Моите 30 в Барселона |

Барселона – градът, в който слънцето и морето се срещат, за да се преплетат във формата на цветни паркове, архитектурни шедьоври, нагорещени тела и испански темперамент. Коктейл от емоции и усещания ни връхлитат от мига, щом се озовем на това магнетично и наситено с истории място. Всичко това съчетано с чувство на простор и перфектно изградена транспортна мрежа, които позволяват градът да диша в прекрасна симбиоза между естествена среда и човешка намеса.

Хълмистият релеф на Барселона е предпоставка улици като тези да са често срещани

Била съм в Барселона два пъти, затова не очаквах през третото си посещение да видя нещо кой знае колко различно. Идеята беше да прекарам малко време далеч от децата и мъжа ми, както и да се видя с моята много добра приятелка Мая, която пък кацаше ден преди мен от София. Аз, от своя страна, понеже живея в Париж (за който не е в течение), пътувах с бърз влак от там в продължение на шест часа и половина. Изглежда много, но всъщност не е много по-дълго от самолета, тъй като не трябва да се ходи на гарата много преди заминаването на влака, а и самата гара е в града, а не, както често се случва, на час-час и половина път с кола. Влакът беше комфортен, изключително чист и бърз. Цената на билета е близка с тази на самолета, но при условие, че се купи няколко месеца предварително. Средно се движихме с 280 км/ч, като любопитно е да отбележа, че при тази скорост, когато навън вали, капките се стичат хоризонтално по стъклото и поради изпъкналостта на прозореца по средата, се сливат там в тънка хоризонтална рекичка. Друго интересно по време на пътуването нямаше. Отскочих до вагон-ресторанта, в който цените бяха доста завишени, но пък обстановката беше приятна. И нищо не си купих, тъй като бях си подготвила храна за из път.

Пристигайки на гара Сантс, и изхвърчайки първа от вагона (а може би и от целия влак), тръгнах накъдето ми видят очите, без изобщо да съм наясно къде има стълби, ескалатор и изход, като цяло. На върха на първия ескалатор ми махаше Мая. Точно там си казах, че тази ваканция започва обещаващо. Тя ме отведе до метрото, сдобихме се с карти за десет пътувания и се отправихме към резервирания предварително хостел, където тя вече бе прекарала една нощ. Цената на един билет за барселонското метро е 2,15 евро, а картата за десет пътувания – близо 10 евро, като последната може да се използва и от няколко души едновременно.

Хостелът, който бяхме резервирали също с месеци предварително, предлагаше нощувки в стая с 8 легла на цена 26 евро за нощ. В това е включена закуска, която продължава цял ден, т.е. ако човек е много закъсал, може да се тъпче цял ден с йогуртите от хладилника и да не дава нито цент за храна. Мястото е приятно, пълно е с пътешественици от цял свят, средната възраст е 20-25 г, т.е. ние бяхме малко дъртички, но се вписахме успешно в обстановката. Направи ни впечатление, че е много чисто. Аз на практика ходех през цялото време боса, понеже бях решила да не мъкна много багаж и не си взех домашни чехли. Хостелът разполага с достатъчно места за отмора, има меки дивани, огромен телевизор, два настолни компютъра с интернет, които почти постоянно са свободни, голяма трапезария и най-хубавото – открита тераса, където може както да излезеш да пушиш, така и просто да закусваш на въздух сред зеленина или просто да си простреш чорапите и гащите на открито. Хостелиерите са изключително любезни, единият се оказа българин, който в продължение на два дни ни слуша глупостите и мълча и накрая реши да се разкрие и да проговори на български. Има кухня, добре оборудвана, при това. Спокойно можете да си купите пресни скариди или нещо друго от известния пазар Бокерия и да си ги сготвите.

