Цветомира Ангелова: „Чалгата е материализация и синтез на нещата, за които я обвиняваме”


Текст от поредицата “Интервю с безизвестен”. Вижте всички интервюта в раздела “Личности“.

tsvetomira_angelova_%d1%86%d0%b2%d0%b5%d1%82%d0%be%d0%bc%d0%b8%d1%80%d0%b0_%d0%b0%d0%bd%d0%b3%d0%b5%d0%bb%d0%be%d0%b2%d0%b0

Днес ще ви запозная с Цвети, на 28, чиято натура идеално отговаря на името ѝ. Тя е цветна, различна, екстроверт. От четири години Цвети, съпругът ѝ Иво и двете им деца живеят в родопското село Горно Поле, в близост до Маджарово, където се заселват от екологични подбуди и от желание да бъдат най-вече себе си, а не това, което всички очакват от тях. Орнитолог по образование, номад по душа, любознателна, бъбрива и въоръжена с всички информативни статии, що се касае до естествено родителство, бебеносене, кърмене, хранене, поддържане на добра форма и въобще, природосъобразен начин на живот – така я виждам аз от задочното ни познанство. Освен че сме от една зодия, и двете имаме сръчни мъже и си падаме по голата глава, ни свързват и децата, които са на еднаква възраст, желанието за още поне по две деца, както и многото споделени часове в интернет, под формата на непрестанно обсъждане, комуникиране, съвети и спорове по най-различни теми, заедно с още една камара други жени. Правилно разбрахте, че става дума за една от хилядите групи за родителство във Фейсбук. Признавам, че се опитах  няколко пъти да я подхлъзна, но тя умело се задържа и не падна. Признавам и, че интервюто продължи по-дълго от очакваното във времето, (а и в двуизмерното пространство, както се вижда). Имайте търпение и… абе, я вижте сами!

Какво е здравословен начин на живот и колко точно е по-трудно да се живее близо до природата?

Здравословен е малко субективно определение, всеки си слага един куп “правила и условия” за здравословност. Моите се менят с времето и се радвам, че не стоя на едно място. Здравословен живот е най-вече този в хармония със себе си и собствените разбирания, граници, отношения. За мен неизменно е свързан с близостта до природата, няма как, чиста храна (колкото може повече), движение, свобода. Ако приемем, че ние живеем близо до природата, все пак сме на село, да, има трудности – битови, финансови, но са несравними с предимствата. Иначе съвсем нямам претенцията, че сме кой знае колко “агро-био-еко”, както обичаме да се шегуваме с Иво. Имаме си своите “криввания”, но сме на Пътя и му се наслаждаваме

За правия път ли става дума?

„Правия път” звучи ужасно. Не. Моя си Път, който си е прав за точно този момент от развитието ми. По-сетне може да завие в друга посока представата ми за “правота”. Няма универсална истина по въпроса, всичко е частен случай .

Пиеш ли алкохол?

Да. Много рядко. Но чаша вино с приятели или на заведение ми е приятна. Наистина рядко се случва, обаче. О, скоро пих мента, да си спомня “доброто старо време”. Имала съм доста алкохолни периоди, ама какво да правиш – първи курс, Студентски град, държано на въже, трябваше да имам своите “луди години” (всъщност не бяха години, за щастие).

Е, какво е сега това – ако се храниш здравословно, а пиеш алкохол, това не е ли като да се из…ходиш на метеното?

Със сигурност, ако се храниш здравословно… и т.н. Все пак не говорим за половинка ракия на обяд, а за чаша вино през месец. Хехе, нали уж има антиоксиданти сега, няма да го демонизираме. Иначе то и като дишам дима на някой пушач или автомобилни газове пак е като… такова на метеното. Нека не сме прекалено светци. По-нездравословно би било да потискаш някакви импулси и желания дълго време, гаранция. Пък аз, както казах, съм далече от идеала си за наистина здравословно хранене все още.

Дай едно резюме на философията ти за живота, за децата, пък аз междувременно ще си взема душ.

