Откровено за майчинството


IMG_20151211_153436

Двете ми прекрасни деца

Забавно е как преди изобщо не бях чела статии за родителството, но за двете години и половина откакто съм майка изчетох какво ли не. Сред купищата статии със съвети за гледане, хранене, поене, приспиване, забавляване и т.н., най-често се открояват две тенденции – умилителни, сърцераздирателни и романтични текстове, които имат за цел да представят майчинството като някаква божествена задача, а майката – като неземно същество, надарено със свръхсили. И втората – цинични текстове, пълни с оплаквания и плосък хумор, които би трябвало да представят майката като мъченица, като някаква изстрадала жена, изгубила истинския си живот, асоциална отчаяна съпруга, която освен за памперси и пюрета за друго не може да мисли и говори.

Така се формират и нагласите на обществото, особено у хората, които никога не са имали деца – очакванията им са или в едната, или в другата посока. И когато реалността им се стовари, те обикновено преминават в другата крайност в отношението си към родителството, защото очакванията им са били излъгани.

Представям ви моя реалистичен разказ от първо лице за това какво представлява майчинството. И аз откакто имам деца съм станала една мъдра, мъдра… Чак и труд реших да напиша. Ето го:

Раждането на сина ми, на първото ми дете, беше най-щастливият момент в моя живот. Наистина! Няма друго такова щастие, признавам, че дори раждането на дъщеря ми след това беше доста по-бледо в емоционален план преживяване. И колкото и да ви го казват хората отстрани, колкото и да е изтъркано, човек не може да го проумее докато не го усети сам. Чак тогава осъзнаваш какво точно означава думата „щастие” – в най-чистия ѝ вид. После идва всичко останало, но тези няколко първи дни наистина мислиш, че си на върха на света, че са ти пораснали криле или каквото там друго може да си представи човек в такъв момент. Е, да, щастието е огромно и когато получаваш удовлетворение или награда за добре свършена работа, когато си направил световно постижение или важно за човечеството откритие, но ми се струва, че личното щастие на човек е по-силно от професионалното. Така съм чувала, нямам лични наблюдения.

После идва негативното – повторението на едни и същи действия всеки ден може да убие всеки. Сменяне на пелени, кърмене, миене на дупе, преобличане, къпане, разходки, после пак кърмене, пак сменяне на пелени, дупета, кърмене, сменяне, дупета, преобличане… Да не забравяме и къщната работа, ежедневното пране, готвене, чистене… Човек се чувства като затворник и в един момент осъзнава факта, че ЕТО, ТОВА Е КРАЯТ, ЖИВОТЪТ МИ НИКОГА НЯМА ДА БЪДЕ СЪЩИЯТ! Но веднъж осъзнал тази истина, започва да се примирява с нея и да търси и в това положителното – радва се на всеки следващ етап от развитието на бебето, учи се на търпение, на самоконтрол, започва да гледа навътре в себе си, да си задава въпроси за това как и защо трябва да възпитава детето си, какво да му позволява, какво да му забранява, до какво ще доведе всяка казана дума в бъдеще. Родителят започва да изисква от себе си много повече, защото вече не е сам, а трябва да бъде пример за едно малко човече. Човече, което много искаме да се превърне в най-добрия, най-щастлив и най-успял човек наоколо.

Веднъж прегърнал идеята да бъде родител и да върши всички тези досадни и постоянно повтарящи се дейности, човек започва да търси и разнообразие – да се среща с нови хора, да се разсейва, да обогатява себе си, за да може да обогати и детето си. Нещата, които преди сме правили от скука, се превръщат в неща, които правим, за да се разсеем от еднообразието с детето. Много често заниманията, които преди са били самостоятелни се превръщат в занимания заедно с детето или направо в семейни занимания. Търсят се варианти, които да ни забавляват заедно с детето, за да не затъпяваме от постоянните повторения вкъщи. Кръгът ни от познати се разширява и все по-често се срещаме с други родители – нещо, което според някои е негативен елемент, а според мен е колкото неизбежно, толкова и полезно – и за родителите, и за децата. Хората понякога се оплакваме от ограниченията, които родителството ни поставя, но всъщност, това са ограничения, които ние сами си поставяме и винаги има изход, стига да има желание.

Позитивната страна на всичко това е, че за разлика от всякаква друга работа (защото това да си родител си е работа, при това 24/7), в този случай виждаш много бързо резултатите от труда си. Имаш срещу себе си човече, което ти се усмихва или плаче, т.е. показва някаква реакция, дава ти да разбереш дали е доволно или не, дали е разбрало какво му казваш, дали е съгласно с това, което му казваш, изпълнява или не това, което му казваш. Докато се обърнеш, бебето вече е проходило, разбира всяка твоя дума и дори отговаря в смислени изречения. Лека-полека започваш да виждаш ефекта от това, че си повтарял непрекъснато едни и същи действия – детето се учи чрез подражаване. Започва да подрежда, започва да изхвърля боклука в кофата, без да си го помолил, а просто защото знае, че така трябва, защото мама/татко прави така, започва да прави нещата по начина, по който ти се иска. Казва „благодаря”, „моля” и дори „наздраве” когато кихнеш. Разбира се, често се случва и да прави бели, но това е по-скоро неволно, защото не знае, че не бива да прави едно или друго нещо или защото търси границите на свободата си. Нашата работа като родители е не да се ядосваме и караме, а да проявим търпение в такива ситуации и да обясним, че не може, защото… Да, не е никак лесно да бъдеш пример, особено когато ти самият си наясно, че никакъв пример не можеш да бъдеш. Но трябва да се стараем. Никой не ни е обещавал, че родителството и възпитанието на дете е лесна работа. Може да е благородна, но не е лесна. Все пак, не е и непосилна.