Впрочем, това беше и първото място, което посетихме – на пазара, намиращ се на няколко преки от Площад Каталуня, има от пиле мляко. Аз моментално се нахвърлих на панирания чипирон (малки калмари), след което се освежих с кофичка плодове на парчета. Цените са като за туристи, тъй като пазарът е част от забележителностите на града, но пък всичко е много прясно. Като споменах туристи, в Барселона те са навсякъде. Толкова са много, че понякога, въпреки широките тротоари в града, на ключовите места едва се ходи. Според статистиката, градът е посещаван всяка година от около 8 млн. туристи, постоянните жители пък са 1,5 млн. И има защо – комбинацията от богата култура, многослойно историческо наследство и артистизъм, да не забравя и изключителните климатични условия, не само привлича, а направо пристрастява. Усещането е, че от всяка сграда лъха романтика, на всеки ъгъл се крие нещо изчанчено и различно – дали някоя от главозамайващите приумици на Гауди, или пък разхлаждащ фонтан, чиито пръски вятърът запечатва върху нагорещената кожа на минувачите; внушителните кули на катедралата Саграда Фамилия или безкрайни градини, в които прохлада намират местни и пътешественици.

На покрива на Casa Batllo

Къщата на костите отвън – Casa Batllo

В един от първите дни посетихме парка Гуел, проектиран от небезизвестния испански архитект от началото на миналия век Антони Гауди. Ако за пръв път четете за Барселона, запомнете това име – ще го чувате по не един и два повода. Голяма част от архитектурните забележителности в града носят неговия почерк, креативността и геният му са обект на възхищение в продължение на цяло столетие, а интересът му към природата и религията се съчетават както в екстериора, така и в интериора на проектираните от него сгради. За мен интерес представляваше да видя вече споменатата катедрала Саграда Фамилия, която все още е в строеж и дори след смъртта на великия архитект, продължава да се изгражда, а завършването ѝ е предвидено за 2026-а година. Успях да видя новите части и да отчета промяната от предните пъти, както и скришом да си пожелая да съм жива и здрава след 10 години, за да посетя вече завършената катедрала.

Саграда Фамилия през 2010-та

Саграда Фамилия сега

Интериорът на Саграда Фамилия

Цветни витражи в катедралата Саграда Фамилия

Природни форми в Саграда Фамилия

Но да се върна на парка. Още от началото ще ви бомбардирам с информацията, че паркът се плаща – нещо, което ме изуми, тъй като предните пъти не беше така. Градската управа сметнала, че заради многото туристи паркът е застрашен от разрушаване, особено в най-красивата си част и е решила да намали притока на хора като въведе скромна такса от 8 евро и определени часове на посещение, за да не се превишава определен капацитет от посетители. Т.е. ако отидете неподготвени, твърде вероятно е да ви накарат да си вземете билет от автомат, който обаче да можете да ползвате едва след няколко часа или дори на другия ден. Можете да закупите такъв билет и по интернет. Но според вътрешна информация, която случайно и твърде закъсняла достигна до мен, ако отидете преди 8 часа сутринта или след приключване на официалното му работно време, паркът е напълно свободен и безплатен за посещение и любуване на гледката, която се открива към града. Между другото, ако се случи все пак да сте дали 8-те евро, не ги жалете – повечето такси от забележителности отиват за изграждане и поддръжка на паметници на културата (в това число и строежа на Саграда Фамилия), та с този широко разпространяван факт, управата на Барселона се опитва да ни държи съпричастни към развитието на града и допринесли за неговото добруване. Ако пък не успеете да станете преди 8 и не ви се дават 8 евро за вход, можете просто да обиколите 8 пъти безплатната му част, която също не е никак за изхвърляне, а и е населена с множество улични музиканти, които ще се постараят да направят посещението ви приятно. Гледката е една и съща и ви оставя без дъх, без значение дали сте си купили билетче.