Такааа… Основно намирам за близки идеите за безусловна любов, принципите на ненасилие (ахимса) – към себе си и другите. Опитвам се да подобрявам и развивам себе си, за да съм способна и да давам по-адекватно. Много, много имам да уча. Гледам да приемам всичко като уроци, някои усвоявам бързо, на други цикля от години и може да ми останат и за друг живот. Вярвам много силно в безсмъртието на Душата, прераждането, личната мисия. Много ми е близка идеята, че предварително си избираме какво да учим в този живот като уроци, кого да срещнем и пр. Наистина ми се иска да живея/живеем максимално естествено и природосъобразно. И не, не говоря за живот в землянка, живеем в 21-ви век, в материален свят, никой не призовавам да ходи в пещера и да яде корени, както често се шегуват хората. Да, и аз пиша в момента от пластмасов телефон, изработен от петрол и с куп метали в него. Но не смятам за лицемерно да спазвам някакви си мои идеи за естествено и природосъобразно в същото време.

Голямото нещо – децата и родителството. Това го мислех доста преди да реша да имам деца. Четях, четях и пак четях. Знаех, че ще имам божествено естествено раждане, супер спокойно и хармонично дете, което ще кърмя и нося в слинг близо до сърцето! “Поръчката” до Вселената беше изпълнена, досега два пъти. Втория път само девойката е дооооста шумна. В родителството са ми близки принципите на “привързаното” родителството, макар че този термин ми е неприятен, по-скоро “естествено родителство” или такова, основано на връзката. Гледаме да даваме максимална свобода на децата, да откликвме на нуждите им, като същевременно поставяме здравословни граници. Ключови думи тук са ми: емпатия, безусловна любов, без подкупи, награди, заплахи и наказания, без бой. Опитваме се да наблягаме на вътрешната мотивация, личния пример, обясненията. Фенове сме на т.нар. unschooling или не-училище. Неструктурирано образование, вън от институции, което се осъществява тук и сега, навсякъде и по всяко време.

Имаме си своите трудности и ситуации. Работата с децата не е непременно да избегнеш ситуацията, примерно тръшкане, а как ще го отиграеш, така че да има някакъв лечебен и положителен ефект. В този смисъл доста са ми помагали някои книги. Някой път много се дразня на изказвания от типа на “Аз не чета книги, слушай си инстинкта”. Като гледам как 90% от населението няма базови инстинкти за родителство, в днешния свят доста естествени неща са потиснати. Няма лошо малко да посъбудиш инстинкта и с качествена информация. Вярно, морето е огромно, но просто се информираш много, много, много, вкарваш някакви филтри, личен опит, пречупваш през собствения си поглед и се мяташ в дълбокото.

Знаеш ли, аз се имам за анти-религиозен човек, ама сигурно заради генетично заложеното ми суеверие, съм без думи от личността на Баба Ванга. И има едно нещо, което тя е казала и което адски много ми се е загнездило в мозъка – че човек сам избира семейството, в което да се роди. Тази мисъл ме окрилява понякога.

И аз се имам за антирелигиозен човек, силно при това. Според мен религия и вяра са тотално различни неща. В този смисъл съм вярваща, но не религиозна. Вярвам в куп мои си принципи и неща. За избора на семейството – също. Понякога просто избираме да научим тежки уроци от най-близките.

Някой път не ти ли се струва, че звучиш прекалено осъдително към някого, който не споделя твоите виждания? Ей-сега примерно усетих леко раздразнение в тона ти. Със сигурност това пък би се приело като осъждане от другата страна на оградата.

Да. Понякога се раздразвам и звуча раздразнително – спор няма. Понякога един малък въпрос отключва фон от десетки разговори, спорове, коментари и се изсипва нещо, за което коментарът е само повод, а не причина. С моя си начин на живот, определено често привличам… ъхм, коментари. Понякога ги приемам, друг път ми идват в повече. Неосъждането е хубаво нещо. Но съвсем не е лесно за практикуване. Нали… защото и за религия и вяра говорихме, който в безгрешен, пръв да хвърли камъка.

Хаха, извъртя го, ей!

Понякога имам склонност да демагоствам, кофти е.

Ще си признаеш всичко! В името на какво би направила компромис със себе си? Или, ако искаш, при какви условия би прояла месо?

Ами, ако умирам от глад и няма изгледи да си набавя в следващите 45 дни храна, примерно. Или, ако някой ме заплаши, че ще ме убие, хаха, ще си бодна едно парче. Или пък, ако нещо изтрещя много и ми се прияде. Нищо не е на всяка цена. Съвсем не.

