Югоизточна Азия с бебе и половина – Пукет


Продължение от “Югоизточна Азия с бебе и половина – Куала Лумпур”

DSCN4608

Страхотните плажове са нещото, което привлича туристи от цял свят на о. Пукет

До тайландския остров Пукет пътувахме с AirAsia, нискотарифна компания, която предлага евтини полети до някои ключови градове в тази част от света. Естествено, трябваше да отидем до по-далечния втори терминал на летището, който всъщност надскочи моите очаквания, тъй като бях чела негативни отзиви за него. Оказа се доста голям всъщност, имаше огромен търговски център, всичко беше добре подредено, имаше отделни стаи за повиване на бебета (нещо, което като цяло в Малайзия е доста застъпено, за разлика от Пукет).

DSCN4541

Някъде на север от плажа Банг Тао (Bang Tao)

DSCN4543 DSCN4565 Полетът беше кратък – час и двайсет минути и Ян не успя на никого да досади. Дадоха ни имиграционни карти, в които да попълним имена, номер на паспорт и адрес, където ще отседнем на острова.Когато пристигнахме, минахме бързо през паспортния контрол, тъй като с детето навсякъде бяхме с предимство. В българския ми паспорт нямах виза, затова ми посочиха някакво гише, където мога да си платя и да ми направят на място, ставало много бързо. Реших да си пробвам късмета и извадих руския (имам два) и се оказа, че не ми е необходима виза. Просто попълних наново имиграционната карта. Когато ги проверяват, късат половината, която е за „пристигащи“ и ви слагат печат на другата част, която трябва да пазите до заминаването си. Хубаво е да си я попълните предварително, за да не се занимавате на летището да търсите химикал, да губите време в попълване и т.н. След като получихме багажа, се запътихме директно към офиса на фирмата за коли под наем, където бяхме наели кола. С тях имахме доста търкания, първо, защото колата, която искахме, не беше свободна и ни предложиха друга, по-скъпа. Това за мен е недомислица в сайта – след като не е налично едно нещо, не би трябвало да излиза в резултатите на търсенето. След това пък се оказа, че не можели да ни предоставят бебешко столче, а ние сме от хората, които много държат на сигурността, особено що се касае до детето. Намерих фирма за наем на бебешки стоки и от там се съгласиха да доставят столче до летището на адреса на фирмата за коли под наем, но последните съвсем непрофесионално отказаха да го приемат. Попитах и моята приятелка дали няма някой познат с дете, който да може да ни заеме столче, но и там ударих на камък. В крайна сметка, след един разочарован мейл, който написах на тези с колите, се оказа, че всъщност „друг клиент се е отказал от столчето си“ и проблемът се реши. Значи, с малко натиск се получават нещата.

DSCN5001

Ян, доволен и в безопасност

Моята приятелка и годеникът й ни посрещнаха като излязохме от летището, получихме си колата и отпрашихме към мястото, където живеят. Оказа се много симпатична къща в нов жилищен комплекс, където общо взето живеят само чужденци. Да, от тези с прислугата, готвачките и чистачките… Мястото беше много приятно, чисто и определено се чувстваш като у дома си, дори и само за седмица. Фактът, че можеш да си сготвиш сам по всяко време беше голям плюс, както и наличието на три тоалетни в къщата. DSCN4574

DSCN4575

В супера месото се продава насипно на самообслужване

DSCN4576

DSCN4577

Тези кутии са пълни с продукти от първа необходимост. Предположихме, че най-вероятно са се появили след земетресението през 2004 г.

