Днес, участвайки в един спор, стигнах до извода, че знам някои неща от личен опит, които много искам да споделя, с цел повече хора да се възползват от тях и да престанат да се оплакват, а да вземат нещата в свои ръце.
Става въпрос за начините на търсене на работа и за това КАК ДА ВИ ПОКАНЯТ НА ИНТЕРВЮ.
Вие сте кадърен човек, имате образование, но все нещо не ви достига и някой ви взима под носа желаната работа. Попадате на страхотни обяви за позиции, които са не само интересни за вас, но и добре платени, но, пусто, все не достигате до онова интервю, на което да блеснете пред работодателя. Просто не ви търсят!
Спокойно! Дишайте, всичко приключва добре за хората, които ЗНАЯТ КАКВО ИСКАТ. Ако не сте от тях, съветвам ви да се отделите замалко от окръжаващата ви действителност, да отидете някъде сред природата или на село при баба и дядо (ако още са живи), но да си дадете време и да помислите, защото от това какво ще решите зависи бъдещето ви (а може би и не само вашето).
Така, да приемем, че вече сте наясно със себе си и се целите в една определена категория позиции в една определена сфера. Допускаме, че работата мечта е свързана с образованието ви.
Първо много важно нещо е да подготвите едно ПЕРФЕКТНО CV. За целта ще ви трябват:
- Отлична диплома
- Опит по специалността минимум 5 години
- Да сте под 25, красива, руса и дългокрака
Разбърквате съставките, добавяте нотка оптимизъм и щипка чувство за хумор, (в тенджерка) разтваряте деколтето и воала! Вече сте наети.
Сега сериозно. Едно CV не трябва да изглежда твърде. Твърде всичко! Твърде дълго, твърде кратко, твърде помпозно, твърде кичозно, твърде семпло, твърде скромно… Никой ейчар (каква красива българска дума!) няма времето и ентусиазма да чете километрични сивита. Затова подреждате нещата по важност и във възможно най-сбит вид. Оптималното сиви според мен трябва да се събира на 2 страници, максимум 3, но на третата да има някакви не толкова значителни неща като препоръки, хобита, лична информация…
На какво да наблегнете? Ако на предната си работа сте чистили фоайето на Гугъл, това няма да ви помогне да станете програмист, но думата Гугъл вероятно ще се набие на очите на работодателите. Разбира се, примерът е груб, но ако сте тези кадърни и компетентни кадри, за които пиша, ме разбрахте.
Трябва да сте хитри и да влезете в кожата на врага-ейчар. Ако смятате, че образованието е силната ви страна, сложете го най-отгоре в списъка с качества. Ако пък сте натрупали безценен опит на предишна позиция, която освен всичко е и в същата област, непременно трябва да го подчертаете ДЕБЕЛО, за да не остане незабелязано. И като казвам „подчертаете дебело” направо си го имам предвид буквално. Спокойно може в текстовия файл да удебелите думи или фрази, които да говорят важни неща и които врагът да не пропусне когато скролва на компютъра текста.
Лично аз не мисля, че трябва непременно да се придържаме към стандартния начин на писане на CV. Особено ако кандидатствате за някоя позиция, която включва и творческо мислене. Разбира се, зависи от позицията и тук вече трябва вие да прецените сами. Защото е тооолкова скучно да четеш едни и същи CV-та. Била съм там, чела съм, умрях от скука! И да вмъкна веднага, че не съм ейчар, но ме бяха хванали веднъж за такава „мръсна” работа.
Когато получава различно CV, ейчарът се събужда и просто няма как да остане безразличен. Помислете над оформлението! Много е важно, не го подценявайте. Е, не казвам да рисувате жирафи и самодиви по листа, но може поне малко креативност да се прояви, за да се разчупи обликът на документа. Дали ще е по начина, по който ще разположите информацията, дали ще е някакъв по-различен шрифт (тук е важно да се каже, че някои шрифтове не се четат еднакво на всички компютри и рискувате на шефа да му излязат под формата на египетски йероглифи, което, нали, също не е много оферта) – вие решавате. Употребата на цветове, различни от черно също не е желателна.
Не използвайте епитети, които звучат хвалебствено, например „страхотен, изключителен, невероятен, много добър, хубав, чудесен, идеален, перфектен”. Наблегнете на конкретни неща, като „пунктуален/точен, динамичен, активен, коректен, дипломатичен, ценен, траен, изряден, спазващ срокове, задълбочен (в детайла), контактен, колегиален”. Ако трябва, посъветвайте се със синонимния речник, но не повтаряйте една и съща дума, а разнообрявайте всеки път с такива, които носят ново положително значение за вас и начина ви на работа. Не лъжете и не се изкарвайте повече от това, което реално мислите, че сте.
