Теодосий Теодосиев през моя поглед


Моят клас с класната в средата - Стефка Георгиева

Моят клас с класната в средата – Стефка Георгиева

Не си спомням да бях чувала за Тео преди 2000 г. Тогава ме приеха в Математическата гимназия в гр. Казанлък, в паралелка с профил „информатика”. Какво ми е останало от информатиката – друг въпрос. Но от гимназията като цяло са ми останали много хубави спомени и истински приятели, с които и до днес поддържам връзка.

Физиката е една от основните науки и човек, за да я разбере, първо трябва да я оцени. Аз я обожавам, нищо че явно не ми достигат способности, за да съм добра в нея. Още от прогимназията нещо не се спогодихме с физичните явления и когато в 8-и клас се срещнах с учителя Теодосий Теодосиев, знаех, че бъдещето ми по този предмет не е никак розово. Но Тео е толкова магнетичен, че няма как да не те заплени с онази лекота в общуването, със скромността си, съчетана с огромен преподавателски талант, с всичките качества, присъщи на големите хора. И не е като да нямахме други страхотни преподаватели, просто неговите похвати бяха неповторими и открояващи се. Веднъж срещнал ли си го, остава ти белег за цял живот.

Първата ми оценка на контролно при него беше 2,1. Точно така, при него няма половин оценка или цяла. Той си слага десетичната запетая и по някаква негова логика допълва с подходящата цифра. Може би зад тези цифри стоеше сложна система за оценяване, но моите някак все не достигаха половинката. Но и аз не се впрягах особено. На контролните ни разделяше на две групи – двойки и единици. Нас това ни забавляваше.

Спомням си как веднъж реших, че ще уча за контролно. Седнах и изядох уроците от учебника. Да, ама това въобще не ми помогна да се справя със задачите. Всъщност, Тео никога не се е водил по учебник или поне аз оставах с такова впечатление от часовете му. Добре, че поне учебникът съществува, за да си прочете човек за какво иде реч и да си обясни поне донякъде това, което той обяснява на черната дъска с разните му странни чертежи… Като казах черна дъска, не мога да подмина и начина, по който трие тебешира – винаги с последователни хоризонтални и вертикални движения, така че линиите да са успоредни или перпендикулярни. И след всяко забърсване, гъбата се мокри отново – Тео не понася мръсна дъска! Чудя се, дали би се навил някога да използва бяла дъска с маркери?

С Тео

В стаята по физика след един от часовете, изражението му говори достатъчно…

Часовете при него протичаха по-скоро като лекции в университет – нито ни е държал сметка кой кога влиза/излиза, нито беше стриктен в отбелязването на присъствие… Искаш – учиш, не искаш – твой проблем. Често се шегуваше, че средното образование не е задължително, и подмяташе, че хигиенисти винаги са необходими на обществото. „Който не иска да учи, може да отиде пред пощата, да изплези език и хората да си навлажняват марките на него”, казваше.

Затова и в часовете му беше винаги пълно. Никой не си е и помислял да бяга от час на Тео. Какво може да ти се случи – да те изпита и да не знаеш? Ами че това се случва с 90 % от учениците… Другите са тези 10 % надарени кадри, за които той се бори. Но пък такъв купон не се изпуска. Наред с обясненията, теорията и задачите, вървяха и вечните му вицове, бисери и поучителни истории. Нямаше как неговите часове да са нормални, Тео знаеше точно как да разговаря със самоуверени тийнейджъри, за да им влезе под кожата. Може би защото не слушах останалото, съм запомнила много от историите му и често си ги припомням по различни поводи. Той ни научи на много неща, направи ни личности. Караше ни да се замисляме не само за нещата в училище, а и за важни социални теми, без това да ни натоварва, тъкмо напротив – все намираше начин да вплете някоя смешна история, малко черен хумор, някой път направо груб…

През годините се опитваха да го изкарат какъв ли не – сектант, педофил, расист… Е, може би на някого не му е харесвала откровеността му, някой не е бил достатъчно интелигентен, за да проумее тънката му ирония на моменти и си е направил грешни заключения. В крайна сметка, човекът изказваше гледни точки, никога не ни е натрапвал мнението си, по-скоро ни отваряше очите за неща, за които никога не се бяхме замисляли. От цялата работа видни са само отличията му, а през 2014-та дори го титуловаха „Мъж на годината”.

