Югоизточна Азия с бебе и половина – Сингапур


DSCN5783

Изглед към Marina Bay Sands – хотелът, с който градът се гордее заради многото поставени рекорди. На покрива се намира най-дългият басейн и парк върху сграда, с формата на плавателен съд.

Този пост е от поредицата “Югоизточна Азия с бебе и половина”. Първата част е ТУК, а предишната – ТУК.

И така, след почти двумесечна пауза най-накрая се наканих да напиша нещо и за Сингапур.

DSCN5735

В града-градина дори пътните “детелини” са покрити в буйна растителност.

Решихме, че ще му заделим около 3-4 дни за разглеждане. Наспани и отпочинали в малкия и уютен хотел в Джохор Бахру, който открихме (Bliss Boutique Hotel, препоръчан е от приложението Trip Advisor), сутринта се запътихме към гарата, от където тръгваха автобуси за Сингапур. След дълго премисляне как да стане това (с оглед на бебешкото столче и традиционната му липса в такситата), решихме да отидем с кола и да я оставим за през деня на паркинг близо до гарата. Сумата, за щастие, не беше много голяма. Изгубихме ценно време в паркиране, ориентиране на самата гара, обмяна на пари, а и опашките на малайзийската граница не бяха малки, но поне се движеха сравнително бързо. Реално, гарата е и граница, т.е. няма как да хванеш транспорт за Сингапур, без да си минал паспортен и багажен контрол. Дори това, че бяхме с бебе не ни осигури по-бързо минаване. За различните автобуси има различни опашки, които са сравнително организирани и има хора, помагащи на гладкото преминаване на пътниците. Навсякъде имаше асансьори и ескалатори – голям плюс за нас. С автобусните маршрути беше пълна каша, така и не разбрахме кой точно автобус до къде ходи, а освен това има и различни видове – едни спират на всяка спирка, други са по-бързи и ви карат директно до централната автогара в Сингапур.

DSCN5569

Между Малайзия и Сингапур

Всички автобуси спират на сингапурската граница и отново се преминава през паспортен контрол, всички пътници слизат, минават през опашките за печат, преди това се попълват декларации за това къде ще се отседне в града-държава и допълнителна информация. Всеки, влизащ в Сингапур получава и брошура с най-сериозните забрани и предупреждение да се спазва законът.

Всеизвестен факт е, че Сингапур е страна със строги закони и много високи глоби за какво ли не. На няколко места успях да снимам предупредителни табели. Пушенето е забранено на повечето обществени места и, в интерес на истината, почти не видях пушачи докато бяхме там. Толкова по-добре за нас! В града-държава все още съществува смъртното наказание и то се прилага, без значение спрямо кого. Всеки е длъжен да се съобразява със закона и нарушителите биват наказвани, без изключения. Нерядко се чуват случаи за чужденци, решили да използват наркотици или да прибягват до вандализъм, но, бързо заловени, си получават наказанието.2014-12-16-4954

След проверката, отново се качихме на автобуса и от тук имаше две опции: или да слезем на една от първите спирки и да хванем метро, или да продължим с автобуса, без да сме много сигурни до къде ще ни закара и колко време ще отнеме това. Предпочетохме метрото, тъй като бяхме убедени, че ще е по-бързо и удобно, а и Ян не можеше да стои много време кротко седейки в един от нас, а количката трябваше да сгъваме на всяко влизане в автобуса.DSCN5575

Влакът, който пристигна беше много широк, напомни ни малко на корейските влакове, с тази разлика, че вагоните изглеждаха чисто нови и много поддържани. Поради дестинацията, явно се очакваше да има много хора с багаж и имаше големи пространства само за правостоящи, без места за сядане. Влакът всъщност се движеше предимно над земята и само условно може да се нарече метро, тъй като все пак е свързан с метро-мрежата. Веднага ни направи впечатление и смяната на лицата – от забулените малайзийки бяха останали много малко, за сметка на това се появиха доста китайци, индийци и европеидни. Изведнъж се усетихме в малко по-свои води и сякаш по-свободни. Пътуването продължи около 30 минути – учудващо дълго, предвид първоначалните ни очаквания за кратко разстояние. Но пък имахме време да разгледаме наоколо – минавахме през жилищни квартали и всичко изглеждаше перфектно уредено – паркове, градинки, спортни площадки, училища, болници, супермаркети… И нито една кола, паркирана на пътя! Очевидно всички имаха място в подземни или наземни паркинги. Всъщност, много от жилищните сгради започваха с няколко етажа паркинг. Бих се обзаложила, че апартаментите вътре са толкова спретнати и подредени, колкото и сградите отвън, личеше си високият стандарт, въпреки че дори не бяхме в центъра.

