Пътуване в Китай – какво трябва да знаем предварително


Група китайски туристи се усмихват на снимащата ги чужденка

Между стените на Забранения град в Пекин

Много отлагах писането за Китай, тъй като когато трябва да определя с няколко думи тази огромна страна, мислите ми поемат по много и хаотични пътища. Всъщност, обикновено хората ме питат „Хареса ли ти?” или „И как е там?” Не мога да дам кратък отговор на тези въпроси, обикновено започвам да разказвам и се увличам в подробности. С една дума, Китай е необятен и колкото и да сме чели или слушали за него, няма как да го усетим, без да го посетим.

Поводът този път да се захвана с тази задача беше едно запитване от човек, който смяташе да посети Китай и се нуждаеше от съвсем практична информация. Затова реших да започна от там, като дам насоки за това какво трябва човек да знае за Китай, преди да отиде там и как да се подготви предварително. А след това ще продължа по-подробно с описание на нещата, които лично мен са впечатлили, без да имам претенцията всичко да е точно така, както го описвам. Това е само моята гледна точка. А и нещата се променят с времето. И така…

Наръчник на заблудения турист в Китай

Визи – За да отидете в Китай ви трябва виза, която се издава от Посолството на Китай в България. Списък с нужните документи за издаване на виза можете да видите ТУК. Формулярите ще ви дадат на място в посолството или може да свалите директно от Интернет и да ги попълните предварително, за да не губите време. В консулския отдел обикновено няма чак толкова хора и не се чака на дълги опашки. Аз не съм била в Китай като турист, винаги съм била поканена по някаква работа там и затова не знам точно как се прави покана за туристи, но предполагам, че ако пътувате с агенция, те ще се погрижат за това, а ако не – преди да резервирате хотел в Китай, обадете се и попитайте дали издават покани на гостите си. Имайте предвид, че часовата разлика между София и Пекин е 5/6 часа (зависи от сезона, тъй като в Китай не се сменя времето).

Валута – Местната парична единица е юан (кит. 元 или RMB, по международния стандарт – CNY). Грубо казано, 10 юана са 1 евро (в момента курсът е 1 EUR = 8.65 CNY; 1 BGN = 4.41 CNY). Рядко ще се случи някой да ви приеме чужда валута и ако се случи, най-вероятно ще сте ощетени. Китайците знаят, че чужденците са „богати” и не е изключено да се опитат да ви прекарат, макар че все пак е малко вероятно. Като цяло са много добронамерени към чужденци. Добре е да носите евро или долари, които да обмените веднага щом пристигнете в страната. Можете да обмените в обменно бюро още на летището, но най-сигурно е в Bank of China, която е най-голямата държавна банка. Всъщност, повечето банки са държавни или регионални, има две-три, които са частни, но са малко популярни. Където и да обмените, едва ли курсът ще е много различен от основния на Bank of China. Естествено, може и просто да си изтеглите от банкомат като автоматично ще ви бъдат изведени суми в юани. Все пак, случват се и инциденти, както навсякъде, някой път банкоматът може да няма достатъчно пари в наличност, или пък да е повреден, да не ви приеме картата или нещо друго. Затова е добре човек да си носи поне на първо време някаква валута, която да обмени.

Такси – Такситата в Китай са доста по-евтини отколкото при нас и за чужденците често се превръщат в основен начин на придвижване. Колите изглеждат по един и същи начин и лесно се разпознават. Шофьорите често спят в колата, особено ако действието се развива през нощта. Не се притеснявайте да почукате по стъклото и да ги събудите. Ако не им се занимава с вас, просто ще направят жест да ги оставите на мира (често ми се е случвало). След като сте намерили такси, преди да влезете е хубаво да попитате дали ще ви закарат до мястото, където отивате (ако не говорите никакъв китайски, добре е да имате адреса, написан на хартия, за да им го покажете). Приемаме, че сте вече в таксито, шофьорът би трябвало да пусне брояча, при което се включва автоматично глас, който ви казва „добре дошли и приятно пътуване”. Броячът ще отчете началната такса, която в зависимост от града варира. След като изминете разстояние, отговарящо на тази сума, броячът продължава да начислява сума спрямо пробега. В случай, че шофьорът не пусне брояча в самото начало, трябва да му кажете, че искате да ви издаде касова бележка (发票可以吗?[фа пиао къ има]). Някой път забравят, но някой път го правят нарочно, защото искат да ви вземат повече пари, като на чужденец… Така поне си мисля. В един от следващите постове ще напиша повече за транспорта в Китай и за различните начини на придвижване.

