Боряна Балканска – една българка


Текст от поредицата “Интервю с безизвестен”. Всички интервюта можете да проследите в раздела “Личности“.Боряна_Балканска_Boryana_Balkanska

Боряна Балканска е човекът с най-българското име възможно. Не стига, че прилича на Джулия Робъртс, ами и бяга бързо като героинята ѝ в „Булката беглец”– беше сред най-бързите в отбора по лека атлетика в гимназията, от където се и познаваме. Само дето Боряна не избяга от собствената си сватба. Въобще, когато мисля за Боряна, главата ми е на кръстопът от начини, по които да ви я представя. Защото тя е толкова шарен човек и толкова всестранно развита, че от която и страна да започна да я описвам, пак няма да е цялостно и достатъчно илюстративно. Дали да ви разкажа за всичките ѝ професионални и други проекти, дали за това, че е работила като спасителка на плажа, дали за това, че беше пълен отличник и редовен знаменосец по празниците?

Бременна за първи път, в деветия месец, дни преди термина, я потърсих, за да ѝ досадя или разсея – не знам. Някои от въпросите зададох и на нейния партньор в живота, Мирослав (без нейно знание). Дали ще се изненадат един от друг и дали изобщо се е получило нещо от това – вижте сами:

Здрасти, Боби, кажи ми първо как се чувстваш, тежи ли ти бременността? Усещаш ли някаква промяна в себе си, освен очевидната?

Боби: Бременността не ми тежеше до края на седмия месец. Последните два вече доста повече си почивам и си усещам корема. Иначе, в началото за мен беше шок, че трябва да си променя режима, да не спортувам, да пропускам доста мероприятия, свързани с някаква активност. Това по-скоро малко ме депресира тогава. Друга промяна май не усещам. Не съм супер нетърпелива да дойде бебето, чакам си го спoкойно. Вече за бъдещето е ясно, че ще трябва доста да се съобразявам с детето и да не съм толкова независима, както съм свикнала.

Миро: Яде повече и е станала малко по-предпазлива (по принцип е голяма лудетина).

Страх ли те е и от какво?

Б: Страх ме е да не се почувствам в капан, твърде възпрепятствана да правя неща, които ми харесват. Но все си мисля, че ще стискам зъби в началото, а после всичко ще се нареди. Повечето майки ги е страх дали ще се справят с гледането на детето, може би и при мен се прокрадва, но не чак толкова. По-скоро си мисля, че ще се справя.

М: Не я е страх от нищо. Имам късмета да имам у дома най-безстрашната жена на света.

Мислиш ли да кърмиш?

Б: Мисля да пробвам, предвид колко е полезно. Единствено не знам как ще се чувствам. Надявам се да не ми е неприятно, пък и бебето да иска да суче.

(Към Миро): Подкрепяш ли я в избора ѝ да кърми?

М: Подкрепям я категорично във всеки избор, който сме направили като екип. Кърменето е един от тях.

Какъв човек се надяваш да бъде детето ти?

Б: Добър, смел, борбен, позитивен…

Като теб?

Б: Да. Миро сигурно ще иска още на 2 месеца да се изправя. Ще трябва да го укротявам.

Кого – бебето или Миро?

Б: Миро!

М: Надявам се щерката да израсне като достоен човек. За мен достоен човек е този, който през живота си е градил, а не е рушил – човек, който е оставил на света много повече, отколкото е взел.

Опиши моментното си състояние с три думи.

Б: Подуто, пасивно, замислено.

М: Очакваща и леко уморена.

Ти си много здравословно живеещ човек – спортуваш, храниш се правилно. Колко от това дължиш на родителите си и колко е било твой собствен избор?

Б: Спорта – на себе си, храненто – на майка ми. Но напоследък не се храня чак толкова здравословно. Интересно, че точно през бременността ми паднаха задръжките.

Стават чудеса през бременността, аз проядох сладко… Какво е щастието?

Б: Да си в мир и покой с душата ти, да си доволен от това, което си постигнал.

М: Щастието е да даваш и да градиш. Да използваш своите силни страни и потенциал, за да създаваш добавена стойност за себе си, близките и света.

Ти си икономист по образование, на какво те научи икономиката?

Б: Научи ме на по-глобална гледна точка, т.е. да мисля за цялата система общо, а не само за собствения си микросвят. Микро и макроикономика…

Хаха, все едно ми говориш на китайски!

Б: Мога да ти дам пример…

Само ако е с домати или ябълки, като за блондинки…

Б: Например, съкращават се работници във фирмата Х. За всеки индивидуален съкратен работник е супер кофти, но за икономиката глобално е ОК.