Другото страхотно нещо, което наред с множеството красиви сгради Барселона ни предоставя, е морето. Плажната ивица е много дълга, добре оборудвана и наблюдавана от спасители. Морето… си е море. Някои дни е бурно, други – спокойно, някои дни чисто, други – не съвсем… Знаете как е. Водата е топла, къпала съм се и януари, когато се понасяше, и сега, през юли. Тук сезони няма, времето винаги е… хубаво. Крайбрежната алея пък е идеално място за разходки, ако не държите да мързелувате и да се въргаляте по горещия пясък – нещо, на което аз държах и изпълних оптимално.

Със сигурност ще ви направи впечатление и огромното количество велоалеи и колоездачи. Наред с колелетата за граждани на Барселона, съществуват и места, където туристите могат да наемат велосипед за час, два или цял ден. Не пропускайте тази възможност и се насладете на спокойствието да откривате нови места, следвайки собствен ритъм и маршрут. Изгубете се в малките улички на Латинския квартал (най-старата част на Барселона) и после отново се открийте, това може да се случи само тук по толкова очарователен и завладяващ начин. Сблъскайте се челно с местните, опитайте приготвената с внимание и вкус храна, разкрийте душите на испанците, разхвърляни по просторите на фасадите без свян. Насладете се на ароматно испанско вино, което ще ви опияни, но ще ви държи нащрек за онези мигове, които ще направят от пътуването ви незабравимо преживяване.

А Мая кара коо-лее-ло…

Ако сте любители на шопинга, това е мястото – магазините са практически навсякъде и затварят късно, затова пък компенсират с прословутата сиеста – следобедна почивка. Можете да се слеете с местните като пропуснете най-жегавото време от деня и вместо да се занимавате с глупости, поспите и релаксирате. За молове няма да ви говоря, ще спомена само, че този на Площад Еспаня преди е бил място за корида, но след забраната на спорта в местността Каталуня, тореадорите и биковете са заменени от витрини с манекени и ресторанти. Все пак, отидете да го видите, може да откриете нещо интересно.

След като ви пренесох на площад Еспаня, да си довърша мисълта и да кажа, че всеки петък, събота и неделя вечерта след 21:30 тук има светлинно-звуково шоу с фонтани, което никак не е за изпускане, дори и да твърдите, като Мая, че не се впечатлявате от такива неща. Каквото и да си говорим, когато няколко тона вода се заиздигат ритмично, осветени в синьо и розово, над тълпата от смаяни погледи, а въздухът се изпълни с фламенко, когато фонтанът кипне и се заразлива във всички страни и това ви напомня на млякото, което бяга от тенджерата, няма как да останете безпристрастни към цялото това не съвсем обяснимо за средностатистическия мозък събитие. Така че отидете, вижте, шоуто се повтаря на всеки половин час, а последното е от 22:30. Фонтаните всъщност са в подножието на малък хълм, опасан от стълби, на върха на който е ситуиран Националният дворец на изкуството на Каталуня. Нямам никакъв спомен какво можете да видите там, тъй като съм го посещавала преди 6 години, а това ме навежда на мисълта, че нищо впечатляващо.

Сред другите музеи, които си струва да посетите е Националният исторически музей, намиращ се близо до статуята на Колумб, до там се стига с метро, станцията е Barceloneta. Музеят на Пикасо е нещо като задължителен, но и опашката за билети там продължава около минута и половина вървене със средна човешка скорост. Направете си услуга и ги купете онлайн за желан от вас час. Музеят се намира в Латинския квартал, в близост до популярната улица Ла Рамбла и пазара Бокерия. Полезно е да знаете, че всички музеи в града са с безплатен достъп всяка неделя след 15 часа. Музеите, както и всичко останало, затварят по-късно, така че ако сте късметлии, можете да обиколите поне два. Ние се възползвахме и разгледахме Музея за далечни култури, намиращ се точно отсреща на този на Пикасо. Търсихме усилено и друг музей – на обувката, но по някаква причина беше затворен, така и не разбрахме защо. Сега се сещам, че площадът Свети Филип Нери (отново в Латинския, или още Готическия квартал), на който се намира въпросният музей, е известен с това, че войниците на Франко екзекутират голямо количество хора пред фасадата на едноименната църква и след време тази фасада, избодена от множество дупки от куршуми се превръща в своеобразен мемориал на жертвите на Испанската гражданска война.