Уби ме! А ако един ден дойде синът ти и ти каже “писна ми, искам пържола”, ще го почувстваш ли като родителски провал?

Не. Но, ако разбера, че се е крил от мен да яде пържоли, да. Защото това говори за сериозно нарушена връзка и липса на доверие. Иначе да заповяда с пържолите, щом е осъзнат за това.

В кои моменти ти липсва градът?

В моментите, в които си изям и последното авокадо. Шегувам се. Чак да ми липсва не. Сега ходенето в град е като туризъм и е вълнуващо, кефим се, наслаждаваме се, но сме облекчени, като си тръгнем . Обичам да отида във Варна и да пия кафе на плажа, да ходя във „Веда хаус” в София и т.н. Но не ми липсва, когато не го правя. Наслаждавам се и после „чао”.

Богати ли са българските орнитолози?

Да. Богати са на знания, повечето са наистина добри експерти. Много от тях имат интересни природозащитни разбирания, обичат природата, в този смисъл пак са богати. Финансово – не им броя парите. Нещата там са сложни. Трудно се оцелява. Някои работят в научни институти на БАН, там е ниско заплащането, а когато има ангажименти по проекти, е различно, но те са неясни във времето. Някои колеги работят и като водачи на наблюдатели на птици, например моят съпруг. Различно е. Ние като семейство (бивши) орнитолози сме видели 2 и 200, кой не е?

Съжаляваш ли понякога за избора си на професия?

Не. Това с биологията съм си го измислила от 10-годишна. Просто знаех какво ще уча. Сууупер много ме вдъхновяваха книгите на Джералд Даръл, Бернхард Гжимек, Джой Адамс, направо се виждах как изкупувам половин Африка и я превръщам в резерват (цитирам себе си в пети клас). Нещата се развиха малко различно, де. Но все пак прекрасно. Обаче след пет години мноооого интензивна работа в неправителствения сектора, получихме професионално прегаряне. В момента аз май повече се изявявам на “майчинския” фронт, не искам да го наричам работа, професия или кариера. По-скоро мисия. Отказах се да спасявам света, като “спасявам” лешояди (това е страшна игра на егото, между другото). Сега гледам, ако мога, да подобрявам себе си и да помагам на другите с личен пример и знания. Захванах се с Библиотеката за слинговете, скоро ще правим курс за консултанти по бебеносене, искам да стана дула…въобще установявам, че да подкрепяш и помагаш хората в родителството може да е по-полезен начин да допринесеш за доброто по света от това да опръстеняваш египетски лешояди, (което е една прекрасна дейност откъм приключения).

Като спомена Библиотеката за слингове, ти си много активна онлайн. Това не противоречи ли на „естествената идея”? Не губим ли много от виртуалната комуникация?

На моята идея не противоречи. Там е работата, че няма “Ръководство по естественост”. Всеки си го интерпретира, както му пасва на светогледа. В този смисъл, Интернет е прекрасно средство за комуникация и разпространение на идеи и информация. Оттам нататък всичко, обаче, е лична отговорност. Губим много от виртуалната комуникация, безспорно. Обаче и много печелим. Пак е до човек. Има го като средство. Твоя е отговорността дали и как ще го използваш. Това е като с колите и ножовете. Може да стигнеш с колата до морето и да си нарежеш ябълка, обаче може и да стигнеш до мантинелата и да си порежеш пръста. Нищо не е добро или лошо само по себе си. То просто Е. Ние му лепим етикети. Така е и с онлайн общуването.

Съгласна! Как се поддържат къща, градина, две деца и една камара професионални занимания?

Всичко е в процес на подобряване постоянно. Иво е основният двигател на нещата по къщата и градината. Сам прави всички ремонти. Т.е. без майстори, родителите му са ни помагали с труд също. С градината е трудно да си призная. Не за друго, а с честите ни пътувания точно напролет, земеделието куца. Тази година, заради едно вече отменено пътуване до Индия, я писахме нулева и бяхме сели само картофи. Други години сме били доста успешни. Особено с доматите! Децата пък си имат двама родители, грижим се заедно за тях, помага ни това, че нямаме някаква работа в офис в стил от 9 до 5. Абе, има трудности. Готино е, невероятно е, но има доста моменти, в които ти идва нагорно, няма да си кривя душата. Нали всички го търсим този прословут баланс, а той постоянно се променя и ни се изплъзва.