Всъщност, в живота си човек се изправя пред всякакви предизвикателства и се научава малко или много на подход. Когато имаме невероятно къси срокове за приключване на дадена работа, когато учим за няколко изпита едновременно, когато трябва да се справим с някакъв житейски проблем от личен характер – човек винаги полага дадени усилия – физически, ментални, психологически и израства като личност. Гледането на дете също е предизвикателство и изисква усилия. Затова човек не бива да го отделя като някаква нова категория предизвикателство, с което не може да се справи, а просто да подходи по начините, с които подхожда към останалите предизвикателства – труди се, мисли, чувства и позволява на тези подходи да го променят към по-добро.

Съществува раздут мит за безсънието или недоспиването на новите родители. Моят личен опит показва, че това недоспиване може много бързо да се преодолее. Първо, с него се живее, свиква се, особено в началото, когато бебето още не е наясно кога е ден и кога – нощ. Второ, то не трае чак толкова дълго. А ако трае много дълго, тогава вероятно нещо не е наред. При мен важи правилото „спокоен родител – спокойно дете”. Синът ми е отраснал без телевизия, в сравнително спокойна среда, със сравнително спокойни родители. Според мен, колкото повече агресивната външна среда влияние на детето, толкова по-раздразнително и нервно става то и толкова по-неспокоен е сънят му. Физическите занимания също са важни. Ако детето не може да изразходва качествено енергията си, а седи по цял ден пред телевизора или играе видео игри, това със сигурност няма да му помогне да има спокоен сън. Лично мнение, не се ангажирам с обекнивност по този въпрос, тъй като наблюденията ми са ограничени до познатите с деца.

Може би най-важното, което научих през този период е, че към детето трябва да се отнасяме с уважение. То е човешко същество, мисли, чувства и всяко наше действие или недействие се отразява на личността му. Родителството изисква да мислим в аванс. Едно от проявленията на уважението към детето е обясняването „ЗАЩО”. Обясняването на причината за нещо дава на детето увереност, че то е значимо и му вдъхва доверие в себе си. Знаенето на тази причина му вдъхва доверие в света и сигурност, дава му опора, на която да стъпи. Даването на избор на детето е друга форма на уважение. Всяко дете иска да бъде възрастен, всички сме били деца и помним колко много сме искали да пораснем и да станем като мама и татко. Възможността да избираме ни прави една крачка по-зрели, тъй като с избора идва и отговорността. Внушаването на отговорност в ранна детска възраст ще направи детето по-разсъдително в бъдеще, по-логично и последователно. И не на последно място, трябва да можем да се поставяме на мястото на детето, да погледнем ситуацията с неговите очи. Мисля, че всеки родител, който прекарва достатъчно време с децата си и наблюдава реакциите им, може да го направи с успех и да види нещата през детския поглед. Така взимането на родителски решения не е насочено срещу детето, а в негова полза.

Кой знае още колко истини ми предстои да открия. И все пак, най-романтичното и красиво нещо от това да бъдеш майка е че непрестанно се връщаш в детството си, всяко ново откритие на детето ти пропомня твоето собствено такова, завладява те неповторимо чувство на сигурност и уют, които си имал като дете. Радваш се на малките неща, на дъгата, на тревичката, поникнала между плочките на тротоара, на локвата, в която може да цопаш колкото си искаш с лъскавите си гумени ботуши, на калинките и паяците, които възрастните често подминават с пренебрежение, на свещичките на тортата, на балоните, които хвърчат във въздуха, на облаците, на лакомствата, на играчките…

Разбира се, че има моменти на безсилие, на изтощение, на отчаяние дори. Има разочарование, излъгани очаквания, несправедливост, а понякога и изолация (често доброволна). Но има и удовлетворение, радост и щастие, има ново измерение на любовта, което откриваме с раждането на детето, има гордост, мечти, нови и нови предизвикателства, които само родителството може да ни даде. В крайна сметка, има нов живот, който сме дали, който е бил даден и на нас от нашите родители и който трябва да продължи въпреки всичко. Има и усещането, че ако не си постигнал нищо значимо за благодентсвието на човешкия род, то може би твоето дете ще го постигне. Може би твоето дете ще спаси света от гибелта, към която сам върви.

В заключение ще кажа, че ДА, ЖИВОТЪТ МИ КОРЕННО СЕ ПРОМЕНИ, НО към по-добро. С две деца успявам някак да се организирам и мотивирам да свърша всичко по-бързо, за да ми остава време за мен самата. Започнах да поддържам външността си дори повече от преди, да се храня по-здравословно, да заделям време за излизания и спорт. Имам достатъчно време да чета, да се разсейвам в социалните мрежи, да си говоря с приятели, да гледам филми, да кулинарствам и дори успях да намеря време да напиша този текст! И през цялото това време аз съм майка, жена и домакиня. Не мрънкам и не се хваля. Това е моят живот в момента, след някоя и друга година може би ще е по-различен, но в момента е такъв и си го харесвам.

2 thoughts on “Откровено за майчинството

What do you think about this?

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s