Седмица на модата в Париж – какво, кога и как?

Как се пееше в онази песен: „тръгваш си от мен и август е септември…“. Е, в света на модата септември е всъщност януари. Ако сте модни фенове, най-вероятно сте гледали „The September Issue“, където се разказва за главната редакторка на американския Воуг, Ана Уинтор. Защо именно септември? – Ами защото ваканцията е свършила, всички са си отпочинали, разпродажбите са в миналото и всичко започва наново – училище, работа, новите колекции…

Септември е месецът, когато минават седмиците на модата за пролет-лято следващата година. Почваме от Ню Йорк, минаваме през Лондон, Милано и приключваме с Париж. Мразя тази подредба, защото това означава, че в Париж вече е студено и ако решиш да излезеш, да позяпаш малко добре облечени хора, трябва да си се навлякъл със 100 шуби или да зъзнеш като врабец и да рискуваш да хванеш някоя и друга ангина. Американците и италианците са доста по-добре.

Минавам покрай модната седмица в Париж откакто съм тук, вече 2 години и половина. Париж е по-привилегирован от другите модни столици в това отношение, защото освен обичайните две седмици – през септември и през пролетта, някъде около март – има още една, която е юли-август и е само за висша мода. Това са си 33.33(3)% повече мода! Освен това, на седмицата за висша мода не е такава голяма навалица, понеже лятото всеки е нанякъде и може човек да се вреди сред останалите фотографи и да направи някой и друг смислен кадър. Смислен, смислен – колко да е смислен?

Какво точно се случва на седмицата на модата? – Първо и най-важно – дизайнерите трябва да представят новите си колекции, които са подготвяли в продължение на месеци. За да участва един дизайнер в седмицата на модата, трябва да е включен в официалния списък с дизайнери към модната асоциация в дадената страна. Не съм се интересувала как точно се случва това, но смятам, че е обвързано с тлъст членски внос. Учудващо, но факт – всяка година дизайнерите, представяни на седмицата на модата в Париж стават все повече. Дали успяват да продадат продукцията си – мога само да гадая…

Работата на асоциацията е да се занимава с организационните въпроси по време на седмицата на модата (и не само) – от това да направят графика за всеки ден и час, като координират залите, които всеки дизайнер е наел (в Париж те не са чак толкова много, може би около 20) с времето и трафика в града, през това да направят база данни от регистрираните посетители и да им изготвят пропуски, до това да осигурят едно нормално и спокойно протичане на събитията едно след друго. Достъп до седмицата могат да имат журналисти, фотографи, оператори и като цяло, лица от сферата. Всички те се регистрират предварително и заявките им за участие биват разгледани и одобрени предварително, за да се избегнат натрапници. Изключение правят близки на дизайнерите или редовни клиенти, които са получили покана. Естествено, не минава и без известни личности, които обикновено нямат нужда нито от пропуск, нито от покана. Охраната е предупредена за тях. С други думи, трудно е да влезеш на ревю, ако нямаш работа там. Всички останали (обикновено това са блогъри, неакредитирани фотографи и просто гости, но без пропуски) остават отвън и кибичат там докато траят 15-те минути шоу.

