Югоизточна Азия с бебе и половина – къмпингуване по малайски


DSCN5953 Този пост е част от поредицата “Югоизточна Азия с бебе и половина”.

Към началото – ТУК, предишен пост – ТУК

След едноседмичната почивка на о. Пукет отново се завърнахме в Куала Лумпур и, предвид транспортните проблеми, които имахме с количката на Ян, решихме, че ще е най-разумно да наемем кола за остатъка от времето, тъй като искахме да попътуваме из Малайзия и щеше да е твърде сложно да се мотаем с багаж, бебе и количка по влакове/самолети и градски транспорт.

Кацнахме сутринта, беше петък, жегата беше умопомрачителна и просто не ни се излизаше от климатизираната кола.

Това ни спасяваше от силното слънце. До този момент не ми се беше случвало да ползвам продукти с толкова висок фактор на защита.

Това ни спасяваше от силното слънце. До този момент не ми се беше случвало да ползвам продукти с толкова висок фактор на защита.

Планът беше да изчакаме нашия приятел Дейвид да свърши работа, да го вземем и да отпрашим заедно към някакъв морски курорт (Tanjung Resang), който той посещавал редовно и препоръчваше горещо. Намира се близо до гр. Мърсинг (Mersing), на 350 км от столицата в посока юго-изток. Учудващо е, че в Гугъл излизат снимки на някакви невероятно красиви места, а в действителност нещата не изглеждат съвсем така.

Пътуването беше дълго и изморително и въпреки хубавите магистрали пристигнахме около полунощ. Пълен мрак, вляво се чува морето, отдясно се вижда някаква едноетажна постройка, приличаща на столова, където е рецепцията. Бяхме в нещо като къмпинг с малки къщички. Настанихме се в една от тях, а Дейвид реши да спи в палатка на плажа (по думите му, такива възможности за него били рядкост и не можел да я изпусне).

На мен мястото ми се стори по-скоро като нашите къмпинги по морето, отколкото като Sea Resort, както ни го изрекламира Дейвид, но все пак в къщичката имахме тоалетна и баня, а и работещ климатик, което ме успокои донякъде. Имахме и голямо количество комари и гущери геко, както и някакво дърво с маймуни наблизо, които особено сутрин ставаха доста шумни. Дадоха ни разгъваемо легло за Ян – голям бонус, след впечатленията ни от първия хотел в Куала Лумпур.

DSCN5427

Една от къщичките-бунгала

DSCN5425

Главната сграда вляво и морето отпред на около 200 м

2014-12-14-4928 На следващия ден се заехме с опознаване на околността. Оказа се, че това място е напълно изолирано от цивилизацията и няма никакви търговски обекти наблизо. Ако искахме да си вземем нещо за ядене, трябваше да го поръчаме от ресторанта на „курорта” на тройна цена. Най-близкият град – Мърсинг – беше на около 20 км и за всяко ядене трябваше да ходим до там или до другия сравнително близък град, Ендау (Endau).

Карта на Tanjung Resang и околността

Иначе местността беше много красива – имаше огромен, почти безлюден плаж, тъй като бяхме там през декември, когато в Малайзия е сезонът на мусоните и като цяло не се препоръчва за туризъм. Въпреки това, имаше още летуващи или по-скоро зимуващи хора, изцяло местни. Палмите допълваха пейзажа, бяха навсякъде. Замислих се, че колкото и красиво да е, не е помислено за развитието на туризма. Малкото постройки бяха в доста окаяно състояние, сякаш не се поддържаха от години. Нямаше как да не направим сравнение с Пукет, където зад всеки плаж има алея с ресторантчета, съблекални, тоалетни и медицински пункт. Разбира се, там е доста по-урбанизирано, но ако се строи „курорт”, би трябвало около него да има някакви такива туристически точки, без това да пречи на красивата природа. Дейвид всичко оправдаваше с думите „сега не е сезон”, но какво означава не е сезон, при положение, че водата става за къпане, времето е слънчево и горещо и единственото, което липсва са туристите? Останах с впечатлението, че просто държавата не полага усилия за развитие на туризма или поне не й е приоритет привличането на чуждестранни туристи. Защото местните очевидно нямаха никакъв проблем с обстановката.

DSCN5436

Така изглежда брегът – това е произведение на малки рачета, които дълбаят дупки и “складират” извадения пясък под формата на топчета. В дупките се крият, когато се появи опасност.

DSCN5394

В околността често се срещат усамотени къщички.

Градчето Мърсинг е пристанище, но това не му пречи да е скучно и неугледно място. Не знам от жегата ли, но почти никакви пешеходци не видяхме. Сякаш всички бяха насядали в колите си и слизаха само до магазина. При това, нямаше много жени-шофьори, въпреки че в страната им е позволено да карат. Единствената радост там беше закусвалнята KFC – лъч надежда за изгледнелия европеец в тъмата местни ресторанти, които се брояха на пръсти и не предлагаха нищо привлекателно. Впрочем, когато един път много изгладняла и ядосана реших да обикалям града, не видях нито една пешеходна пътека или пешеходен светофар, за сметка на това точно преди тротоарите се простираха някакви канавки с вода, дълбоки около метър и широки около 50 см, които трябва човек да прескача. За количка и дума не може да става, добре че вече бяхме с кола и не беше проблем за сина ми да повърви малко.

DSCN5418

Главната улица и единствена в града с прилични тротоари.

