Зад парижките фасади


4

Париж, ах, Париж!

Колко шансони са изпети и колко очерци са изписани за този главозамайващ град, този нагъчкан мегаполис, едновременно романтичен и изискан, и самотен и тъжен. Дори Айфеловата кула така романтично и самотно стърчи почти в средата му.

3

1

Шанз Елизе през зимата – една от най-известните улици в света. Окапалите корони по дърветата не отнемат от очарованието ѝ.

Вероятно първото и последно нещо, което се запечатва на дошлия за пръв път турист, е живописната архитектура, характерна за втората половина на XIX и началото на XX век. Мръсно-белите сгради със сиви покриви, които така шармантно се разстилат по всички улици на града, богато украсени с множество скулптури и триизмерни елементи. Тайнствените високи порти, от които сегиз-тогиз се задава някой горд господин с излъскани обувки или кокетна дама, ухаеща на скъп парфюм.

2

Дължим всичко това на г-н Жорж Южен Осман, който в средата на XIX в. решава да направи нещо, което не е правено от Средновековието натам, а именно да преобрази изцяло града. Айфеловата кула още я няма, улиците са мрачни, тесни и се ронят. Осман, който по това време е префект, е в единомислие с Наполеон, който пък бил възхитен от източните лондонски квартали и искал да направи от Париж също толкова елегантен и престижен град. Така, модернизацията започва и ни води до облика на града, който познаваме днес – непокътнат  цял един век. Е, добре де, тук-там можем да срещнем и по някоя по-модерна сграда, но правилото за определена височина, което парижката управа ревностно брани се пази и скоро няма изгледи да бъде нарушавано. Изключение прави единствено кулата Монпарнас, която и до днес мнозинството парижани ненавиждат и смятат за изключително грозна и не на място.

DSCN4518

Една от въпросните сгради, превърната в луксозен хотел

Ако и вие, като мен, обичате да надничате през прозорците на хората, които, впрочем, въобще не се притесняват да ги оставят открехнати или ексхибиционистично не ползват дневни пердета, то навярно неведнъж сте забелязвали и красиви и модерни интериори, виждали сте гейове да пушат на балкончето на мансардата си или пък някоя чистачка с южни черти да полива цветята или да забърсва вече чистите прозорци с микрофибър. Несъмнено сте се размечтавали и вие да живеете в такъв дом, в центъра на Париж, да се протягате лениво с кафе в ръка, в пролетната утрин, на някой мек бароков диван, докато човекът, който се грижи да има свежи цветя ви носи пощата и днешната преса, а някъде далеч се разнася гласът на детегледачката, която се опитва да озапти отрочето ви.

Ехоооо, ууу, още ли сте тук? Събудете се, 21-ви век е, ало! Истината е, че нито аз, нито Вие не сме от тези хора, нито пък искаме да бъдем, ще ви обясня защо. Каква е тази снобарщина, уот да…? Аристократи, буржоа… Това всичко вече е в миналото, нали? Да, ама не! Има ги и още как. Живеят там, в Париж, честна дума!

Откъде знам ли? Ходила съм, видяла съм, напъхала съм си носа и съм душила. Да, бях от обслужващия персонал. Не, не ме е срам. Преподавах руски, китайски, свирих на пиано – все неща, по които съм малко или много компетентна и влизат в професионалната ми квалификация. Не съм мила дупета, нито съм събирала косми от земята. Това го правя сега в собствения си дом, който нито е в Париж, нито е от типа Осман. Този опит беше много ценен за мен и ми показа една нова страна, даде ми да надзърна отвътре и да си дам сметка за някои неща, за някои не до там красиви истини както за французите, така и за богатите хора въобще.

Когато се преместих в Париж, по стечение на обстоятелствата изгледах френския филм „Les femmes du 6ème étage” (‘Жените от 6-я етаж’). В него по интересен начин е илюстрирана ситуацията, в която живеят богатите парижани, използващи прислуга в ежедневието си. Филмът поставя в центъра моралната страна на проблема. Гледайте го, препоръчвам горещо!