Като стана дума за двама родители, равни ли са жените и мъжете в България по твои наблюдения? Какво още трябва да се направи, за да се изравнят?

Равни… Само ме размяташ с определения като „здравословно”, „компромиси”, „естествено”, сега „равни”! Склонна съм да почна да нищя какво значи думата и кой аспект визираш ти. Ми някои са равни, други са по-равни. На повърхността са равни, да. Обаче има един много щекотлив момент със семейството и децата – там виждам едно сериозно неравенство. Жената гледа децата, мъжът работи, дотук добре. Но виждам много бащи тотално да абдикират от родителството – слаба връзка с децата, никакво внимание и съвместни дейности. Майката възпитава изцяло. Бащата е духовно и емоционално отсъстващ. Това е кофти неравенство, наследено от поколението на родителите ни, спор няма. Чувала съм възрастен баща да се подиграва на сина си, млад татко, че сменя памперси… Но има и много вдъхновяващи примери за осъзнати родители, които споделят (казвам споделят, а не делят по равно, това не е парче торта) отговорностите и удоволствията при отглеждането на децата.

Абе, я дай да я разнищим темата! Равни значи равни в нещата, в които могат да са равни. Не говорим за силово равенство, някои неща са ни заложени биологично. Жената ражда, мъжът изкарва прехраната известно време, като при животните. Наскоро ми попадна френско проучване, по колко часа домакинска работа извършват мъжете и жените във Франция, ако и двамата работят. Оказва се, че жените бачкат 28 часа седмично срещу 8 за мъжете. А ако сложим градинарство, ремонти и водене на деца от и на училище, разхождане на куче, мъжете „скачали” до 16 часа. И пак по-малко работят. В България ми се струва, че е дори по-несправедливо спрямо жените.

Със сигурност! Обществото е със силно ориенталски патриархален модел и мъжете масово не помагат в домакинството. Не искам да генерализирам, но, да, сигурна съм, че е по-зле положението отколкото във Франция. Но се променят нещата, бавно, но все повече мъже осъзнават, че жените им не са домашни прислужници. Идва обаче ред на отговорността на жените да си извоюват определени неща вкъщи и – нещо много важно – да възпитат синовете си по определен начин, чрез личен пример. Виждам много български майки и жени – търчат подир мъжа, подир сина, после синът очаква и жена му да е така… Как да се промени моделът?

Замислих се колко политици мъже има и колко жени – има нещо гнило. Друго, за което се сещам е, че според статистиката (и в световен мащаб), повечето ръководни постове били заети от мъже, макар че аз съм се сблъсквала с доста жени-мениджъри… Защото като наемаш мъж на работа, очакваш, че ще е за дълго, с жената не е сигурно – утре ще забременее, съответно ѝ предлагаш по-ниска заплата, за да не се овътриш твърде много.

Моя позната наскоро сподели как не искали да я наемат, защото била потенциална майка и щели да “загубят” пари от нея. Евентуалната работодателка била жена, забележи.

Ок, дай да си представим, че с теб сме работодателки. Еднакво са компетентни, мъжа ли наемаме или жената? Искат еднакви пари, обаче жената ще се съгласи на по-малко.

Вероятно бих наела жената съвсем пристрастно. И не за по-малко пари. Да не звучи героично, ама това ми е супер гнусно с опитите за прецаквсне с пари.

А ти ако си на мястото на жената, ще се съгласиш ли на по-малко пари, ако ти ги предложат и ти кажат в прав текст: “сега, тука така… ще ви наемем, обаче имаме кандидат мъж и понеже знаем, че вие може така малко да позабременеете и да зачезнете, ви предлагаме с 500 лв по-малко”. В същото време, мъжът ти е колега и работи в друга фирма за парите, които би трябвало да вземаш.

Не, естествено. При положение, че съм квалифицирана, ще си намеря по-читаво място. С такива работодатели, които изначално поставят нещата на такава плоскост, няма смисъл да се хващаш.

Супер!

В университета имах една ситуация относно дипломна работа. Исках да пиша за скалния орел, любимия ми вид. Аз съм доста добре физически, по терен се справям наравно с момчетата, дори по-добре от някои. Ииии един доцент ми вика: “Ти за не-знам-си-коя птичка в София да пишеш, щото си момиче и това е женска тема” Алоооу!!! Женска тема.