Бакшиши – В Китай не е прието да се оставя бакшиш, често дори се случва ако човек закръгли сумата, някой да започне да го гони, за да му върне рестото. Когато служител дава кеш на клиент, държи банкнотите с две ръце, изпънати по средата. Това показва респект. Същото важи и за визитни картички, например. Ако вършите бизнес със китайци, хубаво е да го знаете – ще им направи голямо впечатление, ако следвате това правило. Все пак, в последните 10-тина години броят на чужденците в Китай е скочил многократно, така че особено в по-големите градове и на места, посещавани от повече чужденци, е възможно да са свикнали с бакшиши и да не ви гонят.

Храна – Това е най-святото за китайците. Всичко се върти около храната и тя е много важна част от китайската култура. Неслучайно един от вариантите да поздравиш някого е с въпроса „你吃了吗?”, в превод „Яде ли?”. Един от преподавателите в университета се шегуваше, че е безсмислено да се опитваш да водиш разговор с китаец след около 11 часа, защото по това време той вече е започнал да слюноотделя обилно и в главата му се въртят мисли единствено за ядене. Със сигурност китайците са много стриктни що се отнася до часове за хранене. Обикновено закуската е в 8, обядът – в 12, а вечерята – в 18 часа.

Китайски ресторанти и в България има много, но храната в Китай е много различна и често е нужен период на адаптация с местната кухня. Все пак, има толкова много блюда, че няма как да не ви бъде угодено. Разнообразието е огромно, количествата – предостатъчни. Ако все пак сте от хората, които предпочитат да не рискуват с китайска кухня (поне на първо време), има и множество ресторанти от западен модел, както и повечето международни вериги за бързо хранене. Цените са повече от достъпни. Важно е да знаете, че навсякъде ще ви връчат клечки, така че ако не сте усъвършенствали употребата им, моят съвет е да си носите прибори, защото не навсякъде ще имат да ви дадат. Корейците, например, от хигиенни (а мисля и от екологични) съображения си носят персонални клечки от метал. Разбира се, има и големи супермаркети, където общо взето има всичко, с изключение на някои храни, които са по-малко популярни в Китай. Има опасност ако си купите хляб или салам, той да се окаже сладък. Повече за ресторантите ще можете да прочетете в някой от следващите постове.

Вода – Чешмяната вода в Китай е и питейна, аз съм пример за човек оцелял след едногодишно пиене на чешмяна вода. Навсякъде обаче има машини за преваряване на вода или големи туби минерална вода (особено в обществените сгради, хотели, университети и т.н.). Бутилирана вода също има навсякъде и често ще видите китайци, които продават около туристическите забележителности. Ако заминавате за по-дълъг период, можете да се снабдите с устройство, на което се закрепва туба с вода, която може да бъде наливана студена или преварявана. Когато водата в бутилката е на привършване, звъните на фирмата, която доставя бутилките и те ви носят нова, а вие връщате старата. Всички пластмасови бутилки в Китай се рециклират. Има депа за събиране на пластмаса, така че ако сте от хората, които пият бутилирана вода, можете да събирате бутилките и да ги носите за рециклиране, като срещу това получавате някаква минимална сума. По улиците често се срещат бедняци (обикновено стари хора), които събират бутилки от кофите или ви причакват да привършите с водата си, за да ви помолят за бутилката. Има проекти за използването на пластмасови бутилки вместо билет за метрото. Слагат се големи урни, в които се хвърлят бутилките, а срещу това получавате билет или някакъв пропуск за транспорт. В някои от големите градове вече прилагат това нововъведение.

