Нова Зеландия: за храната и литературата


(Продължение от първи впечатления от Оукланд; начало на поредицата ТУК)

Предния път заговорих за храна и сега продължавам с повече подробности.

В Оукланд има рибен пазар, където може да се купят доста изгодно различни морски продукти. Много често се отбивах там, тъй като обожавам морска храна и обичах да сготвя риба, калмари, миди, скариди или нещо друго от местните морски животинки. Понякога правех суши, но по-често го купувах, тъй като има много заведения за суши. Сушито в Нова Зеландия не се яде задължително в ресторант и не струва задължително скъпо. В повечето случаи отиваш пред един бар, на който са наредени различните видове и си избираш каквото ти харесва. Минаваш след това през каса, където ти добавят соев сос, джинджифил и уасаби по желание, плащаш, избираш си маса и се храниш. Нещо като ресторант за бързо хранене, само че храната е доста по-здравословна отколкото в МакДоналдс, да речем. Или може направо да сложиш сушито в кутия и да се настаниш в някой парк, както правех аз обикновено.

Иначе, градът е пълен с азиати, предимно китайци. Може би съотношението азиати:останали е нещо като 50:50. Съответно на всеки ъгъл работи по някой китайски, японски или корейски ресторант.  Индийски също не липсват. В Оукланд дори празнуват китайския фестивал на фенерите, на който се събират хиляди хора. Така да се каже, управата на града е осъзнала, че при наличието на толкова много китайци, най-добрият начин за съвместно съжителство е да им създадат необходимия комфорт, за да се чувстват като у дома си.

Има и много специализирани магазини за хранителни стоки и други продукти. Любими ми бяха китайските, заради голямото разнообразие от странни храни и индийските, в които обикновено можеха да се намерят близки до българските продукти като кисело мляко и някои подправки. Така спокойно можех да си сготвя мусака или таратор.

Оукланд определено е един мулти-национален град. Освен по улиците и в лицата на минувачите, това се усеща и в централната градска библиотека, където има огромна част, посветена на чужда  литература и печатни медии. Сред огромното разнообразие от книги и вестници на китайски, имаше няколко рафта с български автори, като повечето бяха дарени от българската общност в Оукланд. Моя добра приятелка ми беше пратила няколко книги от България, които в последствие дарих на библиотеката, тъй като когато напускахме страната имахме много багаж и нямаше как да взема всичко. Реших, че след като вече съм ги прочела, мога да зарадвам и някой друг българин със съвременна литература. Спомням си от часовете по философия една мисъл на Бъркли, ако не се лъжа, която гласи следното: “Начините, с които се изкачваме нагоре не са важни, ако наистина действат, те са като една стълба, която можеш да ритнеш, след като се изкачиш до върха”. (карам по спомени и по това как аз съм разбрала това) В моя случай, книгите, които съм прочела и са ми дали някакво знание или идеи също не са важни и мога да ги дам на друг, който ще открие, вероятно, някакви други идеи в тях.

Ето и малко снимки от въпросния фестивал на фенерите, както и от централната част на Оукланд. Следва да спомена и факта, че кивитата са много запалени по спорта и обичат да прекарват уикендите си в парка. Парковете са много добре поддържани, тоалетните в тях са винаги чисти и независимо къде се намират – винаги снабдени с тоалетна хартия.

Продължението четете тук

What do you think about this?

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s