Нова Зеландия: Какво се случи след това?


(Продължение от “Отдих, забавления и мода”; начало на поредицата ТУК)

Приятелят ми вече си беше намерил сезонна работа, когато аз пристигнах (той имаше разрешение да работи), а аз започнах да си търся. Оказа се по-трудно отколкото очаквах. Всеки ден кандидатствах за поне 5 позиции, които се появяваха (без оглед на това колко са подходящи за мен, бях готова да работя всякаква работа в началото, която разбира се е по силите ми). Да, но за цялото време, в което бях там, ми се обадиха от две-три места и накрая отидох само на едно интервю, което в крайна сметка не се увенча с успех. За два месеца усилия – толкова. Според мен, целият проблем идваше от усложнената процедура за кандидатстване за разрешение за работа. Ако си много добър специалист, какъвто не се намира лесно, може би някой работодател би се наел да се занимава с цялата документация, която се изисква от имиграционната служба на Нова Зеландия. В моя случай обаче не беше съвсем така. Да кажем, че хора с моята квалификация в Нова Зеландия имаше достатъчно. Междувременно времето си летеше, трябваше в някакъв момент да се вземе решение и затова аз започнах да кандидатствам за удължаване на туристическата ми виза. Получих заветния документ след много обикаляне и много телефонни обаждания до България, в които се опитвах да убедя някой да ми свърши някаква услуга по интернет, тъй като имах нужда от някои допълнителни документи, които се издават само в България и само лично (при все че си бях направила електронен подпис и всичко необходимо за електронно обслужване). Новата виза ми позволяваше да остана в страната за допълнителни 6 месеца, което бе успокоително.

Не щеш ли, в един прекрасен слънчев ден, когато вече бяха минали малко по-малко от два месеца от моето пристигане, моят приятел ми каза, че е напуснал работа. Няма да се впускам в подробности за причините, ще кажа само, че след това решихме да обикаляме страната докато изтекат 3-та месеца, позволени ми за туризъм. И двамата осъзнавахме, че Оукланд е прекалено малък за хора като нас, а Нова Зеландия – прекалено изолирано място, което затруднява пътуването в чужбина. Той е свикнал на динамиката на Париж, моите стремежи бяха също за много динамичен живот, а в Нова Зеландия като че ли не успяхме да открием нещото, което да ни вдъхнови до такава степен, че да искаме да останем там завинаги. Така или иначе аз имах билет за Австралия, а и очевидно, всички пътища от Нова Зеландия към останалия свят минават през Червения континент, решихме преди туристическата обиколка на страната, да уредим документите за кандидатстване за виза. Оказа се, че и за французи, и за българи процедурата е еднаква – кандидатства се онлайн. Разликата беше в това, че френските граждани могат да кандидатстват за едногодишен престой (също както и в Нова Зеландия), с възможност за работа, а българите – за максимум 3 месеца без право на работа. Разлика имаше и в отговора. Моят човек получи положителен отговор още на следващия ден по електронната си поща, докато аз чаках около седмица, за да ми изпратят допълнително запитване за причините за моето посещение. Във времето, в което получавах писмата, вече пътувахме, но успявах навреме да им пратя всичко, което изискваха от мен. Получих второ писмо с въпрос за маршрута, който съм си избрала, както и по колко дни смятам да остана на всяко място. И на това отговорих, последва трето – искаха извлечения на мои банкови сметки, доказващи налични средства, с които да се издържам по време на престоя ми. Бях събрала доста неща покрай кандидатстването за виза в Нова Зеландия и не ми представляваше трудност да им пращам отговори веднага. Разбира се, за всяко допълнително допитване, се налагаше да чакам по няколко дни, някой път и до седмица и това ме навеждаше на мисълта, че изобщо няма да получа виза. В крайна сметка, когато се прибрахме след голямото пътешествие обратно в Оукланд, беше 5-ти май и се оказа, че са ми дали туристическа виза точно на този ден, а билетът, който имах за Сидни беше на следващия ден.

Трябваше да организираме всичко в рамките на един ден и наистина действахме светкавично. Купихме втори билет (от друга авиокомпания, но с полет по същото време), събрахме най-необходимото, останалото раздадохме на приятели, дори не успяхме да се сбогуваме с всички както трябва, но наистина нямаше време. И така, Нова Зеландия остана зад нас неочаквано и емоционално. Останаха ни невероятни спомени от страхотни хора, които срещнахме по пътя си, спиращи дъха гледки и места, необикновени природни картини, които е трудно да се опишат с думи и чудеса, с които никога преди не бяхме се сблъсквали. За цялото ни пътуване из Нова Зеландия ще разкажа съвсем скоро, а сега ще ви остава в компанията на една група от Нова Зеландия, която много ми хареса и с националните герои – комиците от Flight of the Conchords.

(Продължението четете тук)

What do you think about this?

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s