По-дребните буржоа (звучи старомодно, но ги има и днес) минават с един човек (обикновено жена), която върши домакинската работа, грижи се за децата и извършва куп други дейности по поддръжката на къщата. С други думи, всички онези неприятни задължения, която една домакиня прави всеки ден, но за това ѝ плащат. По-богатите имат няколко човека – по един за отделните дейности. Могат да си позволят професионален готвач, чистач, детегледач(ка)… (Ама защо все са жени, беее?! Не ми минавайте с това „защото по-добре се справят”, и аз, и Вие знаем, че не е истина!) Заклевам се, че това се случва в наши дни! Хората са наследствени богаташи, работят престижни професии и, съвсем разбираемо, страдат от липса на време, за да си поддържат къщите. Това го има и в България, много е модерно. И може да си мислите, че животът им е песен, но всъщност, може да се поспори над това. Аз, например, не бих се чувствала комфортно постоянно някакви странични хора да ми се навъртат наоколо. Но и не съм родена в такава среда, ако бях, сигурно изобщо нямаше да ме впечатлява. Онези са си свикнали и им е добре. Но пък за сметка на това имат проблеми от друго естество, щом сме хора, значи имаме проблеми. Така че няма за какво да им завиждаме, да си живуркат както си искат, халал да им е, както се казва на чист арабски.

Логично, идва въпросът „къде живеят всичките тези хора, че да са на разположение на господарите си?”. Ами, живеят в същите тези сгради, на 6-я етаж, в миниатюрни студиа. И понеже не можах да напиша такава статия без доказателствен материал, реших да ви нащракам една такава сграда отвътре, пък вие ако щете ми вярвайте. Сградата се намира в район близо до Източната гара на Париж (Gare de l’Est). Поради непрестижността на района, богаташите отдавна са се изселили от там, а големите апартаменти се дават под наем на фирми. Това се случва с голяма част от апартаментите в по-непрестижните парижки квартали. Някои успяват да бъдат пробутани за убедително тлъсти суми на незапознати, но заможни чужденци, които си мислят, че са ударили джакпота в голямата лотария и са направили инвестицията на живота си с този прекрасен апартамент в Париж, но всъщност са ги изпързаляли най-безцеремонно и безсъвестно. За което те, естествено, разбират в последствие, а някои посещават имотите си толкова рядко, че може би и изобщо не разбират.

Питате се, тогава какво се случва с 6-я етаж, щом няма за кого да работи прислугата? Най-често се наемат от студенти, които живеят сами и не им трябват повече от 15 кв. м., малка кухничка и баня с тоалетна, за да оцелеят. Не се заблуждавайте, обаче, че студентите са бедни. Наемът за такова едно студио в Париж започва от 1000 евро на месец. Не, не съм добавила още една нула по погрешка.

Такава е и ситуацията с моя приятелка, която наскоро се изнесе от своето студио. Ето ги и обещаните снимки.

5

Разкошните стълби в главния вход, по които се качват собствениците. Впоследствие много от тези сгради се сдобиват с малки асансьори. За прислугата на повечето места има страничен вход и нямат право да ползват основните стълби и асансьора. Моя приятелка – испанка веднъж ми се оплака, че “собствениците” се отнасяли с нея като с прислуга и я пращали да минава от другата страна, въпреки че от главната част на сградата има директна връзка до стаите на 6-я етаж. Момичето беше студентка.

7

В тази сграда такъв страничен вход отсъства и всъщност главното фоайе, и в частност тази порта, ни води към вътрешен двор

6

В този имаме офис

8

9

Тесният и мрачен коридор, който ни отвежда до стълбището за прислугата

10

Ето го и него

IMG_20160802_171130

Витите стълби, далеч по-нелуксозни от онези за “собствениците”

IMG_20160802_171344

IMG_20160802_171441

Вратата на въпросното студио

IMG_20160802_171542IMG_20160802_171535IMG_20160802_171551

IMG_20160802_171606

Гледката си струва. Някак иронично е, че когато сградите са строени, още не е имало асансьори. В противен случай вероятно именно прислугата би живяла на долните етажи, а най-високите биха били заети от най-заможните собственици.

IMG_20160802_171622

Ако този пост Ви е харесал, прочетете Какво имат французите, които ние нямаме

 

What do you think about this?

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s