което показвам, когато съм без грим, всъщност създава различна представа от това, което искам да внуша и от това, как се чувствам. Така, отново се върнах към грима и стигнах до новото откритие, че веднъж направила първо впечатление като малко по-красива (или просто като жена, която се грижи за външния си вид), това впечатление остава и след това, дори и да се появя без грим.

Ще попитате „че кое му е позитивното на това – да те мислят за малко по-красива или по-поддържана?”. Имате право, повечето хора, виждайки понаправено момиче, веднага ѝ лепват етикета „глупава”. Ами да, щом има време да се гримира, значи едва ли ѝ остава много за четене или интелектуални размишления. Само дето аз съм от другата страна и не смятам за чак такъв грях да искаш да подчертаеш естествената си красота, ако от това ще се почувстваш по-добре.

img_20160910_132540

Това съм аз със тежък, вечерен грим. Ако сте се чудили защо му казват “вечерен”, не е случайно. Вечерта обикновено светлината е по-приглушена и за да се откроят чертите на лицето, имаме нужда от по-тъмни нюанси на очите, устните. Иначе се губим. Вечерните излизания са по някакъв повод, изискват и по-официално облекло, токчета, да не изпадам в подробности, това са неща, които повечето хора знаят.

Разбира се, гримът ми можеше да е къде-къде по-тежък, но наистина не исках да се престаравам за едната снимка. Така се гримирам изключително рядко, при повод и само когато ще ме видят много хора за пръв път. Идва, естествено, и друг въпрос „защо е толкова важно какво мислят хората за мен”? Абе, важно си е. По дрехите посрещат, по ума изпращат. Може да заменим „по дрехите” с „по грима”. Има момичета, които всеки ден се маскират така още от сутринта. И съвсем логично е да останем с впечатлението, че са глупави… После те ще се оправдаят с думите „не можеш да правиш заключения, съдейки само по външния вид”, или „какво лошо има в това една жена да иска да бъде красива?” или „уважението към себе си е и уважение и към останалите и това, че се поддържам означава, че съм в хармония със себе си и околните” и т.н. дрънканици.

И аз съм минала през този път, минала и заминала, за щастие. И аз съм се гримирала като на Хелоуин, за да ида на училище, дори веднъж една съученичка, ужасена, ми каза: „какво си направила, да не си яла хора?!” Истината е, че всичко това изяжда огромна част от времето ни. И ако в тийнейждърските години е оправдано като част от търсенето на себе си, то на по-късен етап, когато го съчетаем с гледане на деца, например, неколкократно по-времеемко занимание, добавим и къщна работа, защото на всички ни се налага да я вършим (освен на онези, които имат достатъчно пари за прислужници и, които, по мои наблюдения, често съвсем несправедливо се случва да са от този тип хора, които в свободното си време не правят нищо по-смислено от гледане на телевизия или висене във Фейсбук или още по-зле, четене на плоски женски списания), а да не говорим и ако ходим всеки ден на работа, тогава наистина нямаме никакво оправдание да продължаваме да пилеем от и без това малкото си свободно време, което можем да употребим, за да се развиваме като личности. Излиза, че щом имаш цялото това време да се занимаваш със себе си, или си самовлюбена, или наистина не изпитваш нужда да правиш нищо по-полезно. Което е твърде жалко. И те прави да изглеждаш глупава. И най-вероятно си! Така че спри да се сърдиш на хората, когато ти го казват или мислят.

Преди време в Ютюб попаднах на това видео.Симпатично момиче с отвратително акне обясняваше за своя „най-голям комплекс и страх” и показваше лицето си без грим, след което надълго и нашироко разправяше как се борела с проблема, а именно с една камара мазила, които видимо го заличават. При това, видимо за пред камерата, мисля, че такъв проблем не може да се замаскира и да не се вижда въобще навън на дневна светлина, например. Тогава ми стана много жал за нея и за всички хора, които имат този проблем. Замислих се, че всъщност, много от жените, които така несправедливо съм обвинявала в „цапондрене” може да имат акне или кофти пигментация и излиза, че аз съм глупавата в случая. Така приех фон дьо тена като средство и повече не осъждам използването му. Но, извинявайте, тежкият вечерен грим не се състои само във фон дьо тен, а някои дами всеки ден излизат, наплецани като поп-фолк изпълнителки на концерт. Смея да си мисля дори, че именно поп-фолк изпълнителките ценят повече времето си и не ходят ежедневно гримирани. Това ако не е парадокс…

Като заговорих за ъъъ… звезди (?), наскоро мернах тази снимка на Алиша Кийс без грим.

unnamed

Жената преди няколко месеца решила, че ѝ е писнало и е адски нечестно да разголваш душата си пред публика в песните си, а същевременно да ги лъжеш с някакъв образ, прикриващ истинското ти лице. И обещала публично, че вече ще се появява само без грим. Речено-сторено, на всички следващи събития Алиша Кийс е без грим и не само че е още по-красива, ами и буди респект с тази си последователност. В крайна сметка, звездите от шоу-бизнеса са пример за младите, а какво по-честно от това да покажеш, че няма нищо лошо да бъдеш себе си – такъв какъвто си, с всичките си лунички, торбички и т.н. Едно е да го говориш в интервюта насам-натам, а съвсем друго е да го демонстрираш с личен пример. Особено когато фокусът на всички камери е върху теб.

%d0%b3%d1%80%d0%b8%d0%bc

Толкова затънах в обяснения, че направо забравих от къде тръгнах и накъде отивах. Отивах натам, че не гримът ни прави това, което сме, но по мое мнение, той е приемлив, щом човек получава някакво положително влияние от него. В рамките на разумното, обаче. Ако смятате, че истинското ви лице е ужасно и това ви потиска, сваля надолу самооценката ви, ако смятате, че това как изглеждате се отразява на оценката на околните за вас, тогава няма нищо лошо да си сложите грим. Балансирано и с мярка, разбира се. Ако смятате, че акнето ви пречи на хората да се концентрират върху това, което казвате, няма проблем – ползвайте всички средства, за да го заличите, но първо се убедете, че не е по-лесно да го излекувате, тъй като обикновено то е причинено от хормонален дисбаланс. Няма смисъл да замазвате последствията, ако имате възможност да убиете причинителя веднъж завинаги и после да започнете да се харесвате и да не губите време в заличаване на несъвършенства.

Ако обаче в някакъв момент поддържането на приемлив (според вас) външен вид изпива цялото ви време и не ви остава достатъчно такова за да бъдете самите себе си, ако гримът се е превърнал в самоцел и виждате, че образът, който си създавате е започнал малко по малко да краде от вашата същност, тогава трябва просто да си кажете „достатъчно, искам да спра!” В момента, в който човек осъзнае кой е и започне да се чувства добре в кожата си, той няма нужда от грим. Мнението на околните зависи най-вече от самоувереността, която излъчвате. УСМИВКАТА е най-могъщото средство за добро първо впечатление. Дори да сте най-грозният човек. Красотата идва отвътре, а това отвън е просто някаква дребна подробност. И все пак, детайлите правят живота по-интересен и забавен.

А ако всичко изписано дотук ви е прозвучало твърде назидателно, прави сте напълно! Ходете, цапайте се, живейте си живота, свободата и изборът са най-важни, похабете си кожата както смятате за добре, а когато станете на 50, сложете още два ката мазилка отгоре, защото най-вероятно ще сте се сбабичкосали преждевременно от толкова грим.

Целувки,

кака ви Цура.

What do you think about this?

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s