Излишно е да казвам, че епитети и фрази с отрицателна конотация (дори и вторична) трябва да се избягват. Ясно е, че всички правим грешки, ясно е, че перфектни хора няма, но това не означава, че трябва да изглеждаме некадърни в очите на работодателите. Внимавайте много какво пишете! И най-добре, като приключите, го дайте на някой страничен човек да го прочете, защото някой път като мислим нещо твърде дълго, започва да ни звучи добре, а на пръв прочит дори не се разбира какво искаме да кажем.
Също, хубаво е, ама много хубаво, да няма грешки – правописни, пунктуационни, смислови – всякакви. Ако не знаете как се пише нещо, напишете го по друг начин. Заложете на сигурно, не си правете експерименти с нещо толкова сериозно. Ако имате приятел, когото смятате за по-грамотен от вас, помолете го да ви поправи грешките. Така е по-добре, отколкото работодателят да реши, че сте се отнесли несериозно. Губите точки още преди да сте се срещнали очи в очи.
За съдържанието какво да кажа – всичко зависи от това вие какво сте учили, работили, как се чувствате в кожата си и дали вярвате, че ще се справите с тази работа, за която кандидатствате. Ако ви липсва едно от всичките тези, наблегнете на останалите. НО! В случай, че нямате образование и опит по дадена специалност, но примерно, сте се занимавали много вкъщи и смятате, че сте дори по-напред от останалите на такава позиция, не трябва да изглежда, че подценявате това, че те са учили. Това дори и да си го мислите, не трябва да го казвате, пък камо ли да го пишете! Шансовете ви да им станете колеги ще клонят към нула веднага след такова едно изявление. Така че поднесете увереността си по по-дипломатичен начин. Използвайте думи като „вярвам/очаквам, че ще се справя/желая да се уча от останалите” и т.н. В никакъв случай „сигурен съм, убеден съм” или пък нещо съвсем закопаващо в смисъл: „не по-зле от другите”. Просто защото звучи несериозно. Как може да си сигурен, че си не по-зле от някого, когато още дори не си го срещал? Ми може пък да се окаже, че той ще ви скрие шапката със знания и ще ви забие като пирон в земята с възможности.
Толкова за CV-то. Стъпка втора – мотивационно писмо. То трябва да е кратко, не повече от страница. Няма някакъв установен начин, по който да се пише мотивационно писмо. Идеята му е най-вече да даде на работодателя представа що за човек сте, защо кандидатствате за позицията и да го накара да отвори и сивито ви, за да се убеди, че наистина имате квалификация за мястото.
Много е желателно да е адресирано лично до човек с име и фамилия, а не просто до ейчара на фирмата Х. Направете си труда, поразровете се и открийте кой е въпросният ейчар, вижте дали случайно няма някакви публикации в нета, някакви интервюта, какво е казал, опитайте се да го опознаете и да видите в какви точно кадри се цели.
Ето един примерен план на мотивационно писмо:
– Поздрав
– Къде и кога сте видели обявата за коя позиция и че сте решили, че сте подходящ за това място (без обяснения, те следват после)
– По кои точно точки се вписвате и на кои условия и изисквания отговаряте
– Допълнителни неща, които те не са се сетили да напишат като изисквания, но вие притежавате като качества и смятате, че биха били полезни за позицията.
– Нещо от рода как вие бихте били полезни, но и фирмата би ви била полезна, за вашето професионално развитие. Един вид, че това би било двустранно полезно начинание. (Не трябва да излиза, че ще е полезно само за вас, защото те все пак искат и да ви използват.)
– За всякакви детайли относно квалификацията ви, да се консултират със сивито, което прилагате към кандидатурата си.
– Довиждане, бла-бла, да ви потърсят без колебание.
Стъпка трета – кандидатстване. Независимо дали търсите работа от сайт за обяви, директно от сайта на компанията или пък чрез препоръка от служител – трябва много добре да проучите фирмата, в която кандидатствате, както и самата позиция. Въобще, научете си урока, преди да са ви се обадили за интервю и да започнете да се колебаете дали е трябвало изобщо да кандидатствате. Да не се случва в такива ситуации и да ви одобрят, а междувременно да чакате обаждане от по-добро място. Значи, кандидатстваме само по работи, които ни кефят, никакви такива случайни лото-тото изпълнения! В никакъв случай не пращайте по 20 CV-та на ден, моята лична статистика сочи, че ако не си си изиграл картите добре, това просто е безсмислено. Правила съм го в продължение на два месеца и резултатът беше едно неуспешно интервю + едно неуспешно телефонно обаждане.