Моето собствено пътешествие обаче се превърна в нещо повече от едноседмична почивка. В една от вечерите в хостела, наслаждавайки се на сангрията, приготвена от персонала и приятната приятелска компания, между другото споделих, че така и не съм успяла да отпразнувам 30-тата си годишнина, затормозена от приготовления, торти и празнувания на рождените дни на двете ми деца, родени през същия месец. Оказа се, че съм го споделила точно месец след рождения си ден и веднагически пред мен се озова голяма декоративна свещ с надпис „30 ЧРД”. Намислих си желание, духнах я, а после чашите със сангрия отново издрънчаха, този път в моя чест. Почувствах се поласкана, но и много спокойна. Сякаш в този миг всичко си дойде на мястото. Осъзнах, че всичко, от което съм имала нужда през последните месеци е била просто една почивка на мислите, едно откъсване от еднообразието, от повторяемостта в ежедневието, от еднаквите физиономии дори, пък били те и на моите собствени деца и мъж. И дори не мога да кажа, че се наспах, тъй като вечер обикновено си говорехме до късно, а сутрин около 8 световната несправеливост се стоварваше върху двуетажното легло и ме плесваше по лицето с отсечено „ставай” без право на обжалване и не ме оставяше на мира. И въпреки това си починах!

Май забравих да спомена подробността, че от хостела веднъж организираха безплатна вечеря и успяха да съберат всички на една маса. Признавам, тези хора знаят как се сплотява колектив. Вечерта преди да си тръгнем пък ние решихме да ги изненадаме с мусака.

В последния ден от престоя ми, мислех, че вече всичко съм видяла, но се оказа, че не е така. Българинът от хостела имаше почивен ден и ни заведе с Мая да разгледаме един квартал, където явно туристи стъпваха сравнително рядко. Да не повярваш – в този приличен на туристически кошер град имало и такива спокойни местенца, където може човек да избяга, да се скрие, да остане насаме с мислите си… Попаднахме на модна фотосесия, невероятен магазин за бижута, където се сдобих със спомен от пътуването (ако търсите стилни бижута, ръчно изработени от човека, който лично ще ви ги продаде, ТОВА е мястото), хапнахме много вкусни кроасани с шоколад в една от най-добрите пекарни в района и вдишахме последните си глътки неподправена Барселона. От върха на един търговски център на площад Каталуня пък открихме най-зашеметяващата панорамна гледка към града. Преминавайки през ескалаторите към 9-я етаж, на който се намира огромен ресторант с местни специалитети, се пошегувахме, че това трябва да са 9-те етажа към Рая, защото ако успееш да устоиш на изкушението и да не си купиш нищо от атакуващите те отвсякъде намалени артикули от най-различно естество, значи си заслужил гледката на живота си.

Модна фотосесия в Барселона

C/Ferlandina 33, 08001 Barcelona – адресът на магазин за впечатляващи бижута

Площад Каталуня в цялата му прелест

Така казах „Адиос” на Барселона и Испания, а малко по-късно, хванах автобус от същия площад, който ме закара на първи терминал на летището срещу 5,90 евро. От там летях обратно за Париж с испанската нискотарифна компания Vueling, един от стюардите на която е мой приятел-българин, живеещ в момента в Барселона и с когото също успях да се срещна. Самолетът тръгна със закъснение, но пристигна навреме в Париж, с което определено компанията спечели точки в очите ми. В ушите ми още отекваше „Maria” на Blondie – песента, която чух по радиото на път за летището. Какво по-прекрасно от един музикален спомен от това невероятно и наситено с нови места, интересни хора и много смях пътуване?