DSCN5586 2014-12-16-4953 DSCN5684

В последствие разбрахме, че огромен процент от местните живеят в държавни жилища, които успяват да изплатят с времето, благодарение на тамошната комунална политика, позволяваща на всеки достъпно жилище. Научихме още, че частните жилища са около 20 % от всички, но и наемите, особено в централните части на града, са много високи. В един от кварталите се намират предимно посолства и дипломатически представителства, но и немалко къщи, в които живеят заможни хора или крупни бизнесмени.

Когато пристигнахме от Woodlands в Orchard (в централната част на града), първото нещо, което се опитахме да намерим беше центърът за туристическа информация. Наложи се да повървим 20-тина минути докато стигнем до него. Там една много мила дама ни показа по-интересните места на картата и ни препоръча, тъй като вече беше обяд и не ни оставаше много време, да хванем един от туристическите автобуси, които правят обиколка на града. Така и направихме. Качвайки се на такъв автобус, човек може да слиза и да се разхожда колкото си иска пъти в рамките на един ден. Ние улучихме дъждовно време, а и детето заспа, затова направихме наведнъж цялата обиколка (отнема около час и половина).

DSCN5604

Търговски център, чиято сграда наподобява дървета и короните им. Много от сградите са подвластни на идеята за симбиоза с природата. Екологичните нововъведенията да добре дошли и това личи.

DSCN5593DSCN5601

Признавам, че до този момент винаги съм гледала с пренебрежение на туристическите автобуси, имах усещането, че човек нищо не успява да види от самия град и само го влачат от едно на друго място, за да направи снимки. Е, лъгала съм се – информацията и цялостният обзор на града, които човек получава от такава обиколка са безценни. Имаш карта на маршрута и успяваш да се ориентираш кое къде е. За първи ден е много добра идея, а и вървят интересни факти за историята и жителите на града. Виждайки забележителностите веднъж и чувайки основна информация за всяка, човек много по-лесно решава къде да отиде след това, къде ще му е интересно и дали ще е удачно да помъкне 18-месечно бебе на въпросното място.DSCN5655 DSCN5656 DSCN5609

След обиколката се поразходихме малко пеш и решихме, че ще е по-добре да се прибираме обратно в Джохор Бахру, но и си дадохме сметка, че ако всеки ден пътуваме по този начин, няма да успеем да разгледаме добре града. Затова, когато се върнахме обратно, резервирахме евтин хотел в Сингапур за следващите две нощи. На другата сутрин, отпочинали и заредени с нови сили за справяне с границата, отново се насочихме към града-градина, както го наричат.DSCN5669DSCN5781

От хотела в Джохор бяха така любезни да се съгласят да оставим колата на техния паркинг, въпреки че нямахме повече нощувки при тях. Трябваше мъжът ми да ни закара с колата до гарата, където да го чакаме, а той да върне колата пред хотела и да вземе такси, за да се присъедини към нас. Нямаше друг вариант, за да превозим нашия „малък принц” безопасно.DSCN5673

DSCN5662На втория ден от обиколката се насладихме на Музея на изкуствата (Singapore Arts Museum), който, честно казано, малко ни разочарова. Може би защото сме обикаляли по доста европейски музеи и имахме представата за Сингапур като за средище на изкуството и сборен пункт на артисти от цял свят. Колекцията в този музей беше сравнително малка, а някои от гидовете се държаха не съвсем адекватно и подхождаха към всички с някаква странна инфантилност.

DSCN5733

Една от станциите на метрото…

DSCN5636

След това се запътихме към Научния център на Сингапур (Science Centre Singapore), където са събрани научни познания и историята на града под формата на снимки, игри и интерактивни експозиции, където всеки може да намери нещо интересно за себе си. Мястото се оказа доста далеч от туристическия център и попътувахме може би около час с наземен влак. Към края на пътуването се изсипа пороен дъжд, заради който се наложи да вземем такси от станцията до музея. От паркинга за таксита до входа на музея имаше около 5 минути път, но, за щастие, всички алеи бяха покрити с навеси.