На Тео му беше ясно кои деца са надарени и кои, като мен, нямат шанс със науката. Но не убиваше ничий ентусиазъм. След няколко неуспешни опита от моя страна да се сдобия с оценка, различна от 2, се амбицирах и реших да посетя школата, която Тео води през уикенда. Станах рано, беше зима, обаче аз исках да видя, дали пък няма да ми помогне това по някакъв начин. Отидох там, умрях от студ и отново нищичко не разбрах. Май тогава си дадох сметка, че от мен учен няма да излезе, вдигнах ръце и си казах, че физиката не ме интересува, пък и не бях готова на чак такава саможертва всяка почивна сутрин.

И тъкмо си представях как едва ли ще завърша успешно първата учебна година в гимназията, когато реших да не бездействам, а поне да проявя малко оригиналност. На поредното контролно, вместо да реша задачите и да отговоря на въпросите, започнах да стихоплетствам на белия лист и написах някаква глупава поема. Тук е моментът да кажа, че хич не съм талантлива откъм писане на поезия, но съм музикална и ритмична и боравя добре с рима, та даже се получава и смешно някой път. Навъртях ги едни за каквото се сетих от физиката, включих и имената на някои от известните ми физици и така предадох листа. Получих оценка 3.6, което беше повече отколкото някои други от класа получиха, а бяха се старали да научат нещо. Зарадвах се, макар че беше несправедливо спрямо останалите.

И така, през следващите години на всички контролни при Тео аз творих, а той снисходително ми пишеше повече от 2 и успявах някак да завърша срока и годината, без да се наложи да се явявам на поправителен изпит. Ето такава добра душа е Тео. И бяхме в прекрасни отношения, аз си прекарвах страхотно в часовете му, имах дори тетрадка, в която прерисувах чертежите от дъската, но имаше и голяма доза лично творчество. Любимо ми беше като каже „хайде сега нарисувайте си една извратена линия” или пък „извадете си инструментите и пишете”. Някой път, ако се разприказваме в час докато той пише нещо на дъската, се обръщаше и с най-строгото изражение, на което е способен, (което също ни разсмиваше) казваше „Ей!”, а след това повтаряше: „Кой не изпълнява командата „Ей!”?” После задължително следваше някой виц, защото самият той осъзнаваше, че явно ни е доскучало от теория. И така, развеселени и разтоварени, бяхме готови за поредната доза наука.

Беше традиция абитуриентите да го канят всяка година на бала си, дори и само за да видят как изпълнява прословутия си „Танц на радостта”. Парчето винаги беше едно и също – „Urgent” на „Foreigner”. И нашият бал не беше изключение и си получихме шоуто, както беше обещано.

Година след като завърших гимназията

Година след като завърших гимназията

После се пръснахме из университетите на България, на някои физиката помогна, в главите на други, като мен, остана само лицето на физиката – не, не Стивън Хокинг, а именно Тео. Когато имам възможност и се прибирам до Казанлък, винаги се отбивам през МеГе-то, както всички го наричаме. Радвам се като видя всеки от преподавателите си, но не пропускам амфитеатралната стая в дъното на десния коридор на първия етаж, точно до секретариата. Това, впрочем, беше и наша класна стая в продължение на 5 години. Веднъж нахлух по време на час и той много ми се зарадва. Макар че вече учех китаистика в Софийския университет, той ме представи на учениците като една бивша поетеса. Посмяхме се и после ме покани да остана до края на часа. Поседях си със зайците и си припомних с носталгия отминалите години.

Реших да драсна една от моите поеми и да му я оставя после. Получи се сериозно и сантиментално и в един момент просто излязох от стаята и се разревах. После се върнах и дочаках края на часа. Естествено, оставих му поемата. Кой знае, може би прашасва някъде в архивите му, заедно с другите малоумщини, които съм писала.

Много съм благодарна, че съдбата ме е срещнала с него и че съм имала честта да ми преподава, макар и да не помня почти нищо от физиката като дисциплина. Е, добре де, помня закона на Ом… Бях си го пришила на дънките.

Трябва да завърша с пожелания. След като го споходи славата, се надявам да има още повече хъс и ентусиазъм и да продължава да работи неуморно, както винаги го е правил, за бъдещето на България, за младите й хора. И може да прозвучи малко егоистично, но ми се иска да е здрав още дълги години, за да мога да пратя сина си на лятната му лагер школа, когато порасне. Бих се радвала да бъде добър по физика, за разлика от майка си.

What do you think about this?

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s