Съвсем естествено е да си зададете въпроса „Че защо му е на някой, който не се занимава с мода професионално да посещава седмицата на модата?“ От моите лични наблюдения, хората там са много различни – едни идват да позяпат, да се отъркат о модната шумотевица, други са там само заради звездите – да ги видят отблизо и да си вземат автограф, трети идват за да си напълнят камерата със снимки, които после да пускат в блоговете си, четвърти просто обожават модата и не искат да пропуснат нито едно важно събитие, пети сами правят дрехите си и са дошли да демонстрират креативността си пред хора, които ще ги оценят и ще се вдъхновят от тях. А има и такива, които са там просто за да са там и да бъдат снимани за някой блог – така, както са се накиприли. Странно, но тези хора сякаш съществуват само по време на седмицата на модата. Няма друго време (и място) през годината, когато да видиш така облечени хора просто да се разхождат по улицата. Разбирате накъде бия, нали – за мен това си е чист авто-пиар. И с всяка година става все по-грозно. Повяват се, например, от някой ъгъл 4-5 мацки, всяка облечена от горе до долу с някакви невероятни одежди и, разбира се, няма как тълпата с фотографи да не се юрне към тях. Някои предвидливи фирми, които надушват бързо настроенията, се ориентираха да пускат разни моделки, които уж случайно са там, нагиздени с новите им „концептуални“ дрешки и аксесоарчета. Това е много добър маркетинг трик, тъй като много от снимките после се качват в нета, а от там нещата мутират в масова мода, от което печелят гигантите, произвеждащи какво? – изненада, масова мода. 

Аз лично ходя за собствено удовлетворение. За мен модата е изкуство и оценявам всичко красиво, а по тези събития някой път виждаш толкова добре облечени хора накуп, че просто е един празник за окото! Естествено, дразнят ме снобарщината и фалшът, ама те са част от шоубизнеса. Никой не ни е обещавал, че има честност в него, все пак. Истината е, че всяка година чакам с нетърпение седмицата на модата и като отида да я „посетя“ (като че ли може да се посети период от време!), се връщам разочарована и отвратена, но и пълна с красиви картини в главата ми и заредена с естетически идеи. И всеки път си обещавам, че повече няма да ходя! Малко като с алкохола… А, и преди полагах усилия за това да допринеса и аз с нещо естетическо за цялата суматоха, но с времето сякаш приоритетите ми се смениха и вече подхождам по-егоистично. Гледам на мен да ми е удобно и да се наслаждавам на красотата наоколо.

 

Кога и как се случват нещата – посетителите виждат графика, който излиза предварително и решават на кои ревюта да отидат. Хубаво е да се отиде по-рано от уречения час, първи са фотографите, те чакат гостите и ги снимат при пристигането им. Един по един се появяват нови и нови хора, като кулминацията е около точния час на за почване и до 10 минути след него (заради задръстванията). Всички се настаняват на местата, които са именувани, ако са по-важни гости и на свободен принцип – за останалите. Спектакълът започва – светлинни, звукови, визуални ефекти, музика, динамика, движение, танц и много цвят и бласък – това е едно модно ревю. И после – модата не била изкуство! Накрая имаме бурни овации, дизайнерът, който се покланя на публиката си и всичко приключва, както приключва след концерт. Журналистическото множество се отправя на следващото ревю, снобите отиват да се преоблекат и след това се отправят на следващото ревю, защото, нали, не може да ги видят с един и същи тоалет на две различни места – недопустимо е! Последни си тръгват моделите, които са и най-желаните жертви на фотографите. Повечето си остават с прическите и грима от ревюто, освен тези, които бързат за следващото. Излизат на групички и веднага биват забелязани и заковани за снимка. Много снимки! На фотографите никога не им стигат снимките. За моделите, впрочем, това също е добра практика, така расте популярността им и следователно има по-голям шанс за ангажименти идния сезон. За нас, публиката, също е по-скоро бонус да видим младо и красиво момиче в Интернет, отколкото някоя богата баба, изстискана в Шанел и обвита с дузина невинни космести животинки.

Някои модели са по-желани от други и се налага да прескачат от ревю на ревю и нямат време дори да хапнат нещо в бързината, питайте нашето момиче – Креми Оташлийска – дали й е лесно…Както всичко останало, в днешно време, всичко, което се случва в реалността, след това трябва да се случи и във виртуалността. Т.е. колекциите се качват онлайн, снимките се качват онлайн и там се задейства цялата машина на рекламата, за да достигне всичко това до обикновения купувач като мен и вас и да се върнат парите в джобовете на тези, които са платили тлъстия членски внос на асоциацията. Процес, в който видимо няма недоволни…

Съвети за моден туризъм четете ТУК