DSCN5410 DSCN5416Пейзажът наоколо е предимно от джунгли и тук-таме се срещат струпани близо една до друга къщички. Явно тукашните хора се занимават със земеделие и отглеждане на домашни животни. Видяхме много кози и кокошки. Пред всяка къща имаше паркирани по 2-3 коли, моторите бяха малко. И, разбира се, на несвикналото око впечатление правят безбройните палми, с които след един момент наистина се свиква и дори омръзват.

DSCN5339

Една бяла маймуна се е покатерила за плодове…🙂

DSCN5386 Другият по-голям град, Ендау пък представлява една голяма улица с много ресторанти и магазини покрай нея, предимно китайски (!), а и посетителите им бяха също китайци, което много ме учуди. Явно си бяха направили колония тук. Когато единия от дните търсихме място за обяд, се оказа, че нямат нито меню, нито нещо сносно за ядене. В единия ресторант бяха толкова нелюбезни, че почти ни изгониха. Естествено, всички посетители се бяха втренчили в нас и жената, която дойде да ни обслужва не отстъпваше по враждебност. На всеки опит да попитаме дали има дадено ястие, отговаряше с „не”. Все пак открихме прилично място да хапнем, след което видяхме сергия с жена, която продаваше пресни кокоси и накупихме в големи количества.DSCN5302 DSCN5292 Един от следобедите отидохме до рибния пазар в Мърсинг и взехме разни морски дарове, които бяха на много ниски цени. За пръв път видях цели риби тон и нямаше как да не се възползвам да взема. В ресторанта на къмпинга предлагаха да сготвят храната и тъй като познаваха Дейвид от преди, помислихме, че услугата ще е безплатна, но накрая се оказа, че и за готвенето трябва да платим тройно. Въобще, собствениците (имигрирали австралийци) се оказаха меркантилни типове и всяко „удоволствие” трябваше да бъде заплатено по техните тарифи. Нищо чудно, че в задния двор имаше паркирани 4-5 скъпи автомобила последен модел. Нощувките се оказаха на същите цени като в тризвезден хотел в столицата, трябваше да доплатим за сгъваемото легло на Ян, а веднъж направихме грешката да ползваме пералнята им и също се овътрихме сериозно.DSCN5257 DSCN5267 DSCN5269 DSCN5275 Но! Да не остане някой с впечатлението, че сме изградили само с лоши спомени от прекарването там. Имаше си страхотни моменти, близостта до морето беше голям плюс, тъй като можеше просто човек да излезе по бански и да отиде на плаж, без да носи всякакви ненужни неща със себе си. Ян обожаваше морето и му доставяше огромно удоволствие да тича по брега. Мъжете караха сърф (нает от къмпинга), аз си накупих китайски комикси от Ендау и ги разлиствах, когато нямаше какво да правя. Липсата на Интернет определям по-скоро като предимство, защото по време на ваканция ни се иска да се откъснем изцяло от обичайната обстановка. 2014-12-14-4909 2014-12-14-4917 DSCN5380 Имахме възможността да посетим един местен жител – приятел на Дейвид. В двора на къщата му имаше навес и нещо като малка веранда, на която може да седне човек и да си почива. Дъщеря му, черноока сладурана на възрастта на Ян беше едновременно срамежлива и любопитна, защото явно за пръв път виждаше чужденци. Извадихме кокосите от багажника и домакинът изсече дупки отгоре с мачете, а после промушихме сламки и пиехме от сока. Сокът на пресния кокос е много освежаващ, като подсладена вода е. След като се изпие, кокосът може да се сцепи на две и да се издълбае пулпата, която е мека и сякаш желирана. Единственият недостатък на кокосите е, че действат разхлабително…DSCN5337 DSCN5333 DSCN5356 Друга местна атракция са дивите животни. По крайпътните знаци четем „внимание, преминаващи: слонове, тапири и други диви животни”, както и обичайните за нас, крави… Неведнъж видяхме маймуни край пътя, а един път дори спряхме и им хвърляхме бисквити. Падаше голяма борба за лакомството, дотогава не си бях представяла, че ще видя в един и същи момент 15-20 маймуни в различни части от едно дърво. DSCN5324 DSCN5305 Общо прекарахме в къмпинга 4-5 дни, след което Дейвид се качи на автобус и се върна обратно в Куала Лумпур, а ние продължихме на юг в посока Сингапур.

DSCN5174

Край пътя често се виждат нови жилищни комплекси…

DSCN5176

… и мнооого палмови плантации.

Последният малайски град преди Сингапур е Джохор Бахру (Johor Bahru). Честно казано, когато пристигнахме там бяхме далеч от идеята да обикаляме града. Не очаквахме нищо интересно, въпреки че е от по-големите градове в Малайзия. Единствената ни цел беше да намерим приличен хотел и да си починем, а на следващия ден да отидем до Сингапур. Тъй като нямахме право да извеждаме колата извън страната, решихме да ползваме обществен транспорт за пресичането на границата. Хотелът, който открихме беше страхотен и на доста изгодни цени. Явно много други туристи правеха номера с нощуването в Джохор и пътуването до Сингапур, тъй като разстоянието е около 30-тина километра, а цените в Сингапур са в пъти по-високи. Дори Дейвид ни разказа, че някои хора живеят в малайския град, а работят в Сингапур и всеки ден пътуват до там. DSCN5526 DSCN5522 DSCN5532 DSCN5535

Следваща част – ТУК

Към поредицата за Нова Зеландия – ТУК

What do you think about this?

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s