Моден поглед към забрадките и други демони


За забрадките мисля да напиша. Нали е на мода – мало и голямо се е втурнало да пише по темата и аз, барабар Цуре с жените, да се изложа писмено.

Два полюса се блъскат в мен, две мисли спорят и дори вестибуларният ми апарат не може да определи на коя да връчи статуетката. Една феминистка и една кокона са се разгорещили, нажежили и пушек се вдига, ви казвам.

За какво иде реч – от една страна, живеем в свободно общество, в което всеки е свободен да си дупчи носа, да си татуира скелети, свастики, ако ще… да носи сомбреро, въобще, да се направи на палячо по най-удачния за него начин. И „всеки” включва и „всяка”, да не ме разбере някой погрешно. В такъв случай, никой няма право да ти казва „ама я си махни сега забрадката, капелата, буркините или хиджаба”. Все едно да ти кажат „твърде ти е къса полата, токчетата ти са прекалено високи и каква е тая дълга коса, като на Бийтълс?” Напомня ли ви нещо? Да, та по тази същата логика, изглежда съвсем нехуманно, неморално и назадничаво да се вкарват такива закони за забрана на дадена дреха.

Да минем и от другата страна – защо, по дяволите, жените да трябва да ги носят всичките тия аксесоари, а мъжете – не? Някой да дойде и да ми обясни! Религия, ала-бала, по-хигиенично е… било… някъде… Нали религията е отражение на реалността и ни дава някакви насоки как да живеем по-лесно? Как го оправдаваме тогава това тук и днес?

Ако си мислите, че ще изпадам сега в про- и анти-религиозни настроения и ще ви говоря за политика – лъжете се. Това е глупав моден блог, все пак. Само си разсъждавам „на глас” и задавам подвеждащи въпроси.

Обаче се замислих за историята със забрадките и се сетих как, като бях малка, ходихме в Русия на църква с майка ми. Да ви брийфна само, че тя е от древен религиозен род, т. нар. старообрядци, т.е. ортодоксални християни, ама от най-ортодоксалните. Половината род е съставен от попове и попадии, другата половина работи нещо свързано с църквата. И отиваме на църква с майка ми, носим си забрадките в чантата, пред църквата има малка стаичка, в която се предполага, че трябва да си сложиш забрадката така, че да ти закрива цялата коса и шията и общо взето, ставаш като една матрьошка – виждат се само червените ти бузи и очите, напълнени с вяра в Бога.

Тогава още не съм си задавала въпроси за равенството между половете, просто изпълнявах с досада каквото ми казваше майка ми, и даже се научих кога трябва да направя поклон до земята, след кои думи на попа да се прекръстя и направо почти се бях превърнала и аз в набожна мома. Те, религията и феминизмът не са най-добри приятели.

Стана ми мъчно тия дни, че баби като българската ми баба, която си отиде преди 2 години, носещи забрадки, скоро съвсем ще изчезнат. От модна гледна точка ми стана мъчно, не от морална. Е, може би съвсем малко и от морална, но да не ставаме сантиментални. (Пояснявам, че това на снимката не е баба ми)

 

Преди няколко години по модните подиуми дефилираха жени в забрадки, италианците Долче и Габана направиха колекция, в която луксозни мадами се шляеха напред-назад в дългокосмести шуби и копринени касинки на гигантски цветя – твърд намек за традиционния руския шик.

Ама толкова смешно ми ставаше като ги видя, даже малко им бях набрала на италианците.Не може да си мислиш, че само защото нещо е извън контекста, автоматично ще бъде адекватно в модата! Отделно, колко абсурдно беше от естетическа и практическа гледна точка, но… какво ли разбирам аз от мода? И като се търкулнаха една след друга фешън матрьошки по улиците…

После обаче се появи подобна колекция, пак от същите, с хиджаб – традиционната забрадка на мюсюлманките. Тогава бях по-скоро благодарна, защото те ме доведоха до някои революционни открития. Те просто дойдоха и заявиха: „събудете се, ХХI век е!”

В крайна сметка, живеем в един повърхностен свят, в който материалното, видимото и временното отстъпват на духовното, латентното и вечното. Далеч съм от мисълта, че една дреха в днешно време може да бъде изпълнена с идеологическо съдържание, освен индивидуалното идейно съдържание на човека, който я носи. Изключвам затворените общества, където дрехите са наистина част от гео-времевата реалност и нейно отражение. Да, дрехата носи препратки към различни култури и субкултури, макар че напоследък и това е под въпрос. Странно как модата ни отваря очите за тези подробности, защото хората обикновено се вторачваме в значението на дрехата като отражение на нашата същност. Пример – слушаш рок, значи трябва да си в черно; водиш близък до природата начин на живот, значи трябва да носиш раздърпани дрехи в неутрални цветове; свободолюбива натура си – трябва да си шарен като хипи… И т.н. Изпразването на дрехите от съдържание е изключително хитър ход от страна на дизайнерите, защото все пак, трябва всеки сезон да се променяме, да придобиваме, да купуваме… И в това няма нищо лошо, такова е времето. Или пък всичко това е резултат от безкрайните повторения на едно и също и илюстрация как модата вече толкова изнемогва откъм идеи, че е започнала да посяга към идеи извън себе си?

При всички случаи, използването на дрехите като оръжие за една или друга цел е напълно неефективно, но за сметка на това доста показно. Защото, според мен, не чрез посочване на различието хората ще достигнат до мир и любов, а чрез приемането и обикването му. Благодаря ти, модо, че ме доведе до тези разсъждения!

What do you think about this?

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s