Покупка на кола „нов внос” от автокъща (специално четиво за мацки)

Този блог по принцип няма нищо общо с автомобили, но на всеки рано или късно може да се наложи да си купи кола и тази участ не подмина и мен. Понеже не намерих в Интернет една статия, в която да е обобщена последователно и подробно цялата процедура (за лаици като мен, на които се случва за пръв път или, както пише горе, за мацки), реших да събера тук собствените си впечатления, току виж информацията е полезна на някого и му спести ровенето по форуми и повтарянето на вече задавани въпроси.

Първо, хубаво е да знаете какво искате. Аз знаех предварително – исках малка кола, за да е по-лесно с паркирането. Исках и да е с 5 врати, струва ми се по-удобно, да бъде автоматик и дизел (за предимствата на автоматика четете ТУК), и да е на не повече от 10 години. Това улесни търсенето, тъй като не бяха много колите, отговарящи на всичките тези условия за парите, които бях заделила. Спрях се на няколко коли в Интернет и започнах да проучвам подробно за всяка една от тях – какви са й предимствата и по-важно, недостатъците, какви проблеми прави точно този модел от точно тази година. Така по метода на изключването остана само една, но е чист късмет, че не я продадоха бързо. По-добре е човек да има и няколко резервни варианта, в случай, че изникне нещо гнило по първия избор.

Отидох в автокъщата, за да видя колата лично, като с мен дойде приятел, който разбира доста от коли и има кола от същата марка, която си харесах. Много е важно да се огледа добре колата, за да няма изненади. Няма да се впускам в подробности за това какво трябва да гледате, има доста информация по тази тема, да не повтарям вече казани неща.

В моя случай колата беше в много добро състояние, като разбира се трябваше да се сменят разни филтри, масло и т.н. козметични неща, които така или иначе се правят веднага след покупката на автомобил втора ръка. След като се убедите, че това е ВАШАТА кола, трябва да договорите цената с автокъщата. Тук вече започва сложното, защото каквото и да ви каже продавачът, ако го няма написано черно на бяло в договора, това няма никаква сила и дори след време да се усетите за някаква нередност, вероятно ще бъде твърде късно. С продавача се разбрахме в цената, която договорихме да влиза застраховката и изваждането на временни регистрационни номера, тъй като не съм от София и трябваше да я регистрирам в града, в който е постоянният ми адрес (по лична карта). А за да я закарам до там й трябват номера, естествено. И винетка! В момента на купуването получих следните документи:

1. Договор за покупко-продажба (по принцип е стандартен, но ако искате да уговорите нещо допълнително, продавачът е длъжен да се съобрази и да го внесе в договора, за да го има черно на бяло). Имайте предвид, че за парите, които ще вземат от вас, би трябвало поне тази работа да могат да свършат, та ако започнат с оправдания от рода „ама той договорът не може да се промени, стандартен е, бла-бла…” изобщо не се връзвайте и си дръжте на своето. Въпреки че се уговорихме автокъщата да поеме разноските по регистрацията в София, в моя договор пишеше, че всички разходи по регистрацията на автомобила се поемат от купувача. Това е нещо, за което трябва да се внимава и не трябва да подписвате, ако не сте сигурни, че човекът срещу вас ще си спази думата. По-скоро може да сте сигурни, че няма да си я спази. Друг е въпросът, че моят договор пристигна подписан (не от мен) и се наложи да убеждавам човека да ми пише нов. Друг трик е в договора да пише стойност на колата, по-ниска от уговорената. Когато попитах защо това е така, започнаха да ми обясняват, че това е в моя ползва едва ли не, че си спестявам някакви пари от застраховката и други подобни глупости. (Какво ги интересува тях колко ще си спестя аз и защо никой не ме пита ДАЛИ ЖЕЛАЯ да си спестявам нещо?!) Разбира се, че не повярвах, защото преди това бях попрочела това-онова и ми стана ясно, че нещо шмекеруват. Мисля, че единствено те си спестяват от данък за приходи. Все пак, това са си чисти парици в джоба на продавача.