Когато сте набелязали дадено място (може и да са 3, но тогава работата ви се увеличава), най-лесният вариант е да кандидатствате по Интернет. Да, обаче знаете ли колко много хора го правят? Може да има десетки и стотици кандидати като вас и всички сте с еднакъв шанс. Някои ейчари когато видят мейла пълен с една камара сивита, дори не си правят труда да отварят всичките и да теглят файловете, а само четат събджектите (полето „относно”) и по това се ориентират кое да отворят. Да не говорим, че тази работа с отсяването понякога изобщо не се върши от ейчари, а от секретари (каквато бях аз, когато ми се наложи да чета многото сивита). Значи, много е важно събджектът да се набива на очи. Напишете си името с ГОЛЕМИ БУКВИ и също някаква дума, която смятате, че няма как да остане незабелязана. Например, „Иван Петров – Вашият човек!” или „Стефан Иванов, когото търсите!” Звучи малко комично, но определено буди любопитство. Има и лек риск да ви помислят за самохвалко, но всичко ще си дойде на мястото, когато отворят ПЕРФЕКТНОТО ви сиви и разберат, че наистина именно вас търсят, а освен всичко, имате и чувство за хумор. Дори е възможно да стане въпрос за това на интервюто по-натам. Ако ви попитат защо така сте озаглавили мейла, бъдете искрени, кажете им истината – „За да се откроя, защото иначе може би нямаше да ме потърсите”. Веднага ще им се издигнете в очите. Не само че сте кадърен, с чувство за хумор, но и сте искрен и находчив. Перфектният кандидат!
Така, изпратили сте си СВ-то, минава седмица, обаче вас още не ви търсят. Положението става тревожно, възможно е да сте попаднали на сноб, който да не е оценил чувството ви за хумор. Не се панирайте, направете им официална визита, за да покажете колко много ви е грижа за тях. Това и на политическо ниво се прави и често излиза нещо от цялата работа.
Облечете се спретнато, няма нужда чак от костюм, но както бихте ходили на работа, ако ви наемат (освен ако нямат униформи). Дрехите ви трябва да са чисти и изгладени (ако има нужда), само връзките на обувките не гладете, че ако са синтетични, може да стане беля. Ако сте дама, може да вземете някой и друг съвет от ТУК, а ако сте мъж, вкарайте косата и лицето си в приличен вид, т.е. ако сте мъж – обръснете се или оформете мустака/брадата. Изрежете си ноктите/оформете маникюр и ако държите, лакирайте се в ненатрапчив цвят. Изкъпете се. Измийте си зъбите и ако сте дама, сложете лек дневен грим. Имаше една ейчарка в кариерата ми, която при среща с нов кандидат, докато се здрависваше, винаги си поемаше дъх и мисля, че го правеше с цел точно да помирише дали въпросният човек не излъчва телесни миризми. Може би си е мислила, че никой не забелязва, но аз съм много наблюдателна и след втория-третия път вече ми се изясни картинката. Не знам само дали не й се беше превърнало в професионално изкривяване и да го правеше на всички, независимо дали ще ги наема на работа в последствие.
Изпринтирайте мотивационното писмо и сивито си на хартия, заедно с препоръки от други работни места, ако имате. Добре е да е на хубава бяла хартия, макар че ако фирмата е еко-френдли, ще направи впечатление, ако листите са от рециклирана хартия. Не подценявайте нито един детайл, в детайлите се крие истината! Сложете документите в плик и го надпишете с снещо от типа „Кандидатура на Капка Величкова (примерно) за позицията главен архитект (примерно)”.
Отидете във фирмата, за да депозирате плика и да направите добро впечатление. По принцип, не би трябвало да не ви пуснат във фирмата, поне до административната й част, тъй като като бъдещ служител имате право да разгледате потенциалното работно място. Все пак, не само фирмата избира вас, а и вие нея и трябва да сте сигурни в избора си. Ако се случи така, че мястото да е пълна дупка, може да го използвате и като повод да оттеглите кандидатурата си.
Ако обаче е ОК за вас, когато ви питат по какъв повод сте дошли, казвате, че бихте желали да кандидатствате за дадената позиция и сте дошли лично, защото сте изпратили документите онлайн, но поради някаква причина не ви е отговорено и сте се притеснили дали изобщо са ги получили. Целта на това упражнение е да ги имат на хартия и да са им пред очите. Най-малкото, ако сте симпатични, секретарката може да иска да ви види още веднъж и да предаде сивито на ейчара. При всички положения, отиването лично на място носи само позитиви.
При други обстоятелства, може да се обадите и по телефона и да попитате дали са получили документите с кандидатурата ви. Това също би вдигнало шансове ви, просто защото ще насочат вниманието си върху вашия мейл и ще го отворят. А това вече е по-добре от нищо.
Дотук с нещата, които можете да направите, за да сложите всички шансове на своя страна. От там нататък зависи само от вас дали ще се справите на самото интервю, ако ви се обадят. И там си има тънкости, но може би по-натам ще напиша отделен пост по тази тема.
Успех и нека силата бъде с вас! 🙂
Четете още: 31 прически за модерната работеща жена, За грешките и няколко идеи за визия на работното място, 9-те неща, които всяка бизнес дама трябва да има в гардероба си
zuramode.wordpress.com 