Електрическа мрежа – Ако си носите електрически уреди, носете си и адаптер за контакт. Контактите са с две дупки, но продълговати и успоредни една на друга. Всъщност, адаптер лесно може да се намери и в Китай, но едва ли това ще е първата ви работа като пристигнете. Напрежението е 220 волта, така че не би трябвало да има инциденти.

Адаптация – Пригответе се за една седмица адаптация. Всички резки промени се отразяват на организма – часовата разлика, климатът, храната… Възможно е да ви удари някой стомашен вирус или просто стомахът ви да реагира на новото меню и да ви зарадва с разстройство. Добра идея е да си вземете някакви медикаменти за това. И въобще, ако ползвате специални медикаменти, имайте предвид, че в Китай ще е по-трудно намирането им. Повечето аптеки са с китайски медикаменти, т.е. корени, билки, гъби и т.н. Съществуват и аптеки по западен модел, но тогава идва проблемът с наименованието на лекарството и налучкване дали търговското му име на китайски не е променено.

Китайската медицина е известна в цял свят. Очевидно има неща, които там са открити много преди да дойдат до нас. Лично аз нямам много сериозни наблюдения върху болниците – единствения път, когато си имах „вземане-даване” с китайски доктор, бях боледувала около 2 месеца от нещо като бронхит, който започна в Австралия и който въпреки 3-те посещения при австралийски доктор и пиенето на антибиотици, влачих твърде дълго. Когато се влоших за 4-ти път, вече бях в Китай и отидох на лекар. Кабинетът беше малък, не се наложи да чакам много, което ме изненада. Прегледът протече както при нас, с единствената разлика, че докторът разгледа бялото на окото ми и ме накара да се изплезя, за да ми види и езика. След това ме попита какви медикаменти предпочитам – китайски или западни и аз казах, че каквито ще подействат по-добре. Направи ми рецепта с комбинация от западен антибиотик и някакви китайски ампули с жълтеникава течност, сладка на вкус. Трябваше да ги пия в продължение на 5 дни. На 3-я ден вече бях напълно здрава и не можех да повярвам, че толкова бързо е подействала тази магическа рецепта!

Телефон и Интернет – Китай не е най-доброто място за Интернет. Връзката е много бавна и рядко се намира място, където да имате достъп до Интернет с неизнервяща скорост. По хотелите обикновено има кабелен Интернет, като нека това не ви заблуждава, отново ще чакате страницата ви да зареди няколко минути. Ако използвате роуминг към план в България с включен Интернет, цените ще бъдат изключително високи, а гаранция за скорост отново няма. С безжичния нещата стоят горе-долу по същия начин, с разликата, че е безплатен. За разговори, роумингът е много скъп, излиза около 7 лева на минута, независимо дали звъните или ви звънят. Най-евтиният вариант за разговори, остава през скайп, но трябва да имате стабилна връзка. Ако пристигате в Китай за продължителен период от време, добре е да се снабдите с местен телефонен номер. Има много малки магазинчета за телефонни карти, а и по реповете за вестници също може да си купите сим-карта. Най-добре е да помолите продавача да ви я сложи и да я зареди, поне първия път. Телефонните услуги в Китай са предплатени, което означава, че трябва да си купувате ваучер за определена сума (20, 50 юана) и когато наближите лимита си, ще получите СМС, че трябва да заредите отново. Разговорите до Китай са евтини, като има сим-карти с оферта безплатни разговори до всички абонати на оператора в града, в който се намирате. Най-големият оператор е China Mobile. Ако искате да звъните до чужбина, ви трябва т. нар. IP карта, в която има импулси, отговарящи на стойността на картата. Изглежда като ваучер, но се ползва при всяко позвъняване. Трябва да изтриете прозорчето с уникален код на гърба на картата, да позвъните на телефон, който е изписан пак там и след като чуете инструкциите (има на китайски и английски), да въведете кода. След потвърждение, набирате кода на държавата и телефонния номер. Доста е затормозяващо, но аз си го обяснявам с вероятността обажданията до чужбина да се записват и следят. Мое предположение, не знам със сигурност. Интернетът също не е свободен – много от световните сайтове не работят в Китай. Забравете за Facebook, Youtube, Tweeter и т.н. социални мрежи. Има Интернет зали, каквито бяха модерни преди време в България, с разликата, че в Китай компютрите са повече. Там обикновено връзката е стабилна.