2. Фактура – номерът й трябва да фигурира и в договора (не е задължително, но е желателно)

3. Касова бележка

4. Удостоверение от рециклираща компания, че фирмата-продавач „участва в колективна система по чл. 14, ал. 2, т. 2 от Закона за управление на отпадъците…  (повече по темата можете да намерите ТУК)

5. Приложение No. 8 към чл. 2, ал. 5 (Внимание! Трябва да е отметнато едно от твърденията, при мен нищо не е отметнато, а мисля, че точно тук става дума за рециклиране и плащане на някаква продуктова такса, ако не се лъжа, това именно е екотаксата).

6. Оригиналният талон за регистрация на колата (на езика на държавата, от която е внесена колата). Това открих за съответните държави в Интернет:

–          Германия –двата Брифа (малък и голям талон)

–          Италия – талон

–          Австрия –Типеншайна (нещо като книжка) + двата талона (еднакви на вид) –          Швейцария – талона + декларация за мината митница и платено мито

7. Документ за временна регистрация на колата (от КАТ София) и временни табели

8. Застрахователна полица Гражданска Отговорност + стикер, който се залепва на предното стъкло (бяхме се разбрали автокъщата да ми я направи за един месец, за да не губя време и това да влезе в цената). След като платих, официално колата вече беше моя и оставаше само да я регистрирам. Това, че съм от малък град беше предимство, тъй като има по-малко жители и коли и съответно нещата в КАТ се случват по-бързо, особено ако отидете рано сутринта, когато започват работа, както направих аз.

Предварително трябва да си направите копия от всички получени документи. Аз за всеки случай имах по две. Цялата процедура ми отне 2 часа, тъй като имах ревящо бебе в колата, но би могло да стане и за около час. Проблем е, че се ходи от гише на гише, а би могло да се направи много по-бързо, но просто им липсва координация.

В общи линии, това, което правите е: подавате заявление за регистрация, което заплащате на момента (11 лв), след това колата минава на преглед за идентификация (проверяват номер на двигател/рама и гледат дали съответства на това, което е писано в договора) и технически преглед. След това на друго гише носите оригиналния талон на чужд език за справка в Интерпол дали колата не е открадната случайно. Също проверяват дали имате платена екотакса, на която искам да обърна специално внимание.

Екотаксата по закон се заплаща от първия собственик на колата, т.е. ако е физическо лице най-вероятно вече е платена от предишния собственик. Ако е автокъща, автокъщата е длъжна да плати тази такса при вноса на колата в България. Да, но както ми обясниха, преди екотаксата е била символична сума и автокъщите са я плащали, докато сега сумата възлиза на 200 и нагоре лева (според годината на производство) и автокъщите масово премълчават този факт, затова когато купувате кола, проверявайте дали са платили и тази екотакса. Добре е да е уговорено и написано в договора. Аз не бях наясно и платих 250 лв от джоба си, при това най-обидното беше, че екотаксата така или иначе беше писана на името на автокъщата, защото това изисква законът. Ако все пак се случи да не е платена, може да си я платите заедно със застраховката.

След като приеха нужните документи, ми дадоха номер, с който отидох в банката и платих 73 лв. Отново минах през техниците, този път – за да ми свалят временните номера, които занесох на друго гише и от там ми дадоха друг номер, с който отидох пак при техниците, за да ми сложат новите номера, вече постоянни. Последната стъпка беше да се върна на едно от гишетата и да ми издадат документите – регистрационния талон и някакви други бумащини. Остана само да си платя годишния данък и да карам на воля!

Надявам се да съм била полезна на някого с тази информация. Не се колебайте да коментирате и да ме поправяте, ако смятате, че съм написала нещо неточно. Все пак, аз само споделям личен опит и може би пропускам важни неща.

Успех и безаварийно шофиране!