Аха, добре, а не се ли губи човещината, когато се вторачим само в икономиката? Останала съм с впечатление, че човек не е ли акула, няма какво да прави в тази сфера. Т.е., под акула имам предвид, да може да яде хора…

Б: Впечатленията ти са за мениджъри на компании и политици, но си има и чисти икономисти, които се интересуват от самата наука и те не са акули. Що се отнася до мениджърите, ако има как хем вълкът да е сит, хем агнето цяло, сигурно ще го направят, но понякога няма избор. Това е заради строя, в който живеем – пазарна икономика. Та за да си в крак с този строй се налага да взимаш трудни решения. Изобщо този строй е постоянна борба за оцеляване, капитализъм.

А как мислиш, доколко световната политика е продиктувана от икономически интереси? Дай ми цифра, процент някакъв… Да си говорим с числа, като мъже.

Б: Сигурно на 99%. Останалият 1% да е заради его или секс.

Умеем ли българите да спестяваме? Дай някой и друг съвет за спестовност.

Б: Доколко сме спестовни пак зависи от политическата и икономическата обстановка в страната. Сега, например, всичко живо си е навряло парите по депозити, никой не иска кредити. Мисля, че повече умеем да спестяваме, отколкото да инвестираме. Особено както имаме тоя лаф – бели пари за черни дни. Повечето хора ги е страх от утрешния ден и гледат да скътат някой лев. Инвестицията в недвижим имот като че ли е най-благонадеждна откъм възвръщаемост после, а ако нямаш толкова пари -депозити и инвестиране във фондове.

Жилище под наем или на изплащане?

Б: И аз не знам, отдавна се каня да попрочета по тоя въпрос и да си изясня сама за себе си. Засега сме под наем, защото не искаме да сме ограничени, но за старини е хубаво да си имаш къщурка.

Занимаваш се с много проекти едновременно, още от едно време участваше в обществения живот, беше в Студентски съвет на СУ, членуваш в организация за млади предприемачи… Дава ли повече София или отнема на такъв човек?

Б: Определено дава. Имаш възможност да се срещаш с доста съмишленици, да виждаш отблизо известни хора, да си говориш с тях…

Мислила ли си да се занимаваш с политика?

Б: Едно време в студентски съвет малко се отвратих от тази работа. Но знае ли човек къде ще го отвее вятърът?

М: Хаха, не си я представям в тази светлина. По-скоро аз съм политикът у дома.

Как се живее с популярен човек? (съпругът на Боряна е герой от ТВ риалити)

Б: Той не е от най-популярните, т.е. всеки на улицата да го разпознава. Но когато се случи е готино усещане. Единствен недостатък е, че всяка популярност си идва с ангажиментите, доста е зает.

(Към Миро): Как се живее с Боряна?

М: Зависи кой живее с нея. За мен е сравнително лесно, защото имаме общи интереси, дневен режим и сме развили здравословна комуникация помежду си – когато има проблем, се опитваме заедно като екип да го разрешим.

Кой кара влака във вашето семейство?

Б: Ами уж гледаме заедно да го караме. Ако трябва да се избере един, по-скоро залагам на мъжа.

М: В нашето семейство машинисти са и мама, и тати. Важни еднолични решения се взимат само в екстремни ситуации.

Какво още трябва да се направи, за да са равни мъжете и жените в България?

Б: Докато детето не взима името на баща си и майка си, не са равни мъжете и жените.

Олеле, няма да ни огрее скоро, значи… Но има логика в думите ти.

М: Според мен мъжете и жените в България са равни. Като права, като достъп до образование, работа, здравни услуги и т.н.. Неравенство има по-скоро в южната ни съседка.

Би ли отишла да живееш в чужбина? Защо?

Б: Бих отишла за няколко години. За разнообразие, за опознаване на друга култура, за да видя дали живеят по-добре у чужбината.

М: Живял съм в чужбина. Бих отишъл да живея пак за 1-2 години. Причината е една – да уча, да се развивам като личност и професионалист. Но винаги ще се връщам в това райско кътче между Черно море и Осогово – тук е моят свят.

Кое е мястото-мечта, на което искаш да попаднеш един ден?

Б: Труден въпрос, искам да обиколя целия свят.

Ако ти сама се интервюираш, какво би се попитала?

Б: Ау, какъв креативен въпрос! (мисли около 3 минути) „На предсмъртния ми одър, при какви условия бих си заминала спокойно?”

Хайде сега и отговора!

Б: Ааа, нямам го още. Чакам да видя каква е тръпката с децата – дали ще осмисли съществуването ми.

Опиши как си представяш думата „година” визуално.

Б: Като едно същество, високо, накичено с много листчета, на които са описани различни събития, мисли, успехи и т.н.

(Следващото интервю, с Цветомира Ангелова, вижте ТУК)

What do you think about this?

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s