Да останеш без коса за една година


Някой път като ми доскучае, решавам да направя нещо щуро. Миналата година някъде около края на май ми се роди великолепната идея да се обръсна гола глава. Винаги съм го намирала за екстравагантно и дръзко, като бях малка, по една от казанлъшките кабеларки постоянно въртяха песента на Шинейд О’Конър, “Nothing compares to you”, и може би тогава съм била за пръв път очарована от идеята за жена без коса. После, гледайки как една по една световно известни личности си бръснат главите, още повече ми се приискваше и аз да го направя. Последната година в гимназията беше един такъв проблясък, но не посмях – исках да бъда хубава за бала. После все нещо изникваше – постъпване в университет, първо впечатление пред преподаватели и състуденти, изпити… Хората много обичат да лепват етикети и явно аз също съм била с предразсъдъци и някак ме е било страх как ще ме приемат околните. След това пък тръгнах по интервюта за работа, смених няколко „професии”, все нови хора, нови колеги, клиенти – не върви.

И ето, сега, като се задомих и като се закотвих вкъщи да гледам деца, тази идея отново се прокрадна и миналата година изби в цел. Обсъдих го с мъжа си, той беше доста изплашен в началото, но успях да го съборя с довода, че всеки трябва поне веднъж през живота си да се види с гола глава, не е ли така? Реших, все пак, че преди да го направя, има някои неща, които не бива да пропускам като възможност, например това да се видя руса или в някакъв друг ненормален цвят. И така, започнах с експериментите.

Това беше косата ми преди – както се вижда, съвсем здрава, естествена, небоядисвана коса.

2

Първо станах руса, но изобщо не ми хареса

3

Синьото беше шокиращо, но пък съвпадна с един рок-фест + море и успях да се почувствам като русалка

4

След няколко седмици избледня в нещо неопределено и единственият изход беше фризьорска намеса. Там направо ме подстригаха…

5

И превърнаха в брюнетка

6

Оставих косата да си почине малко, а аз…

7

…междувременно забременях, за да не ми е скучно – тук съм в 5-я месец

8,5

Пролетта отново се вдъхнових, обезцветих се и пробвах една розова боя, която обаче много бързо се отми

8

Затова нанесох червено – ето ме с Ян, синът ми

9

И накрая, след като родих малката Лора, дойде моментът да се простя с косата си. Мъжът ми ме фризира първоначално в този „гребен”, ей-така за майтапа

10

Естествено, веднага го махнахме и ето така изглеждам сега

11

Това да си с гола глава си има както много плюсове, така и доста минуси. Ще започна от минусите – еднообразно е, няма много варианти за прически, губи се доста женственост, може да се настине бързо, защото в първите дни усещането е сякаш главата ви е постоянно мокра, всяко повяване на вятъра се усеща; привличат се нежелани погледи, някои от които не съвсем позитивни. Впрочем, за това ще напиша малко по-надолу. Позитивите са сякаш повече – мие се за нула време, пести се от продукти за коса, имате повече време за други важни неща, тъй като не се налага да я сушите/изправяте/фризирате – винаги сте във вид, приемлив за околните, ставате от сън и вече сте с прическа.

В отношението на околните се забелязва сериозна промяна. Първата реакция на всички е шок и изненада, на някои им е доста трудно да ме познаят без коса, кой да си помисли, че лицето толкова много се променя! След това според характера на човека следват или недоумение и купища въпроси, или похвали и възхищение. Но с познатите е ясно, по-забавно е с хората, с които се разминавам по улиците. В погледите им се четат различни неща всеки път – някои изразяват отвращение, други – респект, трети просто неразбиране. Със сигурност, никой не остава равнодушен към жена без коса – дали е преживяла нещо и затова го е направила, дали се е наложило поради някаква причина – поради каква, дали е някаква форма на протест – срещу какво, дали пък не е от тези феминистки, които черпят вдъхновение от мъжете в армията и искат да се представят като борбени жени?

Тъй като Париж е мултинационален и мултикултурен град, неволно си направих и социален експеримент. В различните култури голата глава се свързва с различни неща – в будизма жените с гола глава обикновено са монахини, затова повечето азиати ме гледат със страхопочитание. Африканките доста често бръснат главите си, затова от тях получавам сравнително позитивни погледи, въпреки че някои излъчват и доза подозрение. Говорейки с французи, осъзнах, че за тях голата глава не е нищо повече от естетически похват, нещо, свързано със стила. Мюсюлманите са доста негативно настроени, повечето индийци, сякаш, също. В Интернет попаднах и на много забавно четиво, описващо характера на жената с гола глава, сякаш става дума за отделен пол.

Впрочем, говореки за полове, струва ми се, че не съм особено привлекателна за силния пол така гологлава. Няма ли някой кичур да се развее романтично, нещата добиват твърде груб вид. Явно силните еманципирани жени отблъскват по-голямата част от мъжете. Същевременно, на опашката в супермаркета ми предложиха два пъти помощ с покупките. Така де, може би е било заради това, че съм с две малки деца, но вероятно голата ми глава буди допълнително състрадание…

С две думи, да се лишиш от коса си е чисто ново изживяване и не съжалявам изобщо, че го направих. Продължавам и да мисля, че всеки трябва да го изпита поне веднъж в живота си. Оставям ви с тази мисъл, а аз отивам да си намажа главата с крем против слънце.😉

Вижте какво се случи година след това ТУК

2 thoughts on “Да останеш без коса за една година

  1. Просто си влязла в главата ми, преписала си мислите ми и сега твориш тука 😉😉😉! Супер статия. Много идентична с моя опит.
    Само дето аз експериментите с цветовете ги направих 17-21, после до 27 беше затишие и после….клъцнах сА и аз до гола глава. Много студ брах, ей. И точно мотивацията ми беше “Ами винаги съм го искала, по-добре сега, отколкото на 45” (зпазвам си правото и тогава).
    И аз наблюдавах в себе си “загуба на женственост”, сериозна при това. И хората,о, хората…Страшно беше 😂!

    • Ти явно си била свободна на по-ранен етап, на мен ми трябваше повече време да я осмисля тая пуста свобода, че чак тогава да тръгна да я отстоявам…

What do you think about this?

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s