Ето, значи половата дискриминация я „научаваме” още в университета. Минавам нататък, че това интервю ще разкаже играта на всеки, осмелил се да го дочете до края. Ако все още четете, РЕСПЕКТ! Може да напишете коментар отдолу, за да ви преброим колко сте.

Какъв е проблемът на модерния човек?

Един ли е? Няма връзка с Майката Земя, колкото и сектантски и хипарско да ти звучи. От там идват и куп други проблеми. Няма връзка и със себе си често, а и с хората.

Как разбираш ти стила и къде се ражда той?

Стил, моден стил? Някъде в излъчването ще да е, не в модните тенденции. Аз, например, нямам стил, ама никакъв. Пълна еклектика, от тук, от там… На някои им е вродено, според мен. Сигурно може да се докултивира и излъска, но трябва да го има някъде там.

Би ли живяла в чужбина и защо?

Да. Бих живяла навсякъде. Обичам си сегашното място. Но не изключвам след време, не за цял живот, да поживеем другаде. Кеф ти Видин, кеф ти Сингапур. Обичаме да пътуваме, искаме да пътуваме в Централа и Югоизточна Азия, Близкия Изток, Далечния Изток на Русия, Централна и Източна Африка. Бъдещите пътешествия, по-кратки или по-дълги, са постоянна тема у дома.

А коя черта у българите би изкоренила веднага?

В тон с ненасилието – сигурно това ни е някаква естествена еволюция и карма на народа да сме… каквито сме. И все пак трябва да работим по темата със склонността да обвиняваме другите и да не поемаме отговорност за себе си и живота си. То много неща има, ама това така ми е най-неприятно, изключвам клюкарщината, тесногръдието, завистта (о, да, много неосъдително стана).

Абе, не знам дали това с отказването да поемем отговорност е проблем само при българите… Май е глобален. Така като гледам наоколо… И по-лошо, обвиняване на другия, за да отвлечем вниманието.

Нищо не е саааамо национален проблем. Със сигурност. Нямаме ендемични проблеми, според мен. Всички са общочовешки.

Има надежда в думите ти! Отношението ти към чалгата?

Ами не ме кефи. Като студентка съм ходила с колегите на чалга дискотеки. Със сигурност не е моята музика и предпочитам да не я слушам край мен.

Не ти ли се струва, че я обвиняваме за твърде много неща, които всъщност нямат много общо с музиката?

Да. Тя е продукт на тия неща, за които я обвиняваме, а не причина за тях. Тя е по-скоро тяхна материализация и синтез.

Добре казано! Как си представяш думата “година” визуално?

Смокинята до къщата ни. “Година” и БАМ! – виждам смокинята, която е посадена при построяването на къщата. Толкоз. Сега опитах втори път и “видях” химикал.

3 thoughts on “Цветомира Ангелова: „Чалгата е материализация и синтез на нещата, за които я обвиняваме”

  1. Удоволствие беше да ви чета, момичета! Харесва ми как мислите, и аз съм в тия посоки. Може занапред да си изберете и някоя по-конкретна тема да разнищите – ще ви чета с интерес.

  2. Много интересна статия!🙂 И ние си хванахме багажчето и хайде на “село”. Цвети, ще се радвам да споделиш как направи библиотеката. Върти ми се в главата такъв проект тук в Чехия, но поради факта, че сме на село не знам точно как да го организирам. Искам повече мами да бебеносят и да осъзнават колко по-добре е за децата да бъдат носени. И още, доколкото подразбирам, не предлагаш месо на децата, какво те накара да го направиш и как заместваш?
    Благодаря и хубав ден!🙂

    • Благодаря.
      Пенка, Библиотеката не съм я създала аз. Само я придобих от предишната ѝ собственичка и всъщност създателка – Яна Мицева. Тя се преориентира кариерно и реши, че Библиотеката заслужава да продължи напред с нов дом след три години при нея 😃.
      За месото – не го замества, защото не вярвам, че има какво да му бъде заместено. Достатъчно разнообразното растително хранене според мен е ок. Влагаме мого време и енергия да повишаваме знанията си по темите с храненето и децата.

What do you think about this?

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s