Самият център е любопитно място, дава възможност на хора от различни възрасти да научат каквото ги интересува за Сингапур и заобикалящия ни свят. Останах обаче с впечатлението, че има зле прикрита пропаганда – сякаш се опитваха да натрапят на сингапурците някакво национално самосъзнание, което вероятно липсва като цяло, заради разнородния облик на населението и заради „младостта” на държавата. Имаше много „игри” и „викторини” с въпроси от рода „какво би направил един сингапурец в тази ситуация?” и се внушаваше предприемачески дух (най-вече на децата, явно съобразено с очакванията към тях). И все пак, трябва да се отчете, че може би това е един от най-добрите начини да се образова едно дете – чрез игри, интерактивни занимания и като цяло, с модерни методи.DSCN5610 DSCN5700 DSCN5659

Вечерта се прибрахме в хотела, който се намираше в китайския квартал и, съответно, беше пълен с китайски туристи. Ужасно място – стаите не отговаряха на моите очаквания за комфорт и чистота, за Ян нямаше легло и трябваше да го приспособяваме на нещо като диван, защото леглото беше малко. Но поне имаше работещ климатик, а и телевизорът с китайски канали много ме зарадва – така имах възможност да си упражня малко слушането. Докато стигнем от метрото до хотела, минавахме през някакви тесни тротоари, пълни с магазини, които изкарваха стоката отпред и поради постоянния поток от хора, минаването с количка беше цяло предизвикателство. Минахме и през редица азиатски проститутки, а след това видяхме и 10-тина пред хотела ни. Напълно беше възможно мястото да е редовно посещавано от тях и клиентите им. Да не говорим, че рецепционистката, която ни се падна беше много нелюбезна и отговаряше едносрично, често с „НЕ” на въпросите ни, без дори да ни погледне. Липсваше й само пила за нокти, всичко друго – зелена коса, изкуствени мигли и тениска „Hello Kitty” – беше налично. Може би единственият плюс на китайския квартал (освен цената на нощувките) бяха множеството китайски ресторанти, от които спокойно можеше да поръчаме за вкъщи. И това, че човек можеше да усети китайската атмосфера, без да му се налага да посещава Китай. Това не е характерно за китайските квартали в много други градове, там винаги има някаква смесица с местното.2014-12-18-4985 2014-12-18-4983 2014-12-19-4990 DSCN5866

На другата сутрин решихме да си направим една голяма пешеходна разходка, тъй като това щеше да е последният ни ден тук. Тръгнахме от Ботаническата градина – друга забележителност на Сингапур и продължихме накъдето ни видят очите. Това се оказа и най-позитивното ни преживяване в крайна сметка. Времето беше слънчево и горещо, обиколихме немалко места, включително и хотела-визитна картичка на града, Marina Bay Sands. Влязохме във фоайето и се разходихме просто от любопитство. Обещахме си следващия път като посещаваме Сингапур да нощуваме там, вместо в китайския квартал.

2014-12-18-49722014-12-18-49682014-12-18-49692014-12-18-4970DSCN5741 DSCN5765 DSCN5760 DSCN5739DSCN5776

DSCN5766 DSCN5859 DSCN5852 DSCN5860

Останаха, разбира се, и много неща, които не успяхме да разгледаме, като островът Сентоса, например, но за малкото време, в което бяхме там, успяхме да се насладим на мястото и да почерпим максимално от преживяването. В моите очи Сингапур остава като една магия, някаква невероятна смесица от старо и ново, симбиоза между природа и архитектура, сблъсък на различни култури и националности. Хората са много топли и приветливи, човек се чувства навсякъде като у дома си и няма това усещане за изгубване и туристическа самота, каквито има в повечето големи градове. Хареса ми и това, че е доста спокойно, движението е добре уредено, може би защото не бяхме с кола, но стресът липсваше. Най-доволни обаче безспорно са децата, защото там е техният рай! Толкова много начини да се забавляваш, при това без да се налага да плащаш за това – всичко е достъпно, модерно и добре поддържано. Има страхотни паркове, детски площадки, водни игри…DSCN5818 DSCN5800 DSCN5737 DSCN5780

За момент с мъжа ми се размечтахме как бихме живели в Сингапур след някоя и друга петилетка. Кой знае, може би един ден и това ще се случи. Но нека първо ни омръзне Париж…

На другата сутрин тръгнахме обратно за Джохор Бахру, около обяд взехме колата и се отправихме към следващата спирка – град Малака.

What do you think about this?

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s