Ето и някои ориентировъчни цени на продукти и услуги в Китай (могат да варират в различните градове):

1 кг. захар – 5,5 юана

1 кг. ориз – зависи от качеството на ориза, най-евтиният е между 3 и 6 юана/кг.

1,8 л. олио – 31,9 юана

Обяд в китайски ресторант – купичка ориз – 2 юана, основно ястие – 12-20 юана

Меню Биг Мак в МакДоналдс (или еквивалент) – 19.5 юана

1 л. бензин 92 – 7,82 юана

Билет за автобус – 1 юан, някои са на изминати киломенти като максималната цена е 5 юана

Билет за метро – 2 юана

Такси – начална такса 13 юана + 2,3 юана/км като през нощта се увеличава с 20%

Капучино в Старбъкс – средна чаша 28 юана

Фризьорски услуги (подстригване с измиване и сешоар) – 10 юана къса коса, 20-30 дълга

Бутилка минерална вода 0.5 л. – 2 юана

1 час в Интернет зала – 3,5 юана

И някои важни фрази на китайски. Съветвам ви ако искате да ги запаметите да ги копирате в Google Translate и да изберете опцията за произношение. Към транскрипцията, която пиша на български, трябва да се добави и характерната интонация, която трябва да чуете. В противен случай е възможно да не ви разберат или да се получи двусмислица.

你好![нихао] – Здравей! / Здравейте!

再见![дзай дзиен] – Довиждане!

晚安。[уан ан] – Лека нощ!

谢谢![сиесие] – Благодаря!

对不起![дуей буци] – Извинете!

不客气.[бу къци] – Моля / няма за какво.

请过以下![цингуо ися] – Моля, направете път.

请问以下… [цин уън ися] – Може ли да попитам…

…再哪儿?[дзай нар] – Къде е …?

饭店再哪儿?[фандиен дзаи нар] – Къде е ресторантът? / Къде има ресторант(наблизо)?

我要吃饭。[уо яо чъфан] – Искам да ям.

我要喝水。[уо яо хъшуей] – Искам да пия вода.

我要打的。[уо яо дади] – Искам да взема такси.

多少钱?[дуошао циен] – Колко струва?

Надявам се този пост да е бил полезен на някого, ако имате въпроси, може да ги пишете като коментар.

Продължението четете ТУК

Към поредицата за Нова Зеландия → ТУК

One thought on “Пътуване в Китай – какво трябва да знаем предварително

  1. “В консулския отдел обикновено няма чак толкова хора и не се чака на дълги опашки.”
    Искам да Ви кажа, че това изобщо не е така, защото и трите пъти, когато ходих там съм чакал по над 1 час. Тъй като отделът работи от 9 до 11 и то само във вторник и четвъртък, препоръчвам да отидете още към 9, за да е по-сигурно. Тук трябва да отбележа, че единият път, когато отидох, бях в 9:30 и понеже до 11 имаше поне още 5 души пред мен се бях притеснил дали ще мина, но охраната няколко пъти ни увери “ще минете” и наистина минахме, но към 11:30, така че не се притеснявайте, но се пригответе за чакане. Аз ходих за виза с покана от приятел (китайка), на която е задължително да фигурират някои неща, които в посолството подробно обясняват, така че грижи няма.
    И аз, като авторът, се бях заредил с няколко илача за стомах, но, въпреки доста пикантната на моменти кухня, и за момент не съм имал проблем (тук трябва да вметна, че имам доста чувствителни черва и в България много често имам проблеми, така че си правете изводите какво ядем тук). Наслаждавайте се спокойно на храната. Дори от улицата е уникално вкусна!

    Приятен престой и благодаря за статията🙂

What do you think about this?

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s