Мъжът ми не ми е враг


добрият баща

Откакто станах майка, а и предходните 9 месеца, започнаха да ми попадат все повече статии от рода: „магията на майчинството”, „колко тежко е майчинството”, „за умората и радостта от майчинството” и т.п. крайно сантиментални или пък болезнено цинични текстове с елементи на черен (разбирай, акан) хумор, имащи за цел да умилят или пък оправдаят определени емоции у майките.

Прави ми впечатление, че в повечето случаи фигурата на бащата се появява все в негативен контекст. Виждате ли, как майката е онеправдана, как мъжът й все не я разбира и я обвинява, че нищо не е свършила вкъщи. Тя пък вместо да отиде да си поговори на четири очи с човека, с който е направила деца, излива гнева си в някакви статии в Интернет, с които да докаже пред другите или по-скоро да убеди себе си в правотата си. Кому е нужно всичко това и до какво води? Със сигурност, до нищо конструктивно, по-скоро води до негативния резултат и други майки да подхождат с такова лицемерие към партньорите си и да си мълчат пред тях, а в разните му групи за родителство да ги обливат с всевъзможни епитети. И не само тях, а и свекървата, свекъра и цялата им рода.

И на мен, като на Black Eyed Peas ми убягна едно нещо – къде е любовта? Или в днешно време тази думичка вече не е на мода? Ами да, май често се случва гледала-недогледала, да намериш там някакъв мъж, да направиш деца, семейство и ето, вече си изпълнила обществения „дълг”. Че дори успяваш да си внушиш, че си щастлива. А може би е достатъчно другите да си го мислят и да ти завиждат? Редно ли е да говорим за любов изобщо, при наличието на такова лицемерие и неуважение към партньора? „Аз го обичам въпреки всичко!”, твърдят същите тези, които се оплакват от мъжете си нон-стоп по форумите. Е да, ама любовта е и уважение, а то малко отсъства от картинката.

Отскоро се появи и кампания, имаща за цел да накара татковците да се включат по-активно в отглеждането на децата. Инициативата е амбициозна и, вярвам, добронамерена, но колко ли от тези татковци, които така и така са абдикирали от родителските задължения ще се трогнат? Може би онези, които по една или друга причина изпитват вина за недостатъчното си присъствие в семейството, ще се замислят и ще положат повече усилия, за да са там, когато децата имат нужда от тях. А може би просто чувството им за вина ще се увеличи?

След подобни разсъждения, реших да напиша едно обръщение към моя мъж, а и към всички останали мъже, които достойно се справят с ролята на бащи и за които сякаш забравяме да говорим, слагайки всички под общ знаменател и създавайки допълнително междуполови конфликти. Като че ли и без това са малко…

Ще започна с:

„Любов моя,

Радвам се, че съм имала късмета да срещна толкова добър, открит, толерантен и честен човек. Надявам се нашите деца да успеят да наследят поне част от твоите качества. Благодаря ти, че беше до мен в трудните моменти и не подви опашка, както направиха някои други, а се изправи заедно с мен пред проблемите. Заедно преодоляхме доста неща, кой знае още колко ни очакват.

Благодаря ти, че докато бях бременна с първото ни дете се грижеше за мен и ми носеше чантата, без да те е срам от коментарите на околните.

Благодаря ти, че ставаше нощем и тичаше до магазина за някоя храна, която много ми се беше дояла. Може би щях да мина и без нея, но оценявам факта, че го направи, а не ме обяви за опортюнистка.

Благодаря ти, че беше до мен, когато на бял свят се появи нашият син и плакахме заедно тримата. И за това, че сменяше пелените му в първите дни и ми носеше вода, когато все още не можех да ставам от леглото. Благодаря ти, че научи и мен как да сменям пелени.

Благодаря ти, че не ме упрекваше за това как го гледам (с малки изключения) и повярва в майчинския ми инстинкт. За сметка на това аз те упреквах често, когато трябваше да свършиш нещо вместо мен, но ти не се отказа и продължи да поемаш инициативата.

Благодаря ти, че когато бях твърде изморена, за да подредя къщата, не се разсърди нито веднъж, а когато, прибирайки се от работа не намираше приготвена храна, не се оплака, а просто сготви нещо и за двама ни.

Благодаря ти и за всички дни, в които ти се грижиш за детето, а аз имам време само за себе си.

Благодаря и на майка ти за урока, който ти е дала, че няма мъжка и женска работа. Миенето на чинии, прането или простирането са табу за някои мъже, но ти се справяш перфектно и с това. И много благодаря, че вдигаш седалката на тоалетната, когато пикаеш и отново я сваляш след това.

Благодаря ти, че ме караш да се чувствам дама, когато изглеждам по-скоро като клошар и че ме обичаш въпреки всичките ми малки и големи недостатъци. И за джентълменските жестове, с които толкова съм свикнала, че дори съм спряла да забелязвам. Осъзнавам наличието им едва когато видя грубо отношение между партньори на улицата.

Да не забравя да ти благодаря, че не ме злепоставяш или омаловажаваш пред други хора и не говориш лошо за нежния пол в мое присъствие. И за това, че не позволяваш други хора да го правят.

Синът ни е облагодетелстван да има такъв татко. Надявам се да вземе пример от теб и един ден, когато и той има семейство, да бъде също толкова обичлив и грижовен съпруг и добър баща.

Благодаря ти, че работиш и изкарваш прехраната на семейството. Отговорността върху плещите ти е голяма и знам, че не ти е лесно, но не съм чула нито веднъж да се оплачеш.

Обичам те и очаквам с нетърпение появата на дъщеря ни, за да изпитаме отново онова огромно щастие заедно, вече четирима. Вярвам, че ще се справим, защото когато има любов, разбиране и диалог между партньорите, няма как нещата да не се получат. Компромиси сме правили и ще продължаваме да правим, големи хора сме.

Твоя, М.”

What do you think about this?

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s