DSCN4580

Аптечки също не липсват

DSCN4579 На следващия ден се понесохме в обикаляне на острова. За времето, в което бяхме там, успяхме да обиколим голяма част от западното крайбрежие, плажовете Сурин, Банг Тао, Патонг, Карон и Ката. На изток минахме през Пукет – град и от там по крайбрежието продължавахме на юг до най-южната точка. Почти всичките дни програмата ни беше: спане докато можем (с бебе не е много до късно, но все пак…), плаж, обяд, плаж, вечеря и прибиране за почивка. DSCN4587 DSCN4597 DSCN4601 DSCN4632 Мисията, която имахме за Пукет бе изпълнена – починахме си. Впечатленията ми са само положителни – храната е страхотна навсякъде, има много евтини ресторанти, където готвят вкусно огромно разнообразие от ястия на достъпни цени. Мястото, където най-много ни хареса се казва “Nikita’s” и предлага предимно морска храна. Намира се в югоизточната част от острова, близо до FriendshipBeach. DSCN4806 DSCN4809 DSCN4811 DSCN4834 Пътувайки с кола, човек остава с впечатлението, че в Пукет има само пътища и градът е от двете страни на пътищата. Почти навсякъде, където има път, покрай него има множество магазинчета, фирмички или просто къщи, където се паркират мотори и коли.Движението е отляво и мъжът ми винаги караше в средната или най-дясната лента, но избягваше лявата, именно заради многото мотори. Ужасни са – карат бавно и маневрират като луди, много от шофьорите са без каски, качени по няколко човека на мотор. Да видиш семейство с две деца на мотор не е нищо необичайно по тези земи. И наистина са много повече от колите. Това, съчетано с хълмистия терен дава достатъчно предпоставки за ПТП, ние няколко пъти се разминахме на косъм с блъскане на мотор на завой. Явно обаче местните са с перфектни рефлекси и успяват да се измъкнат непокътнати. DSCN4588 DSCN4569 Колите също са доста, имайки предвид, че обществен транспорт на острова няма. Тук-таме може да се види автобус, пълен с хора, но това са случайни превози. По-често се виждат камиони или пикапи, наблъскани с работници, някой път по 20 човека. Веднъж карахме в много сериозен дъжд и пред нас имаше един такъв камион с двайсетина души, облечени с еднакви тениски. Едва успявахме да видим пътя, въпреки че чистачките бяха пуснати на максимален ход, а не ми се мисли как са прогизнали тези пътници пред нас – само виждах, че се обръщат наобратно и се опитват да се скрият кой както може.DSCN5110DSCN4700DSCN4721DSCN4742 Пристигането ни съвпадна с Рождения ден на Краля на Тайланд, Рама IX, и по този повод улиците бяха украсени с жълти знамена, символизиращи кралската власт. Кралят се възприема като нещо по-висше от човека, полу-бог и на чужденцие е забранено да го споменават. Като цяло, за него не се говори, но всички го почитат. На много места може да се видят портрети с лика му, придружени с обилна украса, цветя и знамена. Друг елемент от тайската култура, който ни направи впечатление, са къщичките за духове, които се слагат пред къщата, за да не вилнеят духовете на мъртвите в къщите, а да си обитават специално предназначените за тях помещения. DSCN4976 Както казва нашата домакиня, Пукет е едно голямо село, но все пак има какво да се види и опита. Една седмица за нас беше напълно достатъчна и въпреки че не посетихме много от отредените атракции за туристи, успяхме да се насладим на мястото и да го опитаме, най-вече. Едно от задължителните „мероприятия” за посетители на Тайланд е да се възползват от услугите на масажист и ние с мъжа ми не пропуснахме тази възможност. Дори успяхме да се спазарим за по-ниска цена. За мен цялостен масаж не беше препоръчителен (заради бременността), но пък ми направиха на краката, което също беше доста приятно. DSCN4900 DSCN4910 DSCN4973 DSCN4999 Времето беше страхотно почти през цялото време, с изключение на няколко вечери, в които валеше, но дъждът в това време на годината се изсипва за 10-20 минути под формата на голям порой, успява да наводни пътищата и след това сякаш нищо не е било. Една от вечерите, когато бяхме на плажа Патонг, се наложи да караме точно в такъв един дъжд – улицата беше толкова наводнена, че дори пешеходците по тротоарите бяха затънали до глезени във вода. Може би канализационната система не е от най-развитите. Друг такъв инфраструктурен проблем са висящите навсякъде кабели, които имат навика да премрежват най-хубавите гледки.DSCN4588 DSCN4683 DSCN4784 DSCN4993DSCN4987 Един от дните Ян вдигна много висока температура и се наложи да го заведем на лекар. Действието се развиваше през деня, когато обикновено е много активен, но тогава беше много отпаднал, не искаше да яде и доста ни притесни. Помислих, че може би е имал шарка, тъй като беше се обринал в началото като пристигнахме. Намерихме на GPS-a някаква болница и отпрашихме натам. Оказа се странно място – трябваше да се събуем на входа, вътре нямаше климатик и беше ужасна жега. Дадоха ни номер и ни наредиха да чакаме. Имаше доста хора наоколо, включително и деца. Някаква жена дойде да претегли и измери Ян, а той изобщо не искаше нищо да прави, само да лежи върху мен. После имахме езиков проблем и не съм убедена какво разбраха от нашия разказ, ползвахме на места някакъв компютърен речник, докторката си записваше някакви неща на тайландски и след дълго умуване явно решиха да не рискуват с нас и ни пратиха в международната болница (Phuket International Hospital). След цялото време, което изгубихме, дори не ни дадоха листа с тайландските писания. В болницата нещата протекоха по коренно различен начин. Веднага ни приеха, платихме предварително сума, която се оказа, че е по-ниска от тази във Франция, докторът прегледа Ян, даде му Парацетамол и му назначи кръвни изследвания, които от своя страна бяха готови след 40 минути. Шарка нямаше, но гърлото му беше възпалено и му изписаха антибиотик. Според доктора, пъпките можеха да са както реакция, така и просто от слънцето. На следващия ден се чувстваше много по-добре и до края нямаше подобни инциденти.DSCN5107 Последния ден преди да отпътуваме обратно се качихме до хълма със статуята на Големия Буда – място за молитви и поклонение, но и за наблюдаване на Южен Пукет от високо. По пътя ненадейно видяхме едно малко слонче и решихме да спрем, за да му се порадваме. Оказа се, че предлагат разходки на гърба на слон. Срещу определена сума, разбира се. След няколко минути пазарене, стигнахме до малко над половината от първоначалната сума, тъй като в крайна сметка моят аргумент беше по-силен от всичко – извадих банкнотите от портмонето си и казах, че това е всичко, което имам. Човекът просто остана без избор и така, аз, Ян и татко му се озовахме на гърба на едно огромно животно, надвишаващо моите очаквания поне два пъти. Пасажерите сядат върху приспособена пейка с облегалка, а единствената защита пред тях е някакво въже. На главата му сяда водачът, нашият приличаше на дете от джунглата, беше много колоритен и сякаш се беше слял със слона – можеше да кръстоса крака по турски или дори да се изправи, без да изгуби равновесие. От нашата позиция се виждаха само ушите и опашката на слона, но пък можехме да го докоснем с крака и да усетим колко е топъл. Кожата му беше груба и имаше дълги, редки косми.DSCN5013 DSCN5016 Нашият „Маугли” ни снима за спомен, докато слонът, нашият приятел беше спрял да си почине и да похапне листа покрай пътечката. Като цяло усещането беше страшно, но и приятно. Слонът се клати доста като пристъпва и ако човек не е подготвен, може да му прилошее, както стана и с мен, но го отдадох на бременността. На моменти ми ставаше жал за животното, че е експлоатирано по този начин, но набързо се успокоявах, че това ще е първи и последен път и ще ни остане просто един хубав спомен от това пътуване. Със сигурност, няма да се кача на слон отново, както и няма да скоча с парашут отново, освен ако не е наложително. DSCN5027 DSCN5042След слонското приключение продължихме към върха на хълма и се разходихме около статуята на Буда, която все още се изгражда. В подножието й раздаваха шалове и дълги поли за жените, тъй като не е позволено влизането в храмове с открити рамене и крака. Новият имидж добре пасна на моята скромна, блага и набожна натура (бурен смях в залата). Е, разгледахме, обиколихме, направихме си снимки и го отметнахме в списъка. DSCN5082 DSCN5086 DSCN5090 DSCN5099 DSCN5105 Последната вечер излязохме с домакините на морски ресторант, който те ни препоръчаха. Беше много приятно, самият ресторант беше на нещо като кей, а по-голямата част от него се намираше на платформа над водата. Беше толкова пълно с хора, а мястото изглеждаше много закътано. Явно наистина беше от по-добрите ресторанти, паркингът отвън също беше пълен, а отидохме в четвъртък. DSCN5113 DSCN5130На следващия ден рано сутринта се насочихме към летището, от където хванахме самолета обратно за Куала Лумпур.

Продължението четете ТУК

Към поредицата за Нова Зеландия – ТУК

One thought on “Югоизточна Азия с бебе и половина – Пукет